Хитър 5ър - Едно джудже разказва (5)

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Едно джудже разказва

ПЕТА ИСТОРИЯ: КАК ДЖУДЖЕТО ПОМАГА НА ГОРСКИЯ ВЕЩИЦ ДА ОПРАВИ СБЪРКАНАТА МАГИЯ, ОБАЧЕ РАЗБОЛЯВА СПАСКА

Хитър 5ър

Обаче да ви разправям, аз много обичам да си играя. Ама изобщо. И въобще също. Обаче последния път беше много хубаво. Лелеее, страшно много хубаво беше. Понеже аз нали пак бях ходил при моя пирятел, дето е вещен. Дето е вещиц, де. И той тогава ми вика: "Ти, Шишарко, трябва да свършиш една много важна работа. Трябва да ми набереш три стръкчета правоъгълни кръгчета". И ми намигна. Ето така ;-) И аз веднага разбрах, че е много важно, понеже то иначе не се намига така. И като каза така - и на мене - Цветко-Петко, ми се разтрепериха колената, ама от важност, а не от другост. Дааа. Ама нали щото много важно беше, затова. И обаче, продължава той, аз трябва да седя тука и да развалям магията, дето по погрешка направих вчера, щото иначе - лоша работа. И аз като чух това и съвсем такова... съвсем веднага ми стана ясно, че иначе - лоша работа. Обаче не го питах за коя магия, понеже нали сме мъже и не се задават такива въпроси, когато е важно, щото трябва да си траеш. Ама те стръкчетата правоъгълни кръгчета растат ехееее, чак на върха на планината… Абе лоша работа, аз докато ида дотам, тя работата съвсем лоша ще стане. Ама той нали понеже е вещиц, ама много печен и си затвори очите и каза нещо такова:

Ееее, ако знаете к'во стана тогава… Потокът потече нагоре. Даааа, верно ви казвам. Лелеее, ама направо, много хубаво. И моя пирятел вика: "Скачай бързо и не забравяй на връщане да кажеш: Време, спри се, не движи се, от магията такава сал Шишарко вън остава". И аз понеже нали съм също и много умно джудже и веднага ги запомних и - бух в потока.

Ама знаете ли колко е хубаво, бе? Седиш си във водата като на килимче и си свиркаш, а тя те носи нагоре към върха. Ох, много ми хареса. И почнах да си пея една песничка. Аз много обичам да си я пея тая една песничка, понеже тя е много хубава. Много ми харесва. Ама направо много. Започва така:

Обаче повече не знам, понеже такова, понеже още не съм я измислил натам.

И обаче си седя аз върху потока и си я пея песничката и пляскам с ръка във водата в такт, нали… И те всички жаби и раци, дето бяха наизскачали по брега и се чудеха какво става, още повече се чудеха, ама и аз още по-силно си пеех и плясках във водата - да видят те. Ама ха!

А пък оная гаднярка мърморанестата, дето само лъже, че съм бил откраднал тортата от бала на феите… Ама как ще съм я откраднал, бе, аз само си я взех.. И тя, такова, като ме видя да си свиркам и да фърча нагоре по потока, и щеше да се спука от завист. Женка! Обаче аз й направих една физиомония… абе опулих й се и даже й се изплезих. Да види тя кой е Шишарко. Ама ха!

Ама обаче това е нищоооо. Аз после като набрах стръкчетата правоъгълни кръгчета и нали там думичките, дето трябваше да кажа, и се огледах първо, щото то е хубаво някой да те види, та да се спука от яд, ама нямаше никой, обаче нищо, щото нали беше важно и нямаше време да чакам някой да дойде, та да види той и си ги казах думичките на без никой:

Ама аз малко се такова се не уплаших. Ама как иначе, бе? Ми то всичко изведнъж спря. Ама всичко, бе.

И аз тогава какво - бух в потока и - еееееоооо надолу като по пързалка. Ама ако знаете колко е хубавооооо... Ама аз пак ще го накарам моя пирятел да сбърка някоя магия и да му помагам така. Лелеее… ама много беше, направо апсолютно. Само дето накрая, както се бях засилил надолу, и на завоя на потока пред къщичката му така се праснах в скалата отсреща, че… охххх гледай каква цицина ми излезе на главата. Направо ох. Ама нищо, щото нали не изпуснах стръкчетата.

И като му ги дадох и той вика: “Браво, точно навреме”. И аз тогава такова… ми се изчервиха ушите и изобщо и обаче той ме потупа по рамото и каза: "Благодаря ти, Шишарко, сега ще оправим работата." И аз съвсем... абе, мани... Даже за малко да ми се напълнят очите, обаче - не. Ама, разбира се, че ще я оправим, ние да не сме нек'ви си там женки. Обаче само ме е яд, че я нямаше тая Мърморацията да ме види, та да се спука от яд, дето само лъже за тортата... Гаднярка такава.

Ох, обаче сега ми е малко мъчно. Понеже, нали аз като казах навремето да спре и тя, моята пирятелка ламята Спаска, още била в езерото и докато ние там оправяхме оная, важната магия и бяхме забравили за времето и после като се сетихме... Ама Спаска, понеже седяла неподвижно през цялото време във водата, и настинала. И сега, като кихне, и на мене ми става малко смешно, ама малко, щото ми е мъчно малко, обаче тя нали понеже настинала и като кихне и от ноздрите й излиза снежна виелица. Вярно! Ама аз ще го помоля моя пирятел да я излекува, обаче първо ще ида да й занеса боровинките и ягодите, дето съм набрал. Ама щото не да... такова… ами нали като кихне, да ми ги замрази, та да си имам за по-дълго време, иначе ще се развалят. Ахъм.

Ама после ще я излекуваме, бе. Ние такива сериозни работи оправихме, та една настинка ли...