web

Ега си му се и работата! Ако знаете какви работи за малко щяха да станаааат… Мани, мани! Щото аз, без да искам, направих едно нещо... Обаче нищо. Охxxx…

Aма те едни лястовици като си направиха гнездо тука, ама най-нахалнически точно над прозорчето ми и аз такова, нали съм си добро джудже, не се ядосах много, понеже страшно не ми се спеше тая сутрин, като ме събудиха, щото те знаете ли к’ви са гадняри, бе? Те не си хранят децата и искат да ги уморят от глад. Даааа. И ония, децата им, врещяяяяяят по цял ден и също и по цяла сутрин и даже малко и от преди сутринта. И аз такова, най-културнически ги помолих да идат от другата страна на къщичката понеже там има едно друго гнездо и те врещяха врещяха, обаче аз им казах, че там в гнездото има храна. Мнооооооого. Лично съм проверил и те тогава мъничките зацвърчаха: "Айде да ходиме оттам, айдеееее!" и големите, като видяха, че има свидетел, нали не може да кажат пред мене, че искат да уморят малките от глад и рекоха и те: "Айде!".

И аз такова - бам, в креватчето, доволен, че ги спасих, и се завих през глава, понеже лелеее... понеже не ми се спеше много, ама к’во да правя друго... И по едно време, майкооооо, направо да си умреш от смях, понеже то там в онова гнездо имало пчели. Ама аз откъде да знам? Да не съм ходил да гледам какво има в гнездото? Така де. Освен това аз, без да искам, съм забравил, че там имаше пчели, щото от вчера не ги бях виждал...

И обаче то една врескавица и бръмчавица, ама аз съм се завил през глава и… Цветко-Петко… щото понеже нали ми беше малко смешно, де. И после обаче всичко се утеши и аз нали не съм любопитен, ама щото отдавна не си бях правил гимнастиката и си рекох, че точно за тая сутрин съм си мечтал да почна да си я правя и отворих да видя какво ставааа. И нищо. И аз понеже нали нищо и си излизам най-възпитано и културнически и… лелееее, като ме погнаха от двете страни разни фъркати-жужати - бегай! И такова…

Ама аз не съм викал за помощ. Изобщо! Обаче ламята Спаска случайно си минавала оттам и какво, направо щеше да се спука от смях. И това ми било пирятелка. Понеже аз си обикалях къщичката и си броях все едно е гимнастика, нали разбираш, а тя още повече се смее.

Обаче по едно време вече не ми се гимнастираше повече, даже въобще, и какво-какво… и се сетих за шапката невидимка, щото нали такова, тя не може така да се оставя без надзор, щото представяте ли си к’во ще стане, ако някой я намери и си я земе и аз какво тогава? И бързо - прас вътре, бам шапката на главата и - шшшшшшшт! Понеже те тия фъркатите и бръмчатите да не ги събудя, щото още беше рано. Дааа.

И си седя така и по едно време Спаска спря да се смее и взе да вика "О!… О!… Ооооооо!… " и дуфти да я няма, щото да си прави гимнастиката, нали разбираш. Ама те тия фъркатите, понеже не че нали си помислили, че тя се смее на тях, ами щото нали като си правиш гимнастиката и трябва някой да те води, ама аз като си се нагимнастирах, и нали като нямало кой да ги води, щото те още не си били свършили тяхната гинастиката и искали Спаска да ги води и затова. Дааа. Точно така е било… сигурно... Така каза Спаска. И тя бяга, а те след нея, а аз лекичко си се подсмихвам, щото нали понеже като си направиш гимнастиката и ти става много весело. Ахъм. И обаче тя като стигнала до езерото и се бухнала в него, понеже да се изкъпе, щото се била изпотила и да не й миришело под мишниците… Така ми каза. Абе, женки. Апсолютно.

И обаче аз сега ми е много такова, мъчно ми е за Спаска малко, щото каза, че много се била изпотила и трябвало още да седи в езерото. Ама добре, че тая къщичка се появи, щото иначе как щях да си ходя в моята пак… Оххх… много далече е. Ама нищо, ще остана тука за до по-натам. Оххх, дали да си сваля вече невидимкатааааа?

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)