web

Обаче аз такова, много обичам смокини. Ама много! А пък веднъж с тия смокини, ако знаете какво стана...

Щото аз нали си имам едно смокиново дърво пред къщичката, ама такова, не обикновеническо, а обратно - специалническо. Ахъм. Щото смокините стават голеееми, като пъпеши. Даааа. И то беше дало плоооод. И аз какво-какво - ще го бера. Обаче такова, аз нали понеже съм... абе такова... нали понеже смокините са много високо и аз помолих моя пирятел Гьорчо, гарвана де, да ме кацне на един клон. Ама той много гаден пирятел, понеже ми взе за тая работа два лешника и едно стъклено мънисто. Ама аз му дадох едно ожулено... Ама, без да искам, де... Не съм забелязал, че било ожулено. Верно ви казвам. Обаче като ме сложи горе на един клон и аз си избрах една ееееей такава голяма смокиня, колкото мене, и после я гледах, гледах, гледах и като й се нарадвах и реших да си я взема, обаче много лоша работа, щото аз нали съм... абе тя беше много голяма и как да я взема сега и такова... и я яхнах. Ама тя се държеше здраво за клончето и аз се друсах, друсах, обаче тц.

А тоя гадняр Гьорчо си седеше на другия клон и се подсмихваше. Аз си знам, че се подсмихваше, нищо, че не му личи по човката. Сигурен съм, че ми се присмиваше. Обаче аз му обещах още едно мънисто и той ми донесе триона.

И аз после такова кръц-кръц, кръц-кръц. Обаче тя тая много голема гаднярка излезе смокинята, понеже не ме изчака да слезна от нея, ами взе, че се откъсна изведнъж и аз кво да правя - заедно с нея, както си я бях яхнал – еееееееееео, пльок долу. Ега си му се и работата! Като паднахме долу и аз целият потънах в смокинята, щото тя беше една мекичка такава, узряла...

Ама много вкусна ви казвам, най-вкусната смокиня на света. Апсолютно. Обаче аз като се поосвестих малко и го слушам оня гадняр Гьорчо, довел всичките си роднини и те накацали по дървото и ми се смеят, та чак перушина падаше, ама нищо - аз си трая, понеже Гьорчо така се беше заплеснал да се плези, че си изпусна лешниците и мънистото.

Обаче аз, докато изям тая смокиня около мене, та да излезна, много се уморих. То е много уморително. Вкусната умора е най-уморителното нещо на света.

И после обаче като ми се наду тумбачето и аз полегнах малко на сянка да си почина от вкуснотията и съм позадрямал малко и си сънувам разни джуджешки работи, ама те като надошли всичките горски мравки да си похапнат смокиня от мене, не е за разправяне. Ама аз нали съм си пирятел с ламята Спаска и тя като дофърча, щото аз малко се бях разпискал и тя такова... за малко да се спука от смях, обаче после ме облиза... Бррррр. И така, почистен, си се прибрах от тая смокиниада.

Обаче важното е, че после си намерих мънистото и двата лешника, дето Гьорчо изпусна в тревата. Нъц.

И оттогава я карам Спаска да ми ги бере смокините, понеже тя като кихне и ги изпопадва наведнъж всички. Даааа.

Ох!

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)