Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Едно джудже разказва

ОСЕМНАДЕСЕТА ИСТОРИЯ: МАДЖУНКАТА СЕ ПОВРЕЖДА, ОБАЧЕ ШИШАРКО НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОВА. ВЕРНО!

Хитър 5ър

web

Ама тая Маджунката е много тралала. Лелееее, апсолютно е тралала понеже се повреди. Верно ви казвам. Повреди се и затова сега е такава. Ама аз нали понеже съм ехеее... и мога да я отвредя, ама няма, та да види тя. Ама как ще я отвредявам бе? Обаче само дано никой не разбере, че мога да я отвредя, щото - лоша работа. Ама аз к'во съм виновен? Апсолютно нищо, щото апсолютно нищо не съм направил и освен това беше без да искам. Ахъм.

Ама нали като ходихме там в Гуреливия замък... Абе нали тоя, Магьосникът от Гуреливия замък беше отвлякъл Синекосата фея и такова... и беше заповядал на замъка си да не заспива, за да не я изпусне да избяга. Ахъм. И оттогава на замъка му викат Гуреливия, понеже изобщо не мигваше и прозорците му целите бяха гурелясали. И огледалата също, понеже той, замъкът, нали гледа с прозорците и огледалата. Обаче той бил много глупав, бе. Лелеее, ега ти и замъкът! Щото нали тя като й побеляха косите на Синекосата фея от Магьосника и един ден си излязла без никой да я спре, щото прозорците пазели за синекоса, а за белокоса изобщо не им било казано да пазят. Обаче Магьосникът въобще не се ядосал като разбрал, а махнал с ръка и оставил замъка да се наспи. Така каза Спаска. Той и досега си спи с гурелите. Ей така - затворил си е прозорците и хърка ли, хърка. И огледалата също си е затворил. Ама знаете ли какво е да спиш със затворено огледало, бе? Щото аз не знам, ама то понеже нали като спи и не се вижда, затова.

Обаче той, Магьосникът, всяка година в деня на отвличането кани на гости всички змейове, вещици, феи, джуджета, духове и такива там... подобностни, дето ги познава. Нищо, че Синекосата си бе отишла. Важното било да се събираме. Обаче е много хубаво, щото е страхотно - всеки показва какви работи знае. Лелееее ама направо е много страхотно и аз затова седя винаги до Спаска или до моя пирятел, дето е вещиц - за всеки случай, щото понякога си е доста страхотничко. Обаче изобщо не е страшно.

Ама аз, като ми каза моя пирятел дето е вещиц, че Магьосникът от Гуреливия замък ме е поканил и ми стана много такова... важно ми стана. И тогава като ми стана такова важно и ми стана и много сериозно, понеже... ами аз не си бях намислил какво да им покажа. Обаче моят пирятел ми каза една много страхотническа магия.

КуранкАн дан джабатАн,
мънарА цер сехалА,
бангунАн косОнг инАх
манджа направи от прах!

Ама знаете ли колко е страхотническа, бе? Понеже изобщо не трябва да си чистиш вкъщи. Даааа. Оставяш си така да се събере хуууубавичко прах и после - хоп, отведнъж всичко се оправя и даже ти е сготвено. Обаче тая гаднярка, Мърморацията, изобщо не ги разбира тия работи и само ми разваля... възпитанието ми разваля. Идва и: "Я, колко е мръсно!" и почва да чисти. Ама как може да е такава значи? И после трябва да готвя вместо да се занимавам с важни работи.

И такова, аз нали съм си много умен и веднага я научих магията, обаче за всеки случай, преди да тръгнем за замъка, си я написах на лявата ръчичка. Щото такова, щото бях много гладен за разни вкусности, понеже там в замъка има всякакви най-хубави неща за лапане и то нали човек не може да е едновременно и умен, и гладен, щото не може. Даааа. Верно ви казвам. Аз нали съм си умен и ги знам тия работи. Щом като огладнея и съм забелязал, че съм си само гладен. И после, като се налапаш, и чак тогава ставаш пак умен. Аз затова все гледам да се налапам, та да съм умен. Ахъм. И нали понеже тогава бях много гладен, щото само като си помислех какви неща ще има там и... и си викам, я, аз да си я напиша магията, да не взема да си я забравя, докато си похапвам, щото то даже е вредно да се правиш на умен, когато трябва да лапаш. Ахъм. Обаче нали си викам, сега ако си я напиша на листче, и може някой да ми я открадне и аз - прас на ръчичката, та да е на най-сигурно място.

Обаче само малко такова... Абе как се пише това джабатАн бе? Уффф и манджа как се пише? Ама, че трудна магия значи! Щото аз нали понеже знам вече буквите, ама такава буква дж няма. Ама после се сетих - нали това е специалническа магия, то не може да е с нек'ви си ми ти там прости букви. И какво, какво - взех, че си написах по една точка да си знам, че това е за дж.

И като отидохме там - лелеееее. Направо беше много страхотническо. Толкова много, че се обърках до коя вкуснотия да седна по-близо, понеже трябваше да седна на сто места. И обаче като видях голямата торта с ягодки, боровинки и смокини и - направо там. Даже не съм забелязал, че тая, Мърморацията, била до мене. Обаче тя нали е голема гаднярка и започна веднага да ми говори разни глупости да не съм ядял с пръсти, а с прибори. Ама вие знаете ли колко е невъзпитано да се яде с прибори, бе? Щото нали като речеш да си боднеш с вилицата нещо и то най-невъзпитано отхвърча в чинията на съседа или оплесква дрехите му. Много е некултурно. Затова се яде с пръсти.

И по едно време всеки започна да показва какви неща може. Един братовчед на Спаска, някакъв змей, пусна шарен огън. От всички цветове имаше и освен това при всеки цвят струята на пламъка издаваше различен звук. Даже едновременно и през ушите пускаше пламъци. И така ни посвири разноцветно и изпълни наколко музикални желания.

А после един призрак взе да пие вода. Ама той нали си е призрак, такъв един прозрачен... (Трябва да питам Спаска защо им викат призраци а не прозраци. Нали са прозрачни?)... Прозрачен и такъв... абе не можеш да го пипнеш, минава ти ръката през него, нали е призрак. Обаче като почна да пие вода и взе да се пълни тумбака му и стана като голям мехур и взе да се клюмка. Да бе, виждаше се водата как се люшка като в буре вътре в него. Пък после изведнъж изчезна, призракът де, и водата се пльосна на пода и оплиска всички.

А Маджунката, гаднярката й с гаднярка, взе да се фука с разни глупости там, как могла да смени местата на нещо и сянката му. Рабрахте ли? Абе много просто бе, нали като си стоиш и сянката ти е на земята, пък тая нашата взе да показва, как сянката ти стои, а ти си разпльоскан на земята. Апсолютни глупости. Ама накрая ме ядоса най-много, дето се изфука, че си научила метлата да меси. Гаднярка! Кой ти научи метлата, ма? Ама така ме ядоса значи...

И после дойде ред на мене и аз както си бях още много гладен и много ядосан и изобщо вече бях забравил цялата си магия и такова... Абе поглеждам си значи към ръчичката, обаче да не ми я види някой, а там една мацаница - нищо не се разбира. Ама така се ядосах значи допълнително... понеже нали заради тая гаднярка, Мърморацията, дето ме накара да ям с тъпата некултурна вилица. Щото, ако си беше културна, вилицата нямаше да си държа тортата с ръчичка, а сега магията се бе размацала. И се опитвам аз веднага пак да стана умен, ама то било много трудно бе, понеже още си бях апсолютно гладен и даже ядосан. Обаче карай. Почнах бавно бавно да я сричам, а те си мислеха, че то така трябва да се казва, със сричане и заекване, а не че понеже ми били замацани думите. Хи-хи-хи! И значи казвам аз:

Ку... ку... куранкАн дан...

(Уф к'во беше това тука бе? Аха това май беше за дж. Да, така беше.)

... джаба... джаба... тан мънАр... ацер се хАла...

(Мда, точно така май беше.)

бангу... бангу...

(Не, това беше иначе. Сигурно моят пирятел затова ми прави някакви знаци. После ще го питам що.)

... бан гу нан гу сон инАх,
ма... ма... джунка направи на... грах!

(Уффф, казах я.)

Обаче, олелееее... Май нещо се беше объркало от тая тъпа вилица, понеже Маджунката, както се лежеше, изведнъж хлъцна и се превърна в грах. В много грах се превърна. Не в един грах, а в много грах. Абе, както си беше Маджунка, и изведнъж стана на Маджунка, направена от безброй много грахчета. Обаче те нали грахчетата са такива едни - търкуливи и както си бяха във формата на Маджунката, изведнъж се свлякоха на пода и се пръснаха във всички посоки, под столове и маси. Заподскачаха по стълбите на замъка и се зазавираха по всички пролуки и цепнатини. Ужас! Лелеее...

Обаче всички гости си мислеха, че аз нарочно съм го направил и почнаха да се оглеждат да видят откъде ще се появи Маджунката. А пък в това време Гьорчо на всичко отгоре взе, че клъвна едно грахче от любопитство. Пък тия, неговите роднини да не останат назад и те почнаха. Като видяха това другите гости взеха да се замерят с грахчета. И аз направо ви казвам... такова. За малко да се разплача, понеже докато кажа "Неееее!", и то стана пълна бъркотевица.

Обаче тогава моя пирятел, дето е вещиц, направи нещо и всички спряха. А гьорчовите роднини изведнъж се опулиха от настъпилата тишина и грахчетата им изпопадаха от човките. После направи вятър, ама такъв, дето не духа, а дърпа и грахчетата, както се бяха пръснали навсякъде, взеха да се търкалят обратно и да се събират на купчинка, а той, моя пирятел, нещо си измъмори под носа и Маджункавица взе да се появява. Ама нещо не беше наред май, щото моят пирятел се огледа бързо, па се пресегна, хвана Гьорчо за краката и като го стисна, от човката му излетя граховото зърно, дето му беше заседнало на гърлото. Гьорчова му работа - заради едно маджунково грахче да се задави за малко.

И тогава обаче май вече всичко си беше наред, понеже Маджунката се появи такава една... и се чудеше що всички са я зяпнали. И както я зяпаха, зяпаха и всички почнаха да викат "Браво, Шишарко!". И на мен пак ми стана много важно, ама не разбрах веднага защо браво. И Джанката маджунеста нищо не разбираше и си мислеше, че нещо й е поникнало на носа и затова всички я гледат. И нали е женка, взе една чиния, направи си я на огледало, щото нали огледалата в замъка дремеха и що да види - не й беше излязло нищо на носа, ами даже й я нямаше старата брадавица. И после всички пак ми викаха "Браво, Шишарко!", а моят пирятел ми намигна и беше направо много страхотно, понеже Маджунката я беше яд, че на мене викат браво, дето й оправих тъпата брадавица.

Обаче после Магьосникът каза, че трябва да се офейкваме всички, понеже вече не било денят на отвличането и аз трябваше много бързо да си похапна от всички други вкуснотии. И като си се прибрах...

Оххх, дано никой не разбере. Щото нали, като си лягах, да си почина малко от дето ми викаха "Браво, Шишарко!" и като си събух едната обувка и от нея се изтъркулнаха две грахчета. Олелееее, носил съм си Маджункавицата в обувката. Обаче нали съм си умен, щото се бях наял току-що и почнах да си мисля. Значи Маджунката затова е без брадавица, понеже не сме я събрали от всичките зрънца. Обаче после си викам, добре де, ми то едното зрънце е от за брадавицата, а другото от за какво може да е? Ама аз после разбрах, де. Тя затова сега е малко тралала понеже и липсва едно грахче. Хи-хи-хи!

И така. Сега съм си ги скрил на едно място грахчетата, та да види тя как може да зависи от Шишарко. Обаче понякога, като ме ядоса и ми иде да й върна едното грахче, та пак да й се появи брадавицата на носа, гаднярката й с гаднярка. Ама като не знам кое е за брадавицата и кое за тралалавицата? Ами ако й дам това за тралалавицата? Апсолютно безобразие! Маджунката хем без брадавица, хем наред. Затова нека си седи така. Без брадавица, ама тралала. Да види тя кой е Шишарко.

 

Как Шишарко се справя с вещици

Нали е юнак и 3/4 даже
джуджето Шишарко сега ще покаже
как лесно се справя със вещици разни
и купа със лакомства как ще опразни.
Най-първо то вещицата ще ядоса
така, че да се тя самоомагьоса
и стане на пръчица сладък памук.
Държи я джудженцето здраво в юмрук,
пощипва я храбро оттам и оттук
и лапва си, плезейки й се напук.
Накрая то клечката-вещица хвърля,
понеже нали да не се вече мърля,
а тя се от клечката възстановява
и мигом преследването подновява.
Обаче Шишарко изобщо нехае.
След сладък памук той, юнакът, си знае
и шапчицата невидимка си слага,
така, че не му се налага да бяга.
Едно сал едничко джуджето издава -
оназ купа с лакомства, що се смалява
с умопомрачително темпо, додето
сменят се - тя празна, но пълно джуджето.

 

 

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.06.2002, № 6 (31)