web

Обаче аз нали съм си много смел... Щото нали съм юнак, а те юнаците трябва да са много смели, та затова... И такова... Понеже тоя гадняр Гьорчо само току фърчеше над мене, абе много лоша работа, ви казвам. Ако може всичко да види, клюкарът му с клюкар любопитнически... И най-накрая, викам си, я, аз да ида на гости на Спаска, че тоя к’вото ме е занаблюдавал, нищо важно не може да се случи. Пък то, като няма важни работи за оправяне, и какво друго може да се прави, освен да се ходи на гости на Спаска.

И си ходя аз така, все едно не го забелязвам Гьорчо и лека-полека - право при Спаска. А пък тя си переше одеялоцето и носните кърпички в едно корито пред пещерата и беше запретнала ръкави и изобщо не ми обърна впечатление. Аз й викам: “Здрасти!”, а тя ми отговаря само: “Здравей, Шишарко!” и нищо повече. Много невъзпитано, ви казвам, понеже друг път ме е питала дали съм гладен, а сега к’во? Пере си най-невъзмутимо и ми разправя, че била много заета - да не съм я занимавал с глупости. Ама какви глупости, бе? Аз няма какво да правя, а тя - глупости. И почвам да обикалям около нея и да охкам. Обаче тя - тц. И аз пак обикалям и си говоря на глас колко много важни работи имам, обаче аз - не, дошъл съм тука, а тука к’во? Не ми обръщат впечатление. Обаче Спаска пак тц.

И вече ставаше много неприлично и безинтересно само аз да си говоря и тъкмо се чудех к’во да правя и си рекох, абе, дали в къщата на оная, старата вещица, нямаше още други неща непроверени. И като си рекох така и започнах да обикалям около Спаска, без да говоря, а да си мисля само дали наистина нямаше още нещо. И като спрях да говоря, и Спаска взе да ме поглежда с едното око, щото си помисли, че сега ще направя нещо. Женка! Обаче аз все едно нищо - ходя си и... Абе май имаше още неща наистина. Я, аз да ида пак да проверя, щото ако някой ме изпревари... Някой такъв, дето нищо не разбира... И викам на Спаска, че отивам за малко там да проверя една работа.

И Спаска тогава... Абе, женка! Само като чу това и се сепна. И като се сепна, сапунът й се изплъзна от лапите и тупна до нея. А тя се обърна към мене, ама аз нали си обикалях и бях от другата страна вече и тогава Спаска рече да се завърти към мен и понечи да каже: “Никъде няма...”, ама настъпи сапуна, без да иска, и: Ооо...ооо... ооо... Бухх! - заби нос в коритото. Чак ме оплиска целия.

И си повдига, значи, тя, муцуната, цялата в пяна и вика: “Никъде няма да... аа... аа... аппчихуууу!”

Ама, ако знаете, каква смешка беше... Щото, като кихна, и от носа й изхвърчаха сто хиляди сапунени балончета. Лелееее, направо ви казвам - най-страхотното нещо, дето съм виждал. И пак: “Няма да хо... оо... оо... апчихуууу!”. Още сто хиляди балончета на струя се разхвърчаха. Ама направо, както ми беше безинтересно и се хванах за коремчето и се затъркалях по земята от смях. А Спаска пак: “Я, май ми е влязла пяна в носа... аа... аа... апчихуууу!”. Ама, казвам ви, като се разхвърчаха ония ми ти балончета като глухарчета по цялата гора. А Спаска киха ли, киха.

Ама беше много хубаво, понеже аз си се размечтах веднага да съм балонче и да си фъркам насам-натам и... Абе, как не се сетих по-рано, бе! Еееее, направо ще стане страхотно... И викам на Спаска да не се притеснява, а да ме вземе пред носа си да й направя една сприкихавична магия. Понеже това е магията, дето аз я знам само. Обаче Спаска - тц, не ми вярва заради Гьорчо, когато там, на дъгата... Ега ти пирятелката. Ама като кихна още пет пъти и видя, че няма спиране, се съгласи.

Сложи ме на лапата си и ме поднесе до носа си, а аз ужким почвам да правя магията, наведен над ноздрите й (така, както си бях целият оплискан със сапунена вода). И се шушна нещо там, а тя да съм побързал, че вече не можела да се сдържа и щяла да кихне, преди да съм свършил. Тогава, викам си, я, аз да й помогна, да не се стиска толкова и лекичко я погъделичках с брадата. А тя вика: Киха... аа... аа... апчихуууу!”

Ееееее, направо ви казвам, страхотно! Щото точно това ми трябваше. Като кихна Спаска и ме издуха в небето с едно балонче. Ама знаете ли колко е хубаво, бе? Седиш си в балончето и летиш най-културно под облаците, а не като Гьорчо да пърхаш с крила. Ще ми се фука с летене...

И си се нося аз насам-натам и махам на Спаска. А тя, като ме видя, и веднага й мина кихавицата. Обаче вместо да ми благодари, взе да се вайка какво била направила. А през това време Гьорчо прави кръгчета около мене и ще се спука от яд. Обаче имаше лек ветрец и ме отнесе над езерото. И аз, понеже, нали, такова... За всеки случай де, щото още не съм се научил да плувам много добре във вода... Понеже аз предпочитам да плувам на брега, щото там съм много добър, ама нали като си много добър на брега и ще е срамота да се излагаш да плуваш другаде, където не си толкова добър и затова викнах на Гьорчо да направи вятър с крилата, та да ме отнесе към брега... За всеки случай, де.

И почна да пърха той около мене, ама къде ти Гьорчо да ти свърши работа! Само дето почна да ми се друса балончето от неговите завихряния и направо за малко да се уплаша да не се спука, че тогава... Спаска ще се сърди, че съм й спукал балончето. Дааа. Точно така. И му викам тогава да спре да маха и той тъпчото му, моля ти се, спря. И като спря и се понесе право надолу към езерото. Гьорчова му работа. Добре, че се усети навреме и си залетя нормално.

Идва пак при мене и вика: “Няма да стане с криле. Ще те пренеса.” Стой! - викам му. Обаче къде ти... Гаднярът му с гадняр, той нали си мисли, че във въздуха трябва само него да го слушат и рече да ме вземе с клюна си. И... той “Клъв”, балончето “Прас!”, а аз “Ееееееооооооо!” - надолу. Ама падам, значи, като такова... като не знам какво. Абе, като джудже от небето падам. Точно така. И - буххххх във водата.

Лелеее, ама така се бухнах, че стигнах дъното. И като стана тая работа и ми се напълни носа с вода. Пфуууу... Ама нали, като се пльоснах, и около мене завря от мехурчета, които бързаха да излязат на повърхността. И аз тогава, без да искам... без да искам ли беше, нарочно ли беше... Абе, не помня. Ще трябва да си помисля, да видя кое е по-добре. И такова значи, хванах се за едно мехурче... ама не се хванах, щото то не може да се хване, ама искам да кажа, че като рекох да се хвана за него и се озовах във вътрешността му, абе хванах се в него. Като в спасителен капан се хванах. Точно така. И нали аз съм вътре и като му тежа и то не може да излезе на повърхността. И започнах да си се разхождам с него из езерото, щото откога не съм идвал на гости на рибките и раците и също на водораслите. И даже изобщо не съм им идвал на гости, а това е много невъзпитано и трябваше да се поправи. И си се разхождах аз най-важнически по дъното, да видят те какви работи може Шишарко, обаче рибите като ме видяха и направо ви казвам, си глътнаха езиците. Дума не обелиха. Само стоят с отворени уста. А рачовците бяха се оцъклили... Абе, бъжни! Къде са видели те такъв смелчак като мене.

Ама тъкмо беше станало най-интересното, понеже цялото езеро се бе струпало около мене и много ми завиждаха и... се появи водната фея. Ама направо така се беше уплашила... Вика: “Ох, слава Богу! Излизай веднага навън, че всички са си изкарали акъла да не си се удавил!”. Кой да се удави, бе? Аз изобщо не съм се уплашил даже... щото то стана толкова бързо, че... Ама как ще се удавя, бе, сега само като изляза на брега, ще им покажа да видят те как мога да плувам на сухо.

И като излязох... Абе, не е за разправяне, ама карай. Щото всички се бяха събрали на брега и като ме видяха, въздъхнаха ето така: “ОХХХХХХХХХХХ!”. И се разплакаха... А аз... абе и аз се разплаках, ама малко. Даже не се разплаках, щото това май бяха капки вода, дето се стичаха от косата ми. Ахъм. Сигурно така е било.

И после ме прегръщаха и най-много Спаска и Гьорчо. И даже Лапачарката направи пак оная магия с дъжда от лешници и поточето от горски плодове и кладенчето с мед. А пък метлата на Маджунката сама разточи палачинки, без никой да я кара...

Абе друго нещо е да си най-важният в гората.

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)