web

Обаче аз съм много страшен! Лелеее, направо ви казвам съм... страшен. Апсолютно! Щото вече цялата гора ги е много страх от мене. Ахъм. И даже казали на Гьорчо да не ме изпуска от очи, че да не станело пак някоя беля. Абе аз се чудя защо само току фърчи над мене, а то щото му казали много да внимава, понеже било важно за гората. Иначе можело да стане лоша работа. Ахъм. Така казали. Ама нали ви казах, бе, аз съм най-важният, понеже ако не съм аз в тая гора да оправям важните работи, направо не знам. Обаче те отначало си мислеха, че “Хм, кой, бе, Шишарко ли?”, ама сега вече, като разбраха колко съм страшен и как само аз оправям всички работи тука и вече почнаха много сериозно да викат: “Ама пак ли Шишарко направи това, бе?”. И затова са ми назначили Гьорчо да ме наблюдава, понеже то нали, ако не съм важен, кво? Ама аз съм важен и затова.

Ами да, то само важните са важни. Няма да кажат: “Гьорчо, я бягай да наблюдаваш Мърморацията!”, щото тя к'во? Само знае да вика: “Шишарко, така не е правилно, трябва да си слагаш ръката на устата, когато се прозяваш.” Гаднярка!

И дошла, значи такова, докато аз си спях днеска, и какво-какво, взела, че ми изпрала чорапчето и обувката, дето загасвах слънцето с тях. Ама направо ви казвам, като се събудих, и като видях, и щях да се спукам от яд. Гаднярката й с гаднярка. И на всичко отгоре ми донесла една кошничка с плодове и ми направила гъбки с масълце...

Обаче аз ги изядох всичките, та да види тя. И даже за наказание после си се прозявах сто пъти, без да си слагам ръката на устата. Ама нарочно така, та да се спука от яд.

Обаче, ако знаете, колко страхотно беше... Това със слънцето, де. Направо ви казвам, беше най-страхотно. Апсолютно.

Аз нали такова, съм си юнак и си се разхождах из гората, ама напълно безстрашно. Даже шапката невидимка не си бях сложил, понеже май не можах да си я намеря, щото пак тая Мърморещицата беше идвала да ми подрежда къщичката... И си се разхождах аз така най-смело из гората и по едно време гледам нек'ва къщурка изоставена и си викам абе к’ва е тая къщурка изоставена тука, бе? И после се сетих, че нали имахме една вещица, дето беше много смотана. Ама не Маджунката де, а преди нея... Ама тя Маджункате лелеее, много смотана била, бе. Абе, вещица!

И значи такова, сетих се аз, понеже нали съм много смел, че това е къщата на оная предишната, дето ги вършеше едни... Ох, добре, че се махна... И викам, я да взема да видя тука да няма некоя важна работа и леееекичко се вмъкнах вътре. Ама то к’во? Паяжини, една изгнила маса, няколко лавици с останали по тях грънци и паници... Абе нищо важно и - айде, да си тръгвам.

Ама на излизане, без да искам, намерих едно камъче и викам к’во, то не ми трябва и го хвърлих... по паниците, понеже те нали камъните не трябват и затова се хвърлят. И като си насъбрах една купчинка камъни, понеже не ми трябват (ама се огледах първо, щото нали да няма некоя гаднярка наоколо, дето не разбира от важни работи) и прас-прас-прас - една паница не остана.

Ама знаете ли колко е правилно, бе? Много ми хареса. Лелеее, направо е страхотно. Вземаш един камък и ееееееео - прас, паницата на сто парчета. И после и другата и после разни там гърнета и чинии. Лелеееее, много хубаво беше.

Ох, ама тая нали беше смотана предишната вещица и оставила много малко неща за праскане. Гаднярка. Абе, скръндза. Направо много се ядосах.

Обаче гледам аз един грънц... един грънец... абе един грънци гледам... (Уффф, ако не забравя, трябва да питам Спаска грънците гърнета ли са. Те уж много си приличат, ама знам ли ги... Това май не беше гърне, а си беше един грънци.) И гледам аз тоя грънец ли е там, грънц ли, оставен в ъгъла и както си бях ядосан, че няма една свястна вещица, дето да остави повече паници за праскане и като му праснах един шут, направо много ми хареса. Праааааас! Само дето в него имало неква вода там и се разплиска, та ми намокри обувката и чорапчето чак, ама карай. И понеже вече не остана нищо за оправяне и аз к’во, викам, я да си тръгвам вече и...

Тогава стана най-интересно, понеже тъкмо направих крачка и някой угаси слънцето. Ама верно ви казвам. Ей така: “Щрак!” и стана тъмно. Ама тъмно ви казвам. Аз после видях, че и луната, и звездите са угасени, ама чак после, щото първо си рекох: “Л-л-л-л-л-ел-л-ле, Шш-шишарк-к-ко-ооо...” щото нали когато си много смел и така си казваш. И си викам, абе кой угаси слънцето, бе? Ами аз как да изляза от тая смотана къщурка тука и как ще си ида до нас? Ми то нали, когато е тъмно, и аз трябва да си спя в креватчето, задължително! И лееееекичко, та да не се прасна в нещо, взех да се измъквам, обаче тоя гадняр, изглежда, се уплаши от мене и само щом направих една крачка и хоп - пак запали слънцето.

Ще се уплаши я, като знае какъв съм смелчак! Обаче после, нали съм и много умен и разбрах, че аз го гася слънцето, като стъпя на дясното краче, дето си го бях намокрил с онова там, що изтече от оня... грънц. И като разбрах това и стана много хубаво. Лелееееее, направо страхотно. Я да видя: светло-тъмно-светло-тъмно-светло-тъмно.... Еееее... Я пак: светло-тъмно-светло-тъмно... Ама направо нямам думи, толкова е хубаво. Свеееееет... Угас! Ама направо ви казвам, просто - браво!

Сега ще ида да се похваля на Гьорчо, си рекох, и беж към него, обаче още на втората крачка - прассссс! Оххххх, ама к’ва цицина ми излезе, значи, понеже нали в тъмното дърветата нарочно застават пред тебе и... Трябва, викам си, да внимавам повече и пак хукнах, обаче нищо не се получи, щото то к’во, вместо светло-тъмно-светло-тъмно стана светло-тъмно-прас-светло-тъмно-прас.. Абе, даже по едно време направо като че ли беше само прас-прас-прас и аз к’во к’во - хоп, събух си обувката и чорапчето и куцук-куцук... Пък те едни гаднярски тръни точно на пътя ми пораснали, ама криво-ляво стигам аз до Гьорчовото гнездо и гледам една олелия - не ти е работа.

Гьорчо и роднините му вдигат врява, та цялата гора още малко ще си запуши ушите. Гьорчо, щото нали е най-важен, ги командва да си сгъват пижамите, обаче ония врякат, че няма да си ги сгъват и ще си ходят с пижами, понеже им омръзнало тъкмо да си сгънат пижамите и слънцето пак да угаснело. И аз, значи, за малко да се спукам от смях. Ама тихичко, така: хи-хи-хи... И си обувам аз пак угасващата обувка и започвам: Угас! А Гьорчо, нали е най-важен, командва: “Айде, бързо да си лягате!”. Ония там неговите роднини врякаха, врякаха, ама се натръшкаха и тъкмо да почнат да хъркат и аз пак: Свет! А Гьорчо се пули, к'ва е тая работа, ама нали се прави на много важен, че уж от всичко разбира и пак командва да стават и да не се излежават, понеже къде дават така. Обаче нали тъкмо ги будеше и аз пак: Угас! И те почнаха да му врякат, ама вече съвсем ядосано, че само ги буди, когато трябва да се ляга и ги ляга, когато трябва да се става и изобщо... И почнаха да му викат, че той ги прави тия номера нарочно, понеже се бил възгордял, дето само той се бил качвал на дъгата, без никой да му помага... И сек’ви такива разправилъци... а Гьорчо само се пулеше и им дърпаше пижамите. Обаче ония почнаха да хвърлят възглавници...

Абе, страшна олелия ви разправям. Много хубаво беше. Обаче точно в тоя момент дофърча Маджункаквицата и като се разкрещя: “Шишаркоооооооо, ще ти откъсна ушите, джудже проклето!” Оххххх, значи, акъла ми изкара. Като се засилила към мене, ама толкова невъзпитано, че направо безобразничестие ви казвам. И аз, нали, когато такива невъзпитаности се крещят и то такова... ами аз направо замръзнах от... от възмущение замръзнах... Ама добре, че ми мина бързо възмущението, та се сетих да стъпя на дясното краче и Джанката, както се беше засилила и аз: “Угас!” и тя праааааас - едно дърво. Ох, ама добре, че си стъпих на краката, искам да кажа, на дясното краче, иначе...

Обаче като се прасна Маджунката му смотана в дървото и отгоре западаха Гьорчовите роднини поспаливи. Абе, стана една врескавица... А пък някой да вземе да й се изцвъка в суматохата на Маджунката на кратуната... Ама то и Гьорчовите се беха насмели от страх кво става, та затова... А аз през това време викам, я само лечкичко да “Свет!”, та да видя к’во става.

Святкам аз, ама то такава смешна бъркотия беше, да се спукаш от смях... Само дето за малко да забравя да “Угас!”. А Маджунката само това и чакаше и скочи да ме хване, ама друг път, щото аз “Угас!” и стоя така, без да мърдам... на един крак. Обаче по едно време много се уморих. Стоя така като щъркел и... Ама то изобщо не било хубаво да си щъркел, бе. Ох, да му се не види... Ми на мене ми омръзна да съм щъркел вече и искам да си ходя у дома. Ама Мърморацията е виновна. Щото ми подредила някъде шапката невидимка, гаднярката му с гаднярка. Охххх... К'во да правя сега, като и Спаска я няма?

Обаче нали съм си много хитър и... Ама как не се сетих по-рано, бе! Ами да, слагам си намокреното чорапче на левия крак и готово. Ох, добре че съм толкова умен. Само дето трябваше да си държа лявата обувка със сухото чорапче в ръце. Ама нали поне вече не съм щъркел.

И така, леееееекичко почвам да се изнизвам в тъмницата, ама то било много неприятно да се измъкваш от Джанката на тъмно и с обувка в ръка, ама криво-ляво, опипом с другата и на куцук, някак успях.

Ох, ама пък тия тръни, значи... Само да оправя тая работа и ще помоля моя пирятел, дето е вещиц, да ми каже някоя магия против тръни. Точно така. Например като стъпиш на някое трънче и да го боли него... трънчето, де. И затова трънчетата да се пазят да не ги настъпват с бос крак... джуджета... щото то не може и от нек’ви си вещици там да се пазят. Само от джуджета... абе най-добре само от мене да се пазят, щото нали аз съм най-страшният. Ех, добре, че съм толкова умен...

И като се отдалечих достатъчно на отсрещния хълм и си починах, направих “Свет!” отново. И като направих свет и цялата гора въздъхна. А Маджунката се развърташе насам-натам и къшкаше Гьорчовите роднини. Ама аз нали съм си юнак и й се изплезих и й направих една физиономия облещена и даже почнах да си подскачам на “свет-угас-свет-угас!” и да й викам: “Наааа-на-на-нааа-наааа! Наааа-на-на-нааа-наааа!” и да й се плезя и да се тупам по това... по дупето де.

Обаче тогава дойдоха Спаска и Лапачарката и моят пирятел и горските феи и... Абе ужас... И май че бяха нещо много ядосани. И аз веднага такова... Понеже нали, когато някой е ядосан, и трябва да подсмърчаш, та да му мине и аз си събух угасвачката и почнах да подсмърчам с наведена глава...

И после му казали на Гьорчо да не ме изпуска от очи. Пък тая гаднярка Мърморацията да вземе да ми изпере обувката и чорапчето... Ама аз ще й го върна. Ще се прозявам, без да си слагам ръка на устата, колкото си искам. Ама ха!

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)