web

Лелеее, добре, че съм аз! Обаче е много хубаво да има разбойници. Ахъм. Понеже, знаете ли колко е хубаво, бе? Много. Щото те нали като направят некое разбойничество и го донасят в горатааааа. И после почват да си делят разните наразбойничени работи, дето са ги донесли, и си мислят, че никой не ги е видял. И след това като се стъмни, си запалват огън и започват да се смеят на висок глас и да се карат също, ама едновременно. И ядат там печено месо, удрят се с кокали по главите и пак се смеят. И такова… и им тече мазнина по брадите, обаче и вино също. Понеже нали те трябва да пият, щото са разбойници. Ама са много страхливи. Верно ви казвам. Разбойниците са много страхливи от мене. Понеже, аз нали съм голям юнак и затова. Обаче ох…

Абе ох, понеже излизам си аз вчера, щото имах много важна работа… Ама това е, защото важните работи нали понеже са важни и не може некой друг, дето не може и една проста работа да свърши, и - хоп важна работа да му дадат. Не може, бе. Къде ти там Гьорчо или Мърморацията ще се занимават с важни работи?

И моят пирятел, дето е вещиц, той оня ден ми вика: "Шишарко, има една много важна работа: полянката за бала на горските феи трябва да се оправи. Трябва всички тревички да са еднакви. Да няма по-високи, да няма по-ниски. Полянката трябва да е като килимче, иначе каквито са капризни феите, може да се намусят, пък то какъв бал може да има с намусени феи?"

И аз като чух това и веднага ми стана ясно, че работата е много важна, понеже какъв бал може да има с намусени феи? Ами никакъв. Понеже те като се намусят, ще си приберат сладките и няма да разрежат тортата и... Абе, апсолютно много лоша работа ще стане. И викам: "Абе, ужас, обаче няма страшно." Щото аз знам как да ги накарам тревичките да се подравняяяяяят. Ама нали ви казах, бе - добре, че съм аз да оправям важните работи. Иначе така ще си остане гората без торта и сладички работи… ох сладички… за бала на феите.

И, значи, тръгнал съм аз към полянката и тъкмо подминавам къщата на Маджункавицата, ама така тихичко де, да не я събудя, ако спи, обаче тя гаднярката не спяла и ме видяла и …ох… и ми вика от прозореца "Стой!" И аз като каза стой и направо… такова… Цветко-Петко… Абе къде ще стоя, бе? Аз имам такава важна работа, ще ти стоя. И тъкмо обаче да офейкам и тя пак: "Стой, Шишарко, моля те! Ти ми трябваш за една много важна работа."

Видяхте ли, бе? За важна работа й трябвам. Ама нали ви казах, бе? Ох, ама тия важни работи направо значи…

А Джанката продължава: "Направила съм баничка с новата метла и съм решила да поканя… абе сещаш се кой." И ми намига. И аз обаче направо ви казвам, като чух за тая важна баничка… ъъъ… работа, де и веднага разбрах, че тя е по-важна от другата.

Ама ме хвана много яд, значи. Направо ви казвам, за малко да се спукам, понеже тъкмо бях закусил следобедно и сега - хоп на баничка ме канят. Ужас! И обаче нали съм си печен и й викам: "Добре, ама може ли да си я ям после баничката? Ще си я взема в торбичката…" А тя, гаднярката й с гаднярка, вика: "Абе, джудже проклето, не е за тебе баничката, бе. За горския вещиц е. Стой, моля ти се, тука да я пазиш да не й се случи нещо, докато аз ида да го поканя да ми дойде на гости." Гаднярка! Апсолютническо гадна гаднярка… Ама и аз… oх… Нали казах добре и сега какво-какво - съгласих се.

И седя аз най-отговорнически да пазя баничката и я пазя. И съм си подпрял брадичката с ръцете и я гледам и направо ви казвам, я пазя цялата. Ох! И колкото повече я пазя и ми минава закуската, а Джунката я няма. Ама нали е с нова метла, и тя баници ли да се учи да точи, или да се учи да лети под вещичко командване? И още не може да кара бързо. Сигурно затова се бави. Ох…

И по едно време на всичко за капак се задава Гьорчо. Фърчи, значи, та пера му падат и се облещил като когато Спаска да го кихне на дъгата: "Разбойницииии! Разбойници идват." И като каза така и аз направо - Цветко-Петко… За баничката, де. Щото аз си я пазя най-отговорничесто и сега какво? Идват изведнъж некакви си ми ти разбойници и нападат невинната баничка… Тая няма да стане. Щото как така? Това е важна работа, бе.

И аз какво-какво? Викам си, абе къде да я скрия сега тая баничка, да й се не види и баничката? Щото то има само едно най-сигурно място апсолютно. И нали, като вече съвсем стана ясно, че няма как и викам си аз, Шишарко, тая работа е много важна и трябва да я прибереш веднага баничката, ама колкото се може по-бързо. И почнах да я прибирам, ама за малко да ми преседне, понеже Маджунката нямаше сок от боровинки и направо за малко да се задавя. Обаче не. И като я прибрах на скришно и му викам на Гьорчо да ме вземе и бързо да ме скрие в старата хралупа на рунтавелките, дето я изоставиха, щото нали една светкавица удари дървото лани. Ама бързо му викам, бе, че разбойниците идат, пък и Маджунката ако се върне…

Ама той, гарванът му гьорчав, нали не прави гимнастика редовно и едва ме вдигна. Вика, че много съм бил станал тежък. Ама колко тежък може да станеш от една баничка бе… и от една закуска следобедна… и от един обяд от преди следобедната закуска… и от една закуска от преди… абе колко? Колко де? Ама така му се пада - да се научи да прави гимнастика.

И си седя аз, значи, в хралупата и наблюдавам през дупката. А Гьорчо, бъжльото му с бъжльо, офейка. Абе бъжня, к'во да го правиш. Аз нали съм си юнак и изобщо не ме е страх от некакви си разбойници и Маджунки също и само си стоя в хралупата и - шшшшшшт, понеже нали пазя баничката.

И по едно време идват разбойниците. Хм, разбойници! Какви разбойници са това, бе? Аз какъв разбойник мога да бъда, ама нали понеже съм добро джудже и пазя баничка също и шшшшшшшшт. Обаче единият, дето им беше по-разбойник, вика: "Я, какво хубаво дърво, изсъхнало, само за огън!" И прас, прас със брадвата взе да го сече най-безобразно. А пък ония глупаци, другите двама, вместо да му кажат, че не е хубаво това дърво, щото е изсъхнало, те, гаднярите му с гадняри, рекоха, че наистина било чудно за огън и - прас, прас и те. Ама много невъзпитано беше, понеже като клатеха дървото и аз вътре в хралупата - а насам, а натам. Изпонадигаха ми се цицини по главата, ама така е, като си забравих шапката невидимка. Ох, как можах да си я забравя, значи? Нито Маджунката щеше да ме види, нито тия разбойници сега щяха да си имат главоболия… Ох, главоболия… Ега си му се и тясната хралупа - изпочуках си главата отвсякъде! А пък като падна дървото - еоооооо прасссс, и аз - гняк, за малко да ми излезе баничката, значи, обаче тц.

И грабнаха го дънера разбойниците да го носят. Поглеждам аз лекичко през дупчицата - ужас! Носят ме накъм полянката на феите. Стигаме там и какво? Най-безобразнически хвърлиха дървото на земята - прас и аз пак - гняк! Обаче вече много се бях ядосал и си викам само още един път да го хвърлят това дърво и направо ако ми се изгнякне баничката, много ще се ядосам. Апсолютно.

И после какво-какво, те взеха, че си запалиха огън да си пекат месо и седнаха да си делят наразбойниченото. Ама единият разбойник с разбойниците, дето беше по-разбойник на другите, взе, че седна на дънера точно върху дупката на хралупата. Ама представяте ли си, бе? И аз вътре - на тъмно…

Обаче както си бях ядосан и като грабнах две борови иглички, дето бяха паднали вътре и - боц - оня по задника. И той подскочи, ама направо да се спукаш от смях, щото каза: "Оу!" и взе да се чеше по задника, а после се натърти накъм огъня и накара другите двама да видят дали има треска. Обаче те си намигнаха и - прас по един шут. И той пак: "Оу!!!", а те: "Ха-ха-ха!!!" и после добавиха, че вече нямало треска. Ама той като се ядоса, задето те така - прас, и после: "Ха-ха-ха!!!" и ги прасна с един кокал по главите и им заповяда да млъкнат и също да вземат това глупаво дърво и да го хвърлят в огъня. Ама как ще го хвърлят в огъня, бе? Ами аз? Пак "гняк" ли? И както си бях много ядосан, ама апсолютно и се свих в хралупата и писнах: "Пусни дървотооооооо!". И тия, моля ти се, ама апсолютни глупаци, както бяха го вдигнали и го пуснаха на земята, гаднярите му с гадняри и аз - гняк. И като казах "гняк" и викам си сега вече край. Ама направо ви казвам, край. Обаче като си казах така и чувам тия двамата викат: "Оуууу!!!", а оня, дето им беше по-разбойник "Ха-ха-ха!!!" И аз тогава си рекох, абе, я да видя първо какво става, па после край.

Поглеждам лекичко през дупката, а ония двамата подскачат на един крак, държат си другия и викат: "Оуууу!". И освен, че викаха така, викаха: "Защо каза да го пусна, бе?" и после: "Не съм казал аз, бе, ти каза." А през това време оня, по-разбойника, се държеше за корема и се превиваше от смях. И аз, малко такова отначало… се позачудих какво става, обаче после се сетих и значи направо щях да се спукам от смях, обаче не можеше, понеже нали беше много опасно… за баничката.

Ама по едно време двамата спряха да се обвиняват и както се държаха за ударения крак, загледаха към третия разбойник. И като го гледаха, гледаха и почваха да го гледат все по-страшно и оня по едно време започна да спира да се смее, обаче вече беше късно, щото те рекоха: "Тоя го е казал и сега ни се подиграва. Дай да му вземем неговия дял от наразбойниченото." И го подгониха.

Оня тича около огъня и вика: "Не бях аз" - тия го гонят и нищо не викат, а само викат: "Дръж го!", а аз съм се показал от дупката и съм подпрял лакти на дървото и се спуквам от смях. Обаче тия, като го гонеха, и още повече се ядосваха, щото викаха: "Абе, гледай как се кикоти като джудже, и ни се подиграва още повече. Дръж го!" Ама той тоя нали понеже беше по-разбойник и като видя, че става напечено и както обикаляше около огъня, извика: "Стой! Почивка." И ония веднага спряха да почиват и казаха: "Благодаря!", обаче по-разбойника не седна да си почива, ами грабна дървото, какъвто беше по-разбойник и ги погна и викаше: "Абе вие кого ще гоните, бе?", а те викаха: "Ооооо!"

Ама беше направо много смешно, обаче веднага стана изобщо несмешно, понеже като грабна дървото и аз - гняк на дъното на хралупата и не само гняк, ами гняк-гняк-гняк-гняк, щото нали тичаше с него и аз вътре на всяка крачка - гняк. Ама направо ви казвам - гняк. И тогава вече се ядосах най-много. Апсолютно. И казах край, това вече е край и писнах с всичка сила "Сти, и, и, и, га, а, а, а!" на пресекулки. И стана една…

По-разбойникът, както тичаше, се стресна и изпусна дървото на единия си крак. Той: "Оууу!", аз едно голямо: "ГНЯК!!!", а ония, както бягаха от него около огъня, го настигнаха, сбутаха се и всички се изтърколиха в тревата.

После нищо. И тримата охкаха, а аз, като се освестих, и както се бях ядосал, ама най-много, запънах ръце и крака в хралупата и започнах да тръскам дървото и да викам "Ааааааааа!".

Тогава ония спряха да охкат и взеха да пелтечат: "Д-д-дървото г-г-говори!". Обаче аз нали съм си юнак и изобщо не ме беше страх и понеже нали съм си много хитър също и веднага разбрах, че тия са по-големи бъжни от ме... от Гьорчо де, и продължих да тръскам дървото и да пискам: "Не само говоряяяяя, ами сега ще ви посиня задниците от бой, та да видите как се секат вълшебни дървета и се пали огън на полянката на феите. Сега ще ви направя една магия да ви излязат брадавици на езиците неблагоморници такива!" (Трябва да питам Спаска какво беше това неблагоморници… или май беше неблагоровници... ли бешеее, неблагорадници ли… абе карай.) И ония ми ти, като чуха това за неблаго-незнам-си-кво и - Цветко-Петко - дим да ги няма. Ама бягаха и се бутаха в дърветата и викаха: "Помооооооощ!" Охх! На разбойници ще ми се правят… тука на полянката… на феите…

Лелееее… Ама как забравих… Ама нали имах важна работа, бе. Оххх, тревичките… Ама няма как, нали понеже няма кой друг, бе и айде от мене да мине, да оправя и тая работа с тревичките, понеже ако феите се намусят и ще си остане гората без торта и сладки… оххх, сладки.

И понеже нали съм си много хитър и изскочих от дървото, легнах по корем на полянката и казах на тревичките (по тревически): "Обаче знаете ли какъв бал ще има тука, бе? Като дойдат утре тука феите да танцуват и да празнуват и вие нищо няма да видите." И като казах така и всички тревички се завайкаха и записукаха: "Ама как така? Защоооо?" Защото - казвам - я се вижте к'ви сте дребосъци едните и какви сте се проточили другите, бе. Как ще гледате утре представлението вие малките, като от големите нищо няма да виждате? И как ще гледате вие големите, като малките през цялото време ще ви дърпат да се дръпнете, та и те да видят? И така нищо няма да видите и ще се спукате от яд, което си е самата истина, понеже ще има много страхотно представление. Нъц!

И ония ми ти тревички като се закараха, абе зелена работа. Обаче аз си трая и ги чакам само съвсем да се напече обстановката и си свиркам. И като се напече значи съвсем обстановката и викнах: "Я стига! Ако искате да гледате представлението, аз ще ви помогна." И те, къде ще ходят, веднага млъкнаха и зачакаха, а аз се изпъчих важно-важно и казах така: "Сега всички по-дълги тревички да хванат по-късите си другарчета и да ги изтеглят, докато се изравнят. И така ще се теглите, докато се изравните всички. Иначе - никакво представление."

Ама съм много хитър, нали? И ония стръкчета като се заопъваха, подравниха се до едно, докато се прозях един път и си помислих за нещо за хапване… Ох… за хапване… хапва… Лелеееее, баничката!

Ох, леле, значи сега пък с Маджунката трябва да се оправям някак заради тъпата й баница, дето изобщо не беше хубава. Обаче кой, бе? Аз да не съм некой си друг? Аз нали съм си голем юнак и също съм много умен и веднага се сетих за Лапачарката. Ама само като се сетих за Маджунката как вика: "Шишаркоооооо!" и веднага се сетих за Лапачарката. Ох, добре че пак се сетих за нея, лелеее… Добре, че си имаме Лапачарка в гората. Направо, много добре. Просто, браво! И обаче, като погледнах колко време е минало, и направо ви казвам - край, сега вече Маджунката много ще се притесни. Направо. Даже сигурно вече се е притеснила и направо не знам, ако ме намери и - беж при Лапачарката.

И нали се бях забързал и влизам в къщичката й и почвам от вратата: "Бързо! Баничка, понеже разбойниците прас, прас дървото и аз после Джанкавица и значи край баничката, ох!" А Лапачарката, дето май е Лапачинкова Фея, си седи и ме гледа втренчено и нищо не разбира и аз пак, тоя път още по-ясно, викам: "Баничка, щото Гьорчо на дървото и после гняк, ама бързо баничка, ох, лелееее, ох!" И тя обаче нищо май не разбра, ама карай, понеже нямаше време да й обяснявам повече и писнах: "Баничкаааааааа!" И Лапачарката ме загледа още по-учудено, ама после вдигна кърпата от масата, дето беша покрила с нея нещо и ми го подаде.

Ееееее, браво! Направо ви казвам, браво, щото под кърпата имаше банички и лапачинки цяла тепсия. И аз грабнах набързо колкото можах, мушнах в торбата и беж обратно, щото друг път ще й обяснявам.

Ама тъкмо стигам на Джанката пред къщата и ето ти я, задава се тя заедно с моя пирятел и му вика, че имала за него една изненада. Имала изненада - дрън-дрън. Щеше да види тя изненада, ако не бях аз, да оправя всичките важни работи в гората днеска… Ама карай.

Лекичко оставих баничката на мястото, както бях с гръб и те влизат. Обаче аз си свиркам, все едно нищо. Обаче моя пирятел ми вика: "Ооо, здрасти, Шишарко!", ама аз понеже нали сме мъже и му викам: "Здрасти!" А Маджунката, понеже нали я е много яд, дето сме пирятели с моя пирятел и понеже нямаше какво да каже и вика: "Ела, Шишарко, не си отивай, да те почерпя малко и теб с банич… банич… Шишаркооооооо, джудже проклето, къде е баничката?" И аз, значи, ви казвам - като каза така и направо, без да искам - под леглото, а тя продължава: "Каква е тая лапачинка тука? Къде е баницата?"

Уфффф, направо ви казвам, женкава й работа. Къде й била баницата, ами сбъркал съм и погрешка съм оставил лапачинка на масата. Голяма работа. Обаче нали съм си печен и веднага й разказах за разбойниците, дето са идвали днеска и аз да спася баничката, съм я подменил с лапачинка, щото нали беше много важна работата и как иначе. Обаче от под леглото, щото за всеки случай.

И докато й разправям тия работи, бъркам в торбичката да напипам баничка, бъркам да напипам баничка… абе къде се дянаха тия банички, бе, само лапачинки напипвам… Охххх, ето една. И лекичко и я подавам изпод леглото. Обаче моя пирятел през това време само се подсмихваше. Ама как няма да се подсмихва, бе? Щеше да види той баничка, ако не бях аз.

Оххх! Ами това е. После едва се добрах до дома и направо заспах, обаче първо си изядох лапачинките, дето бях взел погрешка от Лапачарката, щото те нали ще се развалят до утре, ако такова… да й ги върна, ама аз ще й се обадя да не се притеснява за разни глупости, дето не са важна работа изобщо, понеже трябва да си направи други.

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)