Хитър 5ър - Едно джудже разказва (12)

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Едно джудже разказва

ДВАНАДЕСЕТА ИСТОРИЯ: ДЖУДЖЕТО ПРАЩА ГЬОРЧО НА РАЗУЗНАВАНЕ ВЪРХУ ДЪГАТА ДА ДИРИ ЛАПАЧАРКАТА

Хитър 5ър

Абе, Гьорчови работи… Тъкмо бях тръгнал съвсем случайно при моята пирятелка лапачарката, дето е лапачинкова фея май, щото тая сутрин, като си правех гимнастиката, и гледам, вече свършили лапачинките по пъновете из гората и - насреща ми тоя гадняр Гьорчо. Ама е много гаден, ви казвам. Апсолютно. И ми се фука, че бил знаел отговора на въпроса къде е лапачарката, ама няма да ми кажел. И това ми било пирятел.

Обаче той к'во си мисли, бе? Мене специално изобщо не ме интересува това, понеже аз изобщо не отивах при нея. Ама като си помислих, че цялата гора може да се разтревожи много сериозно, понеже нямам лапачинки и много се разтревожих и даже се ядосах също. Ама ха, гарвана му гьорчав, на мене ще ми разправя… Ама аз си знам, че нищо не знае, бе, обаче нали все пак заради гората, му викам: "Добре де, не ми казвай." И си извадих лъскавата верижка от джоба и започнах да си я въртя на пръста и да си свиркам оная песничка за "лапачинки с боровинки".

Обаче той, гаднярът му с гадняр, си кацна на един клон и взе да си чисти перата, ама все едно аз не си пея най-незаинтересовано "лапачинки с боровинки". Гадняр! И аз, понеже нали си бях съвсем спокоен, ама щото бях много притеснен заради гората, и викам: "Добре де, на мене не ми е нищо, ама само заради другите… Казвайбързокъдемиелапачинковатафея!" А той, моля ти се, си чисти перата, гаднярът му с гадняр, и изобщо не мисли за гората, която вече страшно се беше притеснила. Апсолютно. Няма начин да не се беше притеснила, ама щеше да ми се спука сърцето от притеснение… на гората.

И той обаче се прави на интересен и ме пита какво ще му дам, да ми кажел. Ама как може да е такъв безотговорен, когато гората се е разтревожила цялата, направо не знам. И аз, обаче нали съм отговорен, и му викам: "Ще ти дам едно ТупикАю".

Ама само да го бяхте видели скръндзавия му гарван с гарван, веднага му светнаха очите, ама не смееше да ме попита какво е това ТупикАю, щото да не се издаде, че не знае к'во е. И ми вика да съм му го покажел първо, обаче аз нали съм печен и му казвам: "Ми не го ли виждаш?" и Гьорчо веднага спря да си чисти перата и се оцъкли съвсем и взе да се чуди к'во да прави сега. Обаче аз, нали продължавах да си пея незаинтересовано, и той накрая вика: "Добре. Лапачарката я няма. Дай ми ТупикАюто." Ама как така я няма, бе? Тоя е луд. Абе как така я няма лапачарката, бе? Ами сега? Цялата гора… оставам без лапачинки. Казвай къде е бързо лапачарката, му викам, а той: "Нали ти казах, няма я." И си знае неговото - да съм му давал ТупикАюто. Ми вземи си го, бе…

Добре, че съм си печен, та измислих това с ТупикАюто, иначе как щях да се мина… Ама и той, скръндзата му недна, да не се издаде и ми вика: "Добре де, не ти го ща. Аз само исках да видя дали си стиснат". Да бе, да! И си тръгна да си тръгва, моля ти се. Ама къде, бе? Не може така. Къде се е чуло и видяло гора без лапачинкова лапачарка? И му викам или да остава тук да спасяваме гората, ако ми е пирятел, или да си взема ТупикАюто и край... Ама съм хитър, нали? Хи-хи-хи! Щото аз си го знам, бе: Гьорчо да си признае, че не знае к'во е това ТупикАю - къде ти!? Ще спасява гората, та пушек ще се вдига. И той вика: "Добре. Ще спасяваме гората, та ако ще пушек да се вдига." Ама че е глупав. Не се казва така, ама откъде да ти знае Гьорчо тия работи, той да не е джудже? Щото аз всичко си знам, обаче трябва да питам Спаска защо се казва "та пушек ще се вдига". Обаче друг път, щото сега имаше по-важни работи.

И после му казах да вземе да хвръкне нависоко и да погледне отгоре за някоя лапачаркова подозрителност. И той хвръкна, ама - тц. Каза, че нищо не се виждало. И аз тогава, както си гледах нагоре и гледам - дъга. Ха, викам си, тая дъга сигурно е останала от лешникореховия дъжд, дето валя, като учихме тъпата метла на Маджунката да меси тесто за лапачинки. Ох, лапачинки... И му викам на Гьорчо да хвръкне по на високо, та да кацне отгоре на дъгата и да си разглежда спокойно. Обаче къде ти Гьорчо да лети нависоко. Абе по-високо, бе! А той, гаднярът му с гадняр, само пърха с криле и вика, че не можело по-високо.

Ох, ама как може да е такъв, значи? Сега трябва да го уча как се хвърчи нависоко. Ама нали съм добро джудже и му викам да слезе тука и да се засили. Така се лети нависоко. Ама Гьорчо си е Гьорчо. Къде ти гарван да се засили? Той направо си тръгва да хвърчи.

Охх! Как да го уча сега да се засилва? И му показвам. Викам - гледай, и се засилвам с всичка сила и му казвам, като се засили така и направи три обиколки на къщичката и чак тогава литва. Обаче, както си тичах, и нали гледах накъм Гьорчо - спънах се и пльооос по корем. Ама нищо. И Гьорчо тръгва да се засилва и тича, тича, тича и като направи третата обиколка и спря. "Що спираш, бе?" А той, щото да съм сложел друга клонка на пътечката да се спънел в нея, понеже тая се била счупила вече… Абе Гьорчова му работа. Викам му: "Спъването не е от засилката." А той - как да не било от засилката, нали бил видял, че съм се спънал от засилката. Ох, ама направо да се спука човек от нервиране, като трябва да учи Гьорчо на нещо. Обяснявам му, че съм се спънал случайно и той вика "Разбрах" и пак тръгна да се засилва и като направи три обиколки около къщичката, отново спря, изплезил език. Що спираш, бе - му викам, а той: “Ми уморих се."

Уффф. Беля си хванах с тоя и седнах малко да си почина. Ама нали съм си умен и веднага измислих нещо. Викам му: "Сега отиваме при Спаска. Обаче нали понеже такова, ще й занесем цветя, ама много - цял букет. Обаче ти ще стоиш скрит наблизо с букета и аз като ти дам знак, ще й го поднесеш да го помирише."

И набрахме значи от всички най-ухаещи цветя един голям букет, отидохме при пещерата на Спаска, Гьорчо се скри зад едно дърво с букета в клюна, а аз взех да я викам. Обаче тя май имаше гости, щото си приказваха нещо там и отначало не ме чу. Ама аз нали съм юнак и като извиках: "Помоооооооооощ!" и да видиш как Спаска изхвърча като стрела.

И обаче аз й викам, че съм научил една много специална хубава магия за успокояване на лами, когато някой вика: "Помооооощ!". Дааа. И трябва сега да застане ето така… По-насам малко… Още малко…А така, да е точно срещу дъгата и да си затвори очите. И обаче да не си ги отваря, понеже е много важно, иначе няма да стане магията. И като си ги затвори, казах да чака да преброя до три и после веднага да помирише с пълни гърди. И Спаска нали понеже разбра, че е много важна и полезна тая магия за нея и каза добре и зачака със затворени очи. През това време аз започвам: "Едно-о-о-о, две-е-е-е…" и давам знак на Гьорчо. Той изхвърча иззад дървото с букета в човката и - право пред носа на Спаска, а аз: "Три!". Спаска като чу три и помириса с всичка сила, с пълни гърди и… кихна.

Ама Гьорчо, ако знаете, каква смешка беше. Щото Спаска като помириса и той се уплаши, че ще го засмуче струята и взе да хвърчи в обратна посока, ама къде ти. А пък нали букета в човката му и той гък не може да каже, камо ли да изграчи нещо. Ама се беше облещил от страх, като че ли го гонеше Маджунката. Да се спукаш от смях.

И после Спаска като кихна от цветния прашец и изстреля Гьорчо като тапа право в дъгата. Направо щях да се спукам от смях, ако не беше толкова лоша работата с лапачинковата фея. Добре, че не казах на Спаска, иначе и тя щеше да се разтревожи много и нямаше да може да кихне Гьорчо на дъгата. Обаче се получи малка грешка, понеже нали оня бъжльо гьорчавия, като се уплаши да не падне на Спаска в носа, и тръгна да се спасява. И се изместил малко, колкото, като кихне Спаска, и вместо да го изпрати отгоре на дъгата, да го пльосне право в нея. И като се оплеска оня ми ти Гьорчо в боички - лелееее, направо ви казвам… Като папагал стана. (Абе те сигурно папагалите така ги правят. Трябва да питам Спаска, ама друг път, че сега имаме по-важна работа.)

И му викам дали вижда нещо, а той ми отговоря, че виждал почти всичко, но не виждал какъв цвят са му перата под опашката и ми се показва да съм му кажел. Гьорчова му работа. Заразглежда си новата премяна важен-важен като некоя женка и изобщо не мисли за гората, че оставам без лапачинки. Гадняр безотговорен. Абе за лапачарката те питам, бе - му крещя. Виждаш ли някъде нещо подозрително? А през това време Спаска вика: "Я, кво прави Гьорчо там горе? Свърши ли вече магията?"

Уфффф, бях забравил за Спаска... Ама направо ми се ревеше, понеже всичко вървеше наопаки значи… Гьорчо се прави на папагал там горе, а "магията" свърши, обаче не свърши работа, понеже я няма лапачинквата фея и направо ще се разплача, ама няма. Обаче ще се. И седнах и тъкмо да се… и Спаска вика: "Ама тя, Лапачинковата фея, ми е на гости..."

Ама как така, бе? Ама как така на гости, бе? И това ми било пирятелка. Без никой да знае и - хоп, на гости. Ама защо не ми каза веднага, та да не се тревожим всички тука и само гьорчавият да е доволен, дето се е оклепал с боички целият… Ох, направо значи… Ама се избърсах с ръкав и беж вътре да проверя за всеки случай.

Там беше. Лелеее, браво! Иначе направо не знам. И ми идваше значи да ги разцелувам направо, обаче не. Понеже, да видят те.

Обаче нали като учихме миналия път тъпата метла на Джанковица и като заваля дъждът от орехчета и лешници и то после излязла и дъга. Обаче нещо не могла да се прибере обратно, щото се олепила цялата в меда, дето преливаше от кладенеца и така си останала. И затова лапачарката дошла при Спаска да я помоли да оближе дъгата от меда, дето я залепил, та да може да си се прибере, иначе може да й избелеят цветовете от слънцето и трябва да се боядисва после.

Ама, после ако знаете каква смешка беше... Щото нали Гьорчо трябваше вече да слиза, пък го беше страх, понеже нали беше много нависоко, а той не може да хвърчи чак дотам. И само пристъпяше от крак на крак и се правеше, че уж не му се слизало. Ама аз нали съм джуджето Шишарко и веднага се сетих какво и му казах да скача, като не може да хвърчи от толкова високо, щото отдолу е езерото и няма страшно.

И оня ми ти гарван като видя, че няма как и също, че няма страшно и Цветко-Петко скочи: Е-е-е-е-е-е-е-о-о-о, бух във водата. И излиза, значи и ми се прави на много важен, че бил скочил от толкова високо, пък аз не съм бил. Гадняр. Обаче от водата му се бяха отмили всички боички. Кеф! Така му се пада. Щеше да се спука от яд, като разбра. Ама хак му е. Ще ми се фука, че бил скочил от дъгата... Ако не бях аз да оправям по-важните работи, щеше да види той… Ама аз ще й кажа на Спаска, бе. Тя ми е пирятел и ще ме кихне на дъгата, когато си поискам. Апсолютно.