web

Обаче лелеее… Аз, нали като оправих метлата на Маджунката, и отидох да успокоя Спаска да не се притеснява за тъпата метла. Ама тя много се беше притеснила за тая метла, значи, и като разбра как помогнах на Джанковица и въздъхна с облекчение и после каза друг път да съм внимавал, обаче аз й казах, че всеки път внимавам, ама много внимателно. Апсолютно.

И после си тръгнах, ама по пътя взе да гърми и аз за всеки случай си откъснах едно листо за дъжър. Ахъм. Когато вали дъжд е хубаво да си имаш дъжър. И обаче аз се пазех с дъжъра, ама то се оказа, че гръмотевиците били от друго.

Ама аз отначало, нали, малко така, се изненадах лекичко, но не се уплаших де, спотаих се под дъжъра и оттам започнах да наблюдавам за подозрителности, понеже нали вече бях много печен в тая работа и какво да видя: Джанката гони моя пирятел, дето е вещиц. Ама го гони и пуска по него светкавици и трещавици, а той тича между дърветата и се хили. Пък тя още повече се ядосваше, дето той се смее, и го проклетисваше, ама той нали е печен и такива разни работи изобщо не го ловят. Ама беше много смешно. Обаче аз въпреки това си стоях под дъжъра за всеки случай. Ама къде ти, нали той е много печен и веднага ме видя и вика: "Леле, Шишаркооо, оплескали сме работата!". И аз тогава за малко да се притесня, понеже как така хем работата оплескана, хем той се смее и хукнах, без да искам. И стана една…

Маджунката като ме видя, заряза моя пирятел и подгони мен. И почна да се смее вещички и да ми обещава, че щяла да ме научи. Хм, ще ме учи! Аз си знам всичко. Само дето го забравям, когато ме гонят разни гаднярки… гаднярката й с гаднярка. Ох… Спънах се в един счупен клон, дето намерил точно къде да се счупи, гадняра му с гадняр, и се изтърколих в боровинките покрай пътечката, понеже аз много обичам боровинки. Обаче моят пирятел, като видя тая работа, и каза: "Ти, пътечке, раздвижи се, срещу Джан-Джун обърни се." Ох, направо браво. Щото иначе… И обаче пътечката какво си мислите? Тръгна назад и Маджунката се видя да тича на едно място. Ама направо много смешно.

И тогава моят пирятел седна до мене и почнахме да си хапваме боровинки и да си намигаме по важния начин, а Джанката, като се умори да тича на едно място, се пльосна на земята и пътечката си я отнесе обратно. Обаче като стана това и моят пирятел ми каза, че нали, там като остана да видел една работа при Джан-Джун за магиите нещо си, и тя уж много се зарадвала, гаднярката й с гаднярка, и решила да му омеси баница после. И казала на метлата да разточи тестото, докато те там с моя пирятел нещо имали важни работи и обаче метлата - тц. Ама абсолютно тц, понеже ние откъде да знаеме, че Джунката си била научила старата метла да й точи баници? Ми то нали метлите не са за точене, ама джанкава й работа. И обаче като видяла, че метлата не разбира от баници и се усъмнила подозрително. Моя пирятел рекъл да й обясни, ама къде ти! Като се разфучала наш'та… Заради нейните глупости замалко да ми уплаши пирятеля, ама добре че бях аз…

И той тогава вика: "Ще трябва да я научиш, Шишарко, тая метла да точи." Ама видяхте ли, бе? Ще ми разправя Джанковица, че тя щяла да ме научи мене. Дрън-дрън! Аз си знам всичко, бе. Ето сега и моят пирятел ме моли за помощ, да я науча тая метла да точи. Оххх, тъпата й метла! Откъде да знам как се точи? Аз понеже нали мене не ме канят никога за точене, а за ядене.

Обаче нали съм си умно джудже и веднага се сетих за моята пирятелка, дето прави най-хубавите лапачинки в света и в гората. И като се сетих за нея, и съвсем случайно се сетих за разни секакви сладички неща, понеже отдавна не се бях сещал, даже от сутринта, и какво-какво - реших да й ида на гости, понеже нали като не се сеща човек дълго време… например един ден… и те, неговите пирятели, почват да го подсещат да им дойде на гости. Дааа. Апсолютно сигурен съм, че тя ме е поканила на гости, понеже нали… Абе няма начин да не ме е поканила, щото нали като кажеш на някого, че ще му идеш на гости и той те поканва. Точно така. И аз понеже на всички им обещавам, че ще им ида на гости и те значи всичките са ме поканили.

Обаче тя нали се се казва тя@, ама това е защото прави лапачинки, понеже е лапачарка. Ахъм. Тя е такова…тя е… фея май че е… даже май не е. Абе, не знам каква е точно. Трябва да питам Спаска. Обаче прави лапачинки. Абе, важното е, че няма начин да не знае как да научи метлата да точи тесто. Видяхте ли, че всичко знам, бе? И му казах на моя пирятел да не се притеснява, ама изобщо.

И какво-какво, отивам аз при моята пирятелка, ама много се бях уморил, понеже трябваше да нося тъпата метла, щото нали е много опасно да се возя с нея, понеже тя от гъдел може пак да се тресне некъде нарочно и да се счупи пак. И такова… Викам си, я да я изненадам моята пирятелка, лапачарката, и си свиркам така значи, ама все едно, че не й идвам на гости, а си минавам случайно оттука, щото пак нещо ми се е развалила правачката на захарен памук, понеже той е много полезен и ако може да я научи тая метла да точи баници, а също и лапачинки. И тя веднага разбра, че си минавам съвсем случайно и ми каза да съм влезнел, щото отдавна ми била направила лапачинки. Абе нали ви казах колко съм хитър, бе.

И влязох аз и веднага се заехме да учим метлата, понеже лапачинките бяха много вкусни и аз трябваше да ги излапам първо да не се повредят нещо и да може да се освободи място на масата за метлата, де. И като свърших аз най-важната и трудна работа, трябваше задължително малко да си почина и моята пирятелка почна да учи метлата да точи, щото то нали трудните работи се правят само от мъжете. Обаче тъпата й метла излезе много проклета и си правеше, каквото поиска. Отначало искаше да не прави нищо и си правеше нищо. После вместо да разточва тестото, взе да го прави на топчета, да си ги забучва по едно на края на дръжката и да ни замеря с тях. Апсолютно гаднярско, понеже едно топче, като ме прасна, и ме залепи за стената. Обаче тя@ тогава й каза, че ще ме накара да я погъделичкам с брадата и да видиш оная ми ти метла като се уплаши, като се развъртя, направо щяхме да се спукаме от смях, обаче не се, понеже както се смеех и от смеенето тестото се отлепи от стената и аз прас, долу. Оххх! Ама карай, щото през това време на масата се трупаха баници, лапачинки и секакви други вкуснотии и моята пирятелка само си беше сложила ръцете на кръста и гледаше строго метлата. Обаче от време на време ме поглеждаше и ми се усмихваше и аз също и се усмихвах, понеже, нали, да не се притеснява.

Само дето положението взе да става много лошо, понеже нямаше достатъчно орехи, лешници, мед, контифюр… контифлюр… конфилтюр… абе сладко нямаше… И обаче нали ви казах, че тя@ е фея… ли беше там… Абе тя е Лапачинковата Фея, няма начин да е друго и плесна с ръце. Ама, като плесна с ръце, и нещо почна да тропа по покрива, а тя ми вика: бягай да събираш ядки.

Излизам аз, а то вали дъжд от орехчета и лешници и като падат на земята, се чупят и ядките им готови за събиране. Катериците си взели по един дъжър и се чудят какво става, а от кладенеца мед прелива и тече накъм поточето, дето, ужас, вместо вода се търкалят боровинки, ягодки и малини. Лелеее, ама как не съм знаел по-преди аз за тая работа, бе? Ще я помоля да ме научи на тая магия, понеже аз нали всичко знам и трябва да я знам и нея. Щото иначе как?

И после обаче тя@ ме пита искам ли още и аз, не че нещо, нали, обаче й казах, че искам, щото да се научи тъпата му метла гаднярска да не създава проблеми на цялата гора.

После к'во? Лапачинковата Фея наслага от баничките и лапачинките и от останалите вкуснотии на всеки пън в гората, понеже нали като си правя сутрин гимнастиката и е много полезно, както си ходя и: "Я, лапачинки с мед и орехчета!" Мдааа. Страхотно е.

А, да! Щях да забравя: Метлата му с метла, се беше уморила от точене и трябваше пак да я нося, ама как да е, я довлякох до къщата на моя пирятел, дето е вещиц. Той пък си я занесе на Джанката . Ама аз нали съм му пирятел, отидох след него да видя да не му трябвам пак за помощ. Обаче май не, понеже нещо се кикотеха там, че даже и къщичката подслушваше какво се смеят вътре и сама се хилеше също. Най-накрая се прибрах и си полегнах, щото имаше толкова работи за оправяне днес в гората. Ама добре, че съм аз, иначе…

После си помислих колко хубаво би било да си приготвя гърненце сладко от пеещи ягодки. Да си го сложа на лавицата над креватчето и да ми пеят, когато съм уморен. После заспах.

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)