web

Добре, че се сетих за моя пирятел, щото нали понеже изведнъж, както ми беше мъчно за Джанкавица, заради дето там такова…

Абе нали понеже тъпата й метла се прасна в един пън и си счупи дръжката, апсолютно нарочно… и мене както си ми беше мъчно, щото к'во, тя сега какво е виновна, че е вещица? И нали, викам си: "Я, аз да й помогна, какъвто съм си добър" и какво-какво, понеже нали съм си умно джудже и веднага се сетих за моя пирятел, дето е вещиц, щото се сетих, че той няма начин да не оправи тая работа, понеже къде ти, бе - некаква си тъпа дръжка… И направо - беж при него.

И обаче нали, като почнах да му казвам за метлата, ама всичко, както си беше там, дето тя нарочно се прасна в оня пън, понеже аз изобщо не я бях пипал и той поклати глава и каза: "Мдааа..." И ме погледна… И аз, ама направо ви казвам такова… Абе…

И той вика: "Ама наистина ли беше така?" И аз, ох, казвам: "Ми, да. Апсолютно точно така беше… май… понеже не съм много сигурен, щото не видях много добре, ама защото Гьорчо грачеше нещо и аз да го чуя и не видях...."

Обаче той нали продължаваше да ме гледа и на мене веднага ми стана ясно, че ми става лошо, щото той е много печен и аз тогава видях един конец от пуловерчето ми да стърчи и казах, че май трябва да ида да си го оправя да не ми се разплете, щото без да искам, си го бях намотал на пръста вече половината пуловерче, обаче той още ме гледаше и клатеше глава и аз направо… Абе не е за разправяне. И тогава той ме взе и каза, че нали няма да правя друг път така и аз веднага казах "Няма, няма, няма!!!" и такова… ми стана много мъчно, щото ми е пирятел и малко заплаках, обаче само малко, понеже щото не знам какво, ама иначе не съм ревал. Оххх!

И обаче той каза: "Спокойно. Сега ще оправим работата. Само дето трябва да идем до гората на хвърчащите дървета. А там е нужно много да се внимава да не ни усети господарят им, понеже лоша работа." И аз нали си знам отпреди, че като каже така, и веднага ми става апсолютно спокойно, че ако ни усети господарят им - лоша работа. Даже още по-лоша, понеже и Маджунката като се събуди… Оххх, направо не ми се мисли…

И после тръгнахме, ама нали понеже аз не съм толкова голям, колкото моя пирятел, и само подтичвах покрай него и му обяснявах, че съм апсолютно сигурен, че ще я оправим работата и да не се притеснява, ама той по едно време не издържа, сложи ме на шапката си и каза да мълча. И аз веднага замълчах, щото нали сме мъже.

Обаче по едно време, след като бях мълчал толкова много, колкото не съм говорил, навлязохме в гората на хвърчащите дървета. Обаче вие к'во си мислите, бе? Ми те са си дървета като дървета, обаче се държат много здраво с корените си за земята, за да не хвръкнат. Дааа. Ама те иначе като ги отсечеш и не хвърчат, понеже нали умират, бе. Къде се е чуло и видяло умряло дърво да хвърчи? За да видиш хвърчащо дърво, трябва да му махнеш земята около корените, ама около всич-ки-те! За да няма за какво да се държи. Дааа. И то тогава хвръква. А може също, ако почнеш да го гъделичкаш, обаче по всички корени едновременно, и то, от гъдел, се изпуска и - хврък! Обаче като го гъделичкаш и нали то почва да се смее и ако чуе господаря на гората - лоша работа. Затова не се гъделичка. А също не се копае, понеже нали сме мъже.

И тогава моят пирятел, понеже е много печен, и вика: "Спокойно сега, Шишарко. Ей от това хубаво дръвче ще направим дръжка за Джанката." И ми намигна по нашия начин, дето е за важни работи. "Обаче - казва - ти сега наблюдавай да няма нещо подозрително, докато аз приспя дървото." Ама да бе, как не се бях сетил - като го приспиш, и то ще се отпусне и ще си хвръкне само. Те затова дърветата никога не спят. Щото нали ще хвръкнат. Пък някой да е виждал хвърчащо дърво? Не е, значи дърветата не спят.

И аз веднага почнах да наблюдавам за нещо подозрително и забелязах, че всичко е подозрително. Ама направо ви казвам, много подозрителна работа, понеже до тоя момент нищо не беше подозрително, а сега - всяка тревичка и листенце, абе апсолютно всички неща станаха подозрителни. Гаднярите му с гадняри. Обаче аз тогава казах, че е много трудно да наблюдавам навсякъде за всичко и моя пирятел направи една магия за въртене на шапка. Да бе, ето така:

Трус КанАн МинУм КирИ
Шапката ми завърти!

И тогава шапката му почна да се върти. Ама тя си му седеше на главата, без да си мърда изобщо, обаче се въртеше като пумпал. Ето така: Седя си аз отгоре и си клатушкам краката, а тя се върти като въртележка и аз оглеждам всичко наоколо. Много беше хубаво, лелееее, направо много ми хареса… понеже това е много важна работа да наблюдаваш от въртяща се шапка за разни подозрителности. Даже сигурно е по-важна от приспиване на дърво, ама нали моя пирятел ми е пирятел и затова не му го казах, за да не се обиди, че съм взел по-важната работа. А пък после, като разбрах, че като щракна с пръсти с лявата или дясната ръка и шапката се завърташе наляво или надясно и стана още по-много важна работа. Дааа. Щото нали трябва да се въртиш навсякъде за подозрителности и аз само си щраках. Обаче после моят пирятел ми каза да съм стига щракал, понеже дървото не можело да заспи от мене. И аз веднага спрях, щото нали да може и той да си свърши работата, иначе може съвсем да се обиди, че не може да приспи едно дърво. Обаче знаете ли как се приспива дърво, бе? Така: пееш му приспивна песен. Обаче тя не се пее на глас, понеже то нали я слуша и като я слуша и не заспива, щото нали не може хем да слушаш, хем да спиш… И затова се пее без глас. Ето така:

Много е лесна, нали? Обаче ако сбъркате думите и край. Трябва много да се внимава.

И по едно време дървото заспа и хооооооп, политна. Тогава моят пирятел се хвана за ствола му, обкрачи го, после сграбчи два корена и почна да управлява с тях накъде да летим. И беше много страхотно опасно, понеже докато налучка кой корен накъде подкарва…

Отначало хвърчахме като пробито балонче насам натам и даже за малко да стане като с метлата на Джанката, обаче нали съм вече много печен в такива хвърчилъци и веднага се оправихме... Такова де, моя пирятел налучка кой корен накъде води и - право обратно вкъщи.

После - лесна работа. Докато си спеше дървото, и моят пирятел го издялка на тояжка. След това смени с нея старата строшена дръжка и като прасна пирона да я закове, и тя се събуди, обаче късно, понеже нали вече не беше просто дърво и да си хвърчи така безотговорно, ами цяла метла, а те метлите хвърчат само с нареждане вещичко някакво и с гъделичкане джуджешко.

После моят пирятел каза, че трябвало там да види Джанковица нещо да не му е откраднала някоя магия и каза, че ще влезне да провери и ми намигна важно, а аз да съм идел да си почивам. Обаче къде ти ще почивам, бе, аз да не съм некоя женка - веднага отидох да се похваля на Спаска, че оправих метлата на Маджунката.

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)