ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Христо С. Христов

web | Три повести и един разказ

Добри ми читателю,

бях решил да започна това обръщение по съвсем различен начин, но сега, когато вече пиша, смятам, че ще е по-добре да обясня от самото начало как започнах "Три повести и един разказ".

Най-напред написах повестта "Мъже без пари". Започнах я в края на февруари, когато вече се беше родил моят син, а ние с жена ми още бяхме студенти, и я завърших някъде около средата на март същата 2001 г. Тогава времето беше хубаво и целия ръкопис създадох на терасата в апартамента на жена ми в Пловдив. Работата вървеше много гладко и бързо. Страниците се трупаха една след друга и това ме радваше. Сетне преработих няколко пъти повестта и я напечатах на пишещата машина.

"Лято" се роди по много странен начин. В началото на лятото на 2001 г. започнах работа над роман (още ме чака), вдъхновен от едно премеждие с приятели на морето преди няколко години. Работех усърдно над романа (пишех по три машинописни страници всеки ден) и накрая, когато го завърших и бях горд със себе си, го дадох на един мой по-възрастен приятел поет, да го разгледа и да каже мнението си.

Той ми каза, че писателят не бива да се трупа с лаври приживе. Каза ми, че романът не го бива. Според него бил слаб. След казаното не намразих моя приятел. Защото някой би го сторил, ако чувстваше както мен романа като част от себе си. Напротив, аз го послушах, защото исках да съм най-добрият, и веднага, даже и изморен, се захванах да го преработвам. Бях написал някъде около 200 печатни страници и започнах да пиша нови глави и да ги вмъквам между старите, за да се съживи творбата. Така се появи първата глава на "Лято", после втората, третата... дойде ми идея да направя отделна повест и я написах окончателно някъде към края на зимата на 2002 г. в Пловдив, а на пролетта ми я публикуваха за първи път. Бях много доволен от себе си, но се опитвах да не забравям и думите на поета. Веднага след публикуването на "Лято" публикувах "Мъже без пари" и започнах работа над повестта "Зима". Донякъде бях повлиян от романа на Джон Стайнбек "В неравна борба" и там ми беше грешката, защото се опитах да пиша като него, и наистина щеше да е хубаво, ако можех.

Първият вариант на "Зима" завърших някъде за месец и беше в обем около 150 ръкописни листа. Тогава живеехме с жена ми и със сина ми в Хасково, отново нямах работа и пишех по цели нощи в кухнята. Но, когато прочетох цялата творба, вече завършена, се ядосах на себе си и я изхвърлих. Беше достатъчно пошла, суха, лишена от всякакъв живот. Започнах отново на чисто. Нямаше да се дам на себе си. И така от пролетта до средата на лятото я преписвах 14 пъти на пишеща машина, но все не бях доволен. Обърках се напълно. После заминах с баща си за няколко седмици в Германия. Там си отпочинах и обмислих всичко. Прочетох няколко хубави книги. Абстрахирах се от написното до момента. Върнах се и веднага седнах да преработвам основно творбата. До края на лятото работих в къщата ни на село, бях напрегнат, изнервен, невъзможен, а главата ми, проклетата ми глава, щеше да се пръсне от болка. Отново работех по цели нощи и не можех да спя. Съкратих повестта и я преписах още два пъти през зимата, докато добие сегашния си вид.

Разказът "Нощен риболов" е едно малко вдъхновение от излетите, които осъществяваме с мой приятел край река Марица. Дори сега се чудя дали да не посветя тази книга на него. Винаги са нужни истински приятели. Истината е, че с него никога не си говорим за писане. Другата истина е, че тази книга излиза благодарение на Георги Чобанов и неговото издателство, а авторът Христо Христов ви пожелава приятно четене.

Горски Извор, общ. Димитровград
30.05.2003 г.

© Христо С. Христов, 2003
© Издателство LiterNet, 09. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация в: Христо С. Христов "Три повести и един разказ", LiterNet, 2003.