Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТОВА ВИ ЧАКА!
(Ако не е истина, не е и лъжа)

Христо Ботев

web

Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите букурещки народни базиргени1 и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! - думаше наш кир Михалаки и беше - чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец - само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Михалаки. А неговата орисница е обща за сичките "велики" хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон Кишотовата.

Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на "пещ-пещ-пещице". Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш че и дуварите му думат: "Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек." А голям и умен човек беше кир Михалаки: шкембето му - де можеш направи такова шкембе - да събереш шкембетата и на шестех букурещки трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му - пет такива глави, каквото има "нашето доктор", макар то да е професор "на букурещкото медицинско факултето" и с конския си ум е зачудило и мало, и голямо. Главата и шкембето на кир Михалаки нямаше ги по сичките салхани2. В шкембето му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му - гърди нямат нашите чорбаджии. Лицето на кир Михалаки мязаше на подница, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред; а крака - само от краката му да направиш 5-6 попа. Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като табашки кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза.

- Бягайте беее-й! Бягайте! Чорбаджията иде! - извика едно от хлапетата, като зърна кир Михалакя, и обърна пети, та побягна като опърлено. Децата - едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, зачевъркаха носовете си и със страх чакаха да измине селският бик. А кир Михалаки - вятърът надул шкембето му като гемеджийско платно - плува ли, плува! "Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп" - рекох аз на ума си; защото тамам тогава учех гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на кир Михалаки - кир Михалаки пресегна и улови едно хлапе за ухото. "Магарета ниедни... за вас черква няма, а? Хайде да се молите богу за бащите си и за майките си." "Оле-ле! Чичо Михалаки, откъсна ми ушенцето!" - извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Михалаки пусна хлапето и подкара сичките гологаши сополковци да идат да се молят богу.

"Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли богу на св. Елена" - помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи - май-май магарешки.

- Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? - попита дядо Обрешко хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче ръжен хляб в ръката си, от което, като отхапнеше, изтриваше си и сополите.

- Побягнах зер, че той тегли за уши.

- А че защо тегли?

- Защото е чорбаджия.

- Ами защо е чорбаджия?

- Хайде де! Защото има пари.

- Ами ако да нямаше той пари, ти немà не щеше да бягаш?

- Е-хе! Ще бягам аз ! Нямаше да грабна тогава тоягата на татя, пък да го закарам на блатото да го напоя - каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на потурките си и не чу се - не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло кир Михалаки надолу. Кир Михалаки върви, а с него и жената на Мита Ченгелят с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със сичкия салтанат на сиромашията и едно от друго по-дребни. Ченгелка плаче, а кир Михалаки се подсмива под мустак.

- Моля ти се, кир Михалаке, имай милост от бога - пусни Мита из хапуса3. За 30 гр/оша/ цял месец вече как лежи - а аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма вкъщи... от вчера не са яли...

- А че не съм те карал аз да раждаш толкова деца. Сиромаси хора сте - да сте правиле икономия.

- О-ох, не думай, кир Михалаке, каква кумания да правиш, като кумът - той пò сиромах от нас? За дрешки, за свещи, за туй - за онуй, се ние си харчиме. Само попът - невидяло му се попството, - само той ни зе 9 гроша за кръщене. Пък с 30 гроша кое първен? И то пак отколе да сме ти платиле тия пари, ама нà: магарето го притисна глината, свинята я убиха у вас в градината, а кокошките - ако не вярваш, ела виж - до една изпукаха от пипката... Няма, няма отде да зема; една верига и една черга бяха остале, и тях донесох у вас... Не зная вече какво да правя!

- То не е моя работа. Хилядо пъти ти казах: донес 30 гроша, пък си земи и чергата, и веригата, и мъжа... Ако не - хайде, деф ол бурдан4; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз й казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и магарето й биле криви! Бе хей, мерет5, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам.

- О-ох, ох! Смили се, кир Михалаке, какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!...

- Ха! За тая хоратà - "бог да прости". Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари - пари - парииий! Разбра ли? Донес 30 грошовца - пък да пусна мъжецът ти, разбра ли?

- Разбрах... - едвам продума Ченгелка и с края на кърпата си зе да си трие сълзите. А кир Михалаки извади кърпата си из пазвата и изтри потът от прекрасното си лице. "Умори ме май с проклета жена" - изпъшка той и тръгна след шкембето си.

- Пари да те парят по дроба! Веригата, що ми си зел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с чергата ми носилото да ти покрият! - пропя, или се едно проплака Ченгелка след кир Михалакя, и влезе в къщата си да набере бурен и да нахрани децата си.

* * *

- Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя?

- Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се вознесе господ?

- Аз пък мислех, че ти ще се вознесеш; гледам те замязала си на вампирин.

- Ех, баба, де тоя господ? Който е праведен, само той се вознася; ами аз - какви добрини съм сторила?

- Изгаси кандилото - ето ти една добрина. Среднощ е вече, господ трябва да се е вознесъл.

- А че зная ли? Ако се е вознесъл, то да го изгася, пък утре запали щà го по-ранко, хайде. - Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5-6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена. Пушките повториха и вик: "Юря! Юря! Юря!"6 - понесе се по сичката махала. Баба хвана да се кръсти и да бие поклони. - "Бабооо, господ се вознася - чуеш ли?"- "Мълчи бре! Какъв господ? Това се обирници." А пушките гърмят и виковете цепят дори небето.

- Прощавайте бееей! Прощавайте, добри хора! Отивам вече - изрева гърлото на кир Михалаки.- "Чуеш ли, бабо, кир Михалаки се вознася; чуеш ли, ангелите го влачат въз баиря?" - "Млъкни бе, поразийо, какви са тия ангели от тебе, това са хайдути. Отиде добрият човечец!" - "Моля ви се, братя! Моля ви се като на бога - недейте ме затрива. Пет дечица имам..." - вика кир Михалаки, но тъй като че ли се дави. "Не съм те карал да раждаш толкова деца" - отговаря свети Архангел и ножовете без икономия плющат по гърба на кир Михалаки. Вознесение! "Бабооо, вознесе се вече - хайде изгаси кандилото." И наистина - баба ми не беше дотолкова диван: позна, че не господ се вознася, а кир Михалаки, и от страх да не зърнат и нея ангелите и да додат да я вознесат, тя духна кандилото и влезе да се моли богу под чергата. И, слава богу, котката престана да дращи по рогозката и аз си заспах.

На другия ден, Вознесение Христово, цял град празнуваме вознесението на кир Михалаки. Едни приказваха, че видели как ангелите метнали на шията му верига и на главата му положили венец - нажежена перостия7; други учеха, че кир Михалаки вече се е посветил и в раят със синовете на бога яде попара; а трети проповядваха, че ангелите вознесли и три торби с пари: а това не е било лъжа, защото и бог, като чорбаджия, без пари и той надали ще може да има ум. Но аз зная само това, че на Вознесение Ченгелка запали на св. Мина свещ за 10 пари, но то затова, че мъжът й не беше вече в хапуса. Кир Михалаки с пари откупи се и от бога. След един цял месец затвор не в магарешкия, а в божия рай кир Михалаки си дойде, но само без пари, без ум и с име, прекръстено от чорбаджи кир Михалаки на Михал.

И тръгна Михал да разказва на раята си за своя чорбаджилък и за своето вознасяние, и децата не бягат вече от него, а изскочи едно отпреде му, па го бодне с пръстче в шкембето и рече: "Какво имаш тук, Михале!" Михал каже. "Ами кога си ги изял? Когато беше чорбаджия ли?" А друго отзад плюне на пръстчето си, пък се затече и бъзикне чорбаджията. А дядо Обрешко се смее, смее, смее и дума: "Не стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят."

(Ще се свърши в 4 брой.)

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Търговци, търгаши. [обратно]

2. Кланици. [обратно]

3. Затвор. [обратно]

4. Махай се оттук! [обратно]

5. Дърто. [обратно]

6. До гуша. [обратно]

7. Триножник за огнище. [обратно]

 

 

© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 12. 07. 2003
=============================
Публикация във в. "Будилник", I, бр. 3 от 20 май 1873.
Публикация в: Христо Ботев. Съчинения в два тома. Т. 1, С.: БП, 1986.