Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОСЛАНИЕ ОТ НЕБЕТО

Христо Ботев

web

ПИСМО V

Днеска аз ходих да се поразходя по небето и случайно влязох в Мохамедов рай. Вие, господине редакторе, не сте в състояние ни да си въобразите какъв е тоя рай и какви блаженства усещат неговите праведници, неговите поклонници и неговите светии. Мохамедов рай не е нищо друго, освен грамадна градина, по която са насадени кичести и вечно зелени дървета и по която текат три чудотворни реки. По една от тие реки тече мед, по друга - масло, а по третя - мляко. Пилавът е натрупан на копи, по които се навтикани множество попови лъжички. Под сяко едно дърво седи на червено кадифено шилте1 по един праведник, около когото се търкалят четирисет голи и дебели жени и няколко млади момченца. Момчетата пълнят дълги и асемиени чубуци и турят ги пред праведникът, а жените го милват, гладят му краката, чоплят му между пръстите и кадят около него различни миризливи дъхове. Близо до дясното коляно на праведникът се намират три хрусталени наргилета, на които такъмите и маркуците са накитени със злато и с елмази и които се пушат сами. Даже и небесната тюмбекия2 е направена не за мъки, а за рахатлък. Дърветата, под които седят Мохамедовите угодници, са провалени и из тях тече бистър, сладък и миризлив шербет. Но най-голямото украшение на тоя рай са жените. По една от четирисетте жени е дотолкова хубава и дотолкова гиздава, щото хероините из Хану Манук, красавиците от св. Георги и любовниците на дяда попа ми се показаха цигански вулгии3. Невежеството, г. редакторе, е убийствено в сяко едно отношение. Ако бъдъщият фабрикантин да би имал ясно понятие за Мохамедовият рай и ако негово сапунско величество да не би се приготовнло за Баламук чрез любовта на една одрана котка, то не би яло лобут от нейните нежни родители; ако хероите на Росети Георгиева да би погледали на гореказаният рай и ако да би видели безсмъртните гурии на това небесно царство, то би оставили г-на Росети без мющерии, върнали би се в Турция и целунали би се с г-на Чорапчиева и с Арнаудова ефенди; най-после, ако дядо поп да би видял това, щото гледам аз тая минута, то негово преподобие би приняло ислям и навило би на главата си голяма зелена чалма (която би му приличала много повече, нежели поповската тенджера). Втората прелест, с която се отличава Мохамедов рай, е тая, че по пътищата се търкалят торби с жълтици, сандъци с грошове и чували с ориз. А нашите българи ходят по Влашко да продават кожи и пастърма, да ядат сол с мерудийка, да живеят по дупките и да хранят различни насекоми! Ако тие будали да би имали по-голямо развитие (каквото напр. има татарствующият критик г. Михайловски), то би оставили "улица Габровени" на дяволите и преселили би се в тая обетована земя, дето даже и Капето би станал тежък сарафин.

Аз тръгнах да ходя по райската градина. Под едно, твърде кичесто дърво седеше букурещкият турски консул, когото обикновено наричат Арапинът, и пиеше горчиво каве. Пред него стоше хероинята из Хану Манук, която днес се нарича жаба Крекетуша и която е заключила законен брак с Рача Осмокрача, и говореше му следующето:

- Ако си правдолюбив човек и ако имаш добро сърце, то те моля да хванеш сичките български хъшове, които се разхождат по Румъния и които опинат за мустакът моят узунахмак4, и да ги изпроводиш в Русчук да ги обесят. Тие хора са неприятели не само на нашата къща, но и на негово величество султанът, който ги е хранил толкова години и който ги е вардил от чуждите завоеватели.

- А коя си ти? - попита консулът хладнокръвно, като секи азиатец.

- Аз съм наследницата на българското читалище "Братска любов"; аз съм жена на великият Рак Осмокрак, който има патриотическо сърце, когато тряба да се яде, и който е готов да издави сичките българи с една лъжица вода, когато го ударят по носът и когато му кажат да си не вовира зурлата през чуждите плетища; най-после аз съм благодетелница на човеческият род, защото съм живяла в Хану Манук и защото съм лечила румъно-българските младежи от пъпки по лицето.

- Следователно, ти си докторица? - каза консулът.

- Докторица съм - отговори жаба Крекетуша и изпъчи долнята си устна така, чегато е добила воля да целуне някого. - Когато аз живеех в Хану Манук, то сичките младежи молеха бога за моето здраве...

- Не е истина, консул ефенди! - извиках аз и разсърдих се не на шега. - Между тие младежи има и такива, които и до днес още я проклинат за нейните самопожертвования. Аз познавам няколко души православни христиени, които и до тая минута принимават серни вани и mercurium et iodium.

- Мълчи, лоло jедна!5 - извика праведната жена и захвана да ме попържа така яростно и така хамалски, щото моята логика, с която аз съм се отличал в продължението на сичкият свой живот, изгуби окончателно своето значение. Земун ме надмина в сяко едно отношение.

- Но аз би желал да зная каква причина ви е накарала да се въоружите така "пипересто" против българските хъшове, на които вашият Рак е изял и гурелите из ушите? - попита консулът. - Аз твърде добре зная, че преди няколко години вие бяхте яростни български патриоти и готови бяхте "за триесет сребреника" да убиете даже и русчушкият светия Мемиш паша.

- Причините са следующите - отговори жаба Крекетуша и заплака с кървави сълзи. - Първо, моят Рак, който ме хранеше в продължението на много години от гърбовете на своите ближни, се подплъзна и падна, а греховете му се разсипаха насред кръстопътят; второ, младостта ми, която беше най-скъпоценната моя стока, избеля и изтърка се; третйо, българските патриоти захванаха да си прибират кесиите и да ни не дават вече доброволни пожертвувания за нашите комерчески предприятия; четвърто, единственото мое единиче, което съм аз вардила за виенските търговци и което съм родила на личен ден, стана жертва на българските хъшове, т.е. побягна скришом из къщата ми, направи блуд с един нехранимайковец и стана за смях на хората.

Консулът помисли малко и каза с азиатска подсмивка: "Каквато е била майката, такава е и дъщерята. Крушката не пада далеч от коренът си. Из сичко се види, че тя е възпитана в строга нравственост и че е видяла добри примери в къщата на майката си и на баща си." - "Когато нейният десети баща ходеше при майка й, то тя го посрещаше на стълбата и молеше му се да й купи череши", извиках аз и побягнах. Аз твърде добре знаех, че жаба Крекетуша има остри зъби и че от нейното жило страдае даже и г. Раевич.

Под друго едно дърво седеше знаменитият русчушки политико-економист Мемиш паша и четеше граматиката на г-на Йоакима Груева. Пред него стоеше един от младите български докторчета и плачеше.

- Аз ти казах вече, че твоите домогателства са напразни - каза негово превозходителство Мемиш паша и остави граматиката на коляното си. - Правото принадлежи на по-силните и на по-достойните. Ако твоят противник е секретарин на почтената "Добродетелна дружина", която е припозната даже и от дяда Тонковича, то той тряба да бъде секретарин и на букурещкото чистилище Дачия.

- Но аз съм избран по вишегласие - каза докторчето.

- Ако "Добродетелната дружина" да би управляла своите дела по вишегласие и ако българското "Книжевно дружество" да би обръщало внимание на обществените потребности, то множество мъртвеци би останали без опело и множество кръчмари би захванали да държат в кръчмите си Елисавети и Юлии. Вишегласието е опасно в сяко едно отношение. Желаеш ли да ти приведа няколко примера? Ако аз, някои от членовете на "Добродетелната дружина", Наполеон IV и Сармусак ефенди да би питали вишегласието, то на нашите гърди не би висели различни декорации (медали), и ние не би се считали за благодетели на човеческият род.

- Вие не сте заслужили! - вика вишегласието.

- Как не сме заслужили! - казвам аз. - Ако да не би бил аз, то лудите би останали без свой представител; ако да не би била "Добродетелната дружина", то вдовиците и маджариците би останали без кавалери; ако да не би била българската черкова, то попът би бил принуден да отвори публична къща и да играе на посадник; ако да не би била "Дачия", то множество умствени способности би обрасли с ориз и тяхната нравственост би се затъркаляла по кьошетата; ако да не би били Чорапчиев и Стоил ефенди, то българският народ би захванал да закопава своите цванчета в земята и убил би търговията окончателно; ако да не би било българското "Книжевно дружество", то мързеливите би останали без работа; ако да не би било галацкото училище, то г. Михайлов би бил принуден да мъти яйца; ако да не би било гюргевското училище, то учителят им не би се разхождал по Русия да търси разковничето; най-после, ако да не би били болградчани, то подлостта би изгнила и станала би непотребна за нищо и за никакво.

- Не е то така - извиках аз. - Болградчани са се решили да продадат своята народност с богоугодна цел.

Мемиш паша имаше намерение да ме изпсува, но аз затикнах ушите си и побягнах. Аз знаех твърде добре, че тоя турски светия е член на "Добродетелната дружина", а мене се не искаше вече да мисля и да говоря за това богоугодно заведение, което твърде скоро ще да се пресели при мене и което има даже и по небесното царство свои последователи и защитници.

- Хайде, кир Пандурски, пред съдилището - ми казаха божиите ангели, и аз излязох из Мохамедов рай и упътих се към небесният трибунал.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Малък дюшек за миндер. [обратно]

2. Тютюн за наргиле. [обратно]

3. Дълги кожени торби за носене на храна. [обратно]

4. Голям глупак. [обратно]

5. Нехранимайко, негодник такъв. [обратно]

 

 

© Христо Ботев, 1874
© Издателство LiterNet, 11. 06. 2003
=============================
Публикация във в. "Независимост", бр. 48, г. IV, 14. 09. 1874.
Публикация в: Христо Ботев. Съчинения в два тома. Т. 1, С.: БП, 1986.