|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОДСЛУШАНО Христо Ботев ...На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва. Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види - май червеничък. Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни - туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм... Майка й. Добре, майка, добре - да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава. Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време? Майка й. Онова магаре - дето земахме платът за роклята ти. (Модата: да седи човек у хапус - напредва!)
© Христо Ботев |