|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност.
Защо стана така, а не стана обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението.
Един просяк бие благодетеля си.
Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя.
Искам да те целуна по грипния вирус: моля те!
Сещам се за гората без дървета и без дънери,
където, преди да замълчим, заваля дъжд.
После една улица ни заведе във вторник -
спомняш ли си? - беше рано за сняг, беше късно за всичко останало.
© Георги Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2005, № 1 (62)
|