Георги Милев

web

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

А.: - жена на 30 години

Б.:- мъж на 35 г.

Хол в апартамент. А.: и Б.: седят зад ниска масичка. Върху масичката е чантата на А.:

А.:: Мисля, че нещо трябва да се промени.

Б.: Да, права си. Нещо трябва да се промени.

А.: Това така повече не може да продължава.

Б.: се изправя.

Седни. Поне можеш да ме изслушаш.

Б.: сяда.

Само че не виждам как може да стане промяната. Нямам никаква идея. Цялото ми въображение ме е напуснало. Всичко изглежда като втвърден гипс. Непроменяемо. Имаш ли някаква идея?

Б.: И защо, според тебе, трябва да ти давам идеи?

А.: Поне съгласен ли си, че нещата трябва да се променят?

Б.: се изправя.

Седни. Трябва да се научиш да ме изслушваш.

Б.: продължава да стои.

Седни.

Б.: сяда.

Всяка ситуация, независимо от фактите, може да се промени, нали? Или може би греша? Ами ако греша? Тогава всичко си остава постарому. Не, не мога да се съглася.. Струва ми се, че ако не се променят нещата радикално, ще умра. Ти как мислиш? Не, не ставай. Отговори ми.

Пауза.

Б.: Колко години станаха? Осем? Или девет?

А.: Шест. Шест години, три месеца и шестнадесет дни. Само че времето няма никакво значение. Абсолютно никакво.

Б.: Напротив, има.

А.: (сякаш не го е чула) Дори и три дни са достатъчни. Предостатъчни. А какво остава за шест години и кажи-речи четири месеца? Не, уверявам те, че времето е без никакво значение.

Б.: Трябва да го приемеш. Шест години са много време.

А.: Така ли смяташ? (ядосана) Не, кажи, наистина ли така смяташ?

Б.: Ако не приемеш този факт, не можеш да промениш нищо.

А.: Ами ако просто си тръгна? А? Тогава? Вземам си чантата и си тръгвам. Тогава всичко ще бъде различно. Дали да не го направя?

Б.: Никъде на можеш да отидеш. Човек не може да избяга от себе си. Къде ще избягаш от себе си? И изобщо, виждала ли си човек, избягал от себе си?

Пауза.

А.: Може би си прав. Това не би променило нищо.

Б.: Напротив, би станало по-зле, положението би се влошило. Не забравяй своята роля в пиесата. Та ти си съучастник. Дори главно действащо лице.

А.: Тогава? Какво да правя тогава? Ще остана още шест години и три месеца - и после?

Б.: Искаш ли да ти кажа какво мисля? Но откровено! Искаш ли?

А.: Мисля, че искам.

Б.: Трябва да бъдеш категорична и сигурна, че искаш да чуеш откровеното ми мнение. Ако не го искаш категорично, по-добре да не казвам нищо.

А.: (колебае се) Добре. (по-уверено) Добре. Готова съм.

Б.: Готова ли си, или го искаш?

А.: Искам го.

Б.: Добре. Целият проблем идва от твоята безхарактерност. Това е основното. Всичко друго е следствие.

Пауза.

А.: Искаш ли да ти кажа нещо и аз?

Б.: Щом съм тук! Имам ли изход?

А.: Ти ми завиждаш. Завиждаш ми от дън душа. Душата ти е дребна, мотивите ти са мизерни. Ти си дребен завистлив подлец.

Б.: Преди малко трябваше да си тръгна.

А.: Това само би потвърдило думите ми. Ти винаги си тръгваш. Защото това е най-лесното. Защото не можеш да поемеш отговорността. Ти си дребна душа.

Б.: Хм… Дори и да приемем думите ти за верни, това не променя нищо за теб и твоя случай.

А.: Завиждаш ли ми? Отговори ми искрено, с "да" или "не". Е? Да или не?

Б.: Не.

А.: Очаквах да кажеш "не". За да кажеш "да" се иска доблест. А при теб такъв артикул не може да се намери.

Б.: Тогава защо ме попита?

А.: Заради теб.

Пауза.

Б.: И все пак какво ще правиш?... Отговори ми. Нещата наистина трябва да се променят. Слушам те.

А.: се изправя.

Седни.

А.: се колебае, но сяда.

Самата ти ми каза, че нещо трябва да се промени. Не беше ли така? Как беше там - шест години, три месеца и дванадесет дни.

А.: И шестнадесет дни.

Б.: Още по-зле. Липсва ти радикалност, моето момиче. А в твоя случай без радикалност няма да мине. Но всичко е следствие от твоята безхарактерност.

А.: се изправя.

Пак ли ставаш? Добре, върви си. Това ще промени ли нещо? (иронично, имитирайки я) "Ами ако просто си тръгна?" На всичко отгоре си глупава. Безхарактерна глупачка. Невероятно съчетание!

А.: Това вече е прекалено. Наистина прекали.

Б.: (иронично) Ако си взема думите назад, това ще промени ли твоето положение? Ще станеш ли по-умна? Или може би ще станеш решителна? Добре, вземам си думите назад... Стана ли по-умна?

Пауза.

А.: Все пак има изход.

Б.: И какъв е той?

А.: Да го убия.

Б.: (зяпва от изненада) Да го убиеш? Него?

А.: Така всички конци ще се разплетат.

Б.: И как ще го убиеш? С нож?

А.: С пистолет. Ето с този пистолет (вади от чантата си пистолет).

Пауза.

Б.: Сгреших в диагнозата. Ти не си безхарактерна, а луда. Винаги съм го подозирал. Точно така. Това обяснява нещата. Луда. Откъде го взе?

А.: Това няма абсолютно никакво значение. Е, добре, откраднах го.

Б.: Откраднала си пистолет?! Откъде?

А.: От него.

Б.: От него ли?... И той не забеляза ли? Кога го открадна?

А.: Тази сутрин.

Пауза.

Б.: (изправя се) Най-добре ще бъде да си вървя. Да не се забърквам. Защо да се забърквмам в историите на една луда жена?

А.: Върви си.

Б.: Не, кажи ми наистина, какво общо имам аз с цялата тази история? Да не си ми сестра, или майка или поне любовница? Не си ми никаква.

А.: Още ли си тук?

Б.: се колебае, после сяда.

Защо не си тръгна? Можеш да си ходиш, още не е късно. Защо седиш? Оставаш ли?... Добре, така ми ставаш съучастник. Не те ли е страх?

Б.: Можеш ли да стреляш?

А.: Не е трудно. Насочвам дулото и натискам спусъка.

Б.: А предпазителя? Забрави ли за предпазителя?

А.: Знам... Това лостче тук, нали? Ето така.

Б.: Постави пак предпазителя. Постави го, така може да стане някое нещастие. Можеш да убиеш някого.

А.: Ама нали точно това искам. Забрави ли?

Б.: Ти наистина си луда. Защо ли не си тръгнах?

А.: Още не е късно.

Б.: Късно е. Защото разбрах, че наистина не си в ред. Как да те оставя с лудостта ти и зареден пистолет?

А.: Ако стоиш тук заради трите години, когато бяхме женени, това не е достатъчно основание. Отдавна не ни свързва нищо. Можеш да си вървиш. Не се безпокой, няма да споменавам нищо за теб пред полицията, ако ме хванат.

Б.: Имам една идея. Една много добра идея. Дай ми пистолета.

А.: В никакъв случай.

Б.: Дай ми пистолета. Не сваляй предпазителя.

А.: Защо да ти дам пистолета?

Б.: Защото това не е разрешение.

А.: Напротив. Така разсичам възела. С един удар. Няма го човека, няма го проблема.

Б.: Както искаш. Но това си е чиста лудост. Помисли хубаво.

Пауза.

Докато бяхме женени, познаваше ли го?

А.: (прибира пистолета) Да. Познавах го. Познавам го толкова отдавна. Но с моята безхарактерност не предприех нищо. Цели шест години. Като си помисля само! Толкова много време. Толкова много време!

Б.: Беше ли ти любовник? Докато беше моя жена чукахте ли се?

А.: Да.

Б.: Прекрасно! Направо трогателно!... И как беше? Добър любовник ли е? Много ли е извратен?... Правехте ли го с животни?... Той има три кучета, нали? Използвахте ли ги при любовните си сеанси?...

А.: Престани!

Пауза.

Хрумна ми нещо. Ти също си замесен. Ти, дребна душо, също си в играта! Ти също си една от брънките. Една от основните брънки.

Б.: Нищо подобно.

А.: Ти, мръсно нищожество, си ме тласнал в ръцете му. Заради своя просперитет, заради гадната ти кариера. За да можеш да се въргаляш в кочината на собственото си доволство!

Б.: Говориш пълни дивотии.

А.: Ах, мизерна душице! Та ти се издигна след като аз и той... Сега мозайката се нарежда. Идеално се нарежда!

Б.: Това е плод на поредния пристъп на лудост!

А.: Ами да! Как не съм се сетила досега. Нищожество... ах какво нищожество си... А.:.. (мисли) а сега? Ти си в комбина с него и сега. Разбира се, вършите машинациите си заедно. Той... той знае ли, че ти си тук сега?

Б.: Престани с тези глупости. Откъде-накъде ще знае?

А.: Ах ти, мижитурко гадна, ти си му казал! Казал си му, нали?...

Б.: Защо вадиш пистолета? Прибери го. Прибери го, ти казвам.

А.: Ако не ми отговориш, ще натисна спусъка. Каза ли му? Каза ли му за нашата среща?

Б.: Казах му.

Продължителна пауза.

Мога да ти обясня всичко. Да ти изложа всички факти. Осъзнавам презрението ти към мен...

А.: маха предпазителя на пистолета.

...което е съвсем основателно. Вярно, бях безогледен.

А.: се изправя.

Исках на всяка цена да преуспея. Ти го познаваш, неговите възможности са безгранични...

А.: насочва пистолета към Б.: Б.: се изправя.

Само че те обичах. Много те обичах. И никога нямаше да те предам. Кълна се във всичко свято, нямаше да те предам.

А.: (повдига ударника) Но ме предаде.

Б.: Обичах те. Даже, знаеш ли, аз все още те обичам. Няма защо да го крия вече.

А.: се разколебава за миг. Б.: се възползва и скача към нея, хваща я за ръката, сборват се. Пистолетът изгърмява във въздуха. Б.: и отнема пистолета и сяда. Продължителна пауза. Б.: поглежда към тавана.

Можеше да ме застреляш. Виждаш ли дупката от куршума? Сега щях да съм труп. Щях да лежа в локва кръв тук долу на пода, а ти да пищиш от ужас.

А.: се хваща за главата.

После съседите щяха да позвънят на вратата, да повикат полицията...

Чува се звънене.

... да те арестуват. Щеше да влезеш в затвора, а, кой знае, можеше да те осъдят на смърт, смъртната присъда още не е отменена. Или на доживотен затвор. Щеше да изгниеш в килията.

Отново се звъни, този път по-настоятелно. А.: сяда съкрушена. Б.: се изправя, скрива пистолета в джоба на панталона си и излиза от стаята. Чува се гласът му.

...моля ви, няма нищо... от новогодишните бомбички... жена ми се пошегува... Дали е жива! Да, жива е, та това беше само бомбичка. (вика) Скъпа! Скъпа!... Съседите си мислят, че...

А.: (тихо) Жива съм. (по-високо) Добре съм!

ГЛАСЪТ НА Б.: Ето, виждате ли... извинете ни за безпокойството... шега, просто шега...

Б.: влиза и сяда.

Пауза.

Б.: Все пак наистина мога да ти обясня. За моята договореност с него. Искаш ли? С две думи: той ме принуди.

А.: (идва на себе си) Какво каза?

Б.: Принуди ме. По-скоро ме изнуди. Знаеш ли как? Никога нямаше да повярваш... Той знаеше, че те обичам... че много държа на теб. И ми каза, че ще те убие. Ще те застреля, ако не се съглася. Теб. Кажи, при това положение, при факта на моята любов към теб, можех ли да не се съглася?

А.: Невъзможно.

Б.: Но е абсолютен факт. Видяхме се в кафето до телевизията... как се казваше?... да, "Трета програма"... и ми го каза. По онзи неговия, ужасния начин, без да трепне нито мускул по лицето му, със стъклените си очи на влечуго... Дори ми показа пистолета, повдигна пеша на сакото си. Спомням си ясно, беше в кобур под мишницата... ако не се лъжа беше точно този пистолет... Имах ли изход?

А.: Вярно ли е?

Б.: Толкова вярно, колкото, че ние с теб сега седим тук и разговаряме... колкото тази прясна дупка от куршум в тавана.

Пауза.

А.: Трябва да ти призная нещо.

Б.: Слушам те.

А.: Аз също те предадох.

Б.: Какво?

А.: (с отпаднал глас) Аз наистина...

Б.: Говори по-високо!

А.: (с вече ясен глас) Той ме караше да направя онова нещо... онова ужасно нещо... Аз отказах... Разбрах, че просто иска да ме използва... че всичко е било една мръсна игра... че всъщност той е един кошмарен човек, един ужасен човек... изверг, да, изверг. И тогава той ме изпрати при теб... На тази среща тук. Каза ми... каза ми, че ти знаеш всичко, цялата тази история... че сигурно ще се опиташ да извлечеш изгода от нея. Нарочно остави отворено чекмеджето с пистолета, за да го видя... не си взе пистолета тази сутрин, въпреки че ходи навсякъде с него... защото има много врагове. И аз го взех...

Б.: За да ме убиеш?

А.: Не, за да убия него. Така си мислех поне тази сутрин. Но когато те срещнах... Той е знаел как ще се развият нещата, че аз ще разбера за твоята игра с него. Знаел е, че ще се афектирам и че ще те застрелям. Той винаги убива така, с чужди ръце.

Пауза.

Б.: И сега какво ще правим?

А.: Не знам. Не съм мислила за това.

Б.: Мисля си нещо.

А.: Кажи.

Б.: Знаеш ли какво стана сега? Имам предвид преди малко.

А.: Щях да те убия.

Б.: Точно така. Забележи каква дума използва.

А.: "Убия".

Б.: Не: "щях". Разбираш ли? Това означава, че планът му не е успял.

А.: Да. И какво от това?

Б.: Наистина ли не разбираш?... След като планът му не е успял, това означава, че се е провалил. За пръв път! Досега ние с теб винаги сме играли неговите ходове. Той е бил шахматистът, а ние пионките. Само че сега не е така. Сега ролите са разменени. Сега той е пионката!

А.: (след малко) И какво можем да направим ние? Срещу него? Забележи, срещу него!

Б.: Най-малкото е да не играем по неговата свирка. Вече сме свободни.

А.: Имаш ли нещо конкретно предвид?

Б.: Между нас има все още много общи неща, нали? Интересуват ни още много неща... любими напитки... любими книги... и двамата обичаме да караме ски...

А.: Да не искаш да кажеш...

Б.: (прекъсва я) Да заминем заедно. Да напуснем играта... Да не танцуваме повече по неговата палка... Така той ще бъде обезоръжен. Забележи, че това, което е замислил, е свързано с нас - ако ние си тръгнем, край, той се проваля. Ще бъде тежък удар за него. Ние знаем много неща за него и мръсните му комбинации... Спомни си за възела, в който сме уплетени. Така той остава без алиби... увисва... Не, не бих искал да съм на негово място, когато види, че сме си тръгнали.

А.: В твоето предложение има идея... Да, да, има идея.

Б.: Планът ми е перфектен. И единствен... Забележи, единствен.

А.: Май че си прав...

Пауза.

Ами ако той... е предвидил и това?

Б.: Какво да е предвидил?

А.: Ами това, че ще си тръгнем и двамата.

Б.: Това е невъзможно.

А.: Защо да е невъзможно? Не забравяй, че сме замесени... Ако изчезнем, той много лесно ще прехвърли вината върху нас. Бягат, защото са виновни. Пък има и друго. Той е психолог. Той е знаел, че аз няма да мога да те застрелям... познавал е моята нерешителност... моята безхарактерност.

Б.: Не вярвам да е отишъл толкова далеч в прозорливостта си. Та ти наистина щеше да ме...

А.: (прекъсва го) Ти не го познаваш... Знаеш ли, че той стои зад убийството на Черния? Направи така, че да задлъжнее към Иванов, да се скарат. И Иванов му прати момчетата си... А с парите на Иванов купи търговския министър. Той винаги действа така. И винаги се завръща на бял кон. Използва хората като салфетки и после ги изхвърля. Цели се все по-високо. Знаеш ли, че всяка сутрин тича заедно с президента? В пет и половина го взимат със служебния "Мерцедес" и го карат в резиденцията. Вече му е влязъл под кожата. Той е кошмарен човек. Иванов... Спомняш ли си какво стана с Иванов след като му свърши мръсната работа? Сега идва нашият ред! Сега ние ще сме машите!...

Пауза.

Б.: (уморено) Е, добре, аз тръгвам. (изправя се) Тръгваш ли с мен?

А.: А не е ли по-добре, да го застрелям?

Б.: Какво да направиш?

А.: Да го застрелям. Така ще разруша плановете му и ще излезем от ситуацията. Пък и един мръсник по-малко.

Б.: сяда.

Или да застрелям теб? Или да застрелям себе си? Или ти да ме застреляш?... Или да се самоубием и двамата? Или да убием него, а после да се самоубием?

Б.: (уморено) Не можем да направим това.

А.: Защо? Толкова е лесно... преди малко за малко не те застрелях.

Б.: Тогава беше афектирана. Вече не можеш. Не можем да направим нищо.

А.: (отчаяно) Господи!

Б.: Вече не можем. Знаеш защо. Нито ти, нито аз. Не можем да направим нищо.

А.: И всичко ще продължава все така?

Б.: Все така. Невъзможно е да се промени нещо (бръква в джоба си , изважда пистолета й и го връща, А.: го взема и го прибира в чанатата си). Върни му го. Просто му го върни...

Звъни се.

Отвори му. Сигурен съм, че е той. Върни му пистолета и му кажи, че сме негови.

А.: става и бавно тръгва към вратата.

ЗАТЪМНЕНИЕ