Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АБСТИНЕНЦИЯ

(пиеса)

Георги Милев

web

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

ИВАНОВ

БОРИСОВ

НИКОЛАЙ

ВИОЛЕТА

 

ИВАНОВ: Добре, съгласен съм, че не е лесно, но това не е основание да се отказваш.

БОРИСОВ: Да се отказваме. Стори ми се, че употреби думата във второ лице: отказваш. Т.е. аз се отказвам.

ИВАНОВ: В случая формата на глагола е без значение.

БОРИСОВ: Но така оставам с впечатлението, че ти се дистанцираш. Че не се отнася за тебе.

ИВАНОВ: Престани. Много добре знаеш какво имам предвид.

БОРИСОВ: Точно затова те поправих.

ИВАНОВ: Стига приказки! В края на краищата важното е едно - останалото е увъртане. Обичаш ли я?

БОРИСОВ: Извинявай, но въпросът ти е тъп. Какво очакваш да ти кажа?

ИВАНОВ: Ти просто не искаш да ми отговориш.

БОРИСОВ: Мога да ти кажа много неща... Например, че ме привлича. Привлича ме физически. В нея има нещо, което ме измъчва. Че в характера и... и в извивката на ханша се съдържа някакъв сексапил, който ме кара да я искам... Дори в недостатъците й намирам нещо възбуждащо. Тя театралничи, преиграва непрекъснато, виждам го, да, неискрена е, лъже ме почти непрекъснато. Двулична е... Освен това се облича предизвикателно, много пуши... И все пак не мога без нея, тя е като лоша котка, с която си свикнал... Прав си, обичам я.

ИВАНОВ: От всичко, което каза дотук, разбрах едно - загазил си здраво. Хлътнал си като петокласник.

БОРИСОВ: Лесно е да си ироничен. Само че знаеш ли какво? Най-странното е, че всъщност я мразя. Не мога да я понасям. Дразни ме с всичко у себе си. С маниерите си, с характера си, с превзетата екстравагантност на външността си (тя се гримира като проститутка!) ...с подлостта си. Не мога да я понасям.

ИВАНОВ: Тогава я напусни.

БОРИСОВ: Точно там е цялата работа - не мога без нея. Ако не я видя дори един ден, ще полудея.

ИВАНОВ: Странно. (Мисли.) Много странно. Сигурно няма да повярваш, но и с мен е така. За разлика от теб аз веднъж се опитах да я напусна. Цели две седмици. Отидох чак до морето. Не можах да издържа и й се обадих. Тя дойде веднага.

БОРИСОВ: Докарах я аз. Знаех, че отива при тебе, че ме лъже и въпреки това я закарах. Докато ти и тя... аз я чаках като кученце в хотела. Щях да се пръсна от ревност. Мислех да я убия, но не можах. Не мога да направя нищо срещу нея.

ИВАНОВ: Аз я бих веднъж. Но тя... Има ли смисъл да ти обяснявам?

(Пауза.)

Пуши ми се. Да знаеш как ми се пуши!

БОРИСОВ: Колко дни станаха, откакто ги отказа?

ИВАНОВ: Днес е седми ден. Вече трета нощ сънувам, че пуша. Седя и пуша.

БОРИСОВ: Това е абстиненция.

ИВАНОВ: Какво?

БОРИСОВ: Получил си зависимост от никотина. Никотинов глад. Организмът ти е привикнал към отровата и мозъкът изпраща сигнали за поредната доза. Станал си наркоман.

ИВАНОВ: Сигурно е така. Зависимост от никотина. Не очаквах, че ще е толкова трудно.

(Пауза.)

БОРИСОВ: И какво предлагаш? Да се откажа от проекта? И да го оставя на онова зализано копеле?

ИВАНОВ: Да го оставим. Този проект е общ, забрави ли?

БОРИСОВ: Три години. Колко работа хвърлихме, колко труд! Като си помисля само! Спомняш ли си свинщините около конкурса? А Стоянов? Тоя копелдак Стоянов! Помниш ли?

ИВАНОВ: Помня, разбира се.

БОРИСОВ: И въпреки всичко тая кучка е категорична: ако не го дам на оня, ще ме зареже.

ИВАНОВ: Ще ни зареже. Тя и на мен постави същото условие. Знаеш ли, Борисов, че с теб сме двама застаряващи глупаци? Една фръцла, една... да ни докара до там!... Та тя ще ни зареже в мига, в който прехвърлим проекта на оня младок. Така ще стане, сигурен съм! Помни ми думата!...

БОРИСОВ: Невероятно, наистина. С теб сме колеги от десет години, заедно създадохме това архитектурно бюро, проектирахме кажи-речи цял квартал... разсипахме се по изпълнението на проекта на този бизнес-център и изведнъж... Винаги съм мислел, че съм разумен човек... Знаеш ли, че съм мислил да те сгазя с колата?

ИВАНОВ: Нищо чудно. Четях го в очите ти.

БОРИСОВ: Тебе, който толкова много ценя и уважавам. Моят най-добър приятел от университетските банки.

ИВАНОВ: Всички тези приказки са излишни. Не можем ли да постъпим като мъже? Да й бием шута едновременно? Да си седнем на задниците и да си довършим проекта. Остана работа за три месеца... хайде нека са четири. Какво ще кажеш? Да опитаме ли?

БОРИСОВ: Иска ми се да ти кажа "да". Мамицата му!

ИВАНОВ: Помисли си, ние губим всичко, без да печелим нищо. Целия ни труд, всичките ни усилия през последните години. Цялата ни кариера, ако щеш.

БОРИСОВ: Мамицата му!... Така е. И все пак...

ИВАНОВ: (Прекъсва го.) Ще бъде трудно. Тая проститутка е влязла и под кожата на шефа... Но в края на краищата ние сме мъже. Мъже ли сме?

БОРИСОВ: Да, мъже сме. Мъже сме, по дяволите.

ИВАНОВ: Все пак става въпрос за една фльорца... за една глезла... за една...

БОРИСОВ: Курветка.

ИВАНОВ: Проститутка. Може ли да стигнем до там? Може ли!

БОРИСОВ: Може. Искам да кажа, не може. Не може!

ИВАНОВ: Тогава какво чакаме?

БОРИСОВ: Можем. Да, можем. Ще го направим. Мога ли да разчитам на тебе?

ИВАНОВ: Напълно.

БОРИСОВ: Тогава да действаме. Ще бъде ад ! Но си прав, че така повече не може.

ИВАНОВ: Не може. И знаеш ли, мисля си, че...

(Влиза НИКОЛАЙ: Пауза.)

НИКОЛАЙ: Здравейте, колеги... Прекъснах ли нещо? Някакъв разговор? Да изляза ли?

БОРИСОВ: Остани.

НИКОЛАЙ: Не, ако преча, аз...

ИВАНОВ: Не, напротив, идваш тъкмо навреме.

НИКОЛАЙ: Разбрахте ли?... Затова ли сте толкова умърлушени? Е, бива ли такова нещо, нали... нали сме в един колектив? В края на краищата сте професионалисти! Моят проект е по-добър... Не е ли така? Кажете, не е ли така?

ИВАНОВ: Къде е тя?

НИКОЛАЙ: Коя "тя"?

БОРИСОВ: Много добре знаеш коя.

НИКОЛАЙ: Виолета ли? За нея ли питате? Ще дойде след малко. Когато излязох, беше в банята. Ще си изсуши косата и идва. Защо сте толкова вкиснати? Заради проекта ли? Вижте какво...

БОРИСОВ: Значи е била при тебе?

НИКОЛАЙ: Да, през цялата нощ. Това лошо ли е?... (Кратка пауза.) Всъщност аз дойдох, за да уточним подробностите. (Вади кутия с цигари и пали една. Към ИВАНОВ) Искаш ли цигара? Къде е пепелника?

ИВАНОВ: Отказах ги.

НИКОЛАЙ: (Дръпва от дима с видима наслада.) Браво! Завиждам ти. И аз ще трябва да ги откажа някой ден. (Търси с очи пепелник, но като не намира, тръсва в някаква саксия с цветя.) Мислех си, че мога да използвам доста неща от вашия проект. Например проучванията на терена. И по отношение на конструктивната част. Защо да правя отново изчисленията? Фасадата също ще запазя. Все пак, вложили сте толкова труд... пък и идеята ви не е толкова лоша. Е, малко е остаряла, но в общи линии може да се използва. Всъщност ще променя малко неща. Основното от това, което може да се спаси, ще оставя. Ще се наложи обаче някои неща да се променят... тук-там ще пипна някои основни детайли. Например партера. Във фоайето ще има декоративна колонада, а вътрешния интериор... е, той е доста остарял като визия, доста сталинистки е... извинявайте, но е така. Мецанина ще запазя, обаче ще има голяма веранда с балюстрада. Представям си я - върху парапета ще има мраморни саксии с домашни теменужки.

БОРИСОВ: С какво?

НИКОЛАЙ: С домашни теменужки. Знаете ги, нали, приличат на горските, но са по-големи, по-сочни и са в различини разцветки - има и лилави, и жълти, и червени... А втория етаж ще бъде зимна градина...

ИВАНОВ: Целия етаж?

НИКОЛАЙ: Целия. Не четете ли архитектурни списания? Екология на духа? Хуманност на средата? Чували ли сте? Та сградата е на седем етажа и половина! Третия етаж... в задната част, до аварийното стълбище, ще има конфиденциална конферентна зала.

БОРИСОВ: Ти сериозно ли?

НИКОЛАЙ: Сериозно. Какъв ще е този бизнес-център без конфиденциална зала? По вашия проект има само четири конферентни зали и то с по три врати като едната врата е почти залепена до асансьора! Днешният бизнес е основно търговия на изпреварваща информация. За къде без конфиденциалност? Вашият проект е натъпкан с канцеларии, канцеларии - като министерство... Извинявайте, но си е точно така.

ИВАНОВ: А служителите? Къде ще се настанят служителите? На това място ние предвиждахме две отделни тихи помещения за счетоводството.

НИКОЛАЙ: Счетоводството ще бъде в търговския отдел, в общо помещение. На счетоводителя не му трябва чак такова спокойствие, той трябва да се чувства част от екипа. Не знам дали знаете, но сега счетоводителите използват компютърни счетоводни програми, които автоматично обработват информацията. Само вкарваш данните и - хоп! - всичко ти излиза обобщено и изчислено, до последния цент! Работа, която може да се върши от всеки що-годе компютърно грамотен ученик... Четвъртия, петия и шестия етаж в общи линии ще запазя, като се изключи обстоятелството, че няма да има коридори, а приемната ще приобщя към директорския кабинет... Седмия етаж...

ИВАНОВ: Момент. Как така без коридори и как точно приемната ще стане част от шефския кабинет?

НИКОЛАЙ: Много просто. Коридорите са отживелица, всичко ще бъде със стъклени прегради, със стъклопакет. А приемната ще бъде отделена от директорския кабинет с аквариум с декоративни рибки...

ИВАНОВ: (Прекъсва го.) С какво?...

НИКОЛАЙ: Аквариум с декоративни рибки. Вместо стена. Обемът е около две хиляди литра, аквариумът ще е с дебелината на стената , но ще е с височина до тавана.

ИВАНОВ: Значи между секретарката и директора ще има два тона вода, водорасли и риби? Интересно. А седмия етаж?

НИКОЛАЙ: Седмия етаж ще бъде басейн.

ИВАНОВ: Какво?!

НИКОЛАЙ: Басейн. Двадесет и пет метров. Остъклен изцяло, в дъното с малък кафе-бар.

БОРИСОВ: Ти си луд!

НИКОЛАЙ: Не съм луд. Просто мисля авангардно. Или, по-скоро, поставангардно. Чували ли сте за ..........................................................? А за.................................................................................................................................. Разбира се, ще има и фитнес-зала.

ИВАНОВ: А защо не и сауна?

НИКОЛАЙ: Помислил съм и за сауна. Само че тя ще бъде в подземната част.

БОРИСОВ: При гаражите?

НИКОЛАЙ: Точно така. Три от гаражните клетки ще станат помещения за сауна и масаж. Но да се върнем на седмия етаж. Освен фитнес-залата, както казах, ще има и кафе-бар. Ще бъде отделено със стъклена преграда от басейна и ще има панорамен изглед към града. От седмия етаж се вижда целият град. Не е лоша идея, нали?

БОРИСОВ: Невероятна! Басейн с фитнес и кафе-клуб. (към ИВАНОВ) Как не сме се сетили? (към НИКОЛАЙ) И как, ако не е тайна, ще качиш водата горе?

НИКОЛАЙ: С преливник в подпокривното пространство и съвременна хидрозащитна система.

БОРИСОВ: Значи преливник?

НИКОЛАЙ: Да, преливник

БОРИСОВ: Ти, драги колега, наистина си луд.

(Пауза.)

НИКОЛАЙ: Всъщност, ако трябва да съм откровен, очаквах подобно неразбиране от ваша страна. Прекалено дълго сте правили на конвейр панелки. Извинявам се, ако ви звуча грубо. Вие сте рожби на старото време. Не, не ви се сърдя, нито съм обиден. Дори ви уважавам заради опита ви. Само че моят проект е концептуално по-добър, той е...

(Влиза ВИОЛЕТА, облечена изключително екстравагантно и дори оскъдно.)

ВИОЛЕТА: Здравейте, момчета!

НИКОЛАЙ: Здравей, скъпа. Току-що обяснявах на колегите за....

(Телефонът иззвънява, БОРИСОВ вдига слушалката.)

БОРИСОВ: Да? Да, аз съм... Добре, идвам. (Поставя слушалаката.) Извинете ме, шефа Попов.

(БОРИСОВ се изправя, мисли, тръгва към вратата, обръща се, понечва да каже нещо, но махва с ръка и излиза.)

НИКОЛАЙ: Тъкмо им обяснявах за моя проект.

ВИОЛЕТА: Прекрасен е, нали? (Към ИВАНОВ:) Харесва ли ти?

(ИВАНОВ я гледа зяпнал и не отговаря.)

Попитах те харесва ли ти?

ИВАНОВ: (иронично) Да... Има много добри... идеи. Добър е. Направо е добър.

ВИОЛЕТА: Добър ли? Добър ли каза?

ИВАНОВ: Исках да кажа великолепен.

ВИОЛЕТА: Наистина ли? (Радостно.) Наистина ли?

ИВАНОВ: (Кимва.) Наистина. Чудя се как не сме се сетили с Борисов дори за... половината от нещата.

ВИОЛЕТА: Значи се отказвате?

(Пауза.)

(Настоятелно.) Значи се отказвате?

ИВАНОВ: Ами...

ВИОЛЕТА: (Вбесена.) Какво "ами..."?!

ИВАНОВ: Защо да не се откажем?... Та неговият проект е несравнимо по-... по... как да кажа...

(Телефонът звъни. ИВАНОВ вдига слушалката.)

Ало?... Да, на телефона... Моля?... Да, разбирам... Не, по-добре да дойда лично.

(Поставя обратно слушалаката.)

Извинете ме. Трябва да отида при Попов.

(Излиза бързо.)

ВИОЛЕТА: Скъпи, много се радвам.

НИКОЛАЙ: Искам да те попитам нещо.

ВИОЛЕТА: Да?

НИКОЛАЙ: Мислех си... ти... ти имаш ли нещо общо?

ВИОЛЕТА: С какво да имам общо?

НИКОЛАЙ: С тяхното решение да се откажат от проекта.

ВИОЛЕТА: Скъпи, как може да си го помислиш. Аз никога...

НИКОЛАЙ: (Прекъсва я.) Искам да си откровена. Имаш ли? Не ги ли накара ти по някакъв начин... не знам как... чрез шефа или не знам точно... не ги ли принуди да се откажат от проекта в моя полза?

ВИОЛЕТА: Захарче, как бих могла? Та те са архитекти, тук са още от основаването на бюрото, а аз... аз съм само една слаба жена... при това секретарка. Не, нямам нищо общо. Повярвай, че е така. Моля те, повярвай ми...

НИКОЛАЙ: Защото, ако е така, аз... аз ще се откажа веднага. Не бих искал върху техния труд... В крайна сметка техният проект въпреки някои слабости... някои остарели концепции... не е толкова лош. Освен това, не знам защо ми се стори така, но те май не харесват моя.

ВИОЛЕТА: Скъпи, ти трябва да си луд, за да се откажеш. За теб това е шанс... Ти си млад, това е първият ти голям проект... Само преди година дойде в бюрото, а сега цяла бизнес-сграда!... Спомняш ли си как едва те убедих да се захванеш с проекта на Иванов и Николов и да го представиш пред шефа? Ти не вярваше, че ще приеме твоите идеи, но той ги одобри. И то е, защото си наистина гениален... Остана само да поговориш с тях. Трябва да си по-самоуверен, миличък. Това е едва началото... Помисили за нас, за нашето бъдеще... С теб ще се оженим, ще имаме деца... И наистина те уверявам, че нямам нищо общо с тяхното решение. Видели са, че техният проект е по-добър и като професионалисти са се отказали в полза на по-доброто. Те са хора на честта, никога не биха си кривили душата... Познавам ги добре. Та аз съм тук от две години.

НИКОЛАЙ: Но те, точно преди да влезеш ти... аз им обясних замисъла си... и те като че ли изобщо не го приеха... Дори Борисов ми каза че съм луд... за басейна.

ВИОЛЕТА: Това е, за да излязат от неудобството на поражението. За да спасят поне част от честолюбието си. Кой творец не е честолюбив?

(Влиза ИВАНОВ:)

ИВАНОВ: (към НИКОЛАЙ:) Шефът Попов каза да отидеш при него.

НИКОЛАЙ: Преди това искам да те питам нещо.

ИВАНОВ: После ще говорим. Шефът те чака и каза да отидеш веднага при него, защото после има среща с кмета.

НИКОЛАЙ: Добре.

(НИКОЛАЙ излиза. ИВАНОВ и ВИОЛЕТА сами. Пауза.)

ИВАНОВ: Виолета, трябва да бъда откровен: проектът на Николай не струва пукната пара. Нещо повече, той е смехотворен. Домашни теменужки, стена-аквариум, двадесет и пет метров басейн на покрива, сауна при гаражите... Пълна идиотщина!... (Поглежда я за момент.) Освен това смятам, че е крайно време да престанем с цирка на нашата връзка... Отдавна ми е ясно, че ти не държиш на мен, че всъщност ме използваш за... с една дума смятам, че е е крайно време да забравим за... (Поглежда я.)

ВИОЛЕТА: Продължавай.

ИВАНОВ: Това, което се опитвам да ти кажа, че е крайно време да прекратим нашата връзка. Откакто съм с теб аз... аз не съм вече аз. Постепенно се превърнах в твой роб, нямам воля, нямам мнение, нямам грам самоуважение... Приятелите ми се подиграват... дълго време мислех, че съм влюбен в теб, дори... дори, че те обичам... Не исках да видя очевидното, все се надявах, че накрая ти... но най-после разбрах, че съм се надявал напразно, че съм глупак... да, глупак. Ти през цялото време си искала да лансираш този... Николай, който всъщност е твой любовник... (Поглежда я за момент.)

ВИОЛЕТА: Продължавай. (Вади кутия с цигари и си запалва една.)

ИВАНОВ: (Преглъща жадно, пуши му се.) В края на краищата аз не съм някакъв си там самец, а ти не си самката, заради която трябва да се бия с всички самци в глутницата... аз съм човек и всички живеем в човешко общество. Преди да те срещна, аз бях архитект, при това в челната десятка на страната... А сега - сега станах за смях и на децата... Така че - край.

(Пауза.)

ВИОЛЕТА: Това ли е? Няма ли да продължиш.

ИВАНОВ: Нямам какво да допълня.

(Пауза.)

ВИОЛЕТА: Всъщност, ти си напълно прав. Всичко онова, което каза, е вярно да последната дума. Бях нечестна спрямо тебе още от самото начало. Мамех те, когато можех... и с когото исках. Знаеш ли, че бях любовница на Борисов?

ИВАНОВ: Досещах се.

ВИОЛЕТА: Не само на него. И на шефа Попов.

ИВАНОВ: И на него ли?

ВИОЛЕТА: И на него. Горкият глупак. Между впрочем, той, за разлика от теб, е наистина глупак. Колко е глупав само... и е дебел. Виждал ли си го гол? Отвратителна свиня... У-у... (Потръпва от отвращение.) Знаеш ли, сега, когато успя да ме убедиш, че ние с теб вече няма да сме заедно, като правя една равносметка, ти... ти си... ти беше най-добрият ми любовник. С теб винаги ми е било приятно, ти го правеше най-добре... Може би защото... не, не знам защо, но е така...

ИВАНОВ: Не е ли това поредния цирк?

ВИОЛЕТА: Защо ще те лъжа сега... когато вече няма да сме заедно? Знаеш ли, ти ме накара да опозная някои неподозирани страни в мен... да разбера, че съм жена... че в мен е живяло някакво диво животно...

ИВАНОВ: Престани!

ВИОЛЕТА (Продължава, сякаш не го е чула.) ...че в мене има страст, която може би е по-важна от всичко останало... която води пълноценен живот и има право да се изяви... без която аз не бих била напълно онова, което съм... Когато ти ме драскаше по гърба... или ме хапеше по гърдите аз... аз исках това да не свършва никога... и дори да свърши, да има продължение... Интересно... Защо се сетих за това чак сега? Е, да, чак сега... А при теб как беше... и ти ли както и аз... сещаш се какво искам да те попитам... Струва ми се, нещо ми подсказва, че и при теб е било така. Така беше, нали? Нали?

ИВАНОВ: (Обхваща слепоочията си с две ръце, навежда глава и затваря очи. Пауза. След малко.) Да.

ВИОЛЕТА: И сега наистина край. Да ти кажа, сякаш изпитвам някакво облекчение. Сигурно няма да ми повярваш, но малко ми беше съвестно. И все пак не много, защото настина с тебе ми беше най-добре. Когато ти казвах, че не мога без тебе, бях вярна на жената в мен, на животното, което искаше само наслада...

ИВАНОВ: Недей...

ВИОЛЕТА: Сега мога да ти го кажа. Защото се разделяме. Повече няма... да, разбира се, че няма. Малко ми е тъжно като си помисля... Ще имам и други любовници, но като теб едва ли... Животното в мен може да бъде задоволено единствено от теб... Извинявай, ако звучи малко вулгарно, но нямаше да го кажа, ако не беше самата истина. Пък и с теб сме правили неща, които... да ти припомня ли... сещаш ли се на Боровец, с ледените висулки, не, беше невероятно хрумване от твоя страна, толкова нестандартно и възбуждащо... или на оня нос при скалите с мидите, после гърбът ми ме пареше от раните цяла седмица, но тогава...

ИВАНОВ: (Отчаяно.) Виолета!....

ВИОЛЕТА: Знаеш ли какво си мисля? Че в нашите отношения сигурно има още потенциал, още база за дообагатяване... за самоопознаване, ако щеш. Но така е по-добре, да, разумът показва, че е най-добре да престанем. Съгласна съм с теб... Защото се познавам добре и знам, че ще продължавам да те мамя, че ще продължавам да съм неискрена... Ще се примиря с липсата ти, е, вярно, трудно, но ще се примиря. Ще ми липсваш, леглото ми ще бъде студено, страстта ще заспи отново. Голяма работа. Мислех си, че няма толкова скоро... но все тая, ето че дойде. Знаеш ли, че бях взела два билета за самолета за симпозиума във Варна... за теб и за мен, само двамата?... На петнадесети, след десет дни. Мислех си, представях си как с теб... Знаеш ли, Николай ми харесва, но той е още дете, не може... как да се изразя... много е бърз и припрян... и изобщо ти си друга работа, с теб...

ИВАНОВ: Мръсница, ах, мръсница...

ВИОЛЕТА: Дори когато си груб, ме караш да те желая, да си представям грубостта на гласа ти, мускулите ти, пръстите ти, които жестоко се впиват в...

ИВАНОВ: Млъкни! Престани! Престани!

(Пауза.)

Какво искаш да направя?

ВИОЛЕТА: Нищо. Всичко приключи, нали?

ИВАНОВ: Казвай!

ВИОЛЕТА: Наистина ли настояваш... да сме заедно поне още веднъж?

ИВАНОВ: Казвай, мръснице...

ВИОЛЕТА: Виолета. Казвам се Виолета.

ИВАНОВ: Виолета. Да, Виолета.

ВИОЛЕТА: Всъщност наистина не искам нищо. Или... ако наистина искаш... ако толкова настояваш... знаеш какво.

ИВАНОВ: Да се откажа от проекта.

ВИОЛЕТА: Да. Искам да го направиш заради Николай. За да не стане грозно и явно. Иначе аз съм уредила всички с шефа Попов, той може да ви нареди с Борисов да го прехвърлите на Николай, но нека всичко да изглежда благоприлично.

ИВАНОВ: Благоприлично? Ти използваш думата "благоприлично"?

ВИОЛЕТА: Добре де, колегиално. В духа на добрия тон. Съгласен ли си?

ИВАНОВ: Съгласен съм. Аз, застаряващият глупак, съм съгласен.

ВИОЛЕТА: Как така глупак! В никакъв случай не си глупак. Само не и глупак.

ИВАНОВ: Да престанем с демагогията. Все пак има един проблем.

ВИОЛЕТА: Твоят колега Борисов ли?... Остави това на мене. Можеш да разчиташ на неговото съгласие. Нито грам притеснения.

ИВАНОВ: Трябваше да се досетя. Обработи ли и него?

ВИОЛЕТА: Той е съгласен. Шефът Попов току-що го прави шеф на клона на бюрото в Германия.

ИВАНОВ: (Горчиво.) Чудесно.

(Влиза НИКОЛАЙ:)

НИКОЛАЙ: Разбрахте ли, че Борисов го командироват в Германия?

ИВАНОВ: Да.

НИКОЛАЙ: Аз не знаех. Много се радвам за него. Ще бъде технически ръководител на строежа на новия търговски дом. Радвам се, той е много опитен специалист.

ВИОЛЕТА: Скъпи, точно водехме откровен разговор с Иванов за твоите идеи за бизнес-центъра.

НИКОЛАЙ: Не ги приема, нали?

ВИОЛЕТА: Точно обратното.

НИКОЛАЙ: Дрън-дрън!

ВИОЛЕТА: Да го попитам ли пред теб? Искаш ли? Кажи, искаш ли?... Иванов, кажи, ама откровено, харесваш ли проекта на Николай? Харесваш ли го? Вашият или неговият е по-добър? Честно! А?

ИВАНОВ: Неговият е... Неговият е по...

ВИОЛЕТА: Какво "по"? Кажи го, кажи го направо. Не е в стила ти да увърташ!

ИВАНОВ: Неговият е по-добър. Несравнимо по-добър.

ВИОЛЕТА: Кажи го по-високо! И по-уверено. Повтори го!

ИВАНОВ: Така е. Неговият проект е по-добър от нашия. Много по-модерен. Да, така е.

ВИОЛЕТА: (Към НИКОЛАЙ:) Виждаш ли, захарче? Казах ли ти? Ето, той ти го каза.

НИКОЛАЙ: Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш "захарче"? Имам една молба към теб. Можеш ли да излезеш за малко?

ВИОЛЕТА: Да изляза?

НИКОЛАЙ: Да, да излезеш. Искам той да ми го каже насаме. Без твоето присъствие.

ВИОЛЕТА: Но защо да излизам? Какво би променило моето отсъствие?

НИКОЛАЙ: Просто излез... Чу ли ме какво казах?... Оглуша ли?... Веднага излез!

ВИОЛЕТА: Добре, скъпи. Само не се сърди. Веднага излизам. Сигурна съм, че...

НИКОЛАЙ: (Грубо.) Марш навън!

(ВИОЛЕТА излиза. На вратата се разминава с влизащия БОРИСОВ и го поглежда многозначително. БОРИСОВ влиза и сяда зад бюрото си. Пауза.)

И така, господа? Искам от вас само един отговор, "да" , ако мислите, че моят проект е по-добър, или "не", ако сте на противното мнение. И така: моят проект ли е по-добър?

ИВАНОВ: Както вече ти казах...

(НИКОЛАЙ пали цигара, предлага на ИВАНОВ, който протяга ръка, но я отдръпва.)

НИКОЛАЙ: Извинявай, забравих. Преча ли ти, ако пуша?

ИВАНОВ: Пуши. Не ми пречиш... (Обгръща главата си с две ръце.) Проклета абстиненция!...

НИКОЛАЙ: (Дръпва от цигарата с наслада.) Слушам ви, господа!

ИВАНОВ: Твоят проект... Твоят проект наистина е...Наистина е по...

(Гледа как НИКОЛАЙ пуши.) Той... Той е... Не, не мога повече! Дай ми една цигара!

НИКОЛАЙ: Е, как... Ти нали ги отказа? Не е хубаво...

ИВАНОВ: (Прекъсва го изнервен.) Дай ми една цигара! Дай ми!

(НИКОЛАЙ повдига рамене и му поднася кутията. ИВАНОВ припряно си взема и пали. Започва да кашля, дори за малко се задавя.)

Твоят проект... (Кашля.) По дяволите... (Кашля.) Твоят проект... (Кашля.)

НИКОЛАЙ: "Да" или "не"?

БОРИСОВ: Да. По-добър е. Много по-добър.

ИВАНОВ: (Оправя се, пушейки.) В сравнение с твоя, нашият е по-слаб.

НИКОЛАЙ: А басейна на седмия етаж?

ИВАНОВ: И басейна. Сега, като помислих, оцених авангардността на идеята.

НИКОЛАЙ: Нали?

БОРИСОВ: Ние, без да се усетим, сме изпаднали в рутина. Изгубили сме вкус към новото. Консервирали сме се. Липсва ни дръзновение.

НИКОЛАЙ: Благодаря ви за откровеността, колеги. Разбирам колко ви струва тя. Оценявам вашата доблест.

(НИКОЛАЙ излиза. ИВАНОВ пуши, а БОРИСОВ гледа към вратата. Известно време мълчат. Внезапно ИВАНОВ избухва в смях.)

ИВАНОВ: (Смее се) Ха-ха-ха-ха... Като си помисля само... Неговият проект е по-добър!... Ха-ха-ха-ха-ха!... Представяш ли си?... Ха-ха-ха!... Не е ли така.

БОРИСОВ: (Заразява се от смеха на ИВАНОВ и започва да се смее.) По-добър е, да. Великолепен е. Ха-ха-ха!...

(Двамата се заливат от смях. Осветлението угасва.)

 

ЗАВЕСА

 

 

 

© Георги Милев, 2002
© Издателство LiterNet, 25. 06. 2002

=============================
Първо издание, електронно.