web

Добродетелта е ценност, която не може да бъде купена и подарена. Тя е като силна светлина, докосваща само сърцата на онези, които истински я желаят. Доброто и лошото вървят рамо до рамо, но въпреки това те са в непрестанна борба. Народът описва това в приказки, мъдри мисли и песни. А писателите му посвещават своите вълнуващи творби.

В познатата народна приказка "Пепеляшка" се срещаме със съдбата на едно момиче, което притежава много добри качества, но най-впечатляващи са скромността, търпението и смирението пред обидите и присмеха на доведените й сестри. Какво по-голямо блаженство от това да направиш добро, дори на непознат човек. В разказа на Вазов "Една българка" се запознаваме с една жена с голямо човешко сърце, която, водена от милосърдие и съчувствие, също забравя личната си болка и се опитва да помогне на своя сънародник, изпаднал в беда. Една българка, съхранила най-висшите нравствени ценности и добродетели, истински пример за всички ни!

Никой не може да стане добър човек за един ден. За това му е необходим цяб един живот. Добродетелта не включва само милосърдие и отзивчивост. Способността де пренебрегнеш себе си, да приемеш чуждата болка като своя, да оцениш ближния и да го разбереш човешки - това са качества, към които се стремим цял живот.

Доброто сърце не познава гордостта, лицемерието и егоизма. Гордостта има различни нюанси в човешките прояви. Тя може да бъде благородна тогава, когато е породена от добри чувства и постъпки. Гордост изпитва всеки човек, постигнал целта си, всяко дете, осъществило поне част от своите мечти. Добрият човек е горд от успехите на хората, които цени и обича. Всяка майка се гордее с това, което са постигнали децата й. Но има и една друга гордост. Тя е близка и сродна с надменността и често граничи с горделивост. Тази гордост е породена от лоши мисли и чувства, олицетворява човешките недъзи и пренебрегва истински ценното в живота. Тя е като неотминала мода, чиито привърженици намират за важно да се отнасят с останалите като със същества по-маловажни и по-низши.

Гордостта грози човека и го прави неспособен да извършва истински човешки контакт с околните, кара го да изглежда лицемер и егоист в техните очи. А добротата е богатство, притежавано само от тези, които истински разбират стойността и огромната й сила. В днешно време тя се среща все по-рядко. Затова е нужно да се замисляме за ценното и важното в този живот, да се научим да го уважаваме и ценим, защото:

"Любов е да раздаваш
душата си без жал.
За миг всичко да забравиш
кому какво си дал!"

© Елица Самуилова, 2002
© Издателство LiterNet, 19. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.