ВЕЧЕР

web

Над моя праг вечерницата слиза
и през разтворената ми врата
нахлува хлад - от планината бриза.
Как неусетно идва вечерта.

Как неусетно се сгъстява мракът,
изпълнил и сърцето, и домът -
пред който твойте стъпки ме не чакат,
нито успяха да проправят път.

Така от броеницата на дните
ще се изнижат тежките зърна.
А погледът все дири ненаситен
угасналата лятна мараня.

Слухът се вслушва все така напрегнат
за думата, пресекнала насред.
Откъснати от твоите, все тегнат
ръцете ми като кована мед.

И нямала бих аз ни ден спокоен,
ни нощ на вдъхновена тишина,
ако не носеха те име твое
и от очите твои - светлина.

Бояна, 17.VII.1961