РАДИО

web | Жената - грешната и святата

Свирете ми, цигулки, екнали в нощта,
пей циганино!
Това сърце невярно, скитнишко, разкъсай
и тази прокълната черна кръв излей!

Една мелодия -
и няма вече настояще, минало и бъдеще,
далечина и близост.

Къде съм аз?
В безмълвната ли самота на моя тъмен дом,
където ме раздумват само думите на книгите
и ме прегръща скърцащият стар диван?

Или на стихналия бряг на Черното море,
де в сини летни нощи
звездите падат в ясните очи на този,
чиито клепки са извити като лъкове нагоре,
чиито мисли отлетяват като албатроси в бъдещето,
чието рамо топли моето
и тръпне под антената на мачтата запяла?

Или в града на бялата река,
в това ориенталски задимено кафене,
де предавателя, разпънат на естрадата,
поглъща тези подлудяващи мелодии
и ги излива през устите хиляди на апаратите,
протегнали в нощта към него пипалата си
от всички краища на земята...

Не съм ли там?
Не съм ли с онзи, който, седнал сам,
навел клепачи, тежки щитове над морния му лик,
като насъне слуша в тоя миг
и вижда: Черното море и оня чуден бряг,
на който няма да пристъпи вече неговия крак?

© Елисавета Багряна
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.01.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019