ПОСЛУШНИЦА

web | Жената - грешната и святата

Твоят образ ми бе пътеводна звезда,
твоят образ бе в мойта килия.
И напразно се мих със светена вода,
не пропуснах света литургия,
на Кръстовден във кръста господен се врекох
и прочетох три пъти псалтира...
Една нощ власеницата тъмна съблекох
и напуснах сама манастира.

Ти ме взе, както вземаме зрелият нар,
вече сам полетял към земята.
И нима любовта ни не е божи дар,
и сълзите - причастие свято? -
А защо виждам кървава рана от щик,
твойте устни когато целувам?
О, защо ми се мярка Христовия лик,
и разпятие вечно сънувам?

© Елисавета Багряна
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.01.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019