Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕДКО НЕДКОВ - ХАРТИЯ ОТ МИНАЛОТО

Детелина Тихолова

web

В днешното интернет време, когато писмото ти по електронната поща пристига мигновено, все още има място за онази стара форма на изпращане на писмо по пощата с марка и плик, но не какъв да е, а необикновен, изработен от ръчна хартия, която ти носи невероятно естетическо удоволствие. Държа в ръце няколко плика, разглеждам ги отблизо и виждам в тях стръкове трева, власинки късчета цветна хартия и много дълга история, чието начало е някъде в Китай.

Ръчно изработената хартия на Недко Недков също има своя история, макар и не толкова дълга, но достатъчно важна. Той е рицар-идеалист в хартиената си приказка, готов на всичко, за да я направи космополитна.

Недко Недков е от Добрич. Автор е на Международния проект Експеримент студио “Хартия и графика заедно”.

 

- Какво си завършил? Каква специалност?

Завършил съм ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”, Факултет изобразителни изкуства, специалност графика, през 1993 г.

- Какво те ориентира към рисуването?

Няма никаква по-специална причина за това. Наистина като малък рисувах много, като всяко дете мечтаех да стана художник. По-късно срещата с първата ми учителка по рисуване предопредели всичко, за което съм й много благодарен. Тя успя да ме накара да се влюбя не в професията, а в идеята да си художник. Все още съм отчаян идеалист в това отношение и мисля, че да си художник не е само професия, а и призвание, начин на мислене и начин на живот.

- Как започна да правиш ръчна хартия?

Занимавам се с графика, а графиката, като хартиено изкуство, предполага по-особено отношение към хартията. Винаги съм се вълнувал от технологията, а експеримента е бил водещ в моята работа. Постепенно започвах да “любопитствам” за технологията на хартията, а по-късно да експериментирам в правенето й. През 1995 г. беше първата ми самостоятелна изложба - Графика и ръчна хартия. Това бяха първите ми опити и експерименти в правенето на ръчна хартия и печатането върху нея. По това време стартира и пленера “Хартията” и стана ясно, че темата занимава много колеги и че хартията е материал с изключителни възможности.

- Какво те вдъхновява и какво търсиш?

Както вече казах, експериментът е особено важен в работата ми, в начина на планиране на нещата. Процесът на работа ми е по-интересен от крайния резултат и обичам да си измислям мои начини, както за работа с хартията, така и за печатането на графика.

А в творческата работа се вдъхновявам от различни теми, които ме вълнуват, и обикновено се опитвам да ги разработвам, докато реша, че съм изчерпил темата. Най-често темите са в сферата на усещанията и личните преживявания. А това, което търся, е въздействието и внушението на някаква идея. Мисля, че съвременното изкуство има за цел не да “изобразява”, а да внушава нещо, а оттам въздействието е основен критерий за оценка.

- Колко време е необходимо за направата на хартията и кое я прави толкова уникална?

Класическата технология за правене на хартия е почти непроменена от времето на откриването й или от техниката, която арабите са пренесли в Европа. Известни са две класически техники за правене на ръчна хартия - източна и западна. Има известни разлики при приготвянето на хартиената маса и при изливането на хартиените листи, а и времето и начинът на сушене на готовите листи е различен. Оттук нататък следват така наречените авторски техники, които са изключително разнообразни и правят хартията уникална. Какво съдържа дадена авторска хартия, по какъв начин е излята, как е сушена, и разбира се, авторовото въображение са сред факторите, които я правят неповторима, а неповторимостта е основен признак за изкуство.

- Оценяват ли клиентите спецификата и трудността в изработването на хартията?

За жалост, за клиенти е трудно да се говори, когато няма реален пазар на изкуство. Както знаем, всеки купува това, което е евтино, а не това, което му харесва. Въпреки че рядко се купуват картини, още по-рядко графики и уникати, смятам, че хората обичат красивото и оценяват уникалността пред конфекцията. Засега ръчната хартия и използването й са слабо популярни у нас. В Париж например има специални магазини за ръчна хартия, ръчно направени пликове и други прекрасни неща и качествата им са високо ценени.

- Как възникна идеята за проекта? Голямо внимание отделяш на историческата му част и това познаване на историята какво влияние оказва върху твоята хартия?

Идеята на проекта "Хартия и графика заедно" е да популяризира ръчната авторска хартия и по-специално качествата й и работата с нея. Разбира се, историята играе много важна роля. Задоволявайки любопитството си за произхода на хартията, кога е изработена, как е просъществувала и как се е променяла, как се е правила и как се прави сега и т.н., разбрах, че има много малко материали на тази тема на български език. Опитах се да събера колкото може повече материали от чуждестранни приятели и интернет и реших да обобщя цялата информация в един по-подробен материал. Публикувал съм материали за историята на хартията в местния печат и изданието "Научни съобщения на съюза на учените", където отпечатаха целия материал "Хартията и хартиеното изкуство". Сега текста може да се открие в интернет на адрес: <http://nedkon.bol.bg>. Сигурен съм, че това е единственият сайт на български език на тази тема и за мен това е важна част от работата по проекта.

- Какви художници участват в проекта?

Проектът обединява работата на художници от цял свят, приемащи идеята за популяризирането на работата с ръчна хартия и използването й в съвременната графика. До момента в проекта са се включили 40 участници от България, Македония, Словения, Беларус, Белгия, Финландия, Румъния, Япония, Аржентина, Канада, Ирак и др.

- Има ли срок и етапи във времето за проекта?

Няма краен срок за работата по проекта и ще се радвам, ако той продължи дълго и в него се включат колкото се може повече участници. Като начален етап може да се приеме първата година от работата по проекта и изложбата в Художествена галерия "Добрич" през ноември 2002 г. Сега предстои изложба през май във Велико Търново като част от графичния пленер, който се провежда там, като участниците в него ще работят с моя хартия. Предвиждаме демонстрации и лекции със студенти.

- Правиш ли нещо друго, рисуваш ли?

Не рисувам толкова често, колкото ми се иска. Разбира се, смятам, че работата на художника далеч не се изчерпва с рисуването. Възприемам проекта за част от творческата си работа.

- В какви изложби си участвал - самостоятелни, общи?

  • 2002 Варна - галерия "Артин"
  • 1998 Пловдив - Къща "Мексиканско изкуство"
  • 1998 Добрич - Художествена галерия
  • 1997 Варна - Палас 2
  • 1997 Пловдив - Къща "Мексиканско изкуство"
  • 1996 Варна - Палас 5
  • 1996 София - Ата-рай
  • 1996 Албена - Фестивал "Златна антена"
  • 1995 Добрич
  • 1994 Генерал Тошево
  • 1994 Албена
  • 1993 Албена

И разбира се, в много общи изложби у нас и чужбина.

- Благодаря и желая успех на проекта.

 

 

© Детелина Тихолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2003, № 6 (43)