ЗНАКЪТ

Димитър Мангуров

web

"В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало. Дойде в отделните човеци, но те не Го приеха. Но всички ония, които Го приеха, можаха чрез Него да станат чеда Божии. Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога... И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина. Бог никого досега не е видял с очите си. Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане".

В тези могъщи думи, с които апостол Йоан започва най-великата книга в човешката история, е скрит самият център на човешкото съществуване и ключът към отговора на всичките ни въпроси към Бога. Много по-късно Учителят Беинса Дуно ще каже: "В Христа живеят и грешниците, и праведните. Няма човешка душа, която да не живее в Христа. Хората са недоволни, понеже поставят Христа вън от Бога, а себе си - вън от Христа. Така вие сами се осъждате на страдания." И още: "Спасението на човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата. Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае от външен хляб. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, има живот в себе си". А на друго място: "Аз не говоря за това, за което Христос е говорил. Днес аз говоря за неща, за които никой не е говорил. Който дойде след мене, и той ще говори за съвсем нови неща. Изобщо, всеки, който иде от Бога, говори нещо ново. И досега още хората се държат за старото, не са свободни. Говорите за стария Христос, и за новия Христос - няма стар и нов Христос - един е Христос. Един е Бог в своите прояви. Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще". За да ни предупреди: "Няма по-опасно нещо за човека да мисли по един и същ начин за нещата и никога да не измени мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Използвай условията, които ти са дадени във физическия свят, които ти са дадени в духовния и в Божествения свят. Закон е: всеки ден проявявай вложеното в твоята душа. Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия".

И тук веднага възниква въпросът: а как да разпознаем волята Божия? Оказва се на ПРАКТИКА, че отговорът е едновременно и лесен, и изключително труден. Лесен за онези, които могат да разберат думите на Учителя, произнесени на 12.03.1922 г.: "Христос е дошъл, той хлопа на всички сърца: "Любов!", и труден за другите, които не усещат това "хлопане", защото не са дорасли, и те като Учителя да могат да заявят категорично: "ЕДИНСТВЕНО Христовото учение е в сила коренно да измени естеството на човека. АКО не приемеш Христа, животът ти НЯМА да се изправи".

Преди няколко години, при гостуването си в България, Глен Хюс - бас китарист и вокалист на легендарната група "Дийп Пърпъл", без никакви уговорки, вследствие на личния си житейски опит, заяви: "Любовта е отговорът!" Много преди него Учителят бе казал: "Светът не може да се оправи с насилие. Любовта разрешава всички въпроси. Помнете: всички досегашни системи ще рухнат. Няма да остане нито една от тях. Всички църкви, всички обреди ще рухнат. Те са изиграли вече своята роля. Ще се създаде нещо ново!" Това ново, което шества по света, е Божията Любов, дошла с Христос в Поврата на Времената. Затова Учителят е толкова настоятелен: "Новото разбиране казва: хранете се с Любовта! Тя е единствената здравословна храна, от която можете да се ползвате. Останалите добродетели са ВИДОИЗМЕНЕНИЯ на Любовта, т.е. изменено меню на Любовта. Хранете се с Любовта, с живото Слово на Христа. Живото Слово ще внесе във вас това, от което всички се нуждаете. Това е новата храна! Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом престанем да се храним с нея, ние умираме. Само така ще минете през изпитите на праведния Йов и ще се възродите. След това ще минете пътя на възкръсналия Христос". Защо сравнението е с Йов от Стария Завет? Учителят пояснява: "Праведен беше Йов, но не беше човек на Любовта. Той понасяше външните загуби с думите: Бог даде, Бог взе. Обаче дойде последният изпит, който засегна тялото му. Докато изпитанията бяха външни, той лесно понасяше. Щом дойде вътрешното изпитание, той прокле деня, в който се е родил".

Защо Йов не бе човек на Любовта? Учителят отговаря: "Велико нещо е Любовта, но има по-велико от нея - Божият Дух. Любовта е плод на Духа". Този Дух дойде на Петдесятница преди 2000 години и с него ние можем да станем едно с Христос, т.е. с Отца си, превръщайки се в Любов. Но Учителят е пределно ясен: "Мислите ли, че Духът би влязъл в нечистото жилище на човека? Той се отвращава от човешката смрад. Обаче, когато Бог реши да изпрати Духа си в някого, цели 5-6 години Той го прекарва през чистене". За да станат реалност един ден и за нас звучащите като пътеводен фар думи: "Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта". Това е всъщност пътят на съвременното езотерично християнско посвещение, водещо до лична среща с Христос. Как вълнуващо се изразява Учителят: "Ако Христос ви се усмихне само един път, вие никога няма да забравите Неговата усмивка. Всичко друго ще забравите, но тази усмивка - никога! Това е усмивката на Любовта". И още: "Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек". Обаче: "Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. Герои са нужни на света, да проявят любовта си".

Сериозността на тези твърдения можем да усетим, като имаме в предвид, че са изречени от самия Бодхисатва, който с пълно основание заявява: "Аз говоря от името на Бога и на Христа!" Как да станем като Христа, т.е. хора на любовта, за да може и Духът да се проявява чрез нас? И това не е важно само за нас, а както Рудолф Щайнер ни открива: "Интересът на боговете е елементът на човешката любов, чрез който бива поддържан техния живот". Ако доброволно не станем като Христос, КОСМОСЪТ Е ОБРЕЧЕН НА ГИБЕЛ! При това имаме примера на 2000 години християнство! Знаем как реагираха апостолите на Петдесятница и какво направиха с останалата част от живота си. Знаем за великия апостол на народите Павел и неговата изключителна дейност. Знаем за толкова многото светии и мъченици на вярата през вековете. Но постепенно любовта бе окована в догми и канони и човешката душа изпита огромни страдания. Разбира се, през това време имаше много езотерични течения в християнството, където живият Христов импулс бе съхраняван в една или друга степен. Хората търсеха връзка със Спасителя дори и в рамките на римокатолическата църква. Много по-късно Рудолф Щайнер в "Как се постигат познания за висшите светове" ни препоръчва като елемент по пътя към отваряне на духовните ни очи да "поставим пред сърцето си величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан или пък определени антропософски текстове." Всеки сериозно търсещ духа знае какво е значението на две от посочените заглавия. Но защо Тома Кемпийски? Кой е той?

Тома Хенекен е роден в Кемпен - недалеч от Дюселдорф, в 1379 или 1380 г. Още 12-13-годишен започва живота си в монашеско общество, в 1406 г. дава обет в Ордена на августинците, в 1414 г. е ръкоположен за свещеник. Умира в 1471 г. в Агнетембург, в чийто манастир е протекъл целият му живот - на духовен пастир и на усърден преписвач на християнски текстове, на учител на послушниците и на християнски писател. Най-голяма част от съчиненията му заемат аскетично-духовните, едно от които е най-известно от тази епоха и се явява като синтез на целия опит на средновековния християнски мистицизъм. Произведението "Подражание на Христа" е непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към Царството - пътя на Христа. И докато първите две части на книгата искат от човека правилно насочване на волята му към смирение и приемане на царствения път на Кръста, в последните две сам Христос с милосърдна любов разговаря със своя следовник, за да му открие благодатта Си и го направи свободен.

От антропософията знаем, че докато човек е ученик, той служи на Христос, а днес само Учителите могат да подражават на Спасителя. По времето на Тома Кемпийски подражанието е ставало при отделяне от "света" - в гората, в манастир и т.н. Затова и в посочената книга могат да се срещнат твърдения като: "Най-високата мъдрост е, презирайки света, да се стремиш към Царството Небесно"; "действителното нещастие е живеенето на Земята"; "наистина умен е оня, който, за да придобие Христа, счита за смет всичко земно". Епохата на Съзнателната Душа настъпи в началото на 15-ти век, а с нея и възможността за по-сериозно Аз-ово израстване. Съвсем разбираеми са твърдения като горепосочените, изречени 1-2 века по-рано. За нашето време важат думите на Учителят: "Едно време светиите бягаха в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете." Защо ли? Пак Учителят изрича на пръв поглед едва ли не богохулните думи: "Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. ДЯВОЛЪТ ВЗИМА УЧАСТИЕ В СЪВЕТА НА БОГА". Посоченото твърдение може да бъде истински разбрано само от човек, който има за фундамент Любовта и притежава огромен стремеж към Истината. Такъв човек е наистина МОРАЛЕН. Щайнер казва: "Истинската моралност извира от РАЗБИРАНЕ за могъщите закони на Вселената". Ние сме благословени от Небето, че можахме да се докоснем и приемем в ТОЗИ си живот и двата езотерични християнски импулса на 20-ти век, с чиято помощ става възможно правилното ни Аз-ово израстване, без което "отиването ни при дявола" е обречено на катастрофа. Доказателства могат да се посочат преизобилно от самия живот около нас. Но защо Щайнер все пак ни препоръчва Тома Кемпийски, наричайки неговото учение "величествено"? С какво е ценно днес? Антропософията и изобщо пътят към Христа е дълбоко мистичен акт. Учителят казва: "Под "мистик" разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любовта." А отговорът на Тома е: "Ако искаш да живееш монашески, трябва да обезумееш от Любов към Исус". Да, много е било трудно да се откажеш от всички светски благинки и отидеш в манастир, защото те трябва да бъдат ЗАМЕСТЕНИ с нещо. Това е възможно, ако "ОБЕЗУМЕЕШ ОТ ЛЮБОВ КЪМ ИСУС".

Днес, да си монах, без съмнение е бягство от действителността. Сега трябва да си монах в света, т.е. светът не само да не оцапа душата ти, но ти самият да имаш силата да трансформираш злото със силата на Любовта в Аз-а си. Беинса Дуно ни съветва: "Какво да правим, за да дадем място на Христа в себе си? - Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата". Защото: "Мистицизмът е стремежът на човешката душа към чистота." А силата да не грешим пак от Христос идва, но можем да се ползваме от нея, ако имаме жаждата на Тома Кемпийски за Христос. ТОЧНО ЗАТОВА Щайнер ни го препоръчва. Възклицания като: "Да млъкнат всички учители, да заглъхнат всички твари пред Тебе!", "Само Ти ми говори!", са израз на истинска жажда за Христос. И още: "Никога не ще имаш покой, ако не се съединиш вътрешно с Христос. Защото, ако с любов се доближиш към раните и безценните белези на Исус, ще усетиш голяма подкрепа в нещастието, няма да се безпокоиш много от презрението на хората и лесно ще понесеш злословията". А на друго място: "Дай място на Христа, на всички други отказвай да влязат." Къде? В Аз-а ни! За там важат думите на Христос: "Ако някой Ме люби, ще запази Словото Ми; и ще дойдем при него и с Отец ми ще направим обиталище в него". Но за целта наистина трябва и днес да обезумееш от Любов към Исус. Иначе целият ни живот остава без истинска основа, за да избуят егоизмът, гордостта, тщеславието и толкова още "смъртни грехове". А за след смъртта Тома казва: "Тогава ще се познае, че мъдър на този свят е бил оня, който се е научил да бъде безумен и презрян заради Христа". Защото: "Понеже човек, който не търси Исуса, уврежда на себе си много повече, отколкото му вредят всички негови неприятели и целият свят". И още: "Съвсем сигурно е, че не можеш да имаш наедно и двете радости: да се наслаждаваш от света и после да царуваш с Христа". За да заключи: "И тъй, всичко се намира в кръста и всичко е заключено в смъртта".

Ето как пътят на истинския търсач на Христос неминуемо го довежда до кръстната смърт. Но какво има след нея, Тома не знае, защото не е дошло още новото време на свободата, чийто връх в 20-ти век бе идването на Щайнер и Беинса Дуно. Бяха ли разбрани те?

Учителят е имал "навика" внезапно да отправя въпроса "Какво искаш?" към някой от своите последователи. Николай Дойнов е поискал да бъде богат като Крез и наистина е станал милионер, но след 09.09.1944 г. новата власт му отнема всичко. Михаил Иванов е поискал да прилича на Учителя, и наистина външната прилика до голяма степен става факт. Но как стои въпросът с вътрешната прилика? Съвсем заслужено той е спорна личност в средите на Бялото Братство. Без съмнение притежава още от малък огромна жажда за духовно знание и за прилагането му в живота на Земята. Иска да бъде учител и става такъв. Но какъв учител е той? Михаил Иванов не е наясно с мистерията на двете деца Исус, а следователно и със смисъла на цялото предхристиянско развитие. Не е наясно и с инкарнацията на Христовия Аз при кръщението в р. Йордан, т.е., че "Словото стана плът". Той казва: "Исус не се отъждествява отведнъж със своето висше Аз. Той е бил 30-годишен, когато Светия Дух слиза върху него в образа на гълъб". Той смята, че Исус приема в себе си СВЕТИЯ ДУХ и започва да върши чудеса. И още: "Ако хората вярват, че раждането на Христос е събитие, което се е случило само веднъж преди 2000 години, те не биха могли да си обяснят нищо. Преди всичко това е несъвместимо с необятността на Божията Любов. Щом като повтарят "Бог е Любов", те трябва да се позамислят. Хората съществуват на Земята от милиони години, а едва преди 2000 години Той им изпрати сина си в една малка страна и то само за три години! Е, къде е била тогава тази любов преди раждането на Исус и за какво е служела тя? А след това отново изоставя света за хилядолетия? Не! Това е безсмислица! Истината е, че Христос се е появявал МНОГО пъти на Земята, както и на ДРУГИ планети във Вселената, и ще се появява в бъдеще "ОТНОВО и ОТНОВО". Чудно ли е тогава, че Михаил Иванов не е в състояние да изрече като своя Учител Беинса Дуно: "Христос е Дървото на Живота", а казва: "Начело на ангелската кохорта стои Метатрон, Принцът на Образа. Той стои срещу Бога и единствен може да разговаря с Бога лице в лице. Той е, който поучава Моисей и му се явява като горящ храст на Синай. Аз, разбира се, не мога да ви разкажа всичко. На мен невидимият свят и Велики Учители ми разкриват истината за Дървото на Живота". Тези "учители" не ще да са съвсем велики, щом Михаил Иванов не е наясно за огромната промяна в Космоса, когато Христос стана новият Дух на Земята и оттогава буквално Го ядем и пием ежедневно. За тайната на евхаристията Михаил Иванов съвсем опростенчески казва: "Представените тук хляб и вино като плът и кръв Христови, са плътта и кръвта на Слънцето. Хлябът и виното, житото и гроздето, всичко, което ни храни и пои, е една проява на светлината, топлината и животворението на Слънцето. Това би трябвало да се подразбира от израза "ядене" от тялото на Христос и "пиене" от неговата кръв. Съвсем естествено, Михаил Иванов не е наясно с новите мистерии, включително и за разликата между Луцифер и Ариман. Поначало като подхожда към разглеждането на даден текст от евангелията, той се опитва да го тълкува с метода на Кабалата, след като живее във времето, когато духовната наука е дадена на човечеството и той самият се е докоснал до нея. Но както при много търсачи на духа, тя не го прониква дотам, че да не може да диша душата му без нея, и закономерно отива в Индия, среща се с Бабаджи - друга спорна личност, за да се върне в Европа като ОМРААМ! Дори е обявен от свой последовател за самия Бодхисатва, което е абсурдно, защото той е ученик на Беинса Дуно, а Бодхисатвата няма учител на земен план. Но все пак по едно време заявява, че "рано или късно светът ще открие истинската, единствената религия на Христос".

След тези съвсем бегли бележки за личността на Михаил Иванов, който на външен план е демонстрирал изключителна скромност (въпреки че окултната гордост може да бъде скрита зад външна скромност), съвсем закономерно възниква въпросът: защо Учителя избра точно той да стане главният посланик на учението му на Запад? Отговорът, естествено, бихме го намерили при Христос. Както Спасителят не бе разбран при идването си на Земята и Петър трябваше да основе християнството с всички последвали върхове и падения, така и учениците на Беинса Дуно, със съвсем малки изключения, не го разпознаха, а повече усещаха като велик Христов пратеник и затова първоначалното представяне на словото му пред света бе по този начин. Както в 20-ти век Рудолф Щайнер и Учителят демонстрираха чрез себе си прехода от Петровото към Йоановото християнство, така в края на 20-ти век от Варна започна представянето на Учителя пред света в истинската му светлина като бъдещия Буда Майтрейя. Това, което Михаил Иванов извърши, е безценно, но неговите последователи трябва да погледнат към България и ако могат, да пият от самия извор на Майтрейя-Христос. Но за целта трябва да израстат до разбирането и прилагането в живота на онези думи, които Спасителят отправя към Тома Кемпийски: "Сине мой, Аз трябва да съм твоята върховна и крайна цел, ако наистина желаеш да бъдеш блажен". Тази цел има и друго име - Любовта. Преди няколко години Учителят по свръхсетивен начин внезапно и в упор - гледайки го в очите - попита един човек: "Какво искаш?", на което веднага получи отговор: "Любовта"! Такъв отговор е възможен, ако от предните си животи човек е проверил донякъде на дело смисъла на думите, които Учителят изрича на 29.01.1922 г.: "Христос е най-силното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина", защото Любовта съдържа всичко в себе си, а Христос е самата Божия Любов във върховното й проявление. Затова и толкова братя и сестри страдат повече от необходимото, поставяйки си цел, различна от горепосочената. Има един около 60-годишен брат, който на външен вид изумително прилича на Учителя. Този брат се стреми в живота си да върши само добрини на хората. И ги върши непрекъснато, но много често резултатът е неблагодарност за стореното добро или дори подхранване на злото с извършеното добро. Защо е така? Учителят казва: "Ако умът не слуша сърцето и сърцето не слуша ума, работата не върви добре". В посочения случай действията не са преминали през ПРАВИЛНАТА мисъл като начало и довеждат до лоши последици - включително и до озлобяване, каквото се наблюдава при въпросния брат. Учителят е ясен: "Разбирането прави човека доволен", до каквото разбиране в известен смисъл се е докоснал например Наполеон. В самотата си на остров Света Елена той често разговарял с ген. Бертран, един от малцината останали му верни и последвали го в заточението. Веднъж императорът попитал: "Занимавали ли сте се сериозно с Исус Христос"? Отговорът на генерала бил отрицателен. "Тогава сте пропуснали нещо много важно. Исус Христос не може да е бил човек като нас. Аз познавам хората. Александър Велики, Цезар и аз основахме световни империи. Докато бяхме на върха на славата си, хората ни се възхищаваха. Когато славата ни залезе, всички ни изоставиха. Исус Христос е завършил живота си на кръста като престъпник. А до днес има най-верните поданици и последователите му се увеличават. Той не може да е бил човек".

По удивително точен начин Учителят отговаря на току-що казаното: "Ще кажат някои, че Наполеон е бил фактор в живота, понеже изменил лицето на Европа. Възможно е да е направил това, но посочете едно конкретно благо, което е внесъл в света и за което да е обезсмъртил името си. Сравнете Наполеона с Христа и вижте какво внесе Христос в света и какво Наполеон. Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света - една основна идея в живота. Наполеон внесе тщеславието. Който иска да владее света, той трябва да бъде силен. Христос казва: "Само разумният, само любещият човек е силен. Такъв човек има власт и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях".

А какво се случи с Антропософското общество след "заминаването" на Рудолф Щайнер? Най-точният отговор вероятно се съдържа в "Призива за помирение", отправен по Коледа на 1942 г. от Мария Щайнер към антропософите. Останали без своя водач, сред тях се проявяват в значителна степен много случаи на самомнение, честолюбие, суетност и т.н. И тя задава въпроса: "Как следва да постъпим, когато една общност - поела пред световната история святото задължение да съхрани и доразвие едно велико дело, без което човечеството е просто обречено - затъне в неразрешими проблеми? Единственият изход е този: Общността сама трябва да вземе решението, че ще превъзмогне себе си ясно и доброволно."

Чудеса стават, "когато моралната субстанция е толкова силна, че тя оправдава чудесата. Как да постъпим, за да спасим нашата морална субстанция? Ние можем да простим! Ние можем да се опрем на девиза: Единствено вярно е това, което е плодотворно!" Думите на Мария Щайнер една нейна съратничка определя два месеца по-късно като "величествени и богати на бъдеще".

Последиците от онова време все още не са преодолени в днешното Антропософско общество, като възникват и нови предизвикателства пред него. ОСНОВНОТО Е ВЪПРОСЪТ ЗА БОДХИСАТВАТА! Имат ли сили антропософите да се справят с всичко занапред? Не всички са готови за това, защото не могат да прилагат на дело едни думи на Учителя: "Изкуство е човек да вижда доброто в живота и да го използва". В нашия живот непрекъснато се изправяме пред потенциално конфликтни ситуации и само качеството на моралната ни субстанция, т.е. готовността ни за истинска християнска прошка, ще определя дали можем да трансформираме злото в добро. А това може да извърши само Любовта, защото прошката е основен Аз-ов акт на Христова любов към ближния и най-вече към "врага". Този акт има четири степени и накратко те са:

1. Най-напред стихват всички отрицателни емоции и поставяйки се на мястото на другия, с мъдрост разбираш защо е постъпил така към теб.

2. Вследствие на разбирането се отказваш доброволно от всякакво кармическо изравняване, което е ключовият момент в акта на прошката.

3. Стане ли той, с удивление усещаш, че обичаш този човек.

4. И накрая констатираш, че винаги ще го обичаш, дори пак да върши лоши дела срещу теб.

Ако не сме способни на горепосоченото, страданията ще бъдат доста често наш спътник. Учителят образно се изразява: "Всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му. Щом го обикне, или се примири с него, то пада от гърба му". И още: " Може без страдание:

1. ако си чист;

2. ако не нарушаваш Божествените природни закони или

3. ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идват отгоре".

Да, огромна част от хората днес са подложени преди всичко на външните страдания, свързани с бит, семейство, професия и т.н. Онези, които са започнали да разбират и опитват посочените три условия, се сблъскват с вътрешните идейно-мистични страдания. Учителят ни предупреждава: "Мистикът не възлиза към Бога, а влиза в себе си и е опасен затова, че който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати". Влизането навътре може да доведе наистина не само до осакатяване, но и до огромна вътрешна луциферическа гордост, прикрита отвън с демонстрирани благост и смирение. Такава виждаме в един човек, излязъл от братството, който смята, че всички велики учители в миналото са негова инкарнация!!!

Но пътят навътре е абсолютно задължителен, защото по думите на Христос, "ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Любовта". А Учителят казва: "Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за обкръжаващите. Що е християнство? - То е да знаеш да плащаш дълговете на хората". И още: "Така, както съвременните хора разбират религията, те се забавляват. Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбере и проучи".

А какви импулси шестват в нашето време? На външен религиозен план така наречените демократични общества - включително и нашето вече, са пропити от един всеобщо приет двоен стандарт, а именно, че не бива да се напада никоя религиозна система в света... освен християнството. Да се окарикатурява Спасителя, да се пишат явни лъжи за Него, е политически напълно коректно, а освен това е много модерно. Ако папата изрече една истина за сатанинската същност на исляма, веднага е заплашен със смърт и безпросветни тълпи в мохамеданските страни изпълват улиците. Но виж, да се разпространява в многомилионни тиражи безумие като "Шифърът на Леонардо", е напълно нормално и всеки днешен празноглавец се изказва за вероятната истинност на явните глупости вътре. Истината е вярна, дори и всички да я отричат, а лъжата е лъжа, дори и всички да я потвърждават. На огромната част от населението на Земята не им прави особено впечатление и не реагират на калта, която се хвърля върху Този, Който единствен като Отца си в последната глава на Йоановото Откровение възвестява: "Аз съм Алфата и Омегата, Началото и Краят". И пак там: "Ето, стоя на вратата и чукам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той - с Мене". Тази врата е сърцето, което според Учителя е единственото "неустроено, неорганизирано нещо в човека". Знаем от антропософията, че то е органът, свързан само с физическото ни съществуване на Земята. Чуват ли хората там гласа на Христос? Отговорът явно е по-скоро не!

А какво става на езотеричен план? Особено забележителни са луциферизирано-ариманическите импулси, идващи от Русия. Традицията на агни-йога мутира във Висарион, в някакво общество "Майтрейя-Буда", в изнесеното от Лариса Дмитриевна и други като нея, но безспорният феномен в края на века бе появата на така наречената "Анастасия". Всеки, запознат с Духовната наука, веднага ще разпознае поредния удар върху Христос, па макар и замаскиран с куп, наглед много хубави, идейни внушения. Тези, които стоят зад това - вероятно КГБ, са се потрудили да заблудят отново руския народ, който по думите на Щайнер няма изградена в достатъчна степен Разсъдъчна - да не говорим за Съзнателна душа, и съответно връзката с Архангела на народа е много слаба, през когото минават общочовешките импулси. Вярно, че бъдещето на света ще се нарича "Славянска културна епоха" и руският народ ще играе основна роля, но засега той е много лесен за манипулиране, видно от разпространението на разработката "Анастасия". Тя ще се провали дори в самата Русия, защото не е в името на Христос и съответно няма да даде плод, а само поредното разочарование, т.е. "тръне и бодили". Аргументи могат да бъдат посочени преизобилно, но ще се ограничим само с няколко: говори се за някаква измислена "ведическа Рус", съществувала преди приемането на християнството, след като е известно, че българите са били по тези земи; отрича се делото на Кирил и Методий и те са обявени за погубители на старата руническа писменост, след като самият Беинса Дуно казва, че те са "светила на славянския род"; отрича се християнството по всякакъв начин, като погледът е към древността. И всичко това е гарнирано с разпалващи въображението "чудеса" на откровено еротичната Анастасия. Но все пак основното послание се крие в идеята за родови имения от по 10 декара, които да станат "територия на любовта", изхранваща хората и носеща им много добри доходи. Държавата, т.е. Путин, трябва да раздаде парцелите за вечно ползване, т.е. с онаследяване. Ето го Ариман, който заедно с луциферическото въодушевление стяга поредната примка около руския народ, с цел бъдещето да бъде осуетено. Учителят ясно ни заявява: "Вие като християни трябва да премахнете частната собственост. Тя е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист, мистик специално, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим". Да си припомняме ли думите на Учителя за мъчението на животните, труда на човека за хляба (както при Анастасия) и БЕЗПЛАТНАТА работа за Бога?! И още нещо: "Истинско постижение е това - да работите усърдно на Земята, за да може невидимият свят да се заинтересува от вас и да ви помогне." А на друго място: "Който разбира живота правилно, той трябва да изучава еднакво и трите свята".

Кой може да го прави всичко това? Само който е воден наистина от велик идеал во Христе, а не от "балона" Анастасия. Има ли днес такива хора? Една жена от Методистката църква във Варна - неизкушена от езотериката, но със силна чувствителност за духовното - след слънчевото затъмнение през август 1999 г. е била с отворено съзнание и както се изрази: "Бог ми показа как изглеждат хората". А те са мъртви Ариманови призраци и много малко от тях светят, т.е. са живи. Такава имагинация е имала и друга жена от Варна с доста силно проявено ясновидство. Защо е така? Първата жена добавя: "Усетих , че светът мирише на сяра". Като чуем за сяра, веднага се сещаме за Михаиловата имагинация. Да си я припомним: през лятото и към есента, цялото физическо-етерно същество на човека е обхванато от вътрешен серен огън, от един процес на вътрешно сулфатизиране, който го превръща в астрално-светещо същество, с огромно значение за еволюцията на Космоса. Но същността на Ариман е много сродна със сулфатизиращите се в нас вещества и змиевидните му форми се провират между светещите хора и се стремят да ги оплетат в своите мрежи, да ги увлекат надолу в едно съноподобно подсъзнателно състояние. Нещо трябва да се направи?! Оръжието на боговете са метеоритните рояци, изградени от космическо желязо, съдържащо мощна лечебна сила. Рояците пронизват със своите лъчи човешките астрални излъчвания и се отразяват в кръвта. Метеоритите падат външно, но лъчезарещото желязо пада вътрешно в нас и се свързва духовно-душевно с кръвта ни, носейки силата, освобождаваща човека от страха, малодушието и омразата. Желязото в кръвта е вътрешната ни връзка с Вселената. С наближаването на Михаиловия празник в човека се забелязват два процеса: излъчване на сяра към мозъка и целият човек изглежда като един призрак от светеща сяра, образуваща тялото на Змея, а отгоре надолу в нас проникват лъчите на метеоритните рояци и можем да видим самият Михаил, издигнал над Змея своя огнен меч, изкован от космическото желязо. Този образ действа в нашата епоха като мощен зов за вътрешно и външно действие, защото резултатите от битката с Ариман ще определят целия бъдещ ход на човешката еволюция. Тази битка без Любов не може да бъде спечелена! Наш е изборът да горим в "сярата", или да послушаме призива на Учителя: "В Любовта ще гориш!" Ако искаме Любовта, тогава и връзката ни с Духовете ще бъде правилна и плодоносна. Защото е казано: "Бог не гледа на лице, а на сърце". Тома Кемпийски го потвърждава: "Бог гледа не толкова делото, колкото подбудата му". И тук му е мястото да се кажат няколко думи за методите, с които са получени новите откровения, изнасяни от няколко години, защото и в тази лекция ще бъдат съобщени нови такива.

В лекцията си "Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят", изнесена на 4.09.1951 г. на Изгрева, Влад Пашов между другото казва: "И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителят казва: "Само умният човек може да обича, защото влиза във връзка с разумния свят, със света на Любовта. За да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме, сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта си. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концентрирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние. При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна, определена мисъл, която прониква в ума ни. Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя", казва Влад Пашов. И още: "Един от най-желаните пътища за връзка е, когато някой от Белите Братя използва частично чрез вселяване някой човек на Земята, за да се прояви. Но съсъдът трябва да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да послужи като проводник. За това се изисква усилена работа." А Учителят пояснява: "Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишените духове." Този език, според Влад Пашов, Учителя нарича ватански и се използва за връзка с духовния свят. "Но човек първо трябва да знае името на духа и да е в онова възвишено състояние на съзнанието, за да издържи на мощните вибрации на едно такова същество. Това е безопасен път, но за него се изисква работа и знание. С този език си служат всички ученици на вътрешната школа" - казва Влад Пашов.

За получаването на откровенията сме използвали както от изброените методи, така и някои други, за които не е нужно сега да се споменава. Но общото правило е, че трябва да съществува предварителната подготовка, та когато откровението дойде, то да бъде ПРАВИЛНО разбрано. Друг характерен белег е, че човек вътрешно "светва", вълнението на душата е неминуемо, прерастващо често в сълзи на благодарност. А как да сме сигурни в достоверността на полученото? Ако има и минимално съмнение в дара "отгоре", можем да бъдем сигурни, че той изобщо няма да ни се даде! За приемането му трябва да има изградено разумно сърце. То знае кое е вярно! Учителят на едно място казва: "Има неща, които трябва да се опитат, има неща, които се приемат и без опит". Ние "видели" ли сме Древния Сатурн, че да вярваме на Щайнер? Присъствали ли сме на Голгота, че да вярваме във Възкресението на Христос? Тези неща или ги приемаш, или ти трябват "научни" доказателства и ще работиш с методите на науката, но не и с методите на Духовната Наука. Когато някой твърди, че едно откровение трябва да бъде обсъждано в група и чак след като групата е убедена в неговата достоверност, да бъде изнасяно пред публика, то аз не знам за такъв метод за връзка с духовния свят. Моментът на Откровението е личен, а всичко останало след това са земни, човешки умувания.

На 20.08.2006 г., сутринта, от Ташла тепе край Варна двама души са наблюдавали в морето ивица, удивително приличаща на Чашата на Граала. В този най-горещ ден от годината, когато на Слънцето и на Хималаите има събор на Духовете, следобеда 10 души се събраха близо до Варна - в един новопостроен дом, в името на Любовта, която е истинското съдържание на Светата Чаша. Както би се изразил Учителя, тези хора не бяха най-добрите, но бяха "най-подходящите да се повикат за дадената минута". Присъстваха 5 мъже и 5 жени от различни градове на България, представители на Бялото Братство, на Антропософията, както и такива, несвързани "институционално" с двете организации. Отговорността пред Христос, моралната субстанция в тях, която се оказа по-силна от междуличностната обремененост, ги събра за общото дело, започнало преди няколко години във Варна. Един от братята каза, че единствено достойно за човека е да се моли за Светия Дух. И Той наистина проговори на символния си език! Бе произнесена Добрата молитва, започваща точно с молба за Духа. По време на молитвата една от жените получи имагинация: първо кръста в латинския му вариант, после редуващи се пентаграм и роза. След края на молитвата десетте направиха медитация, по време на която същата жена "видя" първо гълъб, после око, след това кръст, на който краищата му постепенно се извиха надолу и се превърна в първата буква от Глаголицата - Аз съм. Нека сравнително накратко разтълкуваме символите: легендата разказва, че когато Христос е бил с кървавите рани на кръста, прелетели пчели и от кръвта - както от червени рози, взели мед. Благодарение на Жертвата, кръвта изменила своя химически състав, станала чиста като сока на червена роза. Да умреш в кръста и възкръснеш в розите - това е заложено в символа на розенкройцерския кръст, който пазеше и развиваше тайната на Божествения Аз на човека, дошъл с Христос в Поврата на времената. Какво представлява розенкройцерският печат? На небесносин фон е разположен черен кръст и седем червени рози, символизиращи седемте планети: отдолу - Луна, Меркурий, Венера и Слънце, а горе - Марс, Юпитер и Сатурн, т.е. пътя на човека към Христос през йерархиите. Освен това, всяка от седемте рози символизира едно планетарно състояние и съответно един принцип от седемчленната организация на човека. Засега са разцъфнали напълно две рози, съответстващи на физическото и етерното тяло, които са доведени до съвършенство от творческите йерархии. Третата и четвъртата, т.е. астралното тяло и Аз-ът, са в процес на разцъфване. Останалите три едва са напъпили и ще разцъфтяват в бъдещите епохи, за да стане човек десетата йерархия и Венец на Сътворението, поставен засега върху кръста на световната еволюция. Излизането от кръста, т.е. четворката, към розата, става по пътя на пентаграма. Казваме към розата, защото споменатите седем рози са екзотерично стоящи върху розенкройцерския кръст, но има в центъра една езотерична - осма роза, символизираща тройното слънце, което е Христос, т.е. Любовта. Само разцъфтяването на тази роза те прави истински пентаграм, истински човек на Любовта. През такъв човек може да се изявява Светият Дух (гълъба), чрез който Христос се роди в Исус, за да ни изяви пълнотата на Бог-Отец (окото), която бе проявена изцяло на Голготския Кръст чрез пълната жертва на Христовия Аз в Аз-а на Бога, символизиран със ЗНАКА НА ЗНАЦИТЕ - АЗ-СЪМ, поставен в началото на глаголицата. Тази буква човеците тепърва ще я усвояват и тогава Светият Дух няма да действа през тях в старата си форма на "гълъба", а в напълно обновена, Михаилова - Аз-ова форма, за да превърнем Земята от Космос на Мъдростта в Космос на Свободата и Любовта. ДОСЕГА КРЪСТЪТ БЕ ЗНАКЪТ НА ЧОВЕКА и в бъдеще той ще си остане основен знак за всеки, неприемащ Христос и изоставащ в своето развитие. Днес е времето, в което Спасителят трябва да бъде разбран и приложен на дело като Аз съм, за да може човекът - пентаграм, да се сраства с макрокосмоса, но не по древния Соломонов начин, символизиран с шестолъчната звезда на Давид, а по един Аз-ов начин, обновявайки основно и смисъла на хексаграмата. Определено е Любовта да излезе от България и неслучайно символът на нашата страна е червената роза, която е и логото ни за пред света, но светът изобщо не подозира какво се крие зад нея. Ако човек се отвори за Христовата Любов, той се отваря за Живота и Живата Разумна Природа му разкрива толкова вълнуващите си и ГРАДИВНИ тайни, за една от които ще стане дума след малко.

На срещата от 20.08.2006 г. една сестра каза: "Тук е много българско", а други двама усетиха в тази обстановка на общностност - на етерно единство, че има особено тясна връзка между Архангел Михаил и Архангела на българския народ. Въпросът: кой е Архангелът на българите стои отдавна, но за отговор едва сега му дойде времето.

Точно преди 100 години, на 14.08.1906 г. Учителят призовава във Варна 10 души. Числото 10 е съставено от 1 и 0, представляващи съответно духа и материята, и означава пълнота, пълно проявление. След като ние, човеците, станем десетата йерархия на Свободата и Любовта, Дървото на Живота ще бъде изградено изцяло. "Числото десет представлява един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си", казва Учителя. Тези 10 човека са призовани тогава лично от него, за да участват в провеждането на първия събор на Синархическата Верига на Бялото Братство на Земята. Думата синархия означава съвластие, съвместно управление на пробудени хора и духовете от Дървото на Живота. А за понятието Верига Учителя дава следното обяснение: "Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов. Както се казва в Библията: "И привлякоха ви с нишките на Любовта." Всякога, когато сте в мъчнотии, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да вземе защита от нея, защото е немислимо сами да воювате. Обръщането към центъра на Веригата, значи обръщане към Господа за помощ. И ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня..."

От 15 до 17.08.1907 г. се провежда втория събор на Веригата, като на 16 август в 6 часа сутринта Учителя казва: "Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. Вие не сте най-добрите, но сте най-подходящите да се повикате за дадената минута. У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание - ще искате всякой да излезе най-напред. НО аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях".

На третия и четвъртия Варненски събори от 1908 и 1909 г. Учителя дава и основни закони и символи на Веригата, като чашата (Граала), хвойновата тояжка - символ на трите свята на битието, и камата - символ на християнизирания Аз. Но за целите на настоящото изложение нас особено силно ни интересува един акцент от тези събори.

В протокола от 14.08.1906 г. пише: "Присъстваха тримата Невидими Приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на Славянството. Тия трима Приятели носят и името "Все". "Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военноначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при Маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно."

На 16.08.1907 г. Учителя казва: "Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени за учители..." На 17.08.1907 г. казва: "...ще призовавате имената на тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: "Господи Исусе Христе, Йехова Елохим; Утешителю, Дух Святий - Адонай". На 19.08.1907 г.: "Приятелите си отидоха. При заминаването си Приятелите ни казват: "Да пребъде благословението Ми през цялата година върху вас". На 09.08.1908 г. Учителят казва: "Тази година ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата". И още: "Един от нашите Приятели, които присъстваха лани (т.е. 1907), сега присъства в Русия и Англия, вторият - в Турция, а третият - Христос, Който е и ръководител на Веригата, присъства тук". На 10.08.1908 г.: "Тази година Христос, ръководителят на Веригата, ще присъства цяла година с нея и няма да я остави". А буквално на другия ден казва: "Като вече се свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще са вече впрегнати и няма да бъдат вече между вас". На 16.08.1909 г.: "Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата".

Особено вълнуващо протича краят на този ден, когато при Господнята трапеза след преломяването на хляба Христос се обръща чрез Учителя към присъстващите: "Аз съм, Който Съм ви водил в миналото, Аз Съм същият, Който ще ви води и в бъдещето. Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения - ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината и с живота си, и с делата си, щото, като ги видят хората, да прославят Неговото Име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя". А след като Учителят взема чашата, Христос продължава: "Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моят Дух, Който работи във вас, Който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени".

На 19.08.1909 г. Учителят казва: "Обръщайте се към Господ, наречен Емануил", а на 20.08.1909 г. завършва: "И помнете, че това, което четете от книгите, ще го разберете по един начин, а това, което ви се даде от Духа, ще го разберете по СЪВСЕМ ДРУГ НАЧИН". Какво ни даде Духът, та трябваше да бъдат цитирани толкова много извадки от протоколите на четирите варненски събора? Отговорът се крие в изречението от 1906 г.: "Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при Маврийския дъб..." Малко преди това Учителят говори за Емануил, Михаил и Гавраил, като Емануил е "Все", т.е. Господ Христос. При Авраам, пред дома му край дъбовата гора, не идват "ангелите" Христос, Михаил и Гавраил, а архангелите Михаил, Гавраил и РАФАИЛ, които са тримата НЕВИДИМИ ПРИЯТЕЛИ, присъстващи на съборите. Като глава на Великото Всемирно Бяло Братство Христос винаги присъства навсякъде чрез подчинените си духове. Но защо Учителят съвсем съзнателно премълчава името на Архангел Рафаил? ЗАЩОТО ДНЕС ТОЙ Е АРХАНГЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! Той беше Духът, който събра в Името на Христос и онези 10 души на 20.08.2006 г., за да бъде създадена НОВА Синархическа Верига на Земята, но сега БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА ЖИВ УЧИТЕЛ СРЕД ТЯХ. Който занапред ще направи в Аз-а си синтеза между Антропософията и Учителя, ще става халка от нея и така КОЛЕКТИВНО Веригата ще може да се противопостави на инкарнирания Ариман (Антихриста). Индивидуалното изправяне срещу него е във възможностите само на онези "халки", които ще преминат през Посвещението и ще станат Учители на човечеството.

Кой е Архангел Рафаил? Четири могъщи Архангела стоят в мировото пространство в четирите страни на света, образувайки космически кръст. Те движат и управляват мировите процеси, сменяйки се в хода на всеки космически ден. Те са прасилите, които в Космоса и в човешката душа се отразяват в трите сили: мисъл, чувство и воля. Тъй като четвъртият от тях управлява четвъртия рунд в Земния еон, наречен "минерално царство", той е най-могъщ и съвършен от четиримата, защото съдържа в себе си силите на останалите трима, привежда в равновесие действието на техните сили на Земята, вплитайки в тяхното действие своята сила. Чрез него могат да бъдат видени и разбрани другите три образа. До Голгота смисъла на Земята бе на Слънцето и затова четирите образа бяха инспирирани и служеха на Великия Дух на Слънцето, т.е. на Христос там. В древността хората почитаха най-вече четирите празника, стоящи като годишен кръст и свързани с четирите основни фази в дишането на нашата планета, т.е. с макрокосмическия й живот. Тези празници са лятното и зимно слънцестоене и есенното и пролетно равноденствие. Когато в Поврата на Времената Христос слезе и се съедини със Земята, Той промени основно тяхната същност, променяйки и задачите на четирите Архангела. На Север стои Уриил, който е особено свързан с развитието на Сатурн (има се предвид стадия на повторение на Древния Сатурн в Земния еон) и с физическото ни тяло, чийто зачатък бе развит тогава. Възвишеният му, строг образ, свети с небесносиня светлина, която е по-слаба от останалите три. На Запад стои възвишения, пълен със сила, образ на Рафаил, светещ със златиста светлина, защото той е свързан със Слънчевото развитие и етерното тяло на човека. От Юг ни гледа възвишения, изпълнен с Любов образ на Гавраил, блестящ със сребриста светлина, защото е особено свързан със Старата Луна и астралното ни тяло. А от Изток излъчва своята розова светлина могъщият, победоносен образ на Михаил, възвестяващ бъдещето, което става настояще. Бъдещите планетарни състояния ще се ръководят по-иначе. В своите взаимовръзки тези три оставащи рунда образуват не кръст, а триъгълник, сияещ със златна светлина. Тъй като Михаил ръководи изработването на човешкия Аз, под неговото влияние и с Христовата Сила човек ще може да израсте от своята четиричленност до висшата си троичност. Вън от човека, в Космоса, тя вече съществува и само трябва да я привлечем към себе си, за да стане тя наша вътрешност. В земното развитие Аз-ът става посредникът, чрез който силата на висшата троичност се открива и озарява трите ни тела. Символът на Аз-а на езика на Боговете е първата буква от глаголицата, в която е закодирана както човешката четиричленност, така и висшата троичност. Не случайно един от присъстващите на срещата от 20.08.2006 г. разказа за своя имагинация, в която е видял Архангела на българите на кон, т.е. мисълта, без която не можеше да бъде развит Аз-а. Но другото - силата, стояща зад тази имагинация, не му е била демонстрирана, защото няма да я издържи. Тя е силата на златния триъгълник, изливаща се от Аз-а на Бога, и е достъпна само за Посветените, които на дело претворяват думите: "Не аз, а Христос в мен".

Откога Рафаил е Дух на българите? Знаем от Антропософията, че има седем главни Архангела, които не само периодично се редуват като Духове-Водачи на човечеството, но отговарят и за различните Интелигенции. Рафаил е един от тях и периодът на последното му властване бе от 850-та до 1190 г. Всички Архангели задружно управляват космическата интелигентност, но над тях винаги управлява Михаил, от което следва, че човешката интелигентност произлиза от него. Но към 8-9-ти век, т.е. точно по времето на управлението на Рафаил, настъпи еманципация на планетарните интелигенции от Слънчевата - управлявана от Михаил, и поводът бе увеличението на слънчевите петна, показващи стареенето на слънцето. Учителя има много интересно изказване по този въпрос: "Ако съвременните хора знаеха какво означават слънчевите петна, главите им преждевременно биха побелели от ужас. Мнозина пък биха изгубили ума си от ужас". Вследствие на разделението не само шест Архангела застанаха в опозиция на Михаил, но настъпи и разкол сред Ангелите, довел до хаос в кармическите връзки и като резултат социален и икономически хаос по-късно на Земята. Икуменическият събор от 869 г. бе само първото следствие от кармическия хаос, настъпващ сред хората. И точно тогава започна управлението на Рафаил! Какво бе предприето "отгоре" като противодействие? Духът Елохим (Елохил), който е "поставен от Господ да пази Българския народ и цялото Славянство", извиква "открай небесата двамата братя, светила на Славянский род", за да ни донесат "Словото на Истината и Словото на Живота", и научат на пътя, по който да възлезем във "Вечната Виделина", която той самият обитава. Това са братята Кирил и Методий, дали Глаголицата не само на българите, но и на цялото човечество, за да се доближим и станем едно със Словото. А Словото е Христос, който е най-висшето проявление на Божията Любов, Мъдрост и Истина, т.е. златният триъгълник, към който ще израстем. Пътят натам минава през Аз-Съм и затова първият текст, който Кирил написва на новата писменост и под знака на Аз-Съм, бе "В началото бе Словото...".

Каква е ролята на Рафаил? От 850-та година той стана не само Дух-ръководител на човечеството, но ОТТОГАВА е и Архангел на българския народ. Преди това българите са имали друг Дух-водач. Дали Рафаил се крие зад образа на "Елохим", засега не знаем. В 1906 г. на събора във Варна, за тримата Приятели Беинса Дуно казва, че "са покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството." Елохим също е определен като такъв! Когато той ни поема под своята върховна закрила, ние сме "отвратителни" наглед и всеки се отвращава от "грубото ни сърце". Когато Рафаил ни поема, вече са били изминали осем века от Голгота и знаем какви са болярите, че да се стигне до Борисовата жертва, инспирирана пак от Елохим (или Рафаил)! Жертвата на Борис е истинска Аз-ова проява и СЛЕДСТВИЕ на Глаголицата, която е началото на изцелението на българския народ и по-нататък на човечеството. Рафаил е онзи дух, който стои в дълбока връзка с изкуството на изцеляването, на лечението. През последната му епоха зад кулисите на външната история са се спасявали някои морални качества. Кръстоносните походи бяха израз на волята да се излекува човечеството от материализма, заплашващ го както от страна на мохамеданството, така и от католицизма. Рафаил е инспираторът за търсене на духовния Изток, за да бъде намерена Христовата Мистерия. Тогава особено дълбоко са разбирали Евангелието на Лука - Евангелието на изцелението. Разбира се, Христос не може да бъде намерен чрез външната сила на меча, а чрез меча като Аз и може би затова Калоян разбива кръстоносците.

Рафаил е свързан с интелигенцията на планетата Меркурий. В древността под Меркурий се е разбирало архангелско същество и това е точно Рафаил с жезъла на Меркурий. В астрологическия знак на Меркурий са съединени Слънцето, Земята и Луната. "Меркурий е символ на разсъдъка, защото благодарение на отделянето на Слънцето, а после и на Луната от Земята, възникнаха условия, среда, необходима за развитието на разсъдъка, на Аз-а", казва Щайнер. Самото Земно развитие се дели на Марсова и Меркуриева половина, разделени от Христос в Поврата на Времената. Марсовата Беинса Дуно я нарича "Израил", т.е. излизане от Рая, и е свързана с инволюцията, а Меркуриевата - "българин", т.е. връщане в Рая чрез еволюция. Двете половини се свързват от Христовата Любов. Рафаил с жезъла на Меркурий, символизиращ Мъдростта, може да изцелява с Христовия Принцип на Аз-а. "Любовта е резултат от новородената в Аз-а Мъдрост", казва Щайнер. Самият жезъл (Кадуцея) представлява две змии на доброто и злото. Едната е черна и символизира инволюцията, а другата е бяла и е свързана с еволюцията. Преплитайки се, те ни дават знание и за седемте степени на съзнание, които ще преминем от Стария Сатурн до Вулкан. Истинският смисъл на жезъла е, че той чрез познание (Меркурий) ни води към преодоляване на злото със собствената ни Аз-ова сила.

През Меркуриевата половина лицето на Христос е Михаил, станал след 1879 г. окончателно Архай. Каква е връзката му с Рафаил, усетена от двама души на срещата на десетимата през август 2006 г.? Както бе казано вече, в древността хората празнуваха четири основни природни празника. След Голгота свързаният с лятното слънцестоене Уриил, е покровител на Йоановия празник; свързаният с Михаил празник на есенното равноденствие след 1879 г. окончателно се превърна в Михаилов празник; свързаният със зимното слънцестоене Гавраил стана покровител на Рождество, а свързаният с пролетното равноденствие Рафаил е покровител на централния празник в Космоса - Пасхата. Рафаил е пролетен дух, циркулиращ около Земята, който през есента създава силите на човешкото дишане. Така че във времето, в което Михаил се явява космически дух, космически Архангел, по това време Рафаил регулира, благославя и действа в цялата човешка система на дишане. И тук се съдържа голяма тайна: всички изцеляващи сили първоначално пребивават в човешката система на дишане. В никоя друга система няма изцеляващи сили, а те самите са длъжни сами да се изцеляват. Всички тайни на изцеляването се явяват в същото време тайни на дишането, действия на Рафаил, които през пролетта са космически, а през есента проникват в нашето дишане. Да си представим следната картина: в прехода от лятото към есента, горе е образът на Михаил с активен, деятелен, насочващ поглед, желаещ да гледаме не в себе си, а навън, в света. Той държи в ръката си меча, изкован от космическо желязо, по начин, показващ на човека неговия път. А отдолу дълбокомислено гледа Рафаил, който пристъпва към нас и ни носи изцеляващи сили, разгорени от него преди това в Космоса. Рафаил се опира на жезъла на Меркурий, опира се на вътрешната сила на Земята. Такова е взаимодействието на Михаил в Космоса и Рафаил на Земята.

Когато отиваме към пролетта, то Рафаил е отгоре с жезъла, станал сега във въздуха подобен на огнен, блестящ в пламъци Змей. Той повече не се опира на Земята, но сега са му нужни силите на въздуха. Всичко, което като огън, вода и земя съществува в Космоса, той сякаш го смесва, привежда във взаимодействие, за да го превърне в изцеляващи сили, действащи и тъчащи в Космоса. А долу към човека пристъпва Михаил, който тогава е особено видим с неговия насочващ поглед към света и който охотно би взел със себе си погледа на човека. Така през пролетта Михаил завършва Рафаил и стои близо до човека.

Рафаил ще бъде отново Дух-водач на човечеството приблизително в началото на Шестата културна епоха, наречена Славянска. Дотогава достатъчно човешки души трябва да са преминали през Християнското посвещение и станали "българи". За целта връзката с Архангела на народа е особено важна, защото той работи в етерното ни тяло, където днес е битката за Етерния Христос, Който ще бъде виждан на астрален план. Как да се свържем правилно със своя народностен дух?

Светът на Архангела се състои от възприятия на астрален план, в които се съдържат определени центрове. Тези центрове са отделните човешки Аз-ове - обкръжени от аури, които са като някакви средоточия, възприемани от него и както ние обработваме външния свят с инструменти, така и човекът се явява поле за действие на духа на народа. По начало висшите духове се свързват чрез нас със земното развитие, иначе не биха имали каквато и да било връзка с него. Ако човек чувствено възприема външния свят със Сетивната си душа, това не е важно за Архангела, защото той не е деятелен в тази област. Даже частта от Разсъдъчната душа, отговаряща за реакциите на външните усещания, няма значение за него. Това, което се нарича външни причини, което човек преработва със своя разсъдък и преживява в душата, не е за него. Духът на народа среща хората, изпълнени с вътрешна активност и притежаващи богато вътрешно съдържание, и те му правят много интензивно впечатление. Другите той ги намира за вяли, летаргични, с бледо душевно съдържание. Както ние възприемаме света с душата си като топъл и хладен, така и хората са топли и хладни в полето на възприятие на Архангела и съобразно с тази картина, той може да работи за тях, осъществявайки онова, което идва от неговата индивидуалност за развитието на народа. Идеалите към изкуството, архитектониката, прекрасното, моралните идеали живеят в определена част от Разсъдъчната и Съзнателната душа и ТАМ прониква Духът на народа. Тези идеали са невъзприемаеми външно, но така или иначе изпълват човека и го запалват, стават част от неговия живот. След като душевният живот на Архангела проникне в тези части от човешката душа, оттам се издига в човешкия Аз, който се разпростира в света на висшите царства. Така Архангела може вече да работи чрез свободните човешки Аз-ове за изпълнение на мисията на дадения народ. За българите тя е възможно най-висшата: да излезе оттук Любовта - смисълът на Земния еон. Рафаил е свързан с Меркурий, с живака, с жълтия цвят и със Светия Дух. Само живакът днес е течен метал, а в бъдеще всички метали ще трябва да ги стопим и одухотворим със силата на Светия Дух, Който ни открива единствената сила, способна да го направи, и това е Любовта. От нашата епоха на Съзнателната душа и преход към силите на златния (жълт) триъгълник човек започва да добива влияние над съдбата на Архангела, ако се издигне до способността да "люби врага си". Ето как връзката с него става двояка: ние излъчваме Любов и го захранваме, а той чрез нас проявява богатството на своята индивидуалност. Колко е богата тя, тепърва ще узнаваме и изживяваме, като имаме предвид, че Рафаил е свързан особено силно със Старото Слънце - когато всички архангели ставаха "човеци" и Христос се свърза със съдбата на нашата Слънчева система - а днес е в тясна връзка с Пасхата, в която се крие отговорът на всичките ни въпроси за бъдещето. Отговорът им може да бъде получен единствено чрез знака на знаците - Аз-Съм, който днес е емблема на една партия в България и ако нейният водач издържи на мощните му вибрации, България ще тръгне нагоре към Духа. Този човек е доста далече от езотеричното разбиране на процесите, но е първият в политиката, за който си личи, че го води нещо отвътре. Дано да издържи!? Защото днес битката за всяка душа е от изключителна важност и особено за онези, станали част от Веригата. Започне ли да "ръждясва халката", тя веднага отпада. Времето е за Човеци-Герои, годни да се издигнат до висотата на Свещения Граал и пият от съдържанието му, което е Любовта на Отец, изявена чрез жертвата на Христос. Ето защо Учителят казва: "Ако не можем да почувстваме Христовата Любов към нас и нашата към Него, не сме християни, не сме човеци, не сме нищо!" Превръщането в "нещо" става единствено чрез Аз-а и изисква докосването и приемането на една друга тайна на Чашата - тайната на отразения Христов Аз в съвременните истински Посветени на Граала, за което сме говорили и по-преди. А Посветен днес се става, ако преминеш през много изпити "во Христе", но като НАЧАЛО трябва да се разберат едни думи на Р. Щайнер: "За да бъдат намерени истинските извори на Християнството, ние виждаме как действат съвместно потокът на Майтрейя-Буда и западният поток, който се е присъединил в началото на 13-ти век към Християн Розенкройц". Днес това е Аз-овият синтез на Антропософията и Учителя и който го направи, ВЕЧЕ Е В ПЪТЯ И МОЖЕ ДА СТАНЕ УЧЕНИК, служейки на Христос. Този път води през деветте йерархии божества към Светата Троица и към единението в Бог-Отец на Вулкан. Може би затова Учителя казва, че "важното число за българина е 31". Ако той не намери пътя, попада в нещастието, в мрака, в бездната на нароченото за фатално число 13, което е резултат от неправилното употребяване на двуострия меч. А пътят към Аз-а е да тръгнеш с кръста си към Голгота и ако не го направиш, както казва Тома Кемпийски, "неминуемо ще намериш друг - може и по-тежък". В "Деяния на Апостолите" Спасителят казва за Павел: "И Аз ще му покажа колко трябва той да пострада за Мое Име". Така пострада и Петър, който чу призива на Христос към него и цялото човечество - "Следвай Ме", за да увисне, както гласи легендата, надолу с главата на кръста, считайки себе си за недостоен да умре като своя Господ. А Лазар, който след посвещението стана Йоан, се превърна в Апостол на Любовта и стигна до най-дълбокото разбиране на Христовата Мистерия. Ето защо Учителя е категоричен: "Ако искате да бъдете ученици на новото учение, вие трябва да имате СМЕЛОСТТА на Павла, СМИРЕНИЕТО на Петра и ЧИСТОТАТА и ЛЮБОВТА на Йоана"! Тогава човек започва на дело да прилага най-великото откровение, изпълващо Сътворението: "Бог е Любов".

В ИМЕТО НА НЕЯ, ДА БЪДЕМ ЗНАК, ДА БЪДЕМ АЗ-СЪМ!

08.10.2006 г.
гр. Варна

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2008, № 2 (99)