ПЪТЯТ НА ЖЕРТВАТА

Димитър Мангуров

web

“Няма по-възвишен образ от изправения на Голгота Кръст”. С тези вълнуващи думи великият Христов Пратеник - Рудолф Щайнер, по един категоричен начин, насочи нашия поглед към най-високата точка в Сътворението - Жертвата на Логоса. А на друго място пояснява: “Христос щеше да постигне Своето развитие и в случай, че бе минал по път, далеко стоящ от човечеството. Той извърши нещо такова, от което Сам съвършено не се нуждаеше. Това бе постъпка на Божествената Любов! Ние сме длъжни да разберем, че никое човешко сърце още не е в състояние да усети тази интензивност на Любовта, която беше необходима на Бога, за да приеме ненужното за Него решение и действено да стъпи на Земята в човешко тяло”.

В дохристиянските времена най-висшето благо за човека е било да се достигне безсмъртието на тялото. А да го пожертваш за друг, пък бил той и кръвно свързан с теб човек, е означавало изразяване на висшата любов. В Християнството най-висшето благо става самата Душа, т.е. човешкият Аз, който, като НОСИТЕЛ на индивидуалното безсмъртие, от самото начало се поставя в центъра на християнското съзнание. Затова християнската Любов стои безкрайно по-високо от древната, понеже е способна да пожертва не само безсмъртието, но и самия му носител - собствения Аз, за да го получи отново като безсмъртен Аз от Самия Христос. Само Христос може да ни го даде, защото по думите на Учителя, изпълва всички “междини” между човека и Бога и държи “нишките”, свързващи нашата душа със Създателя. Рудолф Щайнер ни посочи: “От прадревната родина на Душата се спусна Космическият Христос, за да поведе натам човешката Душа”. Къде е тази “родина”?

Има 7 жизнени, безименни, неизразими тайни, за които в миналото се говореше само в окултните братства, а днес за тях може да се говори и екзотерично. Те са:

1. Тайната на бездната

2. Тайната на числата

3. Тайната на алхимията

4. Тайната на смъртта

5. Тайната на злото

6. Тайната на Словото

7. Тайната на Божественото блаженство

За изключителната им дълбочина можем да посочим например едно изречение от Учителя: “Причината за падението на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни!” Но последната е скрита най-дълбоко и може да бъде разбрана единствено чрез Словото, което излезе от нея - от Любовта, за да я донесе на човечеството. Любовта е истинската родина на човешката душа и тя се постига единствено по ПЪТЯ НА ЖЕРТВАТА, чийто най-висок връх виждаме на Голгота. Учителя поясни: “Ако Христос не беше пил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо”. А Владимир Соловьов ни откри пътя натам: “Когато човешката душа се напрегне да гарантира собственото си битие, тя неминуемо се обръща към историческия Христос”. Първият БЕЛЕГ, по който може да се разпознае дали някой наистина е тръгнал да става Човек, е доколко погледът му е насочен към Голгота. Постепенно този поглед ще се превърне в постоянна вътрешна мярка за еволюцията на собствената му душа. Щайнер го определи много точно: “Няма по-подходящ символ за Пасха от този, че цялата душевна съдба на човека е разпъната от материалистическия светоглед”. Той е толкова силна отрова, че дори не си даваме сметка, доколко ни е проникнала, предизвиквайки цялата вътрешна борба в нас. Само Христовата Сила може да я изкорени, за да достигнем покоя на душата си. Учителя ни обещава: “Колкото по-добре познавате Христа, толкова повече ще се осмисли вашият живот. По времето на Христа хората не са били тъй чувствителни. А сега страдат повече. Истинското страдание е моралното, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във ВАС. И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите.” За какво са ни тези познания? Учителя продължава: “Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем, да се освободим от голямото налягане - от налягането на света.”

“Налягането на света” нараства с такива темпове, че само апокалиптична нагласа за живеене може да ни освободи от него и да станем ВЪТРЕШНО свободни. Щайнер казва: “Ако човек изпитва склонност, интерес към Мистерията на Голгота, в неговото етерно тяло влиза съдържанието на Апокалипсиса. Събитията, за които се говори в Апокалипсиса на Йоан, ще дойдат. Но друго нещо е КАК ще протекат - в смисъла на замислената от Боговете еволюция или противоположно на нея”.

Отровата на материализма е поразила всички. Веднъж Айнщайн попитал: “Интересува ме как Бог е създал Вселената. Всичко друго са подробности.” От този въпрос ни гледа Ариман, защото истинският въпрос е: ЗАЩО Бог е създал Вселената? И отговорът е в Любовта. Един американец пък си призна: “Казват, че нямало безплатен обяд. Вселената е най-големият безплатен обяд”. Въпреки нотката на благодарност и тук прозира нагласата на човека да третира Сътворението като обект за колонизиране и консумация, а не като проява на Божията Любов. Тази нагласа се подхранва непрекъснато.

Отвсякъде ни убеждават, че всичко зависи от нас, но центърът на внушението е тотално изместен. Защо е толкова важен човекът? От телевизията ни подмамват да гласуваме за какво ли не, обещавайки ни илюзорно щастие. Важното е да се вдига постоянен шум и “далаверата” да върви. А къде е Христос? Дали е само далечен спомен, превърнат в търговия с икони и кръстчета, декориращи дори бандитски палати и мазни вратове?! Щайнер отговаря: “Христос-Исус - това е Живото Слово. Всички същества на природата се сливат в човека и образуват в него Слово. Такъв е Аз-ът в човека - Исус Христос. Човек става едно с Христос, ако вътрешно е преживял, че целият свят се слива в Него”. Учителя го потвърди: “Христос обединява нещата в Себе Си”. Но поясни: “В Библията не е Словото. Ти като четеш, Словото ще дойде отпосле, ОТВЪТРЕ. Тук са само символи, при буквално разбиране на текста, какво ще разбереш?” А за своите беседи каза: “Всичко, което се дава в беседите, не е само в думите. Много работи остават запечатани. Само който ги е ПРЕЖИВЯЛ, възприема тези работи”.

Да, всяка епоха трябва да преживява Христос по РАЗЛИЧЕН начин и особено Мистерията на Голгота. Ако някой, за да не наруши “удобството” си, отблъсква възможността да приеме възвестяваните му духовни истини, може да бъде уверен, че още в този си живот е създал условията, които в бъдещата инкарнация въобще ще му попречат да ги приеме. Вярно е, че е невъзможно да се навакса пропуснатото в предишните ни инкарнации в древна Индия, Египет и т.н. Тогава не притежавахме абстрактно мислене, но наличието на ясновидство ни позволяваше да знаем законите на духовния свят и да ги изпълняваме инстинктивно, поради което, общо взето вярно, използвахме въплъщенията си.

Работата е там, че сега, в нашето време, възникват първите човешки инкарнации, когато можеш да изпуснеш нещо съзнателно, по СОБСТВЕНА вина, което в бъдещите животи изключително трудно може да се навакса. Щайнер е категоричен: “Грях е да се противиш на духовната Мъдрост. Това е грях СРЕЩУ Светия Дух”. Знаем от Евангелието, че той не се прощава! И тук възниква въпросът: всички хора една и съща Мъдрост ли трябва да изповядват? Щайнер отговаря: “Отмиращите раси на Изток още се нуждаят от източното учение. Западната езотерична Мъдрост е предназначена за бъдещите раси.” А Учителя допълва: “Христос дойде за бялата раса.” От “бялата” раса ли искаме да бъдем? Ако е така, то Духовната наука ни казва, че най-важното, което не трябва да изпуснем, е разбирането на Христовите жертви и началото на Неговото етерно появяване в 20-ти век.

За Второто Пришествие на Спасителя работят много духове, но централно място заемат три изключителни същества: Натановата Душа, Видар и Михаил. Преди слизането Си на Земята, Спасителят извърши три Космически Жертви чрез Натановата Душа, чието микрокосмическо повторение виждаме, когато малкото дете се учи на изправен вървеж, говор и мислене. По-късно Натановата Душа премина като отблясък през Кришна и в Поврата на Времената слезе на Земята за ЕДИНСТВЕНАТА си инкарнация. Благодарение помощта на Буда и Заратустра и особено на съединяването си с Макрокосмическия Аз на Христос, това въплъщение й бе напълно достатъчно да се превърне в първообраз на човека, ИЗЦЯЛО пронизан от Христос. Тази незасегната от грехопадението душа, бе истинският представител на Мировата Душа и затова Христос се свърза точно с нея.

След Голгота тя стана носител на ЧАСТ от Христовото Съзнание в близката до Земята свръхсетивна сфера, т.е. в сферата на Ангелите. Като душевна обвивка бе Натановата Душа за това Съзнание, светейки с мощна астрална Светлина, която Павел имагинативно видя пред Дамаск и временно ослепя. Можем само да си представяме колко силна е била тази ангелска Светлина, предизвикана от Христовото Съзнание в Натановата Душа, ако имаме предвид думите на Учителя: “Мнозина са виждали Ангели, но малцина са устоявали на техния поглед.”

Разбира се, след Голгота, Натановата Душа само ЗАПОЧНА да се издига в сферата на Ангелите, което въздигане и превръщането й в ангелско същество завърши до голяма степен в началото на 20-ти век. Но преди това бе Втората Голгота, в края на 19-ти век, когато Христос бе разпнат отново, но този път не физически, а духовно. Спасителят прие в Своето Същество тъмната сфера около Земята, образувана от преминаващите след 16-ти век, през прага на смъртта, човешки души, поели на Земята в себе си чисто материалистични импулси. В резултат Неговото Съзнание в Натановата Душа бе “разпнато” и угасна астралната Светлина, която Павел бе видял.

Христовото Съзнание възкръсна обаче сега като ново в ЧОВЕШКАТА сфера. Астралната светлина мина през смърт и възкресение и се разгоря в душите на хората, в техните етерни тела като ЕТЕРНА Светлина, способна да пробуди човека към живот в чисто духовни мисли. Това са мислите на Духовната наука, които до голяма степен не зависят от активността на физическия мозък и постепенно ни водят към съзнателно, непосредствено преживяване на Христос. Но какво се случи със самата Натанова Душа?

При Първата Голгота тя преживя смъртта и Възкресението като напълно пронизана от Силите на Христовия Аз и, благодарение на това съучастие, стана носител на Неговото Съзнание в ангелската сфера. Тогава пожертва физическото си тяло, а сега Христовото Съзнание и с тази пета жертва премина през период на БЕЗСЪЗНАТЕЛНОСТ в духовния свят. От това състояние след известно време я пробуди Христос, но не чрез съединяване със Силите на Неговия Аз, а чрез Силите на следващия Му - по-висок член - Духът Себе, заедно с който Той, в Поврата на Времената встъпи в земното битие. След това второ възкресение във висшите светове, тя е длъжна ОТНОВО да създаде за Него Светлинна обвивка. Но днес Христос преминава през човечеството в етерна форма и затова светлинната Му аура трябва да бъде по-различна. За нея ще говорим по-нататък в изложението, а засега ще кажем, че събитието край Дамаск бе само началото, което ни показа Натановата Душа като великият първообраз на човека, възприел Христос напълно в астралното си тяло и създал за Него обвивка от сияеща астрална Светлина.

В Шестата културна епоха тя ще изяви пред света първообраза на човека, възприел Христос в етерното си тяло и създал за Него нова обвивка от всички планетарни и слънчеви сили на долния Девакан. И накрая, в седмата културна епоха, тя ще изяви първообраза на човека, възприел Христос чак до физическото си тяло и ще изгради за Неговия Макрокосмически Аз звездна одежда от силите на висшия Девакан.

Но нас ни интересува особено много ДНЕШНАТА дейност на Натановата Душа във връзка с Етерния Христос. За целта трябва да се запознаем с Видар - нейният нов “покровител”. В трите дохристиянски жертви тази длъжност заемаше Архангел Михаил. По време на четвъртата земна жертва тя остана сама, а Михаил бе в Слънчевата сфера. След 1879 г. той окончателно се издигна в ранг Архай и сега покровителството над Натановата Душа в духовните светове се упражнява от Видар. Той бе Ангела-Хранител на Буда до неговото възнасяне в шестото предхристиянско столетие, когато Буда завърши инкарнациите си на Земята, изграждайки своя Дух-Себе, а Видар своя Дух-Живот. Но Видар ЖЕРТВЕНО остана на степен Ангел, изчаквайки в “неизвестност” своя момент, когато да “проговори” силно. Точно той “подкрепи” етерното тяло на Исус в Гетсиманската градина, за да стигне Спасителят до Голгота. А чак след 1879 г. се издигна “официално” в чин Архангел и благодарение на жертвата си, продължила 2500 години, зае в царството на Архангелите мястото на самия Михаил, като пое в своя Дух-Живот опекунството над пра-младенческите жизнени сили на човечеството, дошли с Натановата Душа в Исус от Евангелието на Лука. С това неговите задачи се промениха. Видар използва своята могъща ИМАГИНАТИВНА енергия, за да създаде новата етерна форма на Христос, с която Той ще бъде виждан в астралния свят и ще действа сред човечеството. За изграждането на тази форма използва, от една страна, чистата етерна субстанция на пра-младото човечество, съставена от двата висши етера и чийто покровител е той, а от друга, етерните сили, съдържащи се в “етерния кръг” около Земята. В него влизат най-одухотворените от Христовия Импулс части от етерните тела на онези високо еволюирали души, които истински работят за Спасителя. Тези части започват да ДИШАТ живот, те са истинското безсмъртие на човека. Нещо повече: след смъртта и останалите недостатъчно одухотворени части от етерното тяло бързо се разтварят в обкръжаващия етер и така връзката с Ангела става особено силна, а чрез него и с Архангела на народа. Споменатият кръг е ЕТЕРНАТА ШАМБАЛА, за която толкова възторжено говори Рудолф Щайнер, където Земята изявява своята Слънчева природа и ВЕЧЕ се превръща в Слънце. Всякакво друго споменаване на Шамбала е подмяна на истината!

Но Видар не само създава новия Образ на Христос, но пробужда в хората нови ЯСНОВИДСКИ способности, за да видят правилно този образ. За целта той подготвя и усилва онази част на човешката душа, в която трябва да се роди новото Христово съзнание, да се пробудят към съзнателно действие изначалните сили на Натановата Душа. Къде в човека става пробуждането на носеното от Натановата Душа Христово Съзнание?

В детската, неизкушена част на душата! Нея Видар оживява и пронизва с разум, пробуждайки изначалните сили, родствени с Натановата Душа, която благодарение на това, сякаш самата тя “възкръсва” в човека и му дарява вътрешната Светлина на ангелското Христово Съзнание. ТОВА Съзнание Видар може да обърне в сили на новото имагинативно ясновидство, пронизано от Светлината на “разума и науката”, както Щайнер се изразява, в противовес на древното хаотично ясновидство, символизирано от сибилите. Ето защо той акцентира, че не виждането е важно, а разбирането на видяното. И допълва: “Дори и тук, на Земята, да достигнем ясновидство от най-висок порядък, ако не превърнем духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта ще бъдем заслепени в духовния свят.”

Ако трябва накратко да формулираме съвместната дейност между Видар и Натановата Душа, можем да кажем, че Натановата Душа съобщава на човешката душа за Христовата Светлина, а Видар ни дава възможност за живот в имагинации, оживявайки тия части на душата, които могат да послужат за основа на новите свръхсетивни способности. Тази съвместна дейност е свързана особено тясно със спомнянето, с ПАМЕТТА.

Силите за правилното ползване на паметовата способност, която е така пряко свързана със самата същност на човешкото азово съзнание, встъпиха в човечеството в Поврата на Времената благодарение на четвъртата жертва на Натановата Душа. Както бе посочено, първите три космически жертви бяха за развитието на нашите вървеж, говор и мислене. Но между тях и самата Мистерия на Голгота има още две земни събития, свързани с пробуждането в човека на индивидуалната ПАМЕТ и ВЪТРЕШНОТО мислене. “Външното” мислене произтича непосредствено от духовния (астралния) свят.

До третата година детето безсъзнателно развива в себе си способностите на изправен вървеж и говор, а мисленето му е “външно” и също има характера на безсъзнателно действащи сили. От определен момент нататък, това мислене се потапя в него и започва да се проявява като съзнателна вътрешна дейност. Детето вече помни, има ВЪТРЕШНО мислене, което довежда до първите проблясъци на Аз-а, възможността за което идва от споменатите две събития: инкарнацията на Натановата Душа на Рождество, с която си спомнихме (памет) за райския си произход и Богоявление, когато бе заложено развитието на вътрешното мислене. В продължение на 30 години, между двете събития, Христос пак бе свързан с Исус, но въздействаше върху него повече външно, докато с Кръщението се съедини напълно с Натановата Душа и започна да действа ОТВЪТРЕ. За да стигне до Пасха, когато Той ни разкри истинската същност на Аз-овото съзнание.

Днес човешкото азово съзнание е изградено в значителна степен, но трябва да настъпи КОРЕННА ПРОМЯНА в него, за развитието на новото ясновидство. Човек е длъжен в пълно съзнание да ПРОНИЖЕ своята паметова способност с Христовите Сили. Способността за спомняне се корени в етерното тяло и следователно става дума за съединяване на Христовия Импулс с онези негови части, в които пребивават силите, родствени с Натановата Душа, а след това да се разпростре Неговото влияние и над другите части на етерното тяло. Тези родствени на Натановата Душа сили, които бяха опазени от грехопадението, са свързани с определена част на двата висши етера: звуковия и жизнения, т.е. “Дървото на Живота”. Тази етерна субстанция се потопи в Исус от Евангелието на Лука и тя е ВИСШАТА памет в етерното ни тяло за изначалния райски произход на човешката душа. За разлика от висшата, обичайната ни ЗЕМНА памет е свързана повече със светлинния и частично с топлинния етер. Следователно висшата памет е свързана с “детската” ни природа, а земната - с “възрастната”, изхабената ни природа, от която произлиза мъдростта, родена от голия интелект. Учителя казва: “Аз наричам Божественото - “девствения живот”, нещо, което за първи път се проявява, а всяко нещо, което се преповтаря много пъти, е човешко.”

Днес, при съдействието на Видар, носещите Христово Съзнание сили на Натановата Душа трябва да се пробудят в звуковите и жизнените “области” на етерното тяло така, че по-нататък в определена степен да пронижат светлинната му част, а в бъдеще да проникнат до топлинната. Така обикновената ни памет оживява и се просветлява от Христовия Импулс, защото тя всъщност е потопените от ариманическите сили в тъмнина светлинни движения в етерното тяло.

Както бе посочено, новото явяване на Христос в 20-ти век бе предшествано от угасване на Неговото Съзнание в Натановата Душа и последвалото разгаряне в душите на самите хора, а по-конкретно: угасване на излъчваната от Натановата Душа астрална Светлина и нейното “сгъстяване” до ЕТЕРНА. ТАЗИ етерна Светлина, прониквайки се от духовните мисли на човечеството, започва да се излъчва отново навън. За разлика от жизнения и звуковия етер, имащи центростремителна тенденция, т.е. служещи преди всичко за възприемане на духовните импулси от Макрокосмоса, светлинния етер има центробежна тенденция и затова е предразположен към изнасяне на духовни мисли навън - в Макрокосмоса, където се ОТПЕЧАТВАТ в астралната Светлина и я “ПРЕОБРАЗЯВАТ”. От тази “преобразена” астрална Светлина изгражда СЕГА Натановата Душа светлинната одежда на Етерния Христос и тя не блести ослепително като при Павел, а МЕКО И ФЛУОРЕСЦИРАЩО .

Ако се обърнем към висшия аспект на Спасителя в света на Провидението, то там СЪДЪРЖАНИЕТО на Христовото Съзнание се явява изхождащият от Самия Него Свети Дух. В обкръжението на Земята Светият Дух действа в астралната Светлина, която, в известен смисъл, е астралната памет (Акаша хроника) на Космоса. Такава “наситена” със Светия Дух астрална Светлина е и съзнанието на Натановата Душа. В резултат на неговото угасване и последвало “Възкресение” в светлинния етер на човешките етерни тела, който е носител на индивидуалната ни памет, за пръв път се откри възможност Импулсът на Светия Дух да проникне до човешките етерни тела. Ако ние предложим насреща мислите на Духовната наука, не само става оплодяване на човешката ни памет с космическата, но и самото ни етерно тяло се одухотворява от Светия Дух, т.е. от Христовото Съзнание, превръщайки се в “тяло на Светлината”, както го нарича Щайнер. И добавя: “А Светлината е Любов.” С това “тяло” не просто ще станем ясновидци, а ще видим в него етерния образ на Христос. Древната атлантска ясновидска памет, която угасна постепенно във времето, ще се възроди на много по-високо, съзнателно ниво, за да разберем в бъдещите епохи цялото космически-земно значение на Мистерията на Голгота.

Началото бе в XX век. Борбата днес е за правилната среща с Етерния Христос, срещу което застават ариманическите сили. Те искат да затъмнят не само светлинния етер, а да разпространят своята власт дори над звуковия и жизнения и ВЪРХУ тях да се основава изкривеното “ясновидство”, символизирано с вълка Фернис. Защо, мислите, е този бум на телекомуникациите? Постепенното “разхлабване” на етерното ни тяло, т.е. излизането му от физическото ще продължи и ще доведе не само до нервозност и истерия, но и до различни форми на ясновидство. Но ако то не е на базата на Съзнателната Душа, а премине през сетивната, то етерното тяло силно се затъмнява и довежда до заболяване и на физическото, до смесване на окултизма с еротиката при неправилно окултно развитие и т.н. И най-важното: такова „ясновидство” възпрепятства изгряването на вътрешното Духовно Слънце - Самия Христос, в душата на човека. По време на ВЪНШНОТО Слънчево затъмнение през 1999 година вълкът Фернис подмами хората СЕТИВНО да гледат към небето вместо със затворени очи вглъбено да гледат към раждането на Духовното Слънце в себе си. Този бе най-благоприятният момент в нашия живот за обръщане към Христос! Не е случайно, че събрани, цифрите на 1999 година дават толкова често споменаваното число 28!

В тази вътрешна битка в етерното ни тяло, Видар иска да пробуди в душите ни новото ясновидство и отстрани опасността от лъжлив, атавистичен духовен опит, предизвикан от слабо азово съзнание. Но главната битка се води от третото същество - Михаил. В 1879 година той победи определени ариманически същества, принадлежащи към Йерархията на Ангелите - т.е. изключително силните “духове на тъмнината” и ги низвергна непосредствено в душата, в съзнанието на хората. С това цялата прилежаща към земния свят небесна сфера започна да се очиства и да се подготвя за етерното появяване на Христос. Но долу, в света на хората се възцари още по-голяма тъмнина. След края на Кали-Юга през 1899 г. обаче се откри възможност за взаимодействие между човека и висшите Йерархии. Започна встъпването на Антропософията сред хората. От 1909 година започна Второто Пришествие на Христос, Който, за разлика от Първата Голгота, когато спаси фантома на физическото тяло, сега реши да остане с човечеството, започвайки да слиза към тъмнината долу. Това слизане продължи от 1909 година до 1936 година, когато бе и поредната - нека засега да я наречем Шеста Жертва на Спасителя, описана така добре от Йешуа бен Аарон. Пристъпвайки с нужното смирение и благоговение към тези събития, които ТЕПЪРВА ЩЕ РАЗБИРАМЕ, можем да кажем, че има РАЗЛИКА между Втората Голгота и случилото се през 1936 година. При първото събитие Христос сам реши и погълна в Себе Си тъмната сфера, създавана в продължение на столетия от материалистичните мисли на хората, докато при второто направо се спусна “в пастта на звяра” долу. Какво е участието тук на Ангелското същество Натанова Душа и на Архангела Видар, засега не знаем. Но важното е друго: за пръв път Христовата Жертва се предхождаше от жертвата на човешки същества - михаелитите горе и Бодхисатвата долу. Ето защо Учителя казва: “Във всяка работа взимат участие много същества - всеки има своя специфичен дял. Обаче, ако човек пръв не започне работата, и другите няма да работят”.

Да, през цялото бъдещо развитие хората ПЪРВИ ще правят жертва, а духовете след тях ще се намесват. Това е коренна промяна в битката срещу силите на смъртта и силите на злото, които в нашата културна епоха действат заедно, преплитайки се. Щайнер ни предупреждава: „Не трябва да се казва: защо не се намесват добрите духове? - Те се намесват в тази степен, в която ние имаме мъжеството да им се открием. Но първо сме длъжни сериозно да овладеем РАЗБИРАНЕТО на нещата”. Тогава ще разберем и думите на Учителя: “Когато човек изпълнява Волята Божия, Бог воюва заради него”.

Когато чуем думата “воля”, веднага в съзнанието ни идва образът на Михаил. Учителя казва: “Архангел Михаил представя Истината, която ще затръби през човешките уста. Ще проговори тоя ангел чрез устата на всички хора. Ще се чуе навсякъде разумното Божие Слово”. Силите на Михаил не искат за тях да се молиш, а да се свържеш с тях. Как да стане? Ако мислите за Духа се възприемат като нещо ФИЗИЧЕСКО в света! Той може да пренася Духа чак до физическия свят, подражавайки на Великото Христово Спускане към Земята. С Михаиловата сила можем да прозрем и видим духовното навсякъде в материалното, което е с решаващо значение за изкупване на ариманизираната космическа интелигенция. Днес е онази огромна криза, за която говорят всички свещени книги на всички времена. Щайнер ни посочи изхода: “Ако духовността, която тече през антропософското движение, се СЪЕДИНИ с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го съединят със станалата земна, но принадлежаща му интелигенция”. Невъзможно е правилно да се посрещнат силите на злото в Петата културна епоха и активно да им се противопоставим, без духовна връзка с Михаил, постижима единствено ако познаваме неговата МИСИЯ сред човечеството.

Сегашният материалистичен интелект изключително втвърдява етерното тяло. Когато казваме, че всеки човек, организация, народ си има двойник, това е най-силно уплътнената и обективизирана от Ариман част на етерното ни тяло. След смъртта тя трудно се разтваря в етерния свят и ариманическите същества изграждат от нея голямо етерно огледало, в което неправилно да видим Христос. Михаил денонощно воюва срещу “двойниците”, за да разруши фалшивото огледало и очисти духовния хоризонт. На помощ му идват съзнателно стремящите се към Христос души и освободените мощни етерни сили от мъченически загиналите на Земята. Можем да си представим колко е ожесточена битката, след като бе необходимо повече от 300 000 души да загинат в Индийския океан?! Ами колко други по света загиват “внезапно”? Случайно ли в България има толкова автомобилни катастрофи?

И ако това е макрокосмическият аспект в дейността на Михаил, то той води битка и вътре в човека, за очистване на нашето сърце от ариманическите сили и съединяване на двата етеризирани потока кръв - Христовия и човешкия.

Действащата в човека етеризирана кръв на Христос след Голгота, откриваща се в Своята Същност като чиста субстанция на Жертвената Любов, постепенно се обхваща от пробудените от Видар имагинации, които ще ни служат като свръхсетивна чаша, в която можем да налеем тази Любов; след това ни трябва мисловната Светлина на Христовото Съзнание в човека, която се излъчва от неговата (на човека) етеризираща се в сърцето кръв, във вид на етерна Светлина, запалена от Натановата Душа, в резултат на нейното пето жертвено деяние. С тази Светлина можем да осветим имагинативната чаша и съзнателно, вътрешно да я издигнем от сърцето към главата. Това е истинско изживяване на Мистерията на Светия Граал в наше време. И целият този процес се осъществява на фона на отпечатания в етерното тяло на човека образ на Духа-Михаил, изтласкващ ариманическия Дракон от областта на сърцето към областта на крайниците и обмяната на веществата. Ако описаният микрокосмически процес достигне в човека такава интензивност, че да встъпи в дневното му будно съзнание, тогава пред ясновиждащите му очи ще се появи Макрокосмически Етерният Христос като Божествен Носител на субстанцията на Космическата Любов. Той се приближава в етерна форма, създадена от Видар, в обкръжението на сияеща аура, изплитана от Натановата Душа и всичко това на фона на обширната дейност на Духа-Михаил, шестващ пред Слънцето на Любовта и борещ се за чист духовен хоризонт.

Днес Христос носи в света Светлина (Дух Себе) чрез Натановата Душа, Живот (Дух Живот) чрез Видар и Любов (Човек Дух) чрез Михаил. Ако Натановата Душа, чрез пробуждане в човека на новото Христово Съзнание, го води повече към вътрешно, интимно усещане на непрестанното присъствие на Христос в душата, а Видар, с развитието на новите ясновидски способности, му открива непосредственото съзерцание на Спасителя в етерна форма, то Михаил ни открива Христос като Владиката на Кармата. Михаиловите импулси са толкова мощни, че се намесват особено силно в човешката карма, за да я подредят в Мировата.

Когато човек пристъпва към поредната си инкарнация, той иска да установи хармония между хода на звездите и предстоящия си земен живот. Тази хармония преди се подразбираше от само себе си, защото Божествено-духовното действаше в звездите и там бе източникът на човешкия живот. Но днес звездният космос е само ОТРАЖЕНИЕ на Божествено-духовното и връзката между тях може да се осъществи ЕДИНСТВЕНО чрез човека. Ако човекът пожелае, тогава Божествено-духовното в него, т.е. Слънцето Христос, ще трансформира този космос в НОВА СЪЩНОСТ, от което Михаил изпитва дълбоко удовлетворение, защото най-активно участва в процеса. Постепенно човекът ще се разшири в Сътворението и ТОЙ ЩЕ СТАНЕ СЪТВОРЕНИЕТО, пронизано от Христос. Ето го ИСТИНСКОТО подреждане на Мировата Карма, срещу което застават ариманическите сили. Те искат похитената от тях космическа интелигенция да прониква космоса и ние да живеем в този ариманизиран космос без всякакво развитие напред. Какво са днешните напълно БЕЗСМИСЛЕНИ космически кораби, освен триумф на ариманическата мисъл?! При такъв живот ще изгубим Христос, защото Той стъпи на Земята с онази интелигенция, която някога живееше в Божественото и То със своята същност все още образуваше космоса. Духовете създадоха планините, океаните, дърветата, звездите, а ние произвеждаме камари от материализирани чудовища, продукт на безумно мислене. Рудолф Щайнер ни посочи светлинка в тунела: “Удивителната съвременна техника в недалечното бъдеще ще дойде до своя край, когато по определен начин ще изпразни сама себе си”, което не е повод за бездействие, гледайки какво се случва. Щайнер казва: “В нито една епоха не се е РАЗРЕШАВАЛО на човека да извърши толкова безчинства, както в настоящата”. Всичко зависи от решението ни, а Михаил е гарантът на свободата ни в духовните светове, затова връзката с него може да бъде само напълно съзнателна, т.е. основана на свободното познаване на Духа чрез индивидуалния Аз. Той гледа на Сатаната не с презрение, а като на колосално опасна сила, която иска да направи Мистерията на Голгота недействаща. Щайнер ни предупреди, че от втората половина на XIX век имаме нов геоложки слой. Това е ариманическия слой, механизираната сила, която като кора покрива Земята и иска да я мумифицира. Какво да правим?

От една страна са западните тайни ложи, които искат да поставят на мястото на Етерния Христос друго същество със силно демонична природа, а на Земята подготвят инкарнацията на Ариман. Източните братства пък въобще не говорят за Христос, за да отвлекат вниманието от Него. Обръщането към абстрактната мистика, толкова примамливо днес за духовно търсещите, само помага на материализма.

Ако днес МИСЛИМ КАТО ХРИСТОС, то ще имаме общ език с Него и развитието няма да се провали и пропадне в ариманическото, преди правилно да намерим първоначално Божествено-духовното. Гарантът, че ще се случи, е Михаил. След 1879 година той получи възможност да черпи духовни сили в Макрокосмоса не само от зодиакалната област на Везните, както по-рано (затова на много стари изображения държи в ръцете си везни), но също и от Девата. Така битието му се простира от Риби до Дева. Той окончателно е Архай и има “истинско” отношение към Духовете на Мъдростта, а не като спомен от Древното Слънце. Сега може да носи на хората силите на София не от миналото, а непосредствено от техните сегашни източници в Макрокосмоса. Това, което във “Фило-Софията” ни даряваше като духовна светлина от МИНАЛОТО, в Антропос-София става Светлина на НАСТОЯЩЕТО. Нещо повече: през портата на Водещия Дух на Мъдростта Михаил може да възприема откровенията на Космическия Христос и от всички останали области - от Лъв до Овен, т.е. да приема силите на “Мистичния Агнец” до Овен. Михаил действа като Лице на Христос на границата между космическата сфера на човека - Дева, и сферата на “Мистичния Агнец”, чрез Който обаче му се откриват и силите от духовните сфери, лежащи ОТВЪД Йерархиите и имащи само своето отражение във висшите зодиакални области на Телеца и Овена. Тези сили ДЕЙСТВАТ през Михаил!

Ако си припомним думите на Учителя: “Вашият път е Архангел Михаил, Христос, Отец”, то можем да ги изпишем с числова последователност, изразяваща многото ВЛИЯНИЯ в Михаиловото Същество:

1 - Михаил като покровител на Натановата Душа и посредник на новото Христово Откровение към човечеството днес.

3 - Михаил като най-издигнатия Архангел в кръга на другите Архангели.

5 - Михаил като Лик на Яхве, а също и в качеството си на Слънчев Архангел като представител на духовните сили на шестте слънчеви Елохима.

7 - Михаил като Лик на Водещия Дух на Мъдростта и ръководещ силите на София в земното развитие.

12 - Михаил като Лик на Христос (“Мистичния Агнец”).

Това е духовно-пространствения аспект на отношенията между Михаил и Христос, които можем да разгледаме и в “духовно-времеви” аспект. На Старото Слънце Архангел Михаил, бидейки по това време водещ представител на тогавашното “слънчево човечество”, се е намирал в такова отношение с Христос, в каквото е бил Исус от Назарет по време на Палестинските Събития, макар и при съвсем други условия. Това му позволи в Земния Еон да стане водещ Архангел на Слънцето, групирайки ОКОЛО себе си най-главните духовни същества там, където е сферата на Небесната София. От Слънчевата сфера, след Голгота, започна да се спуска към нас космическата интелигентност, която образно можем да наречем “одеждата на Небесната София”, за да стане основа за развитието на индивидуалното ни земно мислене.

Днес Архангелите, управляващи планетарната интелигентност, простират своето влияние само до Везните в Зодиака, т.е. до действащите в планетарния свят Духове на Движението. Връзката им със ЗВЕЗДНИЯ Космос е като “спомен” за древно-слънчевото Битие, когато самото Слънце е било планета, а не звезда. Те НЯМАТ достъп до звездната Мъдрост и ако правят опити да я достигнат, заобикалят Слънцето, т.е. космическата сфера на Христос. Тогава действат в Космоса в подкрепа на луциферическите същества, без те самите да се луциферизират, което се отразява катастрофално долу на Земята. Орифиил е водач на еманципираната планетарна интелигентност и ни “дърпа” назад, като иска да черпи своите импулси само от “тъмния” Зодиак, в който действат законите на желязната необходимост. Името му означава “Бог е зад мен”. След няколко века, когато започва епохата под негово ръководство, с твърда ръка ще чисти кармическата равносметка на човечеството и ще бъде наречен “Архангел на Гнева”. Човечеството с такава скорост лети към бездната, че само страшни средства могат да го подтикнат към висше развитие. Голямото препятствие пред нас е инкарнацията на Ариман, когато Самият Христос вероятно ще се намеси доста пряко, за да минем напред. Но наистина всичко зависи от нашето решение!

За разлика от Орифиил, Михаил-Христос иска да поведе човечеството отвъд пределите на планетарния свят, към съединяване с целия звезден Космос, към възприемане на неговите истински импулси непосредствено от сферата на Духовете на Мъдростта, т.е. от София, а чрез нея - към съзнателно съединяване със силите на “Мистичния Агнец”, представени в нашия Космос от седемте области на “Светлия” Зодиак. Така ще изживяваме творческата свобода в истинския християнски смисъл и ще ставаме същества, които нещо “излъчват”, които от стадия на времето са преминали в стадия на “вечността”.

Решаващо в нашето време се явява отношението на човечеството към Откровението на Михаил, и ако достатъчен брой хора не приемат неговите импулси, то през епохата на Орифиил ще има огромна опасност да се попадне в “духовно езичество”, свързано с изключващия всякаква индивидуална свобода планетарен живот. Тогава можем да се откажем от Христовия Звезден Импулс, представляван днес от Михаил, а само той ни дава възможност за свободно космическо творчество. Името Михаил означава “Кой е като Бога?”, т.е. Бог винаги се намира ПРЕД НЕГО и съзерцавайки Го, Михаил получава жизнения елемент на своето космическо битие. Михаил винаги е обърнат с цялото си същество към бъдещето, следвайки ПЪТЯ НА ЖЕРТВАТА, начертан от Христос. Този е ЕДИНСТВЕНИЯ ПЪТ за нас, който ще ни превърне в десетата йерархия на Свободата и Любовта, и по който ще изпълним възвишения, потресаващия Божи Промисъл за човечеството!

03.04.2005 г.
гр. Варна

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.07.2005, № 7 (68)