Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕБЕСНАТА СОФИЯ И МИСИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

Димитър Мангуров

web

Веднъж Учителя казва на най-близкия си ученик Боян Боев следните думи: "Тези упражнения, които давам сега, допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала по посока на своето издигане, трябва да размишлява върху Христа, да проучва Евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с НЕГО. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката Душа. Ако имаш Любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе."

Събитието на Голгота е свободно космическо деяние, произтичащо от Мировата Любов и постижимо само от човешката любов. Единствената област, където ние можем да действаме свободно, е тази, в която волята ни е в равни степени независима - както от телесната ни природа, така и от външното обкръжение. Това е сферата на моралното. Действайки в света единствено чрез своя свободен Аз, ние участваме в постепенното възникване на новия Космос, където моралното начало и неговото средоточие (истинската духовна любов) ще бъдат всеобхватен закон, тъй както в съвременния Космос действат изпълнените с мъдрост природни закони. Видимият Космос принадлежи на миналата мирова еволюция. Съзнателната работа за възникването на бъдещия духовен Юпитер се явява истинското предназначение на човека и човечеството. ВЪЗМОЖНОСТТА и СИЛАТА за осъществяване на тази работа идва от Мистерията на Голгота и от Христос - висшият космически праобраз на истинската човешка свобода и достойнство. Свободата си можем ДЕЙСТВИТЕЛНО да преживеем, ако ВИНАГИ съзнаваме, че я дължим на Христос, който върна човешкото на човека. Свободното Му деяние от Любов заложи в Аз-а ни живите КЪЛНОВЕ на новия Космос, ставайки източник на всички морални импулси у човека. Като Представител на Мировия Аз той е единственото Същество във Всемира, действащо едновременно и в Космоса, и в човешкия Аз. По тази причина всички импулси, които Аз-ът ни получава от Христос се преживяват от този Аз като негови най-вътрешни импулси, което в бъдеще ще му позволи в пълно съзнание да се враства в Духовния Космос. Единствено, следвайки Спасителя, можем с нашите волеви действия да внасяме в света реално ДОБРО и да изпълним висшата цел на земното развитие, ставайки новата, десета йерархия на Свободата и Любовта. Но пътят към Христос е дълъг. Той минава през Християн Розенкройц и Бодхисатвата, като най-велики ЧОВЕШКИ представители на Христа; после ни повежда към КОСМИЧЕСКАТА степен на Михаил - духовният княз на Свободата, за да стигнем до Христос, стоящ в основата на всички РЕЛИГИОЗНИ импулси, напълно съвместими с индивидуалната човешка свобода. И кой невидим Учител ни води по този път? Това е свръхсетивното същество Антропос-София, която едва сега започва да ни открива истинската си същност и иска да се въплъти в земното човечество - засега не на физически или етерен, а само на астрален план в душите на хората. И то не в една душа, пък била и на най-великия Посветен, а в човешко съобщество, което с времето да стане представител на цялото човечество. Такова по своята вътрешна същност и принципи се явява Всеобщото Антропософско Общество, основано от Рудолф Щайнер на 25 декември 1923 г. и поставено под непосредственото водачество на Антропос-София. Разбира се, формалното членство по никой начин не гарантира правилен път към Христос. Всеки може да бъде воден от Антропос-София, ако го ИСКА и РАЗБИРА. За това е нужно дълбоко изучаване на Духовната наука, одухотворяване на мисленето ни, изграждане на "разумно" етерно сърце и проявена като действия ПРАВИЛНА БУДНА воля, черпеща импулси от морала в "мислещото" ни сърце. Така ще създаваме човешката ЧАША за душевното въплъщение на Антропос-София на Земята. А кое е това Същество, какво място заема в Йерархичния Космос и каква е връзката му с Михаил, Небесната София (Божествената Премъдрост) и Христос?

Източниците на знания за Небесната София можем да намерим в древнохалдейските мистерии от преди 2100 години пр.р. Хр., когато Авраам изнася това познание, неизменно присъстващо в древноеврейската езотерическа традиция до Соломон и по-нататък. В тия отдалечени времена човек изобщо не е преживявал смяната на бодърствуване и сън, както днес. През деня "Апсу", неговото битие постоянно се е изпълвало със сънища наяве, в които е виждал действието на многобройни духовни същества в обкръжаващата го природа. През нощта - "Тиамаат", сънищата му са били откровение на висшите духовни йерархии, в чието лоно е виждал своята прародина и източник на собственото си същество. Но постепенно в недрата на "Тиамаат" настъпило затъмнение и започнали да се появяват демонични образи, които с течение на времето се обединили и образували мощен огнедишащ дракон, дълбоко враждебен към хората и заплашващ цялото им битие. И тогава в света се появило мощното същество "Еа" или "Иа", което застанало на страната на човека. С "Еа" обозначаваме абстрактната дума Мъдрост, която цари във всички неща. По-късно, когато към нея се прибавила частичката "Соф", указваща за битие, за съществуване, тя станала Соф-еа или София. И тази царуваща, управляваща навсякъде мъдрост, спуснала на човечеството Син, наречен "Мардук", когото по-късно знаем като Архангел Михаил. Той встъпил в битка с Дракона, победил го и от тялото му създал Небето и Земята. Така се е говорело в древнохалдейското мистерийно учение, от което за нас най-важно е съобщението за Архангел Михаил като СИН на София. Към коя йерархия, обаче, принадлежи съществото Еа или София, което може да СЪЗДАВА Архангели?

В земния еон наши създатели стават Елохимите - Духовете на Формата, които даряват своята субстанция като наш индивидуален Аз, правейки ни по този начин Аз-ови същества, т.е. човеци. На Старата Луна същото сторват Духовете на Движението (Сили) по отношение на Ангелите. На Старото Слънце Духовете на Мъдростта (Господства) стават отци на Архангелите. На Древния Сатурн пък Духовете на Волята (Престолите) даряват принципа на Аз-а на Архаите. Тогава, в НАЧАЛОТО на нашия Космос, Престолите извършват всеобхватна космическа жертва пред Херувимите (Духовете на Вселенската Хармония), от която се раждат като ЧИСТО ВРЕМЕ Архаите, и създават елемента ОГЪН. Жертвата на Престолите продължава и в началото на Древното Слънце. В края на първия му кръгооборот, съзерцавайки това възвишено зрелище, Духовете на Мъдростта също започват да жертват своята собствена същност, изливайки я в нововъзникващия свят като струяща мъдрост, като "благодат", като "даряваща добродетел", от която се създава новият елемент въздух. През втория кръгооборот се включват и Духовете на Движението, разпространяващи навсякъде "навън" жертвения дим. В третия кръгооборот Духовете на Формата събират в периферията този жертвен дим в образувания като "облаци", от които през четвъртия кръгооборот постепенно се "творят образите на Архангелите" като новородени носители на индивидуален Аз, т.е. същества, достигнали своята "човешка степен". В началото на Слънчевия еон все още няма пространство. Изливаната от Господствата мъдрост засега "остава във времето", т.е. се съхранява от Духовете на Времето, за да може по-късно - в четвъртия кръгооборот, да се приеме от Архангелите. Те, обаче, не я задържат в себе си, а я отразяват като огледало обратно към вътрешността на Слънцето, където се намират Духовете на Мъдростта. Отразената мъдрост се връща като СВЕТЛИНА. Но не само това! В началото имаме "по-рано" и "по-късно", а в четвъртия кръгооборот те се преобразуват във "вътре" и "вън", с което възниква ПРОСТРАНСТВОТО, засега само с тези две измерения. Все още нямаме ляво, дясно, горе и долу. Мъдростта, излъчена от центъра и съхранявана във Времето, се връща от Архангелите като пространство и светлина. Така в средния, четвърти кръгооборот, на Старото Слънце и единадесети (единадесетия "старец") от началото на сътворението на нашия Космос, наблюдаваме единен йерархичен организъм, състоящ се от пет йерархии същества. Този ОБЩ организъм е Съществото Небесна София! Вътрешното й средоточие са Духовете на Мъдростта-Еа , а частицата "Соф" определя границите на реалното разпространение, простиращо се до Архангелите - СИНОВЕТЕ на Господствата, най-могъщ от които е Михаил.

Древно Слънце:

Духове на Мъдростта - Човек-Дух

Духове на Движението - Дух-Живот

Духове на Формата - Дух-Себе

Духове на Личността (Архаи) - Аз

Духове на Огъня (Архангели) - Астрално тяло

По-късно към това сборно Същество на Старата Луна се присъединява шестият член - Ангелите, а на Земята и седмият, завършващ - Антропос-София.

В древните халдейски мистерии, като наследници на предходната староперсийска култура, която микрокосмически повтаря Слънчевия еон, все още е била съхранена възможността за възлизане до сферата на Архангелите, докато в същото време общата екзотерическа култура на третата епоха все повече е преминавала под ръководството на Ангелите. Ето защо в халдейските мистерии, Небесната София се е откривала като същностно взаимодействие между водещия Дух на Мъдростта (Еа) и най-могъщия Архангел- Мардук-Михаил.Точно през Еа "преминава" Христос в средния период на Старото Слънце, за да се включи в еволюцията на нашия Космос. Оттогава е особената връзка между НЕГО и Михаил. Тогава се създава и нашето етерно тяло. Неговата субстанция се излива по време на първия кръгооборот от Духовете на Мъдростта; през втория над него СЪЗНАТЕЛНО работят Духовете на Движението; в третия - Духовете на Формата; в четвъртия - Архаите; в петия - Архангелите. След това етерното ни тяло е образувано дотолкова, че може да започне самостоятлното си съществуване ИЗВЪН Съществото София. През шестия и седмия кръгообороти над него работят съответно Ангелите и бъдещите земни човеци, но БЕЗСЪЗНАТЕЛНО, все още пребиваващи извън Съществата, образуващи Космическата София. В нея може да влезе само Дух, който е достигнал "човешката" си степен на развитие, т.е. степента на пълното разкритие на индивидуалното си Аз-ово съзнание. А такова на Старото Слънце нямат нито Ангелите, нито бъдещите хора. Принципът на ЖИВОТА в нашия Космос е свързан с дейността на втората йерархия. Неговата основа е положена на Старото Слънце от Духовете на Мъдростта чрез изливане на тяхната етерна субстанция, от която се ражда светлинният етер. На Старата Луна процесът е продължен от Духовете на Движението и възниква звуковият етер, а накрая Елохимите в Земния еон чрез своята дейност пораждат жизнения етер. Етерното тяло е тяло на Паметта. Обикновената памет е свързана със светлинния и частично с топлинния етер, а висшата памет - със звуковия и жизнения етер.

Когато говорим за тези толкова далечни периоди, е добре да се знае, че днешните ни понятия са напълно неприложими за описание на извършващите се процеси. Огънят от Стария Сатурн не е днешният огън, а по-скоро вътрешната душевна топлина, изпитвана от нас, когато ни осени Провидението. Топлината на кръвта също е проявление на Сатурновия огън. Светлината на София от Старото Слънце е по-скоро светлина на съзнанието, пробуждаща за съзнателно действие целия вътрешен живот на човека. Пространството не е днешната географска абстракция, а живо същество. Светът, пребиваващ иначе само в потока на чистото духовно време (в каквото попадаме след смъртта или по време на сън), благодарение на София получава ПРОСТРАНСТВЕНОТО си битие, възможността за проявление във външните форми. В одухотворяването на тези форми човекът ще може занапред да осъществи висшето си проявление на Земята. Тази образуваща пространство дейност на София продължава на Старата Луна и в периода на Земята, имайки своето средоточие днес на съвременното Слънце, което е поле за действие на Съществата от втората йерархия: ВЛАСТИ, СИЛИ и ГОСПОДСТВА. Слънцето отвътре е кухо (без пространство) и принадлежи на чисто времевия свят. То самото (съществата) ИЗЛЪЧВА пространство, способността за което достига след дълга еволюция от Древното Слънце до днес, издигайки се от планетна степен през Слънчевия еон, до степен на звездно битие, позволяващо му да излъчва НАВЪН това, което преди е било само вътре. Също и Светлината, излъчвана от днешното Слънце, е всъщност духовна (невидима), а става видима за нас единствено поради ВЪЗДЕЙСТВИЕТО на Луцифер. Ако на Древното Слънце Небесната София поражда светлината като посредник (медиум) между излъчената "отвътре" "навън" Мъдрост, то задачата и на Старата Луна става съвършено друга поради отделянето на планетата Луна от постепенно възкачващото се към степен "звезда" Слънце. Вследствие на отделянето съществата на тогавашната планета Луна остават без приток на нужните им за еволюцията ЖИЗНЕНИ сили. Тогава членовете на Небесната София, останали на Слънцето, създават душевната обвивка, превърнала се за Луната в източник на жизнени сили, способни да оживят цялото й битие. Тази обвивка можем да наречем "идеалната Душа на Слънцето" и да разгледаме като космически праобраз на човешкото астрално тяло, което получаваме на Старата Луна. Но Духът на Слънцето е свързан и с източника на космическа субстанция, от който много по-късно, през Лемурия (в Земния еон) получаваме Висшия си Аз чрез Елохимите. А Христос носи в Себе Си праобраза на това, което можем да означим като ВЪТРЕШНО ЯДРО на Висшия ни Аз като Божествената Искра в него, наречена Истински Аз. За получаването му и за потапяне във Висшия ни Аз, йерархиите се обръщат към духовните области над Серафимите, т.е. към Светата Троица, обаче чрез посредничеството на Христос, който е Представител на Мировия Аз (Отец)!

Но да се върнем към породената от София "Душа на Слънцето", която е израз на втората степен по пътя му от планета към звезда. Ако на Древното Слънце се ражда СВЕТЛИНАТА, в еона Луна - самостоятелният Слънчев ЖИВОТ, то в Земния еон, след повторното отделяне на Слънцето от Земята през Хиперборейската епоха, се ражда принципът на ЛЮБОВТА като противоположност на силите на смъртта, проникнали в земния свят вследствие на уплътняването му до минерално състояние. Излъчваната от Слънцето Любов става откровение на възникналата по това време най-вътрешна негова духовна обвивка, с която то се повдига на степен "неподвижна звезда". Оттогава то действа в нашия Космос като Същество с три обвивки, създадени от София! Светлинно ТЯЛО, изпълващо с потоци Светлина цялата вселена, Слънчева ДУША, съхраняваща в себе си космическия праобраз на Живота, и Слънчев ДУХ, носещ силите на Любовта, побеждаващи смъртта, външното отражение на които се проявява всяка пролет. И трите обвивки по-късно служат за небесни обвивки на Слънчевия Логос, на духовния "Аз" на Слънцето-Христос. Знанието за тайната на ТРОЙНОТО СЛЪНЦЕ като Софийна одежда на Космическия Христос отдавна е угаснало и сега се възражда чрез Антропософията. Беинса Дуно също говори за "тройното слънце". Едновременно с възхода на Слънцето от Планета към Звезда и участието на Небесната София в това, тя самата също се развива както "нагоре", така и "надолу". Духовете на Мъдростта са могли да пристъпят към организиране на цялото древно слънчево битие само защото съзерцават жертвата на Престолите на Стария Сатурн. Духовете на Движението стават ръководители на цялото древно лунно развитие, съзерцавайки дейността на Херувимите зад пределите на Слънчевата ни система, т.е. в Звездния Космос. А нашите земни творци и ръководители - Духовете на Формата, се издигат до съзерцание на най-висшата йерархия - Серафимите. Така чрез връзката си с Херувимите като Духове на Вселенската Хармония, София пронизва целия Космос на Старата Луна с елемента Мъдрост, който срещаме навсякъде около нас в природата. Чрез възникналата на Земята връзка със Серафимите като Духове на Вселенската Любов, пред Небесната София се открива възможността да работи за превръщането на нашия Космос на Мъдростта, в Космос на Любовта, т.е. да превърне Земния еон в бъдещия Духовен Юпитер. Но това е само стъпка към постигане на ИДЕАЛА от Небесната София. Както човекът се взира от своя Аз към висшите си членове - Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така и тя се взира към своя идеал - ПЪЛНОТО съединяване със Съществата от Първата Йерархия (Престоли, Херувими и Серафими) в течение на следващите три еона - Юпитер, Венера и Вулкан. В Земния еон тя получава в своето същество само откровенията на тези възвишени Същества, които са посредници между нея и Святата Троица. По отношение на тях, тя е пасивна, "отразяваща", докато чрез II и III йерархия - Богове, е като "небесен художник" в нашия Космос, изпълняващ всички творчески замисли на Боговете, участващи в сътворението на Земния еон, както е описано от Моисей в първа глава на "Битие". На Старата Луна към нея се прибавят и Ангелите в качеството си на шести член, които имат за свой най-нисш член етерното тяло. При Архангелите астралното тяло е най-нисш член. Издигайки се нагоре, стигаме до Духовете на Мъдростта, чийто най-нисш член е Човекът-Дух, намиращ се само като зачатък в човешкото физическо тяло. Следващите, Духовете на Волята, имат за свой нисш член това, което в земния човек изобщо го няма, т.е. те не влизат в човешкото същество, тъй като в нас няма нищо, което да е родствено с тяхното възвишено МАКРОКОСМИЧЕСКО Същество. Ето защо висшият член на Небесната София, все още непосредствено свързан с човека, стига до Дух на Мъдростта, поради което цялото й същество е било наречено от хората ПРЕМЪДРОСТ БОЖИЯ. В Земния еон тя ще изгради седмия си и в определена степен завършващ член на своето същество, за да реализира в себе си вътрешната пълнота (плерома), която ще и позволи да стане небесен праобраз на земния човек. В развитието на човечеството трябва да встъпи особено свръхсетивно същество, от една страна в седемчленния си строеж подобно на земния човек, а от друга- явяващо се най-младият, завършващ член на Небесната София. То ще стане главният посредник между нея и земния човек. Като нас, съществото Антропос-София също преминава през определено развитие, но не по закона за следващите едно след друго седемлетия, а в ритъма на 700 години, или по точно от 600 до 900 години. Следователно, за това същество едно земно столетие се равнява на една година, каквото е съотношението между диаметрите на Слънцето и Земята, защото то се развива не по земен, а по СЛЪНЧЕВ закон.

Историческото му раждане, т.е. първото съприкосновение с човечеството, е приблизително 2100 г. пр.р. Хр., когато започва развитието на ФИЗИЧЕСКОТО му тяло. Началото на развитието на ЕТЕРНОТО му тяло започва от 1400-та г. пр.Хр., а на АСТРАЛНОТО - от 700-та година и т.н. Земното отражение на първите три етапа най-отчетливо можем да проследим в древноеврейския народ, който е натоварен от Мировото Ръководство да ПОДГОТВИ ТРИТЕ ТЕЛЕСНИ ОБВИВКИ за бъдещото въплъщение на Земята на Слънчевия Логос- Христос. За изпълнението на задачата, около 2100 г. пр.Хр., по поръчение на Духовния свят, Авраам напуска родния си град Ур в Халдея и се отправя към Светата земя, където Мелхиседек (Ману- Ной) го посвещава с "хляб и вино" и го прави ФИЗИЧЕСКИ родоначалник на еврейския народ, след което Авраам може да вижда Божествено-духовното чрез ФИЗИЧЕСКИТЕ си очи. Съвсем различно преживява Божественото Откровение Моисей, живял в началото на втория период и съзерцавал духовното в ЕТЕРНА форма - огъня в къпиновия храст и мълниите и гръмотевиците на Синайската планина. А Илия, живял на границата между втория и третия период, преживява Божественото Начало в собственото си АСТРАЛНО тяло, символизирано в древноеврейския окултизъм с вятъра, въздуха - "руах". Така, в историята на древноеврейския народ можем конкретно да проследим трите ТЕЛЕСНИ степени в развитието на Антропос - София, свързани с трите последователни откровения на Божественото Начало, имащо за цел да подготви в избрания народ трите тела за въплъщението на Христос. В Евангелието от Матея трите периода са посочени по следния начин: от Авраам до Давид са 14 рода; от Давид до преселението във Вавилон са 14 рода; от преселението във Вавилон до Христос са също 14 рода - общо 42. Тези периоди целят преобразуването съответно на мисъл, чувство и воля и изграждане на Аз-ово съзнание, т.е. преживяване на Единния БОГ или "Аз съм Аз" в самата вътрешност на човека. Единствено БОГ може да каже за Себе Си "Аз съм Аз". От тук и дълбокото отвращение на евреите към всякакво многобожие. Авраам е първият човек, развил в себе си зачатък на човешко мислене и способност да постигне идеята за "Единния Бог". Той пръв развива в себе си вътрешния отблясък на Божествената Мъдрост (Небесната София), развива физическия орган (мозъка) за мислене, благодарение на който човекът да може чрез физическото си мислене да се повдигне към мисълта за Единния Бог. Това, което за Авраам е най-важното - физическият орган на мозъка, е трябвало НАСЛЕДСТВЕНО да се предава през поколенията и да се изживява в 3 х 14 рода, за да обхване и трите тела. От казаното можем да разберем смисъла на Божието Предсказание (Обещание), че потомците на Авраам ще са многобройни като звездите на небето. Не става дума за безбройни физически потомци, а за звездното небе като макрокосмически праобраз на мисловната дейност на човека, доколкото тя се опира на функцията на физическия му мозък. Знае се от Духовната наука, че мозъкът се наследява, но е отражение и на цялото звездно небе.

И така, под влияние на Антропос-София, развитието на древните евреи върви от ВЪНШНО преживяване на МИСЛЕНЕТО, достижимо с помощта на особената конфигурация на физическия мозък, някога получена от Авраам, към ВЪТРЕШНО преживяване на ВОЛЯТА (10-те заповеди), която е била длъжна да води древноеврейския народ към Христос. От тук идват всичките им месиянски очаквания, особено нарастнали към Поврата на Времената.

Съвсем по друг начин се проявява действието на описаното същество в постепенното формиране на бъдещата европейска култура. Ако главната му задача сред евреите е да формира трите телесни обвивки за слизащия Христос, то основната задача за бъдещите европейски народи е подготовката за МИСЛОВНОТО РАЗБИРАНЕ на Христос. За целта, още в края на третото предхристиянско хилядолетие възниква критско-микенската култура, образуваща прехода от древния Египет към първата чисто европейска култура на Древна Гърция. Тогава е съществувал и знаменитият Лабиринт в двореца на Кносос, от който е можело да се излезе само с "нишката на Ариадна", т.е. с МИСЪЛТА, срещу която са заставали окултните опасности, символизирани с образа на чудовището Минотавър. По-късно пред ясновидския поглед на гърците застават ЕТЕРНИТЕ образи на духовните същества и те създават своя Пантеон на Боговете, принадлежащи основно към йерахията на Ангелите. Следователно, през първия период - 2100-1400 г. пр.Хр., духовните същества, стоящи зад ФИЗИЧЕСКИЯ свят са се преживявали значително по-непосредствено, отколкото през втория (1400-700), когато възникват всички най-известни древногръцки мистерийни центрове, посветени на различни Богове. Оттогава е и дейността на високо Посветения Орфей (Бодхисатва) - "сина на Аполон", който е трябвало още в края на третата културна епоха да присади в Сетивната Душа на човека тези сили, проявяващи се днес като логическо мислене. Орфей страда от постепенно изчезващото етерно (Евридика) ясновидство. Човечеството трябва да слезе окончателно в материалния свят, започвайки този преход приблизително от началото на четвъртата следатлантска култура (747 г. пр.Хр.), което начало съвпада донякъде и с началото на третия период в развитието на съществото Антропос-София (700 г. пр.Хр.). По това време започва собственото развитие на човешката мисъл като такава и се заражда гръцката философия, с която за пръв път в човешката история се прави грандиозният опит да се постигне обкръжаващият свят само на основата на мисленето, все повече опиращо се на физическата организация на мозъка. И не преживяването на мисленето в етерния, а в астралния елемент. Древните гърци са преживявали мисленето като нещо ОБЕКТИВНО, присъстващо в астралното тяло - мислите са били възприемани подобно на днешните ни възприятия за звук или цвят, а не абстрактно, както по-късно е станало. Разпространявали са своята духовност сред целия тогавашен цивилизован свят, като кулминацията е с военните походи на Александър Велики и техните колосални културно-исторически последствия. Аристотел - неговият Учител, единствен е преживял, но в мисли, пълнотата на Небесната София в древността.

И така: в първия период (2100-1400) мисленето е изцяло пронизано от ясновиждаща ВОЛЯ и е в състояние да прозре духовното в самото материално. На втората степен (1400-700) мисленето вече не се ръководи от висшата воля, а е значително пронизано от ясновидско ЧУВСТВО и е възможност за съзерцание на етерните образи на Боговете в близкия до Земята духовен свят. На третата степен мисленето се преживява като част от феномена на вътрешното възприятие, осъществяван от астралното човешко тяло. Мисленето не прониква във вътрешната същност на нещата, както преди, а се ПЛЪЗГА само по повърхността. Именно поради изчезването на ясновидския елемент възникват математиката, физиката, астрономията, учението за държавата и т.н. Накрая Аристотел полага основите на бъдещите биология, зоология, ботаника, медицина, минералогия и т.н. Като завършек създава ЛОГИКАТА - учението за законите, по които действа самото мислене, т.е. то да осъзнае самото себе си.

Следователно, под влияние на Антропос-София, цялото развитие на древногръцката култура протича в направление от ВЪНШНО преживяната ВОЛЯ като сила, пробуждаща древното атавистично ясновидство, към ВЪТРЕШНО преживяното МИСЛЕНЕ, което постепенно да стане главният инструмент за действително постигане на Христовия Импулс и Мистерията на Голгота, т.е. началото на СЪЗНАТЕЛНОТО отношение към тях. Оттук се вижда пълната полярност между древноеврейския и древногръцкия потоци. В първия мисленето служи като средство за осъзнаване на импулсите, живеещи в дълбините на ВОЛЯТА, а при втория волята служи като средство за развитие на индивидуалното МИСЛЕНЕ. Ако отчитаме факта, че волята е носител на моралните импулси, а човешкото мислене на импулса на познанието, можем да кажем, че древноеврейското течение е било пронизано от силен морален елемент, но пък лишено от всякакво действително познание за човека и космоса. Древногръцката, а в по-широк смисъл цялата антична култура, е била пронизана от силен стремеж към познание на човека и космоса, но носещ поначало НЕморален характер. В Поврата на Времената двата потока се сливат в един, който е могъл да приеме в себе си Христовия Импулс, Христовия Принцип. Първият цели да подготви физическото ЯВЯВАНЕ на Христос, а вторият - духовното РАЗБИРАНЕ на Христовите действия чрез създаване на идеи и понятия, които да обяснят Мистерията на Голгота. Цялата история на евреите от Авраам до Иисус има за цел изпълнението на главното обещание на Яхве - за СВРЪХСЕТИВНОТО раждане на Христос в подготвяните в продължение на три по четиринадесет поколения три обвивки на Иисус. С изчезването на ясновидството пред гърците с пълна сила застава въпросът за СМЪРТТА. От тогава са и думите на умиращия Ахил пред Одисей: "По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките." Двете течения се срещат в границите на Римската империя като два всемирно-исторически въпроса, отправени от човечеството в Поврата на Времената към духовния свят: въпросът за свръхсетивното или девствено раждане, с което да се преодолеят последствията от първородния грях, т.е. влиянието на Луцифер, и въпросът за безсмъртието на човешката душа или за преодоляването на смъртта чрез Възкресение с цел сломяване властта на Ариман, затъмняваща съзнанието ни след смъртта. Евреите се борят с Луцифер чрез наследствеността, а гърците срещу Ариман чрез изкуство и философия, чрез одухотворената си любов към земния свят. Обаче нито едните, нито другите са могли със свои сили да се спасят от Дявола и Сатаната, които неминуемо са щели окончателно да подчинят човечеството. Но духовният свят чува въпросите-молби и отговорът идва от най-висшето същество в нашия Космос не теоретически, а като конкретно жертвено действие. Христос е на Слънцето, а "огненият стълб", съединяващ човечеството и сферата на пребиваване на Слънчевия Логос е точно Небесната София. Нейният най-нов "човешки" член е съществото Антропос-София. То е посредникът между хората и небесната София, за да стигнат въпросите до Христос. Съществото Антропос-София е както самостоятелно същество, така и в същото време последният член на Небесната София. И тук е мястото да поясним, защо София носи "женски" характер. Всеки от нас, в земния си живот, носи в етерното тяло противоположния пол, докато астралното тяло няма нито женски, нито мъжки признаци, освен ако на земята не се е отдавал изключително на низши животински страсти и изкуствено е "инфектирал" астралното си тяло с полови елементи. В такъв случай пребиваването в Кама-лока (чистилището) е особено мъчително, по време на което астралното тяло така или иначе ще бъде очистено от низшите влияния. Следователно, след смъртта, когато отпаднат първо физическото, а след три дни и етерното тяло, животът на човека в духовните светове между две въплъщения няма никакво отношение към земните различия между половете. Съществата от Ангели до Серафими също са безполови, т.е. нямат нито "мъжки", нито "женски" характер. Но все пак духовният опит на много мистици, пророци и мъдреци в продължение на хилядолетия говори, че в духовните светове съществува нещо, което в своето ОТКРОВЕНИЕ КЪМ ЗЕМНОТО СЪЗНАНИЕ може да бъде наречено с определено право като мъжко или женско начало. Какво е то?

В духовните светове ние имаме работа с два рода същества. Първите са индивидуалните духове, принадлежащи към определена йерархическа степен - напр. Ангел, Архангел и т.н. Вторите са сборните същества, обединяващи много духове от различни йерархии заради определена задача и образуващи съвършено ново общо същество, притежаващо много по-висок духовен потенциал и творчески възможности. Ако го преведем на земен език и потърсим някаква приблизителна характеристика, то това са мъжкото начало, като носител на индивидуализиращата тенденция, и женското - като изразител на обединяващата, социалната, свързващата частите в едно цяло. Само в такъв случай можем да говорим за "мъжко" и "женско" в духовния свят и то единствено като сравнение със земното. Иначе ще изпаднем в "еротична мистика", породена от Луциферически заблуждения. След казаното е лесно да се досетим, че всяко от съществата, влизащи в Небесната София, действа двояко - понякога индивидуално, а понякога като част от сборно същество. В първия случай откровенията му ще носят "мъжки", а във втория - "женски" характер. Самата Божествена Свята Троица е едновременно "неслята" и "неразделна". В упоменатия по-горе смисъл Откровението на "неслятост" носи "мъжки", а Откровението на "неразделност" - "женски" характер. Но да се върнем в Поврата на Времената!

За да стигне до там, Христос е трябвало да премине (да се роди) четири пъти. Най-високото раждане на Сина (Христос) е чрез посредничеството на Светия Дух от областта на надйерархическата Божественост (Троицата) в сътворения, йерархичен Космос. Това прарождение е вън от областта на Небесната София и без нейно участие. На земен език можем да го определим като раждане от Троицата на Галактиката. По начало всички раждания на Христос стават чрез Светия Дух, но действащ на различни нива. Второто е от Галактиката на Старото Слънце, т.е. във висшата Слънчева сфера чрез водещия Дух на Мъдростта, в резултат на което цялата йерархия получава името Господства или Духове, принадлежащи на Господ. Те са висшият аспект на Небесната София. Много по-късно Христос се ражда за трети път на съвременното Слънце - низшата Слънчева област, образуваща планетарния аспект на Слънцето, чрез шестте Елохима. А още по-късно, през вратата на водещия Архангел Михаил, слиза в най-близката до Земята Лунна сфера, за да се въплъти впоследствие в човека Иисус от Назарет при Кръщението в р. Йордан чрез посредничеството на съществото Антропос-София. Свръхсетивното раждане на Христос в Иисус в р. Йордан и смъртта и Възкресението Му дават отговор на двата човешки въпроса. Страшната опасност за окончателната победа на Луцифер и Ариман е предотвратена чрез изявата на СВРЪХСЕТИВНИТЕ събития рождение и смърт като чисто ЗЕМНИ събития, принадлежащи единствено на чувствено-физическия свят. След Кръщението, астралното тяло на Христос-Иисус е затворено за Луциферическите изкушения и от този момент в Земното човешко развитие е присадена способността за възприемане в себе си на Мъдростта (София), благодарение на която да се постигне физическата цел на Земята - превръщането й в основа на новия Космос на Любовта. А с Мистерията на Голгота у човека е втъкана способността , с която влиянието на Ариман да се обръща в Добро. Христос прониква и в "царството на сенките", пронизвайки го с мълнията на Духа Си и показва, че властта на Ариман вече не се простира до там, където отново трябва да проникне светлината. От тогава насам Небесната София, чрез най-младия си член има задачата да пробуди в човека спиритуално (Софийно) съзнание, водещо до все по-дълбоко разбиране на Земния Христов живот, Мистерията на Голгота и свързаните с нея космическо-земни събития. Ако в по-ранните периоди от Земното развитие съвместната дейност между Духовете на Мъдростта и Архангелите твори БИТИЕ, от Авраам насам твори ново СЪЗНАНИЕ в човека, за което посредник е Антропос- София. Философското мислене се заражда през най-ранния период - "телесния", когато физическото тяло е пробуждало импулсите за светоусещането. През втория период тази роля изпълнява етерното тяло. Едва в третия период на астралното тяло за пръв път в човешката история мисълта, като такава, става самостоятелен феномен в Древна Гърция. Следователно "историята на философията" всъщност е биография на едно същество, което е вплетено в човешкото ни битие, но се развива не по земни, а по законите на древното Слънце. Като посредник между нас и изначалната Небесна София участват и Ангелите, но тяхната работа не е толкова ТВОРЧЕСКА, както на Анропос-София. Те са по-скоро САМО посредници. Докато с Антропос-София се случва нещо друго.

Знае се от окултната наука, че човек пробужда индивидуалния си Аз на около 21-годишна възраст. В обикновения живот става и по-рано, но тогава е предизвикано от Луциферическите сили. Ако слушаме волята на нашите "отци" Елохимите, правилното е на 21 години. Така става и с Анропос-София, навършила 21 години (2100 години) в момента на Кръщението. Христос пронизва Аз-а й със Своята Божествена Слънчева Сила, което е възможно, защото тя се развива по древно-слънчеви закони. Оттук нататък Христовият Импулс влиза във философското развитие и последват трите ДУШЕВНИ периода в развитието на Антропос-София и съответно в развитието на мисленето като ПРЕЖИВЯНА СОБСТВЕНА ВЪТРЕШНА ДЕЙНОСТ. За да стигнем до днешното мислене, което е единствено способно да доведе човека до преживяване на истинската свобода. Антропос-София и цялата Небесна София не са могли да свършат сами тази задача. Душевната конституция на човека се нуждае от безкрайно вглъбяване. Преди Христа мислите идват отвън, от Боговете. Христовият Импулс обхваща самата най-дълбока вътрешност на човешката Душа (Аз-а). От Христос се излива нещо, което пробужда в човека за пръв път възможността да поражда мисли отвътре, от самия себе си. Но са нужни три епохи в душевното развитие на Антропос-София, за да доведе излезлия в това направление от Христа Импулс в пълен разцвет, изразяващ се в "съвременното мислене".

И така, в началото на Християнската ера имаме два рода свръхсетивна дейност в Земната еволюция: микрокосмическа - продължаващото действие на силите на София, способстващи за развитието на човешкото мислене, и макрокосмическа - далеч по-мощният Христов Импулс, пробуждащ не само индивидуалното мислене в човешката душа, но самото човешко САМОСЪЗНАНИЕ и неговия носител - индивидуалния "Аз". В първите 700 години след Голгота самосъзнанието все още само се преживява, без мисловно да се обхване. Цялата философско-богословска литература на ранните църковни отци чак до Ериген (IX столетие) е пронизана от дълбоки религиозни чувства и интензивна вяра в Христовия Импулс. Следващият период (700-1400 г. сл.Хр.) е съвсем различен. Човек започва да преживява мислите като нещо сътворено от него, нещо субективно. Това е същността на схоластиката, когато Христовият Импулс започва да се обхваща от самия човек. Най-издигнатият представител на епохата е Тома Аквински, който пръв опитва мисловно да обхване и чрез това действително да разбере цялото значение на Христовото идване на Земята и Мистерията на Голгота в Мировата еволюция. И ако в предните периоди развитието на Антропос-София изостава в известен смисъл от общата еволюция на цивилизованите хора, то в последната третина на Гръко-Римската епоха (700-1400 г. сл.Хр.) за пръв път развитието на човечеството и Антропос-София съвпада - те развиват Разсъдъчната си душа. Същото се повтаря и през следващия период - от 1413 до 2100 г., през който развиваме Съзнателната си душа. Чак след 2100-та година пътищата ни се разделят. Антропос-София изпреварва общото човешко развитие и ще стане наш водач занапред, подготвяйки ни за бъдещите изливания в нас на висшите духовни принципи - Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух (през Шестата и Седма следатлантски култури и Първата култура на Шестата епоха, за което е било необходимо преди това да се свърже с Разсъдъчната и Съзнателната ни душа). Обаче за съзнателното и свободно постигане на Мистерията на Голгота, присъствието на Софийния Учител в душата ни не е стигало, а е било нужно около VІІ-ІХ век да получим в свое пълно разпореждане самата субстанция на мисленето, дотогава пребиваваща в духовния свят и управлявана от най-могъщия Син на София - Мардук (Михаил). Както бе споменато по-горе, в историческото развитие на философията ние имаме Откровение на Слънчевия закон с изявата на съвместното действие на Господства и Архангели. Именно Михаил има задачата преди идването на Христа да изпраща на Земята плодовете от тази съвместна дейност, която е най важната дейност на Небесната София в нашия Космос. Михаил изпраща от Слънцето не само физически-етерните слънчеви лъчи, но с тях към Земята идва ИНСПИРИРАЩАТА ИНТЕЛЕКТУАЛНОСТ, правилният образ на миналото (Слънчевият закон) в настоящето, а не Луциферическия образ (напр. при Ани Безант). Следователно Михаил е този дух, който от началото на Земното развитие изпраща на хората от Слънчевата сфера НЕБЕСНАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, Мировите творчески мисли на йерархиите, самата субстанция на София във форма, пробуждаща висшето съзнание като духовна светлина от Космическата Мъдрост. Михаил наблюдава Голгота от Слънцето и подражавайки на Христос, решава да пожертва за Земното човечество най-ценното, което по поръчение на Небесната София управлява в духовния Космос - СУБСТАНЦИЯТА НА КОСМИЧЕСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. Тя е нужна на хората, за да приемат свободно и напълно съзнателно Христовия Импулс. Подобно на духовен златен дъжд се излива тази небесна субстанция на мисълта към Земята през първите Християнски столетия, създавайки по своя път много отци на църквата и християнски мислители, докато към осмото столетие не стига окончателно до Земното човечество. Точно в началото на 8-то столетие съществото Антропос-София "догонва" в развитието си човечеството и става нещо като "всечовешка чаша", в която се "излива" Михаиловата интелигенция, защото не е могло все още да бъде предадена изцяло за индивидуално ползване от човека. Единствено в съзнателната душа можем да разкрием напълно индивидуалния си "Аз", а тази епоха настъпва след 1413 г. Самото същество Антропос-София СЪЩО е трябвало да достигне тази степен и да ПРИЧЕСТИ ДУХОВНО човечеството със съдържанието на чашата. Дотогава посредници между Михаил и хората са Ангелите. В 15-ти век лично Първата йерархия Богове прехвърля Космическата Интелигенция от човешките сърца в човешката глава и човекът се превръща от "човек на сърцето" в "човек на главата". Оттогава (след 1413 г.) не чрез Ангелите, а непосредствено от "чашата" се излива в човечеството Космическата Интелигенция, станала Земна и водеща човека през столетията към индивидуалното й ползване. Тогава започва свободното творение на ВЪТРЕШНИ мисли. Появяват се Джордано Бруно, Спиноза, Декарт и т.н., като върхът е при Хегел, при който откриваме мисъл, живееща само в съзнанието на човека. Ако в Гръцката епоха се ражда мисълта, то в нашето време тя действително пристъпва към самосъзнание в Съзнателната душа. ВЕЧЕ ЧОВЕК МОЖЕ ДА ТВОРИ, ИЗХОЖДАЙКИ ОТ САМИЯ СЕБЕ СИ! Вярно е, че думата философия се появява за пръв път в Древна Гърция, но вътрешното си съдържание, отговарящо на духовната действителност, тази дума получава приблизително от петото столетие след Христа, когато поетите я възпяват като благодетелка, ръководителка, хранилница и т.н. По-късно и Данте, чрез образа на Беатриче, изразява личното си отношение към възвишената госпожа Философия. Кулминацията на философията е при Хегел, но Хегеловата мисъл УМИРА със смъртта на физическото тяло. В резултат пред философите се откриват два пътя- или от високомисловните спекулации да се пропадне в материята (при Маркс), или да се издигнат от чисто мисловното постигане на света към неговото спиритуално разбиране, възможно за днешния човек единствено чрез Духовната наука. Първото означава окончателното похищение от Ариман на Космическата Интелигенция, а второто връщането й обратно на Михаил след 1879 г. чрез последване на съществото Антропос-София. При развитието на трите си телесни члена, то е наречено Теософия, защото тогава хората непосредствено преживяват връзката си с Небесната София. След това в периода на развитие на душевните си членове, е наречена Философия. Днес човек решава ще направи ли прехода от "философско мислене" към Духовната наука или ще ариманизира душевния си живот. Днес съществото Антропос-София се явява пред нас в двояк образ: едновременно като БОЖЕСТВЕНО СЪЩЕСТВО (част от Небесната София) и като същество, подобно на човека, развиващо същите членове като нашите, но свръхсетивно, като НЕВИДИМ ЧОВЕК. Този невидим човек ни разкрива основната тайна и смисъл на собственото ни развитие, пътя за пълната ни реализация на Земята като ИСТИНСКИ ЧОВЕК, поставяйки себе си пред душата ни като космическо-земен идеал. Антропос-София ни води в храма на новите Християнски Мистерии и първата степен на съвременното Посвещение е изучаването на Антропософията като Наука за Духа. Преди да пристъпим към каквито и да е медитации, концентрации и други антропософски упражнения, е необходимо да осъществим конкретно, дълбоко лично отношение към съществото Антропос-София като наш съвършено реален СВРЪХСЕТИВЕН УЧИТЕЛ. Така се открива пред нас пътят на София, водещ към истинско познание на Христос. Първият човек, тръгнал по него, е без съмнение Рудолф Щайнер. Още в 1887 г. той заявява: "ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ИДЕИТЕ Е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ИСТИНСКОТО ПРИЧАСТИЕ НА ЧОВЕКА!" Той пръв, в пълно съзнание, приема мисловното причастие на Михаиловата интелигенция от духовната чаша, предадена му във висшите светове от САМАТА НЕБЕСНА СОФИЯ чрез служещото й Същество Антропос-София. Така Щайнер става първият земен представител и посланик на Небесната София на Земята. Как ще се развива занапред съществото Антропос-София?

От 2100-та година (в определен смисъл това се случва още от 20-и век) то ще изпревари общата еволюция на човечеството, преминавайки към развитие на първия си духовен член - Дух-Себе, докато ние ще го развиваме чак след 3573-та година. Благодарение на Антропософията и Бодхисатвата можем още сега да тръгнем по пътя на ученика и да развиваме Дух-Себе, което е НАЙ-БЛАГОПРИЯТНО след 42-та ни година, защото развитието на Манас е ЦЕЛТА НА СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ! Точно невидимият учител води в съвременните мистерии на Дух-Себе. Сам започвайки да развива този член, той може да действа сред хората не само индивидуално, но и като нова групова душа, душевно въплътяваща се в тези хора, които искат да станат нейни ученици и служители в новите християнски мистерии. Тази групова душа не ограничава по никой начин свободата на индивидите, както старите групови души (например Авраам). Съществото Антропос-София е НОВАТА ГРУПОВА ДУША на Всеобщото Антропософско Общество, основано от Рудолф Щайнер през 1923-1924 г.. Това общество е нещо като "душевна чаша", в която може да слезе самото същество Антропос-София, т.е. началото на въплъщението на НЕБЕСНАТА СОФИЯ НА ЗЕМЯТА, тъй като Антропос-София е най-младият й член. НАИСТИНА ГРАНДИОЗНА ПЕРСПЕКТИВА, ВЪЗМОЖНА БЛАГОДАРЕНИЕ ЖЕРТВАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВОТО КОЛОСАЛНО ДЕЛО НА ЗЕМЯТА. В 1902 г. Щайнер оглавява ръководството на немската секция на теософското общество и от този момент Антропософското движение започва първия си 7-годишен земен период на развитие, завършил след 21 години с Рождественското Събрание и раждане на Висшия Аз на Антропософското Общество. Създадена е възможност за последващи действия в него на Антропос-София като нова групова душа (Аз). Самият Михаил до 1879 г. не може да влияе на хората и позволява на Ариман да завладее космическата интелигенция, превръщайки я в земна, лична (за себе си). Днешната цивилизация е най-яркото доказателство. За да се предотврати окончателното похищение от Ариман, Михаил следва Христос и слиза от Слънцето, но не физически, а СВРЪХСЕТИВНО. Той е трябвало да намери на Земята ИЗХОДНА ТОЧКА и да действа занапред от ЗЕМНА ГЛЕДНА ТОЧКА. Съществото Антропос-София е най-тясно свързано със земната еволюция и става тази точка. Следователно наблюдаваме два процеса: слизането на Михаил и начало за развитието на Манас при Антропос-София, благодарение на което става от 1879 г. посредник между Михаил и хората. ОТ ТОВА СЪТРУДНИЧЕСТВО СЕ РАЖДА АНТРОПОСОФСКОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЗЕМЯТА. Михаил протяга от свръхсетивния свят своите небесни ръце и чака да му върнем отново изкупената от Ариман небесна интелигенция, което е възможно, ако вътрешно се издигнем от пространственото преживяване на Вселената в три измерения към схващането й в ДУХОВНИ ОБРАЗИ (Имагинации), подчиняващи се на законите на ВРЕМЕТО, по които живеят и действат висшите същества. На древното Слънце космическата дейност на Небесната София се заключава в създаване на пространство от субстанцията на чистото духовно време. След Голгота процесът претърпява пълна промяна. Слизайки от Слънцето (царството на духовното време), Христос внася неговия импулс в постепенно умиращото земно пространство. Преминавайки на Голгота през смъртта в земното пространсво и Възкръсвайки в силите на духовното време, Христос полага с това основата за противоположното развитие, а именно постепенното ПРЕОДОЛЯВАНЕ (одухотворяване) на пространството със силите на Възкресението като сили на одухотвореното време. Христос обръща инволюцията (материя) към еволюция (Дух), пространството към времето. А това променя основно и задачите на съществата, принадлежащи към Небесната София. На Голгота са посети в човешкия Аз живите семена за НОВИЯ КОСМОС, т.е. духовните сили, от които постепенно ще се развие битието на бъдещия Юпитер. Сърцето започва да мисли, да става разумно. Човешкото съзнание от пространствено, става времево, т.е. от материално преминава в духовно. Ние започваме да МИСЛИМ Духа навсякъде а след това и да го ВИЖДАМЕ като ИМАГИНАЦИИ (същества). СЪЗНАТЕЛНОТО встъпване в духовния свят - това е съвременното искане на Михаил. Одухотворявайки чрез времето пространството, ние обновяваме и "древно-слънчевия закон", придавайки му нова форма. Дарът на Михаил - Антропософията, трябва да влезе в съзнанието на съвременните хора. Антропос-София иска да доведе хората до съвършено нова способност, наречена от Щайнер "интелектуално ясновидство", която е основана на "преобразуването на съзнателната душа в "имагинативна душа". Прогресът се заключава в това човек да развива повишена интелектуалност не само за себе си, но да я внася и в астралния свят. Чрез такова интелектуално ясновидство пред хората в бъдещите 3000 г. ще се появява все по ясно Етерният Христос. Това е съзнателно възприемане на Етерния Христос, което е и главната цел на имагинациите. Така ще сме извървели пътя от старото атавистично ясновидство на Авраам, през съвременното абстрактно- интелектуално съзнание, към бъдещото напълно съзнателно имагинативно съзнание.

Ето ги степените на висшето познание:

1. Изучаване на Духовната Наука (мисловно познаване на свръхсетивния свят) - Антропос-София.

2. Имагинативно познание - Ангели.

3. Инспиративно познание - Архангели Небесната.

4. Интуитивно познание - Архаи София.

5. Познание за съотношението между микро- и макрокосмоса - Духове на Формата.

6. Сливане с макрокосмоса - Духове на Движението.

7. Общо преживяване на миналите опитности като основно настроение на душата - Духове на Мъдростта.

Упоменатите три степени на свръхсетивното познание - имагинативна, инспиративна и интуитивна, могат да бъдат достигнати чрез последователно преобразуване на цялото душевно същество на човека. Съзнателната Душа да стане имагинативна, Разсъдъчната - инспиративна, а Сетивната - интуитивна, т.е. да ги превърнем в органи за възприемане на имагинации, инспирации и интуиции. След това можем да пристъпим към окончателно преобразяване на астралното тяло (включващо в себе си и сетивното тяло) в "дева София", в микрокосмическо отражение на Небесната София. Така за нас ще се роди духовният младенец- Висшият Аз, което е и целта на Антропос-София. А с Висшия ни Аз е свързан Христос. И тук се докосваме до една тайна от "спиритуалната икономика". След Голгота, в духовните светове са съхранени пронизаните от Христовия Импулс етерно и астрално тела на Исус, а по-нататък ("размножени") и техните "копия" или "отпечатъци" се вчленяват съответно в етерните и астрални тела на най-издигнатите християнски представители. Но Христос "отпечата" и Аз-а Си в Душата на Исус, а по-късно този "отпечатък" бе "размножен" в духовните светове. Днес, в епохата на съзнателната душа, все повече хора могат да го приемат. И тъй като съществото Антропос-София в Поврата на Времената достига 21-годишна възраст (раждането на собствения й земен Аз), е могла да стане врата за въплътяването на Христос в Иисус. Това е свързано с пронизването на собствения й новороден Аз с Аз-а на самия Христос, т.е. Христовият Аз се "отпечатва" в нея. Трябваше обаче да минат 2000 години, за да може от нашето време Съществото Антропос-София да стане връзката между човека и Небесната София. Да подготви чрез Духовната Наука хората за приемане в душите им Аз-овия отпечатък на Христос. Това от своя страна да доведе до съзнателно преживяване и действия на Христос в човешката душа, във всеки Аз, а оттам и до разбирането Мистерията на Голгота. Само ако смъкнем булото на Изида (София), ще преминем към Духа-Себе. В Земния еон ще трябва първо Земята да се СЪЕДИНИ отново с Луната (след около 6000 години) и да преодолее демоничните й сили вътре в себе си, а по-късно да се слее и със Слънцето. Процесът е изобразен в Апокалипсиса на Йоан като жената, облечена в Слънце, т.е. Земята, чак до физическата си субстанция, става откровение на Христос, след което ще роди "духовния младенец"- принципа на Духа-Себе. Той ще стане пълно достояние за човека едва на бъдещия Юпитер, а дотогава ще ни осенява от духовните светове. За тази възвишена цел (съединението със Слънцето) встъпва в земното развитие съществото Антропос-София, обединявайки в себе си два аспекта - микрокосмически и макрокосмически, като целта е свързването на човека - Антропос с Небесната София. Седемчленната Небесна София става "огнен стълб", съединяващ Земята и Слънцето. Първият импулс за превръщането на Земята в Слънце е даден на Голгота. Само съзнателното приобщаване към СИЛИТЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ще позволи на човечеството да намери пътя към одухотворяване на Земята. Най-напред чрез Антропос-София ще одухотворим съзнанието си, след което ще претворим трите си души в имагинативна, инспиративна и интуитивна и ще сформираме душевни органи за възприемане на ТРОЯКАТА структура на духовното Слънце: като източник на духовна СВЕТЛИНА , пробуждаща ново духовно СЪЗНАНИЕ; като източник на ЖИВОТ - оживяващ ЧУВСТВАТА ни; като източник на духовна ЛЮБОВ - пронизваща с жертвени сили нашата ВОЛЯ. Така слънчевата субстанция, която дълги времена приемахме от Космоса, ще засияе от вътрешността на душата. Човекът ще започне да говори за "вътрешно Слънце" и с одухотворяването на Земята ще се ражда истинското ДОБРО. Пътят към Небесната София е и постепенен път към съставляващите я същества. Те винаги са се явявали на учениците в древните и по-късни мистерии само в ДУХОВНА форма. Следователно нито един от принадлежащите към София Духове НИКОГА не се е въплъщавал напълно в конкретен земен човек, дори да е бил най-великият Посветен, защото чрез този Дух биха действали едновременно ВСИЧКИТЕ седем члена на София и земният човек би умрял моментално. И все пак има случаи в човешката история, когато в Поврата на Времената, ДУШАТА на Соломоновата Мария е пронизана (а не, че Небесната София се въплъщава физически) от силите на Небесната София и от 46-годишна жена, родила няколко деца, се променя дотолкова, че последиците стигат не само до астралното и етерно тяло, а чак до физическото и я превръщат в "Дева". Пронизването става чрез Натановата Мария, която по това време (Кръщението в река Йордан) е в духовния свят и е концентрирала в себе си силите на Небесната София. Нейната душа влиза в Соломоновата Мария, превръща я в "Дева" и Иисус получава отново изгубената Душа на Майката, която в Евангелието се нарича "благословена". Така в "Дева Мария" ние имаме великия праобраз на цялата пълнота на силите на Небесната София, т.е. единственото въплъщение на Земята на самата София. Когато говорим за Ева до Грехопадението, тя ни е показана чрез майката на Натановия Иисус. Беинса Дуно също говори за "новата Ева". Адам от преди Грехопадението ни е показан в Натановия Младенец Иисус. Беинса Дуно говори и за "новия Адам". "Дева София", т.е. София стои заедно с Йоан под Кръста на Голгота. После тя отива при Сина си (Йоан), който не само "я взима" под своя опека и защитава като земен човек, но приема от нея и чрез нея в своята Душа Силите на София. И докато в Мария тези сили действат до физическото й тяло, то в душата на Йоан пробуждат преди всичко способността за ПОЗНАВАТЕЛНО проникване в Космическите Мистерии на Христос. Йоан успява да проникне повече от всеки друг ученик до мировото значение на Голгота, за да напише най-дълбокото Евангелие и Апокалипсиса. Преминавайки по-късно през редица мъченически прераждания, Йоан (в 13-и век) пръв в човешката история приема в софийната субстанция на душата си отпечатъка на Христовия Аз, съхраняван във висшите светове за бъдещите култури и епохи.

Чак през шестата култура (след 1500 г.) ще се разгърнат мистериите на София и само който е преминал през тях ще може да бъде проникнат от силите на София дотолкова, че да стане като Мария "Дева". Едва в шестата епоха (след 6000 г.) подобна връзка със София ще е достъпна за ВСИЧКИ хора, когато Христос ще се преживява от човечеството като техен висш групов Аз. Цялата душевно-духовна конфигурация на човека ще се приближава до вътрешната структура на Слънцето, което ше бъде важна крачка към бъдещото му съединяване със Земята. Размножаването ще става от шестата култура нататък все по-духовно. След 5000 години жените ще спрат окончателно да раждат по познатия начин и ИМПУЛСИТЕ ЗА ТОВА ЩЕ ДОЙДАТ ОТ СЛАВЯНСТВОТО. Същността на новата размножителна способност ще остане тайна още 1500 г. Тя ще се превърне в съвършено нова, висша способност. Да се родиш жена в 6-ата култура ще бъде изключителен подарък на съдбата, защото жените ще могат далеч по-лесно да стигат до висшите степени в Посвещението в Мистериите на Небесната София. Причината е, че поначало мъжката организация е много повече потопена във физическата материя от женската. Идеалният човек е по средата. Тогава Духът-Себе ще почне да се излива в Съзнателната душа и да прави достъпни за хората нови ясновидски сили. Днес все още малко от нас са развили най-висшия си душевен член. Има съвсем реална опасност принципът на Дух-Себе да се разпространи по Земята в ЛУЦИФЕРИЧЕСКА форма, като вместо чрез Съзнателната слезе чрез Разсъдъчната, че дори и чрез Сетивната душа. Тогава вместо мистериите на София, в бъдещата епоха на Водолея (6-ата култура) е възможно да възникне луциферическият им противообраз, показан в Апокалипсиса на Йоан като "Вавилонската блудница". Хората, злоупотребили с ясновидските духовни сили, ще станат част от нейните сатрапи. Днешното атавистично ясновидство крие огромна опасност за разпространителите му. Духовно търсещите, предпочитащи източните пътища, по начало започват с практиките, задвижвайки чакрите и кундалините. Така ПРЕЖДЕВРЕМЕННО, без да могат да ги КОНТРОЛИРАТ И РАЗБИРАТ, отпущат в действие свещени енергии, което ги води до неправомерна сексуалност, опасно разхлабване на връзките между телата, слаба воля за справяне със земните дела и в крайна сметка бягство от действителността. Така се превръщат в поклонници на "великата блудница". Правомерна връзка с Небесната София се осъществява САМО чрез Антропос-София. Пътя към нея може да намери ВСЕКИ човек с ДОБРА воля. Антропософският път е единственият НЕЛУЦИФЕРИЧЕСКИ път, водещ към Дух-Себе чрез последователно одухотворяване на Съзнателната душа и превръщането й в имагинативна, т.е. в микрокосмическа София, способна след това в пълно съзнание да приеме в себе си Дух-Себе и с него да намери достъп в сферата на Небесната София. Това е истинският Михаелически път, водещ към София на основата на силите на възходящия в Съзнателната душа Аз. Противоположен на него е култът към Мария в Римокатолическата църква, който е луциферически и е в обход на Съзнателната душа. Такъв култ в първите християнски векове изобщо не съществува. Догмата от 1950 г. за "телесното възнесение" на Мария на Небето е чист ариманически двойник на луциферическия култ. Този възглед е откровено материалистически (ариманов), защото телесното възнесение е НЕВЪЗМОЖНО. А като прибавим и догмата от 1869 г. за НЕПОГРЕШИМОСТТА на папата, т.е. че той е посредник между нас и Христос, то "царството" на Етерния Христос се заменя със "земно царство". Католическата църква всъщност ПОДМЕНЯ Второто Пришествие. Наистина много ще плаща!

Днес Христос се приема или като чисто космическо същество, без връзка с Мистерията на Голгота и това, че "Словото стана плът", или като човека Иисус, който е нещо като проповедник, реформатор, моралист и т.н., т.е. без връзка с Божествения Му характер. Тези възгледи ни връщат в предхристиянските времена, когато езичниците гледат духовно към Слънцето, търсейки Христос, а погледът на евреите е насочен към Земята, където е трябвало да слезе Спасителя като "народен месия", като "Цар Юдейски". Влъхвите и Мъдреците в Поврата на Времената най-добре илюстрират казаното. При влъхвите е развита ясновидската (имагинация) природно-космическа МЪДРОСТ. Те прозират Христос като Слънчевия Логос, идващ към Земята. Тях ги води не физическа, а ДУХОВНА звезда, която е идващият за въплъщение Заратустра (звезда) с цел подготовка на телата на Иисус за влизане в тях на Христос. При пастирите е друго. Те по-скоро чуват СЛОВАТА на висшите същества със сърцата си, които се превръщат в инспирираща ги ВОЛЯ и отиват да се поклонят на приближаващото към земното си въплъщение Христово същество. Пастирите прозират Христос като новия Дух на Земята и Висш Аз на цялото човечество. Те са представители на евреите, а мъдреците - на езическия свят. Но Волята и Мъдростта образуват кръст, в средоточието на който можем да намерим Христос като представител на Мировата Любов. ОТ ТРИТЕ МИРОВИ ПРИНЦИПА: МЪДРОСТ, ВЛАСТ (ВОЛЯ) И ЛЮБОВ, БОГ РАЗДЕЛИ ПЪРВИЯ С ЛУЦИФЕР, ВТОРИЯ С АРИМАН И САМО ТРЕТИЯ ОСТАВИ ЦЕЛИЯ ЗА СЕБЕ СИ, ЗА ДА ГО РАЗДЕЛИ ЕДИНСТВЕНО СЪС СИНА СИ, ПРЕВРЪЩАЙКИ ГО В СВОЙ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МИРОВАТА, Т.Е. НА СВОЯТА ЛЮБОВ! Ако моралната воля на евреите е свързана с инспирацията, а космическата мъдрост на езичниците с имагинацията, то интуицията е постижима само в тяхното обединение на по-висока степен чрез Любовта на Христос. Чрез двата потока в Поврата на Времената действа Небесната София и нейният най-могъщ син - Михаил: сред евреите като лице на Яхве, сред халдейците като главното им божество Мардук. Затова еврейската религия е лунна, а в езическия свят са разпространени слънчево-природните религии - Озирис, Дионис, Митра и др. Така се подготвя идването на Христос и съединяването Му със Земята чрез мистерията на Голгота. Постепенно обаче, колкото повече наближава епохата на Съзнателната Душа, мощните имагинации на влъхвите се превръщат в отвлечена астрономия, базираща се на абстрактното мислене, което изцяло се корени във физическия инструмент на мозъка. Пророческото слушане на сърцето при пастирите се превръща в чувствено наблюдение и външен експеримент за изследване на външната природа. Божествената София е убита от Луцифер и е наречена Ахамот. Съвременната астрономия е най-яркият образ на изгубената Мъдрост. Ние се отделихме от нея за да стигнем до самостоятелно мислене и след това с негова помощ до преживяване на свободата в индивидуалния Аз. Разривът щеше да е ОКОНЧАТЕЛЕН, ако Небесната София не ни даде вътрешния спътник и водач Антропос-София. Михаил жертва космическата интелигенция. Но се случва нещо НЕПРЕДВИДЕНО. С нейното управление са свързани същества от йерархията на Ангелите. Те реагират различно по отношение на Михаиловата жертва. Едни я ПРИЗНАВАТ и съхраняват връзката си със Слънчевото Царство на Михаил, други не са могли, защото са били много здраво свързани с интелигенцията и са я последвали към Земята, превръщайки се от космически в ЗЕМНИ Ангели. Получава се РАЗКОЛ между ангелите. Около ІХ в. интелигенцията достига Земята, а заедно с нея и отпадналите от Михаил ангели, което веднага се проявява в земен план. На Константинополския събор през 869 г. Църквата се "отказва" от Духа, признавайки само тялото и душата за съставни елементи на човека, като приписва някои духовни свойства на душата. Земните ангели се оказват много близо до ариманическите същества, които ги използват с цел да отделят човечеството от Небесната София завинаги и материализмът да стане господстващ навсякъде. Знаем от Духовната Наука, че Ангелът направлява отделния човек в изпълнение на земната му карма. Разколът между ангелите довежда до страхотен хаос в кармическите връзки на земното човечество, а оттам и до последвалия през вековете социален и културен хаос. Материализмът е едно от най-големите препятствия за новото съединяване на Небесната София и хората. Как да го преодолеем? Ако човек изпълни душата си с Антропософска Мъдрост, то усилва духовно не само своя Ангел Хранител, но и цялата ангелска йерархия и способства за създаване на мост между нас и ангелската сфера. Ако човек е обхванат от антропософския импулс в ума, сърцето, душата и духа си, то Ангелът му е ДЛЪЖЕН ДА СЕ НАУЧИ НА НЕЩО - едно явление с колосална важност. Тогава Ангелът, съпровождащ антропософа в следващите въплъщения, се учи още по-дълбоко да прониква в духовните царства, отколкото е могъл досега, а това означава по-дълбоко проникване в Небесната София и установяване на съвършено нова връзка между нея и земното човечество. Това е постепенното Възкресение на убитата от Луцифер Изида-София от смъртния й сън, възможността за което дължим на Антропос-София. Материалната наука (смъртта) се допълни от ДУХОВНАТА наука (Възкресението). На убитата ПОЗНАВАТЕЛНА СПОСОБНОСТ бе противопоставено НОВОТО познание и започна ВЕЛИКОТО ДЕЛО по възкресението на София в човека. В тази насока огромна е помощта на Михаил. След 1413 г. връзките ни с духовния свят (Небесната София) са окончателно прекъснати. Тогава Михаил основава в Слънчевата сфера свръхсетивната си Школа, в която влизат същества от 3-та йерархия и развъплътените напреднали човешки души. В нея той преподава НОВОТО КОСМИЧЕСКО ХРИСТИЯНСТВО - отначало в инспиративна форма, което на границата между 18-и и 19-и век е превърнато в мощен имагинативен култ. Този култ е разположен в лунната сфера и е изявен чрез мощни космически имагинации, представляващи новото християнство, което е готово вече за слизане на Земята. Така се подготвя земната Антропософия, както и душите, слезли по-късно на Земята и намерили пътя към нея. Първи са непосредствените участници в описаните събития, създали своя Михаелическа карма, довела ги до Антропос-София - съществото, участвало най-активно в упоменатите Божествени събития. В наши дни възкресението на София е далеч от своя завършек. Процесът е дълъг. Във всеки един от нас силата на Христос живее НЕСЪЗНАТЕЛНО, ние не я разбираме. Именно от нея трябва да тръгнем към изучаване на Духовната Наука, да се срещнем с Антропос-София като ЖИВО същество, да възкръсне за нас Небесната София и чак след това с нейната сила Христос ще пристъпи в човека като ДЕЙСТВИТЕЛНА АКТИВНОСТ, защото Той ще бъде правилно РАЗБРАН. Началото на тази действителна активност на Христос в човека днес е това, което го води към СЪЗНАТЕЛНОТО Му преживяване в етерна форма. В Поврата на Времената самата София, чрез откровенията си към пастирите и влъхвите, им показва цялото значение на ФИЗИЧЕСКОТО явяване на Христос, а сега в нашето време иска да дари на хората духовната сила, която ще им позволи да приемат СЪЗНАТЕЛНО Етерния Христос. Той ще се яви само на тези, които го РАЗБИРАТ чрез Силите на София - имагинативно Неговия етерен образ, и инспиративно - Неговото Слово, даващо отговор на най-насъщните въпроси, идващи от човешките сърца. Антропософията и Бодхисатвата са посредници за това. Чрез преобразените способности на влъхвите ние сме длъжни да стигнем до "вътрешна астрономия" и в имагинации да ВИДИМ цялата мирова еволюция от Сатурн до Вулкан и централното място на Христос в нея. А чрез преобразените способности на пастирите ще се научим да виждаме във всяко материално същество духовното ( в камъка, в растението, в Слънцето и т.н.), в душата си пък да открием ГЛАСА на Христос, Който ще ни говори, ако искаме да слушаме. Накрая интуицията ще ни поведе към преживяване на цялото значение на Голготската Мистерия в земното развитие. Етерното откровение на Христос ще бъде в ангелската сфера, където се намира принципът на Дух-Себе. Ние развиваме Съзнателната душа. Съществото Антропос-София от 20-и век започва да развива Дух-Себе и става наш водач в пътя ни към съзнателното преживяване на Етерния Христос, пробуждайки и в нас Дух-Себе. Ние трябва да търсим ЖИВИЯ, а не мъртвия Христос, не Кръста, а ПЕНТАГРАМА. Антропософията е ЕЗИК-ът НА ЕТЕРНИЯ ХРИСТОС. В езотеричен смисъл тя всеки път указва за живото, свръхсетивното същество Антропос-София, което е връзката с Небесната София не само за нас, но и за най-издигнатото човешко същество - Бодхисатвата, когато се намира на Земята. Вече трябва не само Бодхисатвите да слизат при нас, а и ние да се издигаме до тяхната сфера на Провидението и да постигнем НАПЪЛНО Христос. Най-напред Христос ще ни се яви етерно като Ангел, защото се намира в ангелската сфера. За да го срещнем, и ние трябва да се превръщаме постепенно в ангели, т.е. да развиваме Дух-Себе си, единствено възможно чрез Антропос-София. Развитието на първия ни духовен член е от решаващо значение, като се има предвид, че бъдещата човешка еволюция е в пряка зависимост от срещата със Злото. Изпитанията пред нас тепърва предстоят. Материализмът, насаждан от определени тайни общества, прави така, че след смъртта на човека не само етерното му тяло не може лесно да се разтвори в мировия етер, но и душата му не може да се повдигне дълго време към висшите светове, а стои в непосредственото обкръжение на Земята и става истински разрушителен център, блуждаейки в тези низши сфери. Такива са душите не само на материалистите, но и на черните Посветени, които разпространяват материалистически учения чрез определени ложи. Те знаят, че душата е чисто духовна същност, независима от тялото и затова подготвят съзнателно човешки души, които и след смъртта да останат в материалното царство. И тъй като разполагат с възможности да им въздействат, ги превръщат в свои слуги, от което расте тяхното могъщество. Така се създават ложи, включващи ЖИВИ И МЪРТВИ. Посветените материалисти и тяхната свита искат етерното явяване на Христос да остане незабелязано от хората, да овладеят етерната сфера за друго същество, което до сега не е идвало в плът на Земята никога, а се е проявявало като етерна индивидуалност с чисто ариманическа природа. И това същество няма да води като Христос хората в пълно съзнание през Пета, Шеста и Седма култури към по-високи сфери в Макрокосмоса, а ще оглави едно призрачно царство, сформирано непосредствено под повърхността на Земята в твърдия и течен елемент, т.е. в сферата, в която от 15-и до 18-и век е действала подземната Ариманическа школа и от която произлизат многото "необясними" явления, погрешно приписвани днес на извънземни цивилизации. Това призрачно царство да е населено с призрачно подчовешко човечество, с което да се постигне и "ариманическото безсмъртие". В крайна сметка нито хората, нито Земята ще се одухотворят и превърнат в бъдещия Духовен Юпитер, с което целта на Земния еон остава неизпълнена. УЖАСЯВАЩА ПЕРСПЕКТИВА! Как се мъчат да го постигнат?

Чрез церемониалната магия! Духовна помощ и покровителство, необходими за подобни церемониални действия, членовете на ложите търсят от ариманическите ангелски същества, изостанали още през Египетско-Халдейската епоха и днес инспириращи сред човечеството всевъзможни материалистически възгледи. По онова време Христос е слизал от Слънцето и преминавал през ангелската сфера. Тези ангели ОТКАЗВАТ да Го приемат в себе си и днес не Го искат за водач. Те смятат света на Ариман по-силен и желаят да направят безсмъртни материалните преживявания във физическия живот. По своята природа са изключително близки до низвергнатите от Михаил след 1879 г. Духове на тъмнината и действат чрез споменатите братства, превръщайки членовете им в свои инструменти. Етерното тяло на неофита се обработва със символно-ритуални актове, без той да разбира съдържанието им. Затова е толкова важно, ако кармата ни е пратила в каквото и да е братство, никога да не приемаме нищо, без да сме го РАЗБРАЛИ! Вследствие на "обработката ", етерното тяло толкова се втвърдява, че не може да се разтвори в мировия етер и действа на Земята като призрак. Така душата се приковава към физическата материя. Но преминалите през смъртта членове на ложите пребивават в астралните си тела, а не в етерни (етерното се отделя три дни след смъртта), следователно "ариманическото безсмъртие", към което се стремят, остава за тях недостижимо. Душата се носи от астралното тяло и рано или късно трябва да отиде в по-висшите сфери, откъсвайки се от влиянието на ложите. В противоположност на това, определени елементарни ариманически духове, под водачеството на изостаналите ариманически ангели, могат да създадат, но не от силите на космическия етер, а от субстанцията на неразтворените етерни тела (подготвени в ложите), ново етерно тяло за тази душа. Душата не може да се издигне, ако се съхрани етерното й тяло, което са използвали египтяните при мумифицирането. Третата култура се отразява в нашата пета. Ето защо изостаналите ангели от нея инспирират днешните черни братства, бълвайки културизъм, фитнес, "елитен" спорт и какво ли още не. Днешните културисти са огледален образ на египетските мумии! Ариманическото идва от запад, луциферическото от изток. Но да се върнем в ложата. Ако й се отдаде умрелият, пребиваващ след смъртта в своето астрално тяло, да остане в нейното поле на действие, ще може да се въплъти в неразтвореното етерно тяло и постигне "ариманическото безсмъртие". Но има и друго. Ариманическите духове непрекъснато се опитват в съня на човека, когато в леглото са останали само физическото и етерното тяло, да го снабдят с лъжливо етерно тяло, изградено не от космически, а от земен етер, т.е. етера, който Ариман е изтръгнал от общия космически етер. Това почти никога не им се удава, освен в отделни случаи, за които Р. Щайнер така и не споменава. Вероятно го постигат само членове, достигнали висши степени в ложите. Ариман иска да създаде чрез изтръгнатия етер нещо като анти-кръг в течния и твърд елемент на земята в противовес на етерния кръг около Земята, съставен от одухотворените човешки етерни тела. Целта е Христос да се вижда от хората с изкривен, лъжлив образ. Щайнер говори от една страна за определено ариманическо същество, което слиза само до ЕТЕРНО въплъщение и което тайните ложи желаят да поставят на мястото на Етерния Христос. Но по-късно говори и за ФИЗИЧЕСКО въплъщение на Ариман. Следователно първото етерно същество ще инспирира и всячески помага на Ариман в стремежа му да съблазни цялото човечество на страната на антихристиянската, изцяло ариманизирана еволюция. Не е изключена и временна инкорпорация на първото във второто същество в кулминационните моменти от земната му дейност за усилване на окултната му власт и магическо влияние над земните хора, за да прелъсти, ако е възможно и "избраните". В продължение на няколко века чрез подбор и дисциплина на родителите се подготвя подходящо човешко физическо тяло, в което да се инкарнира Водачът на ариманическите същества. Тяло, което макар и за непродължително време да издържи на грамадните сили и енергии на това Същество. Усилията на работещите за правилната еволюция на човека Същества са насочени към повдигане на съзнанието на хората, защото Ариман ще предостави достъпен за всеки човек метод за ясновидство. Ако човечеството не бъде "узряло", то вследствие своите все още ниско съзнание и егоизъм, хората няма правилно да разберат ясновидската мъдрост, няма да я използват правилно. Срещу ариманическите духове можем да воюваме, ако с истините на Духовната наука пронизваме дори етерното си тяло и променяме основно живота си- характера и отношението към света и хората. Така ще станем воини на Михаил, сражаващ се без отдих с Дракона в етерния свят. Като Дух на Времето Михаил може да въздейства не само духовно-душевно, а чак до физическото ни тяло. Силите Му действат върху кармата на човека. Михаил иска да приведе в хармония кармата на отделния човек с кармата на цялото човечество, т.е. действа КАТО Христос от 20-и век. "СТРАШНИЯТ СЪД" ЗАПОЧНА ОТ 20-и ВЕК И ОЗНАЧАВА ПРИВЕЖДАНЕ НА КАРМАТА В ПОРЯДЪК ОТ ХРИСТОС, КОЙТО Е ГОСПОДАРЯТ НА КАРМАТА. Михаил е Неговият Слънчев Лик и Главен Помощник. Пълното кармическо изкупление на нашия Космос ще стане чак на Вулкан и тогава ще се превърне в Зодиак. Но това е много далечна цел. За нас като българи е по-важно да разберем какво ние трябва да свършим днес, в този си живот. А то е наистина нещо велико!

Беше казано, че до идването на Христос светът се дели на две течения - евреите (избраният народ) и езичниците. Първите са волята и "пастирите", а вторите мъдростта и "влъхвите". Но е имало един народ, който развива ЕДНОВРЕМЕННО и волята, и мъдростта - българският. Траките - "благите" българи, остават по днешните ни земи и търсят Христос на Слънцето, имат Слънчеви Мистерии и многобожие. Те са и "езичниците", и "влъхвите". БОДХИСАТВАТА Орфей - тракиец, т.е. българин, подготвя гръцката култура и мисловното разбиране на Мистерията на Голгота. Небесната София е зад това!

Другият клон - "вироглавите" българи, имат ЕДИН Бог Тангра, който ги води по целия свят да създават империи. Те са и "пастирите", и "евреите", но с далеч по-голям периметър на действие от тях. Първи опитомяват коня, а благодарение на коня ние можахме да развием мисълта и по-късно Аз-овото си съзнание. ЖИВОТНИТЕ СА ПРЕЖДЕВРЕМЕННО СГЪСТЕНИ ЧОВЕШКИ СТРАСТИ. Както сочи Духовната Наука, точно конят е свързан с нашето мислене. Затова има ТАКОВА чело. Днес конската подкова е атавистичен символ на "късмет" и "пазител". Следователно "вироглавите" развиваха не само волята, но едновременно и мъдростта. ТЕ СА НАЙ-УНИКАЛНИЯТ НАРОД В СВЕТА!!! Най-старият и точен календар е българският СЛЪНЧЕВ календар. Христос е на Слънцето. Следователно Тангра ги води според волята на Христос. Те трябва от една страна да разнасят даровете на Тангра (както Александър Македонски), а от друга да попиват в душата от културите, срещани по пътя. Това е било нужно заради ДНЕШНИЯ ден! И кой е този толкова могъщ Тангра? ТАНГРА Е НЕБЕСНАТА СОФИЯ - ПРЕМЪДРОСТТА БОЖИЯ! Когато КАН Аспарух се завръща след хилядолетното странстване, тук са остатъците от "благите" и далеч по-многобройните СЛАВЯНИ. Трябвало е да се създава Бълг-АРИЯ от Трите Божии Принципа - Мъдростта (благите), Волята (вироглавите) и Любовта (славяните). Водещи са "вироглавите", които най-късно от всички народи по Земята, загубват старото ясновидство, т.е. връзката си с Небесната София. В 4-и век след Христа в Европа всички способни да виждат духовете хора са наричани с общото име "българи". Но шестата култура ще се нарича Славянска и ще бъде на Любовта. За да стане, ще трябва да намерим СЪЗНАТЕЛЕН път към Небесната София и Христос. Първото чудо на Спасителя е в КАНА Галилейска, в слънчевата и плодородна Галилея, където са смесени МНОГО народи. При всички случаи там е имало и българи. Това чудо е единственото, което Христос извършва ЗАЕДНО с Дева Мария. Той казва: "Нещо вее между тебе и Мене". Това, което "вее" е Небесната София. Христос заявява, че "Моето време още не е дошло". Ще дойде истински през 6-та Славянска Култура - "на третия ден". Преди 2000 години Галилея пророчески символизира бъдещата Култура на Любовта. Христос е Любовта. "Благите" и "вироглавите" е трябвало да се слеят в "славяните". Но старата връзка с Тангра е постепенно изчезнала и изродена в дивашки култове и битов "рахат". Луцифер и Ариман владеят "силните" на деня боляри. Борис I получава послание от Небесната София и полага Началото с кръв, защото "така ТРЯБВАШЕ!". Богомилите продължават делото. Беинса Дуно създава ФИЗИЧЕСКА ХРИСТОВА ШКОЛА на Земята и ни показва как ще живеем в светлата епоха. Повече ТАКИВА дарове българите едва ли ще получат от Небесната София!? Сега ние трябва да се издигнем към нея, след което Христос ще започне да работи чрез нас. Днешният повик за връщане към "корените", към Тангра е верен, но смисълът който се влага в него е ПОГРЕШЕН. Преди хилядолетия Небесната София води българите, но спуска "отгоре" Откровението. След Голгота ние трябва да станем Аз-ови същества, да се издигнем от материята към Духа, т.е. да възстановим, но вече по НАШЕ ИСКАНЕ прекъснатата връзка с Небесната София. Първото Същество, с което е нужно да създадем лична връзка, е Антропос-София. Без нея, повикът за "корените и Тангра" носи чисто атавистичен, патриотарски и безсъзнателен характер. Тези, които го изричат, не разбират нито Тангра, нито Христос! Само със СИЛИТЕ на Небесната София и Христос ще можем да изпълним мисията си като българи - да дадем Любовта на света. "Световният мир ще се подпише в София", казва Беинса Дуно. Това означава, че Любовта ще хармонизира света, но на основата на София (Мъдростта). През 2002 г. бе даден ЗНАК. В Родопа планина, където е бродил Орфей, бе открит кръст- хранилница и ТРИ парченца от Господния Кръст в него. Който "намери" Кръста, т.е. Мистерията на Голгота, ще открие в Него Святата Троица. "Парченцата" са с различен размер, но в Христос се изявиха едновременно. Голгота е религията на Йерархиите Богове чак до Серафимите! Силата на Христос ще действа в нас, само ако Го познаем. Леонардо да Винчи (Розенкройцер) е категоричен: "Голямата Любов е дъщеря на голямото познание". Пътят към Антропос-София и Христос минава през Духовната Наука. ВРЕМЕ НЯМА! Следващите 10 години са с изключителна важност. Напълно е възможно тялото, в което ще слезе Ариман, ВЕЧЕ да е създадено!? Клонирането, Интернет, "Хари Потър" и всичко останало е красноречиво доказателство за изключителността на времето, в което живеем. Едновременно вървят мощен материализъм и силна духовност. Днес е мигът за ВЕЛИКОТО РЕШЕНИЕ - дали да вървим към Етерния Христос, или към бездната на Сорат. "Страшният съд" започна от 20-и век. Разделението между хората на добри (Христос) и зли (Луцифер и Ариман) започна от 2002 г.. Процесът ще продължи чак до Бъдещата Венера. Ние, днешните българи, сме в НАЧАЛОТО.

ДА БЪДЕМ ДОСТОЙНИ ЗА НЕГО!

24.01.2003
гр. Варна

 

 

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Боев, Боян. Работа върху Евангелието от Йоана. София, 2002.

Прокофиев, Сергей. Небесната София и Антропософия. Москва, 1997.

Прокофиев, Сергей. Кръгооборотът на годината като път на посвещение. Ереван, 1995.

Щайнер, Рудолф. Въведение в Тайната наука. Ст. Загора, 1998.

Щайнер, Рудолф. Евангелие от Йоана. Ст. Загора, 1993.

Щайнер, Рудолф. Апокалипсисът на Йоан. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Ст. Загора, 1999.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Матей. Ст. Загора, 1996.

 

 

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2003, № 8 (45)