БЪЛГАРИТЕ И ШЕСТАТА КУЛТУРА

Димитър Мангуров

web

Всичко във Всемира е пронизано от Светата Троица. Когато говорим за българите и тяхната мисия, непременно трябва да търсим изявата на тази троичност, иначе ще изпаднем до нивото на първосигнален "патриотизъм", който не е нищо повече от "кудкудякане", според образното сравнение на Беинса Дуно и каквото днес чуваме от много места. А до ариманическия национализъм има една крачка. Да си патриот, означава да станеш Човек на Любовта - гласи определението на Учителя - задача, непосилна първо за разбиране, а камо ли за постигане от днешните хора. Тук не казваме нищо лошо за чистия и благороден патриотизъм като първа крачка към Високия идеал, посочен от най-великото същество, слизало някога сред българите. Настоящото изложение е опит за осветляване както на този идеал, така и поглед изобщо към българската мистерия в историчен, мистичен и космичен смисъл, т.е. като изява съответно на Отец, Син и Дух.

Основен помощник е Словото на Бодхисатвата и бъдещ Буда-Майтрейя, говорил повече от 40 години през 20-ти век не само на нашия народ и човечеството, а и на духовния свят. От него можем да откроим четири жалона в търсенето на истината. Те са:

• "българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята."
• "българинът е най-твърдият елемент във Вселената."
• "българите са черният дроб на Вселената, а Вселената е направена от материята на черния дроб."
• "Бог е написал българите на дланта Си."

Да започнем разглеждането в историчен план във връзка с изразите "най-древния" и "най-твърдия". От Антропософията знаем, че след луциферическото изкушение (змията от Библията) човекът напусна света на безсмъртието (двата висши етера), слезе на Земята и стана смъртен. Това се случи в Лемурия преди около 35 хил. години, когато земната повърхност представляваше огън от клокочещи вулкани с почти пълна липса на твърди участъци. В онези времена изобщо не приличахме на днешния човек и бяхме видими само в областта на главата. Елохимите отделиха днешното Слънце още през Хиперборейската епоха и направиха от него свое обиталище, като взеха със себе си и високите еволюционни вибрации. Днешната Луна - все още свързана в общо тяло със Земята, отделяше ниски вибрации, действащи върху човека задържащо и вкаменяващо. Неблагоприятните условия предизвикваха втвърдяване на физическите тела (доколкото може да се говори за такива), душите не можеха да слизат в тях и отиваха по другите планети от Слънчевата система (вече създадена) да се инкарнират. По едно време на Земята остана почти само една човешка двойка - тази на Адам и Ева, които са едновременно събирателни персонажи и конкретни индивидуалности. Само най-издръжливите - "твърдите" души - се въплътяваха и те са преките потомци на Адам и Ева. Терминът "потомци" не трябва да се разбира в днешния му смисъл, защото познатото ни съвременно размножаване започна едва в средата на Атлантида преди около 16-хиляди години, когато "Адам и Ева си сложиха смокинови листа".

Човешката история във видимия й отрязък е много по-кратка, отколкото смята науката. Потвърждение може да се намери в най-достоверния източник - Акашовите записи, намиращи се не в астралния свят, а на 5-то, 6-то и 7-мо вибраторно ниво на Духа. Там е отражението им, а самото формиране е на още по-висока кота. От тях се знае, че след като Луната се отдели от Земята в средата на Лемурия, придружено със страхотен катаклизъм, човешките души започнаха да се завръщат от другите небесни тела и населиха нашата планета. Заслугата обаче еволюционният поток да не бъде прекъснат, с всички последици от това, е на онези - "най-твърдите", които слизаха въпреки всичко. Много по-късно, когато въплътеният Архангел Ману извеждаше от потъващата Атлантида най-годните за развиване първо на кръвното родство, а после и на Аз-ово съзнание човешки маси, основната част от тях бяха протобългарите. Ние сме ариите от Семитската Пета Раса на Атлантската Епоха и потомци на онези "най-твърди" преки наследници на Адам и Ева. Затова сме "най-древният народ на Земята". Беинса Дуно съобщава: "Някога българите са направили на Господа едно голямо добро. Господ сега чрез мене се реваншира на българите." Кое добро? Може би спасяването на еволюционната верига на човешкия род? Не случайно (случайност не съществува) в "Историята на Джагфар", писана през средните векове във Волжка България се сочи, че сме на 35 хил. години, откогато датира и първата вест за идването на Христос според книгата Урантия. Именно поради тази "древност" и "твърдост" сме толкова привлекателни за съществата от духовния свят, които искат да се инкарнират сред нас за придобиване на необходимата устойчивост при изпълнение на духовните задачи. Беинса Дуно казва на присъстващите: "Колко писма сте писали на Небето, за да дойдете сега".

Твърдостта е следствие от развит Аз, но Аз-ът е "двуостър меч" - може да служи както за духовно извисяване, така и за тласък към егоизъм и разединение, толкова характерни за днешната епоха. Ние сме "най-доброто семе", което вирее навсякъде, но и с "най-дебелата глава", а в нея няма много ум. Учителя не говори за външния ум, с който сме известни по света, а за улавянето на мировите мисли! Те в дебела глава не влизат! Затова още много време ще я "омекотяваме". Откога е започнал този процес? Под предводителството на Ману преди около 9-хил. години сме част и от двата духовни потока (северен и южен) на придвижване, които много по-късно се съединяват в Христос. Ние сме "изгубените" племена от Стария Завет. Следи оставяме навсякъде - в Египет, Европа, Индия и т.н. Още след Потопа (потъването на Атлантида) се установяваме по земите на днешна България. Основаваме най-старата духовна школа на Земята - тази на Рила. Школа с огромни духовни вибрации, отзвук от които и днес се улавя. Тя е необходима за стартирането на един Божествен План за българите. Беинса Дуно съобщава , че е от преди 5500 години. Тогава се разделяме на два клона - "благи" (траките) и "вироглави". Малката Кали Юга започва в 3101 г. пр. Хр., а с нея и постепенният преход на човечеството от кръвното родство към Аз-ово съзнание, от египетско-халдейската епоха към окончателното слизане в материята през гръко-римската епоха. Митът за Прометей, символизиращ "прикования" към Земята човек с цел развитие на Аз-а, идва също от Египет.

Какво правят българите? "Благите", като част от Южния духовен поток и заредени с вибрации от школата в Рила, обръщат поглед навътре в себе си за развитие на ясновидство и Посвещение. Чрез нестинарство и много други окултни техники предизвикват опасно разхлабване на връзките между астрално и етерно, между етерно и физическо тяло. Около Черно море процъфтяват мистерийни центрове, чиято основна цел е изчистване на астралното тяло и развитие на органи за ясновиждане в етерното. Амазонските жрици, култът към Митра, Елевзинските мистерии, прикованият в Кавказ Прометей, походът на аргонавтите до Колхида за търсене на "златното руно" (изчистеното астрално тяло) и др. са достатъчно потвърждение за значението на мистерийното Черно море.

Преди първичната Мъдрост и Любовта са били заедно, после Мъдростта се оттегля и затова в Мистериите търсят "златното руно". Орфей ходи по Родопите, Рила и Пирин, свири с лира и укротява "животните" в астралното тяло, подготвя гръцката култура и се явява предвестник за идването на Христос. Постепенно старият начин за ясновидство чрез приемане на Откровения "отгоре" угасва, символизиран с мита за Евридика. Орфей търси в "долния свят" (Посвещението) Евридика, а това е именно изгубеното етерно тяло или старо ясновиждане.

Идват други времена. Аз-овото съзнание прониква в астралното тяло, внася егоизъм в него и го приковава към сетивния свят. Създава се Сетивната душа. Божественият певец е разкъсан от вакханките, мистерийните центрове постепенно загиват, защото са неспособни да се справят с външния свят. Настъпва епохата на пълно потъване в материята. А какво правят "вироглавите" българи като част от Северния духовен поток? Поели в себе си огромни духовни вибрации от школата в Рила, те ги трансформират "навън" за създаване на държави и империи из цяла Азия чак до Япония. В днешната страна на Изгряващото слънце има легенда за срещата между Тангра и тяхната богиня Амикосава. "Вироглавите" носят учението за Върховното Единство (Тангра), повдигат културното и технологично ниво на народите по пътя си, даряват на човечеството най-стария и точен календар, излъчват духовни водачи, създаващи учения и т.н. Преминават през Беринговия проток, за да стигнат до маите, научават ги да строят пирамиди и как се създава държава.

Когато говорим за Шамбала, за Синархията в древна Индия, за санскритския език, винаги можем да намерим следи от българите. Кръвното родство при тях е изключително силно, затова едва ли има народ с толкова думи от свързващ характер - чичо, леля, стринка, шурей, баджанак и т.н. Смелостта и енергията им са наистина огромни, та когато не съзидават "навън", започват да се борят помежду си за власт, богатства и слава. И губят всичко! Напразно кан Кубрат дава урока със снопа пръчки - вироглавството (дебелата глава) и до днес е основен проблем за нас. Хан Аспарух (Исперих, Испор) се завръща след хиляди години като Блудния син в дома на своя Баща. Но междувременно се е случило най-важното събитие в човешката история - Мистерията на Голгота, от която се роди единствено спасителния за хората Христов Импулс. Христос умря за Слънцето, слизайки на Земята и както ние, три дни след смъртта оставяме етерното си тяло, така Спасителя остави на неподвижната звезда седмия си член - Човекът-Дух, а в околностите на нашата планета Своя Дух-Живот. От Голгота насам тя е облъхната от Духа-Живот на Христос като от нещо духовно. Жертвеният "Агнец" слезе при хората със своя Аз и своето Дух-Себе. Той е единственото Същество в нашия Космос, развило четвъртия си Макрокосмически принцип - този на Аз-а и благодарение на това можем да развием, но Микрокосмически, нашия четвърти член - Аз-а. На бъдещия духовен Юпитер Христос ще развие своето Дух-Себе макрокосмически, за да развием ние микрокосмически своето Дух-Себе.

Но да не отиваме толкова далеч, а да се върнем в средоточния център на еволюцията - Голгота. Духът на човека се бе преплел толкова дълбоко с материята, че Апостол Павел го нарече Син Человечески. За да станеш ясновиждащ, т.е. Син Божий, трябваше друг подход. Христос обърна развитието от инволюция към еволюция и Посветен в нов смисъл означава да го приемем в Аз-а си и с него да очистим астралното тяло. Не в мистериен център, не с помощта на Йерофант или благоволение "свише". Спасителят ни прати и Помощник - Светия Дух от Петдесетница, с който да превърнем чрез катарзис и озарение астралното си тяло в Дева София. Само така ще приемем Духа-Себе (висшия си Аз) и осъществим мистичен брак между Душата и Духа през Шестата култура, символизирана с "третия ден" на сватбата в Кана Галилейска. Христос казва, че "Моето време не е дошло", защото като минимум се иска от хората да имат изградена Съзнателна душа, а настъпването на нейната епоха бе далеко. След Голгота все още тук и там се срещаше в различна степен старото ясновидство. До 350-тата година Духовният свят даваше като милост и благодат отгоре откровенията на Плерома. В 350-та година Европа и Азия бяха разделени от духовна завеса, минаваща от Урал към Волга, Черно и Средиземно море. По нея живееха българите, които, благодарение на атавистичното си ясновидство, виждаха как фавни и сатири преминават към Азия. На Изток работеха индивидуално-егоистично върху изчистване на астралното си тяло, раждайки шаманизъм, докато в Европа се действаше за пречистване на астралното тяло на Земята - много по-близо до разбирането на Братството и Христос. Всички хора с отворени очи за противопоставянето на добрите и лошите духове в Европа ги наричаха с общото име "БЪЛГАРИ". Днес завесата я няма и сме подложени на повсеместна атака от луциферизирани и ариманизирани същества, както и на метаморфозирали такива. За спасение винаги ще се обръщаме към Христос и Голгота. Но далеч не само поради тази причина!

Преди Христа Космическата Интелигенция, управлявана от Архангел Михаил, инспирираше "отгоре" мислите у хората. Михаил наблюдава Голгота от Слънцето, а след нея Космическата Интелигенция се изплъзна от ръцете му и тръгна към Земята. Разсъдъчна Душа се развива само със собствени мисли, каквито човекът започна да създава след Кръстната Смърт. Някъде в 8-9-ти век Космическият дар бе близо до хората, но струеше главно към схоластиците и богомилите. Окончателното му вкарване в човешката глава стана в 15-ти век лично от Първата Йерархия Богове (Престоли, Херувими, Серафими) като грандиозно дело, случващо се веднъж на Еони! От 1414 г. започна Петата култура и Епохата на Съзнателната Душа. Тръгнаха Розенкройцерите. Не като днешните отвъд Океана членове по-скоро на светски братства. Основателят Християн Розенкройц е прероденият евангелист Йоан (Лазар) - единственият лично посветен от Христос през трите Му земни години! Каква карма! Колко висока е духовната степен Розенкройцер!

Но да се върнем в 9-ти век, когато се случи и друго важно събитие - срещата на Христос със Себе Си. Дванадесетте рицари на крал Артур от замъка в Западна Англия, като високо Посветени, съзерцаваха елементарните духове на природата (природните духове - гноми, ундини, силфи, саламандри) благодарение на Христовия Дух-Живот в атмосферата на Земята. Това е езическото, природно, нещо като етеризирано християнство, несвързано с историческото събитие на Голгота. Течението на Артур е част от течението на Михаил и върви от Запад (ирландските мистерии на Хиберния) към Изток, като етерен духовен образ на Христос. Другият поток, свързан с Граала и Тайната на Голгота, тече от Изток на Запад и се разпространява чрез кръвта и сърцето на човека. Течението на Артур (Балдур) носи Христос като Космически образ и Слънчев герой, а Течението на Граала носи Спасителя като Брат на хората. Този е действителният, истинският Христос. Срещата между двете течения стана в Средна Европа в 869 г.! Христос се срещна със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предхристиянски езически Христос. Забележително е кога Космическата Интелигенция слезе до хората и кога бе срещата на Христос със Себе Си - в 9-ти век. Тогава се извърши и Мистерията на Борис I Покръстителят, тъй като ПО-РАНО НЕ МОЖЕШЕ ДА СТАНЕ! Тя е изцяло свързана с Христос и продукт на "желязна необходимост", за която се говори в Египетските Мистерии. Именно непознаването на духовните причини за саможертвата на Борис поражда толкова различните днешни тълкувания.

Първо бяха създадени духовните предпоставки, а след това извършено Великото Дело. За да го разберем, е необходим скок от 1000 години напред във времето, когато във Варна Учителя Беинса Дуно изнася пред Женското благотворително дружество "Майка" едно духовно послание, наречено "Призвание към народа ми - Български синове на семейството Славянско". Възванието е записано от Учителя на 8.10.1898 г., а няколко дни по-късно прочетено пред Дружеството. Съществото, съобщило вестта от Небето, се подписва като Елохим (Елохил), "Ангел на Завета Господен". Кой е Елохим? Беинса Дуно отговаря: "Духът Елохим, който е Богопомазаник, е ръководител на българите. Той е поставен от Господ да пази Българския народ и цялото Славянство. Той е Ангел на Завета Господен, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи."

Знаем от Антропософията, че Ангелът отговаря за отделния човек, Архангелът - за народ, а Архаят ръководи по-големи групи като расите. Думата "Ангел" означава и вестоносец. В случая "Призванието" е една Вест за Волята на Небето, а съществото, което отговаря за цялото Славянство, в никакъв случай не може да бъде от Ангелската Йерархия. То е поне Архай. Аз смятам, че е дори от Елохимите, които, като Духове на Формата, създадоха човешката форма. На едно място във Възванието се казва, че Елохим е наш "хранител и водител", а Елохимите са точно хранители на формата и водители на човечеството. На друго място се говори за "помазаника ми на Завета, Исуса". Не Христос, а Исус, т.е. формата, съсъда, приел Христос. Защото се знае, че христовото същество не може да бъде "помазаник" на същество, стоящо далеч под него в Йерархията на Боговете. Този Елохим може би е Елохим Хахарец, от едно друго послание, записано от Беинса Дуно в 1897 г. със заглавие "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ". "Ха-арец" на еврейски означава нещо като Земята, земен, и терминът ни връща в началото на Стария Завет в книга I. Моисей, когато Елохимите създаваха Небето, Земята и Човека. Под думите "Бог създаде човека по свой образ и подобие", трябва да се разбира "Елохимите създадоха човека по свой образ и подобие".

Главната ни задача през Земния Еон е в Свобода и с Любов да намерим връзка с висшия си Аз. За повечето ще стане в Шестата култура, "огнището" на която са българите. Естествено е Ръководителят на Славянството да е свързан със "земното" и може би да се нарича Хахарец. Но това е само хипотеза. По-важното е да разберем какво ни говори! А то е от изключителна важност. Елохим казва: "Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните Ликове". Когато ни поема в древни времена под своята върховна закрила, ние сме "отвратителни" наглед и всеки се отвращава от "грубото" ни сърце. Според мен тук се връщаме 5500 г. назад до началото на Плана за българите. Елохим предвижда всички мъчнотии, които ще му създадем, догде ни изведе в "безопасно място". Жертва всичко придобито - "живот, слава и чест", за да изпълним "Волята на Върховния Владика" (Отец) за нашето въздигане, за да можем един ден да донесем на света Шестата култура на Любовта. Защото сме "род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е Вожд". Кой е Господ на Силите? Това е Христос, нашият пряк Бог и Създател, който стои на върха на Йерархичната пирамида от същества в Локалния ни Космос. Но Спасителят е категоричен: "Аз и Отец Ми - едно сме!". Следователно, под Господ на Силите се крие самият Отец, "написал българите на дланта си". А защо е наречен така? Третият елемент на троичния ни Аз е Силата, Пълномощието, добити след извървяване на абсолютно Индивидуалния си Път като Съдба (вторият елемент на Аз-а).

Всяко същество от Ангел до Серафим има своя степен на съзнание, т.е. извървян път на еволюция и съответно получена Сила, която е част от Силата на Христос. Христос съдържа в Себе Си Силите на всички същества под Него и затова е наречен Господ на Силите. След като знаем, че никой не може да стигне до Отец без Христос в Аз-а си, то и българите няма как да изпълнят главната си задача - да дадат Жертвената Любов (продукт на Висшия Аз) на човечеството, без да имат Христос в Аз-а си. Спасителят е проявената Троица, Той е Пътят и Животът, Той е Любов, Мъдрост и Истина, Той е Словото - най-затрогващото Слово - за душата на човека. След като ние, българите, а заедно с нас и Славянството сме "душа и сърце на бъдещето", това бъдеще е ИЗКЛЮЧЕНО ДА ДОЙДЕ, АКО НЕ ХРИСТИЯНИЗИРАМЕ ДУШАТА СИ И НЕ ПУСНЕМ ХРИСТОС В АЗА!

Елохим продължава: "Въздигането на Славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя Избранник - Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната си СЛАВА И СИЛА, да възвести вечното ЦАРСТВО НА МИРА, ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА". Вождът на Спасението за човечеството е Христос и е ясно, че се говори за Второто Му идване в етерно тяло (Второто Пришествие). А термините "българин" и "славянин" отдавна имат не толкова етнически, отколкото духовен смисъл. "Българин" означава "Човек на Духа, Син на Светлината". Още в 350-та година са наричали "българин" виждащия в духовния свят. А под "славянство" се има предвид качествено нова, духовна категория хора, "отбрани чада на Истината", които славят творческата Сила (Ин и Ян) в мисли, думи и дела, разбират и признават Мъдростта в Уредбата на Всемира, притежават развит мистицизъм, стремеж и Любов към Бога, изминали са дълъг път на еволюция и придобили богата и дълбока душевност. За да се нарича човек "Слав-Ян-Ин", т.е. Ученик, кандидат за Син Божий, трябва да е развил у себе си букет от духовни добродетели като търпение, смирение и жертвоготовност, да е разбрал миража на видимото и избрал безвъзвратно Пътя на Светлината.

Елохим ни обещава: "Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи човека, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на Человеческия род". Колко са "българите" и "славяните" днес? Изобщо не е нужно да си руснак, поляк, сърбин и т.н., за да си Славянин. ВСЕКИ МОЖЕ ДА Е "ИЗБРАН", АКО Е СТАНАЛ ТАКЪВ! И все пак! Никога в човешката история не се е създавала на такава обширна територия компактна маса от хора като славянството, претърпели толкова мъки и страдания, колкото никой друг (с изключение на евреите). Само огромното страдание може да роди способността за жертва и Любовта. Ето защо Шестата култура ще разцъфне по широките руски земи, но стартът ще бъде от България. Ние сме пионерите на това дело, ние, от "дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие".

За изпълнение на мисията ни бе необходима огромна подготовка. След като евреите не познаха Месията и извършиха върховната глупост за всички времена и епохи, легионите на Тит Веспасиан в 66-та година ги разсипаха, а "Бог потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в Славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена Добродетел". ИЗБОРЪТ трябва да е направен след Голгота!? Елохим благоволява да извика отдалеч, "открай небесата, двамата братя, светила на Славянский род" и да им връчи "Словото на Истината и Словото на Живота", да ни го донесат и научат на пътя, по който да възлезем във "Вечната Виделина", която той самият обитава. Ясно е, че се говори за братята Кирил и Методий и Глаголицата, с което се доближаваме до МИСТИЧНИЯ елемент на Българската Мистерия - Словото. Да си припомним думите на Беинса Дуно: "Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото Българският народ е най-древният народ на земята". Мистичният език на Шестата култура ще бъде българският. Хората ще учат български, а не английски, за да се докоснат освен до древната ни история като основа на цивилизациите, така и до откровенията, дошли чрез Бодхисатвата на преломния XX век. Това бъдеще щеше да е невъзможно без Борис I. След като воюва 10 години и загуби всички войни, разбра, че с външни средства нищо трайно не се създава. Бог е направил избора си, двамата братя са дали азбуката в 855-та год., голяма радост цари "в световете на Виделината", защото Бог е положил "печата на великото Си име на нас и вложил Духа Си в сърцето ни в Завет вечен".

Елохим съобщава: "И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих Волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на Славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И ОТ ТОЗИ ДЕН СЕ ИЗВЪРШИ ПРИЗВАНИЕТО ВИ ОТ ГОСПОДА НА СИЛИТЕ, КОЙТО СЪИЗВОЛИ В СВОЯТА НЕИЗМЕРИМА МЪДРОСТ ДА ПРОСЛАВИ С ВАС НАЕДНО ВСИЧКОТО СЛАВЯНСТВО, В КОЕТО ГОСПОД ВСЕСИЛНИЙ ПРЕБЪДВА И НА КОЕТО ОТРЕЖДА ДА ЗАЕМЕ НАЙ-ПЪРВО МЯСТО В НЕГОВОТО ЦАРСТВО". Едва ли е нужно да се пояснява, че в тези думи се съдържа цялата драма на великия дух Борис I Покръстител, избран от Небето да обърне българите към Христос в 864-та год. Дори с цената на 40 избити болярски рода и ослепяването на Расате (Владимир). "Желязната необходимост" е изпълнена! Всякакви обяснения и обвинения, чуващи се днес от различни хора, са без стойност, ако не се имат предвид духовните причини. Ама Христос не бива да се налага с насилие, кървава карма сме носили, интересите на тази или онази империя диктували нещо си - всичко това са отражения. КОГАТО СЕ РЕШАВА БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА, 40 рода са прашинка. Цял континент Атлантида бе потопен от духовния свят за предпазване на човечеството от израждане, най-великото същество, слизало някога на Земята, ПОЗВОЛИ ДА БЪДЕ РАЗПЪНАТО НА КРЪСТА ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ, че някакви си боляри, които искат да запазят старите дивашки култове, донесени от Азия, и битовия си "рахат" няма да се премахнат!

Още преди 9 века Йоан Кръстител викаше в "усамотение" (не в "пустинята"), че идва ново време. След изпълнение на предварителните условия от Космичен и Мистичен характер дойде времето на Борис. Течението на Граала бе дошло по нашите земи (864 год.!) , благодарение на Космическата Интелигенция хората формираха собствени мисли и изграждаха Разсъдъчната Душа. ЕДВА СЕГА МОЖЕШЕ ДА СЕ ПРИСТЪПИ КЪМ ХРИСТОС - все още предимно екзотерично, а в бъдеще, след 15-ти век - в епохата на Съзнателната Душа - и езотерично.

Никак не е случайно, че Манихейството (от течението на Граала) се появи на Изток още в 3-ти век чрез Манес (прероденото "възкресено дете от Наин"), че арменците първи приеха Християнството. ТЕ БЯХА ПО-БЛИЗО ДО ГОЛГОТА. Постепенно Космическата Интелигенция бе похитена от Ариман - настанил се в етерното ни тяло - лично егоистично за него с всички ужасни последици от този факт за хората. Той говори от устата на днешния професор, научен работник, бизнесмен и т.н. Човекът ще отвоюва обратно Космическата Интелигенция от Ариман за себе си, но в смисъла на Братството и се издигне по свободна воля до Жертвата и Любовта само след обръщането към Спасителя. Когато се цитират думите на Беинса Дуно, че "Волга пак ще тече през България", се разбира не етническо, а духовно обединение между волжките и тукашните българи в името на Христос. Нашите роднини по Волга може да зовем в етнически смисъл българи, но в духовен не. Те са мохамедани. Затова България има само тук.

Езотеричното християнство е бъдещата единна религия на човечеството през Шестата култура и само с Христос можем да участваме в нея пълноценно. С други вярвания нито "българин", нито "славянин" се става! По нашите земи е най-дълбокият духовен кладенец на Земята. Само който може да черпи от него и да литне с Духа на Времето Михаил, той е "българин", той жадува страстно Христос като оня Конник, препускащ сам (с Аз-а си) срещу зората на собствения си Изгрев. Когато тукашните и волжките българи в Шестата култура се обединят на духовен план в Христа, "Волга пак ще потече през България". Изрази като "Майка България", "български национален идеал за обединение на Мизия, Тракия и Македония" и др. изобщо не са в духа на времето. Като се извадят от тях иначе чистите и светли елементи на благороден патриотизъм, остава само сатанинският смях на Ариман. Не за туй бе жертвата на Борис.

За съжаление "дебелата глава" на българина донесе много беди след това. Симеон забрави заветите на великия си баща, тръгна в пътя на външния блясък (Луцифер) и богатството (Ариман) и се провали, въпреки Преславската школа и огромната империя с излаз на три морета. Не послуша предупрежденията на сина си - Боян Мага (основателя на богомилството) - тръгна срещу Константинопол и умря пред вратите му от сърдечен удар, предизвикан чрез черна магия. България западна и последва първият провал - Византийското робство. След Освобождението, светска и "духовна" власт се втурнаха да гонят и мъчат пратениците на Христа - богомилите - и последва втори провал - 5 века турско робство. С турците залезе блясъкът на арабизма. Както казва Елохим, "те идват от много далеч да ни накажат за извършените престъпления". В дългото мъчение, той постоянно ни ръководи в пътя на търпение и смирение, учи ни "да изправим живота си" и се "обърнем към Бога, с Когото сме съединени с брачни връзки за чист и непорочен живот", подкрепя ни да не се "изгубим в тинята на живота и отчаянието". И в края на дълговечния изпит, когато Небето решава "по висше усмотрение на Божия Промисъл да се избавим от тежкото робство", Елохим е първият, който се застъпва за нас.

Българите дължат свободата си на Бога, Бялото Братство, император Александър II и руския народ. Александър II e Велик Дух на Славянството и бе изпратен с три задачи. Първата - да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г., втората - да освободи България през 1878 г. и третата - да обедини славянството. При коронацията му в 1855 г. две от камбаните падат на земята като поличба на съдбата. След две неуспешни покушения е убит на 1. 03. 1881 г. чрез атентат. Третата задача остава неизпълнена.

А ние се отсрамихме на Шипка! Както преди това с Априлското въстание и двамата титани, изпреварили далеч времето си - Левски и Ботев. Левски е категоричен: "Ние сме във времето и времето е в нас". Как антропософски звучи! Ако сме с Духа на Времето, няма да получаваме отрови в кръвта си (видимия израз на Аз-а) и погрешни формо-фантоми. Ще можем правилно да изживеем кармата и се издигнем до степента на жертвата. Като Левски и Ботев. Последните думи, записани в тефтерчето на Ботев, които са абсолютно неизвестни за българите, гласят: "Доброто, което струвам на ближния си, правя го за Бога". Озадачаващо, нали! Кой всъщност е Ботев? Известни са фактите от живота му - че не бяга от кармическите задължения и се грижи (особено след смъртта на баща му) за многобройното семейство, мизерства, мръзне, даже дрехи няма в определен момент. А в същото време учителства, пише, издава вестници, включва се в революционната борба, т.е. показва непрекъснат стремеж за изпълнение на обществения си дълг, а оттам на предопределението. Общественият и личният живот се сливат, но вътрешно Ботев е разкъсван между тях. Трагизъм, достоен за антична драма! Но в нея укрепва, расте духовно, спомня Себе Си, приема и разгръща Христовият импулс, за да стигне до кулминацията - жертвоприношението на връх Околчица. Силата за всичко туй идва от Огъня, а най-мощният огън е Любовта, заляла Земята от Голгота. И докато при обикновените хора тя трудно и бавно намира път, за Ботев процесът е в съкратени срокове, защото знае, че отпуснатото му време е малко - до 28-годишна възраст. През 1870 г. с гняв констатира: "Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода". 1871 г. възторжено поздравява Парижката комуна и великия призив "Братство, Равенство, Свобода". Но Ботев не е комунист, а преминава на "галоп" през тази идея, за да търси Бог в "сърцето и душата". В 1873 г. вече знае, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира". В тия години Ботев прилича повече на Йоан Кръстител, отколкото на Христос. Той е гневен, изобличаващ, бушуващ, докато народът кротко си живее в относително благоденствие. Оголените сетива на Гения не търпят никаква форма на ограничение и насилие, преминава като метеор над полузаспалите българи, приема на огромни дози Любовта, за да напише последните, най-важните думи на живота си: "Доброто, което струвам на ближния си, правя го за Бога". От езотериката е известно, че миналото и бъдещето са относителни понятия - важен е единствено мигът. С това Съзнание, с ясна Воля, далеч надраснал околните, Ботев е в състояние да се жертва не за България или Всемира, а за Бога. Години по-късно Беинса Дуно ще каже, че "Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница". Ботев е не само гениален поет и революционер. С акта на саможертвата той премина от духовната категория Гений в духовната степен Светия. Като светлина прорязва мрака над българския народ, изпълнявайки две неща - да стане кулминация на извършеното преди него и същевременно Предтеча на идващия Учител Беинса Дуно. Демонстрира чрез себе си как да преминем през етапа на новозаветния човек и изпълнени с Христовия Импулс да поемем по Пътя на Ученика, разкрит от новия Христов пратеник.

Но ние злоупотребяваме с "даровете на свободата". Развратен живот, раздори, адска омраза с "братския нам род". Всичко това спъва "святото дело". И когато Елохим проговаря на българите за втори път - сега от Беинса Дуно - с мъка заявява: "Духът ми е трогнат от печалната картина". Предупреждава всички свои "служители, водители и учители", както и "книжници, фарисеи и лицемери", да не "развращават народа", защото "светът е узрял за жътва". Ако те не се справят, то сам Бог на Силите ще повдигне "ново поколение", което ще изпълни Неговите възнамерения. Вслушват ли се светската и духовна власт в предупреждението? Нищо подобно! Затова спомагат и Кобургите, които имаха натрупана "голяма отрицателна европейска карма" за изчистване и вместо да си стоят в Европа да я плащат, ги доведохме в България, та заангажираха и нас, и бялото Братство, като със своето непослушание и вироглавство ни вкараха в двете световни войни на страната на черната окултна ложа. И в двете войни бяхме съюзници с германците - основния народ на Петата култура, наречена Германска.

Немският е мистичният език на Петата култура. Германците изиграха ролята на богоизбран народ, без да го осъзнаят. Не "Германия над всичко", а помощ за всички. Ние пък сме избрания народ на Шестата култура и българският език е нейният мистериен език. Германците, образно казано, трябва да предадат "щафетата" на българите, но не като съюзници във войни срещу други народи, а чрез обединение на двата основни импулса в XX век - импулса на Буда и Бодхисатвите, дошъл с Беинса Дуно и Христовия импулс, изявен от Рудолф Щайнер. Толкова тясно преплетени на духовен план, а тъй далечни на физически! Ние ще свършим тази Работа за Цялото! От Щайнер би трябвало да струи най-вече Любов (Христов Импулс) , а виждаме, че на преден план е Мъдростта. От Беинса Дуно се очаква да лъха Мъдрост (Буда), а всъщност Любовта е напред. Тясното преплитане и проникване ще продължи в следващите хилядолетия, за да стане едно цяло в бъдещия Буда - Майтрейя след 3000 години. И това грамадно Същество имахме високото благоволение да бъде сред нас в преломния XX век! Посрещнахме го с хули, лъжи, клевети, че и физическо насилие, за което преките насилници платиха жестока цена. "Някога българите са направили на Господа едно голямо добро. Господ сега чрез мене се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето. Но въпреки това, аз пак ще им го направя това добро, защото изпълнявам Волята на Бога". Предупреждава, че може да останем 300 000, ако не изпълним Божия План. Нищо, че имаме 25% свободна воля. В "икономиката" на Всемира винаги се гледат първо по-висшите интереси, обезпечаващи развитието на по-големи образувания от народ или човечество.

В 3574 г. Шестата култура при всички обстоятелства ще започне. Такъв преход, като днешния, никога не е правен в човешката история. Българите ще изпълнят мисията си на "огнище". Следователно, задачата е крайно отговорна и тежка. Провалихме се в Първото българско царство, същото стана и през Второто и Третото. Какво очаква народ, който не само, че не разбира Посланията на Небесния Пратеник, но всячески се дърпа от предопределението си? Ето няколко от тях:

• "Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие и сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има 10 идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие".
• "Това, което ви говоря, е така необходимо, както светлината, въздухът, водата и хлябът".
• "Когато се обезсърчите, произнесете едно от моите изречения, които в продължение на години съм ви давал - то ще ви насърчи".
• "Христос ми каза: Иди да помогнеш на този народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятствуващи духове. Аз и Христос сме едно (1912 г.!)".
• "Аз ви предавам едно Учение на Христа, Учение на Живота, не на буквата".
• "Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият и Христос, който е в мен, е същият.Слънцето за нас важи, според Светлината, която ни праща".
• "Христос е навсякъде, но някъде е още тъмно, та се не вижда".
• "ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС МОЖЕ ДА ЗНАЕ ЗА ХРИСТОС ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО ОБИЧА ХРИСТОС".
• "Една хубава мисъл, това е Той - Христос".
• "Този свят и без друго трябва да си замине. Турен му е вече надгробен надпис. Всичко ще бъде пометено. През Огън ще мине Земята и след този Огън ще дойде нова култура".
• "Няма народ, който да не е пометен заради противенето си на Божието Дело".
• "Българите са изпратени като народ да служат за благото на човечеството и дотолкова, доколкото служат, ще имат Божието благословение".
• "Аз поех с идването си върху себе си 9/10-ти от страданията, които предстоят да се случат на българите и за тях остават само 1/10-та, затова те ще минат по-леко, иначе щяха да претърпят голяма катастрофа".
• "Дойдат ли болшевиките, ще си взема партакешите и ще си замина".

Болшевизмът ("камшикът" в ръцете на Бога) наистина дойде. Беинса Дуно си "замина" и последва Народният съд. Колкото и оспорван, в известен смисъл, той е съд на народа над бившите му управници - онези, които Елохим предупреждава в 1898 г. Единици са като Любомир Лулчев, съзнаващи ЗАЩО СЕ СЛУЧВА ТОВА! "Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво" - разкрива Учителя. Колкото по-голяма мъчнотия - толкова по-грандиозно следствие! Двете световни войни, безбройните други конфликти, болестите, природните катаклизми и какво ли още не - нищо не вразуми човечеството, въпреки огромния духовен "десант", състоял се в XX век.

Изключителна отговорност за това носят четирите най-важни народа на Земята. Беинса Дуно е категоричен: "Новото учение ще усвоят, разберат и приложат руснаци, германци, евреи и българи". В колко близки и сложни отношения са тези народи! Евреите бяха избраният народ, чрез който се изяви Христос. В последствие Спасителят разруши Римската империя, а 2000 г. по-късно германците - съвременните римляни - си отмъстиха на евреите, като Хитлер ги унищожаваше с милиони в газовите камери. Двата избрани народа се мразеха, без да се познават, а третият избран народ - българският, спаси своите евреи, благодарение на Беинса Дуно като Христов Пратеник. Не заради Пешев, църква и т.н. Но това е друга тема. Четвъртият избран народ - руският, в лицето на Сталин (кандидат за съсъд на Антихриста), също избиваше своите евреи, донесли болшевизма в Русия отвън. Евреите плащат от 2000 год., плащат днес, ще плащат и в бъдеще поради упорството и неприемането на Христос. Заедно с българите, те са "най-твърдите" и способни да оцеляват навсякъде, тъй като сме от "Юдино коляно"- от семитите. Но твърдостта е голям враг, ако се упражнява в отрицателния й аспект. Беинса Дуно е категоричен: "ако евреите не приемат Христос, ще спрат да се инкарнират". Те още чакат своя Месия. Когато един ден познаят Христос, "горко ще заплачат"! Каква трагедия!! Като руската! Руснаците не приеха Христовия пратеник Толстой (преродения Сократ) и последва болшевизма - първото надигане на Сократ от "бездната" в XX век. Знаем какво им костваше. По техните обширни земи ще се разгърне Шестата култура, но преди това ще отдадат "дан" на българите, "както Авраам на Мелхиседек". Защото по днешните руски земи живеят много потомци на старите българи, защото сме им дали писменост, култура, технологии, държавност, градове сме строили, много видни руски фамилии са от български произход и т.н. Европейските народи също ще ни отдадат "дан", тъй като в основата на днешната цивилизация пак сме ние.

България се намира точно на границата между Изток и Запад, нещо като "пъпа" на Земята, приемайки и отдавайки духовност и в двете посоки. Бъдещето на света е в обединението, което ще започне оттук чрез Любовта - единствената градивна творческа сила във Всемира. Според Беинса Дуно световният мир ще се подпише в София (Мъдрост). За изпълнението на тази възможно най-сложна задача имаме покровителството както на Елохим и Христос, така и на нашата галактика Млечен път - разкрито от богомилския жрец Петър Осоговец през 956 г. Тук се докосваме до тайна с изключителна дълбочина, до тайна от Космичен характер - третия елемент на българската мистерия. Беинса Дуно я осветлява: "Българите са черният дроб на Вселената, а Вселената е направена от материята на черния дроб". Под Вселена Беинса Дуно вероятно разбира Земята? Черният дроб е най-важният орган, както за отделния човек, така и за Големия Космичен Човек (Бялото Братство или Адам Кадмон). През него преминава еволюционният продукт. Известен е принципът на полярността, формулиран от Хермес, който гласи, че при противопоставянето на противоположностите се постига тяхното хармонизиране и издигане на ново равнище, а така се твори Всемира. Единствено Любовта може да хармонизира. Ето защо се намираме между Изтока и Запада, които трябва да се слеят в Христос.

Всички йерархии и същества работят неуморно за неговото Второ пришествие в етерно тяло. В него е смисълът на всичко случващо се на Земята, включително и нашите лутания, продължаващи толкова хилядолетия. На Изток граничим с мистерийното Черно море, което е чистилище за тъмните духове. Затова е "черно". През него минават за вътрешността на Земята луциферизирани същества към четвъртата сфера и ариманизирани към шестата. Добре, че азурите все още стоят в осмата сфера (ада) в латентно състояние, парализирани от Христос след Голгота при слизането му там, вследствие на което предизвика цяла революция между обитателите на тази най-долна сфера. Но и те един ден ще излязат през Черно море, за да вършат пъкленото (необходимото) си дело срещу човечеството. Ние се намираме най-близо до вратата към ада, защото Любовта в земен план се създава само при съприкосновение със злото. Беинса Дуно заявява: "От България няма да излезе спасението на света, а Любовта." Подготовката е отдавна - всички мистерийни центрове около Черно море за изчистване на астралното тяло, Прометей (Аз-овия човек) е прикован към Земята и Орелът (мисълта, като част от астралното тяло) кълве черния му дроб. Може и да не боли, но има последици както за етерното и физическо тяло, така и за душата. И пак, както преди 3000 год., но вече не в мистерийни центрове, ще трябва да чистим астралното си тяло. Само че с Помощника Свети Дух, пратен от Христос и водещ ни към Него.

Времето е коренно различно. Времето - това е Михаил, който говори само на висшия Аз на човека. В противен случай пак ще творим Вселена (бъдещият духовен Юпитер), но каква? Още в Шестата култура хората ще се делят не по национален или расов признак, а на добри и зли. Злите ще творят тъмна чернодробна материя, която добрите ще трябва да одухотворяват. И ние сме в епицентъра на това! Вярно е, че има заговор срещу българите. Неговите създатели жестоко ще си платят - Законът за Кармата е универсален. Един от елементите на заговора се състои в следното: определени окултни ложи на Запад искат да превърнат английския език в общовалиден и господстващ език на нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език. В такива души прониква един еквивалент на Архангелои и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха. Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тях - доколкото човек им вярва - е скрита могъща окултна сила. В тези окултни ложи добре знаят: истинската власт над човека се състои в това да контролираш неговите представи и неговото мислене. Учудващо ли е, че оня професор от Австрия искаше да отпадне кирилицата, че президентът Стоянов принципно бе съгласен за дискусия по въпроса, че интернет-поколението няма отношение към българския език и веднага започва да го забравя, ако емигрира на Запад, че научният популяризатор Агоп Мелконян няма нищо против да клонират негов двойник и т.н. Зад това стои Ариман!

Решението къде (народ) и кога (епохата) да се родим, се взема лично от Серафимите в най-високата точка (Полунощния Час на Битието) от нашето странстване между смъртта и новия живот. Серафимите отговарят за връзките на Слънчевата система с другите слънчеви системи, т.е. с целия Космос. Нашата индивидуална карма се вписва в Мировата Карма. Това е най-грандиозната картина, която можем да си представим! И след като слезеш сред даден народ, да нямаш отношение към него, към езика, културата, самобитността, мистерията му - това е просто бягство от кармата, бягство от Себе Си. Отвсякъде можеш да избягаш, но от Себе Си - никога! Душата винаги ще иска друго! Вярно е, че индивидуалните човешки съдби, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега - в една обща мисия, засягаща всички. На определена степен от мистичното и окултно развитие за Ученика е нужно да се нарича - с чисто техническия израз - "безотечествен човек". Безотечествен е онзи, който съумява да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без да се влияе от особените усещания и чувства, произтичащи от характера на даден народ. Само че към индивидуалния човешки живот ние прибавяме мисията на отделните народи, мисията на отделните Народностни Духове, защото до конкретни приноси в общата мисия на човечеството може да стигне онзи, КОЙТО Е СТИГНАЛ ДО ИСТИНСКО РАЗБИРАНЕ НА СВОЯ НАРОД И ИЗВЛИЧА СВОЕТО ПОЗНАНИЕ ОТ ДЪЛБОКИТЕ ПЛАСТОВЕ НА НАРОДНОСТНАТА ПОЧВА, ИЛИ КАЗАНО С ДРУГИ ДУМИ, ОТ САМИЯ ДУХ НА НАРОДА (АРХАНГЕЛА).

Архангелите са същинските вдъхновители на народите, работещи в потоците на етерното тяло, където възникват междучовешките връзки. Разрушаването на земната етерна обвивка чрез индустриализация, химизация и др. директно причинява разпад в човешките общности, без значение дали е обикновен развод или нерешим конфликт в обществена организация, религиозно движение, партия и т.н. Единственото спасение е в антропософския възглед за Човека. Част от този възглед е отношението към Архангела на народа - още повече, ако си роден българин. Йордан Радичков казва, че при вик в американски кладенец ехото ще е плитко, докато в български - ехото отговаря много надълбоко. Когато Беинса Дуно дойде сред българите, с него бяха част от старите еврейски пророци и ръководители. Например Лулчев е прероденият Пилат Понтийски и Соломон. Когато един Учител слиза, винаги води със себе си високо издигнати духове. "Много от вас, които сте сега тук, в края на века (XX век), пак ще дойдете" - предрича Беинса Дуно. Защото има да се върши ВАЖНА РАБОТА ЗА ЦЯЛОТО. А ние въздишаме по Хималаи, Америка, Тангра, Кабала и дори Атлантида. Само не и по Христос Спасителя, "без който нищо не може да стане от човека".

Шестата култура ще се разгърне сред руския народ, защото е "Христов народ" (Щайнер), защото "настроението на Граал" (жертвата) живее в мистично настроената руска душа. Беинса Дуно определя Русия като "новия Израил". Докато българинът е много материален, най му е трудно да работи безкористно за цялото. Елохим заявява: "Слабата черта на душата ви е общото разединение". И липсата на вяра, която е главното качество на астралното тяло - пътя към Светия Дух и Христос. Как без нея ще хармонизираме противоположностите? Има една дзен-мисъл на монах от 6-ти век: "Не позволявай на събитията от ежедневието да те оковат. Но и не ги избягвай". Ариман ще бълва все нови и нови "събития от ежедневието", за да ни "удави". Ние не трябва да бягаме от тях, а да ги идентифицираме и трансформираме. Това е функцията на "черния дроб", който ражда Любов, това е мисията на България. "Бог е написал българите на дланта Си", с която дава Любов и твори. Ако българите се обърнат към Бога (Христос), Бог, който е Любов, ще твори чрез тях ("черния дроб") в Радост и Красота. Тогава ще се изпълни и предсказанието на най-големия жив днес пророк - Сай Баба, "легендата на Индия". Преди десетина години, след като е приключило интервюто му с един напорист млад руски кореспондент на вестник, отправя чрез него послание към българите: "След месец Вие ще пътувате до една малка славянска страна, която в момента изживява кризисни години. Когато нейният народ открие "ВЕЛИКОТО НЕИЗВЕСТНО" за себе си и за своята мисия, той ще тръгне по ПЪТЯ НА ВЪЗМОГВАНЕТО"!

Надявам се, че с настоящото изложение, съм спомогнал донякъде за откриване на "ВЕЛИКОТО НЕИЗВЕСТНО" и изпълнение на Волята Божия, указана толкова отдавна за българите!

22.03.2002 г.
гр. Варна

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Бенитес, Хуан Хосе. Завещанието на Свети Йоан. София, 1995.

Бенитес, Хуан Хосе. Бунтът на Луцифер. София, 1995.

Гзенгер, Ханс. Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето. Превод: Димо Даскалов. Мюнхен, 1971.

Дуно, Беинса. Българската душа. София, 2000.

Дуно, Беинса. Призвание към народа ми - Български синове на семейството Славянско. София, 1998.

Дуно, Беинса. Хио-Ели-Мели-Месаил. // Учителя във Варна. София, 1999.

Дуно, Беинса. Учителя за себе си и за нас. София, 1997.

Маджаров, Христо. Български мистерии. Варна, 1997.

Прокофиев, Сергей. Мистерията на пастирите и мистериите на мъдреците в светлината на Антропософията. Лекция от 16.05.1998 г. Москва.

Щайнер, Рудолф. Въведение в тайната наука. Ст. Загора, 1998.

Щайнер, Рудолф. Тайните на библейското сътворение на света. Цикъл от 11 сказки в гр. Мюнхен. 1910. Превод: Димо Даскалов.

Щайнер, Рудолф. Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Ст. Загора, 1999.

Щайнер, Рудолф. Езотерично разглеждане на кармичните връзки. 6 тома сказки, държани в Дорнах и други градове през 1924 г. Превод: Димо Даскалов.

Щайнер, Рудолф. Общите души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Ст. Загора, 2000.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2003, № 1 (38)