Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪТЯТ

Димитър Мангуров

web

“Никой не може да отиде при Отца Ми, без Мене”

Днес тези ключови думи на Спасителя са най-голямото препятствие пред всеки човек на Земята при връщането му към своята изначална Божественост. Известни са много пътища към Бога: свещената планина Кайлас за хиндуисти и будисти, прехода в северна Испания, наречен Камино, Мека за мюсюлманите и т.н., а християните от всички краища по света гледат към Божи Гроб в Йерусалим, където се случи централното събитие в Сътворението. Векове наред милиони поклонници и духовни пилигрими са преодолявали какви ли не външни и вътрешни изпитания, устремени към съвършенство и освобождение на душата си. Но докъде са стигали и това ли е бил наистина Пътят към Бога?! Учителя отговаря: “Няма нищо по-хубаво от това, животът на човека да бъде посветен на някоя идея. Христос е вътрешната свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. В Любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси и за вас, и за европейските народи, и за цялото човечество.”

Всеки поклонник, тръгнал към някое свещено място, всъщност търси Любовта. Но колко от тях го осъзнават и това ли е всъщност идеалът им? Учителя е категоричен: “Христос е Божията Любов в света. Светът не може да ви бъде идеал, а само да ви послужи като поле, дето да се проявите. В гъстата материя щастие не може да има.” Ако НАИСТИНА вървим към Любовта, т.е. към скрития в душата ни Спасител, Учителя обещава, че Духът от Петдесетница ще се приближи и ще ни “пришепне” нещо, за да ни даде подтик. Това “пришепване” е една нова ИДЕЯ, която, както сочи Щайнер, превърната в идеал, пробужда в нас нови жизнени сили. Идеята от 2000-та година за Бодхисатвата скоро се трансформира в идеал за синтез в Христос на импулсите, изявени чрез Беинса Дуно и Рудолф Щайнер. Така първоначалната идея доби “плът”. Не е важно колко хора са вътрешно убедени, че Учителя е Бодхисатвата. Щайнер пояснява: “Истинският напредък идва не от успеха, а от Любовта към работата”. С времето Светият Дух ще докосне тези, които могат да чуят “пришепването”. Учителя потвърждава, че Духът не се приближава до бягащите от Христос, защото “ще ги унищожи”.

Но как така, ще възразят мнозина? Та нали има толкова много свидетелства за получени от поклонниците откровения? А и не само от тях. Как да сме сигурни, кои са от Светия Дух и кои не? Щайнер е категоричен: “За ВИСШИТЕ истини е валидно само ЕДНО мнение.”

Едно е да “познаеш” например, че след две години някой ще се ожени, съвсем друго са истините за Етерния Христос, за Ариман, за 25-ия старец и т.н. Щайнер продължава: “Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с очи и уши, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от багри и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях.” Разбира се, самото четене на антропософски книги не е достатъчно, ако изнесеното в тях не се преживее в значителна степен ЛИЧНО. Така се изграждат едновременно и нужните добродетели по пътя към новораждането, т.е. към Антропос-София.

Тук ще кажем само няколко думи за едно от средствата, водещо към свръхсетивното познание, което всички езотерични школи използват - медитацията. Антропософията определя медитацията, наричана още съзерцателно размишление, “като живот на душата в мислите, разширяващ се все повече до живот в духовния свят.” Обаче този “живот в мислите” подразбира да си изградил в предишните си инкарнации качество “чисто мислене”, независимо от тялото и свързания с него душевен живот. Тогава наистина можем да очакваме Светият Дух, изхождащ от Христос, да ни проговори. В противен случай откровенията идват от подсетивния свят и носят чисто телесен характер или се дават от “тъмните” духове, целящи да ни заблудят. Практиката изобилства с хора, медитиращи часове наред, а това, което съобщават като получено откровение, е достойно за съжаление, а често има крайно опасен, дори престъпен характер. “Когато двама или трима са събрани в Мое Име, там Съм и Аз” - обещава ни Христос. Беинса Дуно също препоръчва хората да се събират по трима. Днес общуването дава плодове, САМО ако е в Името на Христос. Това общуване е истинската, бихме я нарекли “динамична”, медитация, при която, ако се създаде подходящата “душевна атмосфера”, може като дар свише да дойде и откровение от Светия Дух. Обаче изрично трябва да се подчертае, “тримата” не се събират, за да получат откровение, както най-често е при индивидуалната медитация, а да работят за Христос, създавайки кълновете на бъдещото Братство. Всяка друга духовна дейност, която не е в Негово Име, работи срещу Него. Ужасяващата истина е, че в огромната си част, всичко духовно на този свят днес е насочено СРЕЩУ Спасителя!

От една страна е външният свят, налагащ своите условия, а от друга, вътрешният, който често ни диктува друго поведение. В Евангелието Христос казва: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу”! Науката за Духа е категорична, че само в Спасителя можем да намерим златната СРЕДА между двата свята. В противен случай се превръщаме или в религиозни фанатици и социални аутсайдери, или попадаме под ударите на Ариман, който много хитро формира в нас материалистическо мислене, унищожаващо въобще възможността да намерим Христос и Неговото “Царство, не от този свят”. Щайнер пояснява: “Да живееш според нравствените закони, означава да работиш над своето духовно усъвършенстване. Друг начин да служиш на Космоса не съществува”. Но колко много външни и вътрешни препятствия застават пред нас, и то с нарастваща сила!? В Писанието е казано: “Когото Бог обича, него Той наказва”. Защо ли? За да изпитва постоянно силата на душата ни!

В един момент от живота си всеки от нас трябва решително и необратимо да тръгне към Христос и то в смисъла на бъдещото Братство. Особено като се има предвид, че представляваме най-древния народ на Земята - българският, от който ще излезе Любовта, за да стане възможно и Братството. Учителя казва: “Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Българинът пази тази крепост - Любов към Бога. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят”. Не че любовта към Бога е развита в българския народ. Точно обратното. Учителя пояснява: “Чувството Любов към Бога българинът изобщо не го е развивал. Това място в него е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване, мъчно се приемат от него семената на Божественото учение. Но един ден, макар и със ЗАКЪСНЕНИЕ, той ще има благоприятни условия и ще развие това качество - Любов към Бога и ще приеме НОВИТЕ Божествени идеи”.

Ясно е, че това време дойде! Ние пазим крепостта, но не сме ВЛЕЗЛИ в нея, за да могат и ДРУГИТЕ да влязат! Видният еврейски политик Шимон Перес каза: “Много ценни хора сте. Има някакъв топъл вятър, който духа около вашата душевност”. Как този “вятър” да стане ПОСТОЯННИЯТ ни водач в живота? Има ли КОНКРЕТЕН ВЪНШЕН ПЪТ - път на “хаджилъка” ЗА БЪЛГАРИТЕ, с който да положим ОСНОВАТА на връзката ни с ангела хранител, архангела на народа, Михаил и Христос, така че Божествената Любов, вложена от Отца в душата ни, да излезе наяве? Отговорът е: ДА, има такъв външен път, водещ към душевния и духовния Христос във всеки българин!

И той започва от Кръстова гора в Родопите - планината на ЛЮБОВТА. Тръгвайки с кола, рано в четвъртък, от която и да е точка на България, можем следобед да пристигнем на това свято място, където всяко камъче има отпечатан върху себе си Символа на Спасението - Кръста. Преданието разказва, че някъде наоколо е заровено парченце от него. Никой поклонник не го търси във външен план, а идва тук, за да почне пътя му към вътрешния Христос в душата. Идването в четвъртък не е случайно. То символизира Велики Четвъртък и началото на Христовия път към Голгота. След умиването на лековития извор, вместо тайната вечеря, започва постепенното изкачване нагоре към Кръста на върха, преминавайки през всички параклиси, носещи име на апостол или евангелист. Пред всеки се пали свещ и се изрича молитва. ”Отче наш” остава за пред самия кръст. Вечерта се спи на открито - най-добре наблизо до кръста, за да може в малките часове след полунощ човек да стане и сам пред него да сподели с Христос най-съкровеното, което носи - своя идеал! Тази среща символизира душевната драма на Спасителя в Гетсиманската градина, Който се обръща към Отца Си в смирение: “Да бъде Твоята Воля”. Ние се обръщаме към Христос, защото Той е нашият Бог! А на изгрев слънце произнасяме на колене молитви за българския народ.

В четвъртък е тихо, защото все още не са дошли многобройните автобуси и коли, превозващи стотици и хиляди хора от цялата страна, дошли по-различни причини: едни търсещи чудодейно изцеление, други очакващи среднощната петъчна служба, а трети просто да прекарат почивните дни сред природата. В петък Христос бе изправен пред озверялата тълпа, а тук непрекъснато реват автомобилни двигатели, хора викат и щъкат навсякъде, разстилат се одеяла върху тревата и започва здраво похапване.

Не е излишно да се каже, че който е тръгнал на това пътуване, през цялото време трябва да поема само растителна храна и да се въздържа от интимни контакти. Много е вероятно Духът да ни срещне с интересни личности за общуване “во Христе” сред природата, отдалечени от глъчката и суетата. Освен всичко друго, двата дни на Кръстова гора са за аклиматизация към планината, защото пътуването сега започва.

Вечерта, в 24 ч. срещу събота, е църковната служба, огласяща цялата околност и придаваща особена мистичност на обстановката. Ако пък се извие една гръмотевична буря, тя ще бъде далечен отглас от случилото се на Голгота, след като Спасителят предава Духът Си.

Събота сутринта потегляме към Пловдив, Пазарджик, Костенец, а оттам през Боровец, Самоков и Дупница пристигаме в планината на МЪДРОСТТА - Рила и по-точно в Рилския манастир. След настаняване в него или в близкия хотел, тръгваме към мястото, където преди повече от хиляда години, сред дивите зверове, се е подвизавал закрилникът на българския народ Св. Йоан Рилски. Коленичили пред гроба, изричаме молитва за благодарност, след което се провираме през отвора на пещерата за пречистване и съпричастност с делото на светеца. Пием вода от изворчето и се доближаваме до молитвената скала, за да усетим поне малко от изстраданата му мъдрост, изразена в простичките, но толкова трудни за изпълнение думи: “Чада мои, обичайте се”.

А когато се върнем в манастира, с дълбока тъга ще констатираме в какво изпразнено от съдържание понятие се е превърнала т.нар. “православна” вяра, нямаща почти нищо общо с Христос. В общуването с “божиите служители” човек усеща част от онази Сатурнова оловна тежест, стелеща се над гроба Христов, в съботата, след Голготската смърт. Да, в ортодоксалното християнство Светият Дух го няма! Но нищо - неделята, Божият ден, ЦЕНТЪРЪТ на пътуването ни, предстои.

На сутринта, отпочинали и с трепетно очакване, потегляме към Дупница и Сапарева баня, за да се изкачим през Паничище до хижа Пионерска. Там оставяме колата, закусваме съвсем леко и поемаме без никакъв багаж нагоре към седемте Рилски езера. Голи до кръста се къпем с роса от цветя, храсти и дървета по пътя за закаляване и събиране на сили направо от природата. Пием вода от всички рекички, мием лицето и изричаме формули и благодарности към Бога за това райско изобилие и приказно великолепие. С всеки изминат метър нарастват силите и вдъхновеното очакване. Ето го и най-близкото езеро, наречено “Долно”, символизиращо първата чакра на човека и физическия свят. Но НЯМА да се отбием при него, а ще продължим към второто, наречено “Рибно” и свързано с втората чакра - водната. Ще пием вода, ще си измием лицето и с благодарствена молитва ще се насочим покрай чешмичката “Ръцете, които дават” към третото езеро - “Трилистника”, символизиращо огнената чакра. Каквото сторихме на “Рибното”, ще извършим и тук и на следващите езера. Водата е свързана с Мъдростта, а ние се нуждаем от много Мъдрост, която да новородим през Аз-а си като Любов. Въздушната ни чакра се изобразява с два преплетени, равностранни триъгълника. Четвъртото езеро е “Близнаците”, състоящо се от две свързани езера, както двете ни ръце, две гърди, две части на белия дроб, двете двойки ребра и т.н.

Петото езеро - “Бъбрека”, представя етерната ни чакра в областта на ларинкса, а шестото - “Окото”, без съмнение олицетворява третото око. Остава последното изкачване - най-стръмното, до седмото езеро, наречено “Сълзата”. Тази “сълза” съдържа всички страдания на човеците, попаднали под ударите на кармата. Казано е в Писанието: “Бог да обърше всяка сълза от очите ви”, а това може да стане, след като ликвидираме кармическите си задължения и се родим за нов живот. Учителя нарича седмото езеро “Главата”. Знаем, че на върха на човешката глава се намира седмата чакра - хилядолистният лотосов цвят. Хълмът “Голгота” също означава “глава”. Човек трябва да мине през своята Голгота, за да възприеме истинския Свети Дух. Новораждането е от вода и Дух, а Духът действа ОТГОРЕ НАДОЛУ.

Там горе, на “Главата” (Сълзата), духовният пилигрим ще свали всички дрехи от себе си и ще извърши трикратно влизане в езерото за ритуално къпане в ледените води, изразяващо се в обливане с вода от главата надолу, което представлява и 28-то завършващо упражнение от Паневритмията, наречено “промисъл”. Ако пък те обгърне от студена мъгла образът на Моисей, и планината Тавор неминуемо оживява. Не е препоръчително плуването навътре, защото всяко личностно доказване може да свърши на дъното на езерото. Разбира се, всеки сам решава. Езотеричното християнство се ражда в свободната воля на човека, която обаче е в пълен синхрон с Волята Божия. Задачите на белия окултизъм нямат нищо общо с борбата за лично щастие и егоистично доказване. Само който е готов за безкористна и съвместна работа с Боговете, може да разчита на тяхната подкрепа и ще бъде допуснат до свръхсетивния свят ПРАВОМЕРНО. Висините на Духа могат да бъдат превзети, само ако се мине през портата на СМИРЕНИЕТО. Разбира се, има хора, които по силата на своята индивидуална карма, са допускани до по-ниските нива на свръхсетивния свят и без да са изградили в достатъчна степен нужните добродетели. По правило, най-качествените от тях са прекарани, в този си живот, през голямо изпитание, преди да се отключи дарбата им. Те са истинска благодат за обърканото човечество, но все пак ние тук говорим за истинския бял окултизъм, демонстриран ни от Учителя и Рудолф Щайнер. Те са видимото олицетворение на бъдещото езотерично християнство.

Седмото езеро е върхът в нашето пътуване. На планината Кайлас също има езера, но две. Вляво е подобното на месец “Езеро на мрака” и ужасяващите божества, а вдясно - кръглият диск на другото езеро, чиято форма напомня на Слънцето - Господаря на Деня и мирните божества на светлината. Наблизо е и “планината на свастиката” - символ на вечното съзидание. Но всичко на Кайлас говори за времето преди идването на Спасителя в плът. Двете езера символизират доброто и злото, но това разделяне не ни открива в злото разделянето на Луцифер и Ариман. Езерото на доброто е кръгло като Слънцето, то символизира Христос, Който в древността бе там, а днес е в душите ни и мястото на доброто е заето от луциферическите същества. Простото разделяне на добро и зло поставя човека между Луцифер и Ариман, без Христовото уравновесяване. Ето защо Учителя казва, че източният път не върши работа вече. Вместо четирите природни сили, символизирани със свастиката, сега всеки носи кръста си и само чрез него може да стане Човек. Ето защо нашето пътуване започна от Кръстова гора, а тук, след като сме изнесли кръста си до седмото езеро, можем да влезем в него за пречистване и смирено отдаване на Волята Божия. Ако сме били будни, Духът ще ни влее наистина вълнуваща, вдъхновяваща и триумфираща сила. Както след Възкресението Христос могъщо тържествуваше над смъртта, така и тук човек кипи от вътрешен огън, който сгорещява тялото му и външно, без да има нужда от дрехи.

Тези, които изкачват Кайлас, така или иначе, образуват някакво братство. Там всеки прибавя своя камък към пирамидата в знак на вяра и щастие от постигането на мечтата си. На “Сълзата” също почти всеки слага нов камък към някоя от “пирамидките”. Истинското Братство се гради на духовен план - шестата култура е още в астралния свят, но той вече се спуска към физическия и ние трябва да положим основите за слизането на Братството. Ще вземем камък от пирамидата и ще слезем с него при хората долу, в името на Христос. Но в този момент кипим от енергия, която може да потече в друга посока. След триумфа над Смъртта, Христос с пълно право можеше да се върне в Девакана, откъдето дойде, но Той, жертвайки се за пореден път, свърза Себе си с човешката душа завинаги. Така и духовният пилигрим ще сгреши, може би дори фатално, ако хукне да превзема други върхове, например, разположения наблизо, мрачен - “Харамията”, символ на себедоказване, вместо в смирение да потегли надолу към “Рибното” езеро и Молитвения връх. Учителя казва: “Да изявиш обичта, това е молитва”.

Пътят натам минава покрай чешмичката “Ръцете, които дават”, не случайно наречена така от Учителя. Щайнер пояснява: “Човешките ръце са нещо скъпо и незаменимо, защото са извоювали от материята един истински и подобаващ израз на Духа. Те са онези органи, които са в дълбока връзка с духовния живот, протичащ на Земята”. И още: “Някога, в безкрайно далечното минало силите на мислене, чувства и воля на Боговете също са били толкова нищожни, каквито са нашите, но днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това, да получават сила от Макрокосмоса. Те дават, само дават. Без тях ние нямаше да съществуваме, ако те не бяха се развили. Затова трябва да сме им безкрайно благодарни. Ние също трябва да се развиваме, за да помагаме за развитието на други същества и напредъка на Космоса.”

Ето как пред нас застават, от една страна, благодарността към Макрокосмоса, а от друга, дълга да отдадем всичките си сили за изграждане на Братството между хората и Боговете, а това става, когато даваме.

До чешмичката има голям камък-скала, който може да бъде наречен “Многолик”, защото се виждат много и различни човешки лица. На въпроса, отправен от Христос към апостолите: “Кой съм Аз?”, само Петър отговаря: “Ти си Син Божий”, но отговорът не дойде от него, а от “Отец в Него”. Така Петър стана “камъкът”, на който се основа екзотеричната християнска общност. На Рождественския учредителен събор от 25.12.1923 г. Рудолф Щайнер оформи Основополагащия камък на световното Антропософско общество, който е нов орган за възприемане на Етерния Христос с етерното ни сърце. С него ние ще изградим основаната на Любовта бъдеща нова общност на Етерния Христос, за което дойдоха Учителя и Рудолф Щайнер. Камъкът с многото лица на Рила е неин ВИДИМ израз, а до него е плочата с кръг и точка, представляваща нещо като канал за връзка със Спасителя, Който единствен може да ни заведе при Отца си.

До чешмичката има надпис, призоваващ също към Братство, а отдясно са издълбани знаци: отдясно равностранен триъгълник и квадрат под него, символизиращи седемчленния човек от молитвата “Отче наш”, а отляво един под друг има три кръга - най-горе кръг с точка, под него кръг с диаметър, а отдолу кръг с кръст. Те нагледно показват слизането на човека от Бога в материята. Между десните и левите символи има други начупени символи, изобразяващи борбата на Духа с материята, а отдолу е представен прехода в тази борба от инволюция към еволюция. Гледайки с разбиране, ние виждаме на скалата изобразено цялото Сътворение. От Бога-Отец сме излезли, с Христос ще се върнем пак в Него, а чрез Него в Абсолюта. За да стане това, Учителя ни препоръчва да отдадем на Бога “седмия ден, седмия час, седмата минута, седмата секунда”. Нещо повече: “Духовен човек значи от сутрин до вечер да мисли за Бога, да Го търси и да Го намира във всичко”. Това е то будността, с която можем да преодолеем ежеминутните изкушения, изправящи се пред нас за непрекъсната проверка на убежденията ни. “На човешкия живот трябва да дадем Божествен израз”, заявява Учителя. И с леко огорчение констатира: “Говоря толкова години, но не намерих нито един да ме е слушал и разбрал както трябва”. А на друго място: “В Братството в България има само десетина души, които могат нещо да дадат и направят идейно и безкористно”. Тогава е било така, а сега как е?!

Единственият критерий за вярна оценка намираме, когато се вгледаме в Христос - сравнението е наистина едновременно подтискащо и вдъхновяващо.

От чешмичката със символите тръгваме към Молитвения връх, за да отправим с мощно смирение оттам своите благодарствени молитви и чак след това се спускаме до Долното езеро. Пийваме вода, умиваме лицето и сядаме за кратка равносметка на случилото се. Духът, приет най-горе, на Сълзата, може да се сблъска с физическия свят, символизиран от “долното” езеро. Пътя надолу към хората започва и по него лесно можеш да се подхлъзнеш. Всяко отпускане води до неприятни последици.

Качваме се на колата и през Дупница се отправяме на юг, чак до Роженския манастир край Мелник, в планината на ИСТИНАТА - Пирин. Вече е тъмно, портите са затворени и затова спим под открито небе. На сутринта посрещаме изгрева на Слънцето, показващо се зад онези толкова чудни природни образувания, които наистина сякаш ни напомнят началото на Сътворението. След молитва за благодарност влизаме в манастира, за да усетим съзерцателното уединение на монасите. След вчерашния триумф, се вглеждаме в душите си, защото ни предстои да изминем един малък ДУШЕВЕН триъгълник през ДЕНЯ, преди да затворим големия ДУХОВЕН триъгълник ВЕЧЕРТА.

Преди 15 г. Ванга предрича на една жена от село Катунци, че “ти ке затвориш триъгълнико”. Кой е този душевен триъгълник? Първият връх е Рупите и ние потегляме натам. Въпреки споровете за наследството на Ванга всичко е направено много красиво и е поддържано в отлично състояние. Свободно разхождащите се наоколо екзотични птици създават алюзия за блаженството в Райската градина, откъдето човешката душа беше изгонена и където копнее да се върне. Много горещата вода, извираща в тази местност, ни показва колко горещи трябва да ставаме, за да издържаме вибрациите на Любовта. Рупите символизират Сетивната душа, която със собствени сили трябва да се издигне от оковите на материята до свободата в Духа. След кратко съзерцание и благодарност към Ванга, тръгваме към с. Катунци, но само преминаваме през него, за да се отправим по разбитото пътче към храма на Св. Георги в с. Златолист, където е живяла Стойна Преподобна. По признанието на Ванга, тя е “три степени над мене” - знае се, че Стойна, например, е левитирала.

На пода в храма има плоча с издълбан върху нея двуглав орел - гербът на Византийската империя, който ни връща в епохата на Разсъдъчната душа. Ако човек застане върху него, може да има свръхсетивна опитност. Мястото е силно и с 1200-годишния явор на двора, на който се облягаме с благодарност. Благодарим на Стойна пред гроба, но ако не сме разбрали напълно символа на двуглавия орел, фотоапаратът ни сигурно ще блокира - Стойна ще го спре.

Последната точка на душевния триъгълник е храмът на Св. Теодор Тирон в с. Катунци, където се връщаме, преди да потеглим на Изток през Пирин. Този храм, построен след 50-годишно протакане, върху старо светилище, бе открит през юли-август 2000 г. ТОЧНО КОГАТО дойде във Варна откровението за Бодхисатвата. Той символизира епохата на Съзнателната душа, в която човек трябва да стане истински Христов войн, готов да се жертва за Него, както го е сторил на времето Теодор Тирон. Ако дотук всичко е протекло правилно, може да ни допуснат зад олтара, т.е. символично да прекрачим към Духа.

След като сме затворили душевния триъгълник, потегляме през Пирин към Гоце Делчев, а оттам навлизаме в Родопите. След доста дълго пътуване по не особено добри пътища достигаме до Пампорово, откъдето се спускаме до Бачковския манастир, в който преспиваме. На сутринта във вторник, ще присъстваме на църковна служба и ще вземем ПРИЧАСТИЕ. Може да видим и вързано едно агне, чакащо да се превърне в курбан. Ще отидем при него, ще го погледнем в очите и ще му кажем, молейки за прошка, че ние, хората, изобщо не разбираме Христовата жертва, защото сме все още езичници. Пътя към Спасителя в нас минава през личната жертва!

Първо ще свържем малкия душевен триъгълник, т.е. ще изградим Съзнателната си душа, и после, ако сме достойни, ще се отворим към големия духовен триъгълник, за да пием от живата вода. Учителя казва: “Живата вода - това е Христовото знание”. И още: “Молекулата на водата е равнобедрен триъгълник. В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижения”. Пентаграмът също е съставен от два равнобедрени триъгълника. Ако погледнем на картата и мислено свържем по права линия трите точки - Рупите, Златолист и Катунци, ще видим, че те оформят равнобедрен триъгълник, чийто връх Рупите, гледа на ЗАПАД. Ако мислено съединим Рилския, Роженския и Бачковския манастири, пак ще видим, но по-голям равнобедрен триъгълник, чийто връх, Бачковският манастир, сочи на ИЗТОК. Въпросът с посоките можем да разрешим, ако се обърнем към Антропософията.

Последователността на зодиакалните знаци, започваща от Овен и завършваща с Риби, съответства на физическото движение на Слънцето от изток на ЗАПАД. На това пък съответства процесът на пробуждане на човека или инкарнацията на новата душа. Рудолф Щайнер описва определен окултен поток, който пронизва човешкия организъм по посока от главата към крайниците, т.е. микрокосмическия Овен към Риби. Този поток носи със себе си миналата карма на човека, намираща своя израз в констелацията на небесните светила при неговото раждане или зачатие, и действа в течение на ДНЕВНИЯ живот.

Обратната последователност на знаците на Зодиака съответства на заспиването или екскарнацията на човека, при което астралното тяло и Аз-ът напускат етерното и физическо тяло в посока от крайниците към главата, т.е. от Риби към Овен. Тази посока на движение е свързана с друг окултен поток, който пронизва човека от крайниците към главата и носи със себе си основата на бъдещата карма на човека. Споменатият поток действа по-нататък през НОЩТА и съответства на движението на Духовното Слънце в Макрокосмоса в посока от Запад на ИЗТОК. Когато в Мистериите се срещат думите: “той се отдалечи към вечния Изток”, това означава съзнателно навлизане на посветения в обективния духовен свят в посоката на действащите в него сили на Духовното Слънце”. “Отиване на Изток” значи човек съзнателно да работи над кармата на бъдещето, едновременно с което се домогва до действително познание на Голготската Смърт и Възкресението. Първият Гьотеанум, ориентиран от Запад на Изток, е олицетворявал съвременното посвещение на човека - пътят през дванадесетте свети нощи от Исус към Христос, от Микро- към Макрокосмоса, преходът от планетарното (7) към звездното (12) битие, от стадия на времето към стадия на пребъдването. Сградата е била така замислена, че тръгвайки от Запад на Изток, човек да се издигне от силите на своя Аз към Зодиака и срещу него да застане Самият Христос - представителят на Макрокосмическия Принцип на Аз-а. Единствено чрез Христовия Импулс има правилно навлизане във висшите светове. В противен случай неминуемо се сриваш в ада! Освен това, Щайнер насочва големия додекаедър на Основополагащия камък на Изток, а малкият на Запад, но и двата имат една цел - Етерният Христос. От Изток на Запад дойдоха микрокосмическата молитва “Отче наш” и четирите Евангелия, които важат само за Земния еон, а на Запад те се отразиха макрокосмически в “Петото Евангелие” и изнесената в него Всемирна молитва, свързана със Старата Луна и Бъдещия Юпитер:

АУМ, АМЕН!

Властват злите сили,
Свидетелствуват за разпадането на Аз-а,
Стореният от други грях на себелюбие,
Изживян в насъщния хляб,
В който не властва волята на небето,
Тъй като човекът се раздели с Вашето Царство.
И забрави Вашите Имена,
Вие, Отци на Небето.

Едва сега ни става ясно, защо започнахме нашето пътуване от Кръстова гора в Родопите - планината на Любовта и пак там се върнахме. Бог е Любов, Алфата и Омегата, Началото и Края. Тази Любов се олицетворява от Христос. По този път първо затворихме в понеделник през ДЕНЯ душевния микротриъгълник, гледащ на запад, към западноевропейската култура на Съзнателната душа, а след това през НОЩТА затворихме духовния макротриъгълник, сочещ на изток, откъдето ще изгрее славянската култура на Водолея, и в която ще се изяви Духът Себе, носейки ни първия плод, Любовта. Учителя казва: “Изгревът е символ на намерената Любов”, “Изгревът” в духовен, а не физически смисъл.

Всяка година, през август, на Слънцето има Събор на Духовете. По-малкият събор на Мадара, на 23.05. тази година, вероятно беше само подготвителен за големия, на Слънцето, и ние тепърва ще научаваме какво е било решено, за да му дадем ход на Земята. Но поне два знака вече бяха дадени. Някои от братята са наблюдавали от езерата, горе на Рила, планетата Венера посред бял ден - нещо нечувано от астрологична гледна точка. Духът на Венера е Луцифер - изкупеният Луцифер, който ни води като Свети Дух към Христос, т.е. към Любовта, превръщайки ни едновременно в неповторими личности по единствено възможния за този свят начин. Луцифер е първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, на Божественото величие. Венера символизира Любовта и според Учителя е свързана с “Плодното дърво”. В края на май тази година тя премина през диска на Слънцето, а сега е видима денем. Какво ни подсказва звездната писменост с този факт? Дошло е време всеки, изграждайки се по уникален начин с помощта на Луцифер, да изяви на практика Любовта, т.е. Христос през себе си. Тя има милиони форми, но както казва Учителя - “Започва и работи с малките величини. При големите усилия други сили работят”. Как ще трансформираме злото на Земята, ако не опитваме Любовта в действие? Учителя потвърждава: “Злото е САМО на Земята”!, защото само тук има свободна воля.

И вторият факт, илюстриращ какво ни чака, ако не действаме, веднага последва на първи септември - трагедията в Северна Осетия, където видяхме убиване дори на пеленачета и пълно разминаване с човечността! Подновиха се и временно прекратените самоубийствени атентати в Израел. И т.н., и т.н.

Учителя казва: “Светът е отражение на самите нас. Реалността е вътре, а не отвън”. Ние хората станахме чудовища отвътре, а навън берем плодовете. Венера ни гледа и пита: това ли раждате? Кога ще започнете да берете плодове от Дървото на Живота? “Христос е Дървото на Живота” - е категоричен Учителя и продължава - “Науката нищо не казва: Човешкият Дух е, който казва”. Човешкият Дух - това е пак Христос! Чудно ли е, че всички удари са върху Него? Един руски учен - “много учен” - поставя планината Кайлас за “център на Вселената” и заменя числото 666 с четири шестици, търсейки произволни външни връзки за обяснение на загадките пред човека. Добре, но никъде и дума не става за Христос, а “вън” от Него човек е мъртъв!? Обаче, виж Ариман е насреща! То книги, то интервюта и т.н. Учителя казва: “Има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка “М”. И още: “Ако буквата “W” се обърне нагоре, ще се получи буквата “М”, която е образувана при движението на човешкото съзнание в неговото ЕВОЛЮЦИОННО състояние”. Чудно ли е, че ариманическото изобретение - интернет - се символизира с “www”, което не е нищо друго, освен отрицание на самата Света Троица?! Какво ли още ни чака?!

Откровението на Йоан нарича арената на сражението срещу демонизирането на човечеството с името Армагедон, т.е. “планината на Прага”. Великият ден на Господа вече започна. Вратите на Небето и Ада са отворени. В Ада лесно се влиза, включително вървейки по път, “постлан с рози”, т.е. с добри намерения. Но виж, по пътя към Небето ни пресрещат първо малкият Пазач, който олицетворява собствената ни низша природа, а малко след него и Самият Христос - Големият Пазач, Който ще ни допусне в Небесното Царство, само след като сме употребили ВСИЧКИТЕ си сили за спасението на целия сетивен свят.

Бог излива чрез Христос Своята Любов към нас, но огромната част от човечеството не само я отхвърля, но злоупотребявайки с нея, я поставя в служба на “тъмните” духове. Така човечеството обеднява катастрофално на любов и “постила килима” за триумфалната инкарнация на Ариман.

Великият апостол Павел в посланието към Галатяните пише:

“Делата на плътта са известни: те са прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужения, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива. Отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че които вършат това, няма да наследят царството Божие”.

А към Коринтяните отправя, онези Боговдъхновени думи, които винаги трябва да стоят пред вътрешния ни поглед, за да имаме правилната мярка докъде сме стигнали:

“Любовта не завижда, Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи”.

26.09.2004 г.
гр. Варна

 

 

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60)