Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПЪРВИ

Димитър Мангуров

web

“Светът, като цяло, е загадка и самият човек, също така като цяло, е нейното решение” - тези думи на великия Рудолф Щайнер ни разкриват смисъла и ключа на Сътворението, идеала и целта на Боговете - Човекът.

Божествено-духовните същества си противостоят едно на друго в Космоса и видимият израз на това противопоставяне е обликът на звездното небе, което бе създадено ЗАРАДИ НАС, и привеждането на кармата към нейното проявление. Но в едно те бяха единни и участваха всички - създаването на земния човек по Божий образ и подобие и като връх в тяхното творчество. Учителя казва: “Събраха се Боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека.” И още: “Целият Космос е създаден по образ на човека.” Това е великият макрокосмически човек, който има нашата форма. А на друго място Учителя категорично заявява: “Христос е Глава на Великото Всемирно Бяло Братство, което има клонове по ЦЯЛАТА Вселена.” И ТОЗИ Христос стана “гарант на човечеството пред Бога”, ни открива Учителя. Защо ни трябваше гарант? Защото единствено човекът има свободна воля и в него се срещат Първият и Вторият Принципи. Ако Христос не водеше, до идването си на Земята, непрекъсната борба срещу тъмните от Първия Принцип, то отдавна да бяхме заличени от Еволюцията. През трите години Той се превърна в “най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина”, заявява Учителя. И ни препоръчва: “С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме!” Можем да добавим: НИЕ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ТЪРЖЕСТВУВАМЕ!!! Особено след като на Петдесятница Спасителят завинаги се свърза с нашите души и пред нас се откри възможността да Го преживяваме непосредствено в себе си чрез изхождащия от Него Свети Дух, който оплодотворява душата ни с Космическата Любов. С Петдесятница бе положено началото на новото взаимодействие в човека между силите на Отец, Син и Свети Дух, което е основополагащият камък на всички истински християнски мистерии, целящи съединяването ни с Макрокосмоса. Вече можем да се слеем с Макрокосмоса чисто вътрешно и с ясно съзнание, а не външно и безсъзнателно, както в старите мистерии.

Голгота бе за всички. Но отделният човек е длъжен да я направи плодотворна за себе си, което е възможно, ако приеме Светия Дух. Тогава Христовият Импулс става за всеки индивидуално преживяване, защото чрез Духа от Петдесятница Спасителят си прави “жилище в нас.” Учителя казва: “Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Ако душата не познае Христос, тя не може да намери безсмъртието и тогава всичкото и съществуване е БЕЗСМИСЛЕНО. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и Първосвещеникът Кайафа.” Тези думи, освен историческия аспект, имат и дълбок окултен смисъл. Във всеки човек, когато Христос проговори през него, се надигат, от една страна, изкушенията от трите му тела, както и тяхното съответствие навън: Ирод символизира изкушенията в астралното тяло и външното изкуство, Кайафа е представител на етерното тяло и религиозните общества, а Пилат - на физическото тяло и светската власт, икономиката, науката. За да се справим с тях и ги одухотворим, има само един начин: “Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа си и на самите себе си”, ни обещава Учителя.

След Голгота Христос има пълната власт над “тъмните” и може в ЕДИН МИГ да трансформира с Любовта Си, т.е. с Божията Любов, не само първия Принцип в Светлина, но дори и злото, което съществува САМО на Земята, да впрегне на работа за Добро. Това е то Третият Принцип! Но Христос не го прави, защото раждането на Третия Принцип трябва да стане с НАШЕТО участие и в това е смисълът на Еволюцията. Импулсът трябва да излезе от човека, за да стигне до Нирвана, до “Блаженството в Бога” на Йоанов ден.

Йоанов ден е последният голям християнски празник. Той има много аспекти и значения във външен и вътрешен план. Казано най-кратко, това е точката на екзистенциалния Праг, където се пресичат силите на Всемировото Битие и човека. По това време, както поетично се изразява един духовно търсещ от Габрово, “човек е в прегръдките на Върховната Троичност и усеща единството и хармонията на световете, дивната игра на Йерархиите и Висшите същества. Това е едно мощно извисяване на чувството, когато в човешката душа се пробужда, но ИНСТИНКТИВНО, споменът за Рая.” Точно поради нашата незрялост засега може сравнително малко да се каже за Йоанов ден, защото, в своята дълбока основа, той е свързан с бъдещото развитие на човечеството, когато ще бъде празнуван СЪЗНАТЕЛНО. Йоанов ден е след лятното слънцестоене и в жизнения цикъл на Земята съответства на нейното пълно издишване. Вътрешното й същество е потънало в дълбок сън, външно отражение на което е красотата и многообразието на растителната покривка. Душата е вън от планетарното си тяло и “блаженства в лоното на Бога”. Съвсем бледо отражение на това блаженство може да изпита човек, който преживява обкръжаващата го природа - особено в планината - в някое жарко пладне. Но за истинското преживяване може да се добие представа по пътя на мисленето, което не се нуждае вече от оръдието на човешкия мозък.

По същото време Душата на Земята преживява горе дълбоките загадки на Битието, но не съзнателно, а сънно. Благодарение на Голгота тя може да си спомня за тях през зимата и то най-вече през 13-те Свети нощи.

Човек може да последва Земната Душа в звездните светове и с нейните очи да съзерцава неизречените им тайни, при това запазвайки ясно Аз-ово съзнание, само ако последва Христос - новият Дух на Земята, Който по това време също е напуснал до голяма степен планетарното тяло. Той ЕДИНСТВЕН може да изпълни всички “междини” между човека и Бога и да ни заведе при Него, без да губим индивидуалното си Аз-ово съзнание, докато в древните мистерии душата на Посветения е следвала Душата на Земята и е преживявала тайните горе, но БЕЗ Аз-ово съзнание.

По Йоаново време ние сме “най-далеко” от Христос, за да вземем свободното решение какво ще правим занапред. Йоанов ден ще бъде нещо като край на Пътя за нас в далечното бъдеще, но засега всъщност е началото - Праг, когато започва голямата вдишка - Макрокосмическото вдишване на Земята, продължаващо до Рождество, след което започва отново издишка, до следващия Йоанов ден.

От средата на лятото и към есента духовно-душевните членове на Земята отново се съединяват с планетарното тяло. Елементарните духове - живите земни мисли, отново се връщат, но оплодотворени с мислите на Боговете, с Мировата Мъдрост. Те захващат и човешките мисли-същества, които преди това са се отделили от нас и, лишени от духовност, водят повече природен живот, за да ги върнат, но вече оплодени от мировите мисли, изпълнени с Мъдрост и Живот от Космоса. Ако човешките мисли се възприемат с мозъка, то мировите се приемат със сърцето, което започва да мисли и се превръща във волеви орган. Времето от Йоанов ден до празника на Михаил в края на септември е най-подходящото за намиране на пътя към Бога. Проникнали в душата, мировите мисли се превръщат в човешки, в “духовен живот”, без който тя не може. ТОВА Е НОВОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ХРИСТОС ОТ XX ВЕК НАСАМ!

И ако в древността хората по принцип изживяваха кармата си правилно, по силата на мировия порядък, то днес, когато сме най-свободни, ако пропуснем “знаменията на времето” по наша вина, то ще бъде почти невъзможно да наваксаме пропуснатото в следващите инкарнации. Това най-много важи за етерната поява на Христос.

Субективният мистицизъм може да бъде изживян от всеки, но не бива да се съобщава на друг, защото не го засяга. Тази лична, но всъщност абстрактна, мистика води до инфантилност.

Не случайно Щайнер казва, че онзи, който притежава ясновидство като природен дар, е направил всъщност значително по-малко в миналите си инкарнации от оня, който сега се явява като мислител. Правилен мистицизъм имаме, когато имагинациите и инспирациите ги съгласуваме чрез мисленето на сърцето, както нещата от физическия свят биват съгласувани от интелекта. Изживяното от сърцето трябва да бъде прехвърлено в мисловни форми, разбираеми за РАЗУМНИТЕ хора, както е описаното в Духовната Наука. Логиката на главата има за свои инструменти мозъка и гръбначния мозък, които са формирани от силите, вливащи се в човека от Висшия Девакан. Физическото сърце е формирано от света на низшия девакан и днешната ни несъзнателна логика на сърцето е свързана много тясно с него. Но за постигането на ясна ДУХОВНА логика на сърцето, трябва да изградим в бъдеще, от света на Първообразите, ДУХОВНОТО СИ СЪРЦЕ.

В тази връзка е и ЦЕНТРАЛНАТА ЗАДАЧА ПРЕД АНТРОПОСОФИЯТА - да съедини интелектуалното, свързано с науката, със спиритуалното, идващо от Духа. Така човек добива интелектуално ясновидство, което, внесено в астралния свят, води до етерната поява на Христос. Христос ще се яви на тези, които ГО РАЗБИРАТ С ЛЮБОВ!

Архангел Михаил, вече Архай, има задачата ДА ПОЛОЖИ ОСНОВИТЕ НА НОВАТА СПИРИТУАЛНОСТ, която да съществува и да се развива заедно с интелектуализма, т.е. да съответства на човешката интелигентност днес. Ако можеш, от една страна, да мислиш, а от друга, да осъзнаваш откровенията от Духовните Светове във формата на ИДЕИ, МИСЛИ, НО ТАКИВА, КОИТО СА ОТПРАВЕНИ КЪМ ДУХОВНОТО, ТО ТИ СИ ИЗГРАДИЛ В СЕБЕ СИ ЕДНА СВОБОДНА ДУХОВНОСТ И СИ ПРИЕЛ “ДАРЪТ НА МИХАИЛ”. “Възприемането на идеите е всъщност истинското ПРИЧАСТИЕ на човека”, казва Щайнер. Съвременното посвещение стои под Михаиловия знак и започва през есента - духовното утро в живота на Земята, за да продължи до Рождество, когато е духовното раждане на човека и началото на общението му с висшите духове. Но преди това трябва да се направи първата крачка на Йоанов ден - денят на Йоан Кръстител, който описва своето отношение към Христос като казва, че “не е достоен да развърже дори ремъка на обущата Му”, и още: “Отсега нататък Той ще расте, а аз ще се смалявам”. Точно това настроение е изходният пункт за трансформацията на нашата душа занапред. Христос казва, че Йоан е “най-големият измежду родените от жена” и затова първата среща на човека с Бога се олицетворява от него. Но Кръстителят е символ на старото Посвещение, на езичеството, което трябва да се прелее основно обновено в християнството. Това означава, че впечатленията, постигнати от човека с помощта на чувственото изследване, постепенно трябва да умрат. По Йоаново време ние трябва да излезем от чувствения импулс, така усилен от красивата природа, и да влезем в духовния импулс, за да заговори Духът от човешкото сърце.

Окултистът не може да живее в представи и умозаключения, взети от външния свят. Новите възможности не трябва да се пораждат отвън, защото външните впечатления всъщност представляват онова съзнание, което той има да преодолява. Съзнанието трябва да стигне дотам, че да черпи образи и съдържание от самото себе си - БЕЗ ВЪНШЕН ОБЕКТ. Щайнер ни препоръчва с “Йоаново настроение да образуваме нашия дух, така че той да не лепне, като червен восък, по твърдите контури на идеите, а да намери сам себе си в текущата, веещата жива идея”. Ние трябва да усетим разгарянето на духовното в догарящото чувствено и Йоановите светулки са символ на това. Ако човек усети това живеене в идеите без връзка с чувствения свят, то приближаването към Михаиловия празник е правилно и ще може след това да се спусне в чувствения свят, без Ариман да му навреди - той ще е “в този свят, но не и от него”, а от Царството на Христос. Тогава може и смъртта да бъде победена със Силата Христова, идваща от преодоляването на трите изкушения в пустинята, от които най-силното бе за “хляба”.

Превръщането на “камъните в хляб” означава отказ от одухотворяването на Космоса, от Еволюцията, от Мисията на Христос, от своя Аз, от самия Божи Промисъл. Днес “изкушението за хляба” е превърнато в култ към парите, заменящ Христовия път. Човеците продължават да са ЕЗИЧНИЦИ, но вече въоръжени с ариманизираната интелигентност, която ги довежда до все по-нарастващо безумие. Преживяването на Йоанов ден е напълно заличено. Низшият Аз тотално господства, въпреки че преди близо 2000 години Спасителят донесе със себе си самия Макрокосмически принцип на Аз-а, който е ключът за одухотворяването на Космоса.

В древността хората нямаха достъп до Аз-а. По Йоаново време, тогава природен празник, свързан с лятното слънцестоене, те с песни и танци са отправяли своите големи въпроси към Бога, след което са се вслушвали за отговор и това са били проблясъците на Аз-а за тях. А когато са идвали юли и август, те са имали чувството: при нас беше Аз-ът, но той остана на Небето. Ние разбрахме, че сме свързани с Небето, което пази нашия Аз и ни го показва, когато се отваря по Йоаново време големият небесен прозорец. За да се отвори, ние трябваше да се помолим, да го искаме.

В древна Гърция Мистериите са били разделени на два вида: единият е извеждал човешкото чувство в Духовния свят - Мистериите на Отец (Зевс), а другият се е занимавал с тайните на Природата, на Майката, наречена Деметра. Съединяването на Космическите и Земните Сили е ставало под формата на женски образ с младенец, сучещ от гръдта. Така гръцките ученици се подготвяли да разбират християнството, да познават Христос като Приближаващия, който още е детенце. Аз-ът все още е бил в духовната сфера на Земята, а Рождество - далеко. Ето защо Рождественският празник - тогава природен, посветен на зимното слънцестоене - е бил провеждан в максимален покой и съзерцание.

Както бе посочено по-горе, по Йоаново време човек има до голяма степен природно съзнание, защото от пролетта той цъфти с цветята, прораства с растенията, плододава с тях, т.е. разширява своето битие до природното битие. След това към есента започва умирането на природата, но той не трябва да участва в тази смърт със своя Аз, а трябва да се вдигне над нея, като природното съзнание отстъпи на усиленото, укрепнало самосъзнание.

Но природното съзнание е особено силно в летния зной и затова мирозданието ни изпраща насреща духовното - обективното духовно, външното духовно, което трябва да потърсим в Природата, въпреки че тя ни се показва като едно задрямало същество. Рудолф Щайнер прекрасно описва Йоановата имагинация, казвайки приблизително следното: “Ако имагинативно отправим по Йоаново време поглед към глъбините на Земята, ще видим, че там тъкат и живеят кристалните форми, в които ни се показва твърдото земно царство. Тяхната красота е най-голяма сега: всичко е линии, ъгли, плоскости и човек може да почувства, че тази земна кристална природа тъче в тъмно-синьо, което обаче навсякъде е пронизано от линейно блещукащо сребро. Човек се чувства едно с природната пластика и блещукащото сребро, като стоящ върху космическата воля. Ако отправим поглед нагоре, виждаме субстанцията на тъчащата космическа интелигенция, която е сбор от много същества, живеещи едно в друго, а през нея, осветявайки я, преминава животът на света. В тази светеща интелигенция, стояща като противоположност на космическата воля, се появява сериозният образ на Архангел Уриел, резултат от съединяването на издигащите се нагоре земни елементарни духове със светещата интелигенция. Собствената интелигенция на Уриел е съставена от действащите една в друга сили на планетите от Слънчевата система, поддържани от звездите на Зодиака. Уриел пази в своето мислене Мировото мислене.”

И след това Щайнер продължава: “Когато светещото Земно сребро се издигне, то се превръща от живота горе в космическо слънчево злато, от което се създава облеклото на Михаил, чийто образ става видим по-късно, през август. А към есента ние виждаме, че в силата, превръщаща среброто в злато, е заложено онова, което после се случва през зимата на Земята”. То пронизва духовно Земята и оживява това, което иска за нея през приближаващата Божествена година, започваща в края на август със звездопадите.

Към какво гледа толкова строго Уриел? Към човешките грешки, които се утаяват в постоянно възникващите кристални образувания долу. Точно по Йоаново време е най-видно несъвършенството в човешките отношения спрямо богатството и красотата от кристални образувания. Щайнер казва: “В погледа на Уриел се сплитат ПРИРОДНОТО С МОРАЛНОТО. Ние виждаме, че моралният миров порядък живее в растежа на растенията, в кристализацията, но виждаме също, че човешките грешки са изтъкани с природна кристализация. Затова пък човешките добродетели отиват с бляскащите сребърни линии нагоре и се явяват като облак, обгръщащ Уриел, като една пластика от човешки добродетели в светещата интелигенция. Могат да се видят не само сериозният вид на Уриел, но и нещо подобно на крилообразни ръце или ръцеподобни криле, представляващи много сериозен ПРЕДУПРЕДИТЕЛЕН жест. Те вкарват в човешкия род ИСТОРИЧЕСКАТА СЪВЕСТ, толкова слабо развита днес”.

Терминът “историческа съвест” означава да носиш отговорност за своите действия с оглед еволюцията на космоса, но след като днешният “цивилизован” свят отрича кармата и прераждането, за каква съвест можем да говорим?! Само един факт за илюстрация: технологично най-развитата страна днес - САЩ, отказа да подпише споразумението от Киото за вредните газове, изпускани в атмосферата, въпреки че тя е най-големият замърсител. Да говорим за “историческа съвест” тук, е илюзия.

Щайнер продължава: “Горе, под образа на Уриел се вижда гълъб - това е Отец-Дух, а долу кръгообразно завършва това, което, утаено в глъбините на Земята, е свързано с човешките грешки и се консолидира в образа на Майката Земя, наричана в древността Деметра . В резултат от взаимодействието на Отец-Дух горе и Материята-Майка долу, се появява прекрасният образ на Сина, носещ в себе си съзвучието от сребърното земно и златно небесно действие. Тази Троица се разкрива по Йоаново време и може да бъде изразена с могъща музикалност, за да ни се открият мировите тайни за това време. Висините стават мистерия, глъбините стават мистерия и човек става мистерия, чак до костите човек чувства себе си в кристалообразуващите сили, но чувства, че те са свързани със силите горе, че всичко МОРАЛНО, което става в нас, живее и тъче чрез мистерията горе, чрез мистерията долу и в тяхното съединяване. Тогава се чувстваме едно с всичко, тогава чувстваме връзката между своята смърт и духовния живот.”

Разбира се, тези преживявания са достъпни само за онзи, който е напреднал много високо в Християно-Розенкройцерското посвещение. Самата седма степен - “блаженство в Бога” - през ХХ-ти век е достигната единствено от Рудолф Щайнер. За Беинса Дуно не говорим, защото той СЛЕЗЕ от областта на “блаженството”, за да ни посочи пътя натам, където е ИСТИНСКОТО КОСМИЧЕСКО ЦАРСТВО НА ХРИСТОС.

И в предни лекции сме споменавали, че няма разлика между пътищата, дадени от Рудолф Щайнер и Учителя. Тук, сравнително накратко, ще опишем какво ни завеща Беинса Дуно.

Първата степен е да се ОБЪРНЕМ с лице, т.е. с ума и сърцето си към Бога. Обръщането е от Бога, защото Той ни привлича с нишките на своята Любов. Но преди това трябва да го има ПРОБУЖДАНЕТО. Учителя казва: “Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на човешката Душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот.” Казано антропософски, това означава да се намерим в Съзнателната си душа като безсмъртен Аз, че сме едно с Бога, че сме Бог. Този миг е уникален, незабравим - това е самото Начало за теб, защото идеята за Бога е най-силната в човека. Когато стигнеш със СОБСТВЕНИ сили до тук, ти ставаш като Йоан Кръстител - ЕДИНСТВЕН в света, който може да срещне Бога. ТОГАВА Бог те привлича с нишките на Своята Любов и те среща със Своя Син Христос. “Никой не идва при мене, ако Отец Ми не го е призовал”, казва Спасителят. А Учителя пояснява: “Христос е ГРАНИЦАТА, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието ние наричаме просветление на душата. Христос е пътят на душите към Бога. В СВЕТЛИНАТА, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората. Следователно новият път, който се очертава от Христовата Светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в ТОЗИ ПЪТ, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път.”

ТОГАВА започва великият път ЗАЕДНО с Христос към Отца Му: “Никой не отива при Отца Ми без Мене”. Човек вижда как низшият Аз му е пречил и започва да го жертва, да го “смалява” като Йоан Кръстител и да се отваря към висшия Аз - Христос, Който започва да “расте”. Казано е в Евангелието, че Кръстителят е “най-големият, роден от жена”, т.е. от старото посвещение, защото Йоан стои между човека и Ангела, но е казано също, “и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него”. И следва втората степен: ПОКАЯНИЕТО. Човек прави равносметка на своя живот и моли Бога за нов кредит, защото неразумно е пропилял донесения с раждането си от Космоса. Покаянието излиза от човека.

Третата степен е СПАСЕНИЕТО. То е факт, когато Бог ти отпуща нов кредит и те праща в света да УЧИШ И РАБОТИШ. Спасението е от Бога, но Учителя пояснява: “Спасението седи в разширението на вашето съзнание, за да влезе Христос. Тогава сме спасени ПО СЪЩЕСТВО.” И още: “Бог има отношение само към ония души, в които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учене, едно непреодолимо желание да Го познаят”. А можем да Го познаем само чрез Христос - “проявеният Бог в света”. Точно жаждата за Христос те води до следващата степен: ВЪЗРАЖДАНЕ. След като си спасен, ти започваш да работиш и даваш плодове - възраждаш се за нов живот. Духът започва да действа през теб, но той не те променя, а само дава УСЛОВИЯТА за работа. Всеки човек остава такъв, какъвто си е, и затова са нужни непрестанни усилия за собствената ти промяна. Застой не съществува: или вървиш нагоре, или бързо започваш да се сриваш. Затова възраждането е от човека и само огромните усилия, най-вече по изчистването на астралното тяло, могат да ни доведат до следващата степен - НОВОРАЖДАНЕТО. Да си припомним какво казва Учителя: “Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Новораждането е вътрешен процес.” Казано антропософски, това значи в нас да се роди Натановата Душа, висшият Аз, Антропоса от Небесната София, т.е. “от Бога”. Щайнер е категоричен: “Исус може хиляди пъти да се роди във Витлеем, но ако не се роди в душата ни, той е загубен за нас”.

С висшия Аз ние се освобождаваме от кармическия закон и ставаме свободни граждани на природата, защото никой не може да владее над нас. Вече си истински ученик на Христос.

Новораждането се предшества от буря в човека. Той преминава през големи страдания и мъчнотии, които са преди всичко вътрешни. Сякаш светът се събаря и всичко е загубено. Причината за това е кармата. Всички хора, с които човек е имал взимане-даване през вековете, искат сметка от него. Скъсването на връзките с миналото означава ликвидиране на кармата. Възможни са и тежки физически болести.

Разбира се, всички връзки няма да се скъсат, а ще се видоизменят. Не е необходимо безотговорно да изоставиш своите близки и “хванеш гората”. Душевната драма наистина е голяма и затова предварително трябва да формираме в достатъчна степен онази вяра, за която говори Христос. А след Новораждането нищо няма да те безпокои - къща, прехрана и т.н. Ти знаеш, че всичко е за Добро, защото притежаваш първата от трите Християнски добродетели - Вярата.

Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека, който се посвещава да служи на Бога. До тук беше ученик, а вече става служител на Бога. Разкриват му се ключовете на Природните тайни и се превръща в Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг, ЗНАЕЩ как да работи за Бога. Не само имаш власт над лошите духове и природните стихии, но се свързваш с висшите същества, добивайки свръхсъзнание.

Между тази и следващата фаза се минава през големи страдания, защото по примера на Христос човек не изплаща своята, а носи кармата на човечеството и затова минава през голямата жертва - Голгота, за да дойде последната степен: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. То е от Бога. Тук завършваш човешката си еволюция и ставаш равноангелен. Това е пълно пробуждане на Божественото Космично Съзнание - превръщаш се в ИСТИНСКИ служител на Бога.

Пътищата, посочени от Учителя и Рудолф Щайнер, са не само идентични, но и всеобхватни, защото представляват комбиниране на мисъл, чувство и воля, без Ученикът да се отделя от света и своите задължения. Но основният БЕЛЕГ за общия им произход е това, че в ЦЕНТЪРА е Христос. Защото в края на краищата всички усилия, които полагаме, са свързани с това, да може Той да действа през нас. Спасителят е повел човеците към Своето царство - етерната Шамбала, за да почерпим оттам духовни сили и с тяхна помощ в следващите хилядолетия да преобразяваме природното царство. Не Христос ще променя за нас външния свят, а хората ще го правят в НЕГОВО ИМЕ, изхождайки от истинско разбиране на Неговите Мистерии, откровения за които получихме чрез Учителя и Рудолф Щайнер. Антропософията дойде в ХХ-ти век като език за връзка с етерния Христос, а Учителя изяви Светия Дух, който може да ни отведе до най-дълбокото изживяване на Христа, като Аз на целия Космос, като Аз-ът на Бога. Всеки, наричащ себе си антропософ или последовател на Учителя, трябва категорично да е наясно, че всичко, дадено от тях, е насочено към една велика цел, към един фокус - Христос. Ако се разбира главното, всичко друго намира своето място и картината става ясна. Тогава ще изпълним основната задача, стояща пред Антропософията и изобщо пред човечеството днес - съединяването на интелектуалното със спиритуалното. Тя ще се реши преди всичко от дейността на три индивидуалности: Християн Розенкройц, Рудолф Щайнер и бъдещия Буда Майтрейя. Окултната основа за това съединяване бе положена отдавна, когато Християн Розенкройц, който стои зад западно-европейското езотерично Християнство, изпрати в 1604 г. Гаутама Буда на Марс, за да предпази Земното човечество от разделяне на две раси - само интелектуални и само спиритуални.

Пак от Християн Розенкройц получи и Рудолф Щайнер задачата да трасира пътя за християнизирането на науката, изкуството и религията така, че Духът да действа през тях. И се справи блестящо: Гьотеанизма в науката, евритмия, драма и т.н. в изкуството, Християнската общност за религията. Черпейки от жизненият източник на Антропософията, съществото Антропос-София, Щайнер даде тласък в почти всички сфери на живота по такъв начин, че в тях се прояви цялата сила на БЯЛАТА МАГИЯ. Когато свещеникът в християнската общност превръща чрез дадените от Щайнер думи хляба и виното в тяло и кръв Христови, това е проявление на истинската Божествена магия - най-висшата, възможна на Земята. Това е новата Евхаристия!

Само свободният човек може да бъде творец, съработник на Бога. Първото ПРЕЖИВЯВАНЕ на свободата може да се състои само в нашето мислене, възпитано от съвременното естествознание. Точно заради този висш Божествен дар - свободата, Щайнер придаде на своите произведения духовно-научен характер. Както естественикът говори за чувствените неща, които е видял, проверил и сравнил многократно, така и Щайнер говори за свръхчувствените неща, които е видял и проверил многократно, при това с ЯСНО съзнание, както естествоизпитателя. Така се създава мостът между естествознанието и духовното и главната задача по неговото изграждане е пред Михаил, който стои ЗАД усилията на трите индивидуалности, споменати по-горе. Михаил е истинският войн на свободата и затова първата книга, която даде на човечеството, бе “Философия на свободата”. Той стои зад Духовната наука, той ще изгради и моста чрез нас.

Но Духът се проявява, ако човек е изградил в себе си оня ЕТИЧЕСКИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, за който говори Щайнер и без който Съзнателната Душа е невъзможна. Пълното развитие през Петата култура на Съзнателната Душа, превърната в човека в микрокосмическа София (Син Човешки), става орган за съзнателно възприемане на Небесната София, от която човек да зачене и роди в себе си Духът-Себе. Тогава Духът ще “диша” чрез него, според думите на Евангелиста Йоан. От една страна, Аз-ът може да се изяви напълно само в Съзнателната Душа и да премине към бъдещото ясновидство, свързано с Духа-Себе, а от друга, Духът-Себе може да се приеме ЧОВЕШКИ само през Съзнателната Душа. Ако се приеме през Разсъдъчната или дори Сетивната, ясновидството приема луциферически характер и хората се превръщат или в морални автомати или в неконтролируеми същества, изгарящи в своите долни страсти. Така се подготвя “великата блудница” от Апокалипсиса.

Луциферическите и Ариманически духове искат да вкарат произтичащото от свободната воля на човека в осмата сфера - сферата на космическото зло, която е точно обратното на етерната Шамбала и по този начин да ни попречат да намерим ИЗХОДА. Техни слуги са Католическата църква и особено йезуитството в нея, тайните ложи на Запад и окултни братства на Изток, американизмът, различните форми на болшевизъм и т.н. Те воюват срещу човешкото развитие, разрушавайки въобще възможността за връзка с Небесната София през Шестата култура. ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО НА СЪЗНАТЕЛНАТА ДУША ЗАВИСИ ЦЯЛОТО БЪДЕЩЕ НА ЧОВЕЦИТЕ! Ние още сега трябва да подготвим условията за връзка с Небесната София през Шестата култура!

В тази насока съществува голямо неразбиране по отношение на така наречената “епоха на Водолея”. Знае се от астрологията, че след около 500 години пролетното равноденствие ще бъде във Водолей и затова влиянията на този зодиакален знак се улавят още сега. Да, но ние днес сме под знака на Риби, който ще действа през цялото трето, че даже и през четвъртото хилядолетие. Епохата на Водолея ще надделее едва през Шестата култура, започваща след около 1500 години, когато ще разцъфти братството по Земята. Тогава за каква светла епоха говорим?

Риби е знакът на човешкото същество - Антропоса. Христос дойде в Овена (Агнеца), но първите християни са се разпознавали със знака Риби, като спомен от средата на Хиперборейската епоха, когато Христос е напуснал Земята, отивайки на Слънцето пак в Риби. Днес също сме в този знак и Христос ще засияе като слънце в свободната и напълно съзнателна човешка душа. Това е преходът към Водолея.

Водолеят е знакът на Сина Човешки, на Антропоса, който се превръща с помощта на Ангела си в Човек на Христос, в “етерен човек”, в Антропос-София. Водолеят управлява етерите и не излива вода, а Христовата етерна оживяваща енергия.

Йероглифният символ се състои от две вълнообразни линии - първата символизира “първият човек Адам, станал жива душа”, а втория - “последния Адам, станал оживяващ дух”. Тук е големият преход от земното към духовното, от кръщението с вода към кръщението с Дух, от Мъдростта - Луната, към Любовта - Слънцето. В известен смисъл Водолеят обобщава всички други знаци от Зодиака, защото истинското Божие Величие се проявява точно в повдигането на човека към Духа. Казва се, че думата “човек” произлиза от санскритската дума Ману - мисля, разум, а по начало въздушните знаци представят силата на човека за мислене. Водолеят е неподвижният от тях и затова е толкова важно с неговите енергии да намерим себе си като Съзнателна Душа, т.е. свободни хора, годни съзнателно да жертват низшия си Аз.

Тук на помощ ни идват още три големи събития - победата на Михаил над Дракона от 1879 г. и началото на неговото управление, краят на малката Кали Юга в 1899 г. и началото на Христовата етерна поява в ХХ-ти век. Като прибавим към тях и усещащото се ИЗПРЕВАРВАЩО влияние на Водолей, в ТОЗИ смисъл може да се говори за началото на “светлата епоха” или “началото на епохата на Водолея”.

Днес имаме най-големите шансове ОТ КОГАТО И ДА БИЛО ДО СЕГА за голямо духовно израстване както по силата на своята индивидуална съдба, така и поради мощните процеси, течащи в Макрокосмоса. Подготовката за слизането на Шестата култура, т.е.на астралния свят на Земята, започва отсега и по този начин думите на Учителя, че епохата на Водолея е започнала от 1914 г., стават ясни. Тогава астралният свят бе напълно очистен от “духовете на мрака” и те слязоха на Земята. На ДУХОВЕН план Водолеят започна в 1914 г., но дали на ЗЕМЕН ще започне, зависи от нас. Слизането на чистия астрален свят на Земята е ИСТИНСКОТО начало на Водолея. Днешните будни души прокарват неговия път - пътя на Христос, както преди 2000 години Йоан Кръстител го правеше.

Имаме и примера, даден ни от Рудолф Щайнер, Беинса Дуно, Кристиян Розенкройц и най-вече от самия Христос. Знаем как преди векове Християн Розенкройц извървя пътя от Исус към Христос, сраствайки се с Макрокосмоса. В 1936 година Учителя премина заедно с Христос през етерна Голгота. За Рудолф Щайнер Рождественското Събрание бе Голготата. Истински Аз-ов човек е този, който с огромна ВЯРА и УБЕДЕНОСТ се “хвърля” в “нищото”, защото в него е скрито всичко. Следвайки примера на Христос, Който след преживяната душевна драма в Гетсиманската градина, рискувайки, се хвърли духовно в “нищото”-Отец, така и Щайнер, след душевното разпятие, рискувайки, се хвърли духовно с Рождественското Събрание в “нищото”-Христос, защото за човеците “нищото” е Христос. И СПАСИТЕЛЯТ, И ЩАЙНЕР НЕ ЗНАЕХА ДАЛИ ЩЕ ИМА ВЪЗКРЕСЕНИЕ! В това е смисълът на истинската жертва. Вярно е, че много преди Голгота, Христос каза: “Разрушете този храм (тялото) и Аз за три дни ще го съградя отново (ще възкръсне)!” Но тези думи са казани, когато Исус е свързан с Мировата Душа и Мировия Аз, т.е. с Христос. А в Гетсимания те вече са станали напълно ЧОВЕШКИ и при това в известна степен отделени от тялото, което е САМО. Исус е сам, БЕЗ ГАРАНЦИЯ за Възкресение, но решава да се жертва и тогава НАИСТИНА имаме жертва. Христос-Исус рискува с жертвата Си, а Отец рискува с риска на Христос. Това е още по-дълбоко разбиране на “Рискът на Бога”.

Възкресението бе отговорът на “нищото”. Отец отговори на Христовата духовна и ФИЗИЧЕСКА смърт, като Му даде “цялата власт на Небето и Земята”. Христос отговори не на физическата, а на ДУХОВНАТА смърт на Щайнер и му изсипа “рога” на кармическите откровения, които са една от най-строго пазените тайни.

Само по този начин се добива истинската власт над силите на Първия Принцип на тъмнината. Точно те - и най-вече йезуитите - са в основата на огъня, отнесъл в етерния свят първия Гьотеанум, както и удара върху здравето на Рудолф Щайнер от 01.01.1924 година - последният ден на Рождественското Събрание. При йезуитите имаме кръст без роза, т.е. смърт без Възкресение, а при розенкройцерите розата, т.е. Любовта, разцъфтява върху кръста на смъртта. По розенкройцерския път винаги вътрешно разбираш чрез Духа какво развитие става в теб. Всеки, който днес иска да въздейства върху свободата, върху волята дори на човека, ПРАВОМЕРНО може да го прави единствено чрез ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО на Духа от Петдесятница, иначе влиза в особено силен грях спрямо този Дух. От една страна, се натъква на хиляди пречки, от друга, осакатява много души, попаднали под влиянието му. Такъв човек е особено вреден и опасен, когато се кичи с Антропософията или говори за Бялото Братство. Щайнер казва, че с такива не трябва да се спори - особено с йезуитите, а да се говори на хората за тяхната истинска същност и за техния стил. И добавя: “Снизходителността към човешкото несъвършенство е безгранична. Обаче там, където духовно-научната субстанция се подлага на извращения и се разрушава, там НЯМА снизходителност. Духът няма да бъде унищожен, но само МАЛКО хора ще бъдат негови носители в бъдеще.”

Един от опиталите се да унищожат Духа в Антропософското Общество е Владимир Томберг, който след 42-рата си година постепенно премина от Антропософията към католическия йезуитизъм. Но при цялата вреда, която нанесе и продължава да нанася чрез последователите си, той повдигна един важен въпрос - за Бодисатвата. Според него от триадата Път - Истина - Живот на Антропософията й липсва Животът. Има я Истината - мисълта, има го Пътят - волята, но го няма Животът - чувството. И още: “Има я медитацията, но липсва молитвата.”

Естествено, че в Антропософията Животът пулсира, а молитвата присъства във всеки ред, защото истинската молитва е да си в постоянно общение с Бога и да изпълняваш Неговата Воля, а Щайнер да не би друго да е правил?! Той самият е живото ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ на съществото Антропос-София. Проблемът не е в Антропософията, а в последователите, на които им трябва и друго. Затова Щайнер препоръча по недвусмислен начин: “АНТРОПОСОФИЯТА ТРЯБВА ДА СЛЕДВА БОДИСАТВАТА ЗА БЛАГОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!!!” Иначе за какво ще идва Бодисатвата?!

Но какво се случи на практика? В 1911 г. Щайнер категорично заявява, че Бодисатвата е ВЪПЛЪТЕН. А XX-ти век е точно по средата на 5-те хиляди години, през които Бодисатвата действа. След 1913 г. Щайнер вече не говори за него и чак през лятото на 1923 г. предупреждава: “Човечеството напразно ще чака идването на приемника на старите бодисатви. Дали Бодисатва ще се ЯВИ на човечеството или не, зависи от това, дали човечеството ще обърне своето РАЗБИРАНЕ към него насреща или не.” Смята се още, че в един разговор от 1921 г. с Рителмайер, Щайнер е казал: “Ако поживеем още 15 години, ще станем свидетели на някои неща. Йешуа бен Пандира се роди в началото на столетието.” Дали последните думи са точно цитирани, не знаем, но ако съберем 1921+15 се получава 1936 г., когато бе жертвата на Беинса Дуно, за която световната Антропософия нищо не знае.

Мнението на антропософското ръководство в Дорнах, изказано чрез Сергей Прокофиев и Вирджиния Сийз е, че “Беинса Дуно е Учител с местно значение за българския народ”. Съвсем очевидно импулсът на Бодисатвата не е уловен от тях и естествено заявяват, че “такъв въпрос не стои пред Антропософското общество”.

Кристиян Лазаридис обаче съвсем правилно и честно си признава: “Въпросът за конкретния носител на Бодисатвата от 30-те години на XX век остава открит, както и въпросът можа ли той да се изяви като такъв или нещо му е попречило, както на други носители на духовни импулси от XIX и началото на XX век.” Лазаридис смята, че събитията след 1933 г., тръгнали на външен план от Централна Европа - фашизмът и пр., са попречили на Бодисатвата да се изяви.

Голямото “подхлъзване” на всички е, че те търсят раждането на физическия носител - съсъда, около 1900 г., а изявата на Бодисатвата около 1933 г. Затова за Майтрея са били нарочвани Кришнамурти, Томберг, Михаил Иванов и др. Лазаридис също се подвежда с датировката и не разбира, че около 1900 г. не се ражда приемника (съсъда), а се инкарнира САМИЯТ Бодисатва и започва да се ИЗЯВЯВА. Но Лазаридис правилно е видял в него истинския вестител на Христовото етерно пришествие. Разбира също, че “да отъждествиш себе си с Бодисатвата, да присвоиш неговото име, да уловиш неговата мисия - това значи да завладееш ГЛАВНИЯ КЛЮЧ, да вземеш под свой контрол достъпа до етерното явяване на Христос. За съмнителните езотерични движения това е средство за стратегическа борба, целяща господство над човешките души.” По-нататък Лазаридис си признава: “Антропософският догматизъм, разбира се, съществува. Но не трябва в името на откритостта Антропософията да се смесва с всичко и навсякъде.”

Наистина удобният конформизъм, присъщ на така наречените ню-ейдж движения, бахайците и прочее, е много опасен. Не от духовно тщеславие Щайнер изрично подчертава, че когато се говори за Антропософия, тя непременно трябва да се свързва с неговото име. Обаче “смесването” с Бодисатвата е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, иначе “животът” за антропософите започва да се губи - Любовта става невъзможна! И както Прокофиев говори за “трагедията на Томберг”, така и ние ще кажем, че съществува реален проблем пред антропософите, който може да прерасне в трагедия за тях. Без Бодисатвата няма Дух, а без Духа я няма Христовата, т.е. Божията Любов, което е истинска трагедия за душата. Когато Щайнер е предсказал кулминация на антропософското движение в края на XX-ти век, той е имал предвид точно неговото ОЖИВЯВАНЕ с Духа, т.е. с Бодисатвата.

На 23 май 2004 г. Беинса Дуно за пореден път ни даде доказателство за своята истинска същност. Случи се на Мадара - на връх истинската Петдесятница. Около двадесет дни преди това дойде предупреждение, че там ще се случи НЕЩО. Сутринта се появи дъга с много широки цветове. Дъгата символизира завета на Бога към човеците. На Петдесятница във високосната 2004 г. това означава, че с Христос ще стигнем до Вулкан. От 14.30 часа долу край хижата започна лекцията “Рискът на Бога”. По същото време една поетично настроена и духовно търсеща душа получи силна имагинация: Беинса Дуно, заедно с много същества в БЕЛИ дрехи, някои от които с КРИЛА, се бяха събрали на Мадара да се съвещават и РЕШАВАТ НЕЩО! Учителя се усмихвал много мило към тях, но недвусмислено оставил впечатлението, че той, както се изрази по човешки жената, е “шефът”. Как така “шефът”? Та нали Ангелите, например, имат изграден Дух-Себе и стоят “по-високо” от него в Йерархията?

Отговорът е, че който преживява Христос на Земята, във ФИЗИЧЕСКО тяло, израства главоломно като съзнание. Истинската разлика между съществата не е в “духовността”, а в степента на Съзнание. Затова и Учителя препоръчва да се замени доста абстрактната дума “духовност” с думата “съзнание”.

Знаем от Антропософията, че като УЧИТЕЛ на Буда Християн Розенкройц го вика на съвет, праща на Марс и т.н., а Буда е вече Ангел. Да, но Буда не можа да преживее Христос на физически план нито през трите години, нито след това, когато Спасителят се свърза завинаги с човешката душа, докато Християн Розенкройц е единственият, лично посветен от Христос, който след като премина през редица мъченически прераждания, стана пръв помощник на Спасителя.

Същото се отнася и за сегашния Бодисатва. Дали през трите години той бе до Христос, засега остава под въпрос, но след това така или иначе е имал много земни инкарнации, като върхът бе в XX-ти век, преживявайки етерната Голгота. Точно пътят от Първата до Втората Голгота на Христос направи от Бодисатвата истинския “шеф”, който след около 2500 години ще се превърне в олицетворение на максималната Христова, т.е. Божия Любов, която ще стопява “плътта” и ще я превръща в “Слово”. Майтрея ще бъде образецът какво трябва да направим от себе си в жертвеното самоотдаване на Христос. ТАЗИ ЛЮБОВ МОЖЕ ДА СЕ ДОБИЕ НА ЗЕМЯТА И НИКЪДЕ ДРУГАДЕ В КОСМОСА!

На Земята Бодисатвата е нещо като синтез на Зодиакалните Сили, т.е. като Слънцето, минаващо през дванадесетте знака. Това Слънце е Христос, Който извика около Себе Си дванадесетте апостоли, символизиращи Ложата на дванадесетте Бодисатви. Когато човек тръгне по пътя на посвещението към срастване с Космоса, той пуска през Аз-а си все по-силно Христос и Неговият Импулс може да повдигне съзнанието му чак до Полунощния час на Битието, където се определят целите на бъдещата ни инкарнация и се намират духовните пра-основи на физическото ни тяло, КОЕТО ТУК Е ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ОТ НЕГО НА ЗЕМЯТА. Това е светът на Бодисатвите, до който се вдигна Рудолф Щайнер, и там ние сме олицетворение на идеала на Боговете, тяхната истинска цел. Всичко видимо идва оттам, защото е дело на Светия Дух, който изхожда от Христос. Там Христос е извор на Светлина, Любов и Живот, които Бодисатвите носят на човечеството. Това е истинското Царство на Спасителя, от което слизат най-важните откровения за времето, в което живеем, за да вдъхновяват човеците във величавата им мисия. Щайнер казва: “Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, а идеите, които не са проникнати от Христос, са осъдени да увехнат като безплодни цветове.”

Точно защото на Земята има хора, годни да уловят тези идеи, се бяха събрали духовете точно на Мадара. Думата “Мадара” на санскрит означава “Майка на нещата”, т.е. място, където се раждат идеите. В древността Триадата бе Отец, Син и Майка. На мястото на Богинята-Майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух, който носи чрез Бодисатвата идеите. “Мадара” бе най-подходящото място, в подходящото време (Петдесятница), за да се реши какво ще се прави занапред през започващата в края на август, със звездопадите, нова Божествена Година.

Вече три години определени души на Земята живеят в ритъма на седемте християнски празника и обикновено след това трябва да има нещо като КАЧЕСТВЕН СКОК. Да се празнува християнски празник означава да се съединиш в духа с Мировия Дух и седемте големи празника са ВЪЗЛОВИТЕ точки за това. На есен, първият от тях е на Михаил - Божеството, което, от една страна, стои най-близо да човеците, а от друга, чрез него могат да се откриват ВСИЧКИТЕ девет Духовни Йерархии, а също и силите, лежащи над тях и имащи само своето отражение във висшите зодиакални области на Телеца и Овена. Михаил е предводителят на цялото Небесно войнство, той е, както казва Щайнер, “израз на Космоса”, “израз на Мировото Същество”, “отражение на Космоса”. Той е Духът на Силата и тази Сила лежи в пълното му самоотдаване на Космическия Христос. Ето защо е непобедим и погазва Дракона винаги и на всички нива на Битието. Михаил е истинското лице на Христос, неговият най-верен служител и Брат. И ако другите шест Архангела са се примирили с отпадането на човечеството от духовните светове в резултат от въздействието на Луцифер и Ариман, единствен Михаил никак не се е примирил с това. Той знае, че хората, въпреки всичко, ще се придвижат нагоре, към Божественото, ще достигнат, както казва Щайнер, до “познание на Божественото на Земята в БЕЗГРЕШНА форма”. Тази абсолютна увереност в нас идва от Голгота. Михаил знае, че след като я има потресаващата жертва на Голгота, след като самият СИН вече е носен от човеците, ние непременно ще изпълним великата задача да станем десетата Йерархия на Свободата и Любовта. Само Отец и Син са свободни и любят. Само човекът може да добави в Космоса свободното творчество от чиста Любов. Космосът е велик вселенски храм, в който човекът постепенно се превръща в свободно жертващо се същество. И тогава ще разберем онези дълбоки думи от Евангелието, че “ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПЪРВИ”. Те се отнасят за нас - десетата Йерархия, която ще заеме ПЪРВОТО място в Христовото Царство. Бог е Любов и с нея човекът ще разреши загадката на Сътворението!

 

 

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Дуно, Беинса. Тайната на Съзнанието. Шумен: Айхама, 2003.

Пашов, Влад. Историческият път на Бялото Братство през вековете. Шумен: Авир, 2003.

Прокофиев, Сергей. Дванадесетте Свети нощи и Духовните Йерархии. Стара Загора: Д. Даскалов, 2004.

Прокофиев и Лазаридис. Трагедия Валентина Томберга. Страсбург, Санкт Петербург, 1999.

Щайнер, Рудолф. Макрокосмос и микрокосмос. // Щайнер, Рудолф. Събрани съчинения. 119.

Щайнер, Рудолф. Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията. // Щайнер, Рудолф. Събрани съчинения. 138.

 

 

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.08.2004, № 8 (57)