Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОДПИСЪТ НА БОГА

Димитър Мангуров

web

Всяка душа, която истински се стреми към Христос, неминуемо в определен момент си задава въпроса дали през трите земни години на Спасителя е била край Него. Учителя Беинса Дуно, за когото, в качеството му на Бодхисатва, също не се знае дали и като кой е бил там, ни отговаря по косвен начин: “Вие ме питате, дали аз съм бил тогава там. Ако Христос е с вас СЕГА, значи сте били тогава там, пък ако в това не вярвате, не сте били там.” Тези думи напълно се покриват с казаното от другия велик Христов пратеник - Рудолф Щайнер: “Мистерията на Голгота е едновременно космическо и земно събитие и може да бъде разбрана не с обикновеното човешко познание, а с помощта на най-висшето, свръхчувствено познание”, каквото човечеството тепърва ще развива. Това води до пагубни последици днес, ясно формулирани от Учителя: “Страшно е положението на онзи, който е изостанал в развитието си. Той попада в закона на абсолютното ограничение.” Под ограничение се разбира примката на необходимостта, която действа не само след смъртта ни, но с все по-нарастваща сила започва да се проявява и на Земята. Всеки усеща и вижда, че колелото на кармата усилва своите обороти и единственият начин да го строшим и станем свободни, е тръгването НЕОБРАТИМО към центъра, където е Христос. Ако мощно Го поискаме, тогава и боговете ще могат да ни помагат, редейки правилно личната ни карма в мировата, под ръководството на нейния Господар.

След Мистерията на Голгота настъпи коренна промяна в отношението на деветте йерархии-същества към Земята и човека. Преди това първата йерархия - Престоли, Херувими и Серафими, представляващи в Космоса Принципа Отец, действаха в земните глъбини отразяващо - като “ехо”, предизвиквайки възникването на природния миров порядък. Но постепенно силите на смъртта дотолкова бяха обсебили вътрешността на Земята и човека, че тя стана непрозрачна и недостъпна за тяхното въздействие. След Голгота тези духове получиха възможност да действат от глъбините на Земята не само “природно”, формирайки нейните твърди, водни и газообразни части в направление отвътре навън, но и така, както действат в своята собствена сфера на неподвижните звезди, където изграждат и ръководят целия морален порядък в Космоса. Сега те действат в Земята НЕПОСРЕДСТВЕНО, подготвяйки постепенното превръщане на съвременния природен порядък в МОРАЛЕН, който на бъдещия Юпитер ще бъде видим и физически. Последните събития по Рождество в Индийския океан ясно показаха до какви последици се стига само при леко “помръдване” на тези колосални същества. Случи се в Индийския океан, защото Светлината на познанието за Голгота не може да дойде от там; беше в АЗия, защото развитието на Аз-а и жертването му в Христос е залогът на еволюцията; а по Рождество, защото Христос има задачата да подреди кармата на човечеството и ни води към превръщането на Земята в морален Космос на Свободата и Любовта.

Втората йерархия - Власти, Сили и Господства - представлява в нашия Космос силите на Сина и нейната сфера на действие е Слънцето, където тя също създава “моралния Космос”, заедно с първата йерархия. До Голгота тези духове действаха в обкръжението на Земята само косвено - природно, чрез посредничеството на четирите етера: чрез слънчевата светлина и топлина, в които по преимущество се проявяват Властите; чрез излизащата от Слънцето и планетите музика на сферите - звуков етер, в който по преимущество се откриват Силите, и накрая чрез излъчващия се от Слънцето жизнен етер, в който се откриват Господствата.

Благодарение на съединяването си при Възнесението с устремяващото се към Слънцето етерно тяло на човека, Христос положи началото на образуване в сферата на Земята на онзи “етерен кръг”, който, според Рудолф Щайнер, още в наше време се явява начало за превръщането на Земята в Слънце. След Възнесението, втората йерархия може да действа в този етерен кръг не природно, а чрез мировия етер НЕПОСРЕДСТВЕНО, както в своята собствена сфера. Техните Слънчеви сили могат да проникнат до етерното сърце на човека и той постепенно ще се научи да се познава като същество, водено от “вътрешно Слънце”. Срещу този процес се изправя самият Сорат - главният противник на Христос и в частност на Елохимите, който чрез Ариман и неговите войнства инспирира огромното развитие на телекомуникациите днес, за да “погуби” етера и отреже достъпа на човечеството до “етерния кръг”. Отвсякъде ни зомбират, че парите са във “високите” технологии, че там е “бъдещето” и нашето “спасение”. Денонощно ни заливат с все по-лъскави и многомилионни телевизионни програми, целящи да превърнат живота в “шоу”. Само в последната вечер на българския “Биг Брадър”, бяха излъчени стотици хиляди SMS-а, направили етера на “решето”. Накъде отиваме?! Могат ли Боговете да ни помогнат?!

По-висшите йерархии не могат да въздействат непосредствено върху нашите мисли, чувства и воля, защото веднага биха ни лишили от всякаква свобода, погасявайки напълно азовото ни съзнание, освен ако не сме Посветени. За целта те използват посредничеството на третата йерархия същества - Ангели, Архангели и Архаи - представляващи в нашия Космос Принципа на Светия Дух и действащи повече във вътрешното същество на човека, отколкото по формирането на земната природа. Но с наближаването на Голгота и това бе загубено, поради усиленото действие в човека на силите на смъртта, внесени от Луцифер и Ариман. Правомерното ни водене към предначертаните цели бе изключително застрашено, което предизвика, по думите на Рудолф Щайнер, “великия страх на Боговете”.

Благодарение на Голгота, Възнесение и Петдесятница, Христос влезе в сърцата на Хората и можа да ни изпрати Светия Дух от висините, който е Силата, свързваща непосредствено ВЪТРЕШНОТО същество на човека със съществата от третата йерархия, а чрез тях - с всички останали нагоре. Благодарение на Светия Дух, Ангелите, Архангелите и Архаите ще могат да ни водят правилно, съответно през петата, шестата и седмата културни епохи, встъпвайки във вътрешното ни същество не като някаква природна сила, свързана с необходимостта, а ще могат да действат в човека, без да погасяват ясното му будно, азово съзнание, напълно съхранявайки индивидуалната му свобода. Христос направи каквото зависеше от Него, но ние бяхме длъжни до края на 2000-та година сами, със собствени сили, да се издигнем до импулсите на Ангелите, за да осъществим реално общуване с Боговете на техния език. По този начин, създавайки моралния порядък в своята душа, ще го влагаме след това и във всички социални отношения на човечеството, превръщайки Земята от Космос на Мъдростта, в основата на който лежи природният миров порядък, в “Морално Слънце”. Изворът на Силата за тази изключителна трансформация се намира на Голгота - висшата жертва на Бога, Неговата истинска същност, Неговият “ПОДПИС”. Цялата ни еволюция занапред зависи от “разчитането” на този “подпис”. Боговете не просто очакват да го направим, а винаги са готови да ни помагат в тази ЕДИНСТВЕНО ДОСТОЙНА ЗА ЧОВЕКА ДЕЙНОСТ. Учителя ни гарантира: “Всички възвишени същества се събират около тези, които имат възвишени стремежи”. Бог непрекъснато ни говори чрез тях, но дали Го чуваме и разбираме?

Говоренето си има и видим образ - ЗОДИАКА. Но както ни предупреждава големият астролог Джон Джоселин: “Не само е немъдро, но дори и опасно, да проучваме звездната наука, без да сме готови да я използваме, за да поправим собствения си характер и да помагаме на другите в същото, чрез нашето растящо знание, което е същевременно осъзнаване на нашата връзка с целия Космос. Да се научи човек да разбира Зодиака в неговата езотерична истина, означава да се научи ДА РАЗБИРА СЕБЕ СИ КАТО ХРИСТОВА ДУША. Така опознаваш и всички други човешки себе-та и ставаш индивид с творческа, добра воля”.

Нашата пета културна епоха носи отражението на третата Египетско-Халдейска, когато астрологията е имала разцвет и е била живо знание за духовния свят. Днешната астрология в огромната си част е атавистична, мъртва, механична и без никаква връзка с Христос - Единственият, Който може да я оживи. Нещо повече: изобщо СМИСЪЛЪТ на астрологията е да ни води към Христос. На учениците в Мистериите е било давано правилото: “Ако искате да разберете центъра, изучете окръжността, защото тя съдържа ключа.” В тази окръжност - Зодиака - Спасителят остави Своя величествен отпечатък по пътя към земното Си въплъщение, в Поврата на Времената, за да намери центъра - Мистерията на Голгота, която е едновременно край и начало на НАЙ-СВЕЩЕНИТЕ ПРОЦЕСИ в Сътворението. Ако ги проследим и разберем, ще достигнем до някои интересни изводи.

Зодиакалният кръг има 12 знака - свързани със съответните йерархии същества. Знакът Риби изразява самата същност на човешкото същество - Антропос; Водолеят е свързан с Ангелите; Козирогът - с Архангелите; Стрелецът - с Архаите; Скорпионът-Орел - с Властите; Везните - със Силите; Дева - с Господствата; Лъв - с Престолите; Рак - с Херувимите; Близнаци - със Серафимите; Телец - с Принципа на Космическия Дух; и Овен - с Принципа на Сина или Христос, Който като “Агнец Божий” слезе под този знак в Исус, изминавайки огромния път от Бащиното Лоно, 13-я знак, до Земята.

Преди години българската рок-група “Щурците” изпя песента “Зодия Щурец”. Един човек срещнал на улицата ръководителя на групата и с огромна омраза в погледа му изсъскал, че зодиите са 12 и нямат право да пеят за 13-та. Скоро след това музикантът уби човек с колата си и беше дълбоко разтърсен, свързвайки катастрофата със срещата на улицата. И има право, защото рок-музиката, въпреки несъмнените си постижения, все пак идва от твърде ниски духовни нива, за да е носител на някакви по-висши окултни послания. Както и джазът, за който Джон Джоселин изключително точно казва, че е “възторгът на дявола”. С такъв “възторг” до Христос не се стига!

Днешният човек трябва лично и силно да преживее Спасителя в душата си, за да озари своето съзнание с величествената Светлина, струяща от Неговите думи: “Без мене вие не можете да направите НИЩО”! Пътят към такова преживяване минава през разбирането на така многоликите жертви на Логоса (Словото).

Първата Велика Жертва е Неговото навлизане от отвъдзодиакалните мирови области в КРЪГА на ЗОДИАКА през портата на Овена, обхващайки всички зодиакални области чак до Дева. Дали това “слизане” е “направо” от Светата Троица в Зодиака или е имало и други предхождащи “слизания”, засега не знаем. За “проводник” Му послужи съществото “Мистичен Агнец”, тялото на което изцяло принадлежи на света на неподвижните звезди и се простира в споменатите области от Овен до Дева. Това е изначалната сфера на “Мистичния Агнец” и на този стадий Логосът е свързан все още единствено със звездния Космос - това е ЗВЕЗДНАТА Му степен на спускане, която “времево” можем да отнесем към стария Сатурн, а “пространствено” да наречем проява на Принципа Син. Тук Словото се открива като СИН!

По-нататък през портата на Дева, Логосът навлезе като Дух на Мъдростта в Слънчевата сфера, съединявайки се в нея само с онова, което принадлежи на звездната Му природа, т.е. съединявайки се със Слънцето като ЗВЕЗДА. Но то има и втори - ПЛАНЕТАРЕН аспект - пътят, който Логосът можеше да намери, като предварително се съедини с областта на Духовете на Движението, които осъществяват равновесието на звездните и планетарни светове. В техния кръг - Везните, Той все още е в изначалното тяло на “Мистичния Агнец”, понеже звездните сили все още действат непосредствено тук, макар и смесвайки се ВЕЧЕ с планетарните влияния. Сега Логосът извършва Втората Велика Жертва: от звездните членове на “Мистичния Агнец” преминава към Своя най-нисш, планетарен член - областта на Орела-Скорпион. Това стана възможно, защото седемте Слънчеви Елохима “надраснаха себе си” и в своята съвкупност образуваха ново висше същество - Яхве Елохим, което послужи за съединяването на Логоса с планетарния аспект на Слънцето, а чрез него и с всички планетарни действия в пределите на нашата Слънчева система. Портите на Девата и Скорпиона-Орел са свързани като ВХОД и ИЗХОД в Слънчевата сфера. “Времево” те принадлежат към старото Слънце, отбелязвайки втората - СЛЪНЧЕВА - степен в спускането на Логоса, поради което е наречен “Великият Слънчев Дух”.

След това Той трябваше да се спусне още една степен по-ниско от планетарно към ЛУННО битие. Преминавайки през портата на Скорпиона-Орел, Логосът “умря космически”, по думите на Рудолф Щайнер, и спускайки се през Стрелеца, навлезе в областта на Козирога, където като порта за слизане в лунната сфера Му послужи най-издигнатият от седемте Архангела - Михаил! Действията на Логоса, от Скорпион-Орел до Козирог, “времево” можем да отнесем към старата Луна.

Посочените три жертви имат своето отражение в трите следатлантски епохи. Седемте Свещени Риши са говорили за пребиваването на Логоса в областите от Овен до Дева като “зад пределите на тяхната сфера”, защото тяхната сфера е само областта на планетарното развитие и не достига до областта на неподвижните звезди. Заратустра е възприемал Логоса като Аура-Маздао - отсам Дева - и по-специално в Скорпиона-Орел, от което произтича и дуализма на тази религия. А преминавайки през портата на Козирога в лунната сфера, Логосът е възприеман вече непосредствено в обкръжението на Земята и дори в самите земни елементи, разкривайки се на различните народи по различен начин: за гърците е Аполон; в Мала Азия - Адонис; в Персия - като Митра; в европейския север - като Балдур, на евреите - като Аз Съм Аз и т.н. В ЛУННАТА сфера Той получава ИМЕТО Христос (Помазаник).

И след това се е извършила четвъртата - НАЙ-ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА: отделянето от сферата на йерархиите, където Словото се изявява като същество от различен йерархичен вид, и съединяването Му с човека Исус, намиращ се под въздействието на областта Риби, тъй като му се полага да стане първият новороден и родоначалник на Човечеството като Десетата Йерархия. Към тази жертва, завършваща с Мистерията на Голгота, Христос се спусна, напускайки сферата на Козирога и минавайки покрай областта на Ангелите, за да навлезе в обвивките на Исус. Така преминавайки през портата на Риби, Христос осъществи и четвъртата Си степен на спускане - ЗЕМНАТА, след което, в продължение на три години, действаше като Христос-Исус, като Богочовек.

Когато говорим за “слизането” на Спасителя през различните йерархии в “пространствен” аспект и разглеждаме възприемането Му “времево” през трите следатлантски културни епохи, трябва да кажем, че самият процес на спускането лежи над областите на пространството и времето и има в последните само своего рода отражение, единствено достъпно като форма за земните ни човешки разбирания. За разбирането на Христос като Слово - втората индивидуалност в Светата Троица, се изисква да притежаваш ИСТИНСКО ДУХОВНО МИСЛЕНЕ. Рудолф Щайнер казва: “Христос, това е Всеобхващащото Космическо Същество. Той е действал не само в обвивките на Исус от Назарет. Той също е Водач на ВСИЧКИ същества от висшите йерархии”. А Учителя потвърждава: „Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в “йерархията на учителите” и пр. Те не спорят, защото знаят АБСОЛЮТНО какво място в Цялото заема Христос”. Колко от “видните” представители на Бялото Братство в България “мъдруват” за Христос като за “учител”, “посветен” и т.н., а в същото време обожествяват Учителя, нарушавайки първата Божия заповед. Единственият, който може да бъде обожествяван, от слизалите някога на Земята, е Христос и НИКОЙ ДРУГ!

Ако изразим описаните по-горе най-възвишени и свети събития в нашия Космос с числова последователност, ще получим: 12-7-5-3-1. 12 е Овен, 7 е Дева, 5 е Скорпиона-Орел, 3 е Козирога и 1 е Риби. Събрани, те дават 28 - упражненията на Паневритмията, които можем да наречем инволюционни. В Голгота - 1-цата (2+8=10; 1+0=1) се крие цялото минало и бъдещо развитие. С Христос в душата си, ние ВЕЧЕ започнахме да изписваме обратната последователност: 1-3-5-7-12, т.е. еволюционната Паневритмия, която ще ни води до все по-високо изкачване в зодиакалните сфери. За да разберем процеса в астрологична светлина, ще трябва да си изясним предварително някои неща.

В астрологията се говори за “светли” и “тъмни” зодиакални знаци. “Светли” са тези, чиито сили, в пределите на планетарната система, съхраняват САМО присъщата им изначална “звездна” (12-та) закономерност, а “тъмните” все още не притежават тази духовна сила и могат да включват в себе си също и “планетарната” (7-ма) закономерност. Към първите, наречени още възходящи, издигащи се към Зодиака сили, принадлежат областите от Дева до Овен, а към вторите, наречени още низходящи, спускащи се от Зодиака сили, областите от Скорпион-Орел до Риби. Духовното издигане от планетарния към звездния Космос става в областта на Везни, които имат специално място в Зодиака.

До четвъртата атлантска епоха, отговаряща на средата на Земното развитие, все още съществуваше равновесие (6:6) между възходящите и низходящите сили, защото Везни принадлежаха към вторите. От тогава насам те започват постепенно да преминават към първите, което едва в наше време придоби пълна определеност, защото можем да кажем, че повече сили се издигат (7 ”светли”) към Зодиака, отколкото се спускат (5 “тъмни”) от него. Всъщност днес процесът е стигнал приблизително до половината, защото Везните са, от една страна, все още свързани със Скорпиона-Орел, а от друга, с Девата. Но все пак голяма група Духове на Движението е поела пътя на постепенното си издигане в ранг Духове на Мъдростта.

Описаните събития са в най-пряка връзка с развитието на човешкия Аз. На старите Сатурн, Слънце и Луна съществата създадоха телесните ни обвивки дотолкова, че в Земния Еон да станат обиталище на Аз-а и той да започне преобразуването им отвътре навън. До Дева се подготвяше влизането му, а във Везни, най-нисшият член на “Мистичния Агнец”, Христос даде началния импулс за цялостното развитие на азовия принцип в човечеството. Съзерцавайки жертвата на Духовете на Движението, които ни дариха астралното тяло, Елохимите по-късно изляха в него азовата субстанция. В петата атлантска епоха, стояща също под знака Везни, стана възможно да имаме първите проблясъци на Аз-съзнанието, с което започна превесът на “светлата” част на Зодиака над “тъмната”. Най-ниската точка от слизането на Аз-а в материята настъпи в петата следатлантска епоха - нашата, намираща се под знака на Риби.

В човека възходящите сили съответстват на висшите му членове, а низходящите трябва да преминат през него и да си извоюват това стъпало, на което ще могат да станат също възходящи. Кентавърът илюстрира най-добре казаното: от главата (Овен) до слънчевия сплит (Дева) той е човек, а по-нататък - от половите органи (Скорпион) до края на краката (Риби) - е животно. Бедрата (като знака Везни) заемат едно междинно положение - започват като човешки форми, а продължават като животински. Ако днес причислим Везните към светлите знаци, то петте тъмни ще ни покажат все още животинското, т.е. пронизаната от низходящите сили човешка природа. За петте “тъмни” съзвездия - от Скорпион-Орел до Риби се говори, че са “земната” Софѝя, наречена Ахамот, или “душата на човечеството”. В Древногръцката епоха Софѝя се е изживявала от хората като реално духовно същество. Вследствие обаче на постепенното й съединяване с човечеството, тя се е превърнала повече в лично, но същевременно и по-абстрактно преживяване, наречено “фило-София”, което означава “аз обичам Софѝя”. Този процес завърши приблизително в началото на петата културна епоха, а днес Софѝя е станала същество, което ОБЯСНЯВА човека. Тя обаче ще се отдели ОТНОВО от него, но ще вземе със себе си това, което той представлява и ще застане пред него ОБЕКТИВНО, сега вече не просто като Софѝя, а като Антропос-Софѝя, носеща в себе си СЪЩЕСТВОТО на човека. По този начин Ахамот, преминавайки през човека и срещайки се в нашия Аз с Христовия Импулс, ще се съедини с висшите области на Небесната Софѝя, към които питае неистов стремеж.

Днес всеки, който е тръгнал по пътя на седемстепенното Християно-Розенкройцерско посвещение, започва непосредствено да “преобразява” Зодиака, превръщайки неговите тъмни области в светли, низходящите сили във възходящи, изкупвайки и преобразявайки по този начин силите на злото. Започвайки от Риби (1-та), човешката душа се издига в лунната сфера на Козирога (3-та); след това в сферата на Слънцето (5-та), в която действат силите от зодиакалната област, разположена между Скорпиона-Орел и Девата; накрая се съединява със силите, произлизащи от областта, разположена отвъд портите на Дева (7-та) - числото на Софѝя - раждайки се в чисто звездния свят. Там, за да не изгуби индивидуалния си Аз, Душата си създава обвивка не само от силите на висшите Йерархии, но и от силите на Мистичния Агнец. Седмата степен от Посвещението принадлежи не на планетарния, а на звездния Космос и не може да бъде изразена с никакви думи на човешки език, защото за нейното достигане е необходимо умението да мислиш извън физическия мозък. Затова Рудолф Щайнер толкова малко говори за нея.

Зодиакалните сфери, в които Космическите сили на Христос и Софѝя се допират, са Дева и Везни. Тук се осъществява бракът между Невестата (Софѝя) и Агнеца. Рудолф Щайнер ни открива: “Колкото повече Аз-ът се издига до най-висшата точка на своето развитие, толкова е по-силно неговото участие в задачите на Зодиака. Той (човекът) ще достигне пълна власт над Везните в Зодиака, когато издигне своя Аз чак до Атма, или Човекът-Дух (Дева). Тогава той ще стане Същество, което излъчва нещо от себе си, което от стадия на времето е преминало в стадия на пребъдването, на вечността”. Началото на този велик път е в нашето време - в Риби. И тук възниква много важният въпрос, защо Учителя обявява, че от 1914 година започна Водолеят? Точният отговор изисква да се съобразим с доста окултни и земни факти.

Има два потока на развитие: единият е свързан с придвижването на точката на пролетното равноденствие по Зодиака и можем да го наречем поток на зодиакално-историческата еволюция. Другият поток е свързан с участието на различните Йерархии в човешката еволюция, черпещи своите сили от тези области на Зодиака, с които те са свързани, и можем да го наречем зодиакално-йерархическа еволюция. В 388-та година след идването на Христа пролетната точка се премести в СЪЗВЕЗДИЕТО Риби. В 1413 година започна Петата културна епоха на Съзнателната душа и влязохме в ЗНАКА Риби. Понятията “съзвездие” и “знак” имат различно астрологично значение.

В 1878 година Духовете от Великото Всемирно Бяло Братство освободиха българския народ от продължилото почти пет века турско робство. През ЦЯЛОТО изтекло време от началото на Петата културна епоха, т.е. от 1413 до 1878 година сме били без държава, изплащайки тежката карма от гонението на Богомилите. В същото време на Запад мощно се развиваха католицизмът, протестантството, монархизма, колониализма, капитализма, довели до развитие на Разсъдъчната, но не и на Съзнателната душа. Едновременно с пропадането в материализма вървеше и трупането на огромна карма от тези народи. Българите бяха опазени от всичко това, но веднага след Освобождението се втурнаха да го “наваксват”, без да чуват предупредителния глас на Духа-Елохим и Бодхисатвата.

В 1879 година Михаил спечели битката с Ариман. По това време бе и Втората Голгота на Христос, а в 1899 година свърши Кали Юга. От 1909 година Христос започна да слиза там, където Михаил свали духовете на тъмнината, а на 20.09.1913 година под първия Гьотеанум бе заровен основният камък, оформен като съединени голям и малък додекаедър, символизиращ стремящата се към Макрокосмоса човешка душа. При полагането Рудолф Щайнер е използвал последователността 1-3-5-7-12, осветявайки по троен начин камъка и превръщайки го от един сетивен образ в един ЗНАК. Паладиумът също е едновременно сетивен образ и знак. Като сетивен образ Рудолф Щайнер го нарича “флуоресциращо тяло”, без да уточнява повече, а като знак символизира новото съотношение между Слънцето и човека, между Михаил и Христос, което ще изживяваме през втората половина на Земния Еон, стояща под ръководството на силите на Меркурий. Ето защо полагането на камъка от 1913 година е било свързано с Меркурий. А няколко месеца по-късно - на 22.03.1914 година, Бодхисатвата казва, че на този ден астралният свят е окончателно изчистен от тъмните духове и започва епохата на Водолея. Победени още през 1879 година, тези духове са “слизали” чак до 1914 година, когато веднага подпалиха Първата световна война. Щайнер говори за тях чак в 1917 година.

Но за какъв Водолей става дума, след като пролетната точка на равноденствието ще се премести в това съзвездие през 2548 година, а началото на Шестата културна епоха, свързана със знака Водолей е чак в 3573 година?

От 1413 година в продължение на 500 години двата по-горе посочени потока - зодиакално-исторически и зодиакално-йерархически, стоящи под Риби, течаха паралелно, през което време човечеството изживяваше на Земята своята пълна откъснатост от света на Йерархиите. В 1913 година тези два потока явно са се кръстосали и пред човешките души се откри възможността отново да се свържат с Боговете. На 22.03.1914 година пролетната точка пак бе в Риби, но астралният свят - светът на Ангелите - стана чист и оттогава насам най-напредналите човеци могат да осъществяват общуване с тези същества, свързани с ВОДОЛЕЯ. Какво означава това?

Първите импулси на Духа-Себе ще бъдат спуснати от Ангелите чак към края на Петата културна епоха, но самите Ангели ще станат негови истински носители едва в Шестата културна епоха, която ще бъде под ръководството на Архангелите, свързани с Козирога, и през която Етерният Христос ще бъде възприеман масово от хората в астралния свят. От своя страна, Архангелите ще спуснат първите импулси на Духа-Себе в края на Шестата културна епоха, а негови истински носители ще станат чак през Седмата културна епоха, която ще е под ръководството на Архаите, свързани със Стрелеца, и през която Астралният Христос ще бъде възприеман масово в нисшия Девакан. Вижда се, че има едно ИЗМЕСТВАНЕ, което става разбираемо, ако внимателно се проследи. Отговорът, както при ВСИЧКИ въпроси, е в Христос. Когато в средата на Хиперборейската епоха, заедно със Слънцето, Той е напускал Земята, са действали силите от Риби. Тогава в човека станало тъмно, а Земята се осветявала отвън. Нашата епоха пак е под Риби. Днес в човека, завоювал в тъмнината на душата си индивидуалната свобода, ще изгрее вътрешното духовно Слънце - Самият Христос. Ето как в Риби намираме алфата и омегата на цялото човешко развитие, знакът, изразяващ самата същност на човешкото същество - Антропос.

Първият и единственият, който измина седемстепенния Християно-Розейнкройцерски път при новите условия, бе Рудолф Щайнер. Той се роди под Риби, а си замина от земния свят в Овен. Тази наистина Рождественска констелация на неговия живот, обхващаща през Дванадесетте Свети Нощи всички дванадесет знаци на Зодиака, му позволи да стигне до максималната жертва, отдавайки напълно Аз-а си на Христос. Другият велик Христов пратеник - Бодхисатвата, също започна своя земен път от най-ниската точка в Риби, слизайки на 07.03.1897 година в човека Петър Дънов. В Риби е и нашето начало, което ще ни отведе под ръководството на Михаил до етерното изживяване на Христос като вътрешното Слънце на Душата, а това е и същността на Паладиума.

Но връзката с Михаил се постига, ако преди това се “отвориш” за Ангела си Хранител и Архангела на народа. Възможността за общение с Ангела се откри точно след 1914 година за тези, които започнаха да вървят по пътя на индивидуалното си окултно развитие. Много хора са тръгвали, но докъде стигаха? Всеки, избрал даден окултен път, свързан с някакво духовно течение, смята, че то му е достатъчно за максимално израстване. Практиката доказа пълната ПОГРЕШНОСТ на този възглед и метод. Първите, които опитаха да излязат от схемата, бяха Боян Боев и Влад Пашов - единствените последователи на Учителя, запознати с Антропософията. Само за тях Водолеят бе започнал ИНДИВИДУАЛНО в известна степен. Казваме в известна степен, защото все пак бяха под ръководството на ЖИВ Учител - и то най-големият! Въпреки това, Боян Боев дотолкова напредна, че заслужи изключителната оценка на Учителя, че е “ангел в панталони”!

Но днес ситуацията е друга. Ние не притежаваме нито природно даденото ясновидство на Рудолф Щайнер още от младите му години, нито сме под “крилото” на жив Учител. Ето защо можем да кажем, че първите човеци, които от “кота нула” ще осъществят ПРАВОМЕРНА връзка с Ангела-Хранител, т.е. с Духа-Себе, ще се появят ДНЕС.

Рудолф Щайнер посочва, че сред славянските народи днес човек “развива особено непосредствено и интимно отношение към водещото го Ангелско същество” и душата му получава в “по-голяма степен импулса да се разтвори в него, още повече да се срасне с него и чрез неговото духовно око да се взира в Духовния свят”.

Казано антропософски, ако Ангелът (Висшият Аз) въздейства върху земния ни Аз, то Аз-ът ни променя етерното тяло и го прави ясновиждащо в обкръжаващия го елементарен, т.е. астрален свят (лунната сфера), където вижда Етерния Христос. Преобразяването на мисленето води до издигане от живота в Съзнателната душа към онова “интелектуално ясновидство”, което е живот в имагинативния свят под водачеството на Ангела. Разбира се, сега Духът-Себе не става собственост на човека, не обхваща напълно неговия Аз, както това ще стане на бъдещия Юпитер, а само “осенява човешкия Аз отгоре”. Рудолф Щайнер пояснява, че “за времето след Голгота можем да кажем: Сега Боговете все повече и повече искат да си спомнят за човечеството”. От хората зависи да създадат условията за възникването на ново сътрудничество, което ще определи цялата ни по-нататъшна съдба. Връзката с Ангела се превръща в дълг и отговорност за изграждане на онова земно братство, чийто праобраз виждаме в полунощния час на Битието. Този импулс за братство е особено силен сред славянските народи, които в XX век се сблъскаха с диаметрално противоположния му образ - болшевизма. Направен бе опит, инспириран от западните тайни ложи, да се подмени братството во Христе със сурогат, почиващ върху отхвърлянето на Спасителя. В самата Русия събарянето на храма “Христос-Спасител” е отекнало най-силно. Братство в името на материята не може да се изгради!

Днес човек притежава минерално съзнание, непрекъснато оцветявано с морални импулси, идващи от чувствата, но съществува дълбока пропаст между минерално и морално, водеща до извънредно слаба връзка с Ангела. “Последният влак” за нейното правомерно осъществяване “мина” в края на XX век и на него се “качиха” една шепа михаилови воини, за които връщане назад няма! Те са хора с дълга и особено наситена с духовно самоотдаване еволюция, довела до такава зрялост на душите им, че и техните Ангели-Хранители да изпреварят общото развитие на Ангелите и станат годни ОЩЕ СЕГА да спуснат първите семена на Духа-Себе. Винаги е имало и човеци, и същества от Йерархиите, които са се откъсвали напред в еволюцията, за да тласнат развитието в друга посока. Можем само да гадаем каква сила притежават например Ангелите-хранители на Рудолф Щайнер и Бодхисатвата?!

Отдавна е отредено, че Любовта ще излезе от България и ще хармонизира света, а “Любовта е първият плод на Духа”, т.е. на Духа от Петдесятница, който се открива в човека като негов Дух-Себе: Мъдрост, проникната от Любов. Ако погледнем към Учителя и Рудолф Щайнер, зад външно съсредоточените им одухотворени лица, ще видим как прозира съвсем незабележимо любовната им вътрешна усмивка, отправена към нас. По СЪЩИЯ начин гледа към нас ДНЕС Дева Софѝя - ЧЕРВЕНАТА ДЕВА! ТОВА Е ТО МЪДРОСТТА, ПРОНИКНАТА ОТ ЛЮБОВ! Ние трябва да изградим тази “усмивка” в себе си ТУК на Земята, чрез вътрешно израстване на душата и възстановяване на изгубената ни връзка с Йерархиите. Една шепа души - може би седем на брой, РОДЕНИ в България, ще го направят и ще “запалят” света! В края на XX век двата потока - на платониците и аристотелианците - се срещнаха. Първите са хората на идеите, а вторите - на приложенията. Погрешно е да се смята, че те се срещнаха само в рамките на Антропософското общество. Смисълът на “срещата” е синтезът между Антропософията и Бодхисатвата в Христос, а не в рамките на едното от двете течения. Съвсем очевидно е, че подобен акт могат да осъществят в себе си и станат негови ПЪРВИ изразители САМО хора, родени в България, защото тук дойде Бодхисатвата. Чак след това ще стане достъпен и за други, но те задължително трябва да отдадат “дан” на българите, “както Авраам на Мелхиседек”! Както Христос преди 2000 години се въплъти в един малък поробен народ и даде Любовта на човечеството, така сега нашият малък, подритван от всички народи, ще излъчи към света Христовата Любов, преминала през душите на малцината избрани. За да стане обаче, се иска дълбоко лично отношение към Архангела на народа.

Вярно е, че на определена степен от мистичното си и окултно развитие, за Ученика е нужно да бъде “безотечествен човек”, т.е. да приеме в себе си великата мисия на цялото човечество, без да се влияе от особените усещания и чувства, произтичащи от характера на даден народ. Но ако искаш да дадеш своя личен принос в общочовешкото развитие, импулсите за това идват от Архангела на народа. В тази насока съществува дълбоко неразбиране сред много духовно търсещи. Преди 2-3 години един последовател на Ошо от Варна отиде в Индия и стоя там 3 месеца, посещавайки ашрама на своя учител, както и други райони на екзотичната страна, люлка на древната мъдрост, която индийците нямат силата да “новородят” през Аз-а си в Името Христово. След завръщането си във Варна на въпроса: “Какво разбра от пътуването”, човекът показателно отвърна: “Разбрах, че в България са най-добрите условия за моето духовно развитие!” Все пак е имало полза от харченето на пари и време за достигане до едно заключение, многократно съобщавано преди това на същия човек от наша страна. Та нали Йогананда можа да представи на света Крия-йога, опирайки се на дълбокото проникване в мистерията на индийския народ, т.е. на Архангела!

Рудолф Щайнер ни предупреди, че ако в земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, чувство и воля, то в полунощния час на Битието след смъртта ни отношението на Ангела към човека ще бъде само едностранно - от него към нас, което прави невъзможна и връзката с Архангела, ръководещ връщането ни в определен народ. За правилна ДВУСТРАННА връзка с Архангела в полунощния час се иска не само да проникнем на Земята минералното си съзнание с морални импулси, но и религиозно да ги осмислим, защото Архангелът е “душата на народа”, народностният Дух. В противен случай човек израства в даден народ само външно и привидно, попаднал там по силата на мировия ред, движен от Архангела, без да е приел от него оживяващите душевни импулси. Тогава не може да осъществи и онова душевно и органично израстване в езика, че да долови ГЕНИЯ на езика, а не само външното и механичното в него. Говорното движение на етерното тяло е под силното влияние на Архангелите, които изграждат езиковата, респективно етерната връзка между индивидите в една етническа общност. Едностранното приближаване на Архангела до човека води до механична общност на езика, отпечатана в характерните физиономии на цял един народ, което често се изражда в шовинизъм, втвърдяващ най-силно етерното тяло.

До Египетско-Халдейската епоха говорът притежаваше огромна съзидателна и разрушителна сила, но постепенно я изгуби, за да стане човекът свободен в майя. Вместо вътрешната сила се появи Христос, който можеше да каже: “Аз Съм Словото”.

Днес Словото е изгубило в човека силата си дотам, че е “станало плът”, която изрича “умнотии” като: “дума дупка не прави”, “през едното ухо влязло, през другото излязло” и т.н. Но въпреки слабостта съществува огромна опасност, свързана с езиковия проблем. Още в началото на 1917 г. Рудолф Щайнер ни предупреди, че определени окултни ложи усилено действат да превърнат английския в общовалиден и господстващ в нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек, защото в този случай мъртвият израства в йерархията на Ангелите, но не и до Архангелите. Тези души проникват изостаналите Архаи, които се стремят да консервират петата следатлантска култура. Както бе посочено по-горе, такъв човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и е податлив към неправилни представи, а в тях - доколкото човек им вярва - е скрита могъща окултна сила. Щайнер пояснява: “В тези окултни ложи добре знаят: истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене”.

Днес човек осъществява съприкосновение със сферата на Архангелите по време на съня, но малко са тези, които могат да развият плодотворните народностни качества в СВОЯ индивидуална сила. За да стане, е нужно през будния живот да се докосне до възможно най-голямо одухотворяване на своята говорна способност, помощ за което оказват преди всичко силите, прииждащи от Козирога, инспириращи хората през всички времена към основите на най-духовните мирогледи. Чудно ли е, че България е под знака на Козирога?! Случайно ли сме толкова толерантен народ, а толерантността е предусловие на братството?! Но в същото време българинът е проявявал чудеса от храброст, защитавайки родината си. Притежаваме психоспособности и таланти във всички направления, но често ги използваме за недобри цели. Фолклорът ни е № 1 в света по звучене и разнообразие, захранваме най-елитните оркестри и театри по света с музиканти и певци. Наскоро Софийската опера бе на поредното си турне в Палма де Майорка и директорът на местния театър без всякакви уговорки заяви: “Вие, българите, сте благословен народ. Вие имате най-красивите гласове на света”. Той не каза “едни от най-красивите”, а най-красивите! Такъв глас звучи, когато си представител на народ, преминал през какви ли не мистерии и външна история. Като връх, в 20-ти век сред него се инкарнира и самият Бодхисатва, през когото действа особено силно и Архангелът на народа. Без съмнение Архангелът на “най-древния народ на Земята” не е просто “един от многото”!

Още в древността Заратустра е сочил към 12-те Архангела (Амшаспанди) като посланиците на Великия Слънчев Дух Аура-Маздао. В нашата епоха те са своего рода носители на 12-те аспекта на Христовия Импулс, възникващи в нашата вселена като резултат от Неговото преминаване през кръга на Зодиака. Те се явяват също небесни пазители и инспиратори на 12-те Свети Нощи, падащи се точно през годишния период, намиращ се под въздействието на силите от областта на Козирога. Преминавайки през Зодиака, човек може да се издигне от висшия си Аз, сроден с Духа-Себе, към Истинския си Аз, сроден с Духа-Живот (Принципа на Любовта-Христос), чиито носители са Архангелите. Тази степен е достъпна само за Посветения, който е поел карма на друг човек или група хора. Чувството е претворено в способност за инспирация, астралното тяло е станало ясновиждащо и можем да срещнем астралния Христос в нисшия Девакан.

Дали Архангелът на българите е един от 12-те, образуващи свитата на Христос, засега не знаем? И как да ни се открие, когато управниците на народа ни отвратително сервилничат пред така наречените “велики сили”, готови да се продадат веднага; когато религиозните “водители” се боричкат за “кокала”, а “интелигенцията” в голяма степен е алкохолизирана и без никаква идея за “светлина в тунела”; когато родителите са неспособни да кажат каквото и да било смислено на децата си, а училището е безкрайно ариманизирано и убива в зародиш духовното съзряване; когато чистият патриотизъм е далечно “ехо”, превърнато в патриотарство, ловко използвано с користна цел от партийни водачи и телевизионни “звезди”, а езикът ни с бързи темпове бива просмукван и задушаван от “пластмасови” термини, като “фен”, “тийнейджър”, “SMS”, “ексклузивно” и т.н., неспирно изливани върху ни от огромната многоглава медийна ламя. На този фон предстои “приемането” ни в Европа и опита за прокарване на кирилицата като една от трите писмености в Европейския съюз. Там тя трябва не само да издържи, но и да прокара пътя на бъдещата ЕДИННА писменост на човечеството - глаголицата. Да си припомним думите на Бодхисатвата, че в бъдеще хората ще пишат с геометрични фигури. Че “по-геометрична” от глаголицата има ли!? И то с 28 букви - колкото са упражненията на Паневритмията. Както Христовият Импулс след Голгота тръгна да се разпространява на две нива: екзотерично и езотерично, така и глаголицата, като ЕЗОТЕРИЧНА писменост, ще се изяви в бъдеще, а кирилицата е нейният екзотеричен вариант, имащ много общи знаци с други азбуки. Но не само кирилицата, а и българският език трябва да издържи ударите на Ариман, който разгръща основната си дейност в сферата на Архангелите.

Основният език на петата култура е немският. Свойствено за него е мисълта да не се обвързва с думата, а да живее сама в себе си. Това чисто мислене, което за другите е някаква абстрактност, довежда германеца до върховно изживяване, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта, което доведе до появата на композитори като Вагнер и философи като Фихте, Шелинг и Хегел, останали неразбрани от другите народи, просто защото не могат да бъдат преведени в истинският им смисъл. Не е случайно, че Антропософията, в чиято основа стои чистото мислене, протече през немския народ.

Но това не е достатъчно! Еволюцията изисква мисълта да се свърже ПРАВОМЕРНО с думата, за да може в бъдеще “забравената дума на Любовта” да превръща “плътта в Слово”. Как да стане?

При френския има най-силно покритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, което довежда до опиянение от фразата. Волтер и екзистенциализмът на Сартр са пример за идейна безпомощност. Щайнер е категоричен, че душата се корумпира изключително чрез употребата на този език, който е мъртъв като латинския.

Английският народностен характер притиска мисълта под думата така, че пронизвайки думата, мисълта търси изява отвъд нея. Духовното донякъде се материализира, което води до разбиране не на общочовешкото, а на произтичащото само от народностния характер. Ето защо в Англия толкова държат на традицията, а английският е така подходящ за техническа документация, въпреки че Англия също е под Козирога, но тук духовността (мисълта) е ариманизирана в значителна степен.

Американският сурогат на езика е довел дотам, че американците изобщо не разбират намерението на другите народи да се развиват по своему, което най-ярко се демонстрира с чудовището на глобализма и експанзията по всички направления. Пророческите думи на Рудолф Щайнер отдавна са жестока реалност!

А за славянския народностен характер Рудолф Щайнер казва, че избутва мисълта обратно във вътрешността и там думата е отдалечена от мисълта и витае, като “отделена от нея”. Бъдещето е на славянството и там трябва да търсим възможността за правилен синтез между мисъл и дума ВЪТРЕ в човека. Това е от решаващо значение, като имаме предвид изключително важното определение на Щайнер, че смисълът на посвещението е “чрез думите да стигнем до вътрешно преживяване на Духа”. Не като при английския - думата да притиска и материализира частично мисълта, а чистата мисъл (Духът) да е ВОДЕЩА спрямо думата, т.е. спрямо изговореният и УБИТ Дух. В момента на изговарянето му, Духът вече е “окован”. Тогава как да разрешим проблема? Ясно е, че ни трябва не само подходящ език, но и неговото силно одухотворяване. И тук Учителя ни посочва: “Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята”. Трябва да правим разлика между славянските езици и българския. При славянските мисълта се оцветява с личното (вътрешното), което “замърсява” Духа и прави невъзможен чистия синтез между мисъл и дума. Българският е най-подходящ за “окултните закони”, т.е. мисълта да се свърже ВЪТРЕ със Словото (думата). Но езикът сам по себе си не е гаранция за извършването на този акт. В началото ще го направят единици - онези може би седмина, които ще минат през “новораждането”. Те ще притежават немския мисловен идеализъм и одухотворената реч на Бодхисатвата. След заминаването си от физическия свят, Рудолф Щайнер е попитал веднъж Учителя приблизително следното: “Учителю, как можете толкова величествени неща да ги изговаряте с такива прости думи?!” И не само да ги изрича, а да влизат направо в сърцето, защото синтезът между мисъл и дума го има. След 3000 години те ще влизат директно във волята, предизвиквайки превръщането на плътта в етер. Но дотогава предстоят още много изпитания пред нас, за преодоляването на които ще се нуждаем от подкрепата на още по-мощни същества.

Архангелът е причина да се родим в един определен народ, но ОСОБЕНОТО място в него се определя от Архаите след полунощния час на Битието. Ако човек през своя земен живот се извиси до истинския духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане ще знае защо се е родил на дадено място, защо е получил съответното възпитание, защо на това място се е разгърнало неговото дело. Така той ще осъзнае своята мисия и в новата си инкарнация ще бъде поставен от Архаите по един съвършено различен начин. Преминал през посвещение и поел кармата на цялото човечество, Аз-ът на такъв човек е проникнат от субстанцията на Човека Дух. Волята е претворена в интуиция, Аз-ът сам си е създал органи за висше свръхсетивно възприятие, вече от своята собствена субстанция, без да се нуждае от посредничеството на трите тела. И тогава Христос се открива на Посветения във Висшия Девакан като вътрешно Слънце на Душата, като всеобхватен Аз на Космоса, като Аз-ов Христос.

Около 1899 г. Рудолф Щайнер е имал такова изживяване и оттогава насетне Спасителят е можел да действа през висшия му Аз по такъв начин, че Щайнер започва да се изявява като духовен Учител, изпълвайки своите телесни обвивки със Светлината, Живота и Любовта на вътрешното Духовно Слънце. Такъв човек е съвършен проводник на волята на Михаил - най-младият Архай, но и най-мощният. Той - Лицето на Христос, е олицетворение на сила, смелост и воля. Знаем от Антропософията, че в говора силно се втича човешката воля. Когато посветеният е приел импулса на Михаил във физическото си тяло, тогава мисъл и воля са едно и “по делата можем да ги познаем”, а думите имат изключителна сила. Те не са оцветени с личностното, с преходното, а са израз на Светия Дух, който говори за Христос. И все пак Духът говори през всеки по индивидуален начин, защото е “оцветен” с ЖЕРТВАНЕТО на Аз-а в Христос, предизвикващо проявата на скритата в душата Любов. ТАЗИ Любов е действащият през нас Христос, Който може да упражнява влияние дори върху ВОЛЯТА на другите, без да нарушава свободата им, защото Го прави по единствено правомерния начин - чрез ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО на Светия Дух.

Живеем в съдбоносната и решаваща епоха под водачеството на Михаил. Тя започна и се разгръща в Риби - знакът на съдбата като дълг. Съдбата чука на всяка врата, но особено настойчиво за избраните, които трябва да се издигнат до съзнанието за своя Аз и станат Човеци, осъзнали своята мисия, за да се превърнат постепенно в “сбор от добродетели” и прекрачат във Водолея. Развивайки се целенасочено и непрестанно, те ще “растат по душа”, за да проявят, чрез СОБСТВЕНАТА си трансформация, пред другите души величествената Красота на най-вълнуващото Обещание, изричано някога: “И ето, Аз Съм с вас през ВСИЧКИТЕ дни до свършека на света”! Единствено Той - Логосът станал плът - имаше право да го произнесе, защото с Мистерията на Голгота остави завинаги в Сътворението Своя Подпис - “ПОДПИСЪТ НА БОГА”!!!

13.03.2005 г.
гр. Варна

 

 

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2005, № 4 (65)