ОГЪНЯТ

Димитър Мангуров

web

"В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. "Нашият Бог е огън пояждающ", се казва в Писанието. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният огън, в който е скрит животът. Ето защо, дето гори свещеният огън, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа".

С възвишеното си слово, което сам нарече "Сила и Живот", Учителя Беинса Дуно веднага насочва вътрешния ни поглед към най-високите върхове на духовността, за да разберем изключителната сериозност на предупреждението, което се крие в следните думи: "Невидимият свят СЕГА действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват". Тези, последните, имат възможност да достигнат онова слънчево състояние на ума, сърцето, душата и Духа, което се нарича "Рада". Но защо едва сега стана възможно за повече хора да познаят състоянието на Блаженство в Бога и с какво древното разбиране за него, т.е. за "Рада" е различно от днешното? Защо чистенето с огън не бе в предните векове и хилядолетия, а ние имаме ПРИВИЛЕГИЯТА да сме негови съвременници? Защо много хора ще изгорят, вместо да възкръснат? Кои ще се стопят? Много образно Учителят говори за "стопяването" с думите: "Когато Природата намери нещо твърдо в човека, тя го поставя на огън да го опече. Когато човек изгуби мекотата си, Природата го поставя в пещ, наклажда огън отдолу и пита: "Ще любиш ли?" - " Не искам". Тя усилва огъня. - "Ще любиш ли?" - "Не искам". Още повече усилва огъня. Сега, без да го питат, човек сам казва: "Ще любя". Омекнал е вече". Омекнали ще има много, но такива, които няма да се стопят, а ще изгорят, също ще бъдат много. "Ако искате да ви посети Любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си! Винаги се отговаря на силните, искрените желания на човека, които излизат от неговата душа", ни гарантира Учителя. Кой е способен да излъчи такова желание? Учителя отговаря: "Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. Ученикът започва с Любовта. Чрез нея за човека се отваря ново поле, нов свят за работа. Дето няма Любов, там НЕ СЕ ЧУВА говорът на Бога". Колко ясен е по-нататък: "Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят - с Цялото! Това е най-хубавото, което искам да ви дам". Като главния Христов пратеник през целия си живот Бодхисатвата ни демонстрираше този начин: "Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и САМО тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е вратата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия Живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата". За да отсече: "Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи".

Днес мярката, с която духовният свят измерва нашия напредък, е съвсем РАЗЛИЧНА от миналото. Винаги е имало ученици и учители, но едва в XX век се заговори за пътя на ученика като "НОВОТО В ЖИВОТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО". Защо? Отговорът е многопосочен, но ние ще потърсим неговата сърцевина, за да използваме този ключ ВИНАГИ В НАШИЯ ЖИВОТ. Учителя казва: "Истинският път няма пътеки. Път, който има много пътеки, е път на света. Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Истината е силата, която движи човека по Вечния Път"! И още: "Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява Духа, е Мъдростта. Туй, което ОСМИСЛЯ ВСИЧКО, е Истината. Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината, това са плодовете, които постоянно узряват на Дървото на Живота. Тя е крайният резултат на Вечността". А на друго място: "В пътя на Любовта ще намериш майка си. В пътя на Мъдростта ще намериш баща си. В пътя на Истината ще намериш СЕБЕ СИ". С други думи казано: с Любовта ще се намериш като душа, която само в тази среда може да расте; с Мъдростта ще се отвориш за Духа и ще разбираш Божествения Промисъл без никакво съмнение, но само в Истината ще се намериш като "Аз-Съм", който я разбира чрез нейното ПРИЛОЖЕНИЕ. Защото: "Приложението на Божествените Закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината! Душа с непреодолима воля - това е Идеалът", казва Учителят. В миналото учениците не бяха Аз-ови същества в такава степен, че да вървят в пътя на Истината. Той стана възможен едва две хиляди години след Кръщението в река Йордан, когато етерно-душевното на Исус се излъчи от физическото и в жертвената чаша вън се вля Христовото Същество като Аз, състоящ се от чистия ОГЪН на Любовта, а на Петдесятница изпълненият от Христа духовен Аз на човека влезе в него и започна да се развива по такъв начин, че да се извършва кръщението със Светия Дух като чиста душевност и Огънят на Христовия Аз, които не заличават съзнанието на човека, а го пробуждат в духовния свят, въпреки че живее в земно тяло. Точно "кръщението с Дух и Огън (Аз)" днес е възможно за много хора, а с това и преживяване на състоянието "Рада" по съвършено нов, Аз-ов начин, толкова различен от миналото. Не случайно Учителя ни предупреди, че днес ще ни се говори с Духа на Истината - "най-високият връх, който ще бъде видян някога". Но въпреки изминалите двадесет века от онези мирови събития в Поврата на Времената, хората не са готови за Истината. Започва се с Любовта, която "изключва всяко насилие"; после е Мъдростта, "която изключва всяка лекота", а Истината "изключва всяко удоволствие". Как да станем СВОБОДНИ от каквото и да било удоволствие, за да сме адекватни на времето, след като се спъваме още в Любовта. "Стремежът към Чистота, това е стремеж към Любовта. Той показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения. Когато ученикът добие Чистотата, озарява го Първият Лъч на Любовта". Под чистота се разбира основно чистотата на астралното тяло. Но за целта трябва да се направи първата крачка и тя е: никаква лъжа, била тя бяла или черна. "В лъжата седят всички спънки, всички условия за вашето робство", ни предупреждава Учителя. И къде е коренът на лъжата? - "Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света - защото той остава винаги излъган. Никой не може отвън да те поквари, ако ти не пожелаеш. Това е великата Свобода, предоставена на човека от Първото Начало", ни открива Учителя. А тя ни е дадена, защото нашата задача е да превърнем Земята в Космос на Любовта чрез свободното развитие на Аз-а си. За коренната разлика с миналото в отношенията учител-ученик можем да съдим и от следните думи: "Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да ДАДЕ свобода на учителя си. Тая свобода е свещена!" И още: "Всичко ученикът върши по вътрешна свобода". А на друго място: "На ученика от Източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал; а сега на Ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи". Естествените изпитания ги създават духовете според изискванията на Кармата, която от XX век ръководи самият Христос и ученикът е отговорен лично пред Него, защото никога не минава два пъти през един и същ изпит и трябва добре да го издържи. Не го ли издържи, пропада в изпита с всички последици от това. Учителя предупреждава: "Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога", а то е такова, когато схваща тайните на Живата Разумна Природа. Пак Учителя ни открива: "Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, ТОЙ НЯМА ЛЮБОВ!" Човекът на Любовта е "брат и сестра на Христа. Тогава ти ще бъдеш при вратата на Храма и Христос ще те посрещне и ще почне да ти разкрива великите закони на Природата", казва Учителя. И още: "Човек трябва да работи едновременно с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Те са неразривно свързани". Христос е вратата за Любовта, Той е вратата за Мъдростта, Той е вратата и за най-висшата, "едничката", по думите на Учителя "реалност" - Истината. "Истината е Духът на Любовта. Любовта иде отгоре, от Истината, до която човек трябва да се издигне. ТОВА Е ПЪТЯТ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО". Стъпвайки на този път, започваме малко по малко да разбираме онова толкова показателно откровение на Учителя: "Досега съм ви говорил САМО за даровете на Любовта. Това, което съм ви говорил досега, е само предисловие. За Любовта ОЩЕ НЕ СЪМ ВИ ГОВОРИЛ".

Известна светлина по въпроса може да хвърли едно откровение на Рудолф Щайнер: "Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще НИЩО няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това. В тяхното подсъзнание обаче всички хора го знаят. Затова така неохотно правят нещо от любов. Тази е причината, за да има толкова малко любов на света". Беинса Дуно казва същото с едно изречение: "Силен човек е онзи, който люби, без да очаква да го любят". И тъй като ние, човеците, не сме все още толкова силни, Бог ни е дарил с вълнуващ и прекрасен защитник, който е закодиран в едни сложни за разбиране думи на Учителя: "Красотата, свързана с Любовта, това е Небесната Дева, облечена с дрехата на Любовта и Мъдростта". Коя е Небесната Дева и къде да я намерим?

И друг път е споменавано, че в древността хората са празнували най-вече четирите природни празника, свързани с дишането на Земята, но каквито и мистерии да разглеждаме в различните народи по онова време, дали по-открито, или по-косвено, те са били свързани или с тайната на смъртта, или с тайната на раждането. Мистерията, свързана с раждането, е имала за свой център това, което много днешни - по определението на Щайнер - профани, наричат "свещения огън". Както бе посочено, в действителност свещеният огън е САМИЯТ ЧОВЕК, какъвто той, като свръхсетивен Аз и Дух, стои в основата на сетивното. В самата Рождественска Мистерия особено отчетливо са се влели мистериите на Египет и Индия.

Другият мистериен поток, имащ отношение към смъртта, е бил свързан със Светлината, която говори на човека от звездното нощно небе. В своята основа тези мистерии са били астрологически, но за разлика от много днешни така наречени астролози, онези са притежавали атавистично ясновидство и се основавали на него. Звездните констелации са разглеждали като въпрос, а отговорът намирали в човешката смърт. По-късно в Мистерията на Пасха се влели основно тези от Предна Азия и Халдея. В древността двата потока са съществували разделени и чак в Поврата на Времената се съединиха, за да ги разглеждаме днес като двете страни на една същност. Но тъй като наближава Рождество, правилно е да насочим вниманието си към него, защото всеки християнски празник е възлова годишна точка, в която МОЖЕМ ДА СЕ СЪЕДИНИМ с Духа на Вселената.

Доколкото нещата силно са се изменили, днес е много трудно да се опише как в древността към септември-октомври са се готвили за празника, който днес наричаме Рождество. Най-общо казано, всичко се е свеждало към това, което сега можем да наречем съвети-загадки, отговори на зададени в завоалирана форма въпроси и т.н. Например: на учениците в Мистериите са давали някакво вълшебно изречение и те, свързвайки го с природата, е трябвало да го отгатнат. На външен план към октомври всякаква земеделска работа се е прекратявала и хората са имали силна потребност да месят нещо. Във всичко пластично са намирали особено удовлетворение, както по Йоановден с танци и песни са отправяли своите въпроси към Небето. По Рождество човек се е учил да изучава Земята в нейните формиращи, образни сили. Замръзването на водата и образуването на различни форми го е изпълвало с чувства, каквито днес не познаваме. Оттогава е останал обичаят да се лее олово във вода под Рождественската икона и по неговите форми да се гадае. Пак тогава, скачайки например във водата, човек е извършвал определени движения с краката и след като е отскачал от нея, той е наблюдавал как, застивайки, тя му отговаря със своите форми. По този начин във външния свят е виждал какъв е обликът му на човек и е разширявал човешкото си Аз-ово съзнание. Както казва Щайнер, водата и земята съдържат нещо "растително", което е свързано с етерното, а то пък изгражда формата на нашето физическо тяло. Но такова наблюдение като горепосоченото е било възможно САМО по Рождество, защото в останалото време е усещал единствено животинското, расовото, съдържащо се във въздуха и огъня. Интересен атавистичен остатък, който днес си е чисто варварство, се е запазил в едно българско село: над реката във въздуха весят куче и то, ужасено, се гърчи във всякакви форми, изразяващи същността на животинската му групова душа, а на брега стоят прави пийнали (а не Аз-ови) "юнаци", хилейки се идиотски, без да разбират какво вършат. С онова време можем да направим връзка и при днешното хвърляне на кръста във водата на Богоявление. Кръстът символизира Христос, с Който дойде Истинският Аз на човека и скачането за неговото улавяне във водата е всъщност стремежа на човека да намери себе си като Аз-съм.

В старите мистерии във времето от Рождество до Йоановден учениците на посветените са се стремили да последват Душата на Земята в звездните далечини, за да прочетат какви духовни факти са свързани с нея там и тази Мъдрост да ги води после във физическия свят. Традиционен отзвук от този стремеж към звездите се е запазил в определянето на деня Пасха в първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. по мярката, взета от звездите. И ако Пасха е според небесното броене и в различен ден, то на Рождество Душата на Земята е изцяло съединена със своята планета и затова този празник винаги се изчислява по земному, в един и същи ден. Исус се ражда от земните сили, носещи в себе си цялата душевност на Земята. Рождество е празник, свързан тясно с Природата и не случайно и Митра се ражда в пещера. Но в духовен смисъл Празникът Рождество е празник на Слънцето. Хората в древността са знаели, че по това време земната аура е пронизана от мисли за лятното си преживяване в звездните светове и Слънцето, което сега няма лятната си сила, може интимно да говори със Земята. В тази обстановка трябва да проникне Христовият Импулс чрез раждането на Младенеца в яслата, т.е. във вътрешността на Земята. Това е едно СЛЪНЧЕВО раждане, защото тогава Христос бе на път от Слънцето към инкарнацията Му тридесет години по-късно в Исус. Не случайно цветът на Рождество е бял, светъл, дори може и много светло-виолетов. Белият цвят символизира явяването на Слънцето, а не е цветът на детската непорочност, както лъжливо твърдят католиците.

Към своето начало са искали да се обърнат хората на Вехтия Завет, когато са казвали, че искат да се срещнат със своите отци. Това начало бе в Лемурия, когато ние като Божествени синове на духа слязохме чрез безсмъртната си душа - по това време в знака на Слънцето - във физическо тяло, в тъмнината на желанията и страстите. Преди душата безсъзнателно е работила над телата в тъмнина, а пламването на съзнанието символично е обозначено като победа на Слънцето. Този велик момент в древността се е празнувал като Рождество, като идваща победа на Слънцето над земната тъмнина, която започва след това да намалява, а светлината на деня да се увеличава. Това е бил празник на увереността, на вярата и надеждата.

Към първоначалното човешко същество е искал да погледне и християнинът, обръщайки се към раждането на Исус. Изхождайки от този инстинкт, рождественският празник е бил свързан с произхода на човека на Земята и 24 декември се празнува като деня на Адам и Ева. Накрая, от дълбок инстинкт е станало и свързването на символа на райското дърво с рождественското дърво. Легендата гласи, че и Кръста на Голгота е бил направен от райското дърво. Сега като спомен за вътрешната връзка между началото на земното творение с празника Рождество в календара е останал само денят на Адам и Ева, наречен у нас Бъдни вечер. Самото Рождество в началото на християнската епоха се е чествало в най-различни дни от различните християнски секти по това време. Имало е 135 такива дни и едва с началото на V век е била установена една дата - 25 декември. А първото известие за рождественското дърво е от 1642 година в Страсбург, но широко разпространение е получило с началото на XIX век. То е символ на връзката между Празника Рождество и Природата. Запалените свещички изразяват пробуждането на духа в тъмнината на зимната природа, а самият празник, освен всичко друго, ни напомня, че имаме в себе си етерната елементарна природа, етерно тяло, с което сме свързани с елементарния природен свят. Джуджетата на "дядо Коледа" са точно духовете на земята - гноми, а самият "дядо" идва от римско време и е слънчев бог, а в православието е свързан и със свети Николай Чудотворец. Но днес май е само реклама на "Кока-кола" - една мъртва напитка, чийто фирмен знак има най-високата парична стойност в света. Ариман триумфира! Той иска точно на Рождество да триумфира, т.е. да не допусне раждането на Исус във всеки един от нас. Всяка година по време на лятното си издишане Земята се ариманизира и ще бъде истинско нещастие, ако раждането на Христовия Импулс стане в тази ариманизирана Земя. Затова през есента Михаил я очиства със своите сили от Дракона и след правилното раждане на Христовия Импулс през декември, този импулс започва да се излива навън в космоса и при това изливане взима със себе си Михаил, за да получи той от Космоса силите, изразходвани в борбата му с ариманическото-земно. Това свързване на Михаил с космическото е особено силно по Йоаново време.

Ние трябва винаги да помним какво се случи преди 2000 години и да станем съзнателни проводници на Христовия Импулс. Основата на всички празнични мисли - даже и за тия, които още ще възникват, е монументалното слово: "Това се прави за Мое възпоменание." За да се продължи живото действие на Христовия Импулс, празниците трябва да се съхранят, а доколкото човек се променя, то и те трябва да ПРЕТЪРПЯТ МЕТАМОРФОЗА.

Древните мистерии са носили в определен смисъл аристократичен характер и всичко, по-късно възникнало като "аристократично", е произлязло от тях, доколкото там е стоял отделният жрец на мистериите и е извършвал жертвоприношения за всички останали. Празнуването на Рождественската Мистерия има демократичен характер дотолкова, доколкото днешният човек вътрешно владее мислите си. И тя ще бъде видяна в правилна светлина, когато не един ще извършва жертва за останалите, но когато един преживява общност с другите, т.е. образува се равенство на хората по отношение на Съществото, Което като Слънчево слезе на Земята. Какво ни говори Мистерията на Младенеца? Че в своята същност всички бебета са пронизани от идеята за равенство между хората, защото идват от Духа. Но след потопяването на душевно-духовното във физическото тяло, постепенно ние изгубваме връзката с него и оттук идва цялото неравенство на Земята между хората. Но само чрез това потапяне можем да придобием определени способности. И при тази ситуация, Рождественското размишление, което ни казва, че сме слезли от Духа, е могъщ световен стълб, призоваващ ни не само да вникнем дълбоко в думите: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Небесно", но и да се роди в нас новата идея за Христос: от празник за възпоменание, Рождество да стане съвременен празник, такъв, който в непосредственото настояще човек преживява като раждане.

Рождество ни е нужно по много причини, но тук ще се спрем поне на една от тях. Ако не беше се случила Мистерията на Голгота, то имаше опасност още в епохата на разсъдъчната душа човекът напълно да се откъсне от Духа. В епохата на съзнателната душа в човешкото съзнание щеше да настъпи ОКОНЧАТЕЛНО помрачение за света на Духа, ако тя не би могла дотам да укрепне, че с разбиране да се огледа назад за своя божествено-духовен произход. Днес много хора го могат и пронизвайки душата си с мощния образ на Голгота, приемат, че само мировият Логос е способен да ги върне обратно в Духа: "Никой не може да отиде при Отца Ми, без Мене". Човешкият свят трябва да бъде познат така от хората, че те да открият в Христос самия ИЗНАЧАЛЕН И ВЕЧЕН ЛОГОС, Който действа в БОЖЕСТВЕНО-ДУХОВНАТА НИ СЪЩНОСТ, за да ни я разкрие и се свържем с нея. Да отправиш с Любов човешкото си сърце към това ВЕЛИКО КОСМИЧЕСКО ВЗАИМООТНОШЕНИЕ - ето го истинското съдържание на празничното спомняне, което всяка година изгрява в човека, устремявайки поглед към Мировата Рождественска Нощ. НАЧАЛОТО на пътя ни към Христос започва от изпълненото с Любов РАЗБИРАНЕ на Рождество, защото укрепването на съзнателната ни душа е свързано с наличието на интелигентност в нея, която я прави хладна, студена и човек може да спре до разкриване на разсъдъчната си душа и умре в студа на съзнателната. Ако обаче допусне в този най-хладен елемент на душата си истинската, топла Любов, която най-възвишено струи от едновременно земния и духовен факт - раждането на Младенеца, тя ще я прониже с огън и оживи. Така са правили и в миналото, като Евангелието на Лука е излъчвало особено силно тази топлина, която днешният човек много по-трудно усеща, атакуван отвсякъде с "демокрация". Но същността на съзнателната душа не е студена. Тя само изглежда такава в НАЧАЛОТО на своето разкриване, защото тогава другите виждат единствено сияещото й съдържание, но не и мировата топлина, от която всъщност произлиза. Колко стреснати бяха много хора в началото, когато започна изнасянето на тези лекции - както от съдържанието им, така и от начина на представяне. Особено от начина на представяне, защото богатството на една съзнателна душа може да бъде истински разпознато само от друга съзнателна душа. В противен случай разсъдъчната душа на някой се опитва да си обясни нещо по-високо по старите критерии, което е невъзможно. Коя е най-добрата рождественска мисъл, помагаща особено много в този случай? Коя мисъл след 33 години ще донесе най-добри плодове? Това е онази мисъл, която честно и открито търси новото разбиране за света, а не да оставаш с това, което вече се е случило. Днес човек може да изпълни своята задача само в този случай, когато до самия център на съществото си развива волята да бъде честен и искрен и не само да мисли за старите неща, но новото, извлечено от дълбините му, да направи СЪДЪРЖАНИЕ НА СВОЯ МИРОГЛЕД И ГО ПРЕВЪРНЕ В ДЕЙСТВИЕ. Да си припомни колко много нови неща бяха изречени през последните няколко години?! А колко ще са те, ако повече хора влязат честно и открито дълбоко в своята душа и Аз?! Празникът Рождество е прекрасна възможност за едно ново начало и вдъхновение за него можем да почерпим от вълнуващата и чиста Рождественска имагинация. Нека да навлезем по-навътре в нея!

За Мирозданието цялата водна маса на Земята е като някаква капка живак. В тази капка живак металните субстанции и всичко, което е земно, се намира като минерални пластове. Те образуват твърдата земна маса и притежават тенденцията да приемат своя специфична кристална форма. Ние можем да кажем: пред нас тези образувания - земя, вода и въздух може и да създават диференцирани кристални форми, но вътре в Земята те като цяло се стремят да образуват кръгла форма. А когато вземем въздуха, обкръжаващ Земята като атмосфера, ние също не можем да говорим просто за въздух, защото той има тенденцията непрекъснато да се пронизва от четвъртия елемент: топлината, която се съединява с него. Тази топлина, идваща отгоре, носи в себе си, в известен смисъл, предадения от Мирозданието серен процес, сулфатен процес. Сулфатният процес се съединява с живачния процес във връзката вода - въздух. Въздух - топлина: сулфатен процес; вода - въздух: живачен процес. И така, гледайки към Вселената, ние виждаме процес на сулфатизация, а гледайки тенденцията на Земята към образуване на космическа капка, ние виждаме живачен процес. Но поглеждайки надолу към земната повърхност, от която всяка пролет се издига прорастващият живот, ние гледаме към най-важния за този живот процес и той е солевият, образуващ се в земната почва. Когато ние употребяваме растенията като храна, ги варим. Израстването на листа при растенията, образуването на семена, представляват едно природно сваряване, процес, който върви срещу сулфатния процес и в него растенията изгарят. Разбира се, в органичния свят всичко изглежда по-различно от неорганичния, но така или иначе, при всяко горене се образува пепел, с каквато към октомври земята е пропита. Това, което към Рождество ще достигне своя връх, се подготвя по времето на Михаил.

Там, където присъства солта, за духовното в известен смисъл има празно пространство и то може да влезе в нея. И благодарение на това, че в дълбоката зима Земята укрепва по отношение на своето солообразуване, свързаните с нея елементарни същества получават във вътрешността й приятно място за живеене, но при това и друга духовност се притегля да живее в солната кора, намираща се непосредствено под повърхността на Земята. В тази кора особено действени са остатъците от лунни сили, след като през Лемурия Луната се отдели от Земята. Благодарение на това, че водата, т.е. космическият живак, съдържа в себе си вътрешната тенденция към образуване на сферична форма, то в дълбоката зима Земята е способна не само да се вкостенява в сол и тази застинала сол да пронизва с духове, но е способна да оживи пронизаната с духове материя. В духовния и солев принцип чрез принципа на живака навсякъде се възбужда тенденцията за възникване на живот, който през зимата под повърхността на Земята се усилва колосално. Но в него действа лунното и тази тенденция би получила надмощие, ако пепелта не заставяше лунното да разгръща живота в земна форма, в земен вид. Със слънчево-въздушното действие това, което иска да действа по земному, се преобразува в космическо, защото Слънцето проявява своята сила във всичко, което расте нагоре, и ако гледаме духовно, ще видим, че над Земята постоянно нещо се простира. Тук, долу, всичко иска да стане сфера, а там горе съществува тенденцията сферата да се разгърне в плоскост.

Какво ние, хората, получаваме от това, че там горе се намира носещия Слънце въздух? Чрез него ние вдишваме Слънцето и неговото действие прониква както надолу, така и нагоре. Със своята глава постоянно се отделяме от земното действие и благодарение на това тя първа получи възможност да вземе участие в целия Космос. И ако на нея влияеше само земното, т.е. зимното време, то целият живот на мисленето ни щеше да е друг. Тогава човек щеше да има чувството, че мислите му искат да станат кръгли, но те не са такива, а притежават определена летливост, гъвкавост, променливост, което произлиза от действието на Слънцето.

И накрая, когато Слънцето ни отдава действието на Космоса, то на нашата глава - а чрез нея и на цялата човешка организация, дълбоко прииждащо влияние оказват звездите. Човек полека-лека се еманципира от всичките тези влияния, но ако трябва да говорим за тяхното още продължаващо действие, можем да кажем: първоначално тези сили, които се явяват солообразуващи във всичко, свързано с възникването на новия човек на Земята, особено влияят на женския организъм, когато той се приготвя за създаване на новия човек. Подобно на цялата Земя, с приближаването на Рождество, жената става Луна, но това, което се създава в нея като нов човек - то изцяло стои под влиянието на Слънчевото действие. Благодарение на това, че жената така силно възприема в себе си лунното, солевото действие, тя става способна да възприеме ОТДЕЛНО в себе си Слънчевото действие. В обикновения живот Слънчевото въздействие се възприема от човешкото сърце и чрез него се разпространява по целия организъм. В момента на зачатието обаче Слънчевото действие се концентрира върху образуването на новия човек. По тази причина древните германци са считали току-що родения младенец и вече опиталия земна храна за две съвършено различни същества. Роденото дете - това е Слънцето, а вкусилото земна храна е земно творение. И съгласно древния окултен закон детето, все още непринадлежащо на Земята, го слагали в краката на бащата и той е решавал да го остави ли живо, или не. Ако то е било приело поне една капка мляко, непременно е трябвало да бъде оставено живо.

За да поставим правилно пред душата си смисъла на Рождество, нека се пренесем в човешкото същество, защото с този празник се изразява раждането на Младенеца Исус, предопределен да приеме в себе си Христос. Да отправим своя поглед към образа на Мария и нарисуваме една картина. Долу е лунно-земното, което се повдига, раздува под земната повърхност като някаква дъга и от тази, пронизана с лъчи Земя, се привеждат в движение крайниците на Мария. Да си представим това, което идва от лунното като облаци, като атмосфера, пронизана от слънчеви лъчи и в нея множество, стремящи се надолу, човешки глави, една от които се сгъстява до седящия на Мариините ръце Син - Младенеца Исус. С гърдите е свързан процесът на дишане и чрез слънчевия въздух Мария е вдишала в себе си, приела в себе си Слънцето, което сияе през въздушния кръг. А главата й е изцяло небесна, защото в нейния поглед, в нейното лице сияе звездното. Ако уловим дълбочината на зимата, както тя ни се представя във връзката на Космоса с човека, който възприема това, което в Земята се явява като сила на раждането, и тогава от Мирозданието пред нас ще застане образът на жена, надарена със земните сили, идващи отдолу с лунните сили; в средата силите на Слънцето, а горе звездните сили, идващи към главата. Картината на Рафаело "Сикстинската Мадона" от Дрезденската галерия е навеяна от тази имагинация. Както през есента възниква имагинацията на Михаил с меча, изкован от метеоритното желязо, така от Рождество възниква образът на Майката Мария, чието облекло е създадено от земните сили, от земната тежест, но в същото време плащът вътрешно се закръгля като живак, за да образува една вътрешна затвореност в областта на гърдите, където проникват слънчевите лъчи. На ръцете й в тази вътрешна затвореност седи самото слънчево действие, невинното дете Исус, което не е приело още никаква земна храна. А горе виждаме блестящият образ на Мария с осветени отвътре очи и глава, като главата изразява любяща кротост. Тази е Космическата Имагинация на Рождество, с която можем да доживеем до Пасха.

Тя ще ни открие и пътя към Учителите от Бялата Ложа, които имат нещо като заседание в самата нощ на 25 декември. На него Слънчевата сила за настъпващата нова година бива отправяна към онези хора, които желаят да им бъдат съвършено предани, отказвайки се от личностното в себе си. Който в такъв смисъл празнува Рождество и моли за силата на Учителите, ще я получи на 25 декември и тя ще действа през него, а това е Христовата Сила.

Но моментът на Рождество е важен и от друга гледна точка. В средата на продължителен сън Аз-ът на човека се среща със своят Дух-Себе, или по-точно със своя гений (Ангела), вследствие на което след събуждане душата му е удовлетворена от тази среща с духовния свят. При живеещите близо до природата такива срещи са често явление и могат да бъдат осъществявани дори всяка нощ.

Във времето от Рождество до Нова година както човекът, така и цялата Земя са отдадени на духа и астралното ни тяло се среща с Духа-Живот, чрез който се открива Христос-Исус. Носител на Духа-Живот е същество от йерархията на Архангелите и времето от Рождество до Пасха е особено благоприятно човек да осъзнае своята среща с Христос-Исус, Който се открива чрез Архангелско същество. И кой е най-подходящ за това от Архангел Рафаил - Архангела на българите, който освен всичко друго отговаря и за Пасхата. Трябва да имаме в предвид, че ако Рождество издига големи изисквания към нашите усещания, които да станат повече вътрешни, то Пасха има изисквания към нашето разбиране, а Петдесятница - към волята ни.

Но човек има и трета среща, с която се приближава към това, което ще се разгърне в много далечното бъдеще - към Човека-Дух, и тя е опосредствана от същество, развило този духовен член. Такова същество е Архая, който ни среща с Принципа Отец и въпреки че между 28-та и 42-та година тази среща е безсъзнателна, то в глъбините на душата тя е пълна със значение. Ако развием достатъчно тънко усещане за това как тя действа в нашия живот, то въздействието й ще бъде много голямо за следващия ни живот. Ако например учим подрастващия човек да свързва сърдечните чувства с красотата и величието на света, ние го подготвяме за правилна среща с Принципа Отец, което е от голямо значение за времето между смъртта и новото раждане, давайки му там сила и опора. Михаил е вероятно най-младият Архай, но със сигурност притежава силата да ни помогне така, както никой друг в тази насока.

Но да се върнем на Рождество! Съзнанието на растенията (духовете на растенията) и съзнанието на минералите са два потока в развитието, които през годината текат разделени и САМО през 13-те рождественски дни се съединяват и тогава растенията могат да мислят за своите листа, цветове, плодове, които повечето от тях нямат върху себе си по това време на годината. През останалото време те не могат да мислят за тях, въпреки че ги имат на клоните си. По същия начин преди 8000 години съзнанието на нашата душа е преминало, т.е. е било свързано със съзнанието на нашето астрално тяло. И както растението гледа в небето благодарение на свързването му с минералното съзнание, така преди 8000 години ограниченото ни човешко съзнание - каквото го имаме днес, е било толкова голямо, че човек е можел да вижда и възприема необятното поле на Мъдростта. Тогава е била великата Мирова Нова Година на нашата Земя, която ще настъпи отново след 4000 години. Новата Година за растенията настъпва през 12 месеца, а за човека са нужни 12000 години, от което е видна и разликата в съзнанията. Ако Аз-овият Огън на Любовта, пронизващ цялото дело на Учителя Беинса Дуно, ПРЕВЪРНЕ величественото съдържание на Антропософията в свято Рождественско НАСТРОЕНИЕ вътре в нас, то ние още СЕГА можем да се подготвим за Новата Мирова Година, която ще настъпи след 4000 години.

Преживяването на Рождественската Мистерия не е еднократен акт, а трябва да продължи докъм 25 януари. След това идва времето докъм 25 февруари, което трябва да посветим на медитативно усещане за това, което Исус е станал при странстването си сред човечеството, а периодът до 21-25 март е за пост и християнско самопознание, за да посрещнем чисти и духовно светнали Пасхата. Не е никак случайно, че житният режим в Бялото Братство е в началото на февруари, т.е. в средата на зимата, когато Душата на Земята е свързана с планетарното тяло. Житното зърно е посято в почвата, за да умре и възкръсне за нов живот, давайки обилен плод. През февруари и нашата душа, която се символизира от житното зърно, е свързана тясно с тялото ни, за да възкръсне за нов живот на Пасха. Житният режим е много подходящ като КАТАЛИЗАТОР на този процес. Поначало храненето е от изключително значение за Ученика и затова Учителя Беинса Дуно някъде казваше, че ние още не знаем как да се храним, а сме тръгнали да вършим големи работи в духовното. За празника Рождество отговаря Архангел Гавраил, който е свързан точно с храненето и със системата на обмяната на веществата. Но когато си взаимодейства с Рафаил, той насочва своите сили, които в други случаи действат в човешкото хранене, към дишането и те след метаморфоза се превръщат в изцеляващи сили, защото в нашата дихателна система действат изцеляващи сили. "Който правилно разбира храненето, той разбира началото на изцелението", казва Рудолф Щайнер. Затова и житният режим е по СРЕДАТА между Гавраил и Рафаил, между Рождество и Пасха, подготвяйки ни за лечението с Христос, Който е единственият Лечител, свързан с нашата ритмична система, с чувството, със сърцето.

Но когато силите на дишането се качат горе в главата, тогава лечителните сили се превръщат в духовни за човека, действащи във възприемането на чувството, т.е. в мислене. Което Рафаил е приел като хранене и превърнал в изцеление, той го дава на Уриил и то става сила на мисленето. Защо лечебното средство изцелява? - Защото то се намира на пътя към духа и ако човек знае къде точно се намира, ще знае и лечебната му сила. Хипократ е знаел, че намиращата се между главата и системата за обмяна на веществата дихателна изцеляваща система, когато се издигне нагоре, се превръща в МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВА на човешкия духовен живот. Но това не е всичко, защото Михаил възприема от Уриил силите на мисленето и силата на космическото желязо, от което е изкован неговият меч, за да ги превърне във воля по такъв начин, че те да станат в човека сила на движението. Така си взаимодействат космическите сили, протягайки се една към друга - както се изразява Гьоте - като "златни ведра": ХРАНЕНЕ, ЛЕКУВАНЕ, МИСЛИ, ДВИЖЕНИЯ. И цялото взаимодействие, контролирано от четирите велики Архангела, се слива в МИРОВА ХАРМОНИЯ. За да я има всеки един в себе си, трябва Аз-ът му да бъде толкова развит, че да стане "душа с непреодолима воля", какъвто е "идеалът" според Учителя. Тогава си истински съработник на Михаил и Духът може да действа през душата, защото мисленето, свързано с Уриил е ясно и астралното тяло "прозрачно", т.е. чисто; дишането, свързано с Рафаил, лекува и одухотворява етерното тяло, превръщайки го в част от Етерната Шамбала, а храненето, свързано с Гавраил, не убива физическото тяло, а го прави истински съсъд на Духа.

От нашето време Духът започна да извайва новия образ на човека, в който да прозира образът на Ангела и се усеща неговата миризма, наречена "нюкс". Но за всеки, за който са характерни само страстите и желанията, важат думите на Учителя: "Прасето е символ на желанието". Един брат - лекар по професия, сподели интересна опитност от практиката си: през нощта лицето на една от пациентките му дотолкова се подувало, че на сутринта добивало свински вид. След негова хомеопатична намеса оттокът спадал, но през нощта отново се повтарял симптоматичният процес. Този случай напълно потвърждава пророческите думи на Учителя и Щайнер, че разделението между хората на ангели и дяволи днес е в пълен ход и ще става все ПО-ЯВНО с напредване на времето. Затова и силите от четирите Архангела са ни толкова нужни! Човек наистина изпитва тяхното въздействие през цялата година - например силата на Рафаил в дишането той чувства не само през пролетта, но и през останалите сезони, когато от нея остава нещо като "плътно хранене" - но тъй като сме преди зимата, за нас е по-важно къде да намерим Гавраил - Архангела на Рождество. Сега той е космически дух и трябва да го търсим горе, където тъче в зимните облаци, в бялата снежна одежда с благославящ жест и мек, любящ поглед. А долу, на страната на човека е Уриил с неговия сериозен, предупреждаващ и осъдителен поглед.

По Йоаново време към човека пристъпва, вътрешно пронизвайки го, мекият и любящ поглед на Гавраил, а горе е Уриил, чийто сили действат като природни от космоса, в облаците, в гърма и мълнията, в дъжда и растежа на растенията. През зимата, когато Уриил извършва своя път около Земята, това всичкото струи ПРЕЗ Земята и се задържа в нашата глава. Тогава силите, обичайно пребиваващи в природата, които можем да назовем сили на съждението, се превръщат в главата ни в сили, правещи ни косвено граждани на целия Космос, който се отразява в нашата глава и я освещава, за да станем владетели на човешката Мъдрост. Ето как в това слизане надолу и възлизане нагоре на Уриил е скрита вътрешната сила на нашата човешка глава.

Когато споменем за Мъдростта, веднага се сещаме за Небесната София, Премъдростта Божия, която, като сборно същество включва днес седем йерархии същества - от Антропос-София до Духовете на Мъдростта. Те винаги са се явявали на учениците в древните мистерии само в ДУХОВНА форма. Следователно нито един от принадлежащите към София духове НИКОГА не се е въплъщавал НАПЪЛНО в конкретен земен човек, дори да е бил най-великият Посветен, защото чрез този дух биха действали едновременно ВСИЧКИТЕ седем члена на София и земният човек би умрял моментално. И все пак има случай в човешката история, когато в Поврата на Времената Душата на Соломоновата Мария бе пронизана (а не че Небесната София се въплъщава физически) от силите на Небесната София и от 46-годишна жена, родила няколко деца, се промени дотолкова, че последиците стигнаха не само до астралното и етерно тяло, а чак до физическото и я превърнаха в "Дева". Пронизването стана чрез Натановата Мария, която по това време (Кръщението в р. Йордан) бе в духовния свят и беше концентрирала в себе си силите на Небесната София. Нейната душа влезе в Соломоновата Мария, превърна я в Дева и Исус получи отново изгубената Душа на Майката, която в Евангелието от Лука се нарича "благословена". Така в "Дева Мария" ние имаме великия праобраз на цялата пълнота на силите на Небесната София, т.е. единственото въплъщение на Земята на САМАТА СОФИЯ. Но небесната София, както и всички същества - били те индивидуални ("мъжки") или сборни ("женски"), също се развива. Ако в древността тя бе дълбоко скрита под черно покривало, т.е. черната Изис-София, а в Поврата на Времената цветът на "Дева Мария" - чрез която се изяви толкова мощно, бе бял, т.е. цветът на Слънцето, днес девата е с керемиденочервено облекло. Това е ОГРОМНА ПРОМЯНА, която трябва да бъде разбрана. За целта, нека разкажем една сравнително малко известна история.

През 1941 г., когато Русия сякаш е рухнала пред немските войски, а Сталин е в депресия според съвременниците му и се чака падането на Москва, в Антиохия, един от най-старите центрове на християнството, се подема необикновена молитвена защита на православна Русия. Антиохийският патриарх Александър III се обърнал с послание към всички християни по света да се молят за Русия. В тази обща молитва се включил и ливанският православен митрополит Илия. Той се затворил в изолирано помещение и три дни се молил пред иконата на Света Богородица, без да яде и пие. На третия ден получил откровение. В ОГНЕН стълб му се явила самата Дева София и му обявила, че е избран да предаде Божието решение за руската страна и руския народ. Ако не се изпълни това решение, то Русия ще загине. Ето какво било решението: "Всички храмове и манастири, духовни академии и семинарии в цяла Русия да се отворят незабавно. Свещениците да се върнат от фронта и да се пуснат от затворите, за да започнат да служат. Сега се готви предаването на Ленинград (Санкт Петербург). Да не се предава на никаква цена. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Света Богородица и да направят литийно шествие около града, тогава нито един враг няма да стъпи на святата земя. Това е избран град. Пред Казанската икона да се направи молебен и в Москва. След това тя трябва да отиде в Сталинград (Царицин), който също не трябва да бъде предаван на врага. Казанската икона трябва да върви с руските войски до възстановяването на границите на страната. Когато войната свърши, митрополит Илия трябва да отиде в Русия и да разкаже за това как е била спасена".

Митрополитът изпраща телеграфически цялото откровение на Сталин. През зимата на 1941 г. Сталин вика при себе си в Кремъл висшето духовенство. Предава им какво трябва да направят и им дава пълни правомощия. Започва точното изпълнение на Божията Промисъл. През пролетта на 1941 г. за първи път от десетилетия в Москва се празнува Великден с официалното разрешение на властта. Възстановява се списанието на Московската Патриаршия, открива се Богословския институт и курсове към Московската духовна академия и т.н. До края на войната са открити за служене около 20 000 храма и манастири и милиони руснаци получават официално възможност да се черкуват.

В първите месеци на обсадата на Санкт Петербург Казанската икона била изнесена и било направено литийно шествие, както диктувало откровението. Градът бил спасен и врагът не влязъл в него. Най-удивителният случай бил при Кьонигсберг (Калининград). Протойерей Швец свидетелства за десетки офицерски разкази за чудото на Казанската икона. Ето един от тях: "Нашите войски бяха съвсем сдали багажа, а немците бяха със свежи сили. Загубите бяха огромни и очаквахме поражение. Изведнъж виждаме - пристига командващият фронта, много офицери и с тях - свещеници с икона. Започнахме да се шегуваме, че поповете са дошли да ни помагат. Командващият прекрати всякакви шеги и заповяда да се строим. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха пред войниците с иконата. Хванахме се за главите - къде отиват, ще ги избият. От немска страна стрелбата беше като огнен дъжд. Те обаче спокойно вървяха срещу огъня. Внезапно от немска страна стрелбата спря като по знак. Хиляди немци бяха пленени и войската им беше разбита. След това пленените немци разказваха едно и също в един глас. Точно пред самия руски щурм "в небето се появила Мадоната. Тя се виждала от всички немци и в този момент оръжията им засекли на всички до един. Тогава нашата войска атакувала и ги разбила. По време на това явление в небето немците паднали на колене и много от тях разбрали кой помага на руснаците".

Това било чудото на Казанската икона, регистрирано от хиляди и хиляди немски и руски войници и офицери. След войната митрополит Илия наистина отишъл в Москва и разказал на руските църковни йерарси всичко. След време обаче съветските вождове, успокоени от победата, потулили случая и отново дали път на атеизма.

Ето как Бялата Ложа в лицето на Дева София спасила Русия от Черната Ложа, воюваща на страната на Германия. На външен план и двата народа бяха попаднали в лапите на Сорат, но на мистичен план нещата бяха други. Духовният свят бе упълномощил Дева София да ВОЮВА в тази най-страшна война в историята на човечеството. Защо точно тя? И тук се връщаме към цитираните в началото думи на Учителя: "Красотата, свързана с Любовта, това е Небесната Дева, облечена в дрехата на Любовта и Мъдростта". Единствено за Истината - върха на Любовта, може да се каже, че притежава съвършена Красота. "Възвишени и далечни са целите на Истината и затова тя говори само със Слънцата", казва Учителят. Но днес, ЧРЕЗ Небесната София, която Учителя нарича Небесната Дева, Истината се спуска и до нашия грешен земен свят. Истината може да слезе до нас единствено ако се съединят Любовта и Мъдростта и тя се облече в тази "дреха". Небесната София, изградена от седем рода същества, е като ОГНЕН СТЪЛБ, свързващ човека със Слънцето, за да може тройното духовно Слънце като източник на Светлина, Живот и Любов да влезе в човека и засияе от вътрешността на душата му. При слизането си на Земята Христос също използва тази тройна софийна одежда за своя Аз. С първите капки кръв, потекли на Голгота, Той даде началния импулс за превръщането на Земята в Слънце. Когато човекът стане носител на "вътрешното Слънце", след 6000 години Земята отново ще се съедини с Луната и след като преодолее демоничните й сили вътре в себе си, по-късно отново ще се съедини със Слънцето в едно цяло. Процесът е изобразен в Апокалипсиса на Йоан като жената, облечена в Слънце, т.е. Земята, чак до физическата си субстанция станала откровение на Христос, след което ще се роди "духовният младенец" - принципът на Духа-Себе. Това е далечно бъдеще, НО ТО СЕ ПОДГОТВЯ ДНЕС! Само онзи, който стигне до огъня на собствения си Аз, може постепенно да става носител на "вътрешното Слънце". "Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов и гдето е Бог, там е всичко", казва Учителят. Такъв човек познава и прави истинското Добро. "Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? Защото те правят доброто без Любов. Даване без Любов, Мъдрост и Истина НЯМА СМИСЪЛ. Що е Добро? Постъпка, чрез която събуждаш у другия възвишеното, Божественото". А го може онзи, при който "умът, сърцето, душата и Духът му са в съгласие". ТОЗИ е пътят на Ученика, който днес върви към Истината, и това е пътят на съвършенството, пътят на великите души. "Христос е дал най-силното оръжие, с което човек може да накара своя враг да капитулира. Христос казва: "Любете враговете си". Любовта към врага, това е пътят на великите хора". Праобразът на тази върховна Любов, наречена Истина, ние откриваме на Кръста в думите: "Господи, прости им, те не знаят какво вършат". А малко по-късно: "В твоите ръце предавам Духа Си", т.е. Аз-а Си. Учителят е категоричен: "Ако човек не е готов да пожертва живота си за Христа в широк смисъл на думата, за да възприеме Неговия Живот, той не Го разбира и познава". Тази е жертвата на собствения ни Аз, но който първо трябва да намерим. Тогава ще открием и мисията си за този ни земен живот и изпълнявайки я, ние всъщност жертваме ПОСТЕПЕННО своя Аз в Христовия Аз, подчинявайки се на Неговата воля. ПОСРЕДНИКЪТ МЕЖДУ НАШЕТО ЕГО И НАШИЯ АЗ Е СВЕТА БОГОРОДИЦА - ДЕВА СОФИЯ. ТЯ Е ГЛАВНИЯТ НИ ЗАСТЪПНИК ПРЕД БОГА - НАШИЯТ ВЪЛНУВАЩ ПОМОЩНИК! Истината чрез Небесната Дева слиза до Дева София и тя може да я дава, но само на хора, извършващи истинско Добро, т.е. само чисто Аз-ови, волеви актове. Тя се обръща КЪМ Аз-а на човека! Митрополит Илия след три дни на пълен пост и молитва, т.е. на самоотричане, видя в ОГНЕН СТЪЛБ Мадоната и прие нейното послание. Нея видяха и немците, но като Небесно ЧУДО, а не поради Аз-овия си напредък и капитулираха пред Истината, която ги смаза. Истината смазва неподготвения, а подготвените за нейния полъх изпълва с огромно вдъхновение. Преди няколко години Дева София, излизайки от ГОРЯЩИЯ в Любовта Христов Аз, се запъти към един човек и без да каже и дума, отправи своето послание към неговата Аз-ова мисия в този живот. Тя бе облечена в керемиденочервена дреха, дрехата на кръвта, в която пулсира Аз-ът. Лицето й излъчваше Красота, Чистота и Хармония, но без да се усеща НИКАКВА еротика, свързана с женското начало. Не случайно Учителя ни казва: "Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като Души". Лицето на Дева София изразяваше нейната Душа, в която Любовта и Мъдростта са свързани, за да се изяви Истината. Учителя казва: "Път, Истина и Живот - това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Вселената. Върху нея се гради Разумният Живот". Има само Един, Който ни откри, че Той е носителят на тези три "основни тона". Пътят към Него минава през ОГЪНЯ. "Ученикът трябва да мине през Огън, за да се очисти", категоричен е Учителя. Тогава Ученикът няма да се съблазни в Учителя си, т.е. да го разбере погрешно, каквото съблазняване днес е много често срещано. "Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя. Те трябва всякога да го повдигат и хранят", ни предупреждава Беинса Дуно. Затуй да се върнем отново към онова основополагащо изказване на Рудолф Щайнер за нашето време: "За да се намерят истинските извори на християнството, ние виждаме как действат СЪВМЕСТНО потокът на Майтрейя-Буда и западният поток, който се е присъединил в началото на XIII век към Християн Розенкройц". Този поток на духовен план е единен, а долу е разделен на Антропософия и Бяло Братство. Който иска да стане Ученик в смисъла, в който Учителя Беинса Дуно говори, трябва да бъде Ученик на ДВАМАТА Учители: Апостол Йоан - единствения лично посветен от Христос през Трите Години, и Майтрейя-Буда - главния Христов представител на Земята. Ако не можеш да направиш в душата си, а после и в Аз-а си свързването на двамата, за ученичество и дума не може да става, защото не се доближаваш до "истинските извори на християнството". "Ученикът трябва да пие вода само от Извора. Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода". Изворът е Христос, но до Него не се стига само с Антропософията или само с изнесеното от Учителя. А не намерим ли Спасителя, тогава Неговите думи: "Защото, отделени от Мене, вие НИЩО не можете да сторите", се превръщат не във вдъхновение и жертвоготовност, а в страшна присъда за душата. Нека сега, преди Рождество, всеки да погледне дълбоко в себе си и се запита: искам ли аз в мен да се роди Исус, в мен да проникне Христовият Импулс, за да мога с Него да осмисля живота си? Достатъчно чист ли съм, за да Го приема? Ако честно и искрено извършим това, то Христос НЕМИНУЕМО ще ни докосне и оживи!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, БРАТЯ И СЕСТРИ!

17 декември 2006 г.
гр. Варна

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2008, № 12 (109)