Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИСТЕРИЯТА НА СВЕТИЯ ДУХ

Димитър Мангуров

web

“Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина. И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.” С тези вълнуващи думи Бодисатвата Беинса Дуно по категоричен начин ни посочи трите възвишени лица на Бога. Първото е Любовта, проявена в Живота. Второто е Мъдростта, проявена в Светлината на знанието, а третото е Истината, проявена в Свободата. Започне ли човек с Любовта като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат и той влиза в реална връзка с физическия, с духовния и с Божествения свят, защото Любовта съдържа в себе си всички условия, методи и възможности за ПЪЛНОТО му развитие. Тя е СРЕДАТА, в която живеят съществата в безкрайното Сътворение и всички те знаят, че “Бог е Любов”, от която изтича Животът. Учителя казва: “Думите вечен живот подразбират разумното движение на душите; думата Бог - зародишите на Духа, условията, силите, законите в Природата, върху които се крепи този величествен ред на нещата; а Исус Христос - разумното начало, което излиза от Единния Бог и което НАСОЧВА и СЪХРАНЯВА ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА.” И още: “Елементът, който носи Живота в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Дух Свети.” Ето как само с няколко изречения Учителя по великолепен начин ни разкрива главната мистерия на Вселената - Мистерията на Любовта. “Самият Бог толкова възлюби света, щото даде от себе си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - своя “единороден Син”, за да повдигне ония души, които ВЯРВАТ в Любовта”, казва Учителя, “защото само тя е вечна”. И продължава: „Всяко друго вярване е измама. Единствената истинска работа в света - това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание на душата. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Свещеното Име на Любовта, това е магическият КЛЮЧ на безсмъртния живот, чрез който всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Това свещено име търсят кабалистите от всички времена.”

И ако Любовта е самата СЪЩИНА, то Мъдростта, която се съдържа в нея, представя ФОРМИТЕ на Любовта, изявени от Бога, възвишените духове и човеците на Земята. Бог ЧРЕЗ Мъдростта е създал Вселената. Учителя ни открива: “От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да ОЧЕРТАЕ пътя на това движение. Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония, защото Светлината е ДРЕХА на Мъдростта”. А на друго място: “Светлината е дреха на душата. Когато говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта”, т.е. Антропос-София. От света на Мъдростта изтича истинското, същественото знание. Нещо повече: “Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият ДУХ може да разполага и само Божията Мъдрост може да го задоволи”.

Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае и само на него се открива Славата Божия. Само мъдрият може ИСТИНСКИ да слави Бога! Учителя е категоричен: “За да влезе човек в царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата Любов”. Ала този път е най-трудният - пътят на Учителите. Мъдрецът живее без външен закон, а според оня ЖИВ закон, който Бог е написал в душата му. Оттук идват и всички страдания. Учителя ни предупреди: “Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш и философстваш, ти си далеч от Мъдростта”. За да отправи нашия поглед още по-нагоре с изключителното откровение: “САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!”

На Разпети Петък сутринта Пилат попита Христос-Исус: “Какво е Истина?”, но отговор не получи. Предната вечер - на Тайната Вечеря, Спасителят обеща на апостолите: “Ще ви изпратя Духа на Истината да ви научи на всичко”. В Писанието се казва за Бога: “Възлюбил си Истината в човека”. Много по-късно, в 20-ти век, Учителя добави: “Следователно, човек може да бъде обичан, АКО ИСТИНАТА Е В НЕГО. Страданията произтичат от нейното отсъствие в живота (на Земята). В него има и Любов, и Мъдрост, и Правда, но Истината я няма. Никъде я няма Истината, защото този свят е свят на страдание и смърт, свят на непрекъснати промени, а в такъв свят Тя не може да дойде, не може да слезе до него. Истината говори със Слънцата, Мъдростта говори с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества. Понеже Истината говори със Слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Тя принадлежи към света на безсмъртието и за това за грешните хора тя е недостъпна и смъртните не могат да говорят за Нея.”

Можем ли днес, 2000 години след събитията в Палестина, да отговорим на Пилат? Да, можем! За него бе недостъпно да разбере, че стои ПРЕД Истината. “Аз дойдох да свидетелствам за Истината”, бе казал Христос. А Учителя безапелационно заявява: “ВЪН ОТ ХРИСТОС, ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА НАМЕРИ ИСТИНАТА!” Защо? Пак Учителя безкрайно ясно го каза: “Истината също е включена в Любовта. Тя е НАЙ-ЧИСТИЯТ ОБРАЗ на Любовта.” Кой е този “образ”? ЖЕРТВАТА НА ГОЛГОТА!!! Ние също можем да се превърнем в “свидетели на Истината”, ако допуснем Спасителят да работи през нас. Учителя каза: “Христос слиза в душите, само когато съзнанието се разшири. За мен най-щастливият ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ден в живота ми”.

И това съзнание трябва да се издига през всички светове нагоре. Защото: “КОГАТО МЪДРОСТТА И ЛЮБОВТА СЕ ОЖЕНЯТ, РАЖДА СЕ ИСТИНАТА! Тя е техен Син. Тя е крайният резултат на Вечността. Това не ще рече, че този резултат е нещо завършено, крайно. Той е непрекъснат резултат. Истината - това са ПЛОДОВЕТЕ, които постоянно узряват на Дървото на Живота”. За “Дървото на Живота” ще говорим по-нататък в изложението, а сега ще кажем, че неговите “плодове” са в Божествения свят, светът, където живее Божественият Дух и който познават “мъдреците на всички времена”, както се изразява Учителя. Там атмосферата е Любов и всичко “диша” Любов, а Истината е СВЕТЛИНАТА на този Божествен свят. В нея не се допуща нито за миг колебание, защото всичко е строго определено.

Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот. Той познава пътя на своето движение във всяко отношение и не трябва по никой начин да го спира. Учителя ни предупреждава: “Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа - става пресичане на пътищата във вселената. Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила.” Учителя продължава: “Истината е независима от личните схващания на хората. Любовта е снизходителна към грешките и слабостите на хората, но Истината не търпи НЕВЕЖЕСТВОТО, СЛАБОСТТА, НЕЧИСТОТАТА. В това се състои нейната СЪВЪРШЕНА КРАСОТА! Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта, който е невежа, да отиде при Мъдростта, а който иска да бъде СЪВЪРШЕН, да отиде при Истината. Учителя в истинския смисъл на думата е съвършен човек”. И още: “Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да ЖИВЕЕ в душите на хората”. Христос е АБСОЛЮТНИЯТ Герой! А на Него подражаваха Левски, Ботев... “Истината ще ви направи свободни, каза Спасителят, и всеки, който я носи в себе си, става свободен”. Учителя добави: “Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Но когато се говори за Свобода в АБСОЛЮТЕН смисъл, подразбираме духа на човека - най-възвишеното у него - не ума”. Само свободният дух може да прояви Божествената Любов. Учителя го формулира: “Ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да му дадете място да се прояви. Духът ще потропа тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашият живот, ще ви покаже как да живеете. Тази Любов не е за слабите, а за великите, силните души. Не се лъжете: болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта”. Такива хора е изключено да се докоснат до Истината. А бъдещият идеал пред човеците е възможно НАЙ-ВИСОКИЯТ - “обич към Истината”. “Към него всички трябва да се стремят”, е категоричен Учителя. И отсича: “Който е разбрал Божията Истина, той ВЕЧНО ще я търси”. Къде? В Христос - “най-чистият образ на Божествената Любов”! Ето защо Учителя казва: “Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Не казвам, че вие не знаете, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора и тогава казвате, че знаете какъв е Христос. А пък не знаете, колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус. Трябва да тръгнете нагоре по течението на реката, пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: Това разбирам вода. А онези, които не могат да отидат, ще пият мътна вода, защото пък без вода е още по-лошо. Аз ви казвам, макар и да ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода. Като се върнете, ще имате бистър и свеж УМ, добро СЪРЦЕ и широк ПОГЛЕД. Трябва много труд, много работа над себе си, за да може човек да приложи Христовото учение, да добие ония благоприятни резултати, които един ден ще го повдигнат да бъде съгражданин на Небето, да живее между светиите и Ангелите. Християнството е наука, която посочва как хората трябва да излязат от ТОЗИ свят. То е тесен път - тесен, за да може само ЕДИН човек да мине през него.”

Когато чуем думите “един човек”, веднага се сещаме за ключа на еволюцията - развитието на Аз-а. Учителя е категоричен: “Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те се бяха добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди ЕГОИЗМЪТ - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и СМИСЪЛ на Знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само в миналото, а миналото е сянката на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността е вътре в човека, това е човешкият Аз. В момента, когато съзнаваш, че си Аз, ТОГАВА се ражда Христос ВЪТРЕ в теб - това е новият човек. Всички хора трябва да заченат и родят Аз-а в себе си, който е Истинският човек. В различните времена и школи са го кръщавали с различни имена - свещена идея, висше Аз, Бог, вътрешна същина и пр. Душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди Аз-а. В раждането на Аз-а и душата, и Духът вземат еднакво участие. Когато мъжкият принцип - Духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били ПЪРВОНАЧАЛНО, само тогава може да се роди Аз-ът. И великата наука може да се предава САМО на този, в който е роден Аз-ът. Аз-ът е ПЪРВАТА буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие. И когато Христос казва: “Ако се не родите изново”, разбира раждането на Аз-а, на туй Божественото в душата. В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ХОД на Любовта”. А на друго място: “Ще научите Христовия език! Не е Христос, който трябва да научи езика на своя ученик, но вие трябва да научите езика на Христа! Началото на този език е Любовта”.

От многото изредени цитати дотук виждаме колко дълбоки и тайнствени са връзките между Любовта, Мъдростта, Истината и Аз-а. Обединява ги Христос - “изявеният Бог в Света”, в Когото можем да намерим отговорите на ВСИЧКИ въпроси. Но ни трябва водач! И това е обещаният на Тайната Вечеря Дух на Истината. Всеки може да вникне в Мистерията на Духа от Петдесятница, ако има неугасима “обич към Истината”.

Какво ни казва Духовната наука за “чудото от Петдесятница”? Нека се върнем 2-3 хиляди години преди Поврата на времената, когато на Земята съществуваше древният мистериен Слънчев култ. Учителя в Мистериите е казвал на своите ученици, а те са го съобщавали на останалите, че висшето Слънчево Същество дава на хората, преди да слязат на Земята, СИЛАТА, с помощта на която след смъртта могат отново правилно да се върнат в духовните светове. В този Слънчев Бог пребивава душата до раждането си и пак към него отива след смъртта. А култът се е състоял в следното: изображение на Бога са заравяли за няколко дни в гроб, през което време са преживявали дълбока печал. Когато Го изваждали, се радвали истински, защото знаели, че Той пребивава в Мирозданието и всеки път пробужда човека от смъртта. Този Бог е бил Христос. И жрецът е казвал: “Ако искате да Го познаете, то вие не можете да Го намерите на Земята, вие сте длъжни да се издигнете до тайните на Слънцето”. По това време не е било трудно да стане, защото са притежавали инстинктивен спомен за своето до-земно съществуване. Но към 8-ми век преди идването на Спасителя, хората престанали да разбират жреците и се създало усещането за откъсване от Христос, който преди това обезпечавал безсмъртието им. Дошъл страхът за тяхното вечно същество. Тогава самият Бог слезе и застана пред хората като Богочовек, който можеше да бъде намерен, без да се прекрачва физическият план. Премина и през Голгота, за да не Го изгубим завинаги, но човеците не познаха величието на Откровението.

Павел като Савел бе почти на годините на живия Исус. От древно-халдейското посвещение той знаеше, че Христос живее само навън, в космоса и се заблуждава всеки, твърдейки, че може да Го намери на Земята. Знаеше и за древния мистериен култ, който сега бе заменен от Голгота, но Савел не разбра жертвата на Спасителя. Не повярва, че последователите на Исус са видели Възкръсналия в ЗЕМНАТА сфера, и затова ги преследваше. Чак след събитието пред Дамаск разбра, че в Христос човечеството може вече да намери това, което преди се намираше в природата - в минералите, растенията и животните. Духовният Космос се бе СЪЕДИНИЛ със Земята и Слънчевата сила, която СЕГА присъстваше тук в МОРАЛЕН образ, можеше да се преживее ВЪТРЕШНО. Тогава носителят на Христос - живият Исус, му стана много скъп и Савел се превърна във великия апостол на народите - апостол Павел!

Преди него обаче бяха Христовите ученици, които участваха в тайната на Голгота - но несъзнателно, въпреки че притежаваха остатъци от инстинктивното съзнание. В Гетсиманската Градина те заспаха, а когато първосвещениците отведоха Христос-Исус, отчаяние изпълни сърцата им и безпросветен мрак обхвана тяхното съзнание, което не можеше да следва по-нататък Спасителя. Така се стигна до отричането на Петър. А когато Исус издъхна на Кръста, часове наред физическото слънце бе сякаш угаснало и затъмнение обхвана не само цялата Палестина, но потопи в още по-голям мрак съзнанието на бъдещите апостоли. Рудолф Щайнер пояснява: “За да понесе онези ДЕМОНИЧНИ сили, които се надигат в хода на едно слънчево затъмнение, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. В хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации. Сега човек е обзет от един вид “понижение” на жизненото чувство. Цялата Земя изглежда по съвършено различен начин. За символ на цялото знание, натрупано от предхристиянското човечество, може да послужи Луната, която от човешка гледна точка просто се движи из Космоса; да, тъкмо Луната, понеже с оглед на едно по-висше познание, цялото това знание, натрупано от предхристиянското човечество, не осветлява, а ЗАТЪМНЯВА нещата, също както и при едно слънчево затъмнение, Луната е тази, която закрива Слънцето.”

Единствено Йоан - “ученика, който Господ обичаше”, остана БУДЕН и не се отчая. Затова само в неговото Евангелие липсва описание за заспиването в Гетсиманската Градина. Той последва по-нататък Христос и напълно съзнателно застана под Кръста на Голгота като велик представител на човечеството. Кое му позволи да го направи?

Вследствие от съединяването на Христовия Аз с физическото тяло на Исус, Йоановото съзнание се пробуди във ФИЗИЧЕСКОТО му тяло, което отговаря на четвъртата степен - ИНТУИТИВНОТО познание. Действайки в Аз-а на човека, Христос завоюва за себе си земната сфера; встъпвайки в астралното ни тяло, завоюва за себе си лунната сфера; чрез етерното ни тяло овладява всички планетарни сфери, чак до Слънцето, а чрез физическото ни тяло Той ни дарява целия свят на неподвижните звезди. Благодарение на това висше “пробуждане” под Кръста, цялата велика сфера на Макрокосмоса, от която произлиза в своите духовни подоснови физическото ни тяло, се откри пред ясновиждащия поглед на Йоан. Мистериите на всички звездни сфери на Зодиака станаха достъпни за неговото духовно възприемане, а също и това, което като височайша тайна на света е скрито оттатък Зодиака, в сферата на Провидението: великата звездна Колегия на дванадесетте Бодисатви, потънали в непрестанно съзерцание на ВЕЧНИЯ ИЗТОЧНИК на Божествена Светлина, Живот и Любов.

Сферата на Провидението е космическата сфера на Светия Дух. Подобно на светоносна субстанция на чистата мирова Мъдрост, излиза тук от Самия Христос субстанцията на Светия Дух, чиято небесна ТЕЛЕСНОСТ образуват, в своята съвкупност, Бодисатвите. С ТАЗИ субстанция се дари стоящият под Кръста апостол Йоан, чийто ясновиждащ поглед постигна в този миг висшия аспект на Слънчевата същност на Христос, приемайки в себе си Неговата София, Софията на Христос (Христософията).

Бодисатвата Беинса Дуно казва: “Между нашето слънце и истинското Слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното черпи силата си от истинското. Значи, докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: Светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното се поглъща от нашето и от нашето се предава на Земята.” А на друго място: “Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това се свързва с още две слънца: със слънцето на духовния свят и със слънцето на Божествения свят. Значи три слънца съществуват: физическо слънце (червено) - изгрява от Изток; духовното (аметист-виолет) - от Запад; а Божественото (бяло) - от зенита, т.е. отгоре - от Север. Физическото слънце се движи в границите от Изток към Север. Духовното се движи в границите от Запад към Юг, а зенитът е област на Божественото Слънце. Физическото Слънце има четири точки, духовното - шест, а Божественото - една”.

Това Божествено Слънце е ХРИСТОС, Който в света на Провидението - Лоното на Отец, седи “отдясно на Бога”. И когато Учителя казва, че идва от “звездата Алфиола”, тази “Алфиола” е СЛЪНЦЕТО ХРИСТОС, което съзерцават 12-те Бодисатви във ВИСШЕТО Му Откровение като великият Макрокосмически Аз на света, за Който някога, в смътно предчувствие, възвестяваха свещените Риши. Но ако те говореха за Съществото Вишвакарман, намиращо се зад тяхната сфера на възприемане, сега това преживяване застана ПРЕД Йоан в нов, обновен вид. Сега Вишвакарман бе на Земята в плът, свързвайки завинаги света на хората със сферата, където са първоизточниците на Светия Дух. Под Кръста Йоан прие Импулса на Светия Дух непосредствено от Самия Христос и точно поради това можа съзнателно да преживее Мистерията на Голгота и най-висшето откровение на Христос като Миров Аз.

Така Йоан се превърна за всички бъдещи времена в праобраз за съзнателна работа на Земята, съвместно със Светия Дух. От Голгота насам Йоан въплъщава в себе си най-дълбоката Мистерия на човешкото развитие, вътрешния смисъл на което ни разкри Рудолф Щайнер с думите: “Под Кръста на Исус стоеше Неговата Майка, София. Към тази Майка се обърна Той: “Жено, виж, това е Твоя Син”. Той Сам предаде на Йоан София, която беше в НЕГО. Той го направи Син на София и каза: “Това е твоята Майка”. Божествената Мъдрост си длъжен отсега да признаеш за своя Майка и само на нея да посветиш себе си”. Затова и написаното от него Евангелие е непосредствено въплъщение на Импулса на Светия Дух, на Божествената София в човечеството. Рудолф Щайнер пояснява: “Това, което написа Йоан, бе Божествената Мъдрост, София, която се въплъти в самото Евангелие от Йоана. Знанието той получи от самия Исус и беше упълномощен от Христос да пренесе тази Мъдрост на Земята”.

Защо трябваше Йоан да получи от Христос София на Голгота? Според един древен израз, работата върху астралното тяло, чрез косвените пътища на медитирането и съсредоточаването, може да се означи, като “катарзис”, пречистване. След като в астралното тяло са изградени вече астралните възприемателни органи, всичко трябва да се пренесе и отпечата в етерното тяло.

При ДРЕВНОТО посвещение, след многогодишна работа по изграждане на своите астрални познавателни органи, ученикът е изпадал в тридневен летаргичен сън, свързан с отделяне на голяма част от етерното тяло, след което се събуждал “просветлен” и е можел да вижда в духовния свят. Но в хода на еволюцията етерното тяло все повече се съединявало с физическото и станало невъзможно безнаказано да се отделя от него.

Тогава се стигна до седемстепенното ХРИСТИЯНСКО посвещение, при което чрез преживяване на Христовите страдания предимно на чувствено ниво, рано или късно се стигаше до озарението. Обаче РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО посвещение, което е най-подходящо днес за нас, макар и да стои на Християнска основа, се опира по-скоро на медитативните образи, водещи до катарзис. Вътрешният душевен свят на човека, неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис и чак тогава външният духовен свят да се влее в него и да го озари. Рудолф Щайнер казва: “Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло (съзнателната душа), което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят, с името “чиста, непорочна и мъдра Дева София”. А над “Дева София” слиза космическият Аз, Мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава ДУХОВНА светлина около човека.

Този втори елемент, който се прибавя към Дева София, християнският езотеризъм нарича с името “Светия Дух” (Духа-Себе). Осененият от “Светия Дух” човек вече не изразява лично мнение, когато говори за процесите на мировата еволюция, за съставните части на човека и т.н., а става инструмент, чрез който Мировият Аз говори. В такива моменти той сякаш е останал без личност, сякаш неговият Аз е потънал”. Всъщност от вътрешността на човека говори самият Христос, но чрез посредничеството на Светия Дух, защото САМО така всеобемащото космическо Същество Христос не погасява индивидуалното ни Аз-ово съзнание.

И откъде идва СИЛАТА за превръщането на астралното ни тяло в Дева София? Знаем от Антропософията, че Христос се свърза с Антропоса Исус със Своите Аз и Дух-Себе. “Носители” на Аз-а бяха шестте Слънчеви Елохима, които етерното тяло на Исус “всмука” при Кръщението в река Йордан и насочи към астралното тяло. В тази сцена Йоан ни говори за “гълъба”, слизащ отгоре. Този “гълъб” е Духът-Себе на Христос, който се ПРОЯВЯВА като Светият Дух и затова Щайнер казва, че Логосът се свърза с Исус чрез Светия Дух и чрез него обитава три години в телата му. Така Исус стана НОСИТЕЛ на Светия Дух в своето АСТРАЛНО тяло благодарение на СИЛАТА, която дойде от Духа-Себе на Христос. Тази Сила - София, получи озареният Йоан, а с нея и мисията да извлече и опише събитията в Палестина и да ги пренесе в душите на хората. Защо?

С първите капки кръв, пролети на Голгота, Светият Дух, приет от Исус в р. Йордан, се СВЪРЗА със Земята, а с това и самият Христос се превърна в новия Дух на нашата планета. Светият Дух може да изпълни Земята, но далеч не може да се свърже с астралното тяло на човека, АКО то не е подобно на Дева София. Затова и Йоан прие от Спасителя Силата за това превръщане и тя се крие в неговото Евангелие, което е ИСТИНСКИЯТ тълкувател на Христос-Исус. Ако хората се оставят под неговото въздействие, те могат да се издигнат до християнския катарзис и да получат Дева София. Тогава съединеният със Земята Свети Дух ще ги възнагради с озарението или “фотизмос”.

Това озарение преживя Йоан под Кръста и затова можем да кажем, че за него Петдесятница започна оттогава и завърши в деня на Христовото Възкресение. Само в неговото Евангелие ние намираме не само нееднократните обещания от Христос в прощалните беседи (гл. 14, 15, 16) за изпращането на Светия Дух, но и непосредствено указание за това изпращане (гл. 20). Докато при другите апостоли “сънят”, започнал в Гетсиманската Градина, продължи чак до Петдесятница. Но преди това бяха четиридесетдневните беседи на Възкръсналия с тях. Могъщите тайни на духовните светове, потопени от Него в душите им, все още не бяха встъпили в тяхното ясно, дневно съзнание. Те преживяваха Христос като носител на цялата пълнота на Макрокосмическите сили в Земната сфера, но самите сили не се бяха излели върху тях. На тази степен - петата в съвременното посвещение - те постигнаха само ПОЗНАНИЕ за новото съотношение между микро- и макрокосмоса, но не и сливането с последния. Дори при самото Възнесение Христос се намираше ВЪН от душите на хората и те можеха да Го съзерцават само като духовно-външен образ със своя духовен поглед. Спасителят се Възнесе като одухотворена, микрокосмическа човешка форма в Макрокосмоса, показвайки им с това новата връзка между тях и тяхното СЪОТВЕТСТВИЕ. Учениците “видяха” древният принцип, формулиран от Хермес: “Каквото горе, такова и долу”.

През десетте дни до Петдесятница те толкова страдаха, такава безкрайна печал, многократно по-силна, отколкото при древния Слънчев култ, обхвана сърцата им, че от нея възникна чудото на Петдесятница. Рудолф Щайнер казва: “Действителното, дълбоко познание ВИНАГИ се ражда от болката, от страданието, без които въобще не се достигат висшите светове. Учениците се обърнаха към всичко, което живееше в тях като памет за събитието на Голгота. И от този спомен, от тази болка в душите им отново се върна съзерцанието на това, което човек е изгубил, защото повече не е имал инстинктивно ясновидство. Те казаха сега след Петдесятница: “Ние видяхме Мистерията на Голгота, което ни дава сила отново да почувстваме нашето безсмъртно същество”.

Рудолф Щайнер продължава: “Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени отгоре, чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание - ето как се почувстваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която пронизва и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. Те изглеждаха напълно преобразени, като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране на човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше, без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него тъкмо с думите, от които той има нужда. Едва сега, облъхнати от Космическия Дух на Любовта, ДУШЕВНИТЕ им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.”

Благодарение на този Дух в тяхното будно Аз-ово съзнание напълно се пробуди това, което подсъзнателно се криеше в глъбините на душите вследствие на съвместния им живот на Земята с Христос-Исус, преживяването на Голгота и последвалите поучения на Възкръсналия чак до Възнесение. Рудолф Щайнер казва: “Чрез Възнесението Христовият Импулс, доколкото той се е проявявал във външните обвивки, изчезнал в единния духовен свят; и отново се появил Той след десет дни, действайки от СЪРЦАТА на отделните индивидуалности, първите знаещи”.

Да, Светият Дух се спусна над главите на апостолите, но заговори от техните сърца. Той “бучеше”, защото говореше на “различни огнени езици”. Тези “езици” бяха потоците на оная Сила, която Христос, чрез Мистерията на Голгота, внесе в земното развитие, но чак на Петдесятница влезе в индивидуалното Аз-ово съзнание на апостолите. Точно Петдесятница възпламени Огъня на Аз-а в човешката душа, който ще я одухотвори. Рудолф Щайнер е категоричен: “Истинското действие на Христовия Импулс се явява едва тогава, когато той действа ВЪТРЕ в човешката душа, а не отвън.” И още: “Човек не би могъл никога да разбере Христовия Импулс, ако живее веднъж на Земята”. Колко наивно звучат църковните “отци”, отричайки прераждането! На Петдесятница ние пронизахме нашето духовно-душевно (Аз-а и астралното) тяло със СИЛАТА за разбирането на Голгота и можем да я усвоим индивидуално. Учителя добавя: “Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като ВЪТРЕШНА СИЛА, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е Любовта.”

Ако след смъртта на Голгота Христовият Импулс, чрез Светия Дух, прониза Земята и тя “светна”, то с Петдесятница Христос окончателно се съедини с ЦЯЛОТО битие на хората, внасяйки в тяхното същество онова, което преди това пребиваваше в макрокосмическите висоти. Ако в древността изхождащият от Христос в света на Провидението и действащ през 12-те Бодисатви Свети Дух носеше познание за Христос, след Голгота се съедини с внесената от Спасителя в земното битие субстанция на Космическата Любов и затова Духът от Петдесятница обединява в себе си двете начала - той е Дух на пронизаната с Любов Мъдрост. Оттогава, и за всички бъдещи времена, пред човека се откри възможността да преживява в себе си непосредственото присъствие на Макрокосмическия Христос, чрез излизащия от Него Свети Дух, оплодотворяващ човешката душа с вселенската космическа Любов и откриващ за неговото будно Аз-ово съзнание възприемането на висшите светове, превръщайки го по такъв начин в съзнателен свидетел и служител на Духа.

И ако спасението на човешкия Аз за вечността стана с Мистерията на Голгота, то с Петдесятница изпълненият от Светия Дух човешки Аз може в бъдеще да става “все повече и повече подобен на Христовия Аз”. Ето защо Рудолф Щайнер казва: “Нищо не може да бъде по-добър символ за пронизването на човешкия Аз с Духа, освен разказа за чудото на Петдесятница”. С това чудо бе положено началото на новото взаимодействие в човека между силите на Отец, Син и Дух, което преживява всеки, достигнал днес ШЕСТАТА степен на Посвещението - съединяването ВЪТРЕШНО с Макрокосмоса чак до самото царство на Отец, който е нашата духовна прародина и при напълно съхранено индивидуално Аз-ово съзнание на всички нива на битието.

В древноперсийското посвещение шестата степен се наричаше “слънчев герой”. Тогавашните “слънчеви герои” отиваха при Христос на Слънцето, а сега Христос слезе при апостолите на Петдесятница и те преживяха цялата пълнота на слънчевия живот, което е все едно, че сме се издигнали в слънчевата сфера, и то с ясно съзнание, оставайки вътре, във физическото тяло. Щайнер казва: “Това е усещане за разтваряне в целия свят, сливане с него, но без загубване на собственото същество”, както е било в древността. Ето защо Петдесятница е семето, тя е великият пра-образ на новото Посвещение.

Какво преживява днес човек, “преизпълнен със Светия Дух”, т.е. достигнал шестата степен на Посвещението? В лекцията от 04.07.1924 г. в Дорнах Рудолф Щайнер ни открива: “Да, на своите най-близки ученици Христос е говорил: Погледнете на живота на Земята. Той е родствен с живота на Космоса. Когато вие гледате на Земята и на обкръжаващия Космос, това е Отец, Който пронизва с живот тази Вселена. Бог-Отец е Бог на пространството. Но Аз Съм длъжен да ви възвестя, че Аз дойдох от Слънцето, от света на времето, от света, който човек възприема само след своята смърт. Аз донесох от времето Самия Себе Си. Ако вие приемете Мене - е казал Христос - то вие ще приемете времето и няма да попаднете в пространството. Но тогава вие сте длъжни да намерите прехода от една троичност - физическо, етерно, астрално, към друга: (макрокосмическа) етерно, астрално, чак до субстанцията на Духа-Себе. Да намериш субстанцията на Духа-Себе в земното е така невъзможно, както и физически-земното - в Космоса. Но Аз ви нося посланието на Космоса, защото Аз Съм от Слънцето.

Да. Слънцето има троен аспект. Ако живеят вътре в слънцето и гледат от него към земята, то са длъжни да видят физическото, етерното и астралното. Когато гледат това, което съществува в самото Слънце, тогава, ако си спомнят за Земята или гледат към нея, са длъжни постоянно да виждат физическото. Ако гледат настрани от нея, то виждат субстанцията на Духа-Себе. Става смяна между физическото и субстанцията на Духа-Себе. Стабилни остават само етерното и астралното. Но ако гледат навън, във Вселената, тогава земното напълно изчезва, присъстват само етерното, астралното и субстанцията на Духът-Себе. Вие ще видите това, когато дойдете в Слънчевата област между смъртта и новото раждане. И така, представете си, че човек с цялото си душевно състояние напълно е потопен, като в капсула, в своето земно същество; той може да усеща Божественото, защото се е родил от Божественото; ex Deo nascimur.

Сега да си представим, че той не само е затворен, като в капсула, в пределите на пространствения свят, а възприема Христос, Който дойде от света на времето в света на пространството и донесе самото време в земното пространство. С това преодолява Той в смъртта самата смърт: ex Deo nascimur. In Christo morimur. Та нали Христос донесе посланието: Когато пространството е преодоляно и човек познае Слънцето като Творец на пространството, тогава, благодарение на Христос, той чувства себе си намиращ се ВЪТРЕ в Слънцето, той чувства себе си пренесен в ЖИВОТО Слънце - тогава изчезва физически-земното; съществува само (космическото) етерно, астрално. Етерното оживява сега не като гълъбово синьото небе, но като ярко червено блестене на Космоса. И в това яркочервено звездите не просто блестят надолу, ЗВЕЗДИТЕ НИ ДОКОСВАТ СЪС СВОИТЕ ИЗЛЪЧВАЩИ ЛЮБОВ ДЕЙСТВИЯ. И човек - ако той действително се пренесе във всичко това - може да почувства себе си стоящ на ЗЕМЯТА, ОТХВЪРЛИЛ ФИЗИЧЕСКОТО; той може да усети присъствието на етерното, пронизващо го със своите лъчи и излъчващо се като лилаво-червено; може да усети звездите не като сияещи точки, но като изпълнени с Любов излъчвания, подобни на човешка ласка.

И когато човек усеща всичко това - божественото в себе си, БОЖЕСТВЕНИЯ МИРОВ ОГЪН като пламтящо в него човешко СЪЩЕСТВО, когато човек усеща СЕБЕ СИ В ЕТЕРНАТА Вселена, преживявайки откровенията на духовното в мирово АСТРАЛНО излъчване, това предизвиква в него ВЪТРЕШНО преживяване на духовно- излъчващото се, към което човек е ПРИЗВАН във Вселената.

И ако тези, на които Христос е говорил така, достатъчно дълго се прониквали от тези мисли, то те усещали действието на тези мисли в огнените езици на празника Петдесятница. Те усетили умирането благодарение на отпадането и разтварянето на физическия елемент на Земята. А това означава, че те усетили: това не е смърт, но за физическото на Земята ИЗГРЯВА субстанцията на Духа-Себе на Универсума: per Spiritum sanctum reviviscimus”.

Такова изливане на “субстанцията на Духа-Себе на Универсума”, идващо отвъд звездите, преживява посветеният, чието съзнание е пробудено в СФЕРАТА на Слънцето. Това “изпълнено с Любов излъчване” на Светия Дух като субстанция на Духа-Себе на Универсума е преживял Йоан в пълно съзнание под Кръста, а апостолите - на Петдесятница. За това преживяване, но в по-друга форма, говори в 1908 г. Рудолф Щайнер като “изливане на Мировия Аз към Дева София”, за което бе споменато по-горе в настоящото изложение.

Трите розенкройцерски изречения ни разкриват самата същност на езотеричния път на съвременните Християнски Мистерии. Натановата Душа е ЧОВЕШКИЯТ носител на тези изречения, както техен КОСМИЧЕСКИ носител е самият Христос. Кой освен Натановата Душа може да бъде наречена “родена от Бога” по време на сътворението на първия човек от Елохимите, и после съхраняваща във всичката им чистота тези изначални Божествени Сили, благодарение на които стана способна три пъти да се пожертва за Христос в духовните светове и един път на Земята при Кръщението в река Йордан. И по-нататък, кой освен нея - единственото човешко същество, възприело Христос в себе си на Земята и преминало с Него през Мистерията на Голгота - може да бъде наречена “умряла в Христос”, “умряла с Христос”. И накрая, кой освен нея може да бъде наречена “Възкръснала” в изхождащия от Христос Свети Дух, когато се яви на Павел като “сияеща обвивка” на Възкръсналия.

Но как тръгна по света Христовият Импулс, Християнството след Петдесятница? Първите ученици и апостоли на Христос все още притежаваха остатъци от древното, инстинктивно ясновидство и затова съзнаваха: Съществото, което преди това можеше да бъде намерено само на духовното Слънце, сега може да бъде намерено благодарение на това, че правилно разбираме РАЖДАНЕТО, ЖИВОТА и СТРАДАНИЯТА на Христос Исус. Християнството започна да се разпространява като ИСТОРИЧЕСКИ спомен за Христос Исус от необразовани хора, които не го разбираха като духовно събитие. Затова се появиха и първите църкви, въпреки че нито Христос, нито Светият Дух дойдоха за това. Нито църквата е “тялото на Христос”, нито организацията Бяло Братство е “тялото” на Бодисатвата, както се твърди от някои последователи на Учителя.

Срещу първите християни се изправиха изтънчените и високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправили своите логични аргументи, валидни до голяма степен и днес. Но и те не разбраха Христовия Импулс, който въпреки всичко започна своя победоносен ход. Рудолф Щайнер казва: “Да, първичните, просто устроени хора, тръгнаха по всички посоки на света и въздействаха по най-силен и покъртващ начин. В техните души пулсираше самият Христос, Който преминава от едно човешко сърце в друго, от една душа в друга. Тогава се разпространяваха не Християнските идеи, а МОРАЛНОТО ЧУВСТВО, което съпровожда Християнството, но зад това морално чувство преминаваше самият Христос - нищо, че хората не Го разбираха”. Кое ги крепеше в трудния им път? ВЯРАТА, която “тръгна” след събитията в Палестина. Щайнер пояснява: “Вярата е особена форма на всеобемащата космическа субстанция на Любовта, както тя се проявява в астралното тяло на човека; тя е онази вътрешна сила, благодарение на която Христовият импулс може да проникне днес в човешката душа”. И още: “Вярата е свързана с непоколебимата вътрешна увереност, която никога не противоречи на истинското знание. Знанието е само основа на Вярата. Вяра има този, който приема в себе си Христос, и затова Христос живее в него и неговия Аз, живее не просто като празен съсъд, но препълнен със съдържание. И това препълващо го съдържание не е друго, а Любовта”. Но ни предупреди: “Ако човечеството действително изгуби Вярата, то още в близките десетилетия ще види, какво означава това за развитието. И тогава, вследствие изгубването на силите на Вярата, хората ще се окажат в такова положение, в което никой повече няма да знае какво да прави със самия себе си, за да намери своето място в живота и никой няма да може да издържа в света, понеже постоянно ще изпитва страх, тревога и плахост пред това или онова”.

Нарастващият страх ще доведе до пълно отчаяние. Пак Щайнер каза: “Тези сили на отчаянието, започвайки от нашата епоха и особено през шестата и седмата културни епохи, ще се проявяват в човека не само като сили, погасяващи съзнанието, както е било по време на Палестинските събития, но ще се проявяват подобно на постепенно обхващаща човека “духовна смърт”, действаща чак до непосредствени и НЕПОПРАВИМИ изменения в самото ФИЗИЧЕСКО тяло”. Така ще вървим към крайната катастрофа - войната на всички срещу всички, когато само Мистерията на Голгота, откриваща му се като великото УТЕШЕНИЕ, т.е. Надежда, може да го спаси.

Но какво се случи досега с Вярата? Имат ли хората Вярата, с която тръгнаха първите вестители на Възкресението? Отговорът твърдо е НЕ! Знанието за “историческия” Христос се запази до 4-тото столетие, а после напълно изчезна, защото Христовото Събитие трябваше да бъде разбрано като ДУХОВНО събитие. Усилията на безчет схоластици бяха насочени натам, но с времето сковаващият мрак на догмите доведе до изгубване на ЖИВИЯ Христос, а с това и връщане до голяма степен към времената на езичеството, когато Той бе търсен на Слънцето. Щайнер ни посочва интересния факт, че църквата “Свети Петър” в Рим е построена на място, където в древността е имало храм на Митра и днешната служба в католическата църква не се различава много от култа към Атис и Митра.

Много езотерични течения през вековете търсеха връзка с Христовия Импулс чрез Духа от Петдесятница - Мистериите на Граала, богомилите, розенкройцерите и др. Но външно господство имаше екзотеричното християнство, срещу което преди 500 години извиси мощен глас Мартин Лютер с призива за ВРЪЩАНЕ към моралния импулс на първите християни. Появи се протестантството с многобройните си разклонения, но и то е обречено на заглъхване.

Така се стигна до 20-ти век, когато САМО Учителя и Рудолф Щайнер “свидетелстваха за Истината”. И то какво свидетелство! Духът от Петдесятница е висшият синтез между Мъдростта и Любовта и като Дух на Истината е насочен направо към волята. Днес Христос иска да бъде не само мисловно и чувствено приет, но и да стане мотив за ДЕЙСТВИЕ. “Инструментът” за това е Духът на Истината. Рудолф Щайнер ни подкани: “Така, както първите Христови ученици поотделно приеха огнените езици, вдъхновяващи техните собствени души, така и вие всички можете, когато положите усилия, да РАЗБЕРЕТЕ Христовия Импулс, да приемете в СЪРЦАТА си индивидуализираната сила, която след това ще се развие все повече и повече във вас, ще стане по-съвършена и по-съвършена”. Светият Дух говори от вътрешността на човека и Христос действа през него в размера, в който мисленето, чувството и волята са проникнати, изчистени и изпълнени с Духа.

Учителя казва: “Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето РАЗУМНО сърце. В разумното сърце оперира или действа Божият Дух”. А на друго място: “Ако мислите и желанията на човека не минат през Христа като през вътрешен център на човешкия живот, те НИКОГА НЕ МОГАТ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ. Следователно, каквото и да прави, човек неизбежно трябва да мине през центъра на Христовия живот. Само по този начин неговите мисли, чувства и действия ще вземат ПРАВА посока на движение. Днес ВСИЧКИ хора се намират ПРЕД този център и се СТРАХУВАТ да минат през него. Защо? - НАГОРЕЩЕН е този център”.

Учителя и Рудолф Щайнер се жертваха, защото издържаха на “температурата” на Христос, докато много от днешните им последователи не искат и да чуват за “горещия” център.

Когато чуем думата “горещо”, в съзнанието ни веднага изплува думата Любов. Учителя пояснява: “Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето и се движи към центъра на Земята: това са корените на Любовта. Като чувство в душата се движи към Слънцето - това са клоните. Като сила в ума се проявява само в гениите и светиите, които се жертваха за една Божествена кауза. Като ПРИНЦИП В ДУХА - СЕГА влиза в света, за да опитаме Божествения ПЛОД на Любовта. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай”. Това всъщност е “Дървото на Живота”. И още: “Огънят на Любовта идва сега в света като една велика вълна, за да го преобрази. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите му трептения, защото няма по-страшна сила от Любовта за онези, които са в дисхармония с нея”.

Защо идва този Огън? За да подготви ПЪТЯ на Истината - “най-висшият образ на Любовта”, най-висшият смисъл на Духа от Петдесятница, който “сега встъпва в света”. Да си припомним думите на Учителя: “Сега Бог ще говори на хората с Духа на Истината - най-високият връх, който ще бъде видян някога”. В продължение на 2000 години ние проявявахме Любовта в първите й три форми: като стремеж в сърцето, като чувство в душата и сила в ума. Но постепенно тя бе заменена с религиите, отдалечавайки ни от Божествения свят, откъдето дойде Христос и където Истината сияе СЛЕД Голгота във висшата си Красота. ТАЗИ Истина за Голгота ни носи Духът от Петдесятница днес!

Когато някои духовно търсещи се опияняват от древните индийски книги, от Кабалата и т.н., трябва да знаят, че това е Мъдрост, но не и Истина. Христос донесе на Земята Любовта и когато тя се “ожени за Мъдростта” се ражда Истината, която едва ДНЕС можем да изявим. Първи го направиха Учителя и Рудолф Щайнер и сега гледат към нас с вътрешната усмивка на Истината! Те станаха свободни, защото само “Истината ще ви направи свободни”, каза Спасителят. А Рудолф Щайнер пояснява: “Преди да може да започне действието на Сина, в Хиперборейската епоха, от всеобщия духовен Принцип трябваше да се отдели част, да падне долу и странства по други пътища. Това е изразено в Змея, в символа на познанието, в принципа на Луцифер. Това бе искрата на духа, правеща човека свободно същество, способно от самото себе си да пожелае доброто. Духът, който слезе към човека на Петдесятница, е родствен с духа, който падна долу и също се въплъти - в Прометей, за да разпали тази искра, с помощта на която нашият Аз можеше да реши да следва Духа, както по-късно ще последва Сина, а после и Отец. Човек може да стане лош, зъл, но поради тази възможност може отново да се върне към Божествения свят, от който произлиза. Ето защо Петдесятница е свързана с Луциферическия принцип и е празник на Прометей, също празник на Свободата”.

Тази Свобода отхвърля всякакви рамки, пък били те Антропософско общество или Бяло Братство, превърнати от последователите до голяма степен в религии, в самоцел. Учителя е пределно ясен: “В Божествения свят религии няма. Любовта стои над всякакви религии. Тя самата създава религиите, защото не може иначе да се прояви на Земята. Искате ли обаче да изпълните ВОЛЯТА Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта”. В противен случай сладките сокове на Любовта от действието на един особен род “астрални ферменти се превръщат в особен род вино, от което хората се упояват и вършат хиляди грехове и престъпления”, ни предупреждава Учителя. Да споменаваме ли за хипитата, за последователите на толкова източни и западни “учители”, и т.н.?! Беинса Дуно продължава: “В живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. Останалото време е отредено за занимания. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Помнете обаче една велика истина: само Бог люби, защото Бог е Любов. Бог, за да прояви Любовта си към тебе на Земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви. Но Любовта в БОЖЕСТВЕН смисъл е РАЗУМНА проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души, еднакво благородни, еднакво повдигнати ДУХОВНО. Само такива две души могат да се разберат и Любовта между тях е като музика, сътворена от двама истински виртуози”. Такива души се докосват до Истината и свидетелстват за нея на ЗЕМЯТА. Учителя продължава: “Зазоряването на Живота, това е Любовта, изгрев на Живота - това е Мъдростта, пладне на Живота - това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфни и вържи плод! Достигни неговото пладне. Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод”.

Кога в 20-ти век бе най-благоприятният момент да тръгнем по този път? В 1914 г. Учителя откри първата серия от публични беседи с “Ето Човекът”, за да ни посочи какви трябва да станем. В 1922 г. откри Школата, а в 1939 г. каза: “Законът на Любовта ще бъде закон на разбирателство. Този закон трябва да се приложи още тази година. Не се ли приложи, ще чакате 1999 г. и ще започнете отново. Помнете, бъдещето е за умните, за добрите и силните хора”, т.е. за тези, в които Христос се изявява като Мъдрост, Любов и Истина. Защо чак в 1999 г.? Защото “20-ти век е век на пресяване, век на съдба”, отговаря Учителя. А в неговият край, в 1999 г., преминахме през последното “сито” - слънчевото затъмнение, което затъмни съзнанието на толкова много търсещи хора и ги отдалечи от пътя към Христос. Те изгубиха възможността за връзка с ВОДАЧА към Спасителя - Светия Дух, а това е голяма трагедия.

Как действа днес Светият Дух, можем ли да го намерим все пак, да го “видим”? За отговор трябва да се обърнем към трите етапа на съединяване на Христос със земното битие, свързани с трите празника - Възкресение, Възнесение и Петдесятница. Рудолф Щайнер казва: “Когато на Голгота бе издигнат Кръста и кръвта се проля от раните на Христос Исус, там бе създаден нов космически център. И образът на смъртта стана лъжлив, защото смъртта стана зародиш на ново Слънце във Вселената. Това е ПЪРВАТА степен. Към нея се добави ВТОРА: “Но благодарение на това, че Земята бе пронизана с нова сила, че беше положена основата за превръщането й в Слънце, бе дадена възможност за изливането на тази сила в етерното тяло на човека”, казва Щайнер. Тази сила е Христовата Светлина, т.е. субстанцията на Любовта, която, пронизвайки етерните тела на онези, които се приобщават към Христовия Импулс, ги прави безсмъртни и част от етерния кръг около Земята. Началото на образуването на този “кръг” бе положено от етерните тела на самия Исус (Натановата Душа), на Соломоновата Мария, пронизана от Небесната София, на евангелиста Йоан-Лазар, през който действаше индивидуалността на Йоан Кръстител и на Соломоновия Исус, а към тях се прибавиха и частите от етерните тела на толкова многото християнски светии и мъченици. И накрая ТРЕТАТА степен: “Както Христовата Светлина се излъчва от Земята, така ние имаме своего рода отражение на Христовата Светлина в обкръжението на Земята. И това отражение Христос нарича Светия Дух”. Виждаме, че Рудолф Щайнер нарича самото ОТРАЖЕНИЕ Свети Дух, въпреки че от други лекции следва, че Светият Дух, т.е. идващата отвъд Зодиака субстанция на Духа-Себе на Универсума в сферата на Земята, се явява само в ТОВА отражение и действа само ЧРЕЗ него. Такова сближаване на понятията е напълно обосновано в този случай, доколкото описаното отражение има АСТРАЛНА природа, така както и “Субстанцията на Духа-Себе на Универсума” (Духът-Себе е преобразеното астрално тяло). Подобно сближение откриваме и в някои лекции на Рудолф Щайнер между понятията Свети Дух и София, за което стана дума по-рано в изложението. То също става понятно, ако отчетем, че в езотеричното Християнство под София се разбира очистеното и одухотворено АСТРАЛНО тяло, а под Свети Дух - пронизващият го Принцип на Духът-Себе.

От казаното се вижда, че днес Христовата Светлина е достъпна за ДУХОВНОТО зрение на човека като АСТРАЛНА Светлина. Рудолф Щайнер обаче ни очерта пътя за напред: “Деянието на Голгота прониза Земята с астрална Светлина, която постепенно ще става етерна, а после и физическа. Първият импулс за превръщането на нашата Земя в Слънце бе даден тогава, когато на Голгота от раните на Спасителя се проля кръвта. И Земята започна да свети, отначало астрално, следователно, видимо само за ясновидеца, но в бъдеще астралната светлина ще стане физическа и Земята ще стане светещо тяло, Слънчево тяло”. Именно тази, действаща в настоящето време само астрално Христова Светлина, започна от Петдесятница да се отразява от етерния кръг около Земята. И от степента, в която етерните тела, образуващи този “кръг”, са ПРОНИКНАТИ от Христовия Импулс, зависи в каква степен ще са способни да ОТРАЗЯВАТ излъчващата се в сферата на Земята Христова Светлина, а значи доколко ще дават на Светия Дух да живее и действа в обкръжението на Земята, пробуждайки хората към новото имагинативно преживяване на Етерния Христос.

Благодарение на предизвиканото от Христос след края на Кали Юга значително усилване действието на Светия Дух в човечеството, стана възможно, започвайки още от 20-ти век, да преминем към етерно виждане на Спасителя. Точно Светият Дух ни готви за това основно събитие през следващите 3000 години. И как “изглежда” отразената Христова Светлина, как “изглежда” самият Свети Дух?

Преди няколко години на Рила една жена СЛЕД залез слънце прави снимка на коне, пасящи на поляна. Когато снимката е проявена, с огромно удивление установява, че точно през средата минава мощен сноп БЯЛА Светлина. След консултация с фотограф-професионалист се установява, че и лентата, и апаратът са съвсем изправни и няма откъде да се появи Светлината. Ние също получихме копие от “мистериозната” снимка, но чак на 01.05.2005 г. - Великден според източно-православната църква - осъзнахме, че тази АСТРАЛНА Светлина, ВИДИМА и за ФИЗИЧЕСКИТЕ ни очи, е САМИЯТ СВЕТИ ДУХ, самата Христова астрална Светлина, отразена от етерния кръг около Земята. Светлината е БЯЛА, защото е Божествена, а е в Рила - планината на Мъдростта, защото в Божието Царство се влиза само с Мъдростта. Снимани са коне, а КОНЯТ е символ на ума, където можем най-напред да станем свободни и развием Аз-а. Само в развит Аз действа Светият Дух и, изпълвайки го, осъществява във висша степен за съвременния християнски посветен мистерийните думи: “Не Аз, а Христос в мен.” Такъв човек в окултен смисъл е станал истински Христов апостол, защото лично е преминал през преживяването на Петдесятница, както ни го описа Рудолф Щайнер, и може да изрече ЗА СЕБЕ СИ с пълно основание великите Христови думи: “АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ”!

15.05.2005 г.
гр. Варна

 

 

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2005, № 8 (69)