АРХАНГЕЛ МИХАИЛ И ТАЙНАТА НА 25-ИЯ "СТАРЕЦ"

Димитър Мангуров

web

Човекът е Идеалът на Боговете! За реализирането му най-висшият от тях - Христос, извършва великата саможертва, превръщайки Себе Си в Лице на Бога и праобраз на Любовта. ВСИЧКИ същества във Всемира гледат към Голгота с възхищение, благоговение и упование, търсейки извора на Силата за бъдещата си еволюция. Има обаче едно Божество, толкова дълбоко свързано със Спасителя, че то самото днес се нарича Негов Слънчев Лик - Михаил, познат в православната религия и като Свети Георги Победоносец. Христос започва да се свързва с нашата еволюция в средата на Древното Слънце, когато днешните Архангели преминават “човешката” си степен на развитие, получавайки микрокосмическия принцип на Аз-а от Духовете на Мъдростта, станали по този начин техни “отци”. Най-високо издигнатият Дух на Мъдростта е “вратата “ за “слизането” на Христос и затова цялата йерархия получава името Господства, т.е. Духове на Господа. Оттогава съществува силната връзка на Михаил със Слънчевия Дух Христос, благодарение на която той се превръща в нещо като Водач на древнослънчевото човечество. Пак тя му позволява в Земния еон да бъде не просто Слънчев Архангел, а да има съвършено изключително отношение към Спасителя и йерархичния Космос като цяло, носейки в себе си всички изначални сили и на своите богове, и на хората. От древни времена чак до Голгота Христос се открива на човечеството чрез Яхве (Йехова). Христос-Яхве е тази Същност, която съпровожда нашата еволюция, служейки си с различни духове. Най-издигнат от тях е Михаил и точно затова се превръща в съучастник при СЪТВОРЕНИЕТО на човека. Той е Слънчев Архангел, но до Поврата на Времената действа едновременно и като служител на Лунния Елохим Яхве, който принадлежи към Духовете на Формата, наречени в Библията “Господ-Бог” и дарили човека с микрокосмическия принцип на Аз-а. Те са нашите Творци. В средата на Лемурия заедно с Михаил създават човешката форма и в нея по-късно сме се въплътили на Земята. Тя е идеалната ни форма или “образ”, попаднала по-нататък под ударите на Луциферическите и Ариманическите сили. За спасението и Христос е трябвало да извърши преди Мистерията на Голгота в духовните светове три жертви чрез Натановата душа, предпазена от “изкушението” и съхранена в Майчината Ложа на човечеството под покровителството на Михаил. Тази ложа се намира в Слънчевата сфера, откъдето слизат Архангелите да водят отделните народи. Като посредник между Слънчевия Логос Христос и Лунният Логос Яхве (и свързан с всички небесни и земни съдбини на човечеството - разединени през Лемурия и за пръв път отново съединени благодарение на събитията в Палестина) Михаил участва и в трите “дохристиянски” действия на Христос чрез Натановата душа, подготвяйки се за Поврата на Времената. Не взима участие само при инкарнацията й в Исус, когато се намесва Лунният Архангел Гавриил, съобщил вестта на Мария (от Евангелието от Лука). Отношението между Михаил и Натановата душа създава в близкия до Земята духовен свят “етерния образ на човека”, който може да излъчва своите сили в човешката форма, давайки й възможността да се “защити” от изкушенията. Това можем да го открием в Бхагавад Гита, чието съдържание е дълбоко пронизано от Михаелически елемент. Знаем от Антропософията, че Натановата душа преминава като “отблясък” през Кришна. Учението на Кришна цели да пробуди в Арджуна истинско Михаелическо настроение, необходимо за борбата с противниковите сили, “заплашващи” неговата душа. Външно процесът е изразен чрез “битката на полето Куру”.

Михаил присъства и в Древнохалдейските мистерии като Син на София и победител на Дракона. По-късно е водач на древноеврейския народ и лице на Нощния Дух Яхве. Откровенията и вдъхновенията на вехтозаветните пророци и Посветени идват от Христос, но отразени като лунна светлина от Яхве и спуснати от Михаил. Поради това, че древноеврейският народ пожелава да се приближи към Яхве точно чрез него, успява да се опази от този народен егоизъм, който иначе щеше да направи невъзможна изявата на Христос от неговите среди. През цялото време Михаил се подготвя за Поврата на Времената, когато Спасителят ще се свърже изцяло със Земята, ставайки новия й Дух. Той трябва да стане истинският Му “заместник” в Слънчевата сфера, превръщайки се от водач на народа и Дух на Нощта в Дух на Деня и водач на ЦЯЛОТО човечество, дарявайки го от Слънцето със светлина и топлина. За да се осъществи това обаче, е било необходимо да се случат много събития с изключително значение.

Заедно със своите войнства Михаил наблюдава Голгота от Слънцето. След като Христовият Импулс се ражда в Земен план, постепенно и в пълна свобода е трябвало да започне приемането му от човечеството. За целта Михаил жертва Космическата Интелигенция, дарявайки я на хората. А що е това интелигентност? Интелигентност са взаимообразните правила на поведение на Висшите йерархии, по които те се отнасят едни към други. И понеже Ангелите са непосредствено над нас, то можем да кажем, че за хората космическата интелигентност е СБОРЪТ ОТ АНГЕЛИТЕ. Но съществува определена противоположност между интелигенцията на Слънцето и на отделните планети. Има седем главни Архангела, които не само периодично се редуват като Духове-Водачи на човечеството, но отговарят и за различните интелигенции. Периодите на властване са следните:

1. Орифиил - 200 г. пр.Хр.-150 г. сл.Хр.

2. Анаил - 150-500 г.

3. Захариил - 500-850 г.

4. Рафаил - 850-1190 г.

5. Самаил - 1190-1510 г.

6. Гавриил - 1510-1879 г.

7. Михаил - 1879-2300 г.

А по интелигенции са:

1. Интелигенция на Слънцето - Михаил.

2. Интелигенции на планетите:

а) на Меркурий - Рафаил;

б) на Венера - Анаил;

в) на Марс - Самаил;

г) на Юпитер - Захариил;

д) на Сатурн - Орифиил;

е) на Луната - Гавриил.

Всички Архангели задружно управляват космическата интелигентност, но над всички взети заедно ВИНАГИ управлява Михаил, от което следва, че човешката интелигентност произлиза от него.

Когато съществата на една планета са еволюирали до определена степен, тя се превръща в Слънце - фиксиран център на една слънчева система. А след като съществата върху Слънцето напреднат до още по-висока степен и то достигне своя максимум на сила, се разпада в Зодиак, ставайки утроба на нова слънчева система. Видимото ни Слънце не е Бащата на другите планети, както предполага материалистичната наука. То също е еманация от Духовното Централно Слънце, което е невидимият източник на всичко съществуващо в нашата Слънчева система. Астрономите знаят, че на всеки 11 години наблюдаваме период на слънчеви петна, т.е. че определени участъци по слънцето са тъмни. В много древни времена ги е нямало, а след хиляди години ще бъдат значително повече. Те показват упадъка, остаряването и разрушаването на Слънцето. Те са външната изява на факта, че Михаиловата космическа сила на интелигентността все повече намалява. И от появата на достатъчно голям брой от тях другите планетарни интелигенции познават, че не искат повече да бъдат управлявани от Слънцето. Планетарните съвети на Архангелите решават Земята да не бъде зависима вече от Слънцето, а направо от Космоса. Еманципацията на планетарната интелигенция от Слънчевата се осъществява някъде в 8-и, 9-и век сл.Хр. под ръководството на Орифиил и довежда до ПЪЛНО разделяне на мировите същества, които дотогава са били единни. Михаил и останалите шест Архангели стигат до КОСМИЧЕСКА ОПОЗИЦИЯ - наистина грандиозно зрелище! Михаил по никой начин не е съгласен с упадъка на човечеството и непрекъснато воюва за неговото спасение. Разколът между Архангелите е последван и от разкол между Ангелите. Едните се обръщат към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетарните интелигенции, а другите остават верни на Михаиловата сфера, за да пренесат и внесат в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като ВЕЧНО. Въпросът е дали сега, когато цялата сила между човеците и Слънцето потъмнява, Михаил ще може да пренесе в бъдещето това Вечно. Ние трябва да му помогнем, защото разколът между Ангелите довежда и до ХАОС в кармическите връзки, изразяващ се на външен план в социален и икономически хаос. След като в началото на 15-ти век Космическата интелигенция става собственост на човечеството, то я превръща в нещо лично, а точно това е целил Ариман, който веднага създава подземна школа, действала от 15-и до 18-и век. Разбира се, ние не трябва да го презираме, защото той е Мирово същество, притежаващо огромна, ослепителна, но ЛИЧНА интелигентност. Ариман полага най-големи усилия да притежава ЗА СЕБЕ СИ попадналата в човешките глави материалистична интелигентност и действа чрез хората, превръщайки ги в свои слуги. Днес Ариман може да е писател, научен работник, лекар, инженер, учител и т.н. Споменатият период съвпада и с управлението на Архангел Гавриил (1510-1879), когато са вложени силни импулси в наследствеността. Никога силите на физическата наследственост не са били така пълни със значение, както в трите столетия до 1879 г., когато човечеството е почувствало как душевните и духовни качества в него са зависими от нея.

В пълна противоположност на това стои епохата на Михаил, наречена СВЕТЛА, която е подготвяна дълго. В неговата свръхсетивна школа от 15-и век той преподава на човешки, свръхчовешки и подчовешки същества новото езотерично Християнство. Тогава оживява отново всичко, което някога е живяло в древните мистерии на Слънцето като мъдрост на Михаил. Бе обърнато обаче внимание, че предстои новата му епоха, много по-различна от другите, защото Космическата Интелигенция е дадена на хората. В древността Михаил спуска отгоре мислите и всеки философ или пророк е знаел, че той действа чрез него. Последната епоха, когато управлява, е преди Голгота и завършва с делата на Александър Велики и философията на Аристотел. Новата епоха, започнала от 1879 г., е съвсем друга. Положението на Михаил е коренно променено! Промяната е свързана с Христос. Когато Спасителят тръгва към Земята, оставя на Слънцето своя Човек-Дух, в сферата на Земята Своя Дух-Живот, а се инкарнира в Исус с Аз-а и Дух-Себе. Като Архангел, Михаил може да действа чрез Дух-Живот на Христос, но не и чрез Човек-Дух. Това му пречи да стане истински "заместник" на Христос в Слънчевата сфера и Пълноправен Негов Представител, т.е. ръководител на ВСИЧКИ слънчеви същества. За целта е трябвало да последва Христос към Земята, започвайки от 8-и век, но едва в края на 19-и век космическото му служение се превръща в земно. Благодарение на спечелената битка с Ариман Михаил се издига до Слънчев Архай, т.е. до същество, носещо в себе си напълно развития “Слънчев Дух-Човек” на Христос и в бъдеще ще предшества делата Му на Земята. Михаил става Слънчевия Лик на Христос и веднага след края на Кали-Юга (1899) основава новите Християнски Мистерии на Земята, имащи решаващо значение не за отделен народ, а за цялото човечество независимо колко хора искат да знаят за това. Христос казва: “Аз Съм с вас до края на Земните времена”. Това означава: “Аз ви открих Себе Си не само в тези дни, когато писаха Евангелистите. Чрез Моя Дневен Дух Михаил Аз ще ви говоря постоянно, когато вие търсите път към Мене.” След 1879 г. Михаил не е вече и покровител на Натановата душа, а е заместен от въздигналия се в ранг Архангел Видар. Натановата душа става носител на Христовия Дух-Себе, Видар на Дух-Живот и Михаил на Човек-Дух. Ето защо тези три същества участват основно в етерната поява на Христос. В близките столетия ще възприемаме нарастващото откровение на Михаил, което все повече и повече ще ни открива Мистерията на Голгота. Във всяка негова епоха едно общо течение минава през света по отношение на социалните интереси на отделните народи. В древността то се изразява чрез походите на Александър Велики, които разнасят навред постиженията на древна Гърция. Днес е различно. Михаил се стреми да издигне похитената от Ариман лична човешка интелигентност до одухотворената истинска интелигентност и да я управлява от Името на Отца! Това е общата Пан-интелигентност, която е управлявала еони и в нея не трябва да прониква илюзията, фантастиката, смътното и мъгляво виждане на света. Човекът трябва да стигне на земен план до схващането на Божественото в БЕЗГРЕШНА форма. Националните импулси, създадени през епохата на Гавриил, сред европейската цивилизация и нейният американски придатък в следващите три столетия трябва да бъдат напълно победени чрез импулсите на Михаил и Христос. Сега текат паралелно влиянията и на Гавриил, и на Михаил. Ако Гавриил действа силно във физическото тяло, в размножението и наследствеността, то силите на Михаил оказват мощно влияние в духовното същество на човека, а оттам в душевното и чак до физическото тяло. От началото на 20-и век Христос е новият Господар на Кармата и Михаил като Негов Лик също оказва силно влияние в кармата на всеки, потърсил пътя към него, докато влиянията на Гавриил в тази насока са доста слаби. Да се насочи човек към Михаил означава да намери пътя към Антропософията. Небесната Антропософия преподава той в онази свръхсетивна школа от 15-и век, а по-късно (в края на 18-и и началото на 19-и век) я представя пред своите ученици като мощни имагинации. Така се подготвят душите, които впоследствие КАРМИЧЕСКИ намират пътя в земен план към нея. Над антропософите е написано със свръхсетивни букви: “Осъзнайте, че вие отново ще дойдете в края на 20-и век, вие за това сте подготвени. Осъзнайте как може да се сформира това, което вие сте подготвили!”

Днес на Земята са истинските антропософи - Платоници, Аристотелианци, от школата в Шартр и действат СЪВМЕСТНО с други духовни течения. Истинският антропософ трябва да вникне в борбата между Ариман и Михаил. Само ако антропософската духовност се съедини с други духовни течения (най-вече с течението на Бодхисатвата), Михаил ще може да си върне изкупената интелигентност. При антропософите говорим за развиване на стара карма, а при другите - за изковаване на нова. Дори здравето и болестта при Михаиловите хора са в значително по-висока степен свързани с кармата, отколкото при хората на Гавриил, Рафаил и другите Архангели.

ДНЕС Е ВРЕМЕТО НА ВЕЛИКИТЕ РЕШЕНИЯ! Който се свърже с Михаил, простира влиянието си далече в онези сили, които ИНАЧЕ се определят САМО чрез расови и народностни връзки. Такъв човек слиза в следващото си прераждане на Земята наднационален като човек, сякаш израснал от ВСИЧКИ раси и народи. Когато Александър Велики разпростира нещо общо, то не е могло да проникне толкова дълбоко, защото Михаил още управлява по това време Космическата Интелигенция. Сега тя е в нас и засяга ЗЕМНОТО естество на човека. Духовното се подготвя за ПРЪВ път в мировата история да стане сила, образуваща раси. В бъдеще всеки, който сега е намерил пътя към Михаил, ще има определена физиономия, определена физическа форма. Днешните материалисти ще гледат днешните Михаелити и сегашната им отчужденост ще бъде още по-силна, защото Михаил действа и във физическите симпатии и антипатии. Но не само това - атеистите ще могат да ВИДЯТ какво е направил Духът с човека и да го ПИПНАТ! Творящият Дух ще бъде докосван! Ако първото Откровение на Михаил е, че “Словото стана плът”, второто ще бъде:”Плътта стана Слово!”. Дали ще бъдем антропософи е велико решение в настоящия живот, което има голям ефект и сред царството на Ангелите. Ангелът на антропософа се издига по-високо в Духовните царства, докато Ангелът на неантропософа потъва надолу. НИЕ РАЗДЕЛЯМЕ АНГЕЛИТЕ НА ДВЕ ЦАРСТВА. Който съзнателно и страхливо стои настрана, е по-здраво заседнал във физическото тяло, докато при истинските антропософи астралното тяло и Аз-ът са по-слабо свързани с физическия и етерен организъм. Оттам идват и много повече трудности в житейски план, отколкото при другите, защото имат да избират между по-голям брой възможности и защото по-лесно израстват от това, в което другите се врастват. Далечината на кръгозора поставя пред очите на душите им много варианти и поради това трудно овладяват вътрешно живота. Всичко става много сложно! И тъй като се изживява интензивно стара карма, е още по-трудно. Ако бягаме от нея, ще ни се върне като болест или нещо друго. Една от задачите на Христос е да подреди личната карма на човека в общата карма на Земята, в общия напредък на човечеството и то по най-добрия начин. Това, което ние изплащаме, да бъде най-добро за човечеството! Какво означава ли? Всеки да открие центъра на своето същество и да намери вътрешната инициатива на душевния си живот. В кармата на антропософа е вложена ИНИЦИАТИВА и много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството доколко той може ВОЛЕВО да осъзнае тази инициатива. Тя е ЖИЛОТО, но човекът се страхува да "жили" и инициативата остава непроявена поради страх от живота, от материализма, от Ариман. Материализмът всъщност не е погрешен, че да го опровергаваме. Той има основания, но САМО в областта на физическото тяло. И ние трябва да го познаваме, за да бъдем “съвременници”. Днес има атеисти с изключителни качества, но тъй като не могат да намерят пътя до духовното, увреждат силно своя душевен живот за следващото прераждане. Нужно е да им помагаме, а не да ги отхвърляме. Истинските Михаелити са обхванати в тяхната душа от една сила, която иска да действа чак във физическото тяло на човека и го превръща в Дух. Тази сила е Христовата Любов. Михаил, като Син на София (Мъдростта) и Лик на Христос, носи тази Любов към хората в най-възвишената й форма - без никакъв егоизъм, продиктуван от личен, национален или расов признак. Само по този път на Любовта човешката душа може да намери Христос, който носи Светлина - Натановата Душа, Живот - Архангел Видар и Любов - Михаил. Не само да се взираме, а да се ИЗПЪЛВАМЕ с Христос - това е Християнството, за което говори Антропософията. Михаил трябва да се превърне в Гения на развитието на нашата цивилизация. Въпреки че след 1840 година, когато започва да се свързва със Земята и импулсите му действат дори в “низшия” свят, по своето вътрешно естество Михаил си остава свързан със Слънцето, докато Христос след Голгота е НАПЪЛНО съединен със Земята. Така действат оттогава двамата в Космоса - Христос като новия Дух на Земята и едновременно Висш Аз на човека, а Михаил като Негов Слънчев Лик и “заместник”. Поглеждайки в най-вътрешното същество на човека, в светая светих на душата (Аз-а), можем в пълна свобода да намерим Христос. Поглеждайки навън към висшата слънчева сфера, можем в цялата мощ на макрокосмическите сили да намерим Михаил като водач на постепенно възкачващото се човечество и като Христов служител. Това взаимодействие между тях се установява след Голгота, но става достъпно за ясното ни будно съзнание едва след настъпването на новата епоха на Михаил и инспирираната от него Духовна наука, встъпила сред човечеството точно на неговия празник в 1900 година, когато Рудолф Щайнер прочита “Тайното откровение на Гьоте”. Търсейки Михаил и Христос, в нас разцъфтява душевно-духовна увереност, благодарение на която можем да вървим по космическия си път, без да изгубим своите ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ, т.е. Аз-а си. И преди раждането, и след смъртта те двамата застават пред душата ни - преди раждането научаваме кармическите задачи за предстоящото въплъщение, а след смъртта разбираме доколко сме ги изпълнили и доколко плодовете от тази работа могат да бъдат втъкани в ПОЛОЖИТЕЛНАТА карма на света и човечеството. Специално за Михаил възможността да въздейства толкова силно върху кармата ни произтича и от особената връзка, която има с Херувимите от Старото Слънце. Знаем от Духовната наука, че те са Зодиакът, те определят знака, под който се раждаме и звездните констелации през целия ни живот. Но това е друга тема. По-важното е да разберем как да осъществим връзка с Михаил и да му помогнем в битката срещу Ариман и Луцифер.

Сегашният Дух на Епохата е особено Същество - мълчаливо, прикрито, рядко даващо указания. Докато другите духове импулсират в нас това, което трябва да направим, и живеят повече в причините, Михаил като воин на Свободата предоставя на човека действията, делата и живее в следствията от тях. Днес е епохата на Свободата и всичко, което вършим, трябва да произтича от свободни морални подбуди, а не да бъдем кукли на конци за Боговете. Само резултатите от такива земни действия интересуват Михаил, който ги взима със себе си и превръща в космически, разпореждайки се с тях. Но той не е само затворен, мълчалив Дух, а се открива на онзи, който носи насреща от Земята УСЪРДНА ДУХОВНА РАБОТА. Когато подходи към него, това задължително е свързано с ОТКАЗ у човека от много неща, с които живее тук и които са продиктувани от наследствени, културни, народностни и други обременености. Само тогава човек чувства как от Михаил към него струи нещо, даващо му ШИРОТА НА ПОГЛЕДА. Нашата Епоха иска силно овладяване на личността, срещу което воюва Ариман. Михаил е обърнат към индивидуалността, към осъзнатия Аз, а не към групата, защото - както гласи онзи афоризъм, единият е човек, повечето са хора, а многото са животни. Ние трябва да се стремим към пробив в астралния свят, за да разберем ТАЙНИТЕ НА БИТИЕТО, а не да бягаме от това. В Космоса не бива да внасяме никакъв личен произвол, а от личната да израснем до Пан-Интелигенцията. Тогава ще срещнем съчувстващия поглед на Михаил, който ни казва, че това е ПРАВИЛНО и оправдано от Космическото Ръководство. Но ако човек облича своето познание само с думи, без те да СТАНАТ негови мисли, Михаил няма да се приближи. Чрез думите трябва да стигнем до истинско вътрешно преживяване на Духа, което е и тайната на съвременното Посвещение. ЗАД НЕГО СТОИ МИХАИЛ! Той минава през света със строга и твърда осанка, но и с Любов, и който го следва, трансформира себичната любов в любов към външното. А това е Заветът на Христос - “Възлюби Бога и възлюби ближния като себе си!”.

“Любовта е първият плод на Духа”, ни казва Беинса Дуно. Действията, произтичащи от чиста любов, са особено родствени с Михаил, към когото е особено благоприятно да се доближим в края на лятото и началото на есента, когато са метеоритните дъждове.

По-горе бе споменато, че Слънцето има тъмни петна. Съществата, които го управляват отвътре, изхвърлят през тези петна навън слънчева субстанция, видима за нас като звездопади. Това е КОСМИЧЕСКОТО ЖЕЛЯЗО, изхвърляно и преди, но тогава е имало значение по-скоро за звездната система. Днес импулсите, носени от него, приемат особено значение за хората и то дава възможност на Михаил да бъде посредник между Космоса и човека. Със звездопадите той сваля мировите мисли на Боговете, към които трябва да се приближат човешките мисли и силата за това идва наесен точно от него. В Антропософията се намират мировите мисли на Боговете, но облечени във формата на човешки мисли като идеи и понятия. Тази форма трябва да бъде първоначално възприета от нашата глава, след което скритите зад нея мирови мисли да намерят път към сърцето ни като нов орган на познанието (”разумното сърце”), където могат да бъдат оживени и одухотворени чувствата ни и пронизани от волята ни. Това е началото на Михаиловата Епоха! Затова Духовната наука се обръща преди всичко към сърцето на човека, а не толкова към главата. Мислите на Боговете стават ХРАНА за душата, те са духовен живот, а не теоретични абстракции. Когато заживеят в човека, Михаил започва да РАБОТИ В ЗЕМНОТО БИТИЕ, прониквайки в земното царство. Сърцето е ЕДИНСТВЕНИЯТ орган, който изцяло живее на Земята. Слизането на Михаил от Космоса на Земята е непосредствено свързано с проникването на човешката интелигенция от главата в сърцето. Така се подготвяме за съвременното Християно-Розенкройцерско посвещение, стоящо под знака на Михаил. Изучаването на Духовната наука е първата степен към одухотворяване на слязлата някога в човешката глава небесна интелигенция на Михаил. Той очаква да възприемем с ВЪТРЕШНА ЕНЕРГИЯ учението за духовния свят, да възприемем мислите за Духа като нещо ФИЗИЧЕСКО в света, да си ИЗРАБОТИМ наш собствен светоглед и не да молим за силата му, а да се свържем с нея. Затова е необходимо да дойдем до активно отношение към Духа. Силата на Михаил се дава единствено на този, който превръща своята изпълнена с Любов Воля в инструмент на божествено-духовните сили. Така вървят днес две течения: от края на 19-и век Михаил слиза от Слънцето към Земята, стремейки се да обхване земната човешка интелигенция, а отдолу нагоре върви оживяването, одухотворяването на човешката интелигенция, с което се създава мост между Боговете и човечеството чрез СЪВМЕСТНИТЕ им усилия. Когато живото мислене превърнем в космическо Чувство, когато космическото Чувство превърнем в наша Воля, в творяща Любов, ставаме “помощници” на Михаил, “ученици” в неговата Школа. Воините на Михаил са наистина “железни”, защото космическото желязо не е само носител на мировите мисли на Боговете, а има и друго предназначение.

През лятото цялото физическо-етерно същество на човека е обхванато от вътрешен сярен огън, от един процес на вътрешно сулфатизиране. Както светулките светят външно по ливадите, така и човекът, гледан с етерно око от друга планета, свети с величествена астрална светлина, което има извънредно голямо значение за еволюцията на Космоса. Но тази великолепна астрална светлина е повод за ариманическите същества да се доближат до човека, защото същността на Ариман е много сродна със сулфатизиращите се в нас вещества. Змиеобразните му форми се провират между светещите хора и се стремят да ги оплетат в своите мрежи, да ги увлекат надолу в едно съноподобно подсъзнателно състояние. Нещо трябва да се направи?! Оръжието на Боговете са точно метеоритните рояци, изградени от космическото желязо, което съдържа една изключително мощна лечебна сила. Рояците пронизват със своите лъчи човешките астрални излъчвания и се отразяват в кръвта. Метеорите падат външно, но лъчезарещото желязо пада вътрешно в нас и се свързва ДУХОВНО-ДУШЕВНО с кръвта ни, носейки силата, която освобождава човека от страха, малодушието и омразата. Желязото в кръвта е вътрешната ни ВРЪЗКА с Вселената. Когато наближава Празникът на Михаил (29.09), в човека се забелязват два мощни процеса: излъчване на сяра към мозъка и целият човек изглежда като един призрак от светеща сяра, но от друга страна в тази синкаво-жълта атмосфера проникват лъчите на метеоритните рояци. Единият процес върви отдолу-нагоре, а другият - в обратна посока. Празникът на Михаил можем да изживеем истински, само ако преди това сме обновили цялото устройство на душата си. Тогава Космосът ще ни нарисува образа на Змея, образуващ своето тяло от синкаво-жълтите течения на сярата, а над него - Михаил, издигащ своя огнен меч, изкован от космическото желязо. Този образ действа в нашата епоха като мощен зов за вътрешно действие и сочи към нещо, в което се разиграва симптоматично цялата съдба, даже може би цялата трагичност на настоящата епоха. Днешната техника е изградена от най-разпространеното вещество - желязото, но води човека надолу. Ние трябва да насочим поглед към метеоритното желязо и с Михаиловата сила да одухотворим силата на материалното желязо. Тогава ще разберем онази мъдрост, записана с астрална светлина:

О, човече,
Ти го изработваш да ти служи (желязото)
И стойността му материална изявяваш (на желязото)
В творбите си безброй.
Но благо ще ти донесе то само,
Когато ти се разкрие
Духовната му висша сила.

В тази мъдрост се съдържа най-важната повеля на епохата - Повелята на Михаил. Резултатите от битката му с Ариман ще определят целия бъдещ ход на човешката еволюция. В много древни времена той е низвергнал враждебните му луциферически същества и ги е свалил в човешката глава, пронизвайки разума на човека с цел неговото развитие. В средата на петото хилядолетие пр.Хр. побеждава Дракона (Ариман), което пак се случва и около 300 години пр.Хр., а за последно през 1879 година. Голгота става само веднъж като всеобхващащо космическо събитие, докато мисията на Михаил се повтаря в ритмическа последователност. Но Драконът от 1879 година е далеч по-страшен от предните поради идеите и понятията на естествознанието, които се употребяват за днешния материалистически светоглед. Ако луциферическите същества са свалени в човешката глава, то ариманическите проникват в останалия организъм след 1879 година. Така Михаелитите стоят между полярно действащите Луцифер и Ариман. Именно поради тази полярност Михаил използва в свръхсетивната си школа от 15-и до 18-и век и последвалия свръхсетивен култ луциферически същества, противопоставяйки ги на аримановите влияния. Но луциферическите влияния могат много лесно да доведат до отклонения в съзнанието при неукрепналите Михаелити. Нужен е много здрав баланс, постижим само с Христос. В 1879 година Михаил наистина побеждава Ариман в обективното, във ВЪНШНО-ДУХОВНОТО. Това, което Драконът иска да достигне чрез човешкото развитие, няма да бъде достигнато. Но друга голяма задача застава сега пред човешката душа - човекът да реши свободно да СЪУЧАСТВА в победата на Михаил над Дракона! Ние трябва да имаме съзнание за тази изключителна битка в най-близкия до нас духовен свят. Материализмът подхранва и създава такъв Дракон, че не се знае докога Михаил ще го държи под краката си. А като се знае, че в края на всяко хилядолетие Луцифер и Ариман предприемат обща атака срещу човечеството, положението става още по-сложно. Как действат двамата?

По отношение на мислите ние сме будни, в чувствата сънуваме, а във волята спим. Следователно имаме три слоя съзнание. Първият е на мисловния живот през деня, вторият - на имагинативното съзнание, свързано с чувствата, и третият - на инспиративното съзнание, свързано с волята. Истините, идващи от външното наблюдение, са във връзка с първото съзнание, докато по-дълбоките (напр. математическите) идват от третия слой. Сънищно-безпорядъчен е само средният слой.

I. Живот на представите (мисли) - Луцифер

II. Имагинации - съзнание

III. Инспирации - Ариман

Мислите при човека имат отражателен характер и са свързани с миналото. Човешката глава има умиращ характер. След свалянето им от Михаил в нея луциферическите същества веднага започнаха постоянна борба против умирането на своята “къща”, стремейки се да я направят толкова жива, колкото е жив останалият организъм. Луцифер постоянно изпраща нагоре в главата жизнени сили, които да я оживят, да дадат съдържание на нашата интелигентност - която иначе обхваща само мисли и образи - едно СУБСТАНЦИАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ, т.е. да проникне мислите и представите с обективна земна действителност. Така ние ще напуснем другата действителност и ще се пренесем в една мисловна действителност, която би била една РЕАЛНОСТ, а не само мисли. НАШИТЕ ФАНТАЗИИ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНАТ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ! Точно натам вървят много от духовно търсещите на Изток. Изсмукването на жизнените сили от организма и пресоването им в умиращите сили на човешката глава обаче води до вътрешните причини на БОЛЕСТИТЕ. Михаил се противопоставя на това, като задържа човека свързан със земното развитие, за да продължи правилно пътя си през бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан.

Точно обратно е влиянието на ариманическите същества, които действат във волята на човека, където той спи. Волята е свързана с бъдещето. Него иска Ариман да не допусне, стремейки се да смъкне силите на смъртта от човешката глава в пълния с живот останал организъм. Във волята се крие нещо от ЖЕЛАНИЕТО. В него Сатаната се стреми да внесе ЛИЧНИЯ елемент на човека. Вместо с божествени идеали да прониже желанието (а чрез него и волята) с нещо лично. Така прекъсваме връзката с духовния свят.

Ето как стоим между Луцифер и Ариман, които ни предават във физическата област болести и смърт. В душевната област пък се поддаваме на измамата да считаме за действителност това, което принадлежи само на света на мислите и представите, а по отношение на духовния елемент в човека прониква ЕГОИЗМЪТ. Само ако в средния слой на съзнанието, свързан с чувствата, заеме място Христовият импулс, през него е изключено да преминават споменатите влияния. Мъдростта и логиката проникнаха там чрез Христос, без когото централното ритмическо същество на човека би било пусто и празно - без възможност за установяване на развитие. ЕДИНСТВЕНО в чувствата ние живеем тук и сега. Сърцето е този физически орган, който служи за проявление на чувствата и затова е единственият орган, свързан ИЗЦЯЛО със земния живот. Сърцето изобщо не е тази помпа, за която говори днешната медицина. Духът предизвиква пулсацията и движи кръвта по кръвоносните съдове, а движението на сърцето не е причина, а СЛЕДСТВИЕ от пулсацията на кръвта. Ако беше помпа, то колко стотици атмосфери налягане трябват, за да се придвижи кръвта при съществуващото съпротивление в капилярите? Или ако е помпа, кой и как я задвижва? Или каква е функцията на физическото сърце, щом човек може да живее и без него? На медицината са известни такива случаи! Ясно е, че е нужна основна промяна в начина на мислене. Точно това иска Михаил от нас! Трябва да се проникнем от съзнанието, че човекът е НЕВИДИМ и по същността си никак не се различава от свръхсетивните същества. С физическите очи ние виждаме само минералните частици, изпълващи човешката форма. Материалните частици са един ЖЕСТ, че тук се намира човек. Силата за такова съзнание идва от Михаил след 70-те години на 19-и век, но ще я получим и ще разберем чрез нея Христовия импулс, само ако коренно променим устройството на душата си, изпълнявайки две неща:

1) да осъзнаем огледалния характер на мисленето и че в него НЯМА субстанция;

2) да внесем в нашите желания и воля само идващото от свръхсетивната действителност.

Така ще намерим в духовния свят Христовия импулс (“Моето Царство не е от този свят”) и ще стигнем до най-дълбоките импулси на социалния въпрос. Абстрактният съюз между народите не ще реши международния проблем. ДУХОВЕТЕ ЩЕ ОБЕДИНЯТ ХОРАТА! Лекарствата, взети от аптеката на старото историческо развитие, не вършат работа. Историята днес е една условна басня. Абстрактното изброяване на събития и търсенето на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не отчитат преобразуванията на човешкия душевен живот. Ако в 4-ти век пр.Хр. за Бога се е говорело като Всемъдър, то с изчезването на ясновидството (от 4-ти век сл.Хр. и насам) Бог постепенно става Всесилен. Хората не могат да си обяснят вече духовните причини, които движат видимите събития, и се плашат от силата на Бога. Затова помагат и определени свръхсетивни същества, които се проявяват от средата на 15-то столетие и на бъдещия Юпитер ще бъдат нещо като днешното човечество. Те имат подчовешки характер, но понеже са владени от по-висши ариманически духове имат в себе си нещо, което далеч надвишава тяхната природа. Сродни са с днешното ни съзнание обаче, когато е потъмняло. Размътеното съзнание става ВРАТА за проникването им в душевното и телесно същество на човека, който се превръща във волеви изпълнител на пъклени планове. Рудолф Щайнер казва, че Първата световна война реално е предизвикана от 30-40 човека с потъмняло съзнание, но на важни властови постове. Днешните ни съдбини пак се определят в голяма степен от такива ръководители, които не знаят какво вършат. Когато човек е материалист, то главата му е слаба, той е пасивен по отношение на своето съзнание и става лесна плячка на Ариман, който прониква мисленето му с атеизъм. Беинса Дуно определя атеиста като “безумен”, а Щайнер казва, че е болен, органически повреден. Да чувстваш Божественото е първата крачка към Духа, обаче недостатъчна. Ако в този живот не намериш пътя към Христос, това е истинско нещастие за Душата. Тогава и вратата към Духа е затворена, което прави Душата слаба и води до идиотизъм. Душевните недостатъци слагат мощен отпечатък върху живота ни, защото в нея след Голгота се “крие” Христос. Той може да бъде намерен САМО чрез съвременното Християно-Розенкройцерско Посвещение. Връщането назад в минали степени от еволюцията е чист атавизъм и се превръща в препятствие за Михаил. Ако преди 4 хиляди години човек дишаше ДУША, сега диша ВЪЗДУХ. В началото на Стария Завет пише: ”И Бог вдъхна на човека диханието като жива Душа”. В древността хората дишаха одушевения въздух и просто не можеха да бъдат атеисти. Днес въздухът е друг. Елементарните духовни същества пак са в него и ние ги вдишваме по системата Йога, обаче онова, което е било постижимо в древността при нормалното дишане, не може да бъде възвърнато по ИЗКУСТВЕН начин. Че то може да бъде върнато, това е голямата илюзия на източните хора. След като въздухът се изпразва от Душа, в него се настаняват много ариманически същества, които лесно проникват в човека, ако практикува дишането йога. Постепенно загубихме връзката с Духовния свят и станахме атеисти. Ако днес в епохата на Михаил се научим да приемаме в заобикалящата ни природа не само сетивното, а и душевното, ще имаме ХРИСТОВО ОТНОШЕНИЕ към нея и това ще бъде като един ДУХОВЕН процес на дишане. Ние трябва да вървим през света със съзнанието, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно-душевно, но и че ние също разливаме нещо душевно в света. Ако гледаме пламъка на свещта и след това затворим очи, образът, който замира в нас, е ОБЕКТИВЕН, а не субективен. С образа сме отпечатали в мировия етер един обективен процес. Както преди 4 хиляди години хората имат съзнанието, че дишането е обективен процес, сега трябва да развием съзнанието, че описаният душевен процес със свещта е такъв също. Ако приемем светлината за общ представител на сетивното възприятие, трябва да се издигнем до съзнанието, че тя е ОДУШЕВЕНА, какъвто е бил въздухът в древността. От Слънцето не се излъчват онези трептения, за които говори днешната физика, а ДУШАТА ПРОНИКВА ПРЕЗ МИРОВОТО ПРОСТРАНСТВО ВЪРХУ ТРЕПТЕНИЯТА НА СВЕТЛИНАТА, както в древността е било чрез въздуха. Това е ОБЕКТИВНАТА разлика в процеса на земното развитие.

Тайната на Голгота

Фактът, че Христос се съедини със Земята, предизвика тази промяна. Ако на древната Луна вдишвахме огън (топлина), а днес дишаме въздух, то на Юпитер ще дишаме светлина и ще живеем в нея. Чрез Слънчевата светлина към Земята се отправя една духовна сила и тя е Любовта на Михаил и Христос. С мисълта си ние трудно забелязваме влиянието на Христовия импулс. По начало човек мисли не с физическия мозък, а с Разсъдъчната Душа, която обхваща и прониква цялото тяло. Мисленето се проявява в етерното тяло като химически процес, който от своя страна се изразява на физически план в отделянето на соли в мозъка и кръвта. Тези соли носят информацията и чрез кръвта записват всичко в паметта, т.е. в етерното тяло, а не във физическия мозък, който само опосредства мисленето, за да се прояви то във физическия свят. На медицината е известно, че клетките на човека - включително и мозъчните - се сменят на всеки 7-8 години, но паметта не изчезва, защото е записана в ЕТЕРНОТО ТЯЛО. Ние записваме в етера това, което сме преживели, и оттам си спомняме, извличайки етерния отпечатък. Спомнянето спасява човешкото същество от разрушението, защото е едно ОБЯСНЕНИЕ С ВСЕМИРА. Спомняйки си, ние не сме сами. Там намираме и Христос, който след Голгота се свърза с нашата ритмическа система. Потапяйки се в чувствата, където са Христовият импулс и елементарните същества, ще можем да слезем и във волята. Така ще намерим Спасителя ДЕЙСТВИТЕЛНО, а не мистично-абстрактно.

Ако Сатурн е свързан с Волята, Старото Слънце с Чувствата, а Луната с Мисълта, то равновесието между тях може да се постигне с четвъртия елемент - Любовта, с който е свързано земното развитие. Любовта е невъзможна без Свободата. Само Аз-ът (“Синът човешки”) ни прави свободни да творим Любов. “Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8: 36). Така Троицата ще стане четворка.

Аз-ът влиза във физическото тяло при всяко вдишване и излиза при издишване. Така придобива опитности, опознава тяхното значение и израства Човек-Дух, търсещ не щастие, а жертвеното сътворчество на Бога. Тогава думите Христови: ”Аз рекох, Богове сте вие!” (Йоан 10: 34), стават практическа действителност. След свързването си със Земята, Той присъства във всяка човешка душа, но проявен в различна степен. Ние правим от Него нещо лично, но от друга страна, ако имаме ПРАВИЛНО отношение към Спасителя, то е едно и също за всеки човек и му ГАРАНТИРА правилен път напред в духовното развитие. С Христос в Аз-а ни можем да победим и най-големия си враг - страха в хилядите му форми. Беинса Дуно предупреждава: ”Ако по пътя се стряскате от всяко куче, накъде сте тръгнали?!”. ”Кучето“ са видимите и невидими опасности, на които ще се противопоставим с овладяната най-вътрешна сила на Аз-а, постижима, ако СЪЗНАТЕЛНО регулираме своята кръв. Какво се случва днес при чувството на страх? Кръвта веднага се нагнетява в сърцето (побледняваме), в центъра на човека, за да създаде там здраво, издръжливо средоточие срещу външния свят. Но това се предизвиква от несъзнателната сила на Аз-а, действаща върху кръвта. Тази сила трябва постепенно да става все по-овладяна и могъща, така че на Юпитер да можем съзнателно и БЕЗ СТРАХ да насочваме кръвта (етерната) в своя център и да получим силите, нужни ни за справяне с предизвикателствата. А те ще бъдат изключителни.

Днешните машини са ДЕМОНИ, които на Юпитер ще беснеят с неудържима ярост срещу човека. Те ще придобият живот и с ужасяваща враждебност ще се обърнат срещу нас, защото ги създаваме, изхождайки само от личния или обществения егоизъм, без да отчитаме красивото и благородното, Божественото. Тези сили заплашват направо да разкъсат и пръснат Земята. Но да не отиваме чак на Юпитер!

След Михаил следва мрачната Сатурнова епоха на Орифиил, когато между хората ще се разразят неудържими яростни войни, ужасни болести ще нападнат човечеството. Печатът на греха ще бъде повсеместен! Мъдрото невидимо ръководство днес подготвя неголяма група, верни на Михаил хора, която да пренесе светлината на Духовното познание в тази мрачна епоха. Това са МИХАЕЛИТИТЕ, приели в себе си Основополагащия Камък на Новите Християнски Мистерии, положен от Рудолф Щайнер на 20.09.1913 г., на Дорнахския хълм, сред беснеещите стихии. Чрез тях действа Михаил и излъчва духовност под формата на мисли и идеи, носещи просветление. Във физическия свят средствата за изливане на духовност са многообразни и оформят два потока: одухотворените средства на Михаил, работещи пряко, по човешки интимен начин - от душа към душа, от сърце към сърце, и интелигентните и бездушни средства на Ариман - машини, телефони, компютри, телевизия, книги и т.н. Те също са духовна сила, но такава, която Ариман е изправил срещу Михаил. На онези, които в духовните светове са се обучавали в Школата, Михаил непрекъснато е правел следното предупреждение: “Когато слезете на Земята, за да може да има въздействие това, което тук сме приготвили, съберете хора около себе си, известете им съществените неща устно и не считайте “литературните въздействия”, произведени в света чрез отпечатаната книга за най-важни - работете интимно, пряко, човек с човек!” Книгите са просто помощници. Само с лично човешкото можем да противодействаме на Ариман, който има допирна точка с едно качество в човека - интелекта. Ако го допуснем в себе си, този Велик Дух ни довежда до гибелен материализъм и изсушава телесно-душевните ни инструменти, прекъсвайки връзката между човешкия Дух и Единния, породил го Дух-Творец. Тази връзка е оживяващата човека Любов - целта на Земния еон. От Любовта ще се създаде и онова тайнствено Същество, което наричаме 25-ия “Старец”. Беинса Дуно казва: “Аз познавам само 24 “Старци” и те са на Небето. Сега се приготвя 25-ия”. Кой е той?

Развитието се подчинява на числото 7. В нашия Космос ние ще преминем през 7 състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан. На всяко от тях отговарят по седем състояния на живота или царства (рундове, кръгообороти). Ние живеем в 4-то, наречено минерално царство. На свой ред всяко състояние на живота минава през 7 състояния на формата, или т.нар. “глобуси”.

От минералното царство сме приключили с първите три състояния на формата, а именно почти безформеното духовно състояние Арупа (Висш Девакан), състоянието Рупа (нисш Девакан) и астралното състояние. Сега се намираме в 4-то, наречено “физическо състояние на формата”, а след него ще преминем през още три по-висши духовни състояния. Трябва да правим разлика между “минерално” (царство) и “физическо” (състояние на формата), които не са едно и също нещо. Понеже на пръв поглед физическото съвпада с минералното, двете състояния лесно могат да бъдат смесени. Минералното царство минава през всички състояния на формата и като такова може да съществува дори във Висшия Девакан.

По-късно, постепенно сгъстявайки се, “слиза” чак до физическо състояние на формата. Самите “глобуси” не са съседни небесни тела, а едно и също кълбо се сгъстява, след което преминава в астрална и по-висша форма. Всяка степен на формата включва в себе си 7 големи епохи, а всяка епоха се дели на 7 култури. Досега сме изминали 3 състояния на формата и сме в 4-то (минералното), преминали сме 4 епохи и сме в 5-та (Следатланска), а от културите сме преживели 4 и се намираме в 5-та (Германска). Следователно, числото на развитието ни е 3.4.4. Остават още 2 култури (Славянска и Американска) от 5-та епоха, за да преминем към 6-та епоха на “печатите”, наречена така от Йоан в Апокалипсиса и която засега се намира в астралния свят. А със 7-та епоха на “тръбите”, която можем днес да видим в “хармонията на сферите”, ще приключи ФИЗИЧЕСКОТО земно развитие. Като имаме предвид, че една културна епоха е с продължителност 2160 години, то този край ще бъде след 36 130 години, когато трябва да сме толкова напреднали в еволюцията, че да можем със силата на Любовта да астрализираме не само физическото си тяло, но и Земята с всички населяващи я създания! Така ще преминем в 5-то състояние на формата, наречено “пластическо”, а след като някога в бъдното преодолеем и останалите две, то минералното царство ще е изградено и заедно с това СЪЗДАДЕН 25-ият “Старец”. Всеки “Старец” е нещо като еманация от цялото развитие в течение на един миров кръгооборот (царство), в който една категория същества преминава “човешката” си степен на развитие. През първите три кръгооборота на Земния еон е имало повторение съответно на Старите Сатурн, Слънце и Луна. Тогава “човеци”, т.е. азови създания, стават три категории изостанали от Старата Луна Ангели. Ние хората се явяваме на “арената” едва в четвъртия кръгооборот (минералното царство), наречен в Апокалипсиса “стъкленото море”. Ако се върнем в развитието до началото на Стария Сатурн, ще видим, че до нас стоят 24 категории същества, станали “човеци”. Техни ПРЕДСТАВИТЕЛИ са именно 24-те “Старци”, които управляват мировите кръгообороти - истинските Царе на Времето и ръководители на съдбините, Алфата и Омегата на развитието. Днес създаваме 25-ия “Старец”, който обаче се различава КАЧЕСТВЕНО от всички останали досега, защото е свързан с Мистерията на Голгота. Христос навлиза в нашия Космос в средата на Старото Слънце, когато се е създавал 11-ият “Старец”, но е трябвало да изчака (забавяйки своята еволюция) чак до средата на Земния еон и да извърши грандиозната си Жертва. През това време по-висшите Богове стават “Отци” на по-нисши същества, преминаващи “човешката” си степен, като ги даряват с Аз-ова субстанция. Например Духовете на Мъдростта излъчват от себе си “оживяваща благодат“, която става за Архангелите техен Аз. Аз-ът на Михаил се свърза по изключителен начин с Христос, довел го до днешното му положение в Космоса. Тогава се създават човешките етерни тела, от които 12 са били отделени за бъдещите Бодхисатви на света. Христос е Вселенският носител на Мъдростта и Любовта. Затова на Старото Слънце преминава през най-издигнатия Дух на Мъдростта, а много по-късно в Земния еон (чрез шестте Слънчеви Елохими) се свързва с етерното тяло на Исус. Елохимите, освен Духове на Формата, са и Духове на Любовта. Те стават наши “Отци”, дарявайки ни собствената си субстанция. Но има голяма разлика между азова субстанция, получена от друг Дух, и тази, която Христос донася. Спасителят е единственото Същество в нашия Космос, което има развит четвъртия Макрокосмически Принцип на Аз-а. С Него идва ИСТИНСКИЯТ Аз за ВСИЧКИ същества, участващи в еволюцията. Този Аз е Духът на Отец и прониква по индивидуален начин във всяко същество, станало “човек”. Само Отец може да каже за себе си “Аз съм Аз”, т.е. Същество, даряващо Аз-ове като безсмъртни Божии Искри. Единствено Синът може да бъде посредник между Отца и човека в предаването на този най-висш Принцип. Чрез Христос Принципът на Аз-а слиза ЧАК до физическия свят и присъства в историческата личност на Христос-Исус, а после свързва със Земята. ”Аз съм” е Христовият Принцип в човека. Спасителят се превръща в център на земното развитие, което се дели на две половини - Марсова и Меркуриева. Старото Слънце е било Космос на Силата и се е представлявало от Марс и желязото. Старата Луна като Космос на Мъдростта е била представена от Меркурий. Между тях застава Любовта, дошла с Христос, която ще ги хармонизира. Най-висшата й проява е на Голгота, когато Спасителят извиква: ”Отче, в твоите ръце предавам Духа Си”, т.е. Макрокосмическия Си Аз. Жертвата на Голгота е централно събитие не само за Земята, а за целия Космос - от Сатурн до Вулкан. Благодарение на нея Първата Йерархия Богове (Престоли, Херувими и Серафими) се повдига още по-близо до Светата Троица и става възможна по-нататъшната еволюция. Любовта се превръща в цел и смисъл на нашия Космос. И тъй като сме част от галактиката "Млечен път", а нищо не се повтаря, то земният човек се превръща в същество с изключителна мисия, към което гледа ЦЯЛОТО НЕБЕ! За пръв път в мировото развитие едни същества, минаващи човешката си степен, могат и ще станат съзнателни СВОБОДНИ сътворци на Бога. Тази възможност дължим на Христос, който ни даде Аз-а в ПЪЛНИЯ му обхват. “Синът Човешки”, “Ключовете Давидови” са наши. След Голгота думите на апостол Павел: ”Не Аз, а Христос в мен” стават залог за най-висшата цел на човека - Любовта. Така се превръщаме в Идеала на Боговете, чийто праобраз Те намират на Голгота. Но Аз-ът е двуостър меч с мощна сила, за чието овладяване е нужна огромна подготовка. От потъващия континент Атлантида са изведени само тези, които са можели в бъдеще да развият мисълта. Голяма част остават в Европа и основното европейско население произлиза от тях. Под ръководството на Ману най-напредналите продължават на Изток към централна Азия, за да дадат по-късно източниците на ВСИЧКИ СЛЕДВАЩИ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Те са АРИИТЕ, за които се говори в древните индийски книги. Ариите съчетават атавистично ясновидство с мислителна способност и основават древните Мистерии на Духа и Светлината. Тогава културата извира от духовния живот, поради което Жреците в Мистериите са едновременно и стопански управители на съответната област, строейки къщи и канали, сеейки пшеница и т.н. И как са се наричали тези Жреци, тези Арии? Отговор ни дава Учителя Беинса Дуно:

“Българин в КОСМИЧЕСКИЯ смисъл на думата е Човек на Духа, Син на Светлината”.

“Името “българин” не е произволно дадено, то съдържа велика Божествена идея. Който е готов да приеме тая идея, той носи вече това име. Българите имат задачата да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любовта”.

“Най-добрите хора са българите. България произлиза от “благ”, а благите хора са българите”.

“В българите има три хубави черти. Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали “благати” хора или БЛАГАРИ. Те са правили ДОБРИНИ. От тях българинът е приел наклонност към мистичното и духовното. После са дошли славяните и са заселили Балканския полуостров. От тях българите са приели Духа на жертвата и самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент”.

От казаното е ясно, че всички жреци в Мистериите на Духа и Мистериите на Светлината са носили духовната титла “българин”, съставена от “благ” и “ария”. Ето как излъчената още на Старото Слънце “благодат” след едно огромно развитие достига до Земния еон и се свързва с мисълта, за да твори Добро. В Старите мистерии възможност да правят Добро имат само Посветените, които намират Христос (Аз-а) на Слънцето. При Посвещението от човека излизат не само Аз-ът и астралното тяло, но и ЕТЕРНОТО, свързано с “благодатта”. След Голгота положението коренно се променя. Вече не е необходимо да изпадаме в тридневен “сън”, а двигател на посвещението трябва да стане будното ни Аз-ово съзнание, единствено способно да твори в свобода Добро от чиста Любов. Едва СЕГА - 2000 години след раждането на Христовия Импулс в земен план, можем да направим синтез между мислене и воля чрез Любовта и да намерим Христос на етерен план. Спасителят нахлува в нашата еволюция на Старото Слънце, когато сме получили етерното си тяло. Едва днес можем да Го намерим, но напълно съзнателно, точно в етерното тяло. Само така ще започнем да създаваме онова Добро, което ще се лее от бъдещия Буда Майтрея. За да е възможно, Михаил побеждава Дракона в 1879 година и по-късно инспирира чрез Рудолф Щайнер Духовната наука, а българите получават свободата си в 1878 година и Бодхисатвата се инкарнира след това сред тях. Оттук ще излезе Любовта, но колко са “българите”? Само който е станал Човек на Духа и Син на Светлината, може да участва съзнателно в това колосално дело! Без значение къде е роден!

И все пак, винаги има един народ, който в дадена епоха е зародишът на нещо ново. Българският народ е подготвян толкова дълго от Божественото Ръководство точно за ДНЕШНИТЕ времена. Никой не може да заличи България! Затова богомилският жрец Петър Осоговец казва, че сме под върховната закрила на "Млечния път". Оттук ще тръгне бъдещата Славянска култура, която ще стане зародиш на Шестата епоха на “печатите”, за да вървим през епохата на “тръбите” към края на земното физическо развитие, а след като преминем и останалите три състояния на формата, ще приключим с четвъртото минерално царство на Земния еон и ще създадем 25-ия “СТАРЕЦ’. Днес човеците изграждат Съзнателната си Душа. 25-ия “Старец” - СЪЩО! Само ако се превърнем в “българи”, т.е. се новородим, ще станем годни да създадем истинското Добро, наречено “благодат”, а с това и 25-ия “Старец”, чието име е “БЛАГАРИ”!!! Да, Името на 25-ия “Старец” е “БЛАГАРИ”! Цялата еволюция напред ще бъде една непрекъсната борба за трансформиране на злото в “благодат” със Силата на Аз-а, изявена като Любов. Днес е Епохата на Михаил. Той търси своите воини, своите “българи”. Само истински Арии (Аз-ове) могат да създават “благодат”. Имаме честта да живеем в изключително време, когато бъдещето на България, на Земята и на Космоса зависи от нашето решение. Духовният живот от древността днес е изгубил всякаква ударна сила и е само сбор от мисли и понятия. Кралските, царските и др. “благороднически” титли, мантии и корони са последен атавистичен остатък от Мистериите на древността, когато жреците са ги носели по заслуги. Днес трябва от само мисления Дух да намерим пътя към творящия Дух, който действа в свобода. Защото нито воденият от Църквата духовен живот, нито запазеният и защитен от държавата, задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката, духовен живот не могат да бъдат плодотворни за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот. Външното господство е лесно постижимо, защото не е лична заслуга, а природна необходимост. Обаче, който днес добие външно господство, приема в себе си силите на разрушението, силите на болестта и живее в тях. Защото онова, което човечеството ще занесе в бъдещето, ще произлезе от новия зародиш на Духа. Този зародиш трябва да бъде отгледан и който има външното господство, отговаря за това. Англо-американизмът има световно господство, но без обръщане към Духа, ще носи само нещастия. Америка трябва да помага, а не да води войни. Вижте само как ударите на “трите шестици” буквално я съсипват! Луцифер с ЕГОИЗМА, Ариман с ЛЪЖАТА, а Азурите направо рушат и убиват всякаква КУЛТУРА на физически план. Без Духа моралният потоп и социалният хаос ще стават все по-големи, “двурогият звяр от бездната” ще се надига все по-мощно. Как ще му противостоим? Единствено със Силата на Михаил, който ще го победи. Това е записано в Апокалипсиса на Йоан. С тази Сила ще създаваме занапред и 25-ия “Старец”, наречен “БЛАГАРИ”!

Варна,
27.02.2003 г.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Дуно, Беинса. Българската Душа. София, 2000.

Старият и Новият Завет. София, 1995.

Щайнер, Рудолф. Мисията на Архангел Михаил. Двадесет сказки, държани в Дорнах през 1919 г. Превод от немски: Димо Даскалов.

Щайнер, Рудолф. Сказка за Михаил. Държана в Дорнах на 5.10.1923 г.

Щайнер, Рудолф. Ръководство за езотерично обучение. Спомагателни упражнения.

Щайнер, Рудолф. Апокалипсисът на Йоан. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Ст. Загора, 1999.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2003, № 8 (45)