ЛУЦИФЕР И СВЕЩЕНИЯТ ГРААЛ

Димитър Мангуров

web

В 1922 г. Беинса Дуно казва: “Сега аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде”. И още в този дух: “Аз ви проповядвам като на свои братя и сестри в Името на Христа”. Това е нужно, защото “човек остава такъв, какъвто е роден, никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към ИЗТОЧНИКА, от който е излязъл. Само така може да възприеме нещо ново, да стане нов човек. Но обратният път към Отца минава ЕДИНСТВЕНО през Христос, Който е Главата на Духовете от Великото Всемирно Бяло Братство. За правилен и безопасен контакт с тях има предварително условие и Учителя го посочва: “Щом УМЪТ и СЪРЦЕТО на човека са в пълна изправност, той има вече първото условие да влезе във връзка с напредналите същества и да се ползва от техните мисли и чувства”. Иначе попадаме в зоната на мрака, който е с толкова много лица!

Духовният живот си има своите закони и те не могат да се нарушават безнаказано. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истинността на едно мероприятие. Някои днешни религиозни водачи разполагат с много последователи, но тяхното дело всъщност е пъклено. От друга страна не всички зрънца на хайвера се превръщат в малки рибки, обаче духовните същества никак не се тревожат от това. Ботевата чета бе разбита, но плодовете дойдоха по-късно. За узряването на доброто трябва време. Сегашната ни духовна работа дава само кълновете на бъдещото Братство. Ако сме годни да предлагаме на съвременниците си Хляба на духовния живот, ще се появят и душите, които копнеят за него. Но намирането на Хляба е свързано с предварително откриване на централната точка пред нашия поглед - Кръста. Когато разбираме Антропософията и Бодхисатвата в смисъла на НАСТОЯЩЕТО, тогава сме намерили Кръста и Вярата в най-висшия й смисъл.

Съществуват три разновидности на човешкия стремеж към праосновите на Битието - окултизма, теософията и философията. Окултното познание се осъществява от човека, докато е свободен от физическото тяло. Така се отхвърля личното и се достига до онези сфери, в които различие няма, а намираме едно общочовешко богатство, което може да бъде постигнато навсякъде по Земята.

Теософията има задачата да облече окултните истини в човешки думи и мисли. Отделните религии са произлезли точно от теософските модификации на окултизма.

Философията пък претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но все пак са свързани с мозъчния апарат и затова са дело на ограничен кръг от хора. Философските мисли са само сянкови образи и отражения на истинската духовна Светлина и затова с философията можем да намерим основите на света, НО НЕ И ХРИСТОС! Хегел не стигна до Спасителя. За това часовете на философията са преброени.

Бъдещето е на окултизма, НО ПРЕДИ ТОВА хората трябва да намерят Кръста чрез Антропософията и Бодхисатвата, иначе изкривяванията - видни и днес - са ужасяващи!

Разпятието ни дава правилното разбиране, смелост и вяра в живота. Вярата е истинският плод на Христовия Принцип в нашата разпъната на кръст душа. Тогава несполуките не ни отчайват, защото и Спасителят бе разпнат, но възкръсна.

Но само постоянство, смелост и вяра не са достатъчни. Трябва още нещо, което ще СТАВА ВСЕ ПО-НЕОБХОДИМО в бъдеще. А то е, когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността за отпор срещу всичко, което може да ни заблуди или отклони от нейната правота. Тази възможност идва от ЗВЕЗДАТА, която някога беше притежание на Луцифер - носителят на Светлината - и бе изгубена от него, за да премине при Христовия Принцип. Така намираме другата СИЛОВА ТОЧКА, годна да ни озари - ако й се отдадем - за правотата на нашето духовно съдържание.

Една легенда разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от короната му се откъснал един скъпоценен камък, от който била изработена Чашата за Тайната вечеря на Христос с учениците Му. В нея бе събрана изтеклата кръв на Спасителя и занесена от Ангели в Западния свят, за да я приемат тези, които искаха да разберат ИСТИНСКИ Христовия Принцип. Скъпоценният камък се превърна в Свещения Граал!

Но как се стигна до него? Тук на помощ идва Духовната наука. Антропософията ни казва, че с първото си свръхсетивно съзнание обхващаме Астралния свят и Старата Луна; с второто - Низшия Девакан и Старото Слънце, а с третото - Висшия Девакан и Стария Сатурн. Човекът е сформиран от световете, включени в диапазона на тези три съзнания, но е подчинен и на много по-висши светове. По-нагоре са Будхи, Нирвана и т.н. до БЕЗКРАЙНОСТ!

Преди Стария Сатурн, отвъд времето, всички Богове са положителни. Едва след Сътворението започва постепенното им разделяне на горни и долни, като в началото диференциацията е минимална, но постепенно се увеличава до максимални размери.

На Старото Слънце встъпи в действие принципът на полярността и светлината се отдели от тъмнината. Тук Слънцето се явява пред погледа на ясновидеца като една от седемте планети, така че Духът на Слънцето и Духът на Венера, т.е. Христос и Луцифер са БРАТЯ според Космическия ред. Но между тях има съществена разлика! Луцифер сияе в извънредно силна духовна светлина и величие, изпълнен с блясък и безкрайно горд със своя собствен образ. Това е подвеждащата му същност, защото неговата светлина е неизявена и свети не външно, а има могъща ВЪТРЕШНА сила. Известно е, че до определена степен нещата не представляват опасност и изкушение за човека. Те стават такива едва щом израснат до гигантски размери и се обвият с величие и гордост.

На Старото Слънце Луцифер е вгледан в себе си с единствения порив да озари и познае докрай всичко чрез собствената си светлина. До него е Христос, но в образа на пълна всеотдайност и самопожертвувателност спрямо необятния Космос, който изобщо не е като днешния. Спасителят е отдаден на Мировото Слово, на Мировите мелодии от Зодиака и те се сливат в душата Му. Тя се явява като жив и обединяващ център на вложените в неизговореното слово велики мирови тайни и в нея Словото се превърна в Светлина, а планетата, чийто Повелител бе Христос, се разви до могъщ център на цялата планетарна система. Обратно, Луцифер отблъсна дванадесетте зодиакални същества и Словото, вследствие на което започна да запада и изгуби своето Царство - Царството на Венера. По-късно и Венера като планета западаше все по-надолу. Така пътищата им се РАЗДЕЛИХА. Но не само това!

Луцифер привлече като начало на своя страна част от Престолите и Господствата и ги луциферизира. Луциферизираните Господства задържаха по особен начин светлинния етер и просветнаха в по-различна степен от нормално еволюиращите Господства. Затова Луцифер означава “носител на светлина”. Днешната физическа светлина е наследство от тях. Тогава и част от Архангелите, преминаващи човешката си степен, попадат под влиянието на Луцифер и пропадайки, създават периферни царства на задържането и застоя, което привлича от външния Космос едно друго Божество на инволюцията - Ариман. Той се съюзил с Луцифер, защото притежавал силата от духовния хаос и помрачение, които Луцифер предизвиквал, да произвежда плътни субстанции и вещества, също както и втвърдени мисъл-форми. Така пропадането продължило. Боговете се разделили на две братства, Черно и Бяло, с предводители Луцифер и Христос. Едните тръгнали наляво и надолу, а другите надясно и нагоре. “Защо и за какво се разделят, е дълбока тайна”, казва Учителя. Те са само представители на “Първия и Втория Принцип”, както ги нарича Беинса Дуно. Това са тъмнината и светлината, отрицателните и положителните сили на Битието. Физическият свят е създаден от първите, които имат центробежно движение и сгъстяват етерната субстанция, а Духовният свят е създаден от вторите, имащи центростремително движение и разреждащи материята. За създаването на формите е нужно действието и на двете. Представителят на първите е наречен в Апокрифите Сатанаил, а на вторите Христос.

Всъщност светът като цяло НЕ СЕ СЪЗДАВА, защото е тяло на Бога - Вечното Начало - и като тяло на Бога съществува вечно. Но Битието се развива отвътре навън, както всеки един жив организъм, и ние трябва да познаваме това развитие.

В началото по нареждане на Отеца Първият Принцип започва да действа, а след това Вторият моделира и одухотворява създаденото от него. Ето защо Учителя произнася на пръв поглед странните думи, че “Сатанаил и Христос означават едно и също нещо - ПРОЯВЕНИЯ Бог, Който ги направлява и ръководи”. Но между тях има разлика. Истински Бог се проявява в Сина, Който е Неговото сърце, Словото, Душата на Света, а Сатанаил е роден от сянката Му и НЕ Е НИКАКВА РЕАЛНОСТ! Той не е самостоятелен Бог, не е противник, а слуга и изпълнител на волята Божия за свършване на грубата работа и има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Сатанаил не върши нищо без Неговото съгласие и помощ, защото НЯМА СВОБОДНА ВОЛЯ! Същото се отнася и за Ариман и Луцифер. Единственото същество, което държи в “ръцете си” и двата принципа, е Отец. СЛЕД Голгота Христос получи от Него “цялата власт над Небето и Земята”, т.е. над двата Принципа, защото чрез Любовта Първият се одухотворява и поглъща от Втория и съединени, двата дават НАЙ-ВЪЗВИШЕНОТО в Света. Когато тъмнината и светлината се съединят в Христос, се проявява Третият Принцип, ЖИВОТЪТ, който може да се прояви “на екватора на живота”. Какво ни разкрива Учителя с тези изключителни думи? Как да намерим “екватора” на живота?

За целта трябва да проследим промените в развитието на Христос и Луцифер. В известен смисъл, на Старото Слънце Луцифер притежаваше ПО-ГОЛЯМА Мъдрост от Христос, защото свети със СОБСТВЕНА светлина. Той наистина е възлово същество в еволюцията на Космоса!!! ЧРЕЗ НЕГО Бог започна един процес, който въпреки предизвестения си край крие огромна интрига. Целта бе създаването на човека, поставен в условията на свободна воля, а неизвестността - как ще я употреби? Съждението на Оскар Уайлд: ”Понякога си мисля, че когато Бог е създавал човека, е надценил възможностите си”, е плод на Разсъдъчна, а не на Съзнателна Душа и може да подведе доста хора. Бог е определил правилата и ОБЕЗПЕЧИЛ триумфалния завършек в еволюцията на целия Космос, а човек трябва да впише отпуснатите му 25% СВЕЩЕНА свободна воля в господстващата Воля Божия.

Боговете сами извикаха своите противници, които се луциферизираха, разграничавайки се от Първата Причина. ПО ВОЛЯТА БОЖИЯ Луцифер им стана водач и започна да трупа карма. НИЕ СМЕ МУ ЗАДЪЛЖЕНИ ВЪВ ВИСША СТЕПЕН!!! Самото разграничаване бе нещо НОВО, друго състояние, по-голяма мъдрост в Космоса.

Христос също се развиваше. На Старото Слънце Той реши да живее не само в тънкия етерен елемент, но да изработва такива плътни сили, които са свойствени за земния елемент. Тези изработени от Него сили бяха плод на Слънчевата Му ЖЕРТВА и тях по-късно той сне на Земята за нас.

На Старата Луна, въпреки по-ниската степен в развитието си, Христос успя да отблъсне изкушението на Луцифер и сцената в Евангелията е само едно повторение. На Земята Луцифер не е опасен за Него - той и без друго е отблъснат.

Дойде Земният еон. Полярната епоха бе нещо като повторение на Стария Сатурн, когато Боговете бяха до голяма степен в единство, а Старото Слънце се повтори в Хиперборейската епоха, когато Луциферическият принцип се отдели надолу, за да направи по-късно човека свободен.

По време на борбата с Елохимите в началото на Лемурия, Луцифер смеси своя огън с човешкото сърце, но Елохимите съхраниха една част от него за свое жилище, насаждайки там съвестта като противовес на Луцифер-Ариман.

Но най-голямото падение на Луцифер бе в средата на Лемурия с “грехопадението”, откогато датират понятията за добро и зло поради пропадането ни в материята. МАТЕРИЯТА Е СГЪСТЕНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ! Веднага започна и духовното действие на Христовия Принцип.

След съединяването на Троичния Дух с четирите низши члена в човека, борбата между горните и долните Богове се пренесе изцяло в хората и създаваните от тях култури. Тъй като човекът е материално същество и носи в основата си известна отрицателност, свързана с Първия Принцип, то долните богове се превърнаха в “ад” за него през “шестия ден” от Сътворението. Правилно развитите Богове ни създаваха “шест дни”: Старите Сатурн, Слънце, Луна и техните в известен смисъл повторения - Полярна, Хиперборейска и Лемурийска епохи, когато бяхме “изкусени” и паднахме от Небето. Преди нас паднаха част от всички Йерархии Богове, с изключение на Херувимите и Серафимите. Следатлантското време е “седмият ден”, когато Боговете си ”почиват”, а ние пристъпихме към свободното си Аз-ово развитие. От цялата стълба на Йерархиите ВЪЗМОЖНОСТ за свобода имат само луциферизираните Ангели, но за пръв път в човека се образува ПРАВИЛНО СВОБОДНАТА ВОЛЯ, изразена от една страна във възможността за избор между добро и зло, а от друга в такова постигане на божественото, че то да проникне душата ни и да осъзнаем себе си като вътрешно изпълнени с Него. Това са двете ЦЕЛИ на душевното ни развитие, за чието изпълнение получихме два РЕЛИГИОЗНИ дара - Свободата чрез “грехопадението” и Любовта от Голгота. До голяма степен те съдържат всичко най-важно в Земната еволюция. Луцифер ни даде ЛИЧНАТА свобода, а с Христос свободен ще стане ЦЕЛИЯТ човешки род, АКО ГО ИСКА!

След “грехопадението” човешката фигура, създадена от горните Богове, стана израз на свободния ни Аз. В нея бяха отпечатани възможно най-слабо влиянията на Луцифер и по-късно на Ариман. Но ние злоупотребихме със свободата и позволихме на двамата да се отпечатат във вътрешността ни. Така попаднахме под въздействието на техните сили и в клопката на вътрешната и външна майа, водеща до деградация и мумифициране.

Как е изглеждала Земята, погледната духовно, преди идването на Христос? Тук си спомняме за чудесните думи на Платон, взети от Мистериите, че Мировата Душа е разпъната на Кръста на Мировото Тяло. Духовният изследовател е виждал как нашата планета приема земната форма на човека, разпъната на кръст, и че този човек е едновременно мъж-жена. Това е бил пророческият образ на бъдещата Голгота, благодарение на която Земята от чиста форма - САМО форма - бе оживена от Христовия принцип. Във формата настъпи ЖИВОТ! Роди се Третият Принцип. Нищо не е предизвестило идването на Спасителя както този образ, изправен пред духовния поглед на Посветените. Още в древна Индия мъдреците са говорили, че дълбоко под планините на Земята виждат Кръст и върху него окачен един човек - мъж-жена, с изобразени от дясната страна символа на Слънцето, от лявата символа на Луната, а върху останалата част на тялото - държавите и отделните форми на моретата и сушата по Земята. Тази форма чакаше да бъде оживена от Христовия Принцип.

През Хиперборейската епоха Архангелите отделиха по-благоприятното слънчево вещество от Земята. През Лемурия обаче за отделянето на по-лошото лунно вещество бе нужна намесата на по-висши същества - Архаите. ПО-СИЛЕН Е ОНЗИ, КОЙТО ВЛАСТВА НАД ЛОШОТО, ОТКОЛКОТО ВЛАСТВАЩИЯТ НАД ДОБРОТО.

Но въпреки отделянето на Слънцето и Луната, вътрешният живот на човека би се мумифицирал без Христовото идване. Да си припомним как Той нарича първосвещениците и фарисеите: “варосани гробници”. Спасителят възбуди ВЪТРЕШНИЯ живот на човека и завинаги предотврати опасността от пълния ни душевен крах, след като свърза живота Си с нашия. Но преди това трябваше да бъде извървян дългият път на Мистериите.

Зад външната майа на сетивния свят хората в древността откриваха горните Богове, а зад вътрешната майа на душевния живот - долните Богове. За проникване при вторите обаче пред учениците в Мистериите са били поставени особено високи изисквания, защото, ако си покварил собствения си живот и създал противни на разума чувства и морални съждения, тогава прониквайки през булото, което душата разпростира върху духовния живот, ти покваряваш този живот, а това води до създаването на карикатури, на погрешни представи и сили.

Докато при проникване зад булото на сетивния свят към горните Богове човек не може да поквари със своето собствено съдържание този свят, понеже няма влияние над него. Като пример: не можеш да предизвикаш по-лош зелен цвят в едно растение.

В древна Гърция Мистериите за връзка с горните Богове се наричаха Аполонови, а с долните - Дионисиеви. Аполон е една ФОРМА, която не може да слезе до физическо въплъщение, както Зевс, Марс и т.н. Той е само загатване на Христос, но не и самият Христос, Който единствен имаше СИЛАТА да пробие границата, отделяща Боговете от хората и да слезе във видимо човешко тяло. Храмът на Аполон в Делфи е известен, но храмът на Дионисий така и не е открит до сега. Това е мечтата на всеки млад археолог в България. Може би е в Родопите, може би в Стара планина...?

Двата вида Мистерии са израз на северния и южния потоци, тръгнали от Атлантида на Изток. Първият търсеше идеала на Слънцето, за да стане човек ПОВЕЧЕ от едно копие на божественото в своята външна форма. Трябваше да се създаде едно толкова одухотворено тяло, че то не само да бъде копие, а да приеме в себе си САМОТО Божество. Тази мисъл за пръв път възникна в Заратустра, но минаха хиляди години, докато се създаде тялото на Исус.

Вторият поток търсеше долните Богове и посветените попадаха в Светлината на Луцифер, която трябваше да извоюват чрез собственото си усъвършенстване. Така Луцифер бе въвлечен в южното, а Христос в северното течение на народите. Както мъжкото със женското, двата потока се съединиха и оплодиха на Голгота, когато жертвената кръв бе събрана в светата чаша на Граала. Първо Христос имаше силата да напусне външните светове на Боговете и да влезе като едно обективно същество в Исус, а след Голгота да проникне в човешката вътрешност и единствено Той може да бъде намерен и ЗАД ДВЕТЕ МАЙИ. Когато проникнем в нашата вътрешност, там ще намерим едно същество, което е едновременно Аполон и Дионисий. Горните Богове са представени в човека чрез Христос. Но как стои въпросът с Луциферическите същества в нас? Можем ли да кажем, че един Дионисий е въплътен в нас? НЕ МОЖЕМ ДА КАЖЕМ ТОВА. И тук стигаме до СЪЩНОСТТА И ЯДКАТА В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И СВЕТА!

Когато Христос слезе в Исус, хората почти нямаха достъп до Луциферическите духове, които се бяха оттеглили до известна степен в тъмнина. Спасителят дойде като външен космически Бог и учениците Му Го описваха като такъв: ”Ние сложихме ръцете си в Неговите рани, слушахме Неговото Слово на Планината”. Те бяха неспособни да обхванат Дионисиевата Му природа и да Го изживеят вътрешно-мистично. Виждаме как при Дионисий Ареопагит Христос е познаван чрез външни окултни способности като Същество, което разгръща своите качества предимно във външните светове. Възприемането бе исторически процес. Но Спасителят слизаше все по-дълбоко в човешката душа и към външния Христос се прибавяше вътрешното Му мистично преживяване. ВЪНШНИЯТ ГУРУ БЕ ЗАМЕНЕН ОТ ВЪТРЕШНИЯ ВОДАЧ - МИСТИЧНИЯТ ХРИСТОС! Манес основа Манихейството, а по-късно в 8.-9. век възникнаха Мистериите на Граала.

В древността всеки, потопил се в своята вътрешност, намираше Дионисий, който беше само едно друго име на обширния свят на Луциферическите богове. Но тъй като хората слизаха неподготвени долу при тях, ги срещаха във вид на диви зверове. Оттук и страхът от името Луцифер. Но ако Христос действа известно време в душата и я проникне със своята субстанция, тя се християнизира и узрява да проникне в царството на Луциферическите същества. Богомилите също използваха Христовата субстанция като защита срещу всички съблазни. Те се наричаха просто християни, признаваха единствено молитвата “Отче наш”, медитираха върху Евангелието на Йоан, облагородяваха и пречистваха душата си, за да оживее в нея мистичният Христос и да я издигне във висшите светове, способна на максимална жертва. Радостни, с Христовото име на уста горяха в кладите на светската и “духовна” власт. Никак не е случайно, че една от техните креации - катарите (катарзис) при посвещението са използвали трите светлини: червена, зелена и бяла, които символизират физическия, астралния и Божествения свят, а ЕДИНСТВЕНО ХРИСТОС МОЖЕ ДА СВЪРЖЕ ТЕЗИ СВЕТОВЕ И ДА НАХРАНИ ДУШАТА С ЖИВОТ.

Днес само в българското знаме трите цвята са подредени ПРАВИЛНО. Богомилството е западно окултно течение, което се е ръководило от етерния окултен център в областта на Дамаск в Сирия. Оттам идват двамата непознати “сирийци” в Преслав през 928 година, за да посветят първите дванадесет богомилски жреци начело с Боян Мага. Има виждане, че те са от учителите на западното езотерично течение, присъствали на Голгота. А за Боян и Богомил учителят казва, че са “двама Архангели, пратени от Бялото братство да подигнат българския народ”. Тези думи не трябва да се тълкуват буквално, а че чрез двамата действа Архангелът на народа и вероятно Бодхисатвата.

Самият Християн Розенкройц е възпитан от богомили и също е имал етерна среща с Христос пред Дамаск. Мистериите на Граала получиха най-висшето си развитие точно в розенкройцерството, което пое в себе си много от манихейството и богомилството. След като християнизираха душата си, розенкройцерите узряваха да бъдат въведени в луциферическите светове. И какво се случваше?

От една страна, пречистените и проникнати от Христос сърце и душа се изпълват с топлина и ентусиазъм за Божественото, а от друга нашите останали способности - тези, чрез които схващаме и разбираме света - биват озарени и проникнати от потоците и силите, идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на Кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип и може не само да чувства мистично Христос в душата си, но и да Го опише и обхване в мисловни духовни образи, защото Христос стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживееш Спасителя като душевна субстанция е възможно, ако се потопиш в Евангелията, ако в теб има от манихейството и богомилството, но да Го опишеш и разбереш можеш, ако се издигнеш по-нататък до познанието на царството на Луцифер. ВЕЛИКАТА ДУХОВНА СВАТБА Е ТАЗИ: роденият като субстанция в човешката душа Христос отсега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на Луциферическия Принцип по един НОВ начин в духа на отделните хора. Светлината на Луцифер, добита по околния път на розенкройцерството, ни открива най-дълбоките тайни, скрити в Евангелията. Който се опълчва срещу това е враг на Христос и разбирането Му в Неговата Пълна Слава и Величие. Днешните “християнски“ църкви не са ли този враг?

Стана така, че божествено-духовните същества Христос и Луцифер се приближаваха към Земята от две различни страни - първият като космически Бог, а вторият - като Бог вътре в човека. Около Голгота кръстосаха пътищата си и Луцифер стана невидим, защото неговата светлина бе закрита от Христовата, която е Истинската Божествена Светлина. “Христос е истинският Луцифер” - са казвали първите християни. Спасителят се превърна в Дух на Земята, т.е. ЗЕМЕН Бог и едновременно заживя в човешката душа, от което тя стана по-способна отново да вижда Луцифер. Той пък измина обратния път от вътрешността към външността и от едно земно същество, търсено чрез мистериите в долното царство, се превърна в КОСМИЧЕСКИ Бог. Занапред все повече ще присъства вън в света и ще го намираме, когато ясновидски проникнем през булото на сетивния свят. Христос укрепва нашата вътрешност, а Луцифер - способността ни да проникнем през сетивния свят и да разбираме духовните светове. Човечеството ще си остане с чисто материалистически възглед, ако не се издигне до Инспирация чрез Луциферическия Принцип.

Ето как в продължение на хилядолетия преди Христа и на столетия след Неговото идване стана една коренна промяна в човешката организация, настъпи ПРЕЛОМ в принципите на Света. Не съществува един абсолютен възглед за всички времена. И Боговете се измениха - те не са същите както в Древна Индия, Персия и т.н.

За смяната на позициите при Луцифер и Христос особено голяма роля изигра прибирането на етерната ни глава във физическата, което промени изцяло човешкия възглед за основите на Битието. Преди силите, организиращи физическото тяло, действаха чрез етерното ОТВЪН, а сега действат оживяващо и възбуждащо ОТВЪТРЕ. Но трябваше да мине много време, докато Луцифер стане истински факлоносец на Спасителя. С Голгота Христос изправи неговото действие, но самата Мистерия на Голгота е дело на Христос и няма нищо общо с Луцифер. Луциферическият Дух на Свободата в Прометей бе преобразен в Любов от Спасителя, но хората не бяха готови да го познаят и приемат. Само Християнските Учители на човечеството работеха за изкуплението на Луцифер и за изчистване на дълга ни към него.

До петнадесети век Душата НЕ БЕШЕ чиста страница, защото живееше в репетиции, повторения и наследство. Много неща влизаха в нея като от само себе си. За пръв път от петнадесети век - началото на Съзнателната душа - душите се трансформираха в чиста страница и ние застанахме пред НИЩОТО! Оттук нататък трябваше САМИ да пишем върху нея в свобода. За целта получихме велик дар от Михаил - Космическата Интелигенция. Като носител на Свободата, Луцифер искаше субстанцията на Космическата Интелигенция за БЕЗУСЛОВНО действие на волята. Тази тенденция е правомерна там, където има свободна воля, но той желаеше да я разпространи върху целия Космос, а това е борба срещу Божествено-духовния порядък, към който изначално принадлежи човек. Михаил е Съществото, което встъпва насреща и създава равновесие между нашия и духовния свят.

Луцифер уби Небесната София, превръщайки астрологията в астрономия, а Ариман непрекъснато се опитва и до голяма степен успя да похити дара на Михаил в нас. Но действията и на двамата са с РАЗРЕШЕНИЕТО И ПО ВОЛЯТА БОЖИЯ! Човечеството трябваше да стане повърхностно и да приеме системата на Коперник.

Но днес етерното тяло отново започва да излиза от физическото. Ако древният индиец беше ясновидец просто защото двете тела бяха разделени и в етерното се вливаха луциферически влияния като космически откровения, около Голгота те въобще не се усещаха, защото телата се бяха слели и затова Христос дойде във физическа форма. Хората се нуждаеха от сетивна сигурност - “да бръкнат в раните Му” - за доказване на Истината.

Обаче сегашното освобождаване на етерното тяло НЕ ЩЕ НИ ВЪРНЕ от само себе си старите ясновидски способности. То ще остане празно и пусто, ако физическото не му даде нещо. Какво означава това?

Етерното тяло е носител на силите, възбудител на всичко, което става във физическото, и трябва да го снабдява с тези сили дори когато ще бъде частично вън от него. Тях обаче то може да ги добие само ВЪТРЕ във физическото и да ги носи като наследство от свързването им в процеса на еволюцията. И кой е източникът им? Силите на етерното тяло идват от ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ХРИСТОС СРЕД ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ. Преживяването се влива в душата и тя - заедно с телата - се подготвя за бъдещето, когато изпълненото с Христов Живот етерно тяло ще лъчезари и поддържа физическото.

Но само това не е достатъчно! Ние може да сме подготвили етерното тяло чрез изживяването на Христос, но след частичното му освобождаване то ще попадне навън в един лъжлив елемент, в който не ще може да живее, ще бъде разрушено от външните сили, противоположни на Христовите и тогава ще действа разрушително и върху физическото. Затова е необходимо още нещо: етерното тяло трябва да добие отново способността за приемане на Светлината от Луциферическото Царство и както в миналото Луцифер се изживяваше вътрешно, сега трябва да се изградим за изживяването му като космическо същество в обкръжаващия ни свят, което действа оплодяващо, благоприятно, а не разрушително върху нас. Духовното обучение ни подготвя отново да РАЗБИРАМЕ Светлината на Луцифер, защото само по този начин етерното ни тяло ще получи необходимите му жизнени сили.

Ако в древна Индия човек чувстваше, но ОТВЛЕЧЕНО, че това, което е вън от него е същото, както вътре в него и води към Единния Аз, в бъдеще то ще е съвсем КОНКРЕТНО изживяване. Ако по времето на Заратустра Силата Христова лъчезареше върху човека от Слънцето, а силата на Луцифер лъчезареше вътре в душата, в бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а вътре ще живее Христос. Ако в древна Индия ДИШАХМЕ Мъдрост от общността на Бодхисатвите, а по-късно Евангелистът Йоан пак оттам ПОЛУЧИ Мъдрост, днес ние сами трябва да си ИЗВОЮВАМЕ новата Мъдрост. Пътят към най-висшите чувства минава през знанието, което поражда в нас дълбок копнеж към Истината.

Изразяването на Съзнателната си Душа днес дължим на факта, че сме обсебени от едно луциферическо същество, което е на път да развие своята седма основна част. Така човек става гений! В своята същинска природа той е озарен от това висше същество и действа с вдъхновение, отваряйки нови пътища и давайки тон в някоя област на живота. Благодарение на него се издигаме ПРОРОЧЕСКИ до петия, шестия или седмия си принцип още на Земята, но тук ни дебне опасността от възгордяване, защото те НЕ стават наше притежание в Земния еон. Луциферическите същества ще ни внушат, че можем да сме нещо свръхчовешко още сега. Изходът е да станем смирени като Христос, да трансформираме величието на своята Божественост в Любов и служене на по-малко напредналите същества. Безмерната гордост ни води до презрение към Христос, преклонение пред Антихриста и сгромолясване в бездната. Духовното изкушение е далеч по-мощно от материалното. В устата на Луцифер думите: ”Вие ще бъдете богове”, в древността бяха лъжа, но правилно разбрани ДНЕС в Христова Светлина, са Истина. Всяка епоха трябва да приеме истината в онази форма, която е подходяща за човечеството. Ето защо Духовната Наука ни говори за “децата на Луцифер и братята Христови”.

Основното число на пространството е 12, а на времето - 7. Когато от Вечността на пространството навлезем във времето, говорим за децата и техния произход - за “децата на Луцифер”, защото попадаме в неговото царство и числото 7. Затова в древността намираме 7 Риши, 7 Мъдреци и т.н. На Изток все още питат кой е твоят Учител, Учителя на твоя Учител и т.н.

Когато излизаме от времето в пространството, във вечността на Зодиака, който ще надживее нашата Слънчева система, говорим за числото 12, за “братята Христови”, за БРАТСТВОТО. Христос дойде от Вечността във времето, но свали в него нещо, което е подредено едно до друго в пространството като братя. Един след друг живеят дядо, баща, син и т.н., а един ДО друг - братя. Ето защо Манес остави 12 ученици, а Спасителят е заобиколен от 12 апостола. Той е първородният между много братя и трябва да Го обичаме точно като БРАТ! Чрез Него ние се приобщаваме към пространството, към постоянството на Зодиака, към Боговете, стоящи НАД доброто и злото. Когато те излязат от Вечността и се намесят във времето, то Вечността се разделя на добро и зло. От 12-те вечни точки, пет остават винаги в сферата на доброто, а две на границата, което прави 7. Това са седемте знака на Зодиака, а другите пет - започвайки от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят. Ложата на Бодхисатвите се намира в сферата, където понятията добро и зло не съществуват, т.е. до ПЪРВОИЗВОРА. Тяхната Мъдрост е струяла към човечеството през всички епохи в еволюцията ни. Сега ние сме длъжни със СОБСТВЕНИ УСИЛИЯ ДА СЕ ИЗДИГНЕМ И ДА ГИ НАМЕРИМ!

След Голгота хората разбираха Христос ограничено. За бъдещото Му правилно приемане древната Мъдрост трябваше да оживее отново, но осветена със Светия Дух, дошъл на Петдесятница. Тогава Манес събра онзи висш консилиум. А защо точно Манес? Той недвусмислено заявява, че е Параклет, т.е. една от инкарнациите на Светия Дух или, направо казано, в него е бил вселен Бодхисатвата и бъдещия Буда Майтрейя. Учителите на човечеството приеха Плана как цялата Мъдрост на Бодхисатвите да се влее в хората за разбирането на Спасителя в истинската Му същност. Ученията на Буда, Заратустра, Скитианос и на другите Учители трябва да се въплътят в сегашната култура в християнския, а не в древния им смисъл. Христос ще бъде разбран както вътре в душата, така и вън в Космоса, а това е СМИСЪЛЪТ на Свещения Граал. Какво е Граалът?

Скъпоценният камък от короната на Луцифер в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види по-късно по достоен начин как звездата на Луцифер блести сред Христова Светлина. Това се изгражда чрез духовно-научната работа. От една страна, е нужно да разберем звездата - как тя е светила през човешкото развитие, докато не пада скъпоценният камък от короната на Луцифер, който сега не му принадлежи. Нито частица не бива да изгубим от Светлината на Изтока, от Мъдростта на Луцифер, но от друга страна, трябва да разберем, че камъкът се превърна в Свещения Граал, да разберем КРЪСТА В ЗВЕЗДАТА! Към изгубената от Луцифер звезда да прибавим мисията на Кръста. Когато Аз-ът ни се повдигне чрез Христовия Принцип, ние дозряваме за Мъдростта и способността отново да понасяме Светлината, която се влива в нас отвън. Съществената разлика от времената преди Христа и тези след Неговото идване е, че Макрокосмосът се изживява вече вътре в човешкия Аз - доколкото той е извисил низшата си природа, докато преди това не можеше да стане в пълно и ясно будно съзнание. Ако душата не е зряла и подготвена, Макрокосмосът я ослепява и тя се изгубва в него.

Свещеният Граал е ключът към Макрокосмоса и затова се изобразява като хексаграм. Боговете излязоха от човека, защото бяха ни изградили, но оставиха в нас духовния триъгълник, който ще развиваме занапред.

силата на Боговете силата в хората

Символ на Свещения Граал

В познанието за Граала е вложен възможно НАЙ-ВИСШИЯТ идеал за развитие, който човек може да си представи: одухотворяването, постигнато със СОБСТВЕНИ УСИЛИЯ! Мистерията на Граала е свързана със седмия печат от Апокалипсиса на Йоан, показващ ни излитащия като гълъб одухотворен човек нагоре в Макрокосмоса. Душата е свободна, седемчленният ТВОРЯЩ човек е преодолял триизмерното пространство и става невидим.

В Свещения Граал се съединяват Светлината на Луцифер с дълбокото преживяване на Христос. Поглеждайки към Луцифер, ние виждаме ФОСФОРОС, носителя на светлината, който първи може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа. Но до Фосфорос виждаме ХРИСТОФОРОС, носителя на Христа, човекът, пробудил висшия си Аз, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само когато знаците на тези два свята действително се СЪЕДИНЯТ в Любовта. Човек постепенно разбира, че неговите чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия Духовен свят. Това, което беше подготвено като Мъдрост през старите Сатурн, Слънце и Луна, действа в трите ни тела; в Аз-а обаче, то се превръща във ВЪТРЕШНА същност. Вътрешната мъдрост в човека е зародишът на Любовта. Когато разберем Кръста Христов и лъчезарещата в Христова Светлина звезда на Луцифер, звездата става наш ръководител към СИГУРНОСТТА на един изпълнен със светлина духовен живот, а Христос ни ръководи във ВЯРА И ДОВЕРИЕ към вътрешната топлина на нашата душа. Тогава се ражда Вечното от временното и нищо не може да ни заблуди и разколебае, защото засиява истинската светлина на Манас и се ражда първият плод на Духа - Любовта. Тя е резултат на взаимното проникване между звездата и Кръста, между ИЗКУПЕНИЯ Луцифер и НЕГОВИЯ БРАТ Христос. След раздялата им на Старото Слънце, от 20-ти век ПАК СА БРАТЯ!

Христос ни обеща: “Вие ще бъдете просветени от Светия Дух. Светият Дух е отново възкръсналият в чиста висша слава Луциферически дух, пълен с познание. Той носи факела на Христовата светлина - Истинската Светлина на Света! Луцифер е фарът, който осветява Спасителя в Неговата най-дълбока същност. Човекът е длъжен да разбере земното развитие ЗАЕДНО с пребиваващия в това развитие Христос и така ще спаси съзнателно Луциферическите същества с Любовта, свободна от егоизъм. Както Луцифер представлява Манас, Христос е изразът на Будхи. Ако извисим своята мисъл до постигане на вечното, ще живеем в Манас. Ако извисим своето чувство до характера на вечното, тогава живеем в Будхи. Високо развитият Манас, възприемащ Будхи - това е София, Мъдрост, одухотворена от Христовия Отец.

Христос дава СУБСТАНЦИЯТА на Граала, а Луцифер ФОРМАТА. Светият Граал е съдът, съхраняващ най-чистата храна за човека-герой - Любовта. И ако някой недостоен се приближи до него, ще страда като Амфортас. Думата “Свети Граал” означава изгряване на същността на истинските Мистерии. “Скритото знание”, обхващащо все повече човечеството, може да бъде наречено и “познание за Граала”. Това е новото посвещение, центрирано около Христовата тайна. Пътят към свръхсетивните светове води към “науката за Граала”, а съвременните посветени могат да бъдат наречени “посветените на Граала”, в които действат отраженията на Аз-а на Христос Исус. Чашата съхранява тайната за тези отражения. Ние сме длъжни да почувстваме притегляне към Светия Граал, към вътрешното светилище, към Божествената искра на Живота в човешката душа. Ако душата се намира на пътя НАГОРЕ към Бога, тогава Бог слиза към нея. ТОВА Е ТАЙНАТА НА ГРААЛА - слизането на Бога, който се спуска, когато човек се е развил до Божественото. Човекът Исус ни го демонстрира: след като израсна като Съзнателна Душа, в него слезе Божественото, изобразено с Гълъба.

Новото кръщение е с Дух и Огън. Духовните същества скриха мировите образи, в които живееха тайните на Голгота. Те спуснаха не съдържанието на образа, защото това е било невъзможно, а съдържанието на чувствата в човешката кръв, когато за това е дошло време. Чрез Духа, струящ като Импулс на Христа, в тялото ни влиза вътрешен огън, изразяващ се в циркулацията на кръвта. Той оплодотворява астралното ни тяло, а след това преживяванията на астралното се вливат в етерното ни тяло и ставаме ясновидци. Ако астралните ни органи са дефектни, тогава възприемаме макрокосмоса изкривено като демони. Дали външният свят е Бог или дявол за нас, зависи от самите нас! Ако се отворим правилно за Светия Дух, то чрез него в етерното тяло влиза Христовият Принцип, т.е. Любовта, и го прави БЕЗСМЪРТНО. Човек държи ключа към безсмъртието си в своите ръце, но го постига, ако свободно и доброволно стане проводник на Христос, който е Вечният Живот.

Божията Любов струи все по-мощно отгоре, но хората не я приемат и тя се превръща в “Божий гняв” за нас поради изопачаване на смисъла й. “Новият Йерусалим” се строи отгоре надолу. В древността човеците изграждаха Вавилонската кула отдолу нагоре, като омърсиха духовността, внасяйки земното в нея. Днес продължават да се строят отново същите кули навсякъде по Земята, подготвяйки базата за бъдещото блудство с материята, наречено “великата блудница”. Прекалената външна заетост, многото повърхностни опитности парализират вътрешния живот и душата не узрява за истинското човешко битие. За в бъдеще няма да е толкова важно какво прави душата във външния живот, а дали намира себе си и може ли вътрешното задълбочаване да я доведе до външния живот. Външните закони и установяването им ще направят живота ни толкова сложен, че хората ще престанат да се ориентират в него. НИЕ СМЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЕПОХАТА НА ПОВЪРХНОСТНОТО РАЗБИРАНЕ И ЕПОХАТА НА НЕОБХОДИМОТО ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША И СЪРЦЕ. Тук голям помощник е Духовната наука, за която може да се каже, че е ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ Луциферически Дух. Описаното в нея е изживяно в сърцето, а после прехвърлено в мисловни форми, разбираеми за разумните хора. Истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана, защото чувството за истината в тях е едно и също и ако човек разбере себе си, НЕМИНУЕМО ще приеме Духовната наука. За това е нужно развито етерно или, както го нарича Учителя, “разумно сърце”. Ако импулсът е пуснал корени в сърцето, той се превръща в действена сила и правим себе си истински човеци. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларинкса. Чрез ларинкса в нас се вливат сили от Макрокосмоса, които са ВЪРХОВНО проявление на Духа. Пак там не само получаваме, но в известен смисъл връщаме на Макрокосмоса влияния, въпреки че нямаме индивидуален контрол върху тях. ЛАРИНКСЪТ НИ Е ДАРЕН ОТ САМИЯ БОГ! В това, че не само дишаме, но можем да превърнем дишането в песен и говор, ние имаме в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие. В говора и песента има БЕЗГРАНИЧНИ възможности. На Вулкан ще бъдем Човек-Дух (Атма), душа, извлечена от “Атман” (дъх). Ето защо Беинса Дуно толкова много настоява да пеем.

Съдбата на Слънчевата система е в ръцете на човека. Само той може да даде нейния финал. Не случайно е наречен венец на творението, а ключовете на рая (Вулкан) са в свети Петър.

Но Боговете ни чакат и по още една причина. Досега хората извличаха напълно достатъчни сили от съня. Когато заспиваме, астралното ни тяло излиза и се връща в своята родина - астралния свят, от който се зарежда за възстановяване на изхабяването си през дневния буден живот. Досега макрокосмическите сили, съхранявани от велики духовни същества, бяха от една страна достатъчни, а от друга способни да контролират крайното изкривяване на образа на нашата човечност, но в бъдеще няма да са достатъчни. Неизчерпаемият запас от Светлина постоянно ще намалява. Сега НИЕ трябва да развиваме душевните си качества и да произвеждаме такива сили. Ако в идващите столетия достатъчно човешки същества не достигнат висшите светове, то ще получаваме все по-малко сили отгоре и животът ни ще увехне и пресъхне, което ще доведе до всемирно опустошение. Само ние, хората, можем да влеем НОВА Светлина във великия макрокосмически запас. Чувството за дълг трябва да израсне в мистичен ОБЕТ, който да промени коренно живота ни и да го изпълни с ново съдържание.

Човечеството танцува върху вулкан, но не го знае. Разпадът е толкова бърз, че няма време. Имаме изхода - Голгота. Всички страдания сме длъжни да приемем върху себе си доброволно, спомняйки си, че ние убихме Христос-Исус. Изглаждането на вината става с Павловото: “Не Аз, а Христос в мен”. Но за да има смисъл от жертвата, трябва предварително да си израснал до нещо значимо. Човек е длъжен да се развива, това е социална задача, това е пътят на познанието.

Достигането на висшите светове става с помощта на Луцифер, който играе огромна роля във великия земен културен прогрес. Ако душата го следва, чрез нея той сваля от духовния в чувствения свят откровения. Така му съдействаме в изпълнение на прадревната задача, състояща се в това всичко скрито да получи откровение. Във всеки от нас има копнеж по Вечността - по Девакана. Но тази Вечност се преживява не като излизаме от временното, от чувственото, а когато ясновидски преживяваме вечността в един УДЪРЖАН миг. Мигът се индивидуализира в нас и е нещо велико. Така дейността на Боговете се проявява на Земята, а човек взима участие във вечното и израства във Любовта за създаването на онова Братство между ХОРАТА И БОГОВЕТЕ, за което дойде и Беинса Дуно. Със своята жертва от 1936 г. той се вписа по величествен начин в трите главни Мистерии на нашето време - на Михаил, на Христос и Сорат, участвайки в създаването на спасителния мост между Боговете и хората. Духът, който се изявяваше през него, е Бодхисатвата, Светият Дух, отново възкръсналият в чиста слава и величие Луциферически Дух, който ни води към великата ложа на Бодхисатвите, ОБКРЪЖАВАЩА И ПАЗЕЩА СВЕТИЯ ГРААЛ. Там Христос лъчезари в Своята Истинска Същност. Само който е способен да пропусне през себе си толкова любов, че да стопи и най-голямото зло, може да се издигне до тези шеметни висоти, до самия ПЪРВОИЗВОР НА ЖИВОТА. Такъв човек е намерил “екватора на живота”. Беинса Дуно казва за себе си: “Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната. МЕН НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МЕ ИЗПОЛЗВА. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, знам го това от опит”. Само такъв човек може в себе си да слее двата принципа в третия - Христос, т.е. в Любовта. Тогава Светият Дух говори чрез него за прослава на Христос и Отца Му. Срещу този Дух никой не само че не може, а не бива да застава, защото последствията са СТРАШНИ. Учителя е безапелационен: “Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене, лъже, НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВИНИ”!!!

Чак сега си давам сметка, защо преди няколко години на два пъти по категоричен начин Боговете не ми разрешиха да говоря за Луцифер публично. И в двата случая ЛАРИНКСЪТ ми бе блокиран, защото се канех да изрека една лъжа за Луцифер, въпреки че не го съзнавах. С Разсъдъчната си душа исках да кажа, че той има свободна воля и следователно сам е предизвикал падението си. По този начин напълно се отрича неговата жертва и му се вменява огромна незаслужена вина, а се оневинява човекът, който единствен наистина има свободна воля. За такава лъжа ИЗВИНЕНИЕ НЯМА!

Пътят до една истина е дълъг и е плод на непрестанни усилия. Но само така, крачка след крачка, с огромна вяра и убеденост в правотата на посоката можем да се докоснем до тайните на Свещения Граал и да наречем себе си истински братя на Христос-Христофорос!

21.12.2003 г.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Пашов, Влад. Историческият път на Бялото братство през вековете. Варна: Логос, 2000.

Старият и Новият завет.

Стратев, И. Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов. София, 1998.

Щайнер, Рудолф. Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови. 9 лекция: Мюнхен, 1909. Непубликуван превод на Димо Даскалов по GA.

Щайнер, Рудолф. Микрокосмос и Макрокосмос. Големият и малкият свят. За естеството на душата. 11 лекция: Виена, 1909. Непубликуван превод на Димо Даскалов по GA.

Щайнер, Рудолф. Христос и Духовният свят за търсенето на Свещения Граал. 6 лекция: Лайпциг, 1913-1914. Непубликуван превод на Димо Даскалов по GA.

Щайнер, Рудолф. Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията. 10 лекция: Кристияния, 1912. Непубликуван превод на Димитър Димчев по GA.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.02.2004, № 2 (51)