Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЗ-ЪТ НА БОГА

Димитър Мангуров

web

В началото човекът е Бог, в края ще бъде подобие Божие! Смисълът на съществуването ни е в Пътя между тези два полюса. Учителя Беинса Дуно казва: “Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор - човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от по-велик извор - Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор - абсолютния, незнайния Дух на битието, за когото НИКОЙ НИЩО НЕ ЗНАЕ.” И още: “Умът + сърцето + волята + душата + духът + Бога = възможностите на Абсолютното, Безграничното.”

Да, “най-отгоре” е Абсолютът! От Абсолюта е “произлязъл” Единният, наречен от нас Бог, Господ, Отец, Първи Логос, който стои в основата на всяко проявление. Докато Бога можем да Го мислим, преживяваме и опитваме, то за Абсолюта е напълно невъзможно каквото и да било познание! Затова съществата от целия Космос славят Бога и се стремят към Него.

Някога, преди Великото Начало, Първият Логос е бил сам, блажено скрит в Себе Си, пребиваващ над всякакво битие и откровение. Но Той решава (без да има нужда лично от това) да се открие като ОТРАЖЕНИЕ, а след това дава на отражението Си свой ЖИВОТ. И какво излъчва Първият Логос? Беинса Дуно отговаря: “Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, навсякъде ще ви кажат, че Бог е ЛЮБОВ.” Отдаването на живота е първата СВОБОДНО принесена ЖЕРТВА. От нея се появява “Единородният Син”, наречен още Втори Логос или Слово. Докато при Първия Логос животът и съдържанието са едно и също, при Втория те са разделени. Съдържанието на Сина е пълно копие на Отца, но животът е РАЗЛИЧЕН! Обаче мирова система от такива отношения не може да възникне. За многообразието е необходимо по-нататъшно жертване. Първият Логос се отразява още веднъж, а след него и Вторият, от което възниква Третият Логос - Светият Дух. Той съдържа в себе си:

1. Отражението на Първия Логос.

2. Отражението на това, което Първият Логос е породил във Втория, а именно неговия живот.

3. Отражението на това, което Вторият Логос отразява към Първия.

Това са трите лица на Единния Бог, наречени в Християнството Отец, Син и Свети Дух, а на Изток: Сат-Ананта-Чит.

Y
Първи Логос
Бог
Втори Логос
Макрокосмос
Трети Логос
Микрокосмос

Трите окултни същества са събрани в общия звук:

А
U
M
Трети Логос (в)
Слизането на Духа
Миналото
Втори Логос (б)
Живот в материята
Настоящето
Първи Логос (а)
Възвръщане към Духа
Неизвестното бъдеще

Беинса Дуно казва, че Единният се изявява като Любов, Мъдрост и Истина, а Щайнер говори за Любов, Мъдрост и Сила (Власт), което е едно и също. Любовта е началото на живота, началото на всяко битие, а Истината е краят на живота, крайният предел и върховната цел на Битието. Зад Истината не може да се отиде - там няма нищо! Между Любовта и Истината "тъче" Мъдростта. Пак Беинса Дуно ни дава образното сравнение:

“Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото състояние (леда), а Истината - парообразното състояние.”

Между трите Логоса (а, б, в) могат да съществуват САМО седем отношения, от които възникват седемте Сили, седемте Управляващи Творчески Духа пред трона на Бога. Те са:

1-во отношение
Всесилие (Всевластие): Отец се открива на Сина, т.е. в Словото - “а, б”. Това е първото творение, наречено Хаос.

2-ро отношение
Всемъдрост: Словото се открива на Духа (Светия) - “б, в”. След като Всесилието е изпълнило своите задачи, Всемъдростта привежда всичко в съответствие с мерките и числата.

3-то отношение
Вселюбов: Светият Дух се открива на Отца - “в, а”. Вселюбовта внася в цялото творение принципа на симпатията и антипатията.

4-то отношение
Всесправедливост: Отец е скрит в Словото и се открива на Духа - “а, в”. Всесправедливостта довежда Кармата, т.е. раждането и смъртта.

5-то отношение
Всеспасение: Словото е скрито в Духа и открива себе си на Отца - “б, а”. Всеспасението носи избавление - Последния съд.

6-то отношение
Всесвятост: Духът е скрит в Отца и се открива на Сина - “в, б”. След Последния съд навсякъде идва Светостта.

7-мо отношение
Всеблаженство: Отец е скрит в Словото и Духа и се открива сам на Себе Си - “а, а”.

Да си представим всичко това разпределено на седем планети - от Сатурн до Вулкан. Всъщност, те всичките присъстват тук, но така, че една управлява, а другите са съподчинени. До Древния Сатурн е Хаос. Силата, която от Хаоса дава духовния зародиш на физическото тяло, е Словото. Затова Йоан започва с думите: “В началото бе Словото(Синът), Синът е у Бога, и Синът е Бог.” Четвъртото отношение е на днешното човечество - Отец е скрит в Сина и се открива на Светия Дух. Така е дадено Християнството. Но главното за следващия еон - Юпитер, трябва да се подготви в предишния - Земята. Словото, подготвяйки се към Светия Дух, който на Юпитер ще се открива, е длъжно да пребивава в процеса на инволюция. Но това тук е смърт. Мисията може да бъде изпълнена, ако Словото се спусне чак до смъртта. Такъв е смисълът на Кръстната Смърт. В следващо планетарно въплъщение, Синът ще доведе към Отца това, което СЕГА СЕ СЪБИРА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДУХА!

Троичността се манифестира в цялата природа, защото на Светата Троица принадлежат плановете за възникването на всяка мирова система. Зад целия ФИЗИЧЕСКИ свят стои великият ИНТУИТИВЕН Бог, който в Християнството се нарича Отец. Той излива Самия Себе Си, Собственото Си тяло и това е висшата форма на отдаване, от което мировото пространство се напълва с АРОМАТ. Той е ароматът на света!

Зад всичко ЖИВО стои Духът на Имагинацията. Този Дух действа в нашата реч, затова в Християнството го наричат Слово. Словото изпълва мировия аромат с образи и форми и светът започва да се формира, засиявайки в СВЕТЛИНИ И ЦВЕТОВЕ. А Светият Дух - Духът на Инспирацията, пронизва новообразувания свят със ЗВУК.

Съществуват ТРИ възможности чрез вътрешно преживяване да се приближим до Бога - по пътя на Любовта, Мъдростта и Силата (Истината). Бог живее в тях, но не може да бъде непосредствено намерен чрез Мъдростта, защото мостът, съединяващ нашата мъдрост с безкрайно превъзхождащата я Божествена Мъдрост, не е достатъчен.

Силата на Бога също е толкова огромна, че ИЗКЛЮЧВА каквато и да е човешка свобода. Ако само за миг се открехне завесата към Абсолютната Истина, тя просто ще ни смаже! Остава Любовта, съединяваща творението с Твореца. “Бог е Любов” - това е Мъдростта в Мистериите на всички земни времена. Ние плуваме в търсене на Любовта! Сама по себе си тя е недостъпна за нас. Никой човек не може да люби. Ние можем да станем ПРОВОДНИЦИ на Любовта, защото САМО БОГ ЛЮБИ! Най-славният момент в нашия живот, е когато намерим Бога и се открием за неговата Любов. Тогава човек става извор, който знае постоянно да дава. Така се превръщаме в “образ и подобие Божие”. Но, за да стигнем до този момент, е нужна грамадна еволюция.

След “изгонването от Рая” човекът слиза на Земята и се вплита в потока на НАСЛЕДСТВЕНОСТТА. Започва физическият ни живот, свързан с КРЪВТА. Кръвните връзки стоят в основата на всички древни религии. Бог- Отец живее в кръвното родство и изпраща отгоре древната мъдрост в човешкото съзнание, затова Посветените се наричат Отци. Христос инспирира Любовта от космическите висоти, но тя се приема безсъзнателно и не е достояние за човешкия Аз. Буда донася на Земята УЧЕНИЕТО за Любовта, но не и САМАТА Любов. Никой не може да се нарече човек, ако е неспособен да излъчи Любов. Ето защо до Голгота хората са човеци само в ИЗВЕСТЕН смисъл. Любовта има един материален носител - кръвното родство, и той е трябвало да се одухотвори. Смисълът на жертвоприношението в древността е бил следният: изгаряйки в огъня живите жертвени животни - т.е. кръвта, хората се отказват от собствеността, която са владели в егоистичен смисъл, защото са я получавали по наследство. Изгарянето на кръвта е противоположен акт на пулсацията на кръвта, на внедряването й в човешкия организъм. С тази жертва се изкупва НАСЛЕДСТВЕНИЯТ ГРЯХ, заложен от Бог-Отец в кръвта. Заложеното от Отца е преодоляно с един единствен акт - жертвата на Голгота. Отец решава да изпрати Този, Който винаги е бил свързан с Него - Сина, на Земята в плът и му дава ВЪЗМОЖНОСТТА да премине през Събитието, благодарение на което Синът ВЕЧЕ НЕ Е СВЪРЗАН С ОТЦА СИ, КАКТО ПРЕДИ! ОТНОШЕНИЕТО НА СИНА КЪМ ОТЦА СЕ ПРОМЕНЯ, СЛЕД КАТО ДОБРОВОЛНО СЕ СВЪРЗВА С ЧОВЕЧЕСТВОТО. Еволюцията в човешкото съзнание е възможна единствено, АКО се разбере ТОЗИ ФАКТ! Ако човек избере родството с Христос, прекъсва кръвните връзки и се ИЗТРЪГВА от наследствения грях. Това е възможно при положение, че Любовта към Христос стане ПОНЕ толкова силна, колкото предишната родова любов. Тогава наследственият грях се изцелява, а той е ОСНОВНИЯТ. Всички останали грехове са негово следствие и от тях можем сами да се избавим в хода на еволюцията. Съвременното естествознание е последното излияние на принципа на наследствения грях и е едно познание, изцяло опиращо се на унаследените качества. То представлява пренесеният в абстрактното дух на древността, когато Боговете се достигат чрез Мъдростта, но днес тази Мъдрост трябва да се ОСВЕТИ. Освещаването идва като следствие от Голгота чрез преживяването на познанието в силата на Светия Дух. До Голгота Бог-Отец стои в основата на Творението като абсолютните ВЛАСТ и ГОСПОДСТВО. След Голгота Той предава Своята власт (“цялата власт на Небето и Земята”, т.е. в свръхсетивния и сетивния светове) на Сина и оттогава не чрез Властта, а чрез Любовта (Сина) можем да отидем при Отца. Бог-Отец не може да се съзерцава в Силата Му (като Истина) без посредничеството на Сина в Любовта, а Мъдростта трябва да се освети от Духа, дошъл на Петдесетница единствено благодарение на Голгота. Светият Дух е носител и на Трите Божии Принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е резултат от новородената в Аз-а Мъдрост, изявяваща се като Дух-Себе. Любовта е първият плод на Духа, а Словото е първото проявление на Любовта в материалния свят. Затова, първото, с което човек трябва да започне, е Христос (Словото), който идва “да свидетелства за Истината”. После ще дойдем до Истината и най-сетне до Божествения Дух. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ НИТО ИСТИНАТА, НИТО ДУХА! ГЛАВА НА СЛОВОТО Е ИСТИНАТА, А ГЛАВА НА ИСТИНАТА Е БОЖИЯТ ДУХ, КОЙТО Е НАЧАЛОТО НА НАЧАЛОТО НА ВСИЧКИ НЕЩА.

Днес човешката мъдрост е БОЛНА. Тя трябва да се прониже от свръхсетивното и да се освети с помощта на Христос. Християнството е религия на Възкресението, а не на спасението. Ние непременно ще изгубим Христос, ако ПРОСТО вярваме в Него. Необходимо е да Го осъществим в мисли, чувства и воля. Всеки, който казва: “Вярвам в Единния Бог, сътворил Небето и Земята”, веднага влиза в противоречие с думите на Йоан: “В началото бе Словото... и всичко чрез него стана”. Бог-Отец трябва да се преживява като лежащата в основата на всичко субстанция - в основата на всяко битие, обаче Бог-Син е ТВОРЕЦЪТ. В началото е Словото, т.е. Христос, ЗАЩОТО ХРИСТОС НАИСТИНА Е САМИЯТ СИН ОТ СВЕТАТА ТРОИЦА!!!

Колко благословени сме ние хората, че мостът, свързващ Отец с дъното на световете, е прокаран тук на Земята! Цялото Небе ни ЗАВИЖДА за това! Бог се проявява ИСТИНСКИ на нашата планета! На Голгота Земята избухва и започва да се превръща в Слънце - нещо като Свръхнова. Но за разлика от избухванията на всички свръхнови в Космоса, които са краен резултат от грамадната еволюция в ДУХОВЕН план на населяващите ги същества, Христос слиза на последното ФИЗИЧЕСКО стъпало и ОТТУК избухва като звезда. Такава ЖЕРТВА никога не е имало в Космоса и никога няма да се повтори. От нея нашата Слънчева система получава Собствен живот! Преди Голгота Принципът на Отец влиза във физическото, етерното и астралното ни тела, а след това в Аз-а на човека влиза Принципът на Христа и Аз-ът вече пронизва тялото НАПЪЛНО. Ние не можем да влияем и променяме Духа, но Аз-ът непрекъснато се развива. Аз-ът, който сме получили от Елохимите, е само една ставаща все по-тънка и фина наша обвивка. Зад нея обаче стои Христос - истинският Аз на човека, когото можем да намерим само в ЧОВЕЧЕСТВОТО, а не в отделния индивид. Всеки, намерил Духа, може да заяви:

1.Аз-ът ми даде Божественото.

2. Човечеството ми изявява Христос.

3. Душата оживява в мен Духът.

Свободното и доброволно обръщане към Бога е предшествано от разделянето ни с Него. Луциферическите и Ариманически духове искат още в Лемурия и Атлантида преждевременно да ни индивидуализират, действайки срещу кръвното родство. СЕГАШНИТЕ Духове на тъмнината, които след 1879 г. сменят предходните, искат да създават човешки строй, изграден пак по родов, кръвен, расов или национален признак, целейки проваляне на Земната цел - одухотворяването на Земята чрез Любовта. Ние наистина не можем да създаваме Любов, а само да станем нейни проводници, но за разлика от всички други Богове имаме ПРАВО на ИЗБОР. Само човекът може да узнае вкуса на триумфа над егоизма ЛИЧНО и да създаде амброзията в душата си, която Боговете не познават, но очакват да вкусят. Човешката душа е най-красивото нещо и ще роди най-възвишения аромат - АРОМАТЪТ НА БОГА, А ТОВА Е ЛЮБОВ! Това може да се постигне ЕДИНСТВЕНО с Христос. Доколкото човек носи в себе си “Аз-а на човечеството” (Христос), дотолкова се превръща в ПРЕДСТАВИТЕЛ на човешкия род. Само така може да запълни “празнотата” на световните събития относно определени еволюционни импулси. Какво означава това?

Всяка епоха носи със себе си определени импулси, които трябва да се разгърнат на външен план - т.е. има “празнина”. За да стане, са нужни хора - двигатели на събитията, които да я запълнят. Те донасят от миналите си инкарнации в този живот импулси от най-висок ранг, предназначени да попаднат в споменатата празнина. В известен смисъл ние сами избираме момента на инкарнацията според вътрешните си заложби и качества и според тях формираме онази вътрешна необходимост, проличаваща впоследствие в нашите действия. Естествено, в различните области тези “приливи и отливи” се преплитат по изключително сложен начин. Има голяма разлика между външната ФИЗИЧЕСКА необходимост и ДУХОВНАТА необходимост. Всички СВОБОДНИ импулси идват от духовния свят и човек е най-свободен, когато върши това, което е световно-исторически необходимо, т.е. изпълнява Волята Божия за своето време. Ето как свободата и необходимостта се преплитат най-тясно. За да изпълняваме Волята Божия, ние трябва да развиваме АНГЕЛСКО съзнание. Човекът се намира по средата между животното и Ангела, между безсъзнателното и по-висшето съзнание. За Ангела е важно НАМЕРЕНИЕТО, а не как ще бъде изпълнено. Дори Елохимите първо създават Светлината и едва после виждат, че е нещо добро. При нас първа е представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле, докато за духовните същества над човека първо е намерението, а Духът определя начина за изпълнението му и какво ще се получи като резултат.

Когато се свържем с потока на духовните причини и ги оставим да “преминат” през нас, ние привличаме елементи, изтръгващи ни от оковите на физическия свят. Не че се освобождаваме от кармата, но се освобождаваме СЛЕД смъртта си от необходимостите на физическия свят, защото ги влачим със себе си и ни пречат да се издигаме нагоре през астралните светове. Отварянето към духовните същества обаче е свързано с наличието на безграничното ДОВЕРИЕ, каквото имат Ангелите. Доверието идва, ако сме УБЕДЕНИ, че имаме ПРАВИЛНИ намерения, а те водят до правилни действия. В правилните намерения можем да вникнем единствено по ДУХОВЕН път, а как да стане това, може да ни помогне само МИСЛЕНЕ, изградено върху ИСТИНИТЕ НА АНТРОПОСОФИЯТА. Духовната наука ни казва, че през 20-и век започна етерната поява на Христос и разделението на “живи и мъртви” между хората, както и че Христос е пълният господар на Кармата, че Сорат тепърва ще се надига все по-разтърсващо от бездната, че предстои най-голямото изпитание пред човечеството - срещата с Антихриста! Хората не са готови за всичко това! Съществува огромна “празнина” за запълване. Тази празнина се нарича ЛИПСА НА ИСТИНСКО РАЗБИРАНЕ И ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ОКУЛТНИЯ ХРИСТОС.

Ние отдавна сме преминали чертата на физическия свят и вместо нагоре към духовните, направо пропадаме към подфизическите светове. Духът е станал роб на материята и днешната култура обслужва най-вече стомаха. Науката, като част от общото понятие “култура”, също е в окаяно състояние, въпреки привидния си напредък. Тук ще взема отношение само към една от днешните й форми, която ще стане много опасна в съвсем близко бъдеще. През последните години се появиха няколко книги “Физика на Бога”. Считам, че авторът им е чист и искрен в научните си и произтичащите ОТ ТЯХ духовни търсения, притежава Християнска мекота и огромна, но за съжаление АРИМАНИЗИРАНА интелигентност. Оттук започва проблемът!

Библията има три нива: фактологическо, морално и скрито (езотерично). ВСИЧКИ днешни “Християнски” църкви се докосват до първите две екзотерични нива. Б. Палюшев - също, защото не познава (по собственото му признание) Духовната наука. Без да е прочел и една книга от Р. Щайнер, той слага Антропософията в редицата на окултните течения заедно с масоните, Муун и т.н., като смята самия окултизъм за нещо лошо. Резултатът е ясен: отрича, че човекът е Бог, без да зачита категоричните думи на самия Христос от Евангелието на Йоан - “Вие сте Богове”; отрича прераждането, а с това и Духа, защото именно човешкият Дух се преражда; отрича Посвещението и че сме СЪтворци на Бога; отрича Йерархиите Богове над нас и т.н., и т.н. След тези фундаментални отрицания, съвсем естествено, липсва каквото и да било разбиране на “Царството Небесно”, “Второто пришествие”, “Новото Небе и Новата Земя” и т.н. Авторът заявява, че е намерил пътя към Христос чрез физиката (науката), т.е. отдолу нагоре. Това е невъзможно! Пътят към Боговете може да се проправи, само когато духовното вплете корени в материалното - ОТГОРЕ НАДОЛУ. Знам го от опит! Обратният път при Палюшев е причината за ВЪНШНОТО Християнство, което надълго се разглежда в книгите му. Без СОФИЙНО разбиране на Христос човешката Душа е нещастна, а такова разбиране е възможно единствено чрез Антропософията. Но това все пак е по-скоро лична драма. Страшното във “Физика на Бога” е другаде.

Според автора, в окултизма Духът бил разглеждан като енергия, което всъщност е вярно само за някои течения. За “Физика на Бога” основата на Духа е информационно-енергийна форма на МАТЕРИЯТА и нейни синоними са торсионният вакуум и торсионното поле. Обвинява се окултизмът в материализъм - вярно за много течения, но какво друго освен материализъм е твърдението, че Духът е някаква форма на материята, пък била тя и информационно-енергийна. Тук си проличава голямата слабост на екзотеричното Християнство, което не прави разлика между Дух и Душа. Душата е полудуховна и полуматериална, а Духът си е Дух и воюва с материята на полето на Душата. Но и това е проблем, както за автора, така и за огромната част от днешното човечество.

Страшното започва с ПРАКТИКАТА. Твърди се, че Словото е информация. Да, жизненият етер (Словото) наистина е и ПАМЕТ, т.е. в известен смисъл информация. Но той може да бъде намерен във Висшия Девакан, след като се премине с Христос през Християно-Розенкройцерското Посвещение. Неразбирайки и отричайки Посвещението, авторът на практика с торсионното поле е “напипал” не Словото, а нещо съвсем ДРУГО. Когато светлинният етер от астралния свят се отрази подфизически в сферата на Луцифер, на физически план се изявява като електричество; ако звуковият етер от низшия Девакан се отрази подфизически в сферата на Ариман, се получава магнетизъм, а при отразяване на жизнения етер от Висшия Девакан в подфизическата сфера на изостаналите Азури на физически план се пораждат УЖАСНИ УНИЩОЖИТЕЛНИ СИЛИ! Задавах си въпроса - кога ще се появят те? Още в 1911 г. Р. Щайнер предупреждава, че тайната няма дълго време да бъде скрита и изразява надеждата, че когато откривателят се появи, човешкият морал ще бъде достатъчно напреднал, за да разбере правилно откритието. Класическата физика можем да я свържем с период от няколко ВЕКА и електричеството, квантовата механика - с магнетизма и няколко ДЕСЕТИЛЕТИЯ, довели до атомната бомба. А торсионната физика се докосва до подфизическия жизнен етер и след няколко ГОДИНИ (дано не съм прав!) ще доведе до страховити последици, от които и авторът се опасява. Това са ужасните унищожителни сили.

Върхът на ариманическата наука - “Физика на Бога”, е всъщност най-голямото й падение от духовна гледна точка. Вече са създадени и първите апарати, функциониращи и с участието на човешката мисъл. Мисълта е на път да се материализира, но едно е да построиш предварително замислена (да речем) къща, а съвсем друго да си играеш със сили, които изобщо не можеш да контролираш. Торсионните полета и вакуум не са Богът или Животът, а точното обратното на Живота - негови погубители! Началото бе с електронните апарати, произвеждащи виртуални образи. Човечеството бе подготвено ударно и в кратки срокове за появата на “Физика на Бога”. Всичко изглежда чудесно: неизчерпаем източник на енергия, повсеместно приложение, облекчаване на човешкото битие във фантастични размери. Но зад това стои Ариман в съдружие с Луциферическите същества и изостаналите Азури, които искат да прекъснат гръбначния стълб на човека. Какво прави един индивид свободен - НЕПОРОЧНОТО функциониране на неговите пет сетива. Ариман усилено строи един паралелен на нашия свят - СТРАШНАТА ОСМА СФЕРА, с което подготвя собствената си инкарнация в най-близко бъдеще. Замърсявайки етера в невъобразими размери, се подменя Второто Пришествие на Христос. ЧОВЕЧЕСТВОТО НЯМА ДА НАПРАВИ И ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД, АКО НЕ ЗАПОЧНЕ ДА РАЗБИРА ХРИСТОС!

Първото Откровение на Духа от Петдесетница е преди 1970 години. Оттогава много пъти е “проговарял”, но има ли кой да Го чуе?! Точно в края на старото и началото на новото хилядолетие, Той ни откри кой е Бодхисатвата и бъдещ Буда Майтрейа, кой е Тангра и “25-я Старец”. СЕГА ни казва, че за всеки, който познае и приеме Христос, ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА СЕ ОТВАРЯТ “ПЕЧАТИТЕ” ОТ АПОКАЛИПСИСА И ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ИЗПЪЛНЕН С ДУХА - ВСЕ ПО “ПЛЪТЕН”. Грандиозната картина, застанала пред озарената душа на единствения човек, лично посветен от Христос през трите Му земни години, може постепенно да се открие за всеки, намерил Спасителя в себе си. В тази връзка е много важно да се търси контакт с Йоан, както ни съветва Рудолф Щайнер. Какво видя Апокалиптикът Йоан Богослов?

“Апокалипсисът” (Откровението) е едно ПОСВЕЩЕНИЕ на волята. Поначало посвещението означава развитие на дремещите във всяка човешка душа сили и способности. Разбран ПРАВИЛНО, Апокалипсисът на Йоан става източник на импулса за бъдещи действия и дела. Ако човек, изхождайки от духовните принципи, си постави ДАЛЕЧНИ цели, те импулсират неговата воля и оживотворяват силите му. Така Христос се схваща в неговия истински и най-висш смисъл - в смисъла на първоначалния Християнски Принцип.

При посвещението първо възприемаме образи, после звуци, след това съществата, а най-накрая живота на тези същества. Ако се изкачим до границата между най-фините същества от физическия свят и следващия по-висш свят - астралния, ще застанем на един връх, от който ще гледаме надолу към седемте следатлантски култури от Потопа до Войната на всички срещу всички. Тази война ще преживеят само малка група хора, приели в себе си духовния принцип и спасили се от всеобщата гибел, породена от егоизма. Седемте култури са представени чрез седемте послания до седемте “църкви”, т.е. по-малки общности, представители на съответните култури. Разбира се, по времето на Йоан, църквите са били много повече.

Ако се издигнем в имагинативния свят, ще се запознаем със седемте “печата”, откриващи ни седемте култури на Шестата голяма епоха, която сега се намира в астралния свят. Шестата епоха на “печатите” ще бъде слезлият на Земята астрален свят като негово откровение.

Ако се издигнем до инспиративното познание, ще чуем “седемте тръби”, откриващи ни седемте култури на Седмата голяма епоха, с която физическото земно развитие ще приключи след 36130 години. “Епохата на тръбите” ще бъде слезлият долу на Земята небесен свят - “музиката на сферите”.

Издигайки се на още по-висока степен - интуитивното познание, ще прозрем истинската същност и значение на духовните същества и ще се запознаем със седемте ”чаши на Божия гняв”, които са обратното на Божията Любов. Тук, във Висшия Девакан - в Словото, ще видим истинския образ на Божествената Любов, движеща света напред. Това ще бъде възможно само за онези, които са съблекли за физическия свят седемте “чаши на гнева”. Божият “гняв” е само технически израз (Бог не се гневи) и представлява втвърдената материя, която трябва да се разтвори от любовта. За света на Майа Божията Любов изглежда като “гняв”.

Когато говорим за “печатите” от Апокалипсиса трябва да имаме предвид първо седемте рисувани изображения, които Р. Щайнер е оставил за човечеството, а след това по-конкретно и седемте “печата” в третото изображение. Най-кратко седемте изображения (печати) означават следното:

Първият Печат представя в общи линии цялото Земно развитие на човека, през което трябва да развие Аз-а. Двуострият меч, излизащ от устата на Сина Човешки, е един от най-висшите символи в Апокалипсиса.

Вторият Печат представлява първото състояние от развитието на човечеството и четирите групови души. В средата е Агнецът (Христос), който ще стане - но вече СЪЗНАТЕЛНО, за нас новата ни групова душа.

За Третия печат ще говорим по-късно.

На Четвъртия Печат виждаме двата стълба на Силата и Мъдростта, а между тях обединяващата ги Любов. Книгата в облаците е свързана с бъдещото ни състояние, когато цялото знание ще стане ВЪТРЕШНО, човекът ще се превърне в КНИГА и ще чете сам себе си.

Петият Печат има отношение към още по-отдалеченото бъдеще. Тогава Слънцето и Земята отново ще се съединят и човекът ще е взел под контрол силите на низшата си природа, превръщайки се в Жената-Слънце. Луната е драконът, символизиращ отхвърлената материя.

В Шестия Печат човекът ще достигне още по-голяма власт над низшите сили на мирозданието, когато Михаил ще ВЪРЖЕ дракона.

Със Седмия Печат е свързана Мистерията на Граала. Кубът - това е светът на пространството. Излизащите от него мирови змии представляват обърнатите към висшето низши сили. Дъгата е седемчленният творящ човек, преодоляващ триизмерното пространство и постепенно ставащ невидим, “излитайки” като гълъб нагоре.

Но нас ни интересува особено много Третият Печат. Тук виждаме страната на духовете и седемте Ангела, надуващи тръбите. Ангелите са духовните прасъщества на мировите явления. Изобразени са и чашите, които като “излеем”, ще преодолеем гнева и познаем Любовта. Тук е и КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ “ПЕЧАТА”, които точно сега - в Петата следатлантска култура, започват да се отварят за носителите на Христос. Кои са тези печати?

Знаем, че животните са преждевременно сгъстени човешки страсти. Това, което човекът все още носи в астралното си тяло под една ДУХОВНА форма, него животинските форми представят отделно във ФИЗИЧЕСКА форма. Човекът го запазва в астралното си тяло до най-късната епоха в Земното развитие и затова се издига най-високо. Всяко свойство, всяко качество, което има днес, го дължи на обстоятелството, че е отхвърлил една определена животинска форма. През първите четири следатлантски култури сме били длъжни да развием разума, интелигентността и всичко, което принадлежи на тези две способности, като за целта е трябвало да ги “обяздим” и да отхвърлим животинската форма на КОНЯ. Ето защо през хилядолетията съществуват толкова интимни отношения между човека и коня. Първите, които на ФИЗИЧЕСКИ план обуздават коня и го превръщат в бойно ОРЪЖИЕ, са българите! Конската подкова все още е атавистичен символ на успех. А онези в мистерийните центрове “обяздват” разума и интелигентността и носят ДУХОВНАТА титла “българин”. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗВИЕ АЗА, АКО НЯМА УСВОЕНИ РАЗУМ И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.Ето защо, когато в книгата се отварят първите четири печата, виждаме четири пъти ездач на кон. Това, което е вложено и “ЗАПЕЧАТАНО” в душите през първите четири култури, ще се разкрие (“разпечата”) в първите четири култури СЛЕД Войната на всички срещу всички, т.е. през Шестата епоха на “печатите”. Днешните разум и интелигентност, след въпросната война, ще се превърнат в Мъдрост, в духовност.

Благодарение на това, че в древноиндийската епоха човек отблъсква физическия свят и отправя взор към духовния, в първата култура след войната ще удържи победа над физически чувственото, символизирано с лъка и короната.

Преодоляването на материята в Древноперсийската култура ще се прояви във втората култура след войната като меч, с който се побеждава външният свят.

Постигането на мярката (на измерването) през Египетско-Вавилонската култура ни се явява в третата култура след войната под формата на везните.

А приемането на Аз-а от Христос в Гръко-Римската култура, ще доведе до безсмъртието в четвъртата култура след войната. Този, който е познал “Аз Съм” и Неговия Призив, ще е одухотворил интелигентността и няма нужда да се явява вече на кон, а ще се появи в облеклото на безсмъртието, на вечния духовен живот - БЕЛИТЕ ДРЕХИ. Те са за избраните, образно казано за “закланите” заради Агнето-Христос. Те ще бъдат запазени и ще одухотворят света. Те са пентаграмът от Петия Печат.

Но преди да се облечем в бели дрехи, трябва да отделим от себе си още нещо, както другите животински форми. Това е РАСАТА НА ЗЛИТЕ И ГРОЗНИТЕ ЛИЦА. Само благодарение на факта, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се прибира и съвпада с очертанията на физическото, силите на етерното тяло проникват във физическата ни глава и успяваме да формираме днешното си лице, което ВЕЧЕ отразява Божествения Дух. Ако човек отрече, че Духът му дава човешкия образ, тогава не би използвал тялото единствено като възможност за постигане на себепознание и азово съзнание. Той би се сраснал с тялото така, че да се чувства у дома си САМО в него и понеже не би използвал силата на Духа, неговата външна форма ще стане подобна на предишната - ще стане подобен на животното! Ето защо отварянето на първите четири печата ни дава една толкова безутешна картина. В тях са представени онези хора, които искат да останат при старите четири подготвителни епохи. В предхристиянските времена Яхве обединява по кръвен път, а Луциферическите същества действат против груповото съзнание и на тях дължим развитието на самостоятелната си личност. Но Луцифер е искал преждевременно - без Любовта, да ни направи индивидуални. Който го следва, става егоист. Той е проспал Христовото събитие и пак ще се върне към древната си форма - коня. Конят е символ на чистите разум и интелигентност, но НЕОДУХОТВОРЕНИ, защото Аз-ът е развит само в егоистичната му страна. Съдбата на онзи японски самурай отпреди няколко века е много показателна. Той решава да достигне висше майсторство, оттегляйки се за десет години в планината, където тренира усилено и изучава духовни тайни. След завръщането си, бойният му меч дотолкова го е обсебил, че се е превърнал в негов Аз, с който сам наведнъж убива 150 самураи. Той е овладял до съвършенство низшата страна на Аз-а, но я няма Любовта (Христос). Съдбата му е ясна - негов ученик го издебва и убива, т.е. той сам себе си е погубил. Такива хора не могат да познаят безсмъртието и в четвъртата култура след войната са обречени на “смърт”. Те ще пропаднат в БЕЗДНАТА и от ужасяващата грозота на своята душа отново ще възпроизведат животинската форма, която човек е имал по-рано. Те ще бъдат расата на злите и долу в бездната ще живеят в дивите инстинкти на животинската форма. Докато горе одухотворените ще възвестяват това, което имат да кажат относно своето свързване с името на Христос-Исус, долу ще се носят звуци на богохулство и отричане на всичко, което се явява като духовно преобразяване. Под отказ да се приеме Христовият импулс се разбира едно енергично, неинтелигентно и зложелателно духовно противопоставяне. От друга страна е признак на СЛАБОСТ, ако човекът иска да унищожи Аз-а си, потапяйки се в някакво общо съзнание, както правят на Изток. След като е извоюван в хода на космическата еволюция, Аз-ът е НЕУНИЩОЖИМ и целта е да го правим все по-съвършен и божествен. Общност - ДА, но от САМОСТОЯТЕЛНИ И СВОБОДНИ АЗОВЕ, способни да станат проводници на Любовта. Аз-овият импулс, приет от Христос, е такъв, че ЕДНОВРЕМЕННО те прави индивидуален, но и годен да се сближиш с хората в ЛЮБОВТА. Такива хора ще вървят правилно напред през бъдещите Шеста и Седма следатлантски култури, които ще се отворят след войната с Шестия и Седмия Печати.

На Шестия Печат виждаме Слънцето и Луната, т.е. носителя на живота и задържащия живота, като едно човешко същество, обаче в елементарна форма. Тук символът е хексаграмата.

На Седмия Печат виждаме символа на Светия Граал - седемлъчната звезда на Христос, която е преходът към епохата на седемте “тръби”.

След отварянето на печатите който носи Христос в душата си, ще има Неговия знак на своето лице и ще бъде подобен Нему. Тези синове Божии ще превърнат Земята в Космос на Любовта след прозвучаването и на седмата “тръба”.

“Книгата с печатите” е книгата на Живота и може да бъде отворена единствено ЧРЕЗ Агнето-Христос, който държи в ръцете Си седемте Звезди и седемте Духове Божии, т.е. седемте планетарни въплъщения на Земята от Сатурн до Вулкан и седемте Принципа на човека от физическо тяло до Човек-Дух. И ако от Атлантида е била изведена една малка колония хора, от която са произлезли следатлантските култури, то от следатлантската епоха ще бъдат подбрани и изведени през войната онези, които са приели в себе си ЖИВИЯ Христос и ще могат да разгърнат по Земята принципа на братската Любов в смисъла на истинското ЕЗОТЕРИЧНО Християнство. Още сега - приблизително 5900 години по-рано, Духът започва да ги събира като представители на ВСИЧКИ народи, защото трябва първо да подготвят Шестата следатлантска култура - “църквата на Филаделфия”, от която ще произлезе бъдещата Шеста епоха на новия континент в Тихия океан. Те ще бъдат подложени на всевъзможни ГОНЕНИЯ, но все пак ще свършат работата си. А седмата следатлантска култура (Калифорнийската) ще бъде без решаващо значение - нито топла, нито студена, а “хладна”.

Днес расите не играят предишната си роля. И все пак, една мисия не може да бъде изпълнявана по равностоен начин от всички народи. Това най-добре се вижда в езика. Латинският език - като език на четвъртата следатлантска култура, само по изключение прибягва до думата ЕГО. Тогава все още не се говори за Аз-а, защото Аз-ът се съдържа в самия Глагол (Словото). Но колкото повече мировата еволюция (също и в рамките на езика) се приближава до петата следатлантска култура, толкова повече Аз-ът се отделя от Глагола. Сега, чрез Христос, този Аз трябва да бъде намерен по нов, съответстващ на епохата начин. И фактът, че в средна Европа Аз-ът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков израз тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich - Аз, сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост, е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I-C-H, Iesus Cristus. Ние трябва да съхраним този Аз, изпълвайки го с Истините на Духовната наука. В досегашните култури на хората се е налагало да стигнат най-напред до ПРЕДСТАВАТА за своя Аз, а сега започват да се доближават до ИСТИНСКАТА представа за Него. Те не могат да го намерят, защото в предните си инкарнации нито са си го представяли, нито са мислили за Него.

Но Бог е отредил Аз-ът да бъде ПОЗНАТ и Любовта да се изяви. Има един народ, който стои по средата между духовността на Изтока и интелигентността на Запада. Негова е мисията да извърши бракосъчетанието между тях в Христос. Всеки, започнал да го прави, се превръща постепенно в “БЪЛГАРИН”. И как се е отразило това в езика ни?

Според древните знания и представи Единицата-Начало е и Единица-Край на съществата и вещите, а вечността (от тази гледна точка) представлява единствено вечното настояще. Тази идея е била изобразявана като точка в центъра на кръг, ограничен от окръжност, която е линия без начало и край - фиг.1.

Тогава единицата се е разглеждала като сума, при която всички сътворени същества се явяват само нейни съставни части. Това за нас е вечността преди Стария Сатурн, наречена Хаос или блажен покой в Бога. ТОГАВА ЧОВЕКЪТ Е БОГ.

Утвърждаването на съществата става единствено от тяхната Аз-единица. Много по-късно Беинса Дуно ще ни открие окултния закон: “Частта е равна на цялото”, т.е. когато се открием като Аз и го предоставим съзнателно на Божията Воля, започваме да се превръщаме в Божий “ОБРАЗ И ПОДОБИЕ”. Между тези две твърдения стои цялата инволюция на проявения Космос. Инволюция - движение от центъра към периферията и еволюция - движение на живота от периферията към центъра. Едното течение е от безграничното до малкото, а другото - от малкото към безграничното. Древните са разглеждали ГЛАГОЛА или още Творческото слово като инволюция (падение) на творенията в материята, на което ЧОВЕШКАТА РЕЧ е точно отражение, защото произнесените букви неизбежно съдържат в себе си Космоса. Такъв вид азбука (с всички свои значения) ще представлява тук на Земята хармонията на сферите, т.е. Божията Премъдрост (Небесната София). А това означава, че невидимата Вселена (Духовният свят) може да бъде познат чрез видимия свят и азбуката е средство за това. БУКВАТА Е ТЯЛО НА ДУХА! Ние първо трябва да ИМАМЕ тази буква, да я разберем и чак тогава чрез нея можем да разберем и намерим Духа. Как да намерим Буквата?

Известно е, че при ротация на отсечка с определен размер в равнината относно точка, деляща отсечката на две равни части, крайните точки на тази отсечка описват диря, наречена окръжност, а описаната окръжност съдържа в себе си част от равнината на ротация, наречена кръг - фиг. 2.

Това означава, че окръжността съдържа в себе си диаметъра и се изявява чрез него. Това означава още, че кръгът, ограничен от окръжността, е онова място, където тя ще показва фигурите на своите изяви чрез диаметъра си. След като са знаели, че окръжността е една от изявите на точката, древните са разглеждали диаметъра на окръжността като Словото-Творец, което се изявява чрез окръжността. Казано по Християнски, точката е Отец, диаметърът е Синът, а окръжността е Светият Дух. Сътворението, т.е. кръгът, е резултат от общата им дейност и в него се определят местата на духовния (I) и материалния (II) светове, на активното и пасивното начало, на творческата изява и на отражението. За нас кръгът започва от Стария Сатурн, когато Словото-Творец започва своята творческа дейност, превръщайки се в Глагол и така сме получили зародиша на физическото си тяло. Ето защо Йоан казва: ”В началото бе Словото...”.

Когато окръжността се изявява с два перпендикулярни диаметъра, словото сътворява “Кръста на създаваемия свят” - фиг. 3.

Това е знакът за зараждане на живот въобще. Знаем, че на Старото Слънце сме получили тялото на живота - етерното, и тогава Христос се свързал с нашата еволюция. При тази Своя изява Словото формира понятията “минало” и “бъдеще”, където абсолютното настояще е Отец.


АБВ - бъдеще (да стане!; да сътвори)


АГВ - минало (и стана; и сътвори)

___
АВ - абсолютното настояще, което е Отец, изявен чрез Сина.

Следващата изява на Отец чрез Сина е равностранният триединен триъгълник, на чиито върхове стои Отец.

Тази изява формира света на Славата (Небесното Царство) и света на Силата (астралния свят - отраженията). В тези два свята Словото създава и изявява своите творения, преди да ги снеме в материалния ни земен свят. Точно на Старата Луна сме получили и астралното си тяло.

От тази фигура, когато триъгълникът стане квадрат, се извежда фигурата “Християнска инсигния” - модулна фигура, въз основа на която Константин Кирил-Философ изписва спуснатата му свише свещена азбука ГЛАГОЛИЦА.

Тази фигура показва каналите на инволюцията на Божествената еманация чрез Словото от Отца до Земния свят. Ако триъгълникът представлява съзнателния живот на човека, т.е. пътя на Душата в Божествения свят, то четириъгълникът означава слизането на Душата в материалния свят, където изучава законите на развитието. Във фигурата са съчетани два кръста - кръстът на Славата (+), който е с равни рамена и показва хармонията между Духа и материята, и кръстът на разпятието на робите (X), който е дисхармоничен. Както се знае, Спасителят е разпнат на кръста на Славата (разпнатата Мирова Душа), но е бичуван преди това като роб. На Старото Слънце Христос (Синът) сътворява Кръста на създаваемия свят, прокарвайки пътя от Троицата до нашата еволюция (А : В) - фиг.3, а сега - в Земния еон, когато сме получили Аз-а си, е позволил да бъде бичуван (X) и разпнат за спасението не само на човешкия род, а ИЗОБЩО на мировата еволюция.

Фигура 6 е самата Християнска инсигния, където виждаме инициалите на Исус (I) Христос ( Х ).

След като Отец, който е и Свети Дух (окръжността), се е изявил чрез Словото (диаметъра на окръжността - 4:5) в Своята Триединна Същност като равностранен триъгълник, то може да изрече чрез Исус Христос: “Аз Съм Този , Който Съм”.

Аз-единицата на Бога-Отец е вертикалната отсечка, съединяваща основите на двата триъгълника, изобразяващи света на Славата и света на Силата. Тази отсечка е ИСТОРИЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ на ИСУС (I), в която се изяви ИСТИНСКАТА същност на Отца. През центъра минава перпендикулярно, неподвижно свързан с отсечката Аз-единица и диаметърът (4:5), изразяващ Словото, което държи винаги изправена тази отсечка. Словото (Христос) стои като скала, която до края на мировото сътворение ще показва на всяко същество в Космоса каква е истинската същност на Отца - Неговия Истински Аз. ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДЯН ЕДИНСТВЕНО В ИСУС! ГЛАВНАТА ЗАДАЧА НА СИНА Е ДА ИЗЯВИ ОТЦА! Той го прави, като слиза от Троицата до физическия свят , за да се жертва и свърже завинаги всички светове, да изпълни всички “междини”, както се изразява Учителя Беинса Дуно.

Христос Исус свързва физическия свят със света на Силата (астралния свят - света на Душите), астралния свят със света на Славата (Небесното Царство - света на Духовете) и Небесното Царство със Светата Троица . Затова само Той казва: “Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. Някога в началото Отец се жертва и излъчва Любов. Голгота е полярната жертва на Отца, където Синът става НАПЪЛНО като Отца си и вече не само съдържанието, но и животът на Сина е както на Отца му. Христос с пълно основание е могъл да заяви: “Аз и Отца ми - ВЕЧЕ напълно едно сме!”

Но тук е и Светият Дух, чрез който Отец изявява своята воля за по-нататъшно творчество. Това творчество се осъществява чрез инволюцията на миналото (снемане на сътвореното) и чрез еволюцията на бъдещето (изкачване със Светият Дух). Дъгата 4:8 символизира инволюцията, а дъгата 7:5 еволюцията на Творението и в частност на човешкия род на Земята. Дъгата 8:9:7 символизира прекъсването на връзката с духовните светове, т.е. с Бога. Точно в този период се случва най-великото събитие в Космоса - Мистерията на Голгота. Само с Голгота можем да направим скока от 8 към 7 и да започнем да еволюираме, т.е. да ставаме човеци. Нещо повече - от т.7 през т.5 към центъра на кръга води великият път на обратното връщане в Бога, а оттам и към Абсолюта! Ние живеем точно в центъра на космическата еволюция. Днешните физици твърдят, че Вселената се разширява, но това е илюзорно. Великият обратен път към центъра вече започна ПОД ЗНАКА НА ХРИСТОС ИСУС, КОЙТО Е ЛЮБОВ!

Както бе посочено в началото на изложението, нашето развитие съвпада с четвъртия от седемте Управляващи Творчески Духове пред Трона на Бога, когато Отец е скрит в Словото и се открива на Светия Дух. Този Дух е Всесправедливият, който довежда Кармата - раждането и смъртта. Отец наистина е скрит в Христос Исус и се открива на Духа от Петдесетница. Духът от Петдесетница е този, който е окръжността и може да свърже т.8 с т.7 в т.9, т.е. в Любовта. Числото на Христос в земен план също бе девятката - числото на жертвата.

Ето как Бог сам определя знака на своето творческо начало в създаваемия от него свят. А този знак, като знак за начало на творческата дейност на Глагола (Словото-Творец), в генезиса на народите, почитащи Триединния Бог, стои на първо място в техните азбуки. Този знак е и първият знак на свещената азбука - Глаголица, дадена като откровение на Константин Философ за “славяните, сиреч за българите”, за да пребъдат във времето. ПЪРВАТА БУКВА (АЗ) ОТ ГЛАГОЛИЦАТА СИМВОЛИЗИРА АЗА НА САМИЯ БОГ-ОТЕЦ, ИЗЯВЕН ЧРЕЗ ХРИСТОС ИСУС. Затова Беинса Дуно казва, че: “Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята”.

Оттук, от “българите”, ще започне ЕВОЛЮЦИЯТА в Космоса, защото само Човекът на Духа може в условията на СВОБОДЕН избор да стане проводник на Любовта. “Българите” ще СПАСЯТ Космоса, т.е. ще го поведат към петия Управляващ Творчески Дух - Всеспасителя. НАИСТИНА ЖИВЕЕМ В НАЧАЛОТО НА НЕЩО ГРАНДИОЗНО!!! Мариана Везнева преди 18 години получава Откровение за Глаголицата, от което се вижда, че всяка буква отговаря на 100-годишен период, започвайки от 681 г. - създаването на Българската държава, до 3480-та г. - приблизително до началото на Шестата култура. Глаголицата има 28 букви - 2+8=10; 1+0=1. Знакът на Исус (I) е с числена стойност 10 и представлява точно двата триъгълника, събиращи върховете си в центъра на кръга.

Бог (Единицата) и сътворението (Нулата) в Исус водят пак към центъра: 1+0=1.

Периодът на буквата Л - Любов, е от 1981 г. до 2080 г. - нашият!

Самата буква представлява Любовта, която стои горе в центъра между инволюцията и еволюцията. Цифровият й знак е 50-5+0=5. Само чрез Любовта можем да се спасим, да стигнем до петия управител пред трона на Бога. Пентаграмът също е и знакът на микрокосмоса - човек. В тази буква е засекретена информация и за появата на етерния Христос като Любов. Ще започнат да действат сили, променящи човека по вътрешен път - от материален в духовен тип. Тръгва разделянето на старо и ново, на “живи” и “мъртви”. Внушава се на М. Везнева, че първото изречение, което Константин Философ изписва на новата азбука е: ”В началото бе Словото...”. Това Слово трябва да води българския народ, когато определя какъв идеал да следва занапред.

Досега сме имали пет национални идеала:

Първи национален идеал - за идентичност, когато Паисий извика: ”О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?!”

Втори национален идеал - за училище и църква.

Трети национален идеал - за освобождение, издигнат от Левски.

Тези три идеала се изпълниха, защото бяха според Волята Божия. Следващите два - за териториално обединение и за социализъм, издигнати след Освобождението от турско робство до сега, не се изпълниха и няма никога да се изпълнят. Българският народ не трябва да расте по територии, а в Духа. Сега се предлага шести идеал - за духовно обединение на българите по етнически признак от всички територии по света, където живеят. Той може би ще бъде приет от Народното събрание, но също ще се провали, защото обединение може да има само в Христос. Да припомняме ли, че например във Волжка България живеят мюсюлмани? Този идеал е луциферическо-ариманическа трансформация на провалилия се идеал за териториално обединение и не случайно стои под номер 6.

Истинският идеал на българите ще бъде последният - седмият, който ще се нарича: Духовно обединение на “българите” в Христос. Само тогава ще изпълним мисията си и ще се наречем Човеци, направени по “Божий образ и подобие”. Това е КРАЙНАТА цел на Мировото Сътворение!

22.06.2003 г.
гр. Варна

 

 

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Атила, Вернай. Древният Египет и съвременната цивилизация. // Антропософски конференции. Париж, 2001, 2002.

Везнева, Мариана. Свръхсетивно познание. София, 1995.

Дуно, Беинса. Учителя говори. София, 1998.

Палюшев, Божидар. Физика на Бога. София, 2001.

Стратев, И. Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов. София, 1998.

Старият и Новият завет. София, 1925.

Танев, Христо и др. Аз-ът на Българите и националните символи. София, 1997.

Щайнер, Рудолф. Апокалипсисът на Йоан. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. Необходимост и свобода. Ст. Загора, 1997.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

 

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2003, № 9 (46)