ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР ФЕРДИНАНД¹

Д-р Кръстьо Кръстев

web

Не за да апелирам към една съвест, която отдавна вече не съществува, пиша аз това писмо. Само за да изпълня един дълг и да дам израз на своя гняв, преди да е дошъл часът да се действува.

Трябваше един Бурбон да дойде в отечеството на св. св. братя Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, духовните отци на днешната славянска култура, за да се извърши от него и чрез него - тая чудовищност, тоя най-велик позор на всемирната история - един народ да застане рамо до рамо със своите вековни потисници против своите освободители.

Но запомнете думите ми: по-скоро ще падне Вашата глава и на вашите най-близки, нежели този народ да позволи да заклеймите челото му с най-гнусното петно на историята.

Вие можете да го погубите, но да го опозорите - не! На първо време само преди той да разбере Вашите планове, преди ясното съзнание да проникне в неговата душа, Вие може би ще успеете да го заведете на касапница край сръбската граница. Но това ще бъде само един миг. А след него ще настъпи една вечност: тоя същият войник, воден от своите военачалници или минал през техните трупове, ще дойде да потърси Вас в окървавените Ваши палати, Вас и Вашите синове и дъщери. И тогава ще настъпи часът на разплатата, когато Вас и тях ще постигне същата съдба, която постигна жалкото потомство на Милана², Вашия предшественик, първия агент на австрийската дипломация.

Но това няма да изличи Вашето име от историята на българския народ. Не, това име ще остане като емблема на най-наглото предателство, което помни историята. Вие ще да живеете в паметта на потомството: един Бурбон, който след 38-годишен³ живот сред един злочест народ е съхранил спрямо него същите чувства, с които преди 40 години е поднасял "почетната" - позорната - сабя на Керим паша. Обожател на зверщините на Керим паша⁴ - това сте били Вие всякога, това сте и днес.

Вашият единствен стимул е: бясна злоба против оная дипломация, която Ви унизи⁵, защото беше достатъчно сляпа да не види, че в тоя момент тя не можеше да унизи един вероломен цар, без да озлочести и един невинен в нищо народ.

Да, Вашата злоба е тъй голяма, че аз не се двоумя да допусна и най-невероятното: че Вие не би се стъписали пред това ново и по-голямо безумие, дори да бяхте способни ясно да видите, че то може да изкопае и Вашия собствен гроб!

Това величие на обезумял престъпник аз Ви признавам: то е единственото величие на Вашата низка и изпълнена със злоба и мъст душа. А аз Ви познавам достатъчно, за да мога да утвърдя това.

Проклятието на вековете да тежи върху Вас и Вашето потомство!

Е д и н   б ъ л г а р с к и   г р а ж д а н и н

08.09.1915 г.

БЕЛЕЖКИ

1. АБАН, ф. 47К, оп. 1, а.е. 224. Открито писмо до Цар Фердинанд от 08.09.1915 г. Непубликуван машинописен текст. За подготвяното публикуване на писмото говори и написаното вляво в полето на листа: "Моля да не се печата изцяло, а само откъси" с подписа на автора. Не е ясно защо и това писмо остава неизпратено; можем само да предположим, че д-р Кръстев се е отказал да го публикува поради неговата разобличителна сила и остър тон (б.съст., П.Т.). [обратно]

2. Крал Милан Обренович - сръбски крал от 1882-1889 г., принуден да абдикира през 1889 г. На престола сяда синът му Александър I Обренович (1876-1903), който е разстрелян заедно със съпругата му Драга през 1903 г., след което телата им са разчленени и изхвърлени през прозорците на двореца (б.съст., П.Т.). [обратно]

3. "Един Бурбон, който след 38-годишен живот сред един злочест народ..." - Печатна грешка: цар Фердинанд управлява 31 години (б.съст., П.Т.). [обратно]

4. Абдул Надир Керим паша - турски военачалник. Води неуспешни военни действия в различни войни, особено в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., поради което е заточен на о-в Родос. В случая става дума за сабята, подарена от австро-унгарския император Франц Йосиф на Керим паша по случай разбиването на херцеговинско-босненското въстание през 1875 г.; сабята е връчена от Фердинанд, по това време поручик в австрийската армия (б.съст., П.Т.). [обратно]

5. "Бясна злоба против оная дипломация, която Ви унизи" - след избора на Фердинанд за княз през 1887 г. отношенията с Русия са прекъснати до 1896 г., когато Русия поставя като условие за възобновяване на дипломатическите отношения преминаването на престолонаследника Борис в православната вяра (б.съст., П.Т.). [обратно]

© Д-р Кръстьо Кръстев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.08.2018, № 8 (225)

Други публикации:
Д-р Кръстьо Кръстев. Злочестините на България. Публицистика. Увод, съст. и подг. за печат Петър Трендафилов. София: Кралица Маб, 2016.