Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РУСКА МЕТРИКА
(Фонд № 37, арх. ед. 1362)1

Боян Пенев

web

л.1

Моята главна цел: от руската метрика - да се мине към българската. Насъщно е да се изучава нашата метрика, както в теоретическо, тъй и в историческо отношение, независимо от руската метрика. Всъщност два фактора, две влияния имат най-голямо значение за образуването на българския стих - стихът на българската поезия. Тия два фактора са руската стихотворна поезия и стихът на българската народна песен - формата на руската поезия и формата на нашата народна песен.

Руското влияние, както е известно, може да се проследи във всички области на нашата литература - и в нейното съдържание, и в нейната форма. В областта на съдържанието, главно идейното съдържание на нашата литература, то е било вече предмет на изучаване, но в областта на формата все още не е проучен - почти нищо не е направено в това отношение - да се установи руското влияние върху формите на нашата литература, върху нейния художествен стил изобщо и по-специално върху нейните поетични форми. Влиянието на руската поезия върху нашия стих е грамадно. Всъщност българският тоничен стих се създава под влияние на руския тоничен стих.

Неговото начало: 40-те години. Въвеждат го руските възпитаници - Найден Геров, Чинтулов; Славейков - запознат с руската поезия. Особено силно се долавя това влияние след Освобождението. Зависимостта на нашия стих от руския след Освобождението е още по-голямо. До каква степен се влияят нашите най-нови поети от съвременните руски поети. Всички по-главни етапи в развитието на нашия тоничен стих не са нищо друго, освен отражение на подобни етапи в развитието на руския тоничен стих.

Вторият фактор - народната поезия, стих, ритъма на народната песен - нейната музикална, ритмична и метрична форма. Нашият народен стих е силабичен.

л. 2

Значи нашите поети са имали и имат пред себе си две различни системи на стихосложение: тоничната система и силабичната система. Но те не си поставят въпроса коя от тези две системи стои по-близо до свойствата на българския език - тоничната или силабичната. Те възприемат и двете, следват и едната, и другата - едните разработват предимно тоничната система, а другите - те са твърде малко на брой - предпочитат другата, силабичната система, - като дирят формални образци в народната песен. Дори едни и същи поети си служат в едно и също време с двете системи. Най-добре може да се види това от един кратък исторически преглед на нашия двоен стих: (Н. Геров, 40-те години) ”Стоян и Рада” - посвещението е написано в тонични стихове, самата поема: в силабични.

Чинтулов - края на 40-те години. Тонични стихове.

П. Р. Славейков - започва със силабични, неговите подражания на народната песен, след като се запознава по-отблизо с руската поезия, започва да пише тонични стихове, без да се отказва от силабичните. В неговите стихотворения - двете системи.

Л. Каравелов - силабичен стих. Влияние на Шевченко. Изобщо неговите стихотворения са твърде слаби във всяко отношение, често неиздържани ритмически.

Хр. Ботев - силабичен. Макар и да познава руската поезия! той иска да излезе от духа и формата на българската народна песен! Но на места неговите силабични стихове биват нарушавани от стихове, неиздържани във формално отношение - стихове, които не са нито тонични, нито силабични (има в някои песни може би неволно) - Ботев проявява склонност към тоничния стих - колкото да наруши естественото движение на своя силабичен стих.

Никола Козлев - подражава на народната песен - силабичен стих.

л. 3

След Освобождението ясно се очертава преобладаването на тоничния стих. Вазов: покрай тоничния, понякога и силабичен стих - особено в по-първите си произведения. У него преобладава тоничният стих. Също така у Пенчо Славейков, в по-младите може да се каже срещаме изключително тоничен стих.

К. Христов - Яворов - Дебелянов - Лилиев: преобладаването на тоничния стих в нашата поезия се обуславя от едно още по-голямо, засилено руско влияние. Почти всяка стихотворна форма, с която си служиат нашите поети, може да се сведе към руски източници. В последно време наблюдаваме по-голямо разнообразие в нашия тоничен стих - един стремеж да се обогати той в ритмично и метрично отношение: да се разработи върху една по-сложна метрична схема. И важното е, че почти във всички тия случаи може да се констатира руско влияние. Влиянието на по-новите руски поети - главно на Блока, Брюсова, Балмонта, Ахматова и др.

В каква посока ще се разивива по-нататък нашият стих - това е един голям въпрос.

Може би бъдещият български стих ще дойде до една синтеза на двете системи - тоничната и силабичната. Изобщо до едно вътрешно сливане на тия две системи, до една синтеза, в която ще се създаде, може би, нова метрична форма, която най-добре съответства на свойствата на българската реч и дава на поета най-голяма възможност да използва нейните музикални богатства. Но това е въпрос на бъдещето, един въпрос, който ще разрешат изобщо не теоретиците на българския стих, а неговите създатели, нашите най-даровити поети.

А сега в дадения случай за нас е важно да подчертая, че изучаването на руския стих, на руската метрика е необходимо, за да си изясним развитието и същността на българския стих.

Както споменах, системата на българската метрика може да бъде

л. 4

създадена след като се проучи основно руската метрика.

При тия лекции и упражнения по руска метрика ние можем да си поставим една цел - една цел, която е във връзка с изучаването на българската поезия откъм формална страна, тъй и с школското преподаавне на стихосложението. У нас, както в школските ръководства по стихосложение, тъй и в преподаването владеят схоластични схващания.

Резултат от това: да се посочат причините, какво изучаване - след това на изпита. Фактът, че студенти, които завършват вече образованието си, не могат да определят в какъв размер е написано дадено стихотворение, какъв е стихът, дали тоничен или силабичен...

Самите преподаватели неподготвени: задоволяват се с онова, което намират в учебниците. При това мислят, че това не е важно.

Да се обясни до каква степен е важно това - да се изучава поезията откъм формална страна; в едно поетично стихотворно произведение смисълът е в тясна зависимост от формата. Ако не се разбере формата, не може да се разбере смисълът. Смисълът се съдържа не само в идеите и в образите, а в самата форма, която може да въздейства много по-силно, отколкото идеите и образите, особено формата на лирическото произведение.

В школската практика всъщност трябва да се обърне твърде голямо внимание на обяснението на формата, особено на метричната форма. На оня елемент, с който е свързана музиката на произведението. Необходимост от реформи в изучаването на метриката в нашите училища. (Критика на Шкловската теория в: Гинзбург. Русское стихосложение - в първата част да се прегледа).

л. 5

Изобщо до каква степен е пренебрегната музикалната страна на поетическата реч.

В училищата почти нищо не се прави, за да се изучи ученикът да открива сам музикалния елемент на едно поетическо произведение.

Не само поезията, и прозата има своя музика, своя ритъм. Новите проучвания в тази област област. Музикален усет е необходим, не само за поета, който пише стихове, но и за автора на прозата; а също и за читателя, който чете не само прозаични, но и поетични произведения.

Трябва да се държи сметка, както за написаната, тъй и за изречената дума. Да се държи сметка особено в поезията и за живото слово, и за звука, а не само за мъртвата дума или мъртвата буква. За съжаление, както споменах, днес твърде малко внимание се обръща на музикалната страна на едно произведение: а всъщност, както казах преди малко, тя е твърде важна не само за да се разбере, но и за да се почувства това произведение. O. Wilde в своите ”Диалози върху изкуството” изтъква, че литературата все повече се старае да въздейства на окото и по-малко на слуха, когато от гледището на чистото изкуство слухът е онзи усет, на който тя трябва да се старае да се хареса и да се приспособи към неговите изисквания. Какви са изискванията на един музикално развит слух - Ницше в ”Jenzeits von Gut und Bose”. Говори на едно място, че освен двете уши има още едно трето ухо, не във всички, а само у тия, които имат музикален усет. С това трето ухо се възприема музиката на словото. Всеки човек според израза на Ницше - трябва да има себе си в ушите си; за да не излезе недобросъвестен по отношение на музиката, която прониква произведението на един поет. Ако не са схванати например темпото или пък особено редуването на гласни и съгласни, ако не се вникне в музиката на стиха, естествено не може да се схване неговият поетически смисъл.

л. 6

“Немският стил - казва Ницше по-нататък, - има твърде малко работа със звука и ухото - това се вижда от факта, че нашите добри музиканти пишат лошо, немецът не чете гласно, не чете за ухото, а само за окото. Когато чете, скрива ушите си в чекмедже. Античният човек, когато се е залавял да чете, а това се е случвало рядко, чел е винаги на глас. Учудвали се на оногова, който четял тихо и го питали какъв повод го е накарал да чете тихо - т.е. съвсем необикновено - да се чете на глас: то значи за всички движения, извивки надолу и промените на темпото, тъкмо на това се е любувал античния свят. Тогаз законите и на писмения, и на разговорния стил са били едни и същи. Само проповедникът в Германия знаеше каква стойност има една сричка, една дума, как се движи и вълнува речта - само той имаше себе си в ушите си.”

л. 7

Значението на музикалното (външно, произнесено) при творчеството

Същото значение трябва да има и при гласното възпроизвеждане. Какво голямо внимание трябва да се обърне на музиката на стиха. Това може да ес провери и чрез наблюдение на начина, по който чете един поет. Против [...] декламиране на лириката (В: Эйхенбаум. Мелодика стиха).

Различията между четенето на един декламатор и четенето на един поет. Поетът обикновено чете монотонно и подчертава ритъма, като пренебрегва нюансите в смисъла. Мнозина поети творят сякаш на зададен разпев - особено поети, свързани с народното творчество (Колцов: у нас Ботев, П. Р. Славейков). За Некрасов се разказва, че е писал проза на писмената маса или дори като е лежал на дивана. Но при съчиняването на стихове обикновено той се е разхождал из стаята и гласно ги е произнасял, когато свършвал стихотворението, записвал го на първия къс книга, която му попадала. Ако съчинявал дълго стихотворение, по цели часовe се разхождал из стаята и през цялото време произнасял стихове с еднообразен глас.

Природата на стиха, както подчертава Эйхенбаум (с. 20) органически е свързана с произносително-слухови моменти и твърде често речевата интонация губи в случая своята смислова, логическа окраска, като се подлага на напевна деформация. (Стиховете имат съвсем друга интонация, съвсем различна от тази на прозата.)

Според Андрей Белый, съдържанието на стихотворението е неговата напевност - музика преди всичко! - гласи изискването на Верлена - [...] новата поетика. Значи чрез изучаването на метриката да се приучим да обръщаме внимание на музикалната форма на стихотворението - да вникваме в нея. Чрез анализа да се влиза още по-дълбоко в нея, след като я направихме елемент на съзнанието си, да я превърнем в същото време в един още по-богат източник на поетическо преживяване.

л. 8

Да се изтъкне значението на метриката и в друго отношение

Както споменах, при изучаването на метриката е важно още и това: да се дадат насоки за нейното [...] и изследване на българската поезия. В областта на нашата метрика ние нямаме почти никакви изследвания. Една твърде важна проблема на историята на българската литература остава почти неизследвана. Това, разбира се, не бива да остава така. Трябва да се поставят основите на една научна българска метрика - една метрика в духа на най-новите теории и изследвания; освен това в историята на българската литература трябва да бъде подробно разгледано развитието на българския стих и изобщо на метричните форми. Това е необходимо - особено като се има предвид днешното развитие на литературната наука - изучаванията в областта на поетичната, художествената форма. Необходимо е това особено днес, когато теорията и историята на литературата правят решителни опити да се превърнат в самостоятелни науки, да се обособят във всяко отношение, да се освободят от подчинението, в което ги държат други науки (социологията, психологията; историята на изкуствата).

л. 9

И да се сближат в своята теоретическа част с ония методи на изследване, с които си служат историята на изобразителните изкуства, в своята теоретична част, да се сближат още повече с лингвистиката.

От какво значение е стихотворната форма, за да се вникне в едно поетично произведение, за изясняването на неговото художествено съдържание, се вижда и от факта, че днес с литература се занимават, анализират я, проучват я не само учени, но и поети. Самите поети проявяват необикновен интерес към ония теоретични въпроси, които са свързани с формите, особено с музикалните форми на поезията. С въпросите на метриката в Русия ще се занимаем от по-старите: Ломоносов, Третяковски; от по-новите Андрей Белый и Брюсов.

Във Франция - мнозина френски поети, стари и нови, са имали амбицията да напишат L`Art poetique - Jk. De Banville (Teraite de poesie francaise), S. Prudomme (Reflexion sur l`art des vers), G. Duhamel и Ch. Vildac (Notes sur la tehnique poetique - L`Art poetique); Clandel, Francis Jammese.

Тия поети и мнозина други схващат много добре до каква степeн е смешно да се мисли, както мислят някои, че за истинския поет е излишно да изучава своето изкуство, че той трябва да владее това изкуство по интуиция. За съжаление, не са рядкост тия, за които теорията на стиха няма никакво значение, и които мислят, че само посредствени поети могат да се занимават с нея, че даровитият поет не трябва да изучава никакви правила, защото това ще унизи неговото изкуство. Това е едно грубо заблуждение, каквото е заблуждението, че не е потребно да знаем основите, правилата на метриката, за да разберем и почувстваме напълно едно стихотворение. Винаги ще се долавя един съществен, органически недостатък в произведението на оня поет, който не е запознат както трябва с метриката. И колкото по-малко е запознат с метриката, толкоз по-еднообразна откъм метрични, ритмични форми [е] неговата поезия, толкоз по-често той се повтаря в едни и същи форми. Разбира се, никой не ще отрече, че първото условие за поетическо творчество е талантът, дарбата. Това е така. Но не бива да се надценява значението на дарбата; не бива да се забравя, че над тази дарба трябва да се работи усилено, упорито, за да се развива, прояви с всичките си скрити богатства.

л. 10

Също така поети и читатели трябва да работят над музикалния си усет. Наистина теорията не може да създаде музикален усет, нито поетическа дарба у човек, когото природата е лишила от тези качества. Но теоретическото познание би могло да допринесе твърде много за по-нататъшното развитие и обогатяване на дарбата. Когато един поет изучава стихосложението, метриката; на теория и на практика той най-сетне може да открие онези форми, които са най-съответни на неговата натура и чрез които неговият вътрешен свят може да се изрази по най-съвършен художествен начин. Чрез проучване на метриката той може да осмисли във формално отношение своята поезия. Формите се изучават от поета не за да подражава на тях, а за да се дойде чрез това проучване до една форма, свойствена и присъща на темперамента и дарбите на дадения поет. Изучава се още и за това, да се разбере изобщо тяхната същност. Само чрез едно такова едно [...] изучаване те могат да се превърнат за поета в един богат инструмент за израз на известно поетическо съдържание. Една малка дарба, която работи упорито над себе си, може да даде много повече, отколкото една голяма дарба, която се отнася нехайно към себе си. На едно място в своя дневник Пушкин пише, че княз Шаховской станал посредствен стихотворец, защото не искал да изучава своето изкуство. За всеки поет - и за малкия и за големия - е необходимо да познава както практическите похвати на своето изкуство, тъй и неговата строга теория. Това съзнание е ръководило споменатите руски и френски поети, които наред с учените разработват науката за стиха.

В областта на литературното изследване метриката намира все по-широко приложение. С нея си служат не само естетическият анализ, но [и] историята на литературата или, както споменах, с нейните средства може да се вникне по-добре в съдържанието на дадено произведение, да се разбере по-добре неговия смисъл. Не само това. Често тя дава възможност на литературния историк да определи към коя епоха спада едно стихотворение, за което няма исторически податки. Също така, като се излезе от метричните форми, може в някои случаи да се установи кой е авторът на някое безименно стихотворно произведение. Като се излезе от анализа на

л. 11

формата може също така да се възстанови хронологическия ред на стихотворните произведения на един автор; достатъчно е само да се знае размерът, метричните форми, с които си е служил той през различни периоди на своето творчество. Въз основа на такъв анализ например се възстанови хронологията на някои Шекспирови недатирани драми.

Историческа метрика - развиване на метричните форми в кръга на дадена национална литература. Метриката на отделни епохи на отделни автори. Установяване на мистификации

Приписва се на някой автор след смъртта му известно стихотворене - чрез анализ на метриката възможно е да се възстанови истината. Приписваните на Яворова стихотворения.

Споменах за по-новите изучавания. J.Minor. Neuhochdentsche Metrik. Особени заслуги има за разработване на метриката като наука известния немски филолог Eduard Sievers (Rhythmisch melodische studien.1912). Като изследвач на стиха, Sievers, може да се каже, създаде цяла школа, към която принадлежат редица немски и американски филолози като Franz Saran (Dentsche Verslehre. 1907), Reinhard, Luick, Eggert, Scripture, Jones и др.

Особено се засили в последно време интересът към метриката в Русия. На първо място тук би трябвало да отбележим А. Белый, който има твърде големи заслуги за проучването на руския стих. Ненапразно един от най-новите изследователи на руската метрика, Шенгели, казва, че с трудовете на този поет се открива нов период в руската наука за стиха. ”Он остается отцом стиховедения, как науки. Он - Кант науки о стихе.” (с.15)

Статистичният метод на А. Белый. Благодарение на А. Белый фактите на стиха започват да се изучават по-внимателно, събират се в голямо количество статистични сведения за формите на стиха и едва след това, и то твърде предпазливо, се пристъпва към обобщение. Този метод днес е усвоен от всички изследовотели на руската метрика и най-широко се прилага.

л. 12

Статыи и работы принципиального характера (С. Боброва, Чудовского, Н. Недоброво и др.) грешат - априорностью суждении и более отражают вкусовь и суждения авторов, чем дают законченую систематизированную теорию русского стиха. Многие из их утверждении войдут в науку, но лишь после основательной проверки на материале (Томашевский. Русское стихосложение. 3 с.). Остается упомянуть в новых русских теориях метрики, стремящихся заменить традиционные стопы тонического стиха с иными началами. Автору, конечно знакомые эти теории, но он продолжает считать свою точку зрения правильной. Наука должна искать простейшие элементы, из каторых слагаются изучаемые явления. Такими простейшими элементами в нашей классической системе стихосложения (тонической) являются традиционные стопы - ямб, хорей и др. Вводит взаменых иные начала - не упрощает, а усложняет вопрос (Валери Брюсов. Основы стихословедения. с. 4).

Брюсова - догматично изложение. Виж библиографията в края на “Русское стихосложение” Томашевский.

Библиография върху изучаване на руското стихосложение у Томашевски: 1. Русское стихосложение. 2. Теория литературы.

Една наука за руския стих, както изтъква Томашевски, няма достатъчно трудове по описанието на разглеждания стихотворен материал. Фактите на стихотворния закон още не са изучени - потребно е внимателно изучаване и описание на стихотворната реч.

Шенгели в своя ”Тратат о русском стихе” (1923) се опитва да създаде една органическа метрика - да систематизира в нея изводите от проучването на живия стих - стихът в момента на произнасянето. Разработката на отделни, специални въпроси - разглеждане на теоретическия въпрос от принципиален характер, отделни трактати върху метриката (Лукьянов, Бобров, Томашевский, Чудовский, Эйхенбаум, Жирмунский, Тынянов и др.).

Заслугите на Московския “Лингвистический кружок” и на “Общество изучения теории поэтического языка” (ОПОЯЗ).

Отличително за всички тия нови проучвания, че те излизат от осъществената звукова страна на стиха, от неговата звукова музика; техен обект е стихът в момент на гласното четене или на произношението, в момент на рецитацията; стиховият обект е преди всичко от слухов характер - възприема се слухово. Стиховата реч се разглежда значи като частен случай на рецитационната форма - на формата, предназначена за произнасяне. Може да се иде до крайност: пълно абстрахиране от значението, смисъла.

По какъв път идва метриката до такова едно отношение към стиха?

През 90-те години Sievers излезе с един лозунг:

Ohrenphilologue (слухова филология) вместо Augenphilologue (зрителна, очна филология). Този лозунг е имал твърде голям успех [...], Sievers създава цяла школа. Коя е ръководната идея на Сиверса при изучаването на стиха?

Той изтъква, че обикновено поетическото произведение оказва своето въздействие във формата на писмено предаване; но това предаване е всъщност жалък сурогат на живото слово.

РЕЗЮМЕ (към л.12)

Отбелязахме по-важните [...] и нови проучвания - Sievers и неговата школа; Руските: Жирмунский, Томашевский, Тынянов, Эйхенбаум, Шенгели...

Изучаването на стиха ката звуково явление - изтъква се на първи план неговият чисто слухов принцип.

Особено музиката на стиха - отличава се от музиката на прозата. И поради това не е достатъчно да се изучава поетиката като явление на езика - да бъде обект само на едно лингвистично изучаване.

Стихът трябва да се изучава в поетиката - с него се занимава една специална част от поетиката: науката за стиха, учението за стиха.

 


Накрая ще си позволя да изкажа своята благодарност към проф. Никола Георгиев - за подкрепата и насоките, които ми даде, по време на работата ми с архивите на Боян Пенев по теория на литературата. (Послепис от М. Л.)

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Настоящият текст е част от обширен корпус от непубликувани лекции по теория на литературата, които Боян Пенев води като професор в Софийския университет. В Архива на БАН се съхраняват още следните текстове на Боян Пенев в областта на литературната история и теория:

Литературна история. Методът на Тена, неговите възгледи върху целите на литературната история, АБАН, фонд 37, арх. ед. 1745.

Българско стихосложение, фонд 37, арх. ед. 1787.

Стих. Изобщо за стиха, фонд 37, арх. ед. 1788.

Музикалност в поезията. Ритъм в поезията. Ритъм, мелодия. Стихосложение. Метрика, фонд 37, арх. ед. 1790.

Лирика - психология и естетика на лириката, фонд 37, инв. № 1813.

Лирическа поезия, фонд 37, инв. № 1814.

Сонет, фонд 37, инв. № 1820.

Каноничните и до голяма степен манипулативни представи за Боян Пенев като позитивистично-академичен литературен историк радикално се пресичат и преобръщат в полето на непубликуваните лекции на Боян Пенев като литературен теоретик.

Боян Пенев не само познава и използва текстове ката “О чешком стихе” на Роман Якобсон и “Поетика” на Осип Брик (текстовете са цитирани от Боян Пенев със съответните страници в архива му по теория на литературата). В своите лекции по теория на литературата Б. Пенев прави опит за нов теоретичен прочит на лириката на Кирил Христов, сравнявайки старобългарски образци като ”Азбучна молитва” (от изданието й в Министерски сборник 1900 г.) и стихотворението на Кирил Христов (отпечатано в сп. Български преглед, 1896, № 6).

О, Господи, о, Боже вездесъщи,
О, Творче мой всеблаги,
                        Всемогъщи.

Към тебе аз отправям си
                        молбата
Със мисли, устремени
                        в небесата.

Архивът по теория на литературата на проф. Боян Пенев включва още текстове, които са свързани с поетиката на модерността - “Метафизиката на музиката - Шопенхауер за музиката” (арх. 37, инв. № 1826), както и текста на Walter Bombe: Was ist das Expresionismus (арх. 37, инв. № 1826), също и работни бележки върху прозата на R. Maria Rilke, както и теоретичен препрочит на Бенедето Кроче “Естетика” - като наука за изказа и като обща лингвистика”.

Чисто авангарден жест от страна на Боян Пенев е дословният превод и включване в настоящата лекция на "Мелодика русского лирического стиха" на Борис Айхенбаум.

Познаването и използването на теоретичните текстове на ОПОЯЗ и Московския лингвистичен кръжок - в текстовете на Боян Пенев по литературна теория (Шкловски, Осип Брик, Роман Якобсон "О чешком стихе", Томашевски, Айхенбаум) - за литературните ни историци би могло да се окаже нещо като черната кутия в класическите лекции на Боян Пенев.

А за литературните ни теоретици - може би - кутията на Пандора. [обратно]

 

 

© Боян Пенев
© Мария Липискова, публикация и бележки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Литературен форум, № 2, 3, 2002.