ПОСОКИ И ЦЕЛИ ПРИ ПРОУЧВАНЕ НА НОВАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Боян Пенев

web | История на новата българска литература

Отношение към българската литература. - Задачи на литературното изследване. - Цел на българския литературен историк. - Фактори на литературното развитие и методи на изследването. - Как трябва да бъде разгледана литературата от Паисия до Освобождението. - Литературни влияния и литературно развитие. - Личността на писателя като фактор за посоката и развитието на литературата. - Отношение между творец и творения. - Естетично разглеждане на литературата и неговата крайна цел. - Задължения на литературния изследовател. - Значение на проучването на новобългарската литература.

У нас понятията за новобългарската литература, която обгръща един период от Паисия до днес, са твърде превратни. Относително литературата до Освобождението има установени няколко шаблонни възгледа, които почиват на твърде повърхностни и едностранчиви проучвания. Нейната жизнена стойност още не е разкрита. А литературата след Освобождението, често отричана дори и от тези, които я създават, едва в последно време започва да става предмет на по-обективни и основан изследвания.

За да се изяснят съществените условия на литературното развитие и да се постави самото то на по-здрави основи, необходимо е преди всичко да се установи реалната и художествена стойност на създаденото досега. Дребните литературни свади, тенденциозните случайни критики, що пълнят от години насам нашите списания, сеят само заблуждения, които усложняват работата на литературния изследовател, без да правят по-съдържателен литературния материал. На тия заблуждения и превратни понятия, що се създават около новобългарската незакрепнала литература, трябва да се противопостави едно основно систематично изследване. Преди всичко то трябва да издири най-съществените материали, които изразяват литературното съдържание, и да изгради своите заключения не върху отвлечени, безпочвени предпоставки, а върху един широк и проникновен анализ на тия материали.

Целта ми тук е да изтъкна в какви посоки и от гледището на какви цели трябва да бъде разглеждана новата ни литература и в каква зависимост се намират тия посоки и цели от съдържанието и духа на самата нея.

Преди всичко считам за необходимо да посоча с какви специални задачи и методи се обособява литературното изследване изобщо, какъв материал има да анализира то, като подчертая при това онези негови страни, които са от особено значение при проучване на новата ни литература.

1.

Разни теоретици и историци на литературата са поставяли най-различни задачи на литературното изследване. Според едни проучването на дадена национална литература има за цел главно уясняването на националната психика."Аз предприемам да изследвам една литература и да диря в нея психологията на един народ" - говори Тен в увода към История на английската литература. Сент-Бьов проучва литературните творения, за да очертае чрез тях индивидуалната психика на техния творец. Според Хенекена целта на литературното изследване е също тъй от психологически характер - чрез психиката на писателя, разкрита в неговите творения, да се проникне във вътрешния мир на неговите почитатели. Хетнер си поставя за цел чрез историята на литературата да конструира историята на идеите. Изследователи, които пристъпват към проучване на дадена национална литература с твърде ограничени филологически интереси, имат за главна цел да доловят в нея развитието на говоримия или пък писмен език и условията, при които се е извършвало то; в най-добрия случай те се ограничават с езиковно тълкуване на текстове и с изяснение на литературни влияния, обаче доколкото последните засягат чисто формални елементи на литературата. В последно време се правят опити да се обясняват литературните факти изключително във връзка с развитието на социално-икономическите отношения и чрез тия факти да се оправдаят основните положения на икономическия материализъм; в тоя смисъл литературната история се тълкува като част от социално-икономическата история на човечеството. От погрешното поставяне на целите зависи и погрешното отнасяне към литературния материал. Тъй например, за Хетнера имат значение предимно онези произведения, в които най-добре са отразени господствуващите през дадена епоха идеи. Тия изследователи, за които проучването на литературата е дял от общата психология, се спират главно върху такива произведения, в които намират богат материал за психологически анализи. Тези, за които това изследване е подчинено на целите на историята и филологията, разглеждат литературните произведения, от една страна, като езиковни паметници и ги ценят според съдържащите се в тях формални елементи и особености на живия и литературен език, от друга - като характерни документи на историческото и културно развитие на даден народ. Застъпниците на икономическия материализъм се спират само върху такива страни на литературното развитие, чрез които могат да илюстрират своите общи теоретически съображения, без да са в състояние да доловят художествената ценност на едно произведение и индивидуалните мотиви за неговото създаване. Всички тия изследователи подчертават една особеност в литературата и от комплицираните условия на нейното развитие разглеждат само едно - в зависимост от теоретическите интереси, с които всеки от тях отделно пристъпва към проучване на литературата. Основната им грешка е, че те превръщат в средство онова, което трябва да бъде цел на литературното изследване и - обратно - в средствата на това изследване виждат неговите - твърде неясни за тях - цели. Те отричат неговата самостойност - за тях то няма свои специални цели, - едни му поставят целите на психологията, била тя индивидуална или народна, други - целите на историята, била тя културна, социална или политическа, трети - целите на филологията. Индивидуалната и народна психология, историята на културата, на социалния, икономически и политически живот, историята и теорията на езика са всъщност предмет на специални изследвания, материал, за който допринася покрай другото и проучването на литературата, без да изчерпва с това своите сложни и твърде широки задачи. Литературното изследване се докосва само в няколко пункта с целите на психологията, историята, социологията и филологията, отива по-нататък и се обособява в свои специални задачи; като се спира главно върху художествената литература, то разглежда нейните произведения сами по себе и във връзка с литературното развитие, уяснява условията на това развитие, обаче не от една страна, а в тяхната съвокупност, и то в зависимост от съдържанието, основните тенденции и духа на разглежданата литература. То не игнорира всички онези произведения, които имат предимно историческа, филологическа или пък психологическа стойност, ала - в това се състои обособяването на литературното изследване - за него те имат второстепенно значение; разглежда ги, доколкото може да намери в тях материал за постигане на своите специални цели; чрез тях то уяснява, от една страна, някои съществени особености в духа или съдържанието на художествените произведения, а, от друга - характеризира сложните условия за възникване и развитие на художествена литература; изследователят на литературата не трябва да спре на тях, а чрез тях да влезе в областта на своите специални издирвания. Тук можем да разграничим естетическото разглеждане, което анализира също така художествени творения, от литературното изследване. Първото разглежда художествените произведения сами по себе, установява тяхната художествена стойност; за него литературата не е обект на изследване, а материал за разработка на общата естетика. Главната цел на литературното изследване е да проучи литературните явления в тяхното възникване и развитие, да установи тяхната зависимост от множество външни и индивидуални условия. Като има за задача да проследи причинната зависимост между отделните фази на литературната еволюция, то не може да се ограничи само с естетическа оценка на тия факти. Покрай това то си поставя една по-широка цел, отклонява се от специалните задачи на естетическа оценка и си служи с методите на историческото изследване, като се стреми да определи съотношенията между литературните факти според тяхната естетическа ценност и да установи какво е допринесло дадено произведение за развитието и обогатяването на художествената култура през известна епоха.

2.

Литературното изследване, като си поставя за главна цел да проследи посоките на литературното развитие, да изясни неговата същност, външните и индивидуални фактори, при чието въздействие се извършва то, служи си на първо място с методите на историкогенетическото изследване - главно с категориите на причинност и еволюция. То разглежда това развитие като цялостен, единен процес, установява постепенните преходи от една стадия към друга, определя вътрешните каузални отношения между различните литературни епохи, като взема за неизменна, постоянна негова (на развитието) основа единството в националния дух на литературата. Изследването в дадения случай има за цел да долови главно такива промени, които подготвят възникването на една по-сложна и по-значителна фаза в литературното развитие.

За да установи връзката между културната и литературна еволюция, изследователят се спира не само върху художествени произведения, но и върху такива, които нямат художествена стойност, обаче разкриват някоя интересна страна в духовния живот на дадена епоха и отразяват нейните господствуващи възгледи и чувства. В дадения случай той не разглежда изключително бележити писатели, творения и литературни епохи, не обяснява литературната еволюция с ненадейни скокове, а, напротив, като разглежда- и дейността на второстепенни писатели, които образуват преход от една епоха към друга, в състояние е да обясни прогресивните тенденции на литературата и да установи, че онова, което при повърхностно наблюдение изглежда като скок, всъщност при по-внимателно вникване се оказва бавен еволюционен процес, подготвен от по-раншни епохи. Докато естетическото разглеждане на литературата игнорира нейното обществено значение, нейните връзки с реалния живот, зависимостта й от социалните и политически условия, а също тъй и въздействието й върху самия живот, историческото проучване, напротив, посочва значението и историческия смисъл на литературните явления по отношение на момента, в който възникват, и на причините, що подготвят тяхното възникване, а също тъй подчертава в тия явления ония жизнени елементи, които са зародиш, начало на нови форми, ново съдържание и изобщо нови посоки в литературното движение.

От гледището на посочената цел - да се установят посоките в развитието на националната литература във връзка с културните условия - за нас добиват твърде голяма важност един особен род материали, на които се е обръщало твърде малко внимание. То са интимните писателски изповеди, разпръснати из писма, неиздадени ръкописи, мемоари и пр. Всички тия източници на литературното изследване съдържат ценен материал за характеристика на епохата, през която са живели известни писатели, и на възгледите и идеалите на средата, що ги е заобикаляла. В тях изобилствуват интересни факти за вътрешната история на народния живот. Ако един изследовател на нашата литература изостави тоя материал, той ще се лиши всъщност от един твърде важен източник на своите изследвания, който не само би ги коментирал, но би им придал значителна цялост и живот. Можем да съжаляваме само, че много от тия тъй важни за характеристика на епохата документи са още неиздадени, а някои от тях безследно са изчезнали. За изяснение на литературното развитие е важно също така да се проследи нашият периодически печат преди Освобождението. Знайно е, че журналистиката и литературата са преследвали едни и същи задачи и последната е била в близко родство с първата по своя публицистичен и просветителен характер. Нашите най-крупни книжовници преди Освобождението са били в същото време и публицисти. За литературното развитие ние можем да съдим и от друг един източник, все тъй важен, както и посочените - думата ми е за литературната критика, която до Освобождението и по дух, и по посока е била в пълна зависимост от епохата на възраждането; лицата, що са изпълнявали службата на обществения будител и поета, в същото време са били и литературни критици. В критиката главно ние можем долови какви възгледи са имали нашите книжовници за поезията н нейното значение, как са гледали на своето призвание, какви цели са си поставяли в своята литературна дейност и с какви изисквания и вкусове са пристъпвали към оценка на едно произведение. Не трябва да се забравя, че мемоарите, автобиографичните изповеди, писмата, периодическият печат, литературните произведения без художествена стойност, критиката са само средства за литературното изследване; чрез тях то се домогва до обяснение на художествената литература или пък на условията за възникване и развитие на такава литература; основната цел на това изследване е насочена към изясняване на онези интимни сили на мисълта и чувството, които намират израз в поетическото творчество, служат си със специални средства за въздействие и в своето развитие неминуемо се досягат с различни прояви на обществения и национален живот.

От становището на литературното развитие за нас е важно да уясним постепенния преход на нашата литература от стара към нова, който се извършва през време на робството; да доловим в книжнината преди Паисия зародишите на онези нови идеи, възгледи, които намират определен израз в Славянобългарската история; да установим по-нататък в каква зависимост от литературната традиция се намират книжовниците преди Паисия, доколко се отклоняват от нея и какво ново внасят в националната литература; накрай - да характеризираме първите поетически опити като начало на художествена литература, да проследим постепенното нейно зараждане и развитието й при условията на свободния живот.

Изследването на литературната еволюция обгръща не само художествените форми, видове и родове, но и съдържанието на литературните произведения, идеите и чувствата, изразени в тях. Развитието на формата е в тясна връзка с развитието на съдържанието; новото съдържание постепенно променя старата традиционна форма. Когато се разглежда развитието на литературния език, нужно е преди всичко да се изясни влиянието, що оказват върху него отделни писатели, отделни наречия, а също тъй да се посочи и влиянието на традицията, която в много отношения задържа неговото развитие, а понякога постепенно го откъсва от живата народна реч. Важно е да се очертае при това движението към създаване на общ книжовен език, което у нас и досега не е завършено, да се характеризират преходните фази в развитието на езика от черковнославянски към новобългарски, да се изтъкнат промените, що внасят в духа и формите на езика отделни писатели и книжовни произведения - на първо място дамаскините, по-нататък - Паисий, Софроний и техните ученици. Характеристиката на нашия литературен език би била непълна, ако не се вземат пред вид външните влияния, особено руското. Във връзка с езика трябва да се разгледа и развитието на художествения стил, да се посочи доколко езикът, според промените в неговите ритмични и синтаксични особености, се е превръщал в годно средство за развитие на поетически стил и изобщо за израз на една художествена мисъл. Това развитие трябва да се постави във връзка и с усилията на отделни поети да преработват традиционните изразни форми, да се противопоставят на установените маниери за писане и по тоя начин да се домогват до индивидуален стил. Изследването на литературното развитие е още по-интересно, но в същото време и по-трудно, когато засяга художествените образи, типове, сюжети, като разкрива какви нови елементи внасят в тях отделни поети, по какъв начин ги обогатяват и разработват.

3.

Споменах, че два вида фактори - външни и индивидуални - определят посоките на литературното развитие. Към първите можем отнесе влиянието на средата, на социалните условия, обществения и политически живот, по-нататък - влиянието на чужди литератури. Твърде погрешно е да се мисли, че всички тия външни фактори в своята съвокупност напълно обясняват духа на литературата през известна епоха и че в пълна зависимост от тях е всяко произведение, което възниква през тая епоха. Външните условия уясняват само от една страна дадена литература, обяснението на другата страна трябва да дирим в индивидуалните условия на литературната продукция.

Един решителен опит да се установи постоянната зависимост между литературата и външните условия, сред които възниква, виждаме в Теновата История на английската литература. За Тена литературата е отражение на народната психология; едната и другата са продукт нa едно общо нравствено състояние, което се създава от условията на расата, средата и момента.Той обяснява особеностите на литературата изключително в зависимост от поменатите обективни условия, които за него са forces primordiales; между тия условия твърде голямо, преувеличено значение той отдава на средата (lе milieu) - както на физическата, тъй и на нравствената.

* Теорията на Тена за средата и класата. Зависимост на писателя от външните фактори. Значението на тия фактори; какво може да се обясни в зависимост от това (§ 4). Bildung der dichte-rischen Personlichkeit. Freinfels. Poetik. 22 ff.

Ценното в теорията на Тена е, че тя изтъква значението на външните фактори, които обуславят характера на литературните произведения; нейният недостатък е, че разглежда литературата и личното дело на художника изключително в зависимост от обективни влияния. Наистина от всички тия три фактора най-малко въздействието на средата може да се отрече; върху писателя въздействуват повече или по-малко културните и обществени условия на неговото време. Средата, между която се движи, нейните схващания и възгледи оставят известна следа в неговия духовен живот. Обаче не е изключена възможността отделната личност да се противопостави на всички тия външни влияния. Има мнозина писатели, които са били в постоянен конфликт със средата, що ги е заобикаляла, като са се обособявали със свои индивидуални възгледи и вкусове, често съвсем противоположни на господствуващите в околната тям среда. Обикновено това се случва с даровити творчески индивидуалности, които разкриват нови посоки в развитието на националната литература. По отношение на тях условията на нравствената и физическа среда не обясняват напълно, не изчерпват изцяло всичко онова, що е дадено в произведенията им. В тяхното творчество има нещо, което излиза вън от кръга на външните влияния и съставя тяхната същинска оригиналност, без която не бихме могли да обясним литературното развитие. Изобщо Тен не определя течния смисъл на понятието среда, което е твърде широко и колебливо. В психологическия смисъл ние можем да говорим за национална и социална среда; напоследък виждаме опити - всъщност твърде рисковани - да се обясни творчеството на даден художник, като се излиза от икономическата структура на социалната група, към която той принадлежи; покрай това можем да говорим за културна, битова среда, като правим разлика между условия от битов и социален характер, между духовен бит и обществено движение и развитие. Трябва да се отбележи, че в какъвто смисъл и да се тълкува средата, няма никакво основание да се разглежда тя отделно от момента, както това изисква Тен. Преди всичко културните и социални условия на даден момент определят духовната активност на средата; и всъщност при литературното изследване ние имаме да уясняваме зависимостта на литературата от националната и обществена среда през една определена епоха. Всички разнообразни тълкувания на понятието среда могат да се сведат към две точки: за едни средата е преди всичко духовна култура, която трябва да се разглежда като резултат на чисто-психически влияния и взаимодействия между отделни личности; застъпниците на икономическия материализъм се противопоставят на това тълкуване, като твърдят, че средата със своите особености изцяло е обусловена от реални отношения, от материални потребности. Без съмнение много по-широко и приемливо е схващането, което синтезира тия две тълкувания и разглежда литературното развитие във връзка с взаимодействието между отделната личност и околната среда и уяснява не само реалните, но и духовните отношения на това взаимодействие. Кой от тези два фактора, личност и среда, има по-голямо значение за литературното развитие? За всяка отделна литературна епоха тоя въпрос има различно решение. Има епохи, през които литературното развитие е обусловено предимно от влиянието на културно-обществената среда, от политическите и обществени условия на даден момент. Подобна обусловеност можем да наблюдаваме в литературата на народи, които по едни или други причини са изостанали назад в културно отношение или пък живеят при изключителни политически условия, народи, у които личността е безсилна да се обособи в свои идеали и схващания и се отдава на служене на средата. И в твърде редки случаи в такива литератури ние можем да посочим художници, които значително са надрасли своята среда и служат на свой идеал, а не на духовните потребности и интереси на известен исторически момент. Историята на литературите все no-ясно подчертава факта, че развитието на даден художник е тясно свързано с неговото индивидуално обособяване, с постепенно освобождение от влиянието на традицията и приобщаване към една култура, по-висока от тая на околната среда. Там, гдето духовният живот носи елементи на диференциация и допуща подобно обособяване, отделни крупни художници насочват литературното развитие. Обикновено това са художници, които отразяват в своите творения преди всичко индивидуални нравствени и естетически проблеми и за който изкуството е самоцел. Те въздействуват не толкова чрез съдържанието на творенията си, колкото чрез целостта на своята художнишка и нравствена индивидуалност, изразена в тия творения. За проучването на техните литературни дела особеностите на средата, историческите и политически условия през дадена епоха, литературните влияния и традиции допринасят твърде малко. Тук трябва да се вземат пред вид и други обяснителни причини, които ще дирим в личността на художника, в неговия вътрешен мир, в особените индивидуални условия на неговото духовно развитие.

4.

Литературата ни от Паисия до Освобождението трябва да бъде разгледана преди всичко в зависимост от социалнополитическите и исторически условия, при които се е развивала, в зависимост от средата.

* Естетически стойности на литературата от началото на Възраждането. Сборници със смесено съдържание

Тая литература има синкретичен характер, тя е една важна проповед, поука и източник на знания, източник на естетическа наслада. "Проповедь произнесенная в церкви, заключала в себе элементы веры, знания и поэтических настроений. Житие какого нибуть святото,прочитанное дома, одинаково будило фантазию, и в то же время просвещало ум и сердце. Еще в большей мере все сказанное может относиться к поэзии церковных песнопений, к созданию легенд и религиозных сказаний. Следовательно и с такой точки зрения произведения древной письменности имеют вполне самостоятельное право на изучение. Надо суметь определить в них этот поэтический элемент."

(В. Сиповский. Ист. р. сл., ч. I, вьш. 2, с. 7)

* Значение на историческото изучаване на българската литература

Литературата е показател на духовния живот на интелигенцията. Да се обрисува този живот на интелигенцията в широк смисъл. Великият писател като показател на националните обществени идеали - висш представител на духовния живот на своя народ.

Целта на историческото изучаване е да покаже органическата връзка между различните културни явления, да ги огледа като следствие и като причина. Най-новата наша литература във връзка с предишната; предишната във връзка с по-старата; Паисий, преди него сборниците, преди тях...

Многие находят, что изучать древнюю литературу "скучно", но эта скука сбяснястся только тем, что изучаются обыкновенно отдельные произведения, вне исторической связи с другими. Между тем историческии интерес и заключается как раз в этой связи явлений. Если нет eё,- нет места интересу, нет смыела в изучении истории.

(В. Сиповский. Ист, р. сл , ч. I., в. 2 , с. 6)

Това е едно обяснение, една причина; друга причина: досега се занимават с нашата литературна история хора, които не са литератори но призвание,филолози,които не могат да намерят и да посочат интересното, ценното в нея; те никога не са си поставяли за цел ла дирят историческата връзка и естетически елементи в нашата по-стара литература. Едно произведение може да бъде в такъв случай ценно, интересно, не само ако се разглежда във връзка,в историческа зависимост от другите произведения, но и само по себе си...

В историческото изучаване на нашата литература ние преживяваме още: I. Събирателен период - събиране и изучаване на отделни произведения, филологически обяснения в повечето случаи; библиография. II. Класификационен период - систематизация на събрания материал. Вместо тясно филологическо изучаване историческо. Естетическо изучаване и пр. III. Теоретически период. Теория на литературната история, възникване на поезията, развитие на нейните родове, законите на това развитие. То вече е едно домогване до общите закони на културното развитие.

Историята на литературата се занимава с произведения, които съдържат по-значителни естетически елементи.

"Изящной литературой называется совокупность таких произведений слова, которые в живых образах и картинах выражают все проявления мысли и чувства известного народа. Историей литературы мы называем науку, изучающую эти произведения в их генетической и закономерной последовательности" (В. Сиповский. Ист. р. сл., ч. I, в. II, с. 7).

За да се разбере съвременното, трябва да се обясни миналото. "Само изучаването идеалите на далечната отечествена история може да ни обясни множество особености на съвременния руски интелигент; само това изучаване обезпечава възможност да разберем много неща в живота на простия руски селянин, помага ни да вникнем в мирогледа на разкола, в "двуверната" поезия на народа, който е помирил своето староезичество с новото християнство. Само ако си уясним идеалите на руската старина,ще можем добре да разберем и преценим голямото историческо значение на Достоевски и Толстоя - зтих искателей Христа в сердцах простих русских людей" (п. т., с. 7-8).

Можем да разберем някои от произведенията на Пенча Славейков във връзка с по-старата литература - апокрифите. Изображението на българина у Ботева: за да разберем изображението на Ботев, трябва да знаем Раковски. Представителите на нашата доосвобожденска поезия и тяхното влияние върху поезията след Освобождението - те влияят и с мотивите, и с формите на своето творчество.

* Деление историята на българската литература на периоди

Начало на новобългарската литература. (Това е въпросът, на който трябва да се спра: посоки и цели при проучване на новата българска литература) Историко-психологически основи на това деление - два различни мирогледа. Най-добре е да се дели литературата според историческите епохи: стара и нова. Отделни моменти - според моментите на културното развитие.

Развитие на езика; развитие на стила. История и развитие на сюжетите; история на типовете; история на жанровете (развитието на романа, лириката в нашата литература. Един сюжет е животът след смъртта - в народната песен, П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров. Един тип: бунтовникът- борецът за свобода, против турците; в хайдушките песни: у Ботев; Каравелов; Вазов (Огнянов); П. П Славейков ("Кървава песен).

* История на жанровете - на техните форми преди всичко

Литературно влияние, заимствуване, подражание [кражба (плагият)]; формални заимствувания; неволно поддаване; съзнателно под-даване, безсъзнателни реминисценции (възпоминания) - неизбежни за литератора, неуловими за критика.

Същност на външното влияние. Вземане на образи, сюжети, картини - не взяв чужого освещения.сохраняя свой дух независим... Славейков, Фрина и Крестовски. Да се обяснят литературните посоки, литературните школи и кръгове.

Всичко това се отнася повече до новата литература.

* Приемы изучения литературы

Има разлика между начина за изучаване на новата и стара литература. Изучаване на новата литература - преди всичко да се изясни личността на писателя, биографията, неговият мироглед; средата, от която е произлязъл - съсловието към което принадлежи, идейните настроения на неговото време, на неговата среда. Културните влияния върху него.

При изучаване на старата българска литература. Повече филология! Да се определи авторството, времето, датата, оригинално ли е това произведение, или не. Да се определи мястото. Затова: изучаване на езика и съдържанието. Определяне на мястото и времето посредством: I. ливгвистични данни; а) език; б) говор - диалектология - диалектически особености. II. Палеография - изучаване на външните особености, на старото писмо, на материала, на който е писано, начина, по който е украсен ръкописът (орнаменти), подвързия, цветове на боите; водни знаци на хартията; пергамент. Византийски орнамент (животни н растения). Геометрически орнамент (условни съчетания на геометрични фигури). Определяне редакциите на вариантите.

Главно с помощта на културно-исторически съображения ние можем да уясним причините и същността на нашето литературно възраждане, постепенния преход на литературата от стара към нова. По-нататъшното й развитие, до Освобождението, зависи предимно от борбите за духовна и политическа свобода, поради което тя съдържа много повече материал за културно-исторически, отколкото за чисто литературни изследвания. Нейната естетическа стойност се губи пред историческата й стойност. Нейните представители са били преди всичко служители на своето време; духът и нуждите на времето са преодолели техните стремежи към индивидуално обособяване; значението им състои в това, че са били предопределени да изпълнят една висша национално-историческа мисия, да сключат сметките на миналото, да сведат към една обща точка неясните тенденции на своето време, да дадат ясен, определен израз на тия тенденции, а заедно с това да посочат пътищата на бъдещето. Те концентрират в себе си духа на своята националност и време и му дават израз както чрез своя живот, тъй и чрез поетическите си дела, колкото и малобройни да са те. Ето защо представителите на доосвободителната ни литература трябва да се разглеждат на първо място като изразители на общото движение към духовно пробуждане и политическа свобода и след това да се установят онези нови елементи, които внасят те в идейното съдържание на живота и в развитието на художествената литература. Тяхната книжовна дейност трябва да се обясни най-напред във връзка с културните и исторически условия, а след това да се вземат пред вид като обяснителна причина и техните индивидуални особености. Едно важно съображение заставя литературния изследовател да се спре на доосвободителната литература, въпреки че нейната художествена ценност не е особено значителна - най-новата ни литература в много отношения изразява едно понататъшно развитие на предишната, и в развитието на новобългарската литература, от Паисия до днес, ние можем да изтъкнем множество основни художествени форми и мотиви, които постепенно са еволюирали. Тая еволюция не бихме могли да разберем, ако се ограничим само в кръга на художествената литература от последно време и игнорираме връзката на литературата с обществения живот преди Освобождението. В дадения случай самият характер на литературните факти, преобладаващите в тях тенденции отклоняват литературното изследване от неговата пряка цел. Понеже тия тенденции не са толкова от художествен, колкото от културно-исторически характер, задачата на литературния изследовател се свежда към проучване и обяснение на причините и условията за създаване на художествена литература; неговата главна цел е да проследи съотношението между културното и литературно развитие.

5.

Между външните условия, които дават тласък на литературното развитие, трябва да се имат пред вид и литературните влияния, които са предмет на сравнително проучване. Последното установява посоките на тия влияния, определя размерите на тяхното въздействие върху развитието на националната литература, а също тъй изтъква сходството и връзката между такива историко-литературни факти, които са близки по време и място или пък аналогични в съотношенията на елементите, що ги пораждат. С помощта на историко-сравнителния метод това проучване може да доведе до ценни резултати, като разшири кръга на своите задачи. В повечето случаи сравнителното проучване си поставя за цел да проследи влияния не само на една литература върху друга, но и в кръга на една и съща литература. И по тоя начин то прави възможно обяснението на множество литературни явления, които сами по себе си, взети отделно, са мъчно уловими и почти недостъпни за наблюдение. Съпоставянето на нашата литература със сръбската през време на националното възраждане би разкрило множество съществени особености в духа на едната и другата; ако ние констатираме между двете не случайна, а по-дълбока и трайна прилика, това ще ни доведе до съображението да установим една определена закономерност в съотношението между историческите условия и литературното развитие през дадената епоха и в същото време да дирим по какъв начин са се отразили в двете литератури основните посоки на националното развитие.

Днес е немислимо да се проучва коя да е литература изолирано. Значителни външни въздействия могат да се проследят дори и върху литератури, които на пръв поглед изглеждат твърде своеобразни и обособени. Всяка национална литература, както и самата националност, се образува и самоопределя в пътя на обмяната, взаимодействието и подражанието; чрез тях само може да се реализира стремежът към национално, самобитно творчество. Възгледът, че заимствуванията са недостойни за един бележит поет или за една известна със своето значение литература, не издържа никаква критика. Заключението, което може да се извади от най-новите изследвания в тая област, е, че историята на всяка литература, която не се намира в застой, е всъщност история на постоянно взаимодействие и заемане. Стойността на литературата не се характеризира от самия факт на заемането, а от качественото съдържание на онова, което се заема, от творческия апарат, който възприема и своеобразно преработва възприетото, най-сетне - от интересите и потребностите на оногова, който заема. От общата неизчерпаема съкровищница на литературата всеки художник има право да заема - обаче ако е в състояние да създаде нещо по-съвършено от заетото или пък напълно да го абсорбира в своята душа. Всяка национална литература в първите стадии на своето развитие подражава, но постепенно, с развитието на националната култура, се освобождава от външното подражание и почва да заимствува само, да усвоява и асимилира заетото, което в творческия мир на даровити национални поети добива особен индивидуален и национален колорит. Ето защо, когато става дума за влияния и заемания в творчеството на отделен поет или в областта на една национална литература, трябва да се има пред вид винаги в какво отношение се намират те спроти самостойността на литературата и творческата личност на поста. Нито литературата, нито поетът губят своята самобитност - ако я имат, - като заимствуват и се поддават на външни влияния. Особеностите на националността, на традицията, на историческите и социални условия, при които живее един народ, оставят твърде дълбоки следи в духовния живот и литературата и никакви съприкосновения с външни идеи не могат ги изличи. Същото може да се каже и за ония особености, които очертават индивидуалността на един даровит поет.

С изследването на влиянията и заимствуванията се гони една особена цел: да се установи с какви нови, оригинални черти се обособява литературата, която заема, да се отлъчат самобитните от външните елементи в нея, да се изтъкнат, от една страна, типичните форми на влиянието и, от друга - на вкусовете и потребностите, които му отварят път, и накрай да се анализира психическият процес, в който се преработва и променя чуждото. От гледището на тая цел трябва да се проследи влиянието на сръбската и новогръцка литература върху нашата през време на Възраждането, тъй също и влиянието на руската през време на националните борби и по-късно. Подобна цел трябва да се преследва и когато се изучва влиянието на един чужд книжовник върху отделни писатели и изобщо върху цялата книжнина. За да уясним духа на Софрониевата просветителна дейност, ще трябва да разгледаме и влиянието, що е оказал върху него възродителят на новата сръбска литература Доситей Обрадович. За да уясним първите П. Р. Славейкови поетически опити във формално отношение, ще трябва да проследим неговите връзки с новогръцката лирика, а особено с песните на Ан. Христопулос. Формата на Каравеловите повести е в значителна зависимост от повестите на М. Вовчок, а неговата стихотворна реч в ритмично отношение е подражание на Шевченковите песни - ето защо грижливо трябва да се проучат отношенията на Каравелова към украинската художествена литература; а пък за да се уяснят неговите обществени и революционни идеи, отразени в книжовната му дейност, също тъй и възгледите му върху задачите на литературата, трябва да се характеризират отношенията му към тогавашната руска публицистика и литературна критика. Не от по-малко значение са литературните влияния върху наши писатели след Освобождението - например влиянието на немската поезия върху Пенча Славейков. Обаче не е достатъчно само изтъкването на литературните източници и заемания - много по-важно е да се обяснят вътрешните мотиви на заемането, да се посочи по какъв начин писателите са преработвали заетото и доколко са били в състояние да вложат в него нещо самостойно и оригинално. За да могат се изясни и от друга страна онези поетически мотиви, които изразяват особеностите на националната психика, от голямо значение би било съпоставянето на литературата ни с тая на другите славяни - съпоставянето на такива факти, които са в зависимост не един от друг, а от една обща първопричина, що се крие дълбоко във формите и особеностите на расовата психика. Сравнителното славянско езикознание, след трудовете на редица бележити слависти, е сложено на здрави научни основи. Време е за сравнително проучване на славянските литератури. В тяхната обща история един дял трябва да заема и проучването на нашата литература от тая страна.

Трудността на сравнителното проучване състои в това, че то предполага у изследователя значително богатство от исторически и художествени асоциации, с помощта на които разкрива широки перспективи за изследване. От друга страна, то трябва да се извършва с твърде голяма предпазливост и съобразителност. При изследването необходимо е да се прави строга разлика между сходства, които се дължат на непосредно влияние, и такива, които са възникнали без какво да е взаимодействие, а само поради еднаквост в обществените и национални условия или пък в психиката на творците. В процеса на нашето национално и литературно възраждане ние можем да констатираме множество факти, които се схождат с подобни тям в историята на Сръбското възраждане. И когато се съпоставят те, не всякога може да се говори за взаимни влияния - обяснението в много случаи трябва да се дири в еднаквите нравствени и политически условия в националния живот на сърби и българи.

6.

Казахме, че личността на писателя също тъй може да бъде важен фактор за посоката и развитието на литературата, както и общите културно-исторически условия. За да разкрие и другата съществена страна на това развитие, изследователят трябва да разгледа личната психика на самите творци, условията на тяхното вътрешно развитие и обособяване. Това разглеждане е толкова по-задължително, колкото по-малко зависи литературното развитие от условията на обществения и политически живот. Изследването на литературата откъм културно-историческа страна се спира предимно върху такива нейни особености, в които типично е изразен духовният живот на епохата; то обръща внимание главно на обществената дейност па писателя, на неговото активно отношение към околната среда, като се спира предимно върху съдържанието на произведенията му; уяснява ни неговата обществена и литературна дейност само от една страна, разкрива ни го откъм неговите общи интереси и стремежи, без да посочва техните основни причини и последствия върху интимния вътрешен мир на личността, без да. изтъква въздействието, що е оказал писателят върху своето време и главно върху развитието на националната литература; в сенките на това изследване се губи отделният писател - ние го виждаме обезличен, лишен от индивидуални черти; той е разгледан като проводник на идеите, що вълнуват околната среда, като изразител на съставните обществени сили, като продукт - не и като импулс. За да се установи въздействието му върху литературата, необходимо е преди всичко отблизо да се проследи неговото вътрешно развитие, да се очертаят външните - благоприятни или неблагоприятни - условия на това развитие, да се разкрият по-нататък онези духовни интереси, които го ръководят в литературната му дейност; необходимо е също така, след като бъде характеризиран той като син на своето време и страна, да се проследи не само в какви размери му е въздействувала националната и обществена среда, но и доколко се е отнасял той съзнателно и активно към това въздействие, като му се е поддавал или противопоставял. Откъм тая страна твърде интересно е да се разкрие отношението на писателя към публиката, да се изясни дали той се е влиял от нейните оценки, дали се е стремил да й угоди, или, напротив, постоянно е воювал с нея.

Съпоставянето на писателя с литературната традиция, с дейността на неговите предходници, установява какво е усвоил той от тях, какво е изоставил и най-сетне - какво е допринесъл не само за общото развитие на националната литература, но и за развитието на онзи литературен род, в чиято област той работи предимно.

Материалното положение на разглеждания писател трябва да се отбележи като твърде значително външно условие за неговото развитие. Важно е да се знае как се е отразило то върху литературната му дейност: дали е благоприятствувало, или, напротив, заставяло го е да върши компромиси между своето призвание и външни задължения. Когато е дума за творческа способност на даден художник, за онова, което той би могъл да стори, но не го е сторил поради неблагоприятни външни условия, голямо значение трябва да се отдаде на неблагоприятните материални условия - особено у нас, гдето хонорарът е една подигравка с литературния труд. "Мнозина херои на перото у нас - пише един от първите ни поети в една автобиографична бележка, - за да си осигурят колко-годе човешки живот, записали са се в еснафа на хамалите. Свобода и самостоятелност - покровителите на гения - не са познайници на нашия поет и това е една от великите негови скърби - отрова, която убива, както е убивала, още в зародиш сума негови рожби. За да не подсмърча за къшей хляб, той чиновничествува..."

Обаче на първо място трябва да бъдат изяснени главните етапи в духовното развитие на писателя, факторите, що са способствували за формирането на неговата индивидуалност, особените преживелици и събития в неговия личен живот, които са оставили значителна следа в духа и посоките на литературната му дейност. Защото съществените и най-характерни моменти на литературното развитие ще намерят своето обяснение във вътрешния живот не само на околната среда, но и на писателската личност.

* Да се преживеят вътрешните мотиви на дадено творчество.

* Художникът само може да разбере художника. Старогръцки философ казва: "Das Gleiche wird nur durch das Gleiche erkannt."

* Критикът и естетикът трябва да бъдат поети по душа. Fr. Vischer като поет и естетик (Weithrecht. Deutbche Lit. Gesch., П, 85).

В тоя вътрешен живот именно се сблъскват всички външни влияния, видоизменят се във форми на нови психически наслоения и пресъздават по тоя начин личната и обществена психика. Само чрез проникване в духа на личността и в духа на ония условия, що въздействуват на нея и в същото време отразяват нейното въздействие, могат се изясни както интимните вътрешни сили, в които са се претворили различните външни въздействия, също тъй и основните причини от обществен и индивидуален характер, които мотивират и свързват външните факти на литературното и културно-историческо развитие. Обаче не всеки изследовател на литературата е в състояние да стори това: необходима е в дадения случай жива интуиция, способност за вживяване и вчувствуване в духа на дадена епоха или творческа личност. Тая способност бих назовал с Гетевия термин Anempfindung. Без дарбата за такова едно вътрешно сродяване с писателя и неговото време ще останат неясни дълбоките взаимодействия между посочените два основни фактора на литературната еволюция. Защото библиографичните и лингвистични данни, колкото и да са богати, съображенията на историка, колкото и да са логични и духовити, и най-сетне общите естетически и философски интерпретации, колкото и да са ценни сами по себе, все пак твърде слабо обясняват литературата във взаимодействието на всички ония вътрешни и външни сили, които я създават. Нека речем, че имаме пред себе си една студия върху Л. Каравелова и неговата литературна дейност; изследователят подробно е изложил всички важни моменти в неговия външен живот, доколкото са известни, характеризирал е особеностите на неговия своеобразен литературен език и стил, грижливо е очертал външните условия, при които е живял и действувал, разгледал е подробно неговите литературни дела, революционната му и просветителна дейност...Но с всичко това възпроизвел ли ни е той образа на Каравелова, изтъкнал ли е дълбоките вътрешни мотиви на неговата литературна, публистична и обществена дейност, определил ли е неговото място в духовното национално развитие, неговите живи връзки с духа на епохата? Не. Защото изследователят в дадения случай е работил, тъй да кажа, фрагментарно, той не се е домогнал до една основна, дълбока концепция на личността и епохата, не се е вживял в техния дух и неговата работа не носи творчески характер. Такъв един изследовател в най-добрия случай може да събере и систематизиpa материалите за същинското проучване на Каравелова или на кой и да е друг писател, без да е в състояние да отиде по-нататък, да одухотвори онова, което в тия материали изглежда безжизнено, да разкрие тайната и скрития живот на миналото. Обаче трябва да се отбележи, че само едното вживяване и прозрение в духа на миналото, вътрешното сродяване с писателя и епохата, е още недостатъчно: резултатите на интуитивното схващане стават ценни именно чрез грижлива разработка на материала и чрез по-нататъшни обобщения.

7.

Във връзка с изследването, което има за цел да установи вътрешните отношения между епохата и творческата личност и въздействието на последните върху литературното развитие, трябва да се постави въпросът за съотношението между тая личност и нейните творения.

* Главната цел на литературното изследване: проучване на литературната еволюция.§ 9: а) социални и културно-исторически фактори на тази еволюция. Литературни влияния; б) индивидуални фактори. Естетическото разглеждане като средство за проучване на личността.

Обяснението на новите елементи, които поетът влага в литературата и създава условия за по-нататъшното й развитие, трябва да дирим преди всичко в неговия творчески мир, гдето възприетото отвън претърпява своеобразна преработка и се пречупва през призмата на един индивидуален дух. Две неща главно налагат своя отпечатък върху творенията на художника и обуславят тяхната своеобразност - мирогледът и творческата му мощ. С тия две страни на своя дух той се обособява и въздействува най-силно и неотразимо върху онези, които са в състояние вътрешно да се сродят с него. Мирогледът и творческата мощ се сливат в едно неразривно цяло и ето защо ние не можем да разглеждаме творенията на художника отделно от негова вътрешен мир и изобщо от неговото схващане на живота. Само едно повърхностно наблюдение може да отлъчи личността на художника от творенията му- бих отишел по-нататък,-да разглежда художника, поета независимо от човека, нравствената личност. Поезията е отражение еднакво и на предимствата, и на недостатъците на един вътрешен свят. Цинизмът на душата, нейните висше устреми, чувствата, що властвуват над нея и я гнетят или подйемат - всичко това добива израз в художественото творение, независимо от волята и съзнанието на художника. Твърдението на Паскаля, че в стиха се отразяват винаги недъгавостите и съкровищата на душата, може да се отнесе към цялата област на художественото творчество. Изкуственото разграничение на факти от вътрешния и външен живот на художника, естетическите и етически категории, към които се подвеждат тия факти, формалното обяснение на поетически творения - всичко това нищо не определя и до никакви съществени резултати не води, ако не се базира на един дълбок психологически анализ, който свежда тия категории и факти към една основна психическа същност; а тая същност еднакво мотивира и мирогледа на художника, и особеностите на неговото творчество. Имаме ли вътрешна възможност да се домогнем до нея - до първопричината, - ние ще уясним по-нататък размерите и стойността на оная искреност, която поетът е вложил в творенията си, ще разкрием усвоените маниери, изкуствените форми, с които той съзнателно е искал да ни отбие от пътищата, що водят към неговия оскъден творчески мир. Искреност, в която прозира глъбина - това е първото, с което може да ни завладее едно художествено произведение. Липсува ли тя - всичко друго е литература. Et tout le reste est litterature (Verlaine - Art poetique).

Мирогледът и творческата мощ, които са в непосредна връзка с поетическата искреност, ние ще дирим отразени като единство в творенията на художника. Сред множеството образи, мотиви, идеи, които той възсъздава, ние трябва да дирим един обединяващ център, една основна черта, за да отлъчим същественото от незначителното в неговите творения. За да постигнем това, необходимо е преди всичко да уясним посоките на неговото творчество, да доловим отражението на поменатата основна черта в неговата творческа фантазия, в начина, по който той възсъздава както външния, тъй и своя вътрешен свят. Доколко творенията на даден художник са непосреден израз на неговия индивидуалитет, това зависи твърде много от характера на неговото творчество: колкото повече разсъдъчни елементи преобладават в последното, толкоз по-трудно е да се долови духовният образ на твореца и, напротив, художникът повече е сраснат с творенията си, колкото е по-интуитивно в основата си неговото творчество. Обаче онова, което той изразява в произведенията си, не е винаги характерно за вътрешния му мир; за да се домогнем до характерното, трябва Да разгледаме творческия процес и, от друга страна, да установим дали разглежданият художник спокойно обмисля и разработва своите творения, като възпроизвежда само онова от преживяванията си, което е утаено, кристализирано в неговата Душа, или, напротив, твори импулсивно, без да е отделил в преживяванията си случайното от същественото и да се е освободил напълно от реалните елементи на преживяното, без да се е почувствувал властен над всички ония образи, рефлексии, настроения, които възникват и бързо се сменят в неговата душа. Мирогледът на художника се отразява преди всичко в съдържанието на неговите произведения, в сюжетите, що разработва, в проблемите, които поставя чрез своите творения. За нас е важно да установим какъв смисъл влага той в разработката на тия сюжети - дали се спира да изобрази преходното, тленното в живота, или, напротив, в преходното се стреми да долови онова, що е трайно и неизменно.

Единството между творец и творение се изразява най-завършено в единството между форма и съдържание, чието установяване е гласна задача на естетическото разглеждане на литературата.

8.

Крайната цел на естетическото разглеждане не е да анализира изключително формата или пък съдържанието на художественото произведение, ада разкрие спонтанната, органическата връзка между форма и съдържание, да посочи доколко се покриват едното и другото, доколко се сливат в една неразложна художествена цялост. Всички отделни анализи, които засягат формата и съдържанието, са насочени всъщност към тая обща цел и в това именно се състои единството в областта на естетическото разглеждане.

Формалните и реални елементи, които естетическият анализ установява в едно художествено произведение, трябва да се установят в тяхното отношение към творческата личност на художника. Във връзка с тая личност трябва да се разгледат изразните средства, с които той си служи, художествените образи, които са отличителни за неговото творчество, вътрешната и външна композиция на неговите произведения. Нека разгледаме по-отблизо върху какви елементи трябва ла се спре естетическият анализ.

Езикът трябва да бъде предмет на разглеждане, доколкото е нужно чрез неговите особености да се характеризира стилът. За да установи основните елементи на индивидуалния стил, изследователят трябва да определи преди всичко до каква степен художникът се отклонява от ритмичните и синтаксични особености на общия литературен език, какви своеобразни особености внася във фонетиката, морфологията и синтаксиса на литературния език, с който си служи. В дадения случай е необходимо да се установят външните езикови влияния, що са въздействували върху словаря и конструкцията на неговата реч, чуждиците, архаизмите и обратите, с които се характеризира последната; по-нататък - от каква стойност е нейният национален колорит, доколко тоя колорит свидетелствува за едно непосредно сродяване с живия народен говор. Важно е също така да се установи каква точност влага авторът в думите и формите, с които си служи, синтетична ли е или аналитична синтаксичната конструкция на речта му, доколко тая конструкция дава точен израз на неговата мисъл. Не от по-малко значение е да се определи богатството или оскъдността на изразите и образите, с които си служи той. Във връзка с това трябва да се изясни пропорцията между външния израз и съдържанието на мисълта, да се установи дали поетът е пестелив в употребата на изразни средства, изобщо дали се стреми да се домогне до най-съответен и кратък израз на своята кондензирана мисъл, или, напротив, прахосва множество изразни средства само защото самата негова мисъл е още смътна и неопределена. Всичко това е в тясна връзка с посоките на мисълта, с нейното богатство или оскъдност.

За стила можем да съдим главно от онова общо впечатление, което изнасяме от творенията на един художник. Ако това впечатление е цялостно, определено, ние говорим за единство в стила, в противен случай - за отсъствие на стил. Стилът всъщност е съвкупност от онези изразни средства, които тясно са свързани с личността на художника и в които най-непосредно се откроява негова натюрел. От стила ние съдим за основните чувства и представи, отличителни за даден художник. В стила се разкриват променливите настроения на последния, негова темперамент, емоционалният тон на творчеството му, постоянните пътища на неговите асоциации, мудността или бързината на мисълта му. В стила се проявява също така вътрешната музикалност на поетическата реч. Стилът ни разкрива духовитостта на поета, неговата наивност или сантименталност, прозаичността или поетичността на неговата мисъл. Посредством стила ние чувствуваме присъствието на поета, на живия човек, който беседва с нас и се самопроявява не толкоз в съдържанието на онова, що говори, колкото в тона, с който говори. Ето защо колкото е по-богат стилът с индивидуални черти, толкова е потрудно да се характеризира - дори в случаи, когато впечатлението от него е твърде определено и ясно. Трудно можем долови онези елементи на стила, които ни поставят в близко общение с поета. В някои случаи въздействува особеното нареждане на думите, особеното съпоставяне на образите, картините, които ние живо чувствуваме. Често въздействието се дължи на способността на автора да извиква у нас такива представи, които най-добре разкриват неговото чувство и мисъл. В много случаи една-единствена дума ни сродява с поета - като че ли в нея той е затворил всичкото съдържание на своята поезия и на вътрешния си мир. Тук няма никакъв смисъл да се разглежда думата в нейното буквално значение - важно е да се разкрие преди всичко нейната своеобразна чувствена и пластична стойност. Тропите, фигурите, художествените наречия, с които си служи поетът, трябва да се разглеждат не сами по себе, за да се подведат под формалните категории на стилистиката, а като свидетелства на душевно състояние, като особености на самия натюрел на поета. Всъщност те разкриват една интересна страна в негова творчески мир, уясняват ни как възприема той нещата. Тропите изразяват един признак на външни явления и неща или пък на вътрешни състояния - и то тъкмо онзи, който най-силно е въздействувал на поета. Последният се самопроявява също тъй и в начина, по който одухотворява природата. Ако той нарича узрелите класове морни, а вечерта - замечтана, това не е външно, безсъдържателно украшение на неговата реч, а едно своеобразно поетично себевлагане във външния свят. Във връзка с поетическия натюрел трябва да се разглежда ритъмът, който е неотмейна особеност не само на стихотворната, но и на неотмерената реч. Важно е да се характеризира не външният ритъм, метриката, а да се иде по-нататък -да се установи вътрешната музикалност, която е несъмнен признак за непосредствеността и искреността на самото творчество. Средствата на външната ритмичност могат да бъдат усвоени от всеки технически литературен талант, обаче само истинският поет може да изрази във външната форма музиката на своята душа, само неговата реч, както казва Карлайл, се слага от само себе си ритмично. Без съмнение много по-трудно е да се долови и характеризира вътрешната ритмичност на неотмерена реч, дето тя е много по-непосредна и самопроизволна, отколкото в едно стихотворение.

По-нататък естетическото разглеждане трябва да анализира художествените образи, да установи стойността им в зависимост от тяхната неразложимост и неизчерпаемост.

Безконечност, неразложимост и неизчерпаемост - ето какво трябва да дири литературният изследовател в един художествен образ, безразлично дали тоя образ едва се долавя в неясните контури на мимолетно настроение, или пък е типичен израз на трайни общочовешки черти. Има образи, които носят алегоричен характер, в които можем вложи само едно съдържание - можем ги изчерпа без особено усилие, без творческа работа на нашата мисъл; лишени от поетически фон, те не проникват дълбоко в нашето чувство и въображение, не се превръщат в елемент на вътрешния ни живот. Има други, които могат да се нарекат художествени символи поради това, че разкриват широк простор за мисълта и въображението - в тях, въпреки най-грижливия анализ, все оставя нещо ирационално и неизчерпаемо, бих казал - нещо вечно по своята жизненост. Тия образи именно съставят художественото богатство на един поет и една литература - те са най-живите импулси за развитието на художествената литература. Стойността на художествените образи зависи не само от тяхната неизчерпаемост, но и от значителността на национално-психическите черти, що съдържат те в себе си. Отражението на националността като психическа форма можем проследи в търсенията на всеки даровит поет, в духа и характера на неговото творчество, а особено в създадените от него художествени типове. Ала при проучването на тия типове трябва да се прави строга разлика между национални и социални черти. Нашата художествена литература съдържа доста богата галерия от типове из обществения и политически живот, които не изразяват дълбоките и трайни особености на националната психика, а временните условия на обществения живот и различните житейски отношения. Въз основа на тия образи, които с постепенното развитие на социалните условия менят своя облик и съдържание, могат да се изучват само преходните форми на историческия и обществен живот. От такова значение са множество портрети, създадени от Ив. Вазова, реалистични в най-тесен смисъл. Ала дълбоконационални типове едва ли бихме могли да посочим. При все това можем намери ценни елементи за възсъздаването на такива типове, особено в поезията на Пенча Славейков, поради което неговото творчество, както и творчеството на подобни поети, се характеризира с много по-дълбок национален дух, отколкото онова, продукт на което са обществените и съсловни художествени типове. У нас мнозина повърхностни и късогледи ценители на литературата са склонни да отдават твърде голямо значение на възпроизвеждането на външния народен живот в една съвременна или историческа обстановка, неспособни да разберат, че не в това е стойността на едно художествено творение. Важно е какво прозрение има художникът за трайните национално-психически черти, доколко е в състояние да ги долови в историческо минало и в сегашния живот и да им даде завършен поетически израз. Тия черти, както казах, определят дълбоката психическа същност на националността, нейния своеобразен дух, и за да бъдат изразени, не са достатъчни само български имена и българска обстановка.

Естетическото разглеждане не трябва да се ограничи само с анализ и уясняване на стила и художествените образи, а за да стигне до крайната си цел, трябва да се спре и върху други страни на художественото произведение. Единството между форма и съдържание е изразено с релефна ясност в целостта на разглежданото творение. Нужно е да се проследи в каква зависимост се намират отделните негови части от основната идея, вложена в него: дали те са слети в една неразложима органическа цялост, или, напротив, връзката помежду им е външна и случайна. Мотивировката на постъпките, която художникът спазва в своето произведение, също така трябва да се цени в зависимост от вътрешната цялост на самото произведение и от неразложимостта на художествените типове. И в такъв случай не външната мотивировка е важна, а вътрешната, психологическата.

Вън от кръга на специалните задачи на естетическото разглеждане можем посочи и друга една, странична задача, разглеждането на която образува преход към историческото разглеждане на литературата. От гледището на посочените художествени схващания и изисквания ние можем установи дали дадено произведение от една предишна епоха има и днес художествена стойност, или отдавна е минало в архивите на литературата и има изключително историческо значение; можем също така да изясним доколко известен писател в своите произведения се явява публицист, агитатор и доколко - пост и художник, где и при какви случаи допуща компромиси между поета и публициста в себе си. Обаче разглеждането може да иде и по-нататък - да оцени произведенията на предишен поет според онези възгледи, които е имал той за поезия и поетическо творчество изобщо, а също така и според естетическите вкусове и изисквания, които са били преобладаващи и характерни за неговото време. В такъв случай изследователят е принуден да се спира и върху произведения, които задоволяват едно твърде примитивно естетическо възприятие и чиято естетическа стойност е твърде незначителна. След като характеризира естетическите вкусове на едно минало време, по-нататък чрез сравнително проучване на литературните произведения той може да конструира историята на тия вкусове в националната литература, да посочи доколко известни произведения са способствували за създаване и развитие на естетическа култура.

9.

Литературното изследване, а особено разглеждането на литературата откъм художествена страна, поставя известни задължения на литературния изследовател. Последният с никакви външни средства не е в състояние да вникне в художествените особености на едно творение и да долови неговата цялост, ако индивидуалитетът на художника остане чужд за негова дух. Не притежава ли той способност да се сроди вътрешно с художника, да се домогне до висотите на негова мироглед и творчески дух, за него художественото творение ще остане тайна, към която води само един път, закрит за него. Това е пътят на художественото съзерцание и схващане - на прозрението в единството между художник и творение. От една страна, е необходимо вживяване във възсъздаденото от художника, от друга - проникване чрез творението в духа на твореца. Съзерцанието и вътрешното проникване са основа на художественото тълкуване. В този пункт разглеждането на литературата решително се отклонява от методите на научното изследване, понеже има за главна цел изтъкване на индивидуалния момент в художественото творчество. В дадения случай за нас е важно да установим художественото произведение не като продукт на външни условия, а като дело на творческа индивидуалност. Обаче личността, с всичката сложност и преплетеност на нейните вътрешни преживявания, е достъпна не толкоз за обективно наблюдение, колкото за непосредно, интуитивно схващане. Наистина художественото творчество покрай своята субективна страна има и друга, обективна, достъпна за научно наблюдение. Психологията на фантазията, на паметта, на художественото творчество изобщо, с много свои особености е достъпна за подобно наблюдение. Също така твърде много могат допринесе за обективното художествено тълкуване аналогиите с други изкуства, близкото запознанство на изследователя с историята и теорията на изкуствата; външните форми на поезията, сюжетът на едно художествено произведение, неговата външна архитектоника, отделните възпроизведени характери и ситуации, вложените мисли също могат да бъдат достъпни всекиму за разглеждане и външна характеристика. Ние знаем, че и най-обикновеният самозван естетик смята за своя социална задача да раздроби художественото произведение на неговите съставни части, да разкрие техниката на неговото създаване, да анализира до най-малки подробности всяка отделна част и да класифицира в рамките на една шаблонна схема различните поетически мотиви и възсъздадени характери. В повечето случаи с това се изчерпва тъй нареченият естетически анализ, който умъртвява художественото произведение, за да разбере неговата форма, неговото съдържание, безсилен да се домогне до най-същественото - негова дух, - гдето се сливат личността и творението и намират обяснение всички формални и реални елементи на даденото творение. Същността на творчеството остава скрита за научното наблюдение -то води само до дверите на художественото творчество, без да дава ключа на проникването. Първото условие за художествено тълкуване е да се проникне в духа на разглежданото творение и в зависимост от него да се обяснят всички негови особености. Първото задължение на художествения критик е или да се домогне до този дух, или, ако е безсилен да стори това, да подири своето същинско призвание и да се откаже от ролята на ценител в областта на изкуството. Художественото тълкуване трябва да бъде в основата си иманентна репродукция на художественото произведение в духа на неговия създател. Обаче това тълкуване трябва да бъде изразено, както казва Оскар Уайлд, по нов начин и в нова форма. Който е безсилен да стори това, за когото художественото творение не е символ на неговия собствен живот, той никога не ще бъде ценител на това творение. Само един продуктивен дух може да се домогне до творческата дейност на художника, да я изрази и цени. Липсува ли на литературния тълкувател художествен нерв, способност за художествено съзерцание - естетическият формализъм, предвзетите норми и категории няма да му разкрият тайните на художествената красота. За да бъде на висотата на своето призвание, той трябва да притежава нещо повече от аналитичен ум и от усвоени шаблонни естетически догми, нещо повече от способността за търпелива и упорита работа. Колкото е по-богата и многостранна неговата духовна организация, толкоз по-голяма възможност ще има да разкрие повече страни в едно художествено творение и да проникне по-дълбоко в него. С колкото повече жизнен и художествен опит, с художествени наблюдения и самонаблюдения разполага той, колкото повече е в състояние да се приобщи с културата на своето, новото време, толкоз по-възможно ще му бъде да долови зад формата на художественото произведение онова, което в него е жизнено и неувяхващо. В такъв случай той би се явил изразител на една конгениална, продуктивна критика, която изтъква не само индивидуалната същност на художественото произведение, но и вечното, безкрайното в него - онова, което има всички възможности да живее както в духа на литературата като неизчерпаема художествена идея, тъй и в духа на културата като импулс на себепознание и творчество. Ето защо за узнаването и по-нататъшната разработка на една литература са от голямо значение тълкуванията и оценките от страна на художници и поети, които понякога разясняват не само свои, но и чужди творения. Художник само може да разбере напълно художника. Той по собствен опит знае средствата и пътищата на творчеството и преди всичко чрез самонаблюдение може да ги долови у друг художник. Като се вглъбява в едно чуждо творение, той е в състояние да разкрие такива негови особености, които обикновеният наблюдател никога не ще забележи. От тая страна именно са ценни повечето литературни характеристики от Пенча Славейков, в които не всички смели твърдения са обосновани и не всички изложени впечатления са подкрепени с анализи и примери; но затова пък те дават ценни насочвания за по-нататъшни наблюдения и изследвания. Разбира се, често художникът-тълкувател може да се заблуди, да се превърне в тълкувател на самия себе при разглеждане на едно чуждо творение и да припише другиму специфичните особености на своята творческа натура; ала у него и заблужденията имат значение, понеже свидетелствуват за негова вътрешен мир - те ни разкриват входа към неговото също тъй значително творчество. Не трябва да се забравя, че интерпретациите на поети и художници имат значение само като насочвания, а не като системни и изчерпвателни изследвания, каквито те не са. Художникът-тълкувател в твърде редки случаи е в състояние да преработи н обобщи резултатите на своето схващане. Литературният изследовател без друго трябва Да се ползува от неговите тълкувания -обаче твърде внимателно. И тъй, мисълта ми е, че литературното изследване, което установява не само външните въздействия върху литературната еволюция, но и каузалната връзка между отделните нейни фази, като проучва най-напред поотделно нейните произведения, без друго трябва да има обоснованието си в художественото схващане и проникновение, чрез което може да се проследи по какъв начин външните въздействия и вътрешните индивидуални мотиви се кристализират в душата на художника в една цялостна художествена форма. Това схващане, което ни разкрива духа на творението и чрез него духа на неговия автор, ще ни подскаже в какви размери разглежданото творение може да бъде обект за научно литературно изследване; всъщност то е предпоставка на изследванията и обобщенията, които засягат вътрешните и формални особености на даденото творение. Проникнем ли в духа на известен поет, ние вече имаме определено представление за негова духовен образ; за нас творенията му са проява на тоя неизчерпаем дух, ние знаем кое е свойствено и чуждо нему. След като сме се приобщили с вътрешната музика на неговата поезия, с образите, ща са пленили неговата душа, ние знаем в какви поетически форми може да се превъплъщава тая душа. В такъв случай смело можем да говорим за естетически категории и норми - обаче за такива, каквито ни подсказва нашето художествено схващане и същността на разглежданото творение, - да правим по-нататъшни съпоставяния на дадения художник с други, сродни или противоположни нему - тия съпоставяния няма да бъдат само външни, - да подчертаем приликата или контраста между тях и да разширим с това кръга на нашите обобщения. Научното изследване на литературата, за да има смисъл и оправдание, непременно трябва да бъде обусловено от художествено схващане и тълкуване. От него именно се отива към самото изследване. Невъзможно е да се тръгне по обратен път. Отношението между интуиция и научна методика тук е същото, както в областта на науката. В дадения случай е необходима специфична дарба повече от среден размер. Ала тая дарба изисква системно школуване и основна естетическа култура, за да се превърне от смътен художествен инстинкт в широка, просветлена художествена рецептивност на духа. Наистина всестранните проучвания на художествени произведения, грижливите и проникновени естетически анализи не са в състояние да създадат нашето художествено схващане, но могат да го обогатят и разширят, да го направят по-съдържателно. Накрай трябва да отбележим, че интерпретацията, която има за основа художественото схващане, като разкрива широки перспективи за научното изследване на литературата и постоянно го коригира, няма нищо общо с импресионистичната критика или с преценката на профан, който съди изключително от гледището на своето ограничено субективно чувство.

* На края да се прибави библиография на съчинения по теория на литературната история Статии в нашата литература за проучване на нашата литература. Теодоров, Цонев, Гечев (Демокр. преглед). А. Теодоров. Словесни производи и терминологията около тях

Ние се опитахме да отбележим главните въпроси, на които без друго трябва да се спре изследователят на новата ни литература. Като главна задача, която обединява около себе си всички други, изтъкнахме уясняването на посоките, в които се е движило и продължава да се движи литературното развитие. Както видяхме, разглеждането на това развитие е немислимо, без да се установят индивидуалните и външни условия, при които се извършва то. Новобългарската литература трябва да се разгледа, от една страна, във връзка с културно-историческите и чисто литературни фактори, що са оказали влияние върху нейното развитие, и, от друга - в зависимост от личностите, които значително са обогатили художествените форми и съдържанието й. При това винаги трябва да се изтъква единството както между форма и съдържание, тъй и между творец и творение. На това единство трябва да се основава разглеждането на литературата откъм психологическа и естетическа страна.

Проучването на новобългарската литература, доколкото то засяга нейното идейно и национално психическо съдържание, може да има донейде и чисто практическо значение. Предишните фази в развитието на литературата уясняват в много отношения нейните днешни особености. От друга страна, щом тя в една значителна своя част отразява духовния национален живот, в нея са отразени, без съмнение, всички онези съществени моменти от миналото, които подготвят условията на новия живот. В литературата ние можем да доловим духовните връзки между миналото и днешното и да дирим в тия връзки онова, което не е загубило цена за нас и нашето време. В нея са вложени нерешените загадки, цялото онова духовно наследие, което ни е оставило миналото и което ние от своя страна спокойно трябва да преценим, за да създадем от него активен елемент на едно нормално развитие. Освен това тя отразява миналото като готов опит, твърде важен за съхранение на личната и национална духовна енергия. Едно изследване на литературата ни, което засяга тия нейни страни, има възможност да застане в непосредна връзка с реалните интереси на националната култура, бих прибавил - и с интересите на индивидуалното развитие, понеже, като разкрива духа на миналото, като посочва жизнената стойност на националната литература, то ни води към себепознание и самодейност.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Сиповский, В. В. История русской словесности, Спб., 1909, ч. I, вып . 2.

© Боян Пенев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2003

Други публикации:
Боян Пенев. История на новата българска литература. (Под ред. на П. Зарев и Ив. Сарандев). Т. 1, София, 1976.