Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

из ЛИРИКАТА НИ ПРЕЗ 1907 Г.

Божан Ангелов

web | П. К. Яворов. Критически силуети

[...] Ако П. П. Славейков е най-добрият, най-пълният и съвършен представител на общата, нормална чувствителност, оная чувствителност, до която е дорасъл широкия интелигентен слой на нашето общество и която си е придобила право на мерило за културен и художествен напредък, П. К. Яворов се е опътил към редицата на неколцина млади певци, които искат да бъдат борци и предтечи на една нова модерна чувствителност, които искат да се утвърдят като представители на едно ново падало в културното и художественото развитие на нашия дух. Той стъпя сигурно, постепенно и бавно по тази колеблива, стръмна и хлъзгава пътека, та не изгубя равновесие, не се подлъзга като някои от тези подвижници по стръмнините и висотите на тази нова чувствителност. “Песен на песните”, поставена начело на новата му сбирка “Безсъници”, е песен на този поврат в неговото творчество, който го води към новия път. До сега той е бил при хората, бил е певец на хорски тъги и радости, сега се връща у себе си, затваря се в скривалището на своята душа, спира на “върха на самотата”:

Да, няма зло, страдание, живот
Вън от сърцето ми - кивот,
Където пепелта лежи
На всички истини-лъжи.
Да, няма дух и няма вещ
Вън от гърдите мои - пещ
На живия вселенен плам,
На цялата вселена храм.

Това съзнание, това самоопределение е крайният резултат, последният логически извод на тази нова чувствителност. Дълбока, гореща, силна, почти болезнена, тя се подига до градуса на треска, проявява в конвулсии и в една пълна с жар игра на чудати образи, които откриват далечни, нови хоризонти във въображението.

Ето една въздишка на г. Яворова: тя е дълбока, страстна, пълна с трепети, изгубена в един хаос от чудати, далечни образи, които оживотворяват мъртвите предмети и сухите абстракции:

На гаснещия ден прощалните зари
И аромат от рози покъсани без жал;
На лебед песента, все болен от зори, -
Душата ми самотна и нейната печал...

Такъв също е тонът и фантазията на любовта му. Тази любов плува в море от рози, аромати, лъчи и роса:

Ще бъде слънце любовта ми и зари
Над тебе ще пилей, за тебе ще гори.
След зноен ден
На теменужна вечер хладната роса
И теб и мен
Пред вечен сън ще ороси...
И тихо ангел тих ще угаси
Звездите в тихи небеса.

Все чрез тези форми на един свободен стих и чрез тези средства на един смел символизъм г. Яворов ни увежда в смътния мир на своите досади, на своята омраза, на своите студени трепети пред таинственото, пред ужасите на смъртта, за да завърши печалните си песни с една песен на блажено успокоение, което той очаква от смъртта:

Ще дойдеш ти, очакван ден.
С вестително протежен звън,
По-тих от песен в утрен сън,
Ще дойдеш ти, спасител-ден!
И в умиление тогаз -
Безплътен дух - ще плача аз
Самси над своя труп студен...

Тези свободни форми, тези смътни образи са тъкмо съответно средство за израз на оная безредица, на онзи хаос и на онези конвулсии, които измъчват душата му.

Но г. Яворов не е отишъл по-далеч от пределите на един малко по-смел символизъм, чрез който иска да разшири малко кръгозора на общата чувствителност, да ни уведе в областта на малко по-нови настроения от тези, с които ние сме свикнали. И той стъпя предпазливо, сигурно, без да пропусне връзките с миналото, но и без да остане в отъпкания път на това, което ние сме надделели. Той не е направил оная главоломна крачка, която увежда в един кръг на чувствителност, гдето чувствуванията се подменяват, гдето възприемателната способност на един орган се изразява в реакции присъщи на друг орган, гдето зрителните впечатления се възприемат с признаци на слухови впечатления, слуховите - с такива на зрителни, вкусови или мирисни. Надарен с един верен инстинкт, той не се е хвърлил, както някои злополучни подвижници на това поле, в една такава тъмна област, в която няма нито сигурна почва на едно постепенно, достигнало до този предел развитие на нашия дух, нито пък са изработени достатъчни сгодни средства на израз на тези нови чувствувания. Благодарение на това, новото в съдържанието и във формата на неговите песни, като една постепенна крачка в еволюцията на нашата чувствителност, се възприема по-леко, без особни усилия и с оная пълнота, която е съществено условие за една жизнена поезия. Благодарение на това неговите песни са дела на едно живо творчество, а не сухи, безсочни произведения на книжно съчинителство [...]

 

 

© Божан Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2002
П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910). Съст. Албена Вачева, Цветан Ракьовски. Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Мисъл, 1907, кн. 9-10, с. 616-619.
П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910). Съст. Албена Вачева, Цветан Ракьовски. Благоевград: УИ "Неофит Рилски", 2002.