ПРЕНАСЯНЕ ГРОБА НА БАЩА МИ

web | Поезия

Далечно село - животът малък...
                        Цял ден да гониш без път калта.
Камък до камък, камък до камък.
                        И най-накрая моят баща.
После в покоя звънна лопата -
                        свещта изпълни въздуха с дим.
И в тишината мама заплака:
                        "Прости ми, боже... Боже, прости...
Прости, защото трабва да знае
                        как съм живяла дотук -
жена на празни дрехи и стаи,
                        децата малки, съседът глух.
Домът паянтов. Козата дива.
                        Лятото сърпа над теб върти -
до обед блъскаш голата нива,
                        следобед триеш чужди врати.
И да се молиш на пръста гърбав
                        мляко да пусне наместо кръв.
И да не знаеш зад оня ъгъл
                        човек ли ходи, или е вълк.
Празната маса сама да пощеш
                        гладна да свиваш в леглото крак.
И да се луташ с децата нощем
                        из тъмнината от праг на праг...
Едно сандъче - това ли струва
                        всичко, което ми обеща -
на твойта чаша да съм съпруга,
                        а ти на мойте сълзи баща.
Дошли сме днеска с нас да те вземем -
                        в града сами ще пукнем от жал.
Но кой ли тая вода зелена
                        наместо вино ти е налял.
А скъсаното ще се закърпи -
                        синовете са вече добре...
Имаш ли всичко - сапун и кърпа,
                        гребен и молив, и цигаре?
Имаш часовник - диша стрелката.
                        Слагам ти още две-три неща..."
И сякаш сламка грабна реката -
                        тръгна сандъка с моя баща.
Поех си дъх и нищо не казах -
                        хайде трохите да съберем.
Който е плакал над гроб опразнен,
                        той моя поплак ще разбере.
Свещта угасва - дими ръката.
                        Тръгна си мама с празна шейна.
И до небето, и по-нататък
                        настана болка... и тишина.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Вечерен тромпет. София, 1977.