ТЯЛО

web | Поезия

Духът си е легнал отдавна и вече сънува,
а моето тяло из нощните улици скита
и като някоя сова граблива не чува
тръбата, която надуват от хълма петлите.

Върви към зората и в тъмните дупки наднича,
препъва се в сенките - от стените се трие.
А дъжда, полудял, на реки към лицето се стича
и все не достига до него - калта да измие.

Мълчала години, устата изплезва езика -
да подишат нещастните зъби, душица стаили.
И чувам през нея как реве и се плиска
морето от вино, което до днес е изпила...

Бие в петите кръвта и до ноктите слязла,
скача отново нагоре като млада маймунка.
А вдигнала розово пламъче, малката язва
осветява живота невидим на телесната джунгла.

Но тръгват отново нозете и болните стави
трият барут да запалят и сетния мускул -
едната се дърпа встрани да поеме наляво,
а другата мъкне надясно своята вярна обувка.

И цялото тяло трепери, решило, че трябва
да стигне на изгрева жълт до престола...
Но как да политне с тежката кал по крилата
и с греховете, които го теглят надолу.

И зло от безсилие - като сляпата мишка,
която от твърдата цицка на лешника суче,
върви под дъжда и по мокрите улици пише:
"Живей като птица - умри като куче!"

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.