САМОЛЕТЪТ ЗАКЪСНЯВА

web | Поезия

Събрани на летището, върху което сипе пламък
и ни събаря слънцето и в пот ни дави -
отдавна трябваше да отлетим оттук и да се махнем...
Но самолетът закъснява, самолетът закъснява.

Да бяха се показали поне в запаления въздух
излъсканите му крила - да знаем, че го има.
Разгърдил черния си фрак, напразно гарванът се бъхти
да изкопае дупка, през която той да мине.

Промиваме червата си с кафе и чоплим новините.
И шоколада се топи - децата плачат със сълзи кафяви.
Изпратихме Дадал и неговия син Икар, но никой
не се е върнал да ни каже за какво се бави.

Обади се отнякъде пилота, само за да обещае,
че ни очаква друг живот - и повече не чухме.
И си представяме сега, политнали към рая,
как нашите души се спускат с бели парашути.

В съседните летища, от които ни разделят мрежи,
излитат всеки миг - небето ще съборят...
А ние късаме билетите, докрай изгубили надежда,
и чакаме нощта - като добичета покорни.

Навярно ще пристигне той и както ангел се вестява,
ще тичат старците подир крилата му приведени...
Но мене няма да ме има - моята глава тогава
ще бъде къща на щурците с камъчета обзаведена.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.