ПЛАВАЩ РЕСТОРАНТ

web | Поезия

Ядем и пием и очите ни блуждаят
към позлатените ключалки на жените -
удавени в меда, мухите лакоми не знаят,
че няма вече никога да литнат.

Земята като плаващ ресторант се носи
в студеното побъркващо пространство.
И няма бряг спасителен сред космоса,
където да отдъхнем от пиянството.

Свирачите, които управляват танца,
превърнаха човека на хармоника...
Но от законите базмилостни на дансинга
главите ни са пълни с беззакония.

Докрай разпасали колана на душите,
бесуваме като пирати, не видели суша,
и в дяволския танц на лакти и копита
нозете боси бягат от ботуша...

И както скачаме из въздуха да хванем
протегнатата длан на боговете,
повръщаме коремите си в океана
и плюеме желязо към небето...

Певицата-луна, отдавна прелъстена,
лежи разголена - с поли на кръста.
И от сокаците на тъмната вселена
се чуват писъци и викове до късно.

А слънцето - началникът на светлината,
мълчи, готово всеки миг да кипне.
И като гледа накъде върви земята,
скубе косите си и върху нас ги сипе.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.