Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КУЛТУРНОСТТА В СЛУЖБА НА РОДИНАТА

Асен Златаров

web | Култура и критика. Ч. I

Една ясно очертана последица от голямата война е засилването на идеята за родина. Няма изключения в това: Ленин бе с по-голямо чувство за значението и единството на Русия от мнозина броящи се в съюза на истинорусите. И собствено, никога в мисълта на големите фигури на интернационала, интернационалъзъм не значи погребване на идеята за отечество. Анархистът Прудон бе до бяс французин, Жорес бе вдъхновеният певец на гения и величието на Франция. Гед влезе като министър във великия национален кабинет при обявяването на войната. Така е не само във Франция. Само невъзмъжалите в мисълта си сектанти могат да мислят противното.

Обособените племена не са продукт случаен, нито тесто, което една бездушна дипломация може да мачка и фасонира по своя воля: всяко племе е вид, който носи дълбоко в глъбините на инстинкта си нещо самобитно, отлично от това на останалите народи. Всяко племе има своя душа, резултат на вековен развой и тая душа търси да се изяви и даде своя отпечатък в догонването от човечеството на човещината. Затова духовната продукция на отделните племена носи своя усетливост, свое чувство, своя черта, които обрисуват характерното основното в културната проява на всяко племе.

Тая самобитност се носи като разпръснати данни в масата на народа и добива своя закръглен образ в делото на духовните избраници на племето. Затова тия избраници се сочат и като представители и като мерило за цената на народа: в тях е отразена душата на тоя народ. И колкото дарованията на поета, на учения, на художника, на общественика са по-богати, толкова по-ясно той отразява тежненията, специфичното, родовото на своето племе. Толкова повече у него идеята за родно стои по-ясна и жива в душата му, толкова по-малко той може да се заблуди и в името на една догма да измени на предопределението, което носи със себе си.

Идеалът на свободния човек не е механичното изтриване на племената в едно всемирно човечество, нито подчинението на всички останали под опеката дори и на най-напредналия в културата народ, а хармонизуване на отделните видове на човечеството в общия концерт на домогване към красота, мир и добруване.

Но както в животинския свят няма видове абсолютно независими, откъснати от останалите, така и при хората всяка обособена племенно и исторично група е трябвало да се справя с останалите и при взаимоотношенията си с тях да изгражда своите племенни отличителни черти. И винаги културно напредналите народи са били образец за тия, които са ги следвали в културно-историческия възход. От това душата на по-назадналите не се е изтривала в своето особено, а напротив, черпейки средства за културно възмогване, е могла да го прояви. Древна Гърция преля културата си в Рим, който на свой ред влия на “варварите”. Но от това не се получи една унифицирана приемствена душа, а цъфнаха гали, германци, славяни във всичките им разновидности и донесоха на света многоликата душа на Европа: всяко племе откърми с духовната плячка, която взе, своя собствена усетливост за света и живота. Основното, темпераментът на отделните племена, се запази и даде своя багра в културната проява на тия племена.

Ние имаме с Япония един пресен исторически пример как насаждането на една по-висока култура не застрашава характерното на народната душа, не го погубва, а напротив - му дава разраст и го прави дейно и здраво да излезе на показ редом с всички, що са го изпреварили. Преди половин век Япония бе една азиатска страна с назаднала култура, рискуваща да бъде силом обсебена от по-издигнати конкуриращи й народи. И Япония се европеизира: присади си планомерна работа, всички придобивки на стария свят, вика европейци инструктори, преведе на свой език западната ценна книжнина, прати и сега праща цял легион свои способни млади хора да учат дълго в Германия, в Англия, във Франция и за 50 години Япония израсна като културна сила. Измени ли нещо на своята народност, на племето си? - Не! Тя запази своята особеност като я въоръжи със здраво оръжие из богатия духовен арсенал на Европа. Ако Япония бе си останала с ума и културното ниво на своите дългокоси сановници, щеше да бъде сега, може би, една американска колония. Японският далновиден дух изпревари тая опасност: отряза плитките на своите мандарини и присвои придобитията на културно напреднала я Европа.

Но културният европеизиран японец си остана дълбоко японец по душа. За него тесният за племето му остров на жълтото море и океана е най-скъпото за сърцето му: по-големи родолюбци от японците не можем срещна.

Ето пътят и за нас: ние трябва да вземем от Запада всичко, което го прави да ни превъзхожда: с пълни шепи трябва нашият интелигент да граби от духовната съкровищница на германци, англо-сакси и латини. Няма опасност от това: българската душа не ще се изроди, а ще закрепне. Защото и при най-жадно всмукване на чуждата култура, не ще се удави българското чувство на родения българин: колкото пò се насища душата му с духовната храна на Запада, толкова по-ярко изгрява у него идеята за Родината. Аз познавам българи, които в Париж и в Берлин, взели и ползващи се от духовния живот там, копнеят за България: обичат я до болка. Това са най-добрите й синове. Тяхното чувство за Родината е обистреното чувство на тия, които знаят и които ясно виждат.

По тоя път трябва да върви нашият интелигент: негов върховен дълг е да вземе от богатствата на чуждата духовна култура и да ги присади на българската нива. Буен клас тогава ще изкласи и житницата ни ще бъде натежала от едри зърна. Останали само с тесните възможности на духовен разраст, каквито си ги имаме нашенски, ний няма да идем далече: много са ни изпреварили другите, за да можем със собствени средства да ги догоним и да им се наложим. Назад сме останали и слаби сме. Умният път е: с тяхното оръжие да се въоръжим, за да се опазим от забрава и да можем да излезем на показ. Културността ще спаси българщината. И тоя, който е узрял за такъв подвиг, е най-големият родолюбец: той най-вярно и най-полезно служи на “Зовът на родината”, за който седмичникът “Изток” ратува и което разбиране е легнало във волята за дело на литературния кръг “Стрелец”.

 

 

© Асен Златаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2002
Култура и критика. Ч. I: Културни зигзаги. Съст., предг. и ред. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Изток, 1926, бр. 42.