|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ТЕСТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
СЛЕД 7. КЛАС
Ани Стоилова На 22. 04. 2001 г. се проведе областният кръг на олимпиадата по български език и литература за 7. клас. В цялата страна учениците решаваха тест и изпълняваха литературна задача за три астрономически часа. Участниците в областния кръг на олимпиадата бяха деца с доказани способности и умения по български език и литература от първия кръг на общинските олимпиади. За пореден път нашите 13–14-годишни ученици ни изнесоха мълчалив урок по търпимост, толерантност и интелигентност във време, когато още не е изминала и една година от обнародването на Закона за закрила на детето. Основен принцип в този закон е „зачитане и уважение на личността на детето“ (чл. 3, т. 2). Очевидно е, че вече няколко поредни апробации и олимпиади, които се провеждат сред учениците, „доказват“, че все още се „експериментира“ от страна на МОН с личността на детето, вместо да се прилагат в нашата действителност обективни тестове, съобразени с динамичния, но „достоен“ статус на учениковата личност. Какво имам предвид? Предложеният на седмокласниците тест според мен бе механичен набор на задачи от тестови сборници, без да са спазени основните дидактиче-ски принципи за създаване на тест за проверка и оценка на знания и без да са обсъждани в практиката (досега не е публикувано нито едно представително изследване на МОН) резултатите от психометричните методи за проверка и оценка на знанията по български език. Намирам, че така предложеният тест демонстрира неуточнени цели; т.е. той обхваща не целия материал, предвиден в учебната програма за 7. клас по български език, а и понятия от лексикологията, като омоними, пароними, които се изучават предимно в 5. клас. Освен това задачите 7, 8, 9, 10, 11 (т.е. 16% от всички тестови задачи, изследващи пунктуацията на простите и сложните изречения) са така зададени, че се проверява не дали учениците са усвоили материала, така, както е представен в учебниците по български език, а така, както „съставителите“ на теста си представят, че е усвоен учебният материал: чрез образци от художествени текстове, които несъмнено влияят емоционално върху рационалната им „правоговорна“ култура. В теста предимно се използва: 1. Тест за проверка на разбирането при четене с четири отговора (един верен и 3 дистрактора, т.е. подвеждащи отговори). 2. Тест за правописните и пунктуационните умения с четири отговора (един верен и 3 дистрактора). Задача 30. е формулирана некоректно, тъй като омонимите се откриват в изречение. В задача 30. само два от примерите са в изречение: Самолетът каца и Небето се синее. Останалите отговори са силно подвеждащи и са отделни словосъчетания. Задача 20., задача 23. и задача 30. според мен трябва да бъдат изследвани по отношение на три главни свойства на теста – леснота, различителна сила и ефективност на подвеждащите отговори. Ако в нашата методическа литература бе публикувано едно задълбочено изследване на езиков тест, то може би на тази олимпиада нямаше да има неефективни дистрактори от типа на тези в задача 20.: „Чувствеността (1) на героя (2) му помага да усети (3) фалша (4) в човешките отношения.“ Условието на задачата е зададено така: „В коя от подчертаните думи е допусната грешка?“, т.е. не е формулиран типът грешка и тъй като предходните три задачи съдържат правописни грешки, то съвсем логично по аналогия децата са търсили типа правописна грешка, без да си обясняват в напрегнатата ситуация, че авторите на теста „са пропуснали“ да формулират, че е допусната лексикална грешка. Да не говорим, че без речник децата няма успешно да се справят с неточно зададена задача, която изисква те да правят разлика между чувственост (чувствен – плътски, еротичен, който се отнася до плътски наслади) и чув-ствителен – сантиментален. В задача 21. също става дума за лексикална грешка, породена от смесване на паронимите предават и придават. Но за учениците ще бъде трудно, почти невъзможно да открият някъде в своите спомени за изучени правила, че „в речта нерядко се смесват глаголите, образувани с представките пре- и при-, тъй като гласната е от представката пре- е в неударено положение и се редуцира в посока към и, а между значението на двете представки съществува известна близост (вж. Русинов, Р., Ст. В. Радославова. „Пароними в българския език“ – кн. 23 на Библиотека „Родна реч омайна“). Нуждаем се от отговор доколко този тест е валиден по отношение на знанията и уменията на учениците и на правилността на „чуждата реч“, поднесена с некоректно формулирани въпроси. Очакваме отговор от експерти специалисти, които могат да преценят дали тестовите въпроси имат връзка с учебното съдържание – обект на проверката. Всъщност, без да знаем какъв е обектът на проверката, не можем да определим качествата на теста, т.е. неговата надеждност и неговата валидност. „Валидността е свързана с въпроса, дали тестът измерва това, което смятаме, че измерва, а надеждността има отношение към грешката на измерване.“ (Вж. Дидактически тест по български език. С., Народна просвета). Измерването на тези свойства на езиковия тест е свързано с дефинирането на понятието „езикова подготовка“: „Обучението по български език изпълнява главната си функция – да допринася за езиковата подготовка на учениците, като създава условия за преобразуване на социално значима лингвистична информация (представена в научните изследвания) в друга, проявяваща се в овладените от учениците знания, умения, навици, методи за самостоятелна работа, нравствени и мирогледни идеи, възгледи и убеждения.“ (Вж. К. Димчев. Обучение по български език). Сложният процес на формиране у учениците на езикова култура като система на комуникативноречеви умения преминава по дългия път, свързан с речеви дейности и операции. Сложният процес на проверка и оценка на езиковата култура пък налага езиковият тест да бъде изготвен коректно и да е съобразен с процесите на възприемане, запазване, преработване и прилагане на лингвистичните знания, т.е. с основни положения в психологията и в психолингвистиката. Тестът по български език трябва да отразява единството между преподаването и ученето, както и спецификата на лингвистиката, социологията, педагогиката, дидактиката, методиката на обучение по български език. Тази година езиковият тест „доказа“ липсата на интегриране между изброените науки в училище. Оказа се, че за един час седмокласниците трябва да решат 30 тестови задачи и след това да създадат интерпретативен текст по въпроса: „С какво се прощава героят от стихотворението „На прощаване“. Според мен тази организация на олимпиадата доведе до потискане, дори до блокиране езиковата активност на учениците. Необходимо е езиковите тестове по български език да бъдат съобразени не само с кодифицираните езикови норми, но и с типичните психофизиологични особености на учениците от тази възраст. Наложително е да се приеме наредба за тестиране на учениците, която да регламентира проверката на знанията, но и да защитава тяхното лично достойнство.
Приложение 1 Български език - тестови задачи Прочетете текста и изпълнете задачи от 1. - 6. Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно, боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване. Адам разбра баща си. Не че нещо у Сайръс се беше променило, просто нови неща се случиха с Адам. Открай време бе ненавиждал дисциплината като всяко нормално същество, но тя беше истинска и неизбежна като шарка, не можеш да я отречеш или наругаеш, можеш само да я мразиш. Сетне много бързо, почти с едно пре-щракване в мозъка, Адам разбра, че методите на баща му нямат никаква връзка с нищо на света, освен със самия него, баща му. Дисциплината, която налагаше на момчето, всъщност имаше за цел да направи Сайръс велик човек. Същото прещракване в мозъка му откри, че баща му съвсем не е велик, че е наистина човек с много силна воля, праволинеен малък човек с грамадна хусарска фуражка. Никой не знае кой причинява това – някой особен израз в очите, една разобличена лъжа или миг на колебание. След това божеството в детското съзнание рухва. 1. Кое заглавие е подходящо за текста? 2. Кое твърдение според текста е вярно? 3. С кой от посочените глаголи може да бъде заменен глаголът се катурват
в израза боговете се катурват, без да се промени смисълът: 4. Фразеологичното словосъчетание прещракване в мозъка означава: 5. Изразът малък човек с грамадна хусарска фуражка в текста означава: 6. Контекстов синоним на израза зеления жабуняк е: 7. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка? 8. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка? 9. В кое от изреченията не е допусната пунктуационна грешка? 10. В кое от изреченията не е допусната пунктуационна грешка? 11. В кое от изреченията не е допусната пунктуационна грешка? 12. В кое от изреченията всички думи са без правописна грешка? 13. В кое от изреченията всички думи са без правописна грешка? 14. В кое от изреченията всички думи са без правописна грешка? 15. В кое от изреченията няма дума с правописна грешка? 16. В кое от изреченията не е допусната грешка при употребата на причастие?
В коя от подчертаните думи е допусната грешка? 18. Александър Македонски, когото (1) още съвременниците (2) му наричат
Велики, е най-популярния (3) владетел в древността (4). 19. Новооткритият (1) документ (2) ще се съхранява (3) сред още
две хиляди арабски ръкописи (4). 20. Чувствеността (1) на героя (2) му помага да усети (3) фалша (4)
в човешките отношения. 21. Двамата актьори (1) предават (2) необичайната екзотика (3) на филма
(4). 22. В кой ред е допусната грешка? 23. В кое изречение е употребен глагол в страдателен залог? 24. Коя дума е синоним на подчертаната в изречението? 25. Определете кой израз е пропуснат в изречението. В коя от двойките думи отношението е както при двойката думи? г) култура – изкуство 27. паметник – мрамор 28. Посочете невярното твърдение: 29. Кое твърдение е вярно за публицистичния текст? 30. В кой ред има омоними?
© Ани Стоилова Други публикации: |