Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ТЕСТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СЛЕД 7. КЛАС

Ани Стоилова

web

На 22. 04. 2001 г. се проведе областният кръг на олимпиадата по български език и литература за 7. клас. В цялата страна учениците решаваха тест и изпълняваха литературна задача за три астрономически часа. Участниците в областния кръг на олимпиадата бяха деца с доказани способности и умения по български език и литература от първия кръг на общинските олимпиади. За пореден път нашите 13–14-годишни ученици ни изнесоха мълчалив урок по търпимост, толерантност и интелигентност във време, когато още не е изминала и една година от обнародването на Закона за закрила на детето. Основен принцип в този закон е „зачитане и уважение на личността на детето“ (чл. 3, т. 2). Очевидно е, че вече няколко поредни апробации и олимпиади, които се провеждат сред учениците, „доказват“, че все още се „експериментира“ от страна на МОН с личността на детето, вместо да се прилагат в нашата действителност обективни тестове, съобразени с динамичния, но „достоен“ статус на учениковата личност. Какво имам предвид?

Предложеният на седмокласниците тест според мен бе механичен набор на задачи от тестови сборници, без да са спазени основните дидактиче-ски принципи за създаване на тест за проверка и оценка на знания и без да са обсъждани в практиката (досега не е публикувано нито едно представително изследване на МОН) резултатите от психометричните методи за проверка и оценка на знанията по български език.

Намирам, че така предложеният тест демонстрира неуточнени цели; т.е. той обхваща не целия материал, предвиден в учебната програма за 7. клас по български език, а и понятия от лексикологията, като омоними, пароними, които се изучават предимно в 5. клас.

Освен това задачите 7, 8, 9, 10, 11 (т.е. 16% от всички тестови задачи, изследващи пунктуацията на простите и сложните изречения) са така зададени, че се проверява не дали учениците са усвоили материала, така, както е представен в учебниците по български език, а така, както „съставителите“ на теста си представят, че е усвоен учебният материал: чрез образци от художествени текстове, които несъмнено влияят емоционално върху рационалната им „правоговорна“ култура.

В теста предимно се използва:

1. Тест за проверка на разбирането при четене с четири отговора (един верен и 3 дистрактора, т.е. подвеждащи отговори).

2. Тест за правописните и пунктуационните умения с четири отговора (един верен и 3 дистрактора).

Задача 30. е формулирана некоректно, тъй като омонимите се откриват в изречение. В задача 30. само два от примерите са в изречение: Самолетът каца и Небето се синее. Останалите отговори са силно подвеждащи и са отделни словосъчетания.

Задача 20., задача 23. и задача 30. според мен трябва да бъдат изследвани по отношение на три главни свойства на теста – леснота, различителна сила и ефективност на подвеждащите отговори. Ако в нашата методическа литература бе публикувано едно задълбочено изследване на езиков тест, то може би на тази олимпиада нямаше да има неефективни дистрактори от типа на тези в задача 20.: „Чувствеността (1) на героя (2) му помага да усети (3) фалша (4) в човешките отношения.“ Условието на задачата е зададено така: „В коя от подчертаните думи е допусната грешка?“, т.е. не е формулиран типът грешка и тъй като предходните три задачи съдържат правописни грешки, то съвсем логично по аналогия децата са търсили типа правописна грешка, без да си обясняват в напрегнатата ситуация, че авторите на теста „са пропуснали“ да формулират, че е допусната лексикална грешка. Да не говорим, че без речник децата няма успешно да се справят с неточно зададена задача, която изисква те да правят разлика между чувственост (чувствен – плътски, еротичен, който се отнася до плътски наслади) и чув-ствителен – сантиментален.

В задача 21. също става дума за лексикална грешка, породена от смесване на паронимите предават и придават. Но за учениците ще бъде трудно, почти невъзможно да открият някъде в своите спомени за изучени правила, че „в речта нерядко се смесват глаголите, образувани с представките пре- и при-, тъй като гласната е от представката пре- е в неударено положение и се редуцира в посока към и, а между значението на двете представки съществува известна близост (вж. Русинов, Р., Ст. В. Радославова. „Пароними в българския език“ – кн. 23 на Библиотека „Родна реч омайна“).

Нуждаем се от отговор доколко този тест е валиден по отношение на знанията и уменията на учениците и на правилността на „чуждата реч“, поднесена с некоректно формулирани въпроси. Очакваме отговор от експерти специалисти, които могат да преценят дали тестовите въпроси имат връзка с учебното съдържание – обект на проверката.

Всъщност, без да знаем какъв е обектът на проверката, не можем да определим качествата на теста, т.е. неговата надеждност и неговата валидност. „Валидността е свързана с въпроса, дали тестът измерва това, което смятаме, че измерва, а надеждността има отношение към грешката на измерване.“ (Вж. Дидактически тест по български език. С., Народна просвета). Измерването на тези свойства на езиковия тест е свързано с дефинирането на понятието „езикова подготовка“: „Обучението по български език изпълнява главната си функция – да допринася за езиковата подготовка на учениците, като създава условия за преобразуване на социално значима лингвистична информация (представена в научните изследвания) в друга, проявяваща се в овладените от учениците знания, умения, навици, методи за самостоятелна работа, нравствени и мирогледни идеи, възгледи и убеждения.“ (Вж. К. Димчев. Обучение по български език).

Сложният процес на формиране у учениците на езикова култура като система на комуникативноречеви умения преминава по дългия път, свързан с речеви дейности и операции.

Сложният процес на проверка и оценка на езиковата култура пък налага езиковият тест да бъде изготвен коректно и да е съобразен с процесите на възприемане, запазване, преработване и прилагане на лингвистичните знания, т.е. с основни положения в психологията и в психолингвистиката. Тестът по български език трябва да отразява единството между преподаването и ученето, както и спецификата на лингвистиката, социологията, педагогиката, дидактиката, методиката на обучение по български език.

Тази година езиковият тест „доказа“ липсата на интегриране между изброените науки в училище. Оказа се, че за един час седмокласниците трябва да решат 30 тестови задачи и след това да създадат интерпретативен текст по въпроса: „С какво се прощава героят от стихотворението „На прощаване“. Според мен тази организация на олимпиадата доведе до потискане, дори до блокиране езиковата активност на учениците.

Необходимо е езиковите тестове по български език да бъдат съобразени не само с кодифицираните езикови норми, но и с типичните психофизиологични особености на учениците от тази възраст. Наложително е да се приеме наредба за тестиране на учениците, която да регламентира проверката на знанията, но и да защитава тяхното лично достойнство.

 

Приложение 1

Български език - тестови задачи

Прочетете текста и изпълнете задачи от 1. - 6.

Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно, боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване.

Адам разбра баща си. Не че нещо у Сайръс се беше променило, просто нови неща се случиха с Адам. Открай време бе ненавиждал дисциплината като всяко нормално същество, но тя беше истинска и неизбежна като шарка, не можеш да я отречеш или наругаеш, можеш само да я мразиш. Сетне много бързо, почти с едно пре-щракване в мозъка, Адам разбра, че методите на баща му нямат никаква връзка с нищо на света, освен със самия него, баща му. Дисциплината, която налагаше на момчето, всъщност имаше за цел да направи Сайръс велик човек. Същото прещракване в мозъка му откри, че баща му съвсем не е велик, че е наистина човек с много силна воля, праволинеен малък човек с грамадна хусарска фуражка. Никой не знае кой причинява това – някой особен израз в очите, една разобличена лъжа или миг на колебание. След това божеството в детското съзнание рухва.

1. Кое заглавие е подходящо за текста?
а) Светът на боговете
б) Светът на рухналите илюзии
в) Светът на бащите
г) Светът на децата

2. Кое твърдение според текста е вярно?
а) детето винаги е щастливо
б) боговете в детското съзнание никога не рухват
в) възрастните винаги са божествено всезнаещи
г) с падането на боговете изчезва и сигурността у детето

3. С кой от посочените глаголи може да бъде заменен глаголът се катурват в израза боговете се катурват, без да се промени смисълът:
а) негодуват
б) скриват
в) залязват
г) измиват

4. Фразеологичното словосъчетание прещракване в мозъка означава:
а) мигновено осъзна
б) спря да мисли
в) продължи да мисли
г) се обърка

5. Изразът малък човек с грамадна хусарска фуражка в текста означава:
а) бащата е човек, нисък на ръст
б) фуражката, която носи, не му е по мярка
в) господин Сайръс е велик воин, който се отличава с особени качества
г) освен с волята си бащата на Адам не се отличава с други качества

6. Контекстов синоним на израза зеления жабуняк е:
а) блатото
б) сметището
в) сред зелените жаби
г) сред лудите жаби

7. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
а) Сториха му се, че това са висши същества, родени за страдания, за борба и за слава – не като другите смъртни.
б) Всичките тия лица, одеве груби и свирепи, изведнъж се обляха в някакво изражение на благородство и решителност.
в) Благодаря ви, братя мили за честта!
г) Минувачите, като чуха тоя грамаден вик – „Да живее България!“, се спряха и се натрупаха пред вратата и впиваха любопитно погледите си в мрака на кръчмата.

8. В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
а) Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда.
б) Трогнат Моканина също стана да го изпроводи и да види момичето.
в) Като стигнаха до шосето, майката – жълта и сломена от тегло жена – още отдалеч загледа мъжа си, като че искаше по лицето му да познае какво е научил.
г) И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:
 – Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

9. В кое от изреченията не е допусната пунктуационна грешка?
а) Откривам хубавата книга по известния начин: или съм чел от автора й нещо, което е събудило любопитството ми, или хората, в чийто вкус вярвам са ми казали добра дума за нея.
б) Известният начин – да откриеш хубавата книга, е или хората, в чийто вкус вярваш, да са ти казали добра дума за нея, или да си чел от автора й нещо, което е събудило любопитството ти.
в) Хубавата книга откривам по известния начин: или съм чел от автора й нещо което е събудило любопитството ми, или хората, в чийто вкус вярвам, са ми казали добра дума за нея.
г) Хубавата книга откривам по известния начин: или хората, в чийто вкус вярвам, са ми казали добра дума за нея или съм чел от автора й нещо, което е събудило любопитството ми.

10. В кое от изреченията не е допусната пунктуационна грешка?
а) Докато падне втори път, летя камъкът. Тогава започна едно търкаляне и гърмене, заехтя оная пропаст като, че планината се събаря.
б) Летя камъкът докато падне втори път.Тогава започна едно търкаляне и гърмене, заехтя оная пропаст, като че планината се събаря.
в) Летя камъкът, втори път докато падне. Заехтя оная пропаст и тогава, като че планината се събаря започна едно търкаляне и гърмене.
г) Летя камъкът, докато падне втори път. Тогава започна едно търкаляне и гърмене, заехтя оная пропаст, като че планината се събаря.

11. В кое от изреченията не е допусната пунктуационна грешка?
а) Той ясно виждаше две очи, които го гледат и една усмивка, която го мами.
б) Измъкна една кесия за тютюн, в която жалко подрънкваха монети, и поръча на мъжете още по едно, та да разказват.
в) Почувства се добре, чак когато скитниците приеха почерпката му и развързаха езици.
г) Том лично донесе писмото на сестра си, не за да разбере неговото съдържание, защото вече го знаеше, а за да види как се живее в големия град.

12. В кое от изреченията всички думи са без правописна грешка?
а) Говореха тихо, за да не смощават старците и децата.
б) Сепна го умразата, която съзря в очите на брат си.
в) В гласа му бошуваше гняв и Адам отново усети пълзящия страх.
г) Очакваното писмо най-сетне дойде – канеше ги да отидат на гости.

13. В кое от изреченията всички думи са без правописна грешка?
а) Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облъче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена.
б) Тук потокът, излязъл от скалистото гърло, се разлива широко и тече между ниски и полегати брегове.
в) Илийца изпъшка тоя път победоносно и се тръшна на пясака, премаляла.
г) Изпитото лице на момака светна от надежда.

14. В кое от изреченията всички думи са без правописна грешка?
а) Мечтател, идеалист, ветреник – той искаше да вкуси от сладоста на неизвестното и новото.
б) Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха.
в) Както винаги той седеше на своето обикновенно място с любимите си снимки в ръка.
г) Финните порцеланови фигурки меко отразяваха светлината зад кристалните стъкла на витрината.

15. В кое от изреченията няма дума с правописна грешка?
а) Тази суха пустош, по която някога му исхвръкваше сърцето, сега му се видя непоносима.
б) Мъглата се растла встрани, а после – като че дръпната от собствената си тежест, се свлече и оголи върха.
в) Той се изправи запъхтян и въздъхна безнадежно.
г) По лицето му ясно се виждаше изражението на уморяване и отслабване.

16. В кое от изреченията не е допусната грешка при употребата на причастие?
а) От прозореца се виждаше един все още не цъфнал храст.
б) Строящата се къща беше все още небоядисана.
в) Немислейки за последствията, той се хвърли в авантюра.
г) В кръчмата витаеше не умиращият дух на Знаменосеца.

В коя от подчертаните думи е допусната грешка?
(условието се отнася за задачи 17. – 21.)
17. Завоевателът (1) причинил страшни злини на местното (2) население, което (3) въпреки това продължило съпротивата (4).
а) (1)  б) (2)  в) (3)  г) (4)

18. Александър Македонски, когото (1) още съвременниците (2) му наричат Велики, е най-популярния (3) владетел в древността (4).
а) (1)  б) (2)  в) (3)  г) (4)

19. Новооткритият (1)  документ (2) ще се съхранява (3) сред още две хиляди арабски ръкописи (4).
а) (1)  б) (2)  в) (3)  г) (4)

20. Чувствеността (1) на героя (2) му помага да усети (3) фалша (4) в човешките отношения.
а) (1)  б) (2)  в) (3)  г) (4)

21. Двамата актьори (1) предават (2) необичайната екзотика (3) на филма (4).
а) (1)  б) (2)  в) (3)  г) (4)

22. В кой ред е допусната грешка?
а) пресекли
б) живяли
в) видели
г) мислели

23. В кое изречение е употребен глагол в страдателен залог?
а) Страдам от ужасно главоболие.
б) Приятелят ми е болен от мигрена.
в) Какво е състоянието на пострадалия?
г) Рисунките са оформени от изкусен художник.

24. Коя дума е синоним на подчертаната в изречението?
Много се двоумях дали да изкажа публично несъгласието си.
а) колебаех
б) притеснявах 
в) учудвах
г) страхувах

25. Определете кой израз е пропуснат в изречението.
Момчето ..., като видя реален прекрасния образ на съкровената си мечта.
а) се изплаши страшно
б) се обезпокои сериозно
в) се учуди много
г) изтръпна от щастие

В коя от двойките думи отношението е както при двойката думи?
(условието се отнася за задача 26. и задача 27.)
26. литература – изкуство 
а) техника – изкуство
б) наука – изкуство 
в) музика – изкуство 

г) култура – изкуство

27. паметник – мрамор
а) метал – сребро
б) руда – злато
в) мина – въглища
г) огърлица – диамант

28. Посочете невярното твърдение:
 В писмената реч приложението:
а) се отделя с кавички
б) се отделя със скоби
в) се отделя с тире
г) не се отделя с пунктуационни знаци

29. Кое твърдение е вярно за публицистичния текст?
а) Чрез тропи и фигури се постига условност на изображението.
б) Предназначен е за битовата сфера на общуване.
в) Чрез термини се представят еднозначно факти и закономерности.
г) Чрез термини от обществено-политическата лексика се представя актуална и значима информация.

30. В кой ред има омоними?
а) вятърна мелница – вятър и мелница
б) мъжки хор – хор от мъже
в) каца с мед – самолетът каца
г) синьо небе – небето се синее

 

 

© Ани Стоилова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 2-3
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2002, № 6 (31)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 2-3.