РАЗХОДКА ПО ГЛАВНАТА УЛИЦА

web

Да ви разкажа ли?
Поверително!

Народът в този град е изумително находчив,
сякаш е тръгнал да си купува въжета, за да се беси масово.
И страшната искреност
вече изплува над пустите, весели улици -
като зли изпарения от амоняк и метан над Земята в Началото,
като пяна над врящ казан със сапун от разложени трупове
или като нещо,
от което на човек съвсем му се гади -
до смърт.

Да ви разкажа ли?
Поверително!

Понеже изядох душата си вчера на обяд несъзнателно,
аз тайничко шепна в ушите на моите верни приятели:
- Скъпи мръсници, пийте само мастило “Ково”,
това ще повлияе на времето - да завали дъжд.
Аз искам да плача над гроба на хан Аспарух,
но не зная защо удавниците плуват с издути кореми.

А сега да направя едно съдбоносно разкритие:
В корема ми днес се скри моят приятел -
оня,
с мустаците.
Но се чудя защо, защо тези проклети мустаци
гъделичкат непрестанно червата ми.
И ме карат да се смея.

И аз се смея: като куче.
И съм гладен: като куче.
И довечера сигурно ще глътна корема си: като куче.
Само ме е страх
да не повърна моя приятел -
оня,
с мустаците.

Така ми се гади.
До смърт!

Освен това снощи сънувах орляк лешояди,
които бяха накацали около мен като стражари
и се плюеха вяло,
т.е.
помирително
и нежно.

Аз не съм суеверен.
Аз не съм и уверен
във нещо,
ала казвам:
след като ми цитираха думи от “Малкият принц”,
лешоядите с охота започнаха да си кълват очите,
които наистина
бяха мъртви.

Колко са смешни изтърбушените облаци!
Аз май ще започна да тренирам
да ходя на ръце,
което значи
с краката нагоре.

Мнозина твърдят убедено, че се свиквало лесно.
И бързо се свиквало, казват.

Както се свиква с празник.

16 май 1968

© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.