Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТОРИЯ С МУТАНТИ

web

За другите ли
питате?

Избиха ги.
Но без овации.
С добре обмислени методи.
На партиди.
Настъпателно.
И фино -
като вглъбени учени
с далечни цели,
с дрехи бели,
с бели ръкавици.
А край порутените сгради
изнасилваха сред писъци
по-младите вдовици.
Е, да - с овации.
Да бъде назидателно
и да сплотява
бойните редици.

За другите ли
питате?

Изклаха ги.
Като еничари.
Главите им на кол набучиха.
Като еничари.
И на площада на вселената
си ги наредиха
съвсем старателно,
по български -
кол до кола, глава до главата!
Само вятърът не беше никак български.
Макар че вееше
съвсем по български
страшните перчеми.
Кол до кола, перчем до перчема!
Мила моя, майно ле!

За другите ли
питате?

Избиха ги.
Изклаха ги.
Избесиха ги.
Но без овации.
А преди това
ги давиха
в клозетите
с овации.

И сега
се случи
точно онова,
дето го очакваха мнозина:
измират
или взаимно се изтребват
потомците
на бившите юнаци.
Но без овации.

Тъй че ние вече много вярваме
да бъдем утре по-добре.
Изправя ни една плешива мисъл:
че няма да се мре.
Макар да знаем,
че и утер по петите ни
и ще вървят,
и ще слухтят,
с връвчици
ще ни връзват -
тънички,
онези…

Е, онези де…
Дребните човечета,
кретените,
сиреч -
мутантите.

А ние ще вървим
с очи наведени -
от срам
и от тъга,
и ще внимаваме
случайно
да не стъпчем
някое от тях.

Нали например подир петстотин години
би могъл да настъпи
генетичен взрив,
да се объркат клетки, молекули,
атоми да идат
не на свойто място.
Кретените отново да мутират!
Така от тях навярно ще се изроди
и един Отец Паисий.

24 май 1982

 

 

© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.