Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГАРВАНОВА ПЕСЕН
web
"Но няма да забравя утрото,
в което се събудих
между дванадесет приятели
и седем Юди."
Борис Христов
Избоди си очите
и хвърли ги на птиците.
Днес разпънаха слънцето
върху голите жици.
Аз и лудият, дето
броди нощем по покрива,
бяхме там и видяхме.
И до кости мокри
срещу вятъра тичахме
с шепа думи в гърлата.
Но крещеше насреща ни
озверяла тълпата
от дванадесет приятели.
Още толкова Юди.
Вместо камъни стискахме
трупове пеперудени.
И реките потекоха
към небесните вени,
а тревите забиха
свойте пики зелени
чак до корен във облака,
тъмнината прегърнал.
Черен гарван изграка -
бяла врана отвърна.
И взривихме със лудия
на нощта изумруда.
И зачакахме утрото.
И тринайстия Юда.
© Таня Топалова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Таня Топалова. ПълноЛУДИЕ. Варна, 1993.
|