Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРНЕТ ЛИ?!

Теодора Тодорова

web

Едва не заби нос в прага. Приличаше и на жонгльор, и на докер. Беше натоварен с толкова много кутии, че носът му едва се подаваше над пакетите. Обърна се и се промуши странично през вратата и после я затвори с един ритник. Така, до тука добре. Не бе успял да изтърве нищо и най-важното вече имаше компютър, скенер, принтер и ИНТЕРНЕТ!!!

Сега щеше да види ТЯ! Беше му се присмяла, че не може да работи с компютър и да ползва електронна поща или интернет след като "целият свят го прави". Той беше схватливо момче и само за един ден щеше да се превърне в гений на новите технологии. Направо в змей.

Докато се оправи с всички кабели, инструкции и джаджи, бе станало почти вечер. Новата му придобивка гордо се мъдреше върху бюрото му и той чак се възхити от прекрасната линия на екрана и от наситените му цветове. Така, сега щеше да си направи огромна порция пържени картофи, после щеше да си налее много, много голяма бира и смяташе да прекара следващите часове пред компютъра.

Цялата тази история бе започнала преди пет месеца. В квартала бяха те - пет момчета на по двайсет и няколко момичета. Само че момичетата бяха от онези, с които споделяш всичко, а не се влюбваш в тях. В един слънчев летен ден бе дошла ТЯ! Родителите й бяха закупили съседната къща и сред огромния куп кашони и работници бе я забелязал той. Да, той беше първият, който я видя. Приличаше на момичетата от списанията - червенокоса, с високи скули, толкова красива, че да те накара да си подариш колекцията от марки, без да се замислиш. После я бяха забелязали и другите четирима. Бяха се овесили на оградата като прилепи и следяха всяко нейно движение в градината.

Полека-лека се бяха запознали с новата красавица и накрая се бе оказало, че всички те - петимата са влюбени в нея. Бяха се опитали да разрешат спора кой да я притежава с юмруци, с надбягвания, с караници, докато един ден не бяха събрали кураж да я попитат директно в очите кого от тях предпочита и кого би си избрала за принц на своето сърце.

В началото бе Били, който, мънкайки, й бе поставил въпроса, но другите не бяха издържали и в крайна сметка се оказа, че тя стоеше по средата между тях, а те се надвикваха и като орангутани се биеха в гърдите, за да докажат собствените си преимущества. Преди да се овъргалят в праха, оплетени в битката си, ги бе спрял нейният смях. Все едно, че им бе зашлевила плесница. Стояха още наперени и разрошени като петли, когато тя бе казала:

- Момчета, ще избера този, който може да ми предложи най-приятното и невероятно пътуване. Условията са следните - мястото да е екзотично, да е пътуване със самолет, че не понасям влакове и автобуси, и накрая, трябва да намерите най-изгодната оферта по интернет. Аз си падам по новите технологии.

В началото не бяха в състояние да кажат и дума. Пътуване!!! Та те имаха толкова малко лични пари (с изключение на един от тях). Едва успяваха да изпият по една бира със спестяванията си и после идваха моментите за молитва пред мама и татко за някой долар. Но после в техните гърди чувството им за мъжественост се бе възбунтувало и в крайна сметка се бяха почувствали като глупаци. Та какво значи сумата за някакво си пътуване, когато можеше да спечелиш жената на своите мечти?! Парите по един или друг начин щяха да се намерят. Нали за това бяха мъже?!

Единствено той, който още нямаше компютър, си бе позволил да попита защо е необходимо да намери информацията по интернет. Не можеше ли да се организира нещо и чрез агенцията за пътувания?!

Тя бе го погледнала с поглед, който много му бе заприличал на очите на неговата майка, когато й задаваше неудобни или глупави въпроси и бе казала:

- Защото интернет е бъдещето - ню економи. Само тези, които могат да го ползват, ще си намерят работа и ще се издигнат. Та сега интернет и електронната поща се ползва от цял свят! И само глупаците още не могат да работят с новите компютърни програми.

Нямаше как. От днес и той се бе превърнал в процент от тези, които ползваха компютър, интернет и e-mail. В крайна сметка на всички мъже им се бе наложило да правят компромиси, за да спечелят дамата на своето сърце. Например баща му се бе отказал от цигарите, за да не разваля пердетата на майка му в хола. Или пък дядо му навремето си бе отрязал мустаците, защото разранявал нежната кожа на баба му, когато я целувал. Дори Дон Жуан в един момент е трябвало да прави компромиси. Тогава защо му беше толкова трудно да преглътне факта, че жената, в която се бе влюбил, го караше да си купи компютър и да уреди едно почти "сватбено" пътешествие чрез интернет?!

Фритюрникът внезапно изпищя и светна зелената светлина. Картофите бяха готови. Отвори хладилника и взе една от бирите на баща си. Неговите родители бяха заминали на двуседмично пътуване по Нил, подарък от фирмата на баща му. Преди да вземат самолета, направо му бяха скъсали нервите от напътствия - да не пие, да не събира момчетата в хола, да не води момичета, да не закъснява и още други все в този стил. Това, родителите, понякога бяха много обстойни и покровителствени. Не можеха ли да разберат, че той бе вече мъж и че бе навършил двайсет години?! Все пак щеше да му е много трудно да обясни на своите как изчезнаха техните пари, които бяха заделили за зъболекар. Той знаеше, че майка му ги държи в шкафа с белъото и днес ги бе взел всичките, за да си купи компютъра и другото оборудване. Да, щеше да се разрази страхотна буря, но за това щеше да му мисли по-късно. В крайна сметка във фирмата, откъдето бе купил всичко, му бяха казали, че може да възстанови компютъра, принтера, скенера и модема в рамките на два дни и да си вземе парите обратно. Очилаткото бе казал, че политиката на магазина била - "доволен - задържаш стоката, недоволен - връщаш я и си вземаш пак паричките". Надяваше се да е така наистина.

Планът му беше прост. Смяташе тази вечер да се рови в интернет, дори, ако трябваше, нямаше да спи, за да може утре сутринта, когато бе крайния срок, да се изправи пред нея, заедно с другите момчета и да я срази с офертата си за най-романтичното и екзотично пътуване. После щеше да отиде и да върне компютъра, да си вземе парите обратно и с тях да заплати екскурзията. После хоп! - на самолета и щеше да се върне точно един ден преди своите родители. През това време все някак щеше да измисли как да върне сумата, можеше да помоли баба си и дядо си да му отпуснат малък кредит. Те винаги успяваха да го разберат и да му помогнат. Щеше да види, да реагира според ситуацията. Най-важното сега бе да се научи да ползва проклетия интернет.

Намести се зад екрана и включи компютъра. Дотук добре, знаеше процедурите. Техникът от магазина му бе обяснил, че е много просто. Стига да кликнеш върху програмата "Интернет Експлорър", после да си избереш сървър, после да напишеш това, което те интересува, да натиснеш "търсене" и оставаше само да четеш и да НАВИГИРАШ! Изглеждаше му много просто и лесно. Да, това не беше голяма задача за младия му и перфектен ум.

Докато чакаше да се зареди програмата, си помисли за другите момчета - за конкуренцията. Първи в класацията беше Пиетро - мускули като планина, истински мачо, лице на Брус Уилис, но обикновено момичетата го зарязваха след две седмици, защото главният му мускул, умът му, не бе особено развит.

После беше ред на Дани. Да, той можеше да е сериозен конкурент. Приятна външност, добри маниери, умееше да работи с компютър и най-важното, семейството му бе много богато и той нямаше проблеми с парите. Бе единственият, който имаше кола.

След това идваше ред на Ники. Той също не бе зле, но имаше един проклет навик да си гризе ноктите почти постоянно и според него едва ли момичетата умираха да се обвържат с някой, който на двайсет години не бе скъсал напълно с детските си навици.

Накрая беше Били, но Били не го притесняваше. Имаше очила поне шести диоптър, хилаво телце и беше гений в математиката и компютрите. Това, че беше невероятен ум, не му помагаше особено, защото досега бе спечелил много олимпиади, златни медали по математика и компютърен дизайн, но още не бе разменил една целувка с момиче. Смяташе се за новия Бил Гейтс, но оня, известният, макар да бе богат и признат гений на компютрите, не беше кой знае колко известен като "трошач на женски сърца". Да, Били не го притесняваше и въобще не влизаше в класацията на възможните му конкуренти.

Честно казано, почти се чувстваше вече победител. Оставаше само да се справи с интернет и утре щеше да има девойката, щеше да я срази и да я накара да избере него и да се влюби за цял живот.

Усмихна се и си помисли, че трябва да е страхотно да си с една жена на самотен остров, гален от сините вълни на океана, палми, вечерен бриз. Боже, направо като в рая.

Програмата се беше заредила и пред него светеше прозореца, където трябваше да напише търсената информация. Така, да започнем с мястото за пътуване. Какво по-романтично от един остров?! Кой да бъде?! Да пробваме. Написа за търсене "остров" и кликна, за да стартира командата. Компютърът до него започна да мърка като котка. Добре, сега търсеше нужната му информация и само след миг щеше да има пред очите си листата на най-екзотичните места на този свят.

Екрана присветна и изписа, че е приключил с диренето. Срещу, написаната от него дума "остров" се мъдреха 29 879 файла ! Какво беше това някаква подигравка ли?! До колкото си спомняше от уроците по география нямаше 29 879 острова на земята!

Започна да шари с очи по екрана. Боже, какво ставаше, какви бяха тези глупости?!

"Мъжко сърце - остров за самотни дами" , "Остров - нова клиника по отслабване", "Елате и посетете острова на съкровищата" , "Остров - новия филм с Леонардо ди Каприо".

А, бе този компютър да не се подиграваше с него?!

Започна да отваря един след друг файловете и с всеки отворен усещаше как сърцето му се затваря и как гневът започва да го изпълва. Беше невероятно. Имаше каква ли не информация за острови, но нямаше нито един географски. Само клиники, музикални групи, козметични продукти, които те караха да се чувстваш като в "райски остров". Направо му се зави свят. Ами, че то беше по-лесно да отиде и да вземе атласа и да си набележи мястото, отколкото да го открие тука сред 29 879-те файла.

За първи път усети лека уплаха. Как щеше да се оправи в тази компютърна джунгла от информация?!

Почти два часа наслуки отваряше файловете, които му попаднеха пред очите. Компютърът мъркаше ли и мъркаше и пред погледа му се мятаха "острови", които по-скоро бяха дяволско творение, отколкото място за романтично пътуване. Усети, че очите го заболяха от взиране и леко туптене започна да го мъчи в задната част на главата му. Отблъсна се от бюрото и отиде в кухнята да си вземе нова бира. Чувстваше се много обезкуражен. Вече беше два след полунощ, а той не бе намерил дори мястото за пътуването. Оставаше после да се бори с хотел, самолет, да избира пълен или половин пансион, такси, което да ги вземе от летището и още един куп неща. Щеше ли да му стигне времето?!

Внезапно нещо в мозъка му прещрака и той се усмихана. Щеше да я излъже! Сега щеше да отиде, да си вземе атласа, да си избере острова сам, а не да го търси като луд. Та, тя нямаше начин да разбере дали го беше открил в интернет или в учебника си по география. Хукна към стаята си на втория етаж, като се размина на един косъм разстояние от огромната палма на майка му. Само това липсваше! Ако се случеше нещо на палмата, майка му щеше да му отпори ушите.

Изпразни почти цялата си библиотека и разхвърли книгите по пода, докато намери стария си атлас от девети клас. Така, да видим островите - Канарски, Малдиви, Елба, Тасос, Куба... Боже, колко много бяха, но в крайна сметка не стигаха до абсурдната цифра 29 879! Ето - КОРСИКА! Самото име звучеше романтично, малко пиратско и много обещаващо. Не беше и толкова далеч, така че едва ли щеше да струва много полетът до там. Дотук добре. Сега вече беше по-лесно.

Седна отново зад компютъра и написа за търсене "Корсика". Отново компютърът си помърка и на екрана цъфнаха 2 345 файла. Е, пак си беше страшно, но не чак толкова. Така, да видим. Половината бяха файлове с информация за корсари, приключенски книги, литературни движения и най-накрая - БИНГО! Под номер 1 548 се мъдреше неговия остров Корсика. Едва не изписка от щастие. Бе успял! Бе направил първото си попадение в информационния хаос, и най-важното, той НАВИГИРАШЕ в интернет! Развълнуван почти до сълзи, кликна върху файла. Най-отгоре се появи прекрасна гледка от острова. Боже, каква красота само. В лявата част на екрана започнаха да се подреждат отделни информационни прозорци. Имаше музеи, забележителности, атракции, транспорт, услуги, времето и най-накрая ХОТЕЛИ!

Стана от стола и направи два подскока във въздуха. Браво на него. Сега щеше да намери и хотела, а после оставаше само самолетния полет. Леле, какъв майстор бе той. Възбуден до краен предел, седна отново пред компютъра и кликна върху "хотели". В долната част се появи "моля изчакайте да се зареди информацията" и после се оттвори и страницата с хотелите в Корсика. Така, да видим - "ако търсите хотел, то моля отбележете с колко звезди". Колко звезди търсеше той?! Естествено поне четири, да не прекаляваме с пет. Написа "четири" и кликна отново. Пред очите му цъфнаха на екрана поне 50 хотела в тази категория. Леле-мале, колко голям беше този остров, че да има толкова хотели?! На екрана се въртяха почти всички звезди и цветя като имена на хотелите. Кой да избере?! Естествено този, който струва най-малко. Да видим. Отвори наслуки файла за някакъв "Магнолия". Пред очите му се разтвори панорамна снимка на хотела, на неговите стаи, на ресторанта и на бара. Имаше басейн, паркинг, боулинг зала и още един куп екстри. Божествено. Да видим и цените как са. В долната част на сайта се мъдреше написано - "за резервации и информация за цените -ТУК". Кликна отново и видя една огромна таблица. В безкрайните графи се мъдреше - сезони (висок, извън сезон, намалания), после двойна и единична стая, с душ или с вана, ползване на басейн или не и още една сюрия въпроси. След всяка категория се мъдреше празно квъдратче и той предположи,че там трябва да кликне, за да стигне до крайната цена.

Въздъхна и започна да попълва - двойна стая, полупансион (вечер щеше да я води из различни ресторанти на острова), с вана (естествено!), без гараж, двама души възрастни, за периода от една седмица, какъв сезон сме сега - а, да висок, плащане в брой (никакви чекове и кредитни карти, нали ги нямаше). Доволен, провери повторно каквото е написал и накрая кликна, че иска цената в долари (каква ли бе валутата в Корсика?!) и натисна О.К.

В началото не можа да асимилира напълно цифрата. Какви са тези нули, 1 570 щатски долара?! Боже, та старата бракма, която си беше харесал на пазара за коли струваше едва 850 долара! Като луд започна отново да попълва. Махна ваната, полупансиона, намали звездите. Пръстите му направо летяха по клавиатурата, кликваше и натискаше О.К, триеше отново и пак пишеше. Когато накрая, след почти три часа, погледна какво е направил и докъде е стигнал, му идеше да се разреве. Бе намерил малко хотелче до рибната борса (сигурно смърдеше, та не се траеше), една звезда само, с обща баня на етажа, никакъв полупансион, само закуска и цялата работа за 790 долара! Боже, дали тя щеше да се съгласи на подобни условия?!

Стана и отново отиде в кухнята. Беше му третата бира под ред, но нямаше значение. Сега имаше нуждата от нещо подсилващо. Вече бе почти пет сутринта, а му оставаше още доста работа за свършване.

Отново си помисли за нещастното хотелче, някъде там в Корсика, до рибната борса. Можеше пък да не е чак толкова трагично. И неговите родители първото си пътуване го бяха направили с малко пари и на палатка. В крайна сметка те щяха да бъдат все пак в хотел! Почувства се леко успокоен. Сега му оставаха само още три часа, за да открие и нужния самолетен полет, да сканира снимките от Корсика, да прати e-mail, за да резервира хотела, да разбере колко далече е летището и най-накрая да се изправи горд пред нея с невероятното си предложение и с огромния си чар.

Седна отново пред екрана и нави часовника за седем и четирийсет и пет. Щеше да има петнайсет минути, за да се измие, избръсне, облече и да посрещне гордо успеха си. Бе сигурен, че другите едва ли са успели да се оправят с навигирането, та това интернет да не беше шега работа?! Погледна екрана и пръстите му написаха "самолет", натисна О.К и зачака...

# # # # #

Стресна го звъна на будилника. Стоеше пред екрана с ръце, забити в косата, и плачеше. Не бе успял да отиде по-далеч от самолетите от първата световна война. Дори на косъм не бе успял да се доближи до който и да е от новите боинги, а камо ли до някое летище. Направо бе изучил историята на самолета, на самолетостроенето, на материалите, от които се правеха крилата и т.н. и т.н. Не бе намерил дори връвчица, камо ли пътека, за да се измъкне от батака на информацията. Бе осем без пет, а той имаше един остров, хотелче с една звезда до рибната борса на Корсика и толкова. Дори не знаеше как може да се стигне до проклетия остров.

Разплака се на глас. Как бе възможно, как бе възможно да не може да се оправи с един интернет?! Как щеше сега да се изправи пред другите четирима и най-вече пред нея и да се признае за победен?! Какъв срам. Чувстваше как лицето му пламти само при мисълта, че тези нейни прекрасни очи ще го погледнат с презрение. Ами и другите?! Как после отново щяха да седнат да пият бира заедно като знаеха всички, че не бе успял да се справи с интернет, не бе успял да НАВИГИРА в морето от ню економи!!!

Избърса носа си в ръкава и чу откъм улицата звука на автомобилен клаксон. Полека повдигна завесата и направо му висна чейнето! Не беше за вярване! Тя и БИЛИ, да, хилавият и очилат БИЛИ товареха чанти в багажника на едно такси. Тя му се усмихваше и го държеше под ръка. Били бе червен като домат, но усмивката му можеше да побере странично цяла вафла. Шофьорът им отвори вратите и те двамата седнаха отзад. След миг таксито стигна до края на улицата и зави по посока на летището.

На пустата улица след момент се появи Пиетро, после един по един се измъкнаха от къщите си и другите двама. Имаха нещастни физиономии и изглеждаха така, като че ли не са спали цяла нощ. Той се престраши и отвори балконската врата. Все едно, че бяха го чакали другите трима и те завъртяха глави и го погледнаха. Ники немощно му махна с ръка и после сви рамене. Изглеждаха толкова смачкани, седнали на бордюра, че си позволи да се усмихне през сълзи. Слезе по стълбите и отвори хладилника. Вътре бяха останали точно четири бири. Взе ги и излезе на улицата. Без да каже дори и дума, се приближи към приятелите си, подаде по една бира на всеки и накрая се отпусна и той на бордюра. Отпиваха мълчаливо от бирата си и не смееха да се погледнат в очите.

В тягостната тишина внезапно Пиетро се оригна. Само след миг вече се търкаляха по тревата от смях и изригваха в най-мощните си оригни. Дори, когато бяха правили състезания, не бяха достигали до такива висоти и майсторство на звука. Между хълцания и смях, с назълзени очи Дани каза:

- Наздраве за ню економито. Да живее навигирането в интернет - каквото и да означава то. Едно ще ви кажа обаче момчета, цяла нощ бях пред компютъра, но в нито един проклет файл не намерих толкова прекрасна бира като тази!

Другите го последваха в наздравицата и смехът им, заедно с другите звукови ефекти, се отприщи в юнския въздух. Когато почти бяха изпразнили бутилките с бира, се оказа, че не си спомняха нито за Били, нито за нея, нито за проклетия интернет. Просто се смееха и като всички нормални младежи на по двайсет започнаха да правят планове за настоящия ден.

Ню економито и навигирането в интернет бе останало в миналото, а може би ги чакаше отново някъде в далечното бъдеще?!...

28 ноември 2000

 

 

© Теодора Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2002, № 3 (28)