Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ДУМИТЕ
web
Използваме думите все едно, че намазваме хляба сьс масло.
Не помним дори как сме се научили да говорим.
Покриваме словата с дрехи и зад маска
крием необходимостта си от общуване...
Едва ли си спомняме последния пьт, когато
на думите сме придали смисьл и чувства.
Диалогьт ни се преврьща в пространство,
приютило много самотници...
И всьщност
всички използваме думите по навик
и словата са като стара картина в килера...
Тъжното е и как ли сме забравили,
че думите са клетка,
в която е затворена душата...
© Теодора Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2002, № 5 (30)
|