Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Когато богородица е проста,
а чукът ти - безжалостен
и удря,
удря,
удря.
Желязото е само мекотело.
Не му остава нищо друго,
освен
да се стопи,
да се смали
и да проплаче със искри.
А раждането на добро е трудно
като отбрана
от троянски кон,
троянска сливова
и казанлъшка роза.
Прекланям ти се, Тодородице.
Джинсите помнят дъха на море
Къде вървиш, момче,
със тези дълги джинси?
С морето си играят те,
тъй както мислите ти
в лятото са потопени.
И джинсите ти ще запомнят
за дълго дъха на море.
Но мислите са там,
милуват се със лятото
и без да се срамуват,
оставят мокри дири.
© Тодор Господинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2002, № 1 (26)
|